Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 12.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, първи въззивен състав в открито съдебно
заседание на 24.10.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ДОРА
МИХАЙЛОВА
при секретаря Цветанка Павлова разгледа докладваното от съдия Славчева
въззивно гражданско дело № 385 по описа на съда за
2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по въззивна
жалба от Р.Г.К. срещу решение № 84 от 03.04.2018 г., постановено по гр.д. № 1065/2017
г. по описа на РС – гр. К., с което е признато за установено съществуването на
вземане на „М.“ ЕАД /понастоящем „А.Б.“ ЕАД/ срещу жалбоподателката
за сумата 423,71 лв., от която 50,21 лв. – главница, представляваща неплатени месечни абонаменти и цена на
ползвани услуги за периода 28.08.2014 год. – 27.11.2014 год. и 373,50 лв. - неустойка
за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги № К1266187
от 31.12.2007 год., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 13.11.2017 год.
до окончателното изплащане.
Жалбоподателката твърди, че сумата е неправомерно
начислена, тъй като през процесния период между
страните не е имало валидно договорно правоотношение /срокът на последния анекс
е изтекъл на 28.03.2014 год./. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо
него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва. Въззиваемият счита, че процесните
задължения са установени по основание и размер. Моли съда да остави жалбата без
уважение и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
След преценка на
събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Със заповед №
651/10.08.2017 год. по ч.гр. дело № 724/2017 год. по описа на КРС Р.Г.К. *** е
осъдена да заплати на „М.“ ЕАД сумата 50,21 лв. – главница, сумата 373,50 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителни услуги № К1266187 от 31.12.2007 год. и сумата 13,23 лв. – мораторна лихва за периода 17.12.2014 год. – 24.07.2017
год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 07.08.2017 год. до окончателното изплащане, както и направени
разноски. Ответницата е подала в срок възражения срещу заповедта и съдът е
указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането, на основание
чл. 415, ал. 1 от ГПК. Исковата молба по чл. 422 от ГПК е подадена в законоустановения срок.
По
делото са представени Анекс от 28.03.2013
год. и Приложение № 1 към него, според които ответницата с клиентски номер
********* е сключила договор за далекосъобщителни услуги за посочения телефонен
номер по тарифен план „М.М.М“ с месечна абонаментна такса 19,90 лв. Посочено е,
че срокът на договора е 12 месеца, считано от датата на издаване на първата
таксуваща фактура след сключване на анекса /т. 3.2.1 от същия/. Според чл. 6.3
от приложение № 1 в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от
договора или общите условия операторът има право да прекрати договора и да
получи неустойка в размер на „всички стандартни месечни абонаментни такси,
дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване“.
Представени са фактури, както следва: фактура № *********/02.10.2014 год. с
падеж 17.10.2014 год. за отчетен период 28.08.2014 год. – 27.09.2014 год. за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата 25,34 лв.; фактура №
*********/01.11.2014 год. с падеж 16.11.2014 год. за отчетен период 28.09.2014
год. – 27.10.2014 год. за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата 24,73
лв.; фактура № *********/01.12.2014 год. с падеж 16.12.2014 год. за отчетен
период 28.10.2014 год. – 27.11.2014 год. за ползване на далекосъобщителни
услуги за сумата 0,14 лв. и фактура № *********/09.03.2015 год. с падеж
09.03.2015 год. за отчетен период 28.01.2015 год. – 27.02.2015 год., в която е
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 373,50
лв.
При така
установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
Предявените установителни
искове за признаване съществуването на вземането на ищеца – цена на предоставени
далекосъобщителни услуги са допустими. Това е така, тъй като при успешно
проведено заповедно производство и при евентуално уважаване на иска по чл. 422
от ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист, без да е необходимо осъдително решение на съда.
Исковете са с правно основание чл. 422 от ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на фактите, на които основава своето искане до съда. В тежест на ответника е единствено да докаже факта на евентуално извършени плащания на дължимите суми.
Съдът намира, че от представените по делото анекс от 28.03.2013 год. и приложение № 1 се доказа съществуването на облигационно правоотношение между страните с източник договор за доставка и далекосъобщителни услуги. Този договор е сключен при действие на разпоредбата на чл. 229а ЗЕС, като липсват доказателства договорът да е бил прекратен от страна на ответницата при изтичане на уговорения едногодишен срок, поради което същият е продължил действието си като безсрочен такъв. Това е така, тъй като според посочената разпоредба срочният договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги може да бъде продължен при изрично писмено съгласие на абоната относно условията за продължаване. При липса на такова съгласие след изтичане на този срок договора се преобразува в безсрочен при същите условия като абонатът има право да го прекрати с едномесечно предизвестие, без да дължи неустойки за това. Съдът намира, че предвид наличието на валидно договорно правоотношение между страните през процесния период за доставка на далекосъобщителни услуги, ответницата дължи заплащане на договорените месечни абонаментни такси по договора, съобразно избрания от нея абонаментен план. В случая фактурите се ползват с доказателствена сила относно доставката на услугите по сключения договор между страните и тяхната стойност.
Същите са писмени доказателства по смисъла на ГПК и възпроизвеждат дължимите по сключения договор суми, като не е необходимо тези фактури да са подписани, доколкото чрез същите не се установява основанието на вземането. Фактурите не са оспорени от ответницата и отговарят на всички изисквания на Закона за счетоводството, поради което следва да бъдат ценени като доказателствено средство.
Съгласно ОУ, заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключването на договора „М.“ уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издадена фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от „М.“, след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактура не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. М. предоставя на абоната 15 - дневен срок след издаването на фактурата, за плащане на посочената в нея сума, като месечните сметки на абоната могат да бъдат оспорени пред „М.“ в 6 - месечен срок след датата на издаване на фактурата или по общия ред, предвиден в действащото законодателство.
Съдът намира, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си като е издало процесните фактури със съответните приложения към тях, които отразяват ползването на мобилни услуги от конкретния посочен номер, предоставен на ответницата по подписания от нея договор с ищцовото дружество. От приложенията към фактурите се установяват извършените от потребителя изходящи обаждания в и извън мрежата на мобилния оператор, техния брой, продължителността на провежданите телефонни разговори и съответната дължима такса за всеки от тях. Установяват се още броят на изпратените съобщения към „М.“ и други мобилни оператори, включително и към други национални мрежи. Посочени са уговорените между страните отстъпки по тарифен план, като е извършено необходимото приспадане от общия размер на начислените суми.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че цитираните фактури и приложенията към същите, установяват доставката на изброените в тях по видове услуги. Ищцовото дружество е остойностило предоставените услуги и определените от него като дължими суми е следвало да бъдат заплатени от ответницата до 15 дни от издаването на всяка от месечните фактури, и то независимо от това дали същите са получени.
Ответницата, чиято е доказателствената тежест не ангажира доказателства за изпълнение на задълженията си за заплащане на претендираните по делото абонаментни месечни такси и потребени услуги. С оглед това съдът намира, че е налице виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на ответницата, поради което претенцията на ищеца е основателна за сумата 50,21 лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва.
По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 92 ЗЗД съдът намира следното:
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена (глобално или в процент) или определяема парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането е необходимо да са осъществени предпоставките: наличие на валидно главно задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка, което е действително и неизпълнение на главното задължение.
В чл. 6.3 от приложение № 1 към анекса е уговорено, че ако абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора или общите условия операторът има право да прекрати договора и да получи неустойка в размер на „всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване“. Неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. За да възникне правото на неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр.1 и пр.3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Съдът е длъжен да следи служебно за спазването на добрите нрави, като при разрешаване на спор за съществуване на вземане за неустойка дължи самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността й – в този смисъл решение № 247/11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., на ВКС, ІІ т.о. и др.
В изпълнение на служебното задължение за изследване валидността на уговорената клауза за компенсаторна неустойка, съдът намира, че същата противоречи на добрите нрави, тъй като уговореният размер, формиран от месечните такси до изтичането на срока на договора нарушава принципа на справедливост и добросъвестност в гражданските отношения. В решение № 219 от 09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., т.к., І т.о. на ВКС е разяснено, че уговорка в договор за финансов лизинг, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, последният има задължение да заплати лизинговите вноски за периода от прекратяването (развалянето) до края на срока на договора има характер на неустойка за вредите от развалянето, но неустоечната клауза е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, тъй като съвпада напълно с обема на главното задължение, което обезпечава. Процесната уговорка за заплащане на неустойка в размер на месечните такси за таксуващите периоди, оставащи до изтичането на срока на договора, преценена към възникване на задължението, обуславя извод за противоречие с добрите нрави и нищожност на клаузата, тъй като съвпада с обезпеченото главно задължение. Наред с това, договорът действал в отношенията между страните е безсрочен към момента на прекратяването му от ищеца, поради което липсва и основание за плащане на неустойка за предсрочно прекратяване на безсрочния договор. С оглед това съдът намира за неоснователна претенцията на ищеца за заплащане на неустойка в размер на 373,50 лв.
Тъй като
изводите на настоящата инстанция не съвпадат с
тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която е признато за установено
съществуването на вземане на „М.“ ЕАД /понастоящем „А.Б.“ ЕАД/ срещу жалбоподателката за разликата над 50,21 лв. – главница,
представляваща неплатени
месечни абонаменти и цена на ползвани услуги за периода 28.08.2014 год. –
27.11.2014 год. до пълния предявен размер от 423,71 лв., като разликата от
373,50 лв. представлява неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителни услуги. Ответницата дължи на ищеца и направените в
заповедното и исковото производство разноски в размер на 44 лв., съобразно
уважената част от иска. С оглед това решението следва да бъде отменено и в
частта, с която ответницата е осъдена да заплати на дружеството разноски за
разликата над тази сума до пълния присъден размер от 404 лв.
При този изход на спора въззиваемият дължи на въззивницата
сумата 286 лв., представляваща направените по делото разноски, съобразно
отхвърлената част от иска, а въззивницата дължи на въззиваемия сумата 33 лв., представляваща направени в
настоящото производство разноски съобразно отхвърлената част от жалбата, поради
което след извършена компенсация дружеството следва да бъде осъдено да заплати
на Р.К. сумата 253 лв. разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 84 от 03.04.2018
г., постановено по гр.д. № 1065/2017 г. по описа на РС – гр. К. в ЧАСТТА, с
която съдът е признал за установено съществуването на вземане на „М.“ ЕАД /понастоящем
„А.Б.“ ЕАД/ срещу Р.Г.К. *** за разликата над 50,21 лв. – главница,
представляваща неплатени месечни
абонаменти и цена на ползвани услуги за периода 28.08.2014 год. – 27.11.2014
год. до пълния предявен размер от 423,71 лв., както и в частта, с която
ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноски за разликата над 44 лв. до
404 лв., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска на „М.“ ЕАД /понастоящем
„А.Б.“ ЕАД/ срещу Р.Г.К. *** за признаване за установено съществуването на
вземане на ищеца срещу ответницата в размер на 373,50 лв., представляващо неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги № К1266187 от
31.12.2007 год. и анекс от 28.03.2013 год., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в ЧАСТТА, с
която съдът е признал за установено съществуването на вземане на „М.“ ЕАД /понастоящем
„А.Б.“ ЕАД/ срещу Р.Г.К. *** за сумата 50,21 лв. – главница, представляваща неплатени месечни абонаменти и цена на
ползвани услуги за периода 28.08.2014 год. – 27.11.2014 год., ведно със
законната лихва, считано от 13.11.2017 год. до окончателното изплащане, както и
в частта, с която ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноски, направени
в заповедното и в исковото производство до размера от 44 лв., на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „А.Б.“ ЕАД да заплати на Р.Г.К. ***
сумата 253 лв., представляваща направени по делото разноски съобразно
отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.