Р Е Ш Е Н И Е
№ 372
Гр. Перник, 12.10.2020
година.
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на четиринадесети септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Ивайло И.
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия
Ивайло И. административно дело № 228 по описа за 2020 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона
за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на В.Г.М. против Разрешение за строеж № 346 от
01.11.2019 година на главния архитект на община Перник, с което на
възложителите В.Г.М. и „***“ АД се разрешава да извършат строителство: „Преустройство
на подземен паркинг в гаражи и складове в жилищна сграда“ със ЗП (сутерен)
586,85 кв.м. в УПИ VІІ-***, кв. 124 по плана на гр. П., кв. „***“, с
идентификатор ***по КККР на гр. П..
В жалбата се твърди, че оспореният акт не е съобразен със закона.
Жалбоподателят, който фигурира в разрешението за строеж като собственик на
самостоятелен обект – склад, находящ се на етажа, чието преустройство се
разрешава, заявява, че съвсем случайно е разбрал за издаденото разрешение за
строеж. Поддържа, че не е съгласен с него и административният орган е следвало
да потърси неговото съгласие. Оспореният акт е необоснован и постановен в
нарушение на материалноправните норми. Жалбоподателят моли съда да отмени оспореното разрешение за строеж.
Заинтересованата страна „***“ АД чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Претендира присъждане на направените съдебни разноски.
В проведените съдебни заседания жалбоподателят
поддържа жалба и излага съображения в нейна подкрепа. Моли съда да отмени оспореното разрешение за строеж.
В проведените съдебни заседания ответникът по жалбата –
главния архитект на община П., чрез процесуалния
си представител адвокат А.А. ***, изразява становище за основателност на
жалбата.
В проведените съдебни заседания заинтересованата страна – „***“ АД,
чрез процесуалния си представител адвокат Х.М. ***, излага подробни съображения
за законосъобразност на оспореното разрешение за строеж. Претендира присъждане
на направените съдебни разноски по приложен списък.
Административен
съд – Перник, в настоящия
съдебен състав, като провери процесуалните предпоставки за
допустимост, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК, приетите по делото писмени доказателства, и след като извърши по реда на
чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, приема
следното:
По
допустимостта на жалбата:
Настоящият съдебен състав
намира, че е сезиран с процесуално допустима жалба, подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 215,
ал. 4 от ЗУТ, от лице – адресат на оспорвания акт, което има правен интерес от
обжалване, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се дължи
нейното разглеждане по същество.
Напълно неоснователни са възраженията на заинтересованата страна, че
жалбата е просрочена. В разглеждания случай се констатира, че В.Г.М., който е
един от адресатите на процесното разрешение за строеж, не е бил уведомен от
административния орган за издаденото му по реда на АПК, каквото е изискването
на чл. 149, ал. 1 от ЗУТ. Ето защо за него 14-дневния срок за обжалване не е
започнал да тече, а процесната жалба не е просрочена. Следва да се укаже на
заинтересованата страна, че личната кореспоренденция между нея и В.Г.М. няма
как да бъде преито за надлежно съобщаване на разрешението за строеж съгласно чл.
149, ал. 1 от ЗУТ.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
По
фактите:
Жалбоподателят е собственик на на самостоятелен обект – склад с
идентификатор ***, находящ се на етаж сутерен на кота – 3.80 от процесната
жилищна сграда, което е видно от нотариален акт № ***, том ***, рег. №***, дело №***от 27.04.2018 година по описа на
нотариус с район на действие РС П.***.
„***“ АД е собственик на обект с идентификатор съответно ***,
представляващ граж, състоящ се от 6 броя парко места и находящ се на етаж
сутерен на кота – 3.80, което е видно от нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***,
дело №*** от 21.03.2018 година по описа на нотариус с район на действие РС П..
Видно от посочения нотариален акт е, че в същия етаж сутерен на кота – 3.80
съществува обект с идентификатор ***, представляващ абонатна, което е обща част
към жилищната сграда съгласно чл. 38 от Закона за собствеността (ЗС).
Процесното административно производство е започнало по заявление от
16.10.2019 година на „***“ АД до главния архитект на община П.*** за съгласуване
и одоброяване на инвестиционен проект, по който се издава разрешение за строеж „Преустройство
на подземен паркинг в гаражи и складове“. Към заявлението са приложени
съответни документи. В обяснителната записка към представения към заявлението
инвестиционен проект в част Архитектурна е записано: „Проектното решение на к.
- 3.80 предвижда преустрийства – направа на отвори за 2 бр. врати 100/200 см. в
тухлени неносещи зидове“. В приложеното конструктивно становище е записано като
описание на проектното решение: „Направа на 2 бр. врати 100/200 см. в тухлени
неносещи зидове“. В заключение в част Конструктивна от инвестиционния проект е
посочено: “С извършване на преустройствените дейности не се засягат носещи
конструктивни елементи на сградата“.
Видно от протокол № 39-4/24.10.2019 година експертен съвет към община П.
по чл. 142, ал. 6, т. 1 от ЗУТ е дала положителна оценка за съответствието на
процесния инвестиционен проект със съществените изисквания към строежите.
С Разрешение за строеж № 346 от 01.11.2019 година на главния архитект
на община Перник на възложителите В.Г.М. и „***“ АД се разрешава да извършат
строителство: „Преустройство на подземен паркинг в гаражи и складове в жилищна
сграда“ със ЗП (суререн) 586,85 кв.м. в УПИ VІІ-***, кв. *** по плана на гр. П.,
кв. „***“, с идентификатор ***по КККР на гр. П..
За изясняване фактическата страна на спора по
делото е допусната и приета съдебно – техническа експертиза, извършена от
вещото лице инж. А.Ц.. От заключението се установява, че вещото лице при огледа
на място в подземния паркинг на кота – 3.80 е констарирало изпълнен един отвор
(врата) в Шайба 3 с размери 90/200 см., представляваща носеща конструкция на сградата.
Отворът е укрепен с метална конструкция, за която са представени от „***“ АД
изчисления на проектант. Съгласно процесното разрешение за строеж на обекта
(склад), собственост на жалбоподателя В. Митев се засяга, като се предвижда
направата на отвор (врата) на северната страна и зазиждане на съществуващия
вход. От огледа на място се установява, че този отвор (врата) на северната
стена попада в Шайба 4, като не е изпълнен. Освен това вещото лице от
представени таблични изчисления (площообразуване) към процесния инвестиционен
проект има минимално измение на прилежащите идеални части към обекта на В.М.
(от 0.143 % в 0.158 %). Останалата част от заключение на вещото лице не следва
да се обсъжда, долкото касае обстоящтелства, които са ирелевантни за настоящия
спор. Заключението на експерта като обективно, компетентно, относимо и
безпристрастно дадено, неоспорено от страните, се цени от съда.
При така установените факти
настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда
на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
достигна до следните правни изводи:
Относно
компетентността на органа, издал оспорения акт:
Оспореното разрешение за строеж е издадено от компетентен
орган – главния архитект на община Перник. Съгласно чл. 148, ал. 2 от ЗУТ
разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината. Ето защо не е налице
отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно формата на акта:
Оспорваният акт е в
законоустановената писмена форма съгласно чл. 59, ал. 2, във връзка с ал. 3 от АПК и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК вр. с чл. 148, ал. 9 от ЗУТ. Поради това не е налице отменително основание по смисъла на чл.
146, т. 2 от АПК.
Относно спазване на административно – производствените правила при
издаването на акта:
Процедурата по съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти и
съответно издаване на разрешения за строежи е уредена в чл. 141 и следващите от ЗУТ. В разглеждания случай одобрения инвестиционен проект и издаденото въз
основа на това разрешение за стореж безспорно засягат обект (склад), върху
който жалбоподателят притежава право на собственост. От съдържанието на чл.
148, ал. 5 от ЗУТ може да се заключи, че разрешението за строеж се издава в
полза на собствениците на обектите, които засяга. В тази връзка процесното
разрешение е издадено на възложителите: „***“ АД и В.Г.М.. Последният обаче не
е подавал заявление за издаване на такова разрешение за строеж, не е участвал в
административното производство, а от настоящото съдебно производство става
ясно, че не жеале осъществяване на процесното строителство. Липсата на съгласие
за издаването на процесното разрешение за строеж от страна на В.Г.М.
автоматично води до неговата незаконосъобразност. Неуведомяването и
неучастастието на последния в административното производство представлява
съществено нарушение на административно – производствените правила съгласно чл.
168, ал. 4 от АПК и самостоятелно основание за отмяна на процесното разрешение
за строеж.
Освен това се установяват и други процесуални нарушения. Съгласно чл.
148, ал. 13 от ЗУТ разрешение за строеж за извършване на строителни и монтажни
работи, като основен ремонт, реконструкция, основно обновяване, преустройства,
реставрация и адаптация, при които се засяга конструкцията на строежа, се
издава след извършено обследване по реда на чл. 176в. В случая предвижданите
СМР (изпълнение на 2 бр. отвори в шайби 3 и 4) засягат несъменно конструкцията
на сградата. Ето защо е следвало да бъде изискано от административния орган
нарочно обследване по реда на чл. 176в от ЗУТ преди да бъде издадено
разрешението за строеж. Не изискаването и не представянето на такова облестване
предствлява съществено процесуално нарушение.
От друга страна, по делото безспорно се установи, че е налице засягане
на общи части (носещи конструкции) на сградата от разрешението за стоеж, като
изводите на вещото лице в тази насока са категорични. Предвиденото и частично извършено
пробиване на отвори в шайби (носещи конструкции на сградата) са осъществени без
да е взето съгласието от всички собственици, преди издаване на разрешението за
строеж. Съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗУТ в случаите извън тези по ал. 1 се
изисква решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред,
и изрично писмено съгласие на всички собственици – непосредствени съседи на
обекта, а когато се завземат общи части – съгласието на всички собственици,
изразено с нотариална заверка на подписите. В настоящия случай етажните
собственици изобщо не са били уведомени за предстоящата реконструкция и
пристрояване. Няма данни издаденото разрешение за строеж да е било съобщено на
заинтересованите страни, за каквито в случая следва да се считат всички
собственици на самостоятелни обекти в процесната сграда с идентификатор ***,
доколкото се касае за разрешение за реконструкция и преъстроиство на сутеренния
й етаж. Съгласно § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ „реконструкция“ на строеж е
възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или
инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават
носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите, т.е., чрез
реконструкцията се засягат конструктивни елементи и основни части на сградата.
Следователно се касае за случай по чл. 185, ал. 1 или ал. 2 от ЗУТ и
всички етажни собственици са заинтересовани лица съгласно чл. 149, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. В тази насока може да се посочи, че процесният строеж
(преустройство) засяга и прилежащите идеални части към обекти в
сградата.
С оглед на всичко изложено следва да се приеме, че в производството по
издаване на обжалвания административен акт са допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила, които съставляват
основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК.
По отношение съответствие с материално – правните разпоредби:
Установените съществени процесуални нарушения водят и до неправилно
приложение на материалния закон (чл. 148, ал. 5 и ал. 13 от ЗУТ; чл. 185, ал. 2
от ЗУТ вр. с чл. 149, ал. 2, т. 3 от ЗУТ
и § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ). При това положение следва да се
зключи, че при постановяването на процесния административен акт материалният
закон е приложен неправилно и е налице основание за отмяна на оспорения акт и по
чл.
146, т. 4 от АПК.
На основание гореизложеното настоящия съдебен състав намира, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената
от закона форма, но при съществени нарушения на административно – производствените
правила и в несъответствие с приложимия материален закон, поради което следва
да бъде отменен като незаконосъобразен.
Относно
разноските:
С оглед изхода на делото и при
липсата на своевременно направеното искане от страна
на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, такива не следва да се присъждат.
С оглед изхода на делото направеното искане от процесуалния
представител на заинтересованата страна за присъждане на направените съдебни
разноски следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Разрешение за строеж № 346 от 01.11.2019 година на
главния архитект на община Перник, с което на възложителите В.Г.М. и „***“ АД се
разрешава да извършат строителство: „Преустройство на подземен паркинг в гаражи
и складове в жилищна сграда“ със ЗП (сутерен) 586,85 кв.м. в УПИ ***, кв. ***
по плана на гр. П., кв. „***“, с идентификатор ***по КККР на гр. П., като
незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд
на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/