Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 09.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-В с-в, в публичното заседание на десети
декември през 2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА
АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
при секретаря Цветослава
Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия
Александрова гр.д.№ 3408 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258-273 ГПК.
С
решение от 07.01.2019 г. СРС, 64 с-в, по гр.д.№ 58690/14 г. е отхвърлил иска по
чл.30, ал.1 ЗН от Д.В. Г. срещу В.Н.К., К.Н.К. и А.А.К. за намаляване на обективираното в нотариален акт №
147, н.д.№ 28179/96 г. дарение на апартамент № ********, находящ
се в гр.София, жк „Иван Вазов“, ул. „Ярослав Вешин“, състоящ се от спалня,
кухня-столова и сервизни помещения със застроена площ от 63,89 кв.м. при
съседи: стълбище, ап.№ 34 и двор, заедно с прилежащото избено помещение № 2,
при съседи: коридор, мазе № 1 и мазе № 3, заедно с 2,653 ид.ч.
от общите части на сградата и толкова ид. ч. от
правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса, както и
иска за делба, предявен от Д.В. Г. срещу В.Н.К., К.Н.К.
и А.А.К. на описания по-горе апартамент, като
неоснователни.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца Д.В. Г. с оплаквания, че същото е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон
/чл.79 ЗС/ и процесуалния закон.Въззивникът твърди,
че първоинстанционният съд неправилно е приел за доказано, че в негова полза е
извършено дарение от неговата майка на 09.02.1995 г. на сумата от 20 020
щ.д. с левова равностойност от 1 332 431,10 лв., като поддържа
становище, че липсват доказателства сумата да му е била предадена.Излага
твърдения, че от обстоятелството, че майка му е разполагала с такава сума не
следва автоматично извод, че тя му е дарена, тъй като сумата би могла да е
разпределена и оползотворена по различни начини, и че доказателствената тежест
за установяване на обстоятелството дали, как, на кого и на какво основание е
предадена сумата е на ответниците, които не са провели пълно доказване на
твърдяното от тях дарение.Неправилно първоинстанционният съд е допуснал
събирането на гласни доказателства за установяване на сключения договор за
дарение въпреки забраната на чл.164, ал.1, т.3 ГПК вр. с ал.2 и е ценил същите,
както и документа, наименован „разписка“, тъй като
той не е подписан, не се ползва с достоверна дата и е оспорен от
него.Неправилно съдът е тълкувал и разпоредбата на чл.37 ЗН и не е съобразил,
че правна последица от уважаването на иска по чл.30, ал.1 ЗН е, че при делба
наследникът с право на възстановена запазена част може да получи парично
уравнение на неговия дял от наследството.Моли съда да отмени обжалваното
решение и да уважи предявените искове.Претендира разноски.
Ответниците по въззивната
жалба- А. А.К. и К.Н.К. оспорват
същата.Изразяват становище, че първоинстанционното производство е недопустимо,
тъй като предмет на иска за делба е имот, който не принадлежи на нито един от съделителите по делото.Твърдят, че съгласно разпоредбата на
чл.30, ал.1 ЗН за преценка дали е накърнена запазената част на наследника е
необходимо от наследствената маса да се прихванат направените в негова полза
дарения с изключение на обичайните дарове.Поддържат становище ,че правилно
първоинстанционният съд е ценил и разпитаните свидетели, тъй като в нормата на
чл.164, ал.1, т.3 ГПС се съдържа изключение от ограничаването на свидетелските
показания при сделки, сключени между роднини по права линия, а автентичността
на разписката е установена от приетата съдебно-графическа експертиза.Твърдят,
че по делото е установено, че с действията си наследодателката
П. Г.а не е накърнила запазената част от наследството на нито един от
наследниците си, а още приживе справедливо се е разпоредила в полза и на двете
си деца.Молят съда да потвърди обжалваното решение.Претендират разноски.
Ответникът по въззивната жалба-В.Н.К. чрез особения си представител
оспорва същата, без да излага конкретни доводи.Моли съда да потвърди
обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.30, ал.1 ЗН и чл.34 ЗС.Ищецът- Д.В.Г. твърди, че е наследник на П. А.Г., починала
на 13.09.2011 г.Твърди, че наследодателката му е притежавала апартамент № 33, находящ се в
гр.София, жк „Иван Вазов“, ул. „*********, със застроена площ от 63,89
кв.м.След смъртта й е установил, че целият апартамент е дарен на сестра му К.В.Г.-К.,
починала преди майка му на 08.03.2011 г.Ищецът излага твърдения, че с
направеното дарение майка му е нарушила разпоредбата на чл.28, ал.1 ЗН, като е
отчуждила и неговата запазена част от наследството, тъй като е могла да се
разполага само с 1/3 идеална част от наследството.Моли съда да намали дарението, извършено с
нотариален акт № 197, н.д.№ 28719/96 г. в частта му над 1/3 ид.част
за апартамент № 33, находящ се в гр.София, жк „Иван Вазов“, ул. „*********, със
застроена площ от 63,89 кв.м. и възстанови запазената му част върху описания
имот в размер на ½ ид.част и да допусне делба
на описания имот при квоти: 3/9 ид.част-за ищеца и по
2/9 ид.части за ответниците
В.Н.К., К.Н.К. и А.А.К..
С нотариален акт № 146 от 06.02.1995 г. по н.д.№ 1743/95 г. е оформен
договор, по силата на който П. А.Г. е продала на „Б.за З.К.“ АД-София
апартамент, находящ се в гр.София свой апартамент в
гр.София, ул. „********, застроен на 136 кв.м. за сумата от
5 320 480,00 лв., представляваща левовата равностойност 80 000
щатски долара по фиксинга на БНБ за деня.Видно от представените бордера от
06.02.1995 г. „Б.за З.К.“ АД-София е превела продажната цена по сметката на прехвърлителката.На 09.02.1995 г. П. А.Г. е изтеглила от
сметката си сумата от 5 324 000,00 лв. и на същата дата е направена
вноска при откриване на сметка на името на Д.В.Г. в размер на 20 020,00
щатски долара /1 332 461,10 лв./.
Видно от нотариален акт № 90 по н.д.№ 4496/95 г. на 17.03.1995 г. М.П.В.е
продал на П. А.Г. апартамент № 33, находящ се в
гр.София, жк „*********, със застроена площ от 63,69
кв.м., при съседи:
стълбище, ап.№ 34 и двор, заедно с прилежащото избено помещение № 2, при
съседи: коридор, мазе № 1 и мазе № 3, заедно с 2,653 ид.ч.
от общите части на сградата и толкова ид. ч. от
правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса.
С
нотариален акт № 197 от 28.12.1996 г. по н.д.№ 28719/96 г. е оформен договор за
дарение, по силата на който П. А.Г. е дарила на дъщеря си К.В.Г.-К.
описания по-горе недвижим имот, като дарителката си е запазила правото на
безвъзмездно ползване до края на живота си на дарения имот.
На 30.03.1996 г. е подписан предварителен договор, по силата на който ЕТ
„Д.-Д“-В.С.като изпълнител се е задължил да построи на възложителя Д.В.Г.
апартамент № 1, находящ се на първи етаж на строящата се по монолитен начин
сграда на ул. „********, м. „Лозенец“ с площ от 68,68 кв.м. в срок до
30.05.1997 г.Възложителят се е задължил да закупи готовия имот, като сключи с
изпълнителя окончателен договор във формата на нотариален акт при цена от
30 000 щ.д., платена 100% в деня на подписване на договора.С нотариален
акт № 15 по н.д.№ 17/99 г. е оформен договор за продажба, по силата на който Д.В.Г.
е продал на Д.Г.М.описания апартамент.
От представените удостоверения за наследници № 51/10.02.2015 г. на СО-р-н
„Триадица“ и № 845/11.05.2015 г. на СО-р-н „Витоша“ П. А.Г. е починала на
13.09.2011 г. и е оставила за наследници по закон: 1.Д.В.Г.-син; 2.К.В.Г.-К.-дъщеря,
починала на 08.03.2011 г. и оставила: А.А.К.-съпруг; В.Н.К.-син
и К.Н.К.-син.
Не се спори, а и видно от нотариален акт № 86/06.12.2011 г., н.д.№
79/2011 г. В.Н.К. е продал на П.П.С.апартамент № 33, находящ се в гр.София, жк „*********,
със застроена площ от 63,69 кв.м.Като приложение към нотариалния акт е описан
договор за доброволна делба от същата дата с рег.№ 3539, т.I, акт № 85 на нотариус с рег.№ 328.
По делото е представен документ, озаглавен „Разписка“ от 15.02.1995 г., в
който е посочено, че долуподписаната П.А... предоставила сумата от 40 000
долара, която представлява половината от продажбата на апартамент на ул. „*******са
сина му Д.В.Гав., като той се е задължил до
15.05.1996 г. да закупи апартамент за същата сума на името на внуците й Н. и Т.Д..Г.и.До
тази дата той трябва да дава на П.А.Г.. ежемесечно сумата от 12 000 лв.
лихва от горната сума по тяхна уговорка.
От заключението на графологическата експертиза на вещото лице Г.М. е
установено, че всички ръкописни текстове в разписката от 15.02.995 г. са
написани саморъчно от П. А. Г.а.
От заключението на вещото лице Д.М. е установено, че пазарната стойност
на процесния апартамент към 27.12.1996 г. е 42 475 500 лв.
/неденоминирани/, към 13.09.2011 г.-97 342 лв., а към настоящия
момент-166 820 лв.
По делото са разпитани и свидетелите С.С.и П.П.за установяване на сключен договор за дарение на сумата
от 40 000 щатски долара от П. Гавраилова на ищеца.
Свидетелката Сиракова твърди, че през 1995 г. майката на К.Г.а е продала
апартамент на ул. „********и получената сума е разделила на две равни части
между Д. и К., като Д. ***, а К.е закупила апартамент в кв. „Иван
Вазов“.Свидетелката е разбрала за разделянето на парите от К.и от майка й.
Свидетелят П. твърди, че през 1995-96 г. майката и бащата на Д. и К.са
продали апартамент на ул. „Неофит Рилски“
и с получените пари са купени два апартамента-единият-на Д. Г.,
другият-на П. Г.а съответно в кв. „Лозенец“ и в кв. „Иван Вазов“.Свидетелят е
участвал в поставянето на дограма на апартаментите.От К.и Сашо знае, че П. Г.а
е дарила апартамент на дъщеря си К..
Съдът кредитира свидетелските показания на свидетелката С. в частта
относно даряването на суми от наследодателката в
полза на ищеца, тъй като в останалата част показанията й не съответстват на
събраните по делото писмени доказателства и на показанията на втория свидетел.Съдът
кредитира показанията на свидетеля П., тъй като същите са дадени от трето,
незаинтересовано от изхода на спора лице и кореспондират на останалите
доказателства по делото.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.34 ЗС всеки съсобственик
може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът
разпорежда друго.
Първоинстанционният съд е приел за неоснователен доводът
на ответниците за недопустимост на производството с мотиви, че е искът за делба
е съединен с иск по чл.30, ал.1 ЗН, което е допустимо с оглед специалната норма
на чл.343 ГПК, като искът за делба е обусловен от изхода на иска по чл.30 ЗН, а
въпросът дали при уважен иск по чл.30 ЗН имотът се връща в наследството при
условие на неговото отчуждаване е по същество и се решава след приложение на
материалния закон и по него съдът дължи произнасяне с решението.
След обсъждане на събраните по делото доказателства и
формиране на наследствената маса първоинстанционният съд е достигнал до извода,
че по делото е установено, че в полза на ищеца е било направено дарение от
неговата майка на 09.02.1995 г. в размер на сумата от 20 020 щ.д. с левова
равностойност от 1 332 431,10 лв., като се е позовал на представените
по делото писмени доказателства, вкл. и
документа, озаглавен „разписка“ с оглед установяване намерението за дарение и
мотива на същото, както и събраните по делото свидетелски показания.При
съобразяване на размера на наследствената маса и на стойността на направените
дарения съдът е приел, че полученото от ищеца дарение е в по-висок размер от
запазената му част, поради което същата не е накърнена, поради което искът по
чл.30, ал.1 ЗН е неоснователен.По отношение на иска за делба съдът е достигнал
до извод, че след като не е признато преобразуващото право на ищеца да получи
дял от процесния имот, както и с оглед извършеното разпореждане с имота на
06.12.2011 г. и при липса на успешно проведен иск по чл.37 ЗН имотът не може да
се върне в наследството и да е предмет на делба между наследниците и е отхвърлил
и този иск.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния иск по отношение на допустимостта на
производството и неоснователността на иска по чл.30, ал.1 ЗН и на основание
чл.272 ГПК препраща към тях.Неоснователно е възражението на въззивника
за недопустимост на свидетелските показания за установяване на договора за
дарение от наследодателката П. Гавраилова в негова полза.Съгласно
разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК
свидетелски показания се допускат във всички случаи освен ако се отнася
за установяване на договори на стойност над 5 000 лв., освен ако са
сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до
четвърта степен и по сватовство до втора степен.Съгласно алинея втора
свидетелските показания в този случай са допустими само при изрично съгласие на
страните.Отпадането на допустимостта на свидетелските показания съгласно
чл.164, ал.2 ГПК визира хипотезата на чл.164, ал.1, т.3, пр.1 ГПК, тъй като по
отношение на установяване на договори на стойност над 5 000 лв., сключени
между посочените в чл.164, ал.1, т.3, пр.2 свидетелските показания са
допустими.Установяването на договори на стойност над 5 000 лв., ако са
сключени между посочените в чл.164, ал.1, т.3 ГПК роднини, е допустимо /Р
701/15.11.2010 г. на ВКС, гр.д.№ 65/2010 г., I ГО/.Ограничението по чл.164, ал.1, т.3 ГПК, изключващо
свидетелските показания за установяване на договори на стойност по-голяма от
5 000 лв. не е приложимо когато спорът не е за наличието на съществуващо
договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености, като
свидетелите са допустими за установяване на действителната обща воля на
страните.При наличието на документ за предаване на сумата за останалите
елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски
показания /Опр. № 545/01.07.2019 г., гр.д.№ 483/19
г., III ГО на ВКС; Р № 546/23.07.2010 г. по
гр.д.№ 856/09 г., IV ГО/.
Несъстоятелно е и възражението, че съдът не е следвало да
цени и представения документ, озаглавен „разписка“ поради неподписването му от
издателя, тъй като автентичността на текста на документа е установена от
приетата по делото графологическа експертиза, а и
съдът е ценил това доказателство само относно установяване наличието на дарствено намерение за част от продажната цена.
Поради изложеното и при съвкупната преценка и на
останалите писмени доказателства-договор за продажба на апартамент от наследодателката на 06.02.1995 г. и получаване на продажна
цена от 80 000 щ.д., банкови бордера за превеждане на сумата по сметка на
ищцата, както и за теглене от сметката й на сумата от 5 324 000,00 лв. на 09.02.1995 г. и
откриване на същата дата на банкова сметка ***.д. /1 332 461,10 лв./,
както и сключване на предварителен договор за продажба на апартамент на
30.03.1996 г. с платена изцяло сума от 30 000 щ.д. в деня на подписване на
договора следва извод за наличие на договор за дарение между ищеца и наследодателката му.Несъстоятелни са оплакванията във
въззивната жалба, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест
относно установяване на това обстоятелство, и че не е проведено пълно доказване
от ответниците.При ангажиране на доказателства от
ответниците за установяване на факта на дарение в тежест на ответника е било да
го опровергае като установи, че постъпилата по банковата му сметка суми са с
друг произход, което не е сторено по делото.
По отношение на формиране на наследствената маса и на
определяне на размер на запазената част, както и изводите за неоснователност на
иска за делба въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на
основание чл.272 ГПК препраща към тях.При
постановяване на решението не е допуснато нарушение на императивни материалноправни разпоредби.
С оглед отхвърляне на иска по чл.30, ал.1 ЗН и
противопоставянето на ответниците за извършване на
делбата, както и предвид извършената разпоредителна сделка с процесния имот искът по чл.34, ал.1 ЗС също се явява
неоснователен, тъй като не е установена съсобственост между страните по делото.
Поради съвпадане на крайните
изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
К. сумата от 1 200 лв.-направени разноски за адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция на основание чл.78, ал.3 ГПК.По отношение на въззиваемия К.А.К. не е представен договор за правна защита
и съдействие пред настоящата инстанция, нито доказателства за направени
разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението
от 07.01.2019 г. на СРС, 64 с-в, по гр.д.№ 58690/14 г.
ОСЪЖДА Д.В.Г. с
ЕГН ********** с адрес: ***, Франция и със съдебен адрес:*** /адв.Л.К./ да заплати на К.Н.К. с ЕГН ********** и с адрес: ***
сумата 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/ на осноавние
чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.