№ 3928
гр. С., 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110144431 по описа за 2024 година
Предявен е иск от Б. М. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. С., бул. „Ф. Н.“ № 47,
ет. 5, ап. 17, срещу „С В“ АД, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Ц Б III“ № 159, ет. 2 и 3, БЦИ Ц Б, по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на
недължимост на сумата от 2 818,04 лв., от които 1374,51 лв. – цена на вода и ВиК
услуги, предоставени за периода 01.04.2012-21.06.2024г. до имот, находящ се в гр. С.,
ж.к. „Д 1“, бл. 34, вх. В, ет. 2, ап. 41, абон. № **********, и 1 443,53 лв. – мораторна
лихва за периода 30.05.2012-21.06.2024 г.
Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска с оглед
издадената от ответника фактура от 28.06.2024 г. за процесната сума, като твърди
недължимост при липса на следното: облигационно отношение между страните по
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води (ВиК услуги) и
потребителско качество на ищеца; доставка в твърдяното количество и качество на
съответна цена; погасяване по давност на сумите за периода 04.01.2012-25.07.2021 г.;
присъединяване на процесния имот към водоснабдителната и водоотвеждащата мрежа
на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК „С В“ АД признава погасяване по давност на
задълженията до 25.07.2021 г., като сочи, че ищецът бил потребител на ВиК услуги за
процесния имот по силата на облигационна връзка между страните въз основа на
Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от 28.08.2016 г., в каквато насока иска
отделяне на това обстоятелство за безспорно по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
приема за установено следното:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже
наличието на правен интерес, съответно, че ответникът претендира от него процесната
сума за процесния имот и период. В тежест на ответника е да докаже възникнало
1
облигационно отношение между страните, по силата на което е доставил ВиК услуги
на ищеца в процесния имот за процесния период в претендираното количество и
стойност, както и че ищецът е потребител на ВиК услуги като
собственик/вещен/облигационен ползвател на имота, както и факти, спиращи и/или
прекъсващи давността.
Ищецът доказва наличието на правен интерес с представена към исковата молба
фактура, издадена от ответника във връзка с процесните задължения, както и с оглед
изявлението в отговора на исковата молба, че ищецът е потребител на ВиК услуги,
макар и да признава частичното им погасяване по давност.
Относно наличието на облигационно правоотношение
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/ обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията
на този закон. Според нормата на чл.1, ал.2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и
канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно
– битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии
/населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в §
1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на ВиК
услуги“ това са юридически или физически лица – собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал.1
от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е
указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл.2, ал.1 от Общите условия на ответника/.
Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи
и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им в централен ежедневник- чл.8, ал.1 и ал.3 от Наредбата.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в
процеса доказателства се налага извод, че ищецът няма качеството потребител на ВиК
услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ и чл.3, ал.1, т.1 вр. ал.2, т.2
от Наредба № 4/ 14.09.2004 г., тъй като не е установено по делото, при доказателствена
тежест, принадлежаща на ответника, да притежава вещно право върху имота /право на
собственост, право на строеж или право на ползване/.
Въпреки че с Определение от 11.11.2024 г. на ответника е указано, че не сочи
доказателства, че ищецът е потребител на ВиК услуги като
собственик/вещен/облигационен ползвател на имота, с молба от 07.12.2024 г.
ответникът е представил оспорени от ищеца доказателства – два карнета, снимки на
водомери и самоотчет, които не представляват титул за вещно право върху процесния
имот от страна на ищеца и съответно не са годни доказателства за установяване, че
ищецът е потребител на на ВиК услуги за процесния период. В приетите по делото
карнети към същата молба са вписани и имена на други лица, различни от ищеца, а
представеният самоотчет не представлява надлежен документ, подписан от съответно
2
лице, в който да се съдържат данни относно собствеността на процесния имот. Ето
защо с протоколно определение от 09.12.2024 г. е отхвърлено искането на ответника за
допускане на съдебно-техническа експертиза за установяване количеството и
стойността на предоставените до имота ВиК услуги при липса на доказаност на
потребителско качество на ищеца по делото по отношение на същите услуги, поради
което се явява безпредметно излагането на съображения относно останалите заявени
основания за недължимост на процесните задължения от ищеца.
Предвид гореизложеното, следва уважаване на иска на всички предявени
основания за недължимост на процесните задължения при липса на доказателства по
делото, че ищецът е потребител на ВиК услуги за процесния имот и период.
По разноските
Съгласно задължителното тълкуване с Решение на СЕС по дело С-438/2022 г.
въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за адвокатско
възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се счита за
ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС.
Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на
възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е
разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е
обвързан от посочените в наредбата минимални размери на адвокатското
възнаграждение, а размерът подлежи на преценка с оглед цената на предоставените
услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството
на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото
(Определение № 2908 от 8.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1579/2023 г., I т. о.).
Ищцовият представител се е явил на единственото открито съдебно заседание
по делото, като освен исковата молба е подал молба с представени доказателства за
внесена държавна такса, от което се извежда, че в случая усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права не съответстват на размера на поискания
адвокатски хонорар. С оглед броя на проведените открити съдебни заседания по
делото с участието на ищцов представител, обема на свършената от него процесуална
работа и относително ниския материален интерес по делото, както и липсата на
фактическа и правна сложност на делото нему се следва адвокатско възнаграждение от
200 лв., доколкото в случаите на чл. 38 ЗА такова възнаграждение се присъжда в
рамките на минималните размери на НМРАВ, които се явяват само ориентир в тази
насока.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски от 112,72 лв. за държавна такса, а неговият процесуален представител - на
адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ по делото поради материална
затрудненост на ищеца, което основание е изрично посочено в представения договор
за правна защита и съдействие от 03.12.2024 г., но не и на някое от основанията по чл.
38, ал 1, т. 3 ЗА, каквото не е посочено изрично в същия договор, нито в
представеното пълномощно за процесуално представителство (Решение № 165 от
26.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 93/2010 г., II т. о.; Определение № 191 от 16.01.2024 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 2447/2023 г., II г. о.; Определение № 119 от 29.03.2022 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 1071/2022 г., IV г. о.; Определение № 207 от 26.06.2019 г. на ВКС по т. д.
№ 2277/2018 г., II т. о.; Определение № 229 от 5.06.2019 г. на ВКС по гр. д. №
3
3085/2018 г., III г. о.; Определение № 507 от 19.09.2018 г. на ВКС по ч. т. д. №
1972/2018 г., II т. о.; Определение № 505 от 22.12.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4887/2017 г., III г. о.).
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „С В“ АД, ЕИК: ******,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц Б III“ № 159, ет. 2 и 3, БЦИ Ц Б, че Б.
М. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. С., бул. „Ф. Н.“ № 47, ет. 5, ап. 17, не му дължи
сумата от 2 818,04 лв., от които 1374,51 лв. – цена на вода и ВиК услуги, предоставени
за периода 01.04.2012-21.06.2024г., до имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Д 1“, бл. 34, вх.
В, ет. 2, ап. 41, абон. № **********, и 1 443,53 лв. – мораторна лихва за периода
30.05.2012-21.06.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „С В“ АД, ЕИК: ******, седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Ц Б III“ № 159, ет. 2 и 3, БЦИ Ц Б, да заплати на Б.
М. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. С., бул. „Ф. Н.“ № 47, ет. 5, ап. 17, сумата от 112,72
лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА „С В“ АД, ЕИК:
******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц Б III“ № 159, ет. 2 и 3, БЦИ Ц
Б, да заплати на адв. К. К. Д., адрес: гр. С., бул. „Ф. Н.“ № 47, ет. 5, ап. 17, сумата от
200 лв. – адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ в настоящото
производство на ищеца Б. Д..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4