№ 21102
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110104743 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, доуточнена с молба с вх. № 76961/20.03.2023 г., подадена чрез
процесуалния му представител юрк. Ф. Ибрямова, срещу М. Г. А., с ЕГН:
**********, Г. Г. В., с ЕГН: ********** и М. Г. В., с ЕГН: **********, с
която се иска ответниците да бъдат ОСЪДЕНИ да заплатят на ищеца
разделно всеки по 1/3 част от сумата от общо 1564.92 лева, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и
вноска дялово разпределение, за имот – жилищно помещение № 12, находящ
се в гр. София, общ. Средец, ул. Раковски № 159, тавански етаж, от които 1/
главница за топлинна енергия в размер на 1295.86 лева за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.вкл,, и 244.24 лева – обезщетение за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 19.01.2023 г.; 2/главница за дялово разпределение
в размер на 20.14 лева за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г. и 4.68 лева
– обезщетение за забава за периода от 31.01.2020 г. до 19.01.2023 г., както и
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба – 30.01.2023 г. до окончателното плащане на сумите – като се иска
всеки ответник да бъде осъден за по 431.95 лева главница за топлинна
енергия, по 81.41 лева за обезщетение за забава върху тази сума, по 6.71 лева
главница за дялово разпределение и по 1.56 лева за обезщетение за забава
върху тази сума. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
1
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответниците не са изразили несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответниците не са
изпълнили задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата молба са представени: нотариален акт от 29.09.2000 г.,
декларация от август 2002 г. за отказ от право на ползване, нотариален акт за
покупко продажба на недвижим имот № 81, том І, рег. № 1006, н.д. 79/2002 г.
от 05.08.2002 г., съобщение към фактура от 31.08.2020 г. и съобщение към
фактура от 31.07.2021 г., извлечение от сметка, общи условия, както и
договор между СЕС и ФДР и договор между ищеца и ФДР. Впоследствие е
представено и удостоверение за наследници на М. Г. Х..
Препис от исковата молба е връчен на ответниците.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника М.
Г. В. е постъпил писмен отговор, с който исковете се признават /отговорът е
посочен като да е от тримата ответници, но в действителност е подписан само
от М. В./.
Препис от исковата молба е връчен на ответника Г. Г. В. – на
16.05.2023 г. на адв. Г. С. / с пълномощно/. В срока по чл. 131 от ГПК от
страна на ответника отговор обаче НЕ Е постъпил.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника М.
Г. А. отговор също не е постъпил.
В хода на производството по делото са представени платежни
документи и заявления за плащане – от 20.04.2023 г. и от 04.05.2023 г.
В съдебно заседание, проведено на 28.11.2023 г., процесуалният
представител на ищеца заявява, че претендираните суми са изцяло заплатени.
Не било заплатено единствено възнаграждението за юрисконсулт от 100 лева.
Поради това моли за решение съобразно извършените плащания и за
присъждане на разноски.
Процесуалният представител на ответниците М. Г. В. и М. Г. А. адв.
Попов посочва, че сумите са изцяло заплатени преди получаване на
определението за насрочване на делото. Поради това счита, че ответниците не
са дали повод за завеждане на делото и не следва да дължат разноски.
От своя страна процесуалният представител на ответника Г. Г. В. адв. Г.
С. оспорва исковете – като счита същите за частично погасени по давност.
Посочва, че ответникът не бил плащал суми, поради което плащането на
сумите от други лица не можело да се тълкува като признание на иска от
негова страна. Претендира разноски като представя списък.
Третото лице помагач „Бруната“ ООД не изразява становище по делото.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
2
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено копие от общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД като
липсва спор, че същите са публикувани в един централен и един местен
ежедневник.
Страните не спорят, че относно процесния имот на ответниците са
начислени следните суми: главница за топлинна енергия в размер на 1295.86
лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл,, и 244.24 лева –
обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 19.01.2023 г.; главница
за дялово разпределение в размер на 20.14 лева за периода от 01.12.2019 г. до
30.04.2021 г. и 4.68 лева – обезщетение за забава за периода от 31.01.2020 г.
до 19.01.2023 г. От страна на никого от ответниците не се излагат възражения
срещу реалното доставяне на топлинна енергия, законосъобразното
начисляване на сумите, нито срещу правилното им изчисляване от гл.т.
стойност на доставения обем топлинна енергия.
Посочените суми кореспондират и на представеното по делото
извлечение от сметка и на двете съобщения към фактури.
По делото липсва спор, че процесните суми са заплатени – на две дати
20.04.2023 г. и от 04.05.2023 г. с три платежни документа.
От представено по делото копие от нотариален акт за покупко продажба
на недвижим имот № 81, том І, рег. № 1006, н.д. 79/2002 г. от 05.08.2002 г. се
установява, че процесният недвижим имот е придобит в собственост на
05.08.2002 г. от лицето М. Г. Х.. От своя страна от декларацията за отказ от
право на ползване е видно, че лицето в полза на което е било учредено право
на ползване върху имота с нотариален акт от 29.09.2000 г. се отказало от това
си право преди сделката.
От своя страна съгласно удостоверение за наследници на М. Г. Х. същата
е починала на 09.08.2005 г. като е оставила за наследници трите си деца –
ответниците по делото.
От процесуалния представител на ответниците не са наведени твърдения,
нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността
върху имота или въобще във вещноправния му статут, след смъртта на М. Г.
Х. и в частност такива промени, касаещи процесния период.
На последно място от представени договори – между фирмата за дялово
разпределение /ФДР/ и сградата в режим на етажна собственост /СЕС/ и
между ФДР и ищеца се установява, че процесният имот се намира в
топлоснабдена сграда.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
3
съответно и нейната стойност. В настоящия случай единственият спорен по
делото въпрос е относно наличието на облигационна връзка между ищеца и
ответника Г. Г. В., както и направеното от същия възражение за давност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител
на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция
или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между
потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства / нотариален акт от 29.09.2000 г., декларация от август
2002 г. за отказ от право на ползване, нотариален акт за покупко продажба на
недвижим имот № 81, том І, рег. № 1006, н.д. 79/2002 г. от 05.08.2002 г. и
удостоверение за наследници на М. Г. Х./ следва извод, че ответниците имат
качеството потребители на топлинна енергия, доколкото са съсобственици на
процесния имот, като между тях и „Топлофикация-София“ ЕАД е налице
валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните
разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от
дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответника Г. Г. В., че не е в
облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за
неоснователни, доколкото по делото се установи, че същият заедно с двете си
сестри е съсобственик на топлоснабдения имот през процесния период, като
срещу ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази
връзка не бяха въведени конкретни възражения. Не бяха въведени и
конкретни възражения за промени във вещноправния статут на имота.
Доколкото по силата на чл. 5, ал. 1 от ЗН всяко от децата наследява по
1/3 от наследството на своята майка и след нейната смърт всеки от
ответниците придобива по 1/3 част от имота, то и съдът намира, че правилно
ищецът претендира по 1/3 част от задълженията за процесния имот от всеки
4
от ответниците.
Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото,
както се отбеляза и по-горе, от страна на ответника не са въведени други
конкретни възражения срещу исковата претенция с изключение възражението
за давост. Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и че с Решение от
05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени
преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна
уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката
на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на
общностното право.
Предвид гореизложеното претенцията за главница – за доставена
топлинна енергия и за дялово разпределение е доказана.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15то число
на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият
състав намира, че обезщетението за забава върху двете главници
действително е в размера, който твърди ищецът.
Възражение за погасяване по давност на посочените суми за главница и
обезщетение за забава не е въведено с отговора на исковата молба. Същото
би било частично основателно предвид разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД и
задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение №
3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които
процесните вземания са погасяват с изтичане на тригодишна давност.
Съгласно трайната съдебна практика обаче за въвеждане на такова
възражение е налице преклузивен срок – а именно същото се въвежда най-
късно с изтичане срока за отговор на исковата молба. В случая ответникът не
е подал отговор на исковата молба, поради което това възражение, въведено
чак в първото по делото съдебно заседание няма как да бъде съобразено /така
Решение № 111/08.10.2010г. по т. дело № 1068/2009г., Решение №
177/26.11.2010 г. по т.д. № 46/2010 г. на ВКС и много други/.
. Поради това и доводът на ответника, че плащането на дълга не
съставлява признание на същия, още повече щом е платено от 3 то лице, е
принципно правилен, но няма отношение към крайния изход на спора по
настоящото дело.
По така изложените доводи настоящият състав намира исковите
5
претенции за доказани. Претендиранните вземания обаче са изцяло заплатени
в хода на процеса. Това обстоятелство подлежи на преценка по реда на чл.
235, ал. 3 от ГПК. Поради това и исковете следва да бъдат отхвърлени поради
плащане след подаване на исковата молба.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са направили и двете страни.
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК. Предвид обстоятелството, че процесните
суми са платени в хода на делото, това искане е основателно, доколкото
ответниците са станали повод за завеждане на делото / при искова молба от
30.01.2023 г. сумите са платени едва април и май месец 2023 г./ - като в
случая няма значение кога ответниците са получили призовки за първото по
делото съдебно заседание.
Ответниците М. Г. А. и М. Г. В. не претендират разноски.
Ответникът Г. Г. В. претендира разноски за адвокат. Предвид изхода на
делото и обстоятелството, че не се установи своевременно възражение за
погасяване на част от процесните суми по давност обаче това искане се явява
изцяло неоснователно.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №
23Б, против М. Г. А., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ул. Раковски №
159, ет. 1, ап. 1 за осъждане на ответницата М. Г. А. да заплати на
дружеството ищец сумата от общо 521.64 лева, представляваща стойността
на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и вноска дялово
разпределение, за имот – жилищно помещение № 12, находящ се в гр. София,
общ. Средец, ул. Раковски № 159, тавански етаж, от които 1/ главница за
топлинна енергия в размер на 431.95 лева за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г.вкл,, и 81.41 лева – обезщетение за забава за периода от
15.09.2020 г. до 19.01.2023 г.; 2/главница за дялово разпределение в размер на
6.71 лева за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г. и 1.56 лева –
обезщетение за забава за периода от 31.01.2020 г. до 19.01.2023 г., както и
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба – 30.01.2023 г. до окончателното плащане на сумите поради извършено
от ответницата плащане на посочените суми след образуване на настоящото
исково производство.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №
23Б, против М. Г. В., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ул. Струмица №
3, ет. 4, ап. 12, за осъждане на ответницата М. Г. В. да заплати на дружеството
6
ищец сумата от общо 521.64 лева, представляваща стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия и вноска дялово разпределение, за
имот – жилищно помещение № 12, находящ се в гр. София, общ. Средец, ул.
Раковски № 159, тавански етаж, от които 1/ главница за топлинна енергия в
размер на 431.95 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.вкл,, и 81.41
лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 19.01.2023 г.;
2/главница за дялово разпределение в размер на 6.71 лева за периода от
01.12.2019 г. до 30.04.2021 г. и 1.56 лева – обезщетение за забава за периода
от 31.01.2020 г. до 19.01.2023 г., както и законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба – 30.01.2023 г. до
окончателното плащане на сумите поради извършено от ответницата плащане
на посочените суми след образуване на настоящото исково производство.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №
23Б, против Г. Г. В., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ул. Раковски №
159, ет. 1, ап. 1 за осъждане на ответника Г. Г. В. да заплати на дружеството
ищец сумата от общо 521.64 лева, представляваща стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия и вноска дялово разпределение, за
имот – жилищно помещение № 12, находящ се в гр. София, общ. Средец, ул.
Раковски № 159, тавански етаж, от които 1/ главница за топлинна енергия в
размер на 431.95 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.вкл,, и 81.41
лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 19.01.2023 г.;
2/главница за дялово разпределение в размер на 6.71 лева за периода от
01.12.2019 г. до 30.04.2021 г. и 1.56 лева – обезщетение за забава за периода
от 31.01.2020 г. до 19.01.2023 г., както и законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба – 30.01.2023 г. до
окончателното плащане на сумите поради извършено от ответницата М. Г. В.
плащане на посочените суми след образуване на настоящото исково
производство.
ОСЪЖДА М. Г. А., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ул. Раковски
№ 159, ет. 1, ап. 1, М. Г. В., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ул.
Струмица № 3, ет. 4, ап. 12 и Г. Г. В., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
ул. Раковски № 159, ет. 1, ап. 1 ДА ЗАПЛАТАТ на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б РАЗДЕЛНО ВСЕКИ ПО 1/3
част от сумата от общо 100 лева, представляваща разноски в настоящото
исково производство по гр.д. № 4743/2023 г. на СРС за юрисконсултско
възнаграждене.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – дружеството „Бруната“ ООД .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8