Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Павликени, 26.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАВЛИКЕНИ, IV-ти
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТИНА МИНЕВА
при
участието на секретаря Венка Миланова, като разгледа докладваното от съдия
Катина Минева АНД № 396 по описа на
съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от К.А. К., ЕГН
********** чрез неговия процесуален представител – адв. К.М. от *** срещу
наказателно постановление № 17-0311-000461/10.10.2017 г., издадено от И. Г.
И.– началник РУП към ОДМВР В. Т., РУ П., с което на основание чл. 179, ал. 3, т.
4 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00
/триста/ лева за нарушение на чл. 139, ал. 5 ЗДвП.
В депозираната жалба са релевирани
доводи за несъответствие на отразената в акта фактическа обстановка с
обективната действителност, посочени са съображения относно неправилността и
незаконосъобразността на атакуваното наказателно постановление, твърдят се
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Отправена е молба за
цялостната отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В проведеното открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. М., който поддържа жалбата, инициирала настоящото съдебно производство.
Намира, че от събраната доказателствена съвкупност по делото се установява
основателността на жалбата, тъй като няма поставен пътен знак, указващ
задължителност за поставяне на винетен стикер, в посоката на движение на К.,
както и че пътният участък въпреки, че е част от републиканската пътна мрежа е
и урбанизирана територия. Твърди, че нарушението е установено в границите на
населено място.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител, който да вземе становище по
фактите и приложимия по делото закон.
Районен съд Павликени, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено
следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа
всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а
разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
К.А.К. е правоспособен водач на МПС,
притежаващ СУМПС № ***, валидно до 01.06.2027 г., придобити категории В М АМ,
води се на отчет в ОДМВР В. Т.. Санкциониран е за периода 2005г.- 2014г. 12
пъти за нарушение на ЗДвП и подзаконовите актове по неговото прилагане.
С акт
за установяване на административно нарушение серия Г №
***/15.09.2017 г., съставен от М.Х.Й. – *** при ОДМВР В. Т., РУ П. и в
присъствието на свидетеля А.Б.А. - очевидец е констатирано, че на 15.09.2017 г.
в 23:33 часа в община П., на път /***/-
Д.- Б. Ч.- П.- А.- Ц.- С., на път трети клас номер ***, км *** посока гр. П.
жалбоподателят К. управлява лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДК № ***,
собственост на Н. А. К., с ЕГН ********** без да е заплатил винетна такса по
чл. 10, ал.1, т.1 ЗП.
В акта е отразено, че е нарушена
разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДвП като след съставянето му препис от същия е
връчен на К..
Жалбоподателят чрез адв. М. е обективирал възражение против
съставения му АУАН с вх. № *** от 20.09.2017г.
Въз
основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление 17-0311-000461/10.10.2017 г., издадено от И. Г. И.–
началник РУП към ОДМВР В. Т., РУ П., с което на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП, при цялостно възпроизвеждане на
фактическите констатации от акта, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300,00 /триста/ лева за нарушение на чл. 139, ал.
5 ЗДвП
Препис от същото е връчен лично на
въззивника на 17.10.2017 г.
При съвкупната преценка и
интерпретация на събраните по делото гласни и писмени доказателствените
средства, настоящият съдебен състав намира, че по еднопосочен начин са доказани
обстоятелствата, свързани с факта на извършеното нарушение, времето, мястото,
неговият механизъм и авторство. Показанията на актосъставителя М.Й. и
свидетеля- очевидец А.А. следва да се кредитират с доверие, доколкото се
намират в пълна кореспонденция с останалите писмени доказателствени средства.
Свидетелите категорично заявиха пред съда, че К. е спрян за проверка на около
100 м. преди табелата обозначаваща начало на гр. П., като същият се е движил от
гр. Б. ч. за гр. П., проверката била осъществена на установъчен пункт до подстанцията на „***“. К. бил сам в
автомобила и споделил на свидетелите, че не знаел, че е необходимо да закупува
за този пътен участък винетен стикер. В тази връзка е принципно вярно е, че
актът не се ползва с презумптивна доказателствена сила, но при все това е необходимо
да се подчертае, че в случая показанията на свидетелите следва да се използват
от съда при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като по делото липсват
фактически данни, които да компрометират сведенията, получени при техния
разпит. До извод в противната насока не би могло да се достигне от голословните
твърдения в жалбата, че К. е бил спрян в границите на населено място, а именно
град П., тъй като същите са доказателството необезпечени и се конфронтират с
отразеното в АУАН, че същият се е движел по път трети клас номер ***, км ***
посока гр. П.
Видно
от приобщената по делото схема от АПИ на вертикална и хоризонтална маркировка
на републикански път III-*** „Д.- П.- С.“, участък между гр. Б. ч. и гр. П. е,
че процесният пътен участък е част от републиканската пътна мрежа, както и че,
на излизане от гр. Б. ч., посока гр. П. има поставен пътен знак Д 12,
обозначаващ край на гр. Б. ч., на км. ***, а на км. *** се намира знак Д 11-
начало на населено място- гр. П. На
същия пътен участък в обратна посока на движение на км. *** има поставен пътен
знам Д 25 "За
използването на пътя се изисква платена винетна такса".
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй
като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица
в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От
тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя,
нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг.
чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г.
на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по
отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В
настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
На следващо място, съдът служебно
констатира, че са спазени императивните
процесуални правила при издаването АУАН и НП – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал.
1 ЗАНН, въпреки противните твърдения, от процесуалния представител на
жалбоподателя, намерили отражение в жалбата сезирала съда.
В конкретния случай
административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН
в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от извършване на нарушението, респективно
– 1 година от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е издадено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са
спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН,
досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Съгласно
чл. 52, ал.4 ЗАНН преди да се произнесе по преписката, наказващият орган
проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява
възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и
разследване на спорните обстоятелства. След като административно наказващият
орган е издал наказателното постановление то явно е сметнал за неоснователни
възраженията на жалбоподателя, обективирани във възражението му с вх. №
*** от 20.09.2017г., макар и без да изтъкне конкретни доводи, което съдът не намира за
съществено нарушение, тъй като по въпроса за административнонаказателната
отговорност обжалваното наказателно постановление е обосновано, ето защо съдът
намира, че не може да се приеме, че е налице нарушение във връзка с невземане
предвид възраженията на жалбоподателя.
Предвид изложеното, АУАН и НП са
съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално
основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника
К.К. е ангажирана на основание чл. 179, ал. 3, т.4 ЗДвП като му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 /триста/ лева за нарушение
на чл. 139, ал. 5 ЗДвП.
По
делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че на 15.09.2017 г. в 23:33
часа в община П., на път Д.- Б. Ч.- П.-
А.- Ц.- С., трети клас номер ***, км *** посока гр. П. жалбоподателят К.
управлява лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДК № ***, собственост на Н.
А. К., с ЕГН ********** без да е заплатил винетна такса по чл. 10, ал.1, т.1
ЗП. С поведението си въззивникът е дерогирал предписанията на нормативния
регламент на чл. 139, ал. 5 ЗДвП.
От своя страна, административнонаказващият орган,
правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл.
179, ал. 3, т. 4 ЗДвП, която предвижда отговорност водач, който управлява пътно превозно
средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по
чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Налице е пълно съответствие между
словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез
изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното
наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът
намира, че материалният закон също е приложен правилно.
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана предвид виновно извършено нарушение
на чл. 139, ал.5 ЗДвП. Цитираната норма посочва, че движението на определените в ЗП ППС по
републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на
чл. 10, ал.1, т.1 ЗП. Нарушението е формално и установява състав на
административно нарушение, чието изпълнително деяние е във формата на действие
- управление на ППС. От обективната страна признаците от състава на нарушението
включват още управлението на ППС да е по републиканските пътища и да не е
заплатена съответната винетна такса. В нормата на чл. 10, ал.3 ЗП е посочено, че списъкът на
пътищата за преминаване на ППС, по които се събира винетна такса, се приема с
решение на МС. Това е РЕШЕНИЕ № 945 на МС
от 1.12.2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане
на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на
пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което
се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно
съоръжение по републиканските пътища. В действителност жалбоподателят се е
движил по пътна инфраструктура, която е включен в приложение № 1 към т.1 от
посочения по-горе списък. Решението със списъка е публикувано и обнародвано в
ДВ. бр. 109 от 14.12. 2004 г. Това е сторено на
основание чл. 3, ал. 4 и чл. 10, ал.3 Закона за пътищата. От приложение
№ 2 на това решение, е видно, че път III клас № ***
- Д. – В. – Б. ч. – П. – Б. – К. – А. – Ц. – С. е включен в този списък.
Оказва се, че жалбоподателят е имал възможността да се запознае с решение № 945
от 01.12.2004 г. и да знае, че път III клас № ***,
вкл. и отсечката му,
по която е пътувал, между град Б. ч. и град П., влиза в списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса.
Това е задължавало водача да постави валиден винетен стикер на автомобила.
Първата част на валидния винетен стикер се оформя за еднократно залепване в
долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на ППС като е
осигурена срещу преправянето й със защитни знаци. Тя има за предназначение
удостоверяване плащането на винетната такса пред контролните органи. Втората част във вид на талон се
съхранява от водача на ППС и служи като доказателство за платена винетна такса.
Мястото, на което е извършена
проверката и е установено нарушението от контролните органи е част от така
посочения път – част от републиканската пътна мрежа. Няма законово изискване да
бъде поставена табела Д 25, за да възникне задължението на водача да управлява
автомобил, по съответната отсечка, само след като е заплатил винетна такса. В
случая действа необорима презумпция, че след като документ е обнародван в
Държавен вестник, то информацията съдържаща се в него, е станала известна на
всички. Следователно след обнародването на посочения списък на всички,
включително и на жалбоподателя, е станало известно, че за да управлява
автомобил по участъка от пътя, на който е спрян, е необходимо за този автомобил
да е заплатена винетна такса и да е залепен валиден винетен стикер.
К. е притежавал качеството водач
по дефиницията на § 6, т.25 ДР на ЗДвП. Факт е, че част от задълженията в ЗДвП
са насочени към собствениците на ППС /вж. напр. чл. 181, т.1, пр.1 ЗДвП/, но в по-голямата си част
безспорно са насочени към реалните участници в движението – лицата, които
управляват ППС. Отделно от това, нарушителят не оспорва отрицателния факт на
липса на винетен стикер.
Съгласно чл. 179, ал.3, т.4 ЗДвП се наказва
с глоба от 300 лв. /триста лева/ водач, който управлява ППС за превоз на
пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача по републиканските пътища,
за което не е заплатена съответната винетна такса по чл. 10, ал.2
ЗП. Тази норма установява състав на административно нарушение, чието
изпълнително деяние е във формата на действие - управляване на ППС. От
обективната страна признаците от състава на нарушението включват още
управляването на ППС да е по републиканските пътища, да не е заплатена
съответната винетна такса. Както беше посочено и по-горе касае се за годен да
носи административнонаказателна отговорност субект, водач на ППС от посочения в
чл. 179, ал.3, т.4 ЗДвП вид, който освен това се е движил и по път от републиканската
пътна мрежа, за движението по който се изисква заплащането на винетен стикер.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на вината –
пряк умисъл. Нарушителят е предвиждал извършването на деянието, съзнавал е
неговия общественоопасен характер като във волево отношение пряко е целял
неговото извършване. Виновното поведение на водача не се изключва поради
липсата на пътен знак, предписващ заплащане на винетна такса за използване на
съответния участък от републиканската пътна мрежа. Водачът е бил задължен при
осъществяване на движение по маршрут, изискващ винетна такса да я е заплати и
да има съответния стикер, но въпреки това не го е направил, с което е нарушил
разпоредбите на чл. 139, ал.5 от Закона за движение по пътищата.
Възражението на адв. М., че към
датата на установяване на нарушението пътен знак Д 25 в посока на движение на
К. не е имало е неоснователно, касателно ангажирането отговорността на
въззивника. Действително установи се от схема от АПИ на вертикална и
хоризонтална маркировка на републикански път III-*** „Д.- П.- С.“, участък
между гр. Б. ч. и гр. П., че такъв знак не е имало, от показанията на
разпитаните свидетели Й. и А. пък е видно, че К. е спрян в пътния участък между
двете населени места, а именно след знак Д 12 за гр. Б. ч. и преди знак Д 11 за
град П. Задължението
на гражданите да заплащат винетната такса е регламентирано от закона и не е
обусловено от наличието на изричен указателен знак. Според изричната
"Забележка" в Приложение № 2 към т. 2 от цитираното по-горе решение
на Министерски съвет от 01.12.2004 г. е предвидено, че такса за ползване на
пътна инфраструктура (винетна такса) не се заплаща за всички участъци от
републиканските пътища, попадащи в границите на урбанизираните територии,
трайно обозначени със знаци Д 11 и Д 12, а също така за обходните и
околовръстните пътища, какъвто процесният безспорно не е. Следва да се
отбележи, че с чл. 121а. (нов - ДВ, бр. 109 от 2004 г.) от Наредба № 18 от 23
юли 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци е въведен пътен знак Д 25
- "За използването на пътя се изисква платена винетна такса" чрез,
който се сигнализира републикански път, чието използване изисква платена
винетна такса съгласно чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. Т.е. соченият от
защитника липсващ пътен знак от вертикалната сигнализация в отсечката от
процесния участък има сигнална (предупредителна) функция за водачите на ППС,
които ползват съответните републикански пътища и чието използване съгласно
Решение № 945 от 01.12.2004 г. на МС изисква да заплатят винетна такса. Т.е.
чрез този знак не се създава задължение да се заплаща винетна такса при
използването на пътя, а се сигнализира за републикански път, чието използване
изисква платена винетна такса. В заключение и без наличието на пътен знак Д 25,
жалбоподателят К., като водач на ППС е бил длъжен и е могъл да знае, че пътува
по отсечката от път, за ползването на която по закон – чл. 139, ал. 5 ЗДвП се
изисква да е заплатил винетна такса- в този смисъл Решение № 411 постановено по
КАНД № 10364/ 2011 г. по описа на Административен съд В. Т..
По отношение на наложеното
административно наказание „глоба“
в размер на 300,00 /триста/ лева съдът намира, че съгласно чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП
санкцията е абсолютно определена, поради което не съществува юридическа
възможност същата да бъде намалена /арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН: “Не се допуска определяне на
наказание под най-ниския предел за наказание глоба…”/.
За
пълнота е необходимо да се отбележи, не са налице предпоставките за третиране
на процесния случай като маловажен, което да обуслови приложното поле на общата
разпоредба на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Б. И. преценката
на административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28 ЗАНН се
прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Приложението на визирания
нормативен регламент винаги е конкретно и се предопределя от спецификите на
всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране
са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата,
при които нарушението е намерило проявление в обективната действителност –
време, място, обстановка, механизъм и т.н. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т.
9 НК “маловажен случай” е този, при който
извършеното престъпление /административно нарушение, б.м./ с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност /вредност,
б.м./ в сравнение с обикновените случаи на престъпление /административно
нарушение, б.м./ от съответния вид”. В случая не би могло да се говори за
липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е
формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо
настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и
третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно “други смекчаващи
обстоятелства”, които да редуцират степента на обществена вредност на деянията
съпоставима с нарушенията от същия вид.
Съдът
констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклата
фаза на административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание не е
опорочени поради допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на
жалбоподателя е ангажирана правилно.
Ето
защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление следва да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, на
основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, Районен
съд Павликени, IV-ти състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №
17-0311-000461/10.10.2017 г., издадено от И. Г. И.–
началник РУП към ОДМВР В. Т., РУ П., с което на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя К.А.К., с ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300,00 /триста/ лева за нарушение на чл. 139, ал.
5 ЗДвП като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд– В.
Т., на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
И. И.