Решение по дело №2096/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 1408

 

гр. Пловдив, 19.11.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ  граждански състав в публичното заседание на 25.10.2018 год. в състав:

                                             

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

                                                             АННА ДЪБОВА

 

при участието на секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от съдия Писова в. гр. д. № 2096/2018 год., по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производство по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

          Постъпила е въззивна жалба вх. № 70784/12.12.2017 год. от Т.С.Р., ЕГН **********, чрез процесуалния й представител, адв. С.А. ***, с адрес за кореспонденция: *******, против решение № 2390/15.06.2018 год., постановено по гр.д. № 19 718/2017 год. на ПРС, ІІ гр. с. в частта, в която иска й с пр. основание чл. 2, ар.1, т.3 от ЗОДОВ против Прокуратурата на РБ представляващ обезщетение за причинени й неимуществени вреди, в следствие на повдигнато й обвинение в умишлено престъпление е отхвърлен за разликата от 1000 лв. до 10 000 лв.

        В жалбата се твърди, че решението е неправилно, по отношение присъдения размер; последният е несправедлив и занижен

        Иска се отмяната му в отхвърлителната част и уважаване на иска в пълен размер. Претендират се разноски съгл. чл.38 от ЗА.

        Не се правят доказателствени искания.

        По въззивната жалба отговор не е постъпил. В съдебно заседание въззиваемата страна Прокуратурата на РБ счита, че жалбата е неоснователна, че е законосъобразно и следва да се потвърди.

        Пловдивският окръжен съд съобразно  правомощията  си  по  чл. 269  от  ГПК, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

         Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

  Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

 Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е и правилно в рамките на оплакванията в жалбите, като същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално правни правила, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща изцяло към мотивите на първата инстанция.

  В допълнение към изложеното в жалбата следва да се отбележи, че фактическата обстановка е правилно установена. Срещу жалбоподателката в края на 2015 год. е образувана прокурорска преписка № 4217/2015 год., която в последствие се е развила в досъдебно производство № 242/2015 год. е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.290 от НК, извършено на 02.07.2015 год. в качеството й на свидетел по НЧХД № 3053/2014 год. на ПРС. С Постановление от 01.08.2016 год. наказателното производство по дознание №   № 242/2015 год. било прекратено, поради недоказаност на обвинението, което е влязло в сила на 02.12.2012 год.

 Следователно, налице е основанието да се ангажира отговорността на Прокуратурата на РБ. Безспорно е, че за периода м.декември 2015 год. – м.декември 2016 год. жалбоподателката е претърпяла неимуществени вреди  , изразяващи се в притеснение, срам, напрежение нежелание да общува с хора, поради факта, че е викана в полицията на разпити.

  Факт е и обстоятелството, че по това време жалбоподателката е подала документи за осиновяване на дете, като в Заповедта за отказ за вписването й в Регистъра на осиновяващите, с дата 12.05.2016 год. като основание в първа точка е посочено постановлението от 22.12.2015 год. на РП гр. Пловдив за образувано досъдебно производство против същата.

 Ведно е, че са посочени и др. основания за каза, но образуваното досъдебно производство, явно е  обосновано мотивацията на Агенцията за социално подпомагане.

  Безспорно това допълнително е натоварило с негативизъм емоционалното състояние на жалбоподателката.

  Поради това съдът намира, че съобразно критериите за справедливост определената й като обезщетение сума в размер на 1000лв. е недостатъчна за да репарира неимуществените й вреди.

  Настоящата инстанция счита, че същите следва завишат с още 1500 лв.

  Изложените съображения от представителят на Прокуратурата, съдът счите за неостнователни, защото без значение е в какво качество е разпитвана жалбоподателката – никой не я е попитал как се чувства; изплашена ли е притеснена ли е, спокойна ли е по време на разпитите при наличие на образувано досъдебно производство. Следователно от образуването на преписката – лятото на м.август 2015 год. до м. декември 2016 год. същата е била и достатъчно изтерзана от неведението в което се е намирала, за да предполага какво ще направи органа на власт и какво бъдеще я чака занапред за периода от 1 год. и 4 мес.

  Ето това следва да репарира Прокуратурата на РБ, и размера на това обезщетение настоящата инстанция определя на 2 500 лв.

   С оглед на торното присъденото обезщетение следва да се увеличи с 1500 лв. – от 1000 лв. на 2500 лв.

   В останалата отхвърлителна част част решението е правилно и законосъобразно.

 Жалбоподателят претендира разноски за тази инстанция в размер на 7 лв по списъка – за държавна такса и банкова такава.

   На осн. чл.38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на адв. С.А. следва да се присъди адв. възнаграждение в размер на 335 лв.

   В уважената му част решението е влязло в сила, като необжалвано.

   По изложените съображения решението на първоинстанционият съд следва в отхвърлителната му част следва да се отмени и да се постанови друго, поради което Пловдивският окръжен съд

 

                                           Р   Е   Ш   И   :

 

           ОТМЕНЯ решение № 2390/15.06.2018 год., постановено по гр.д. № 19 718/2017 год. на ПРС, ІІ гр. с. в частта, в която иска  с пр. основание чл. 2, ар.1, т.3 от ЗОДОВ на Т.С.Р., ЕГН **********, чрез процесуалния й представител, адв. С.А. ***, с адрес за кореспонденция: ********, против решение против Прокуратурата на РБ представляващ обезщетение за причинени й неимуществени вреди, в следствие на повдигнато й обвинение в умишлено престъпление по чл.290 от НК е отхвърлен за разликата от 1000 лв. до 2500 лв., вместо което постановява:

           ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, ул. „Витоша“ № 2 да заплати на Т.С.Р., ЕГН **********, чрез процесуалния й представител, адв. С.А. ***, с адрес за кореспонденция: ******, , сумата 1500 лв., представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди за повдигнато в умишлено престъпление по чл.290 от НК.

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 2390/15.06.2018 год., постановено по гр.д. № 19 718/2017 год. на ПРС, ІІ гр. с. в останалата отхвърлителна част.

            В уважената част, решението е влязло в сила, поради необжалване.

             Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС едномесечен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

    

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

                                                         

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: