№ 16
гр. Бургас , 18.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осемнадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел А. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно гражданско
дело № 20212000500107 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. П. В.
като пълномощник на С. Т. Ц. срещу решение № 316/12.10.2020 г.
постановено по т.д. № 463/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд, в частта,
с която предявеният от въззивницата против ЗК „У.“ АД за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - душевни болки и
страдания, причинени в ПТП от 16 декември 2018 година, е отхвърлен за
разликата над главницата от 20 000 лв. до претендирания размер от 40 000 лв.
както и за лихва върху присъденото обезщетение за периода от 16 декември
2018 година, до 27 април 2019 година, като с определение от 06.01.021 г.
решението е допълнено в частта относно разноските и въззивницата е
осъдена да заплати на въззиваемото застрахователно дружество сумата от 400
лв. за направени по делото съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Във въззивната жалба се твърди, че съдът е бил сезиран да определи
справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени
на въззивницата в ПТП, настъпило на 16 декември 2018 година, при което
въззивницата е била ударена от лек автомобил Volkswagen Passat, с рег. №
*****, управляван от водача П. И. Б.. Подробно във въззивната жалба се
изложени обстоятелствата, при които се твърди, че е настъпило
пътнотранспортно произшествие; описани са причинените телесни
увреждания и възприетите от Бургаски окръжен съд факти и обстоятелства,
1
като възражението за съпричиняване, въведено от ответната застрахователна
компания, се сочи, че е останало недоказано. Възраженията са в насока за
неспазване критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД;
необоснованост на решаващите мотиви при определяне размера на
обезщетението и несъобразяване на установените по делото факти относно
претърпените болки и страдания; както и за значително отклоняване от
съдебната практика при сходни случаи.
Навеждат са доводи за несъобразяване на указанията по т. 11 на ППВС
№ 4/1968 г., като размерът на обезщетението бил определен произволно.
Оспорени са изводите за пълно възстановяване на ищцата за период от два
месеца и половина, в която връзка се позовавана данни от заключението на
вещо лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, както и факта, че
в следствие на причинените в ПТП увреждания въззивницата се придвижа
единствено с помощни средства - патерици.
Във връзка с възраженията за несъобразяване от съда на критериите за
определяне на справедлив размер на обезщетението по смисъла на чл. 52 ЗЗД
и цитираното постановление на ВС са развити доводи за липса на извършен
съвкупен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и
установените релевантни факти. Не ставало ясно също, поради липсата на
мотиви в решението, към кой момент е определен размерът на обезщетението.
Аргументира се с практика на ВКС, съгласно която деликвентът дължи
обезщетение за всички вреди, които са настъпили и които ще настъпят, като
най-късният момент, към който съдът може да определи обезщетението е този
- на преодоляване на уврежданията.
Твърди се, че Бургаски окръжен съд не е отчел различните по степен
увреждания, периодът им на възстановяване, както и въздействието им върху
качеството на живот на пострадалата. В тази връзка е следвало да бъдат взети
предвид всички установени обективни обстоятелства, каквито са характера на
увреждането, начинът на извършването му, допълнителното усложняване на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания загрозяване и други
критерии съгласно соченото постановление на ПВС.
Акцентира се върху възраженията за липса на мотиви и твърдението за
необоснованост на решението.
2
Иска се отмяна на решението в отхвърлителната му част и претенцията
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважена
изцяло, като се присъдят допълнително още 20 хиляди лв. Претендират се
разноски
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от ЗК „У.“ АД не е подаден отговор на
въззивната жалба.
Не са направени искания за събиране на нови доказателства.
Бургаски апелативен съд, като взе предвид, че въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна в исковото
производство и при наличие на правен интерес, като по надлежния ред е
извършена размяна на съдебните книжа, намира същата за допустима.
Страните не са искали събиране на нови доказателства и въззивната
инстанция, съобразно правомощията си не намира основание за събиране на
доказателства при предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК
Мотивиран от гореизложеното, Бургаски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като допустима въззивна жалба, подадена от адв. П. В. като
пълномощник на С. Т. Ц. срещу решение № 316/12.10.2020 г. постановено по
т.д. № 463/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд, в частта, с която
предявеният от въззивницата против ЗК „У.“ АД иск за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - душевни болки и
страдания, причинени в ПТП от 16 декември 2018 година, е отхвърлен за
разликата над главницата от 20 000 лв. до претендирания размер от 40 000 лв.,
както и за лихва върху присъденото обезщетение за периода от 16 декември
2018 година, до 27 април 2019 година, като решението е допълнено с
определение от 06.01.2021 г. в частта относно разноските.
УКАЗВА на страните възможността да посочат електронен адрес, на
който да се изпращат книжата по делото и постановените съдебни актове,
съгласно чл.44, ал.3 ГПК, както и да посочат телефонен номер, на който да
3
получават съобщения по делото, по реда на чл.44, ал.2 ГПК.
НАСРОЧВА с.з. на 15-ти април 2021 г., от 10.30 ч., за която дата да се
призоват страните!
Определението не подлежи на обжалване!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4