Р Е Ш Е Н И Е №
260308
Гр.Сливен, 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Сливенски районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично
съдебно заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Мария Каранашева
при участието на секретаря
Добринка Недкова
като разгледа докладваното гр.д.№
451 по описа за 2021 г.,
на Сливенски районен съд,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
В исковата молба ищецът твърди,
че е ответното дружество се е снабдило с
съдебно решение срещу ищеца. Сочи се, че
с решението ищецът е осъден да заплати
на ответното дружество 1162.02лв, главница за
ползвана питейна вода периода от 1.01.2007г. до 31.01.2020г. и мораторна лихва в размер на 220.48лв, начислена към
28.04.2010г., законна лихва считано от 21.01.2010г. и 57.78лв, представляваща
заплатена такса по ч.гр.д. и направените разноски в размер на 235лв Твърди се,
че за първите две суми е издаден
изпълнителен лист през на 8.01.2013г., а за разноските на
14.09.2011г.,ответното дружество е образувало при ДСИ изпълнително дело №157/2015г., което е
прекратено на 3.06.2015г.Сочи се, че на 9.01.2021г. ищецът получил покана по
изпълнително дело №1506/2020 на ЧСИ П.Георгиев.Ищецът твърди, че не дължи процесните суми, тъй като правото на принудително
изпълнение е погасено по давност
Поискано е да бъде признато за
установено, че ищецът не дължи на ответното дружество главница в размер на
дружество 1162.02лв, главница за
ползвана питейна вода периода от 1.01.2007г. до 31.01.2020г. и мораторна лихва в размер на 220.48лв, начислена към
28.04.2010г., законна лихва считано от 21.01.2010г. и 57.78лв, представляваща
заплатена такса по ч.гр.д. и направените разноски в размер на 235лв.,поради
погасяването по давност на правото на иск и правото на принудително изпълнение.
Направена е претенция за присъждане на разноските по делото.
Съдът е квалифицирал така
предявения главен отрицателен установителен иск, като
такъв с правно основание чл. 124 ал. 1
от ГПК
Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен отрицателен установителен
иск, като такъв с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на факта, че
ответното дружество с поведението си е станало причина за завеждане на
отрицателните установителни искове, е негова
Указано е на ответното дружество,
че доказателствената тежест по отношение на спиране и
прекъсване на давността, е тяхна.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника
е постъпил.
В отговора е заявено, че
предявения иск е допустим и неоснователен и вземанията на ответното дружество
не са погасени по давност и не е изтекла предвидената в закона давност.Посочено
е, че не е изтекла предвидената в закона давност
Поискано е исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
В съдебно заседание адвокат
пълномощника на ищеца С., моли да бъдат уважени предявените отрицателни установителни искове и да бъдат присъдени на доверителя му
направените по делото разноски.
В съдебно заседание
ответното дружество редовно призовано, чрез процесуалния си представител адв.К. моли да бъде отхвърлени предявените искове, като
неоснователни.
Съдът след като обсъди направените доводи от страните
и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
С съдебно решение №78 от 3.02.2011г. по
гр.д.№4362/2010г. на СлРС е признато за установено,
че Дончо К.С. дължи на “Водоснабдяване и канализация” ООД сумата от
1162.02лв,представляваща главница
за ползвана питейна вода периода от 01.01.2007г. до 31.01.2010г., мораторна
лихва в размер на 220.48лв, начислена към 28.04.2010г., законна лихва считано
от 28.04.2010г. Със същото решение е осъден Дончо К.С. да заплати на
“Водоснабдяване и канализация” ООД сумата от 235лв, представляваща направени по
делото разноски.
На 14.09.2011г. е издаден изпълнителен лист по
гр.д.№4362/2010г. на СлРС, по силата на който е
осъден Дончо К.С. да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ООД сумата от 235лв,
представляваща направени по делото разноски.
На 8.01.2013г. е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д.№2034/2010г. на СлРС, по силата на който въз
основа на заповед №1343/29.04.2010г. по ч.гр.д.№2034/2010г. на СлРС и съдебно решение №78 от 3.02.2011г. по гр.д.№4362/2010г.
на СлРС, влязло в законна сила на 24.03.2011г. е
осъден Дончо К.С. да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ООД сумата от
1162.02лв,представляваща главница
за ползвана питейна вода периода от 01.01.2007г. до 31.01.2010г., мораторна
лихва в размер на 220.48лв, начислена към 28.04.2010г., законна лихва считано
от 28.04.2010г.
По изпълнителното дело№157/2015г. на ДСИ при СлРС, образувано въз основа на издадените два изпълнителни листа е връчена покана за доброволно изпълнение при
условията на чл.47 от ГПК.На 10.05.2015г. изпълнителното дело е прекратено на
основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК.Постановлението за прекратяване е влязло в
законна сила на 1.06.2018г.
На 6.11.2020г. е образувано изпълнително дело
№1506/2020 на ЧСИ П.Георгиев по молба на “Водоснабдяване и канализация” ООД въз
основа на представените два изпълнителни листа.На 15.01.2021г. на Дончо К.С. е
връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена
въз основа на писмените доказателства, които са ясни и непротиворечиви,
кореспондират помежду си, поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на предявения иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК съдът намира ,че ищецът Дончо К.С. има правен интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск,
че не дължи определени суми на ответното
дружество за процесния периода, тъй като е изтекла
погасителната давност за реализирането
на вземането. Доколкото ответното дружество може да претендира принудително
изпълнение по отношение на тези вземания спрямо
длъжника, за последният е налице правен интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск за признаване, че вземанията не се дължат поради изтекла
погасителната давност за правото на иск и правото на принудително изпълнение
спрямо тези вземания. С исковете предмет
на настоящото производство се твърди отпадане на правото на иск и на правото на
принудително изпълнение на ответното дружество за тези вземания.
По основателността предявения иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК - отрицателен установителен
иск за признаване на установено, че ищеца не дължи на ответното дружество
сумата от 1162.02лв,представляваща
главница за ползвана питейна вода
периода от 01.01.2007г. до 31.01.2010г., поради
погасяването по давност на правото на иск и правото на принудително изпълнение.
Предявения иск е основателен за вземанията за главница
и законна лихва. За този период е изтекла напълно тригодишната погасителна
давност за предявяването на иск,
искането на изпълнителен лист, както и
правото на принудително изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 117 от ЗЗД ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога
5години. Петгодишната е започнала да тече от момента на влизане в сила на
съдебното решение т.е на 24.03.2011г. В
тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС по ТД №2/2013г. в
т.10 е предвидено: „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Обявява за изгубило сила
Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд.”По първото образувано
изпълнително производство няма извършени същински изпълнителни действия и
съответно погасителната давност за вземането за главница е изтекла на
24.03.2016г. С оглед изложеното предявеният отрицателен установителен
иск следва да бъде уважен.
Ще следва да бъде уважен и предявения отрицателен установителен иск за мораторна
лихва в размер на 220.48лв, начислена към 28.04.2010г.Мораторната
лихва е акцесорна задължение спрямо главницата,
установи се по делото, че главницата е
погасена по давност, Съгласно разпоредбата на чл. 117 от ЗЗД ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5години.
Петгодишната е започнала да тече от момента на влизане в сила на съдебното
решение т.е на 24.03.2011г. В
тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС по ТД №2/2013г. в
т.10 е предвидено: „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Обявява за изгубило сила
Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд.”По първото образувано
изпълнително производство няма извършени същински изпълнителни действия и
съответно погасителната давност за вземането за мораторна
е изтекла на 24.03.2016г. С оглед изложеното предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК, и предвид на направеното искане от страна
на процесуалния представител на ищеца за присъждане на направените по делото
разноски, съдът намира, че същото е основателно и ще следва да бъде уважено,
съразмерно на уважената част от иска в размер на 575 лв., представляващи
заплатени държавни такси и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената
част от исковете.Направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно за два отрицателни установителни
иска е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.235,ал.1 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че Дончо К.С., ЕГН **********,***
НЕ ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и
канализация” ООД, със седалище и адрес на управление гр.Сливен,ул.”Шести
септември”№27, Булстат ********* сумата
от 1162.02лв,представляваща главница
за ползвана питейна вода периода от 01.01.2007г. до 28.04.2010г., законна лихва считано от
28.04.2010г. по ч.гр.д.№2034/2010г. на СлРС, както и
направените разноски в размер на 235 по гр.д.№4362/2011г. на СлРС, поради
погасяването на правото на иск и правото на принудително изпълнение на
ответното дружество.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че Дончо К.С., ЕГН **********,***
НЕ ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и
канализация” ООД, със седалище и адрес на управление гр.Сливен,ул.”Шести
септември”№27, Булстат ********* сумата
от 220.48лв, начислена към 28.04.2010г. поради погасяването на правото на иск и
правото на принудително изпълнение на ответното дружество.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ООД,със седалище и адрес
на управление гр.Сливен,ул.”Шести септември”№27,Булстат ********* , на основание чл.78,
ал.1 от ГПК да заплати на Дончо К.С., ЕГН **********,*** по делото разноски в размер на 575 лв, съразмерно на уважената част от
исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: