МОТИВИ
към решение по
н.а.х.д. № 690/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Сливница
Районна
прокуратура – гр. Сливница е внесла постановление за разглеждане в Районен съд
– гр. Сливница, с което се предлага обвиняемият Л.В.В., ЕГН **********, роден в
гр. И, Софийска област, л.к. № ......, изд. на 27.08.2018 год. от МВР София
област, българин, български гражданин, разведен, средно образование, неосъждан,
месторабота ЕТ „......“ гр. София, длъжност „майстор хлебни изделия“, постоянен
адрес ***, да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание за това, че на 15.02.2019 год., около 15:22 часа по ПП
І - 8, в района на 26 - ти км, землище на гр. Сливница, Софийска област, с
посока на движение към Калотина, общ. Драгоман, е управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с peг. № ...... което не е
регистрирано по надлежния ред съгласно изискванията на Наредба № I - 45 от 24.03.2000 г., издадена от Министъра на
вътрешните работи за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, а е със
служебно прекратена регистрация на 31.01.2019 год. на основание чл. 143, ал. 15
от ЗДвП – престъпление по чл. 345, ал.2 вр. ал.1 НК.
В съдебно заседание Районна
прокуратура – гр. Сливница, редовно призована, не изпраща представител.
Служебният
защитник на обвиняемия В. – адв. ...... не
оспорва фактическите констатации, отразени в предложението на РП – гр. Сливница,
но заявява, че подзащитният й е внесъл глобата, определена му по
административен ред с фиш за същото деяние. Поради това, за да не се получи
едновременно реализиране на административнонаказателната и наказателната
отговорност за едно и също деяние, адв. ......
моли подзащитният й да бъде оправдан.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
На 29.11.2018 год. по силата на
нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС обв. Л.В. придобил
собствеността върху лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с регистрационен
номер ……..и рама № W0L000051S8135544. Тъй като в предвидения по ЗДвП
едномесечен срок от придобиването обвиняемият не представил превозното средство
за пререгистрация в сектор „Пътна полиция“ по местоживеенето си, на 31.01.2019
год. регистрацията на автомобила била служебно прекратена на основание чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП.
На
15.02.2019 год. свидетелите В.В. и М.А.
- мл. автоконтрольори в сектор „ПП“ – КАТ при ОДМВР София, изпълнявали служебните
си задължения по контрол на автомобилния транспорт на ПП I-8, в района на 26-ти км., в землището на гр.
Сливница, Софийска област. Около 15.22 ч. контролните органи спрели за проверка
лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с peг. № …,
управляван от обвиняемия, който се движел в посока от гр. София към с.
Калотина, общ. Драгоман. След направена служебна справка полицейските служители
установили, че от 31.01.2019 г. управляваното от обвиняемия моторно превозно
средство е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. За констатираното нарушение св. В. съставил АУАН, серия „АА“, № 011848/15.02.2019
год. за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. На 06.03.2019 г. обвиняемият В. е
извършил промяна в регистрацията на лекия автомобил.
Съдът изцяло кредитира събраните и проверени по делото писмени доказателства
като официални документи по смисъла на чл. 93, т.5 НК, издадени от компетентни
длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред.
От представените по делото като писмени доказателства частни свидетелстващи
и диспозитивни документи, договор за продажба на МПС от 29.11.2018 г.,
декларация, се установява обстоятелството, че собственик на процесното МПС е
именно обвиняемият.
От разписка № 06000870890865 от 08.03.2019 г. с установява, че на 08.03.2019
г. по сметка на МВР е внесена сумата от
200 лева по фиш, серия „Н“, № 474018 от 06.03.2019 г.
Обвиняемият Л.В.В. е роден в гр. И,
Софийска област. Притежава л.к. № ......, изд. на 27.08.2018 год. от МВР София
област, българин, български гражданин, разведен, със средно образование. Работи
в ЕТ „К......“ гр. София, на длъжност „майстор хлебни изделия“. Същият е с
постоянен адрес ***. Притежава ЕГН **********. Обвиняемият В. не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а НК.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни
доказателства, установени чрез показанията на свидетелите В. П. В. и М. К. А.,
дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл.283 от НПК, и останалите документи, имащи
значение за изясняване обстоятелствата по делото, прочетени и приети по реда на
чл. 283 НПК, а именно: АУАН, серия „АА“, № 011848 от 15.02.2019 г. (л.11 от ДП),
справка за регистрация и собственост на МПС от централна база КАТ (л.12-14,
34-41 от ДП); справка за административни нарушения (л.16 - 20 от ДП);
нотариално заверен договор за покпуко – продажба на МПС от 29.11.2018 г. и
документи към нотариланото дело (л.43-56 от ДП); характеристика за обвиняемия (л.57
от ДП); справка за съдимост за обвиняемия (л. 15, л.60 от ДП); декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние (л. 65 от ДП), разписка №
06000870890865 от 08.03.2019 г. ( л. 64 от ДП, л.19 от н.о.х.д.).
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите В. П. В. и М. К. А., тъй като в тези показания не са
налице никакви противоречия, същите са последователни, логични и достоверни,
като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите
факти, които са относими към предмета на доказване по делото. При проверката
чрез способите по НПК на показанията на свидетелите В. и А., които са лица
незаинтересувани от изхода на делото, с останалите събрани доказателства съдът
констатира точност, правдивост, еднозначност. В хода на досъдебното
производство свидетелите Вълчев и Андонов възпроизвеждат обстоятелства,
възприети от тях лично и непосредствено. Показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели установяват фактът, че на 15.02.2019 г.
обвиняемият В. управлявал МПС - лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с peг.
№ ...... което не е регистрирано по надлежния ред, а е със служебно прекратена
регистрация на 31.01.2019 год. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
Съдът кредитира като достоверни
показанията на свидетелите В. П. В. и М. К. А., чрез които се възпроизвеждат
преки първични доказателства. Показанията на посочените свидетели, съпоставени
с останалите събрани по делото писмени доказателства, установяват по
категоричен начин релевантните по делото обстоятелства.
При така
възприетата фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, проверени чрез способите по НПК, съдът намери, че обвиняемият Л.В.В.
не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
345, ал. 2, вр. ал.
1 НК, за което му е повдигнато обвинение.
От обективна страна се установи,
че обвиняемият В. на 15.02.2019 год., около 15:22 часа по ПП І - 8, в района на
26 - ти км, с посока на движение към Калотина, общ. Драгоман, е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с peг. № ......
което не е регистрирано по надлежния ред, а е със служебно прекратена
регистрация на 31.01.2019 год. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Последното
обстоятелство е установено от извършените служебни справки за регистрация и за
собственост на превозното средство, от които се установява обстоятелството, че
управлявания от обвиняемия автомобил не е регистриран по надлежния ред съгласно
чл.140, ал.1 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.
140, ал. 1, изр. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели и регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Надлежният ред за регистрация на моторни превозни средства е предвиден в
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
издадена на основание чл.
140, ал. 2 ЗДвП от министъра на вътрешните работи. От обхвата на регистрационния
режим са изключени изрично посочените в чл. 1, ал. 4, т. 1-8 от Наредбата
моторни превозни средства, сред които не попада управляваното от обвиняемия
МПС- мотопед. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата (ред. ДВ бр.62 от 2017 г.)
моторните превозни средства се регистрират в 14-дневен срок от придобиването на
собствеността. Обстоятелството дали обвиняемият е собственик или не на
нерегистрираното МПС е ирелевантно за съставомерността на деянието, доколкото,
престъплението, респективно нарушението, е формално и се явява довършено именно
с факта на управляване на такова МПС и не е свързано с неизпълнение на
задължението за регистрация на моторното превозно средство.
Обстоятелството, че управляваното от обвиняемия моторно превозно средство е
със служебно прекратена регистрация се
установява от справката от ОДМВР - София, сектор „Пътна полиция“ № 344р- 8024/13.08.2019
г., видно от която е, че регистрацията на процесното МПС е прекратена на
31.01.2019 г. на основание чл.143, ал. 15 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице и субективна съставомерност
на деянието, доколкото престъплението по
чл.345, ал.2, пр.1 НК е формално и от субективна страна е необходимо да бъде
извършено при форма на вината пряк умисъл, т.е. деецът да е съзнавал, че
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано, по път, отворен
за обществено ползване, да е предвиждал общественоопасните последици от
деянието си, а именно - че, управлявайки нерегистрираното моторно превозно
средство, ще наруши обществените отношения, регулиращи реда за регистрация на
моторните превозни средства и реда за движение на моторни превозно средства по
пътищата, отворени за обществено ползване, и да се е съгласил с настъпването им.
В настоящия случай от поведението на обвиняемия не могат да бъдат изведени тези
елементи от субективната страна на състава на деянието по чл.345, ал.2 НК, още
повече, че непосредствено след установяване на нарушението обвиняемият е
регистрирал управляваното от него МПС по
надлежния ред, което се установява от цитираната по-горе справка от ОДМВР - София,
сектор „ПП“.
При така установените обстоятелства, съдът достигна до извод, че деянието не
съставлява престъпление. Действително към 15.02.2019 г. обвиняемият В. не е пререгистрирал
управлявания от него на посочената дата автомобил, като с това не е изпълнил
вмененото му от закона задължение. Следва да се има предвид обаче, че
непосредствено след това – на 06.03.2019 г. е регистрирал превозното средство,
т.е. веднага е предприел необходимите действия за изпълнение на законовите
задължения по регистрация на автомобила. Това обстоятелство действително бележи
значително по-ниска обществена опасност
на дееца и извършеното от него деяние в сравнение с обичайните за този вид
престъпления, която не би могла да обоснове ангажирането на наказателната му
отговорност за извършено престъпление. В тази връзка следва да се има предвид,
че по делото не е установено обвиняемият да е управлявал автомобила с превишена
скорост, нито с поведението си да е застрашил другите участници в движението по
пътищата или да са настъпили някакви вредни последици от липсата на заявена
промяна в собствеността на автомобила. Управлението на МПС без регистрационни
табели е забранено от закона и целта на нормите, регулиращи регистрационния
режим, е поддържане на информационна система във връзка с индивидуализация на
моторните превозни средства и идентификация на собствениците при евентуално
настъпване на ПТП с тяхно участие. В настоящия случай съдът намира, че
защитаваните обществени отношения не са били застрашени в изискуемата от наказателния
закон степен, обосноваваща ангажирането на наказателната отговорност на
обвиняемия дори и по реда на чл. 78а НК. Този извод се налага след подробния анализ на доказателствата по
делото, поотделно и в съвкупност, като следва да бъдат взети предвид и тези
относно личността на обвиняемия, който е с чисто съдебно минало.
С оглед въведените със ЗИД на НПК обн. ДВ, бр. 63 от 04.08.2017 г.
правомощия на съда по чл.
301, ал. 4 НПК, съдът намира, че в случая освен, че обществената опасност на
извършеното от обвиняемия В. не обосновава ангажирането на наказателната му
отговорност по изложените вече съображения, но същото не обосновава и
ангажирането на административнонаказателната му отговорност за нарушението на
разпоредбата на чл.
140, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл.
175, ал. 3 ЗДвП да му бъде наложено административно наказание.
Независимо, че посоченото административно нарушение е формално по своя
характер и за неговата съставомерност не е необходимо настъпване на вредни
последици, случаят може да бъде преценен като маловажен. Разпоредбата на чл.28
от ЗАНН не поставя ограничение в приложното си поле, с оглед вида на
нарушенията: резултатни или формални. В този смисъл, не може да се обоснове
извод, че само поради обстоятелството, че в състава на нарушението не се
включва настъпване на общественоопасни последици, извършването на това
нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. Преценката дали
извършеното административно нарушение е маловажен случай се прави с оглед на
засегнатите от деянието обществени отношения, липсата или незначителността на
причинените в резултат от деянието общественоопасни последици, всички
обстоятелства, при които деянието е намерило проявление в обективната действителност:
време, място, обстановка на извършването му, начин и средства за
осъществяването му, причините и условията, мотивирали извършителя да пристъпи
към осъществяване на деянието, наличието или липсата на данни за други
извършени нарушения.
Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която
за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а
прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички
случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Общото
понятие на административното нарушение е дефинирано в чл.6 от ЗАНН. В
разпоредбите на чл.28 и чл.39, ал.1 от ЗАНН, законът си служи още с понятията „маловажни“
и „явно маловажни“ нарушения. При извършване на преценка дали са налице
основанията по чл.28 ЗАНН, съдът е длъжен да приложи правилно закона, като
отграничи „маловажните“ случаи на административни нарушения от нарушенията,
обхванати от чл.6 от ЗАНН. Когато деянието представлява „маловажен“ случай на
административно нарушение, той следва да приложи чл.28 от ЗАНН. Когато съдът
констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, това е основание да
не бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя.
Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от
които зависи изходът на делото.
В конкретния случай, безспорно е
установено, че на 15.02.2019 г. обв. В. е управлявал собствения си лек
автомобил, чиято регистрация не е променена по надлежния ред след смяната на
собственика, но непосредствено след като е разбрал пропуска си да направи това,
на 06.03.2019 г. обвиняемият е променил регистрацията на превозното средство,
т.е. веднага е предприел необходимите действия за изпълнение на законовите
задължения по пререгистрация на автомобила. Всички тези обстоятелства
обосновават извод за маловажност на случая, поради което са налице предпоставки
за приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Именно по тези съображения съдът прие, че обвиняемият В. е невиновен по повдигнатото
му обвинение и за него не следва да бъде ангажирана, както наказателната му
отговорност по НК, така и административнонаказателната му отговорност по чл.
175, ал. 3 ЗДвП вр. чл.
140, ал. 2, вр. ал.
1 ЗДвП, вр. чл.
2, вр. чл.
1, ал. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
Съдът намира, че в случая оправдаването на обвиняемия не следва да се
основава на поддържаните от защитата доводи, че след като вече е била реализирана
административнонаказателната отговорност на обвиняемия, не следва да бъде
ангажирана неговата наказателна отговорност за същото деяние.
Това е така, защото съотношението между наказателната и
административнонаказателната отговорност е изяснено от разпоредбите на чл.
32, ал. 1 и ал.
2, чл.
33, ал. 1 и ал.
2 от ЗАНН, вкл. и чл.
70, б. „г“ от ЗАНН. Тези норми утвърждават принципната постановка, че в
случаите, когато с едно деяние се нарушава едновременно наказателна и
админстративнонаказателна норми с един и същи обект на защита, по-тежката
наказателна отговорност поглъща административнонаказателната. Със
санкционирането на извършеното престъпление държавата охранява най-значимите
обществени отношения, а наказателноправната репресия най-интензивно въздейства
върху дееца.
В аспекта на правилото ne bis in idem,
отговорът на въпроса дали е допустимо деецът да носи отделно наказателна и
административнонаказателна отговорност за деяние, с което се нарушават
едновременно наказателна и административнонаказателна норма, логически се
предпоставя от застъпеното в практиката на ЕСПЧ становище за понятието „idem“ -
че сама по себе си разликата в защитения обект не предотвратява действието на
принципа. Отправна точка при определянето на тъждеството на деянието е акцентът
върху фактите на инкриминираното поведение. Преценката дали се касае до същото
деяние се основава само на фактическото му съдържание, без оглед на неговата
квалификация и на класификацията му като „престъпление“ или „административно
нарушение“. Щом деянието е едно и също, провеждането на две отделни
самостоятелни производства - наказателно и административнонаказателно с
наказателен характер по смисъла на Конвенцията - съставлява нарушение на чл.
4, § 1 от Протокол № 7, независимо от обстоятелството, че са засегнати
различни обекти на защита.
След като в разглежданата хипотеза
отговорността на дееца не може да бъде ангажирана в две отделни процедури, нито
пък той може да бъде наказан с две отделни наказания - административно и по НК,
а актуалната законодателна уредба не допуска възможност за съвместно
разглеждане на престъплението и административното нарушение в едно единно
производство, при конкуренция на двата вида отговорности, деецът следва да
понесе само едната - за правонарушението (административно нарушение или
престъпление), за което съответното производство е приключило първо по време с
влязъл в сила акт.
В конкретния случай от представената по делото разписка № 06000870890865 от
08.03.2019 г. се установява, че на 08.03.2019 г. по сметка на МВР е внесена
сумата от 200 лева по фиш, серия „Н“, №
474018 от 06.03.2019 г. Доколкото за процесното нарушение е съставен АУАН серия
„АА“, № 011848/15.02.2019 год. и не е налице влязъл в сила административен акт,
с който на обвиняемия е наложено административно наказание именно за това
деяние. Същевременно от представената разписка не може да се направи
категоричен извод, че с внесената сума е обвиняемият В. е понесъл
административнонаказателна отговорност за правонарушение, за което съответното производство
е приключило първо по време с влязъл в сила акт.
Ето защо оправдаването на обвиняемия е по различни от изтъкнатите от
защитата му мотиви.
На основание чл.
190, ал. 1 НПК и с оглед на постановеното оправдателно решение сторените в
хода на делото разноски следва да останат за сметка на държавата.
По тези съображения съдът
постанови решението си.
Районен съдия: