Р Е Ш Е Н И Е
№ 5309
гр. Варна, 28.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 176 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от М.Г.Л., с ЕГН ********** и адрес ***,
с искане с правно основание чл.40 ЗУЕС за отмяна на решения, приети на общи
събрания на собствениците в етажната собственост с административен адрес гр.***,
проведени на ***г. и на ***г., както следва:
Решение
за отправяне на предупреждение до ищцата за изваждането ѝ от жилището, в
което живее, собственост на нея и на брат ѝ Д.К., находящо се в гр.***;
Решение
за изваждане на ищцата от жилището, в което живее, собственост на нея и на брат
ѝ Д.К., находящо се в гр.***, поради неплатени стари задължения.
Ищцата основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че се обжалват решения на общото събрание на собствениците в етажната собственост с административен адрес гр.***, проведени на ***г. за отправяне на предупреждение до ищцата за извеждането ѝ от жилището, находящо се в гр.*** и от ***г. за извеждането ѝ от същото жилище, поради неплатени стари задължения.
Твърди също, че книгата за приходите и разходите на Етажната собственост е водена недобросъвестно, което довело до неоснователно завишаване на дължимите от ищцата суми.
Решенията на етажната собственост били взети при нарушаване на изискванията по чл.13-17 ЗУЕС. Общите събрания били нередовно свикани, в гласуването участвали представителни на собствениците, които не били упълномощени по предвидения в закона ред, както и лица без право на глас. Не бил налице кворум за провеждане на общите събрания. При вземанията на решенията не били налице основанията по чл.45, ал.1, б. „а“ и „б“ и а.2 ЗС. Ищцата твърди, че не използва и не допуска да се използват помещенията ѝ по начин, който излага сградата на опасност от пожар или от значителни повреди. Не нарушавала систематически правилника или решенията на общото събрание за вътрешния ред в сградата или добрите нрави.
Моли за постановяване на решение, с което да бъдат обявени за незаконосъобразни оспорените решения на общото събрание на собствениците в ответната етажна собственост..
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от управителя на етажната собственост, с който се оспорва исковата претенция като процесуално допустима, но неоснователна.
Общите събрания били редовно свикани, при стриктно спазване на предвидените в ЗУЕС процедури, за което ищцата била информирана. На ищцата били предоставени копия от протоколите от проведените общи събрания.
Всяко събрание било свикано с нарочни покани, които били подписвани от управителя на етажната собственост и поставяни на таблото за информация, находящо се във входното фоайе, най-малко 7 дни преди провеждането му. Във всяка покана били изрично отразени дневен ред, място, дата и час за провеждането му. За всяка покана и поставянето ѝ били съставяни протоколи, подписвани от управителя и от свидетели. За събранията, които в дневния си ред имали точка засягаща ищцата, управителят изготвял и отделни покани за всеки един от собствениците, които били пускани в пощенските кутии или се предавали лично на собствениците, тъй като години наред при свикване на общо събрание с дневен ред засягащ ищцата, последната премахвала от таблото за съобщения всяка една покана за провеждане на ОС. Всеки ден на таблото било слагана отново и отново копие от поканата за свикване на ОС, което отново било премахвано и това се повтаряло до дните на провеждането.
На събранията присъствали собственици или били представлявани от лица-членове на домакинството или други собственици, упълномощени изрично и писмено. За определяне на точния кворум Етажната собственост наела оторизирано вещо лице –експерт, който определил идеалните части от общите части на собствениците. Събранията били проведени при наличие на необходимия по закон кворум. Съставена била нова книга на етажната собственост, в която били отразени всички нови и актуални данни.
В срока по чл.16, ал.6 ЗУЕС протоколите от общите събрания били изготвяни, подписвани от председателстващия събранията и протоколчика, като за всеки протокол било изготвяно и поставяно на таблото във входа съобщение, с което собствениците били уведомявани за изготвянето му. Копия от протоколите били предоставяни на ищцата, като тя се разписала за да удостовери получаването на протокола от събранието проведено на ***г., а копие от протокола от ***г. бил залепен на вратата на ищцата.
Ищцата от 15 години не заплащала таксите си за поддръжка и ремонт на етажната собственост, не участвала в събранията, които касаели събиране на средства за ремонти или обсъждане на актуализации или нови договори и избор на фирми за хигиенно обслужване. През годините Етажната собственост постоянно изисквала дължимите суми, които ищцата не заплащала.
Твърди се, че жилището на ищцата е в изключително лошо състояние от години. Жилището се ползвало за складиране на кашони, вестници, хартии, боклуци от всякакъв характер, в това число контейнери за смет, размножаване на котки, имало бълхи, хлебарки и т.н. Жилището било без вода от години, санитарното помещение не се използвало по предназначение, а жилището било затрупано с боклуци и било невъзможно дори да се влезе в него. Ищцата няколкократно била засичана да оставя или изхвърля в найлонови торби и кофички от кисело мляко собствените си фекалии. На 14.09.2018г. ищцата оставила такава кофичка на стълбището до вратата си, като един от етажните собственици бил принуден да я изнесе и изхвърли заради миризмата. В началото на м.декември 2018г. ищцата сложила на мястото на счупените си прозорци „фазер“ за да не влизат в жилището котки и по този начин го затворила, като се оказало, че в жилището са останали две котки, които се оказали затворени по този начин и за техния живот и какво е станало с тях можело само да се гадае. На южния балкон имало ново котило. Наличието на над 10 броя котки по терасите на жилището било видимо от всякъде, а за вътре не било известно. Котките се размножавали два пъти в годината, като в един момент броят им надвишавал 20. В последната година ищцата държала вратата на жилището си постоянно отворена, с което миризмата се разпространявала в целия вход и било невъзможно да се диша. С това си поведение ищцата осъществявала постоянен тормоз над всичките си съседи и никой и нищо не били в състояние да я принудят да си затвори вратата или да живее нормално. С цялостното си поведение ищцата тормозела всички с начина си на живот, поведение и агресивни състояния.
Ищцата живеела като клошар от години и през последните 15 години етажната собственост се борела с начина на живот на ищцата и незачитането ѝ на никакви законови и морални норми, неизпълнявайки решения на ОС, несъобразяване с останалите собственици. Ищцата била с установено психическо заболяване, за което била съставена експертиза по НЧХД № 4443/2016г. по описа на ВРС. Ищцата не признавала закони, норми и добри нрави. Не се съобразявала с живота в етажната собственост и живеела като осъществявала постоянен тормоз над всички останали лица и излагала на опасност живота и здравето на хората от години. Нямало как в 21 век, да се живее без вода, без санитарно помещение, с неясно колко на брой котки в жилище затрупано до таваните с боклуци кашони. Ищцата нямала респект към нито една институция в страната, към нито един закон или разпоредба. Правела каквото си иска във входа по всяко време – тряскала входната врата, през нощта прескачала през прозореца на входното стълбище между първия и втория етаж, за да влезе в жилището си, през нощта сновяла по стълбите постоянно по нейни думи „да пази входа и инспектира“, разбивала дръжките на прозорците от стълбището, викала и се карала с всички, особено с жените и по-възрастните хора от входа. Жилището на ищцата било „известно“ в града – знаели го всички хора в района, всички шофьори на таксита, а снимки на жилището били качени в социалните мрежи от случайни граждани. През годините били подавани жалби и били сезирани различни институции, които препращали разрешаването на проблема към етажната собственост по реда на ЗУЕС. Така няколко години тази етажна собственост водела борба за правото си да живее нормално.
Предупреждения по чл.45 ЗС били връчени лично на ищцата и на брат ѝ Димитър Лалев /Кадийски/ на проведеното на ***г. събрание. След изтичане на дадения седмодневен срок, на ****г. ищцата и брат ѝ, поставили само „фазер“ на мястото на счупените стъкла на жилището и то по стълба от външната страна на блока през терасите. Изхвърлили и няколко торби с боклук. Не били изпълнени предписанията посочени в предупреждението, поради което бил съставен констативен протокол и се преминало към свикване на второ по ред събрание съгласно ЗС и ЗУЕС.
Миризмата от жилището отново ставала непоносима, поради стопляне на времето. Вратата на жилището не се затваряла от половин година и миризмата се стелела във входа постоянно, хлебарки излизали от там постоянно и се събирали мухи.
През годините ищцата и брат ѝ били подканяни многократно да заплатят текущите си задължения по управление на етажната собственост и сумите за ремонтите във входа. На ищцата били давани гратисни срокове за изпълнение, правени били отсрочвания и разсрочвания с една година, шест месеца и т.н., за което имало запазен протокол. Години наред ищцата обещавала, че ще се издължи като започне работа и искала хората да проявят разбиране към нея, а след това се подиграла с всички собственици позовавайки се на „изтекла давност“. Последните години ищцата твърдяла, че не са ѝ ясни как са формирани таксите по пера, макар да ѝ било обяснявано многократно, а на събрания касаещи тези въпроси никога не присъствала. Ищцата не заплащала своята част от разходите за ремонти в общите части, а към погасяване на тези задължения се стигало само в случаите, когато са вземани решения за принудителното им събиране и поради личен интерес на брата на ищцата, който започвал да ги погасява.
Молят за отхвърляне на иска и правят искания по доказателствата.
В открито съдебно заседание страните подържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените в производството разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Не
е спорно между страните по делото, а се установява и от представените от тях
писмени доказателства, че ищцата е собственик на самостоятелен обект в сграда в
режим на етажна собственост с административен адрес гр.Варна, бул. „Васил
Левски“, бл.1а, вх.А.
На
31.08.2018г. на таблото за информация на входа е залепена покана за свикване на
общо събрание на собствениците. В т.1 от дневния ред е включено разискване и
приемане на площообразувателен протокол от вещо лице за процентите на ид. Части
на собствениците от общите части на вх.А, а в т.3 от дневния ред е посочено
набелязване на мерки и действия срещу бездействието на М.Л. и Д.К. /собственици
на ап.3, ет.1/ и влошаващото се още повече положение в обекта във връзка с
изключително лошата хигиена и санитарна среда, както в техния апартамент, така
и засягащи входа /л.45-46/.
От
представения протокол за проведено на 09.09.2018г. общо събрание на
собствениците в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.***, се
установява, че събранието е започнало от 18:30 часа в присъствието на
представители на собственици притежаващи 72,56% ид.ч. от общите части на
етажната собственост, като ищцата не е присъствала на събранието. По т.3 от
дневния ред е взето единодушно решение от всички присъствали за предприемане на
действия по събиране на дължимите суми от М.Л. и Д.К., както и за изваждането
им от апартамента /л.47-57/.
На
***г. е проведено ново общо събрание на собствениците с включени точки в
дневния ред: доклад и разискване по отношение на набелязаните от общото
събрание от 09.09.2018г. мерки срещу М. Л. и Д. К., предприемане на действия по
изваждане от сградата, респ. от жилището по реда на чл.45 ЗС на М.Г.Л. и Д.Г.Л.
– К., като собственици на ап.**, ет.*** и връчване на предупреждения по чл.45,
ал.2 ЗС. Покана за свикване на общото събрание е залепена на информационното
табло във входа на 24.11.2018г., за което е съставен протокол подписан от
домоуправител и един свидетел. На проведеното събрание са присъствали лично
ищцата М.Л. и нейния брат Д.К. В протокола от събранието е отбелязано
присъствие на представители на собствениците на 83.3186 ид.ч. от общите части
на сградата.При разискването на т.2 от дневния ред е прочетено устно
предупреждението до М.Г.Л., като е отразено и нейното несъгласие с твърденията
в предупреждението. С мнозинство от 77.8668 % ид.ч. от всички общи части във
входа е взето решение за предприемане на действия по изваждане от сградата
респективно от жилището по чл.45 ЗС на М.Л. и Д.К. и връчването на предупреждения
на двамата. Връчването на предупрежденията е отразено, както в протокола от
събранието, така и в самите предупреждения. Изготвянето на протокола от
проведеното общо събрание е обявено на ***г., като е поставено съобщение по
реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС /л.58-75/.
В
отправеното до ищцата и получено от нея на ***г. предупреждение са описани
конкретни системни нарушения на правилника на вътрешния ред, системни нарушения
и неизпълнение на взети от общото събрание решения, системни нарушения на хигиенните
норми и добрите нрави. Ищцата е предупредена в срок от 7 дни да предприеме
мерки за отстраняване на описаните нарушения, като: почисти жилището си до
изискуемия санитарен и хигиенен минимум, да премахне всички горими и горивни
материали от него, премахне всички боклуци, развалящи се храни и др., да
почисти основно с дезинфекциращи и други препарати жилището, да отстрани всички
котки живеещи на балкона и общите части, да започне да използва санитарното
помещение за облекчаване на нуждите си, както и да погаси задълженията си към
етажната собственост, които към него момент са в размер на 323.70 лева /л.76/.
На
същото общо събрание за управител на етажната собственост е избрана Е.Й.Г.,
като уведомление по чл.46б ЗУЕС до кмета на район „Приморски“ при община Варна
е изпратено на 21.12.2018г. /л.101/.
На
10.12.2018г. е съставен констативен протокол подписан от Е.Г., И.К.Б. и М.С., в
който е отразено, че дадените предписания не са изпълнение. В протокола е
отразено, че на същата дата е поставен фазер на мястото на счупените стъкла в
кухнята към северния балкон и на хола на южния балкон, при което в кухненското
помещение останали затворени две котки. Балконите не били почистени, кашоните в
жилището се виждали през прозорците на жилището, като достъп до жилището не бил
даден от собствениците. В жилището не били извършване чистене и дезинфекция и
се намирало в състоянието, в което се намирало към момента на връчване на
предупрежденията /л.78/.
На
***г. в 18:30 часа е проведено ново събрание на собствениците в етажната
собственост. В протокола от събранието е отбелязано присъствие на собственици,
представляващи над 85% от идеалните части от общите части на етажната
собственост, сред които ищцата М.Л. и брат ѝ Д.К., като собственици на
ап.*** и 5.4518% ид.ч. от общите части. За т.1 от обявения дневен ред за
събранието е посочено вземане на решение за изваждане от сградата, респ. от
жилището по реда на чл.45 ЗС на лицата М.Л. и Д.Л. – К., както и определяне на
срока на изваждането. Провеждането на събранието е изместено на ет.*** на
сградата, поради миризмата на ет.***. Записано е изявление на ищцата, че чисти,
но котките са напикали дрехите ѝ и е започнала да ги пере. Д.К. е заявил
пред присъстващите, че миризмата е от котките и от неправилно съхраняване на
продукти.На въпроса влизал ли е в жилището, К. е отговорил „До къде? Не мога да
вляза свободно. Полувлязох преди два дни“. Ищцата заявява, че не може да
изчисти апартамента в кратък срок и иска да бъде съставен протокол за
извършеното. След проведените обсъждания е взето решение за изваждане от
обекта, респ. сградата собственика М.Г.Л. за срок от 1 година. В протокола е
отразено, че „за“ са гласували собствениците на 83,2328% ид.ч. от общите части
на етажната собственост, против е нямало, а лицата, за които се иска изваждане
не участват в гласуването /л.78-97/.
Съобщение
за изготвяне на протокола е залепено на информационното табло на входа на
24.12.2018г. /л.98/.
За
установяване на твърденията си, че ищцата системно е нарушавала Правилника за
вътрешния ред, решения взети от общото събрание и добрите нрави, както и
използва нейни помещения по начин, който излага сградата на опасност от пожар
ответната етажна собственост е представила писмени доказателства – предупреждение
по чл.45 ЗС от 09.10.2015г. /л.141/, констативен протокол за установяване на
нарушения от 09.11.2015г. /л.144/, сигнали 07.07.2015г. до секретаря на община
Варна /л.147-150/, до Директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ към ОД на МВР гр.Варна
/л.156-159/, Директора на регионална здравна инспекция гр.Варна
/л.165-168/
В
писмо от Началника на Първа районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – Варна от 24.07.2015г. се посочва, че е извършена проверка в
жилището на ищцата, при която е констатирано съхраняване на голямо количество
горими материали, велпапе, вестници и други, налице е горимо натоварване в
стаите и откритите тераси, като вероятността за произшествие е повишена.
Връчено е противопожарно разпореждане № 105 от 24.07.2015г. /л.160-163/.
От
представените справи за натрупани и непогасени задължения на собствениците на
ап.*** към етажната собственост се установява, че към 01.10.2019г. тези
задължения са в размер на 137.70 лева, като към 01.06.2019г. са били в размер
на 212.10 лева. /л.99-100 и л.176-178/.
За
изясняване фактическата страна на спора на ответната страна са допуснати гласни
доказателства посредством разпит на свидетелите Ю.Т.Г. и И.К.Б., живущи във
входа.
В
показанията си св.Г. твърди, че живее във входа от 1980г. и оттогава познава
ищцата. Свидетелката присъствала на събранията, на които са взети обжалваните в
настоящето производство решения. М. била чиста, млада и образована жена, но
след като майка ѝ се загубила, брат ѝ напуснал жилището и баща
ѝ излязъл, жилището се превърнало в кош за боклук. Цялото жилище се
запълнило с кашони, прозорците били изпочупени и започнали да влизат котки.
Входната врата на жилището се отваряла само колкото да се промъкне човек и
тогава се носела страшна миризма във входа. Свидетелката заявява, че се
притеснява вечерно време да не се случи пожар и при съхраняваните от ищцата
кашони дали биха оцелели собствениците. Било проведено общо събрание и
определена комисия, която да влезе в жилището. Свидетелката била сред
собствениците в комисията и имала нагласата, че могат да влязат в жилището, но
ищцата им отказала. Свидетелката предлагала на ищцата да ѝ помогне да се
сложат стъкла на прозорците. Братът на ищцата сложил фазер на прозорците и
вратопрозорците, като влязъл през балконите, защото не можело да се стигне до
там по нормален път през жилището. Според свидетелката, ищцата се нуждае от
медицинска помощ, тъй като живеела години без вода и в противоборства със
съседите, които ѝ пречат да живее така, както тя иска. Ищцата не
контактувала нормално със съседите си, а с всички хора под формата на викове,
крясъци, спорове.Тя имала собствен морал относно съжителството със съседите,
което абсолютно пречело на останалите живущи във входа. Свидетелката заявява,
че не е влизала в жилището на ищцата, но от кухнята се виждали натрупани един
върху друг кашони, а миризмата, която се разнасяла било по-лоша от градска
тоалетна. След като ставало въпрос, че трябва да чисти жилището си, свидетелката
срещнала ищцата, която носела една торбичка и казала „Ю., нали виждаш, че
изнасям“. Скандалите с ищцата се чували в целия вход. Свидетелката чувала от
петия етаж, че това са виковете на ищцата от първия етаж. Свидетелката твърди,
че се срамува да покани в дома си свои гости заради разнасящите се миризми.
Свидетелят
И.Б. твърди, че от 1974г. фамилията му са собственици на апартамент във входа,
като той от 1980 до 2010г. живял в ***, а през останалото време живеел във
входа. Ищцата поддържала много лоша хигиена в апартамента и не ползвала вода и
тоалетна. Ситуацията била ужасна, а при отваряне вратата на апартамента се
вмирисвал целия вход. Ищцата многократно
била молена да вземе мерки и да почисти. Не ползвала тоалетна, ходела в кашони
и торби, като свидетеля лично изхвърлил една кофичка. През 2014г. свидетелят бил домоуправител и
бил извикан във Второ районно да дава сведения във връзка с жалба от ищцата.
Полицайката се оплакала, че работят само за ищцата, защото пращала жалба след
жалба, както и че при посещение в дома на ищцата краката ѝ станали до
коленете в бълхи. През 2015г. станало наводнение, при което дошъл братът на
ищцата и когато разбил вратата за да влезе се видяла цялата дължина на хола и
банята, които били пълни с багаж. Оттогава крановете били спрени и в
апартамента на ищцата нямало вода. През балконите се виждало, че кухнята била
два метра и пълна догоре с кашони, котките пробили фазера от прозореца за да
влизат и да излизат. При правене на ремонти във входа години наред не били плащани
суми от ищцата и от брат ѝ. След като многократно били отлагани
плащанията ищцата казала, че няма да плати, тъй като е минала давност. Ищцата
била доста груб човек и имало деца, които се плашат от нея.
При
преценка на доказателствата по делото, включително показанията на разпитаните
по делото свидетели следва да се съобразят и направените от ищцата изявления в
проведеното по делото открито съдебно заседание. Ищцата заявява, че никога не е
ровила в кофи за боклук, пази пълна тишина в жилището си и си купува храна от
магазина и от социална кухня. Твърди, че има ток и вода в жилището. Вратата се
заключвала, но била разбивана непрекъснато, влизали крадци и чупели прозорците.
Всички ценно вече било откраднато, а сега само крадели и увреждали за да дразнят
ищцата. Трошели мебелите, разцепвали дрехи и обувки на ищцата. През 2012г.
ѝ пратили „черна качулка“ докато спи. След като ищцата извикала полиция
се оказало, че полицая е техен човек и покрили всички улики. Оттогава ищцата
спяла на лампа и нямала нормален живот. Някои път имало затишие и не влизали в
жилището на ищцата по 2-3 месеца, а друг път влизали по няколко пъти на ден. В
храната на ищцата била слагана отрова няколко пъти и тя спряла да държи храна в
дома си. Ищцата нямала развалена храна, но ѝ внасяли бурканчета с
развалена храна и ги оставяли отворени до вратата ѝ за да миришат. Семейството
на ищцата било от началото на блока и ищцата била домоуправител на входа преди
да стане това положение. Всичко станало защото И.И. (проц. представител на
ответната страна) дошла да живее във входа и защото била софиянка и адвокатка и
искала да командва във входа. Ищцата се противопоставила и оттогава И. се
ядосала и я преследвала вече 10 години. Ищцата излага множество подробни
твърдения за отношенията между собствениците в етажната собственост,
включително за пръскане с аерозол, който мирише на урина, чесън и други вонящо
миризми /л.361-362/.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Производството по делото е образувано по кумулативно съединени искове с правно основание чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решения взети на проведено на ***г. и ***г. положителни решения на общото събрание на собствениците в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр.*** за отправяне на предупреждение до ищцата за извеждането ѝ от жилището, в което живее, собственост на нея и на брат ѝ Д.К., находящо се в гр.*** и за извеждане на ищцата от жилището, в което живее, собственост на нея и на брат ѝ Д.К., находящо се в гр.***, поради неплатени стари задължения.
Съгласно чл. 45 от ЗС собственикът на етаж или на част от етаж се изважда от сградата по решение на общото събрание за срок до три години: а) ако използва или допуска да се използват неговите помещения по начин, който излага сградата на опасност от пожар или от значителни повреди, и б) ако систематически нарушава правилника или решенията на общото събрание за вътрешния ред в сградата или добрите нрави. Общото събрание може да вземе решение за изваждане само след като собственикът е бил предупреден писмено от управителя, че ще бъде изваден от имота и ако и след това предупреждение не е прекратил нарушението.
В чл.46, ал.1 ЗС е предвидена изрична възможност собственикът да иска от районния съд отмяна на решението на общото събрание за изваждането по реда, установен в отделен закон – чл.40 ЗУЕС. Молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7. В конкретния случая оспорените решения са взети на общи събрания, проведено на ***г. и на ***г., като съобщение за изготвяне протокола от общото събрание е поставено на ***г. и ***г.. Исковата молба е депозирана на 07.01.2019г., т.е. в законоустановения срок по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, поради което исковете са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Общото събрание на етажните собственици, на което са приети оспорваните от ищците решения е свикано от лице разполагащо с право да инициира такова събрание, а именно управителя на етажната собственост.
При свикване на двете общи събрания е спазен редът предвиден в чл.13 ЗУЕС - поставена е покана 8 дни преди провеждане на събранието и е съставен протокол подписан от управителя на етажната собственост с посочване на датата и часът на поставяне на поканата.
Събранието е проведено при наличие на изискуемият по чл.15 ЗУЕС кворум, а решенията са взети с изискуемото по чл.17, ал.2, т.2 ЗУЕС квалифицирано мнозинство от собствениците на поне 75 % от идеалните части от общите части на сградата. Поставените в протоколите подписи за всеки от собствениците и/или пълномощниците, пълномощните, които отговарят на общите изисквания на закона и приетия протокол за площообразуването доказват провеждането на общите събрания от ***г. и ***г. при наличие на изискуемия от закона кворум, както за провеждане на събранията, така и за вземане на решения по чл.17, ал.2, т.2 ЗУЕС.
Протоколите от събранията са изготвени в 7-дневен срок от провеждане им и подписани от председателстващия и протоколчика, с което са изпълнени изискванията на чл.16, ал.6 ЗУЕС.
Спазени са и изискванията по чл.16, ал.7 ЗУЕС към съдържанието на протокола - да бъдат отразени датата и мястото на провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват, номера на самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата – "за", "против" или "въздържал се", техен подпис, същността на изявленията, направените предложения и приетите решения. В представените по делото протоколи са отразени датата и мястото на провеждане на общото събраните, дневния ред, явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват, подпис на явилите се лица, същността на изявленията, направените предложения и приетите решения.
На ***г. ищцата е предупредена писмено от управителя, че ще бъде извадена от имота, ако не преустанови поведението си, с което системно нарушава Правилника за вътрешния ред, решенията на общите събрания на етажните собственици и добрите нрави. В предупреждението до ищцата са посочени конкретни нейни действия и бездействия, които са описани като нарушения. Тъй като се касае за трайни действия и бездействия, започнали в отдалечен във времето предходен период от няколко години и продължаващи към момента на връчване на поканата, то настоящия състав на съда намира, че достатъчно подробно е описано възприетото като нарушение поведение на ищцата, в какво се изразява същото и кога е осъществено. В този смисъл представеното писмено предупреждение удовлетворява изискванията на чл. 45 ЗС, към който препраща чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „е“ ЗУЕС.
Твърденията за складирани на огромни количества горими материали, липса на течаща вода, не използването на санитарно-хигиенното помещение по предназначение и неспазването на санитарните минимуми за използване на обекта се установяват, както от показанията на разпитаните по делото свидетели, така и от събраните по делото писмени доказателства. Действително свидетелите са част от етажните собственици, които са гласували за приемане на обжалваните решения и в този смисъл са пряко заинтересовани от изхода на спора и техните показания следва да се преценяват при спазване на чл.172 ГПК. В същото време именно живущите във входа лица имат най-преки и непосредствени впечатления от състоянието на жилището на ищцата, които впечатления добиват ежедневно. Показанията на свидетелите се подкрепят и от представени по делото писмени доказателства – напр. в протокола от проведеното на ***г. общо събрание е отразено, че събранието се премества на втория етаж, поради миризмата, която се носи от отворената врата на жилището на ищцата. При това е записано и изявление на ищцата, която признава наличието на такава миризма, но я оправдава с препикани от котки дрехи. В същият протокол е вписано и изявления на Д.К., от което става ясно, че той не може да влезе в жилището, а е „полувлязъл“. Доказателства за състоянието, в което е поддържано жилището – струпването на множество горими материали и липсата на вода в жилището се потвърждава от разпореждане от 23.07.2015г. от Началника на Първа районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Варна и изпращаните на 07.07.2015г. сигнали до различни държавни и общински институции, които са останали без резултат и са получени отговори препращащи към възможностите на етажните собственици по ЗУЕС.
Тези действия/ бездействия на ищцата по събиране на горими материали, неизползване на санитарното помещение в жилището, липсата на прозорци на жилището, запълването му до степен да се ограничи достъпа до същото са установени по делото от показанията на свидетелите и от писмените доказателства събрани в производството. Нарушенията са от степен застрашаваща здравето и имуществото на всеки отделен собственик на обект в сградата, като е повишена също опасността от пожар в сградата. Касае се за поведение продължило в период от няколко години, поне от 2015г. и непрекъснато не само след отправяне на предупреждението през м. декември 2018г., но и до датата на откритото съдебно заседание, в което са разпитани свидетелите – 28.10.2019г. В този смисъл и двете обжалвани в настоящето производство решения са взети при наличие на материалните предпоставки за вземането им (системни нарушения по чл.45, ал.1 ЗС, отправяне на предупреждение до собственика и изтичане на срок, в който собственика не е преустановил извършването на тези конкретни нарушения, за които е предупреден и др.), така и при спазване на предвидената в закона процедура за вземане на такова решение (свикване на общото събрание, обявяване на дневен ред, провеждане на събранията и вземане на решения при спазване на необходимия за това кворум и др.).
Предвид изложеното оспорените от ищцата решения се явяват приети при спазване изискванията за свикване и провеждане на общо събрание, приети са с изискуемото от закона мнозинство и в рамките на компетентността на общото събрание на етажната собственост, поради което исковите претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Г.Л., с ЕГН ********** и адрес *** искове за отмяна на решения, приети на общо събрание на собствениците в етажната собственост с административен адрес административен адрес гр.***, проведени на ***г. и на ***г., както следва:
Решение за отправяне на предупреждение до ищцата за изваждането ѝ от жилището, в което живее, собственост на нея и на брат ѝ Д.К., находящо се в гр.***;
Решение за изваждане на ищцата от жилището, в което живее, собственост на нея и на брат ѝ Д.К., находящо се в гр.***, поради неплатени стари задължения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: