№ 334
гр. Смолян, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Мария Ан. Славчева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20225400500406 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435,ал.1, т.3 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№ 08094/19.10.2022г., депозирана от „УниКредит Булбанк“
АД гр.София, с ЕИК *********, чрез пълномощника му адв.С.А. срещу Постановление от
30.09.2022г. за прекратяване на изпълнителното производство по изп.д.№ 292/2016г. по описа на
ЧСИ Петко Мачкърски с рег.№ 881 и район на действие ОС-Смолян на основание чл.433,ал.1,т.8
от ГПК, поради настъпила перемпция. В жалбата се поддържат оплаквания, че неправилно ЧСИ е
приел, че е настъпила перемпция, тъй като не е налице бездействие на взискателя, а е налице
сключено с длъжниците извънсъдебно споразумение от 02.12.2016г., по силата на т.2.2 от което
Банката е предоставила на длъжниците срок за доброволно погасяване на задълженията им до
21.11.2021г.,като е дала и съгласие за опрощаване на дължимите лихви в размер на 28 481,39 евро,
в случай на пълно изпълнение на споразумението. Твърди се, че в съответствие с поетите
ангажименти по споразумението Банката е поискала спиране на изпълнението по изпълнителното
дело. Плащанията от страна на длъжниците обаче, не са постъпвали съгласно уговореното в
споразумението, като последното плащане е от 21.07.2022г. в размер на 800 лева. Поради
неизпълнение на задълженията на длъжниците за плащане по споразумението взискателят е
поискал възобновяване на изпълнителното производство. Твърди се, че за времето на спиране на
изпълнителното производство срокът по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК е спрял да тече, съгласно чл.61 от
ГПК,т.е от искането за спиране до искането за възобновяне на производството не е текъл срокът за
перемпция. Сочи още, че дори да е изтекъл срокът на перемпцията съдебният изпълнител е
следвало да образува ново дело, по което да предприеме поисканите изпълнителни действия. Моли
да бъде отменено Постановлението от 30.09.2022г. за прекратяване на изпълнителното
производство.
1
В срока по чл.436,ал.3 от ГПК са постъпили писмени възражения от длъжника А. К. Ш.,
в които се оспорва жалбата като неоснователна. Твърди се, че в случая са налице предпоставките
на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното дело , поради настъпила перемпция.
В представените от ЧСИ мотиви в срока по чл.436,ал.3 от ГПК се излагат съображения,
че изп.дело е образувано по молба на "УниКредит Булбанк" АД въз основа на изпълнителен лист
от 02.12.2011г. срещу солидарните длъжници А. К. Ш. и С. Х. К. под № 10/2021г. по описа на ДСИ
при РС-Смолян, като по молба на взискателя изпълнителните действия са продължени от ЧСИ
Петко Мачкърски под № 292/2016г. По молба на взискателя с вх.№ 21274/07.12.2016г.
производството по делото е спряно с Постановление № 8024/16.12.2016г. С молба вх.№
7450/19.09.2022г. взискателят е поискал възобновяване на делото и насрочване на нова публична
продан на ипотекирания в негова полза недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 67653.918.88.7.9. С Постановление от 30.09.2022г. на ЧСИ
производството по изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК,тъй
като взискателите не са поискали и по делото не са извършвани изпълнителни действия в
продължение на повече от две години от последното изпълнително действие. Съгласно чл.
61,ал.1, изр.1 от ГПК, при спиране на производството се спират и всички започнали да текат, но
неизтекли още срокове, а съгласно изр. 2 на същата алинея - спирането на срока започва от онова
събитие, по повод на което е било спряно производството. Според ЧСИ посочената разпоредба е
обща и важи и за срока по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, но с оглед практиката на ОС-Смолян, че
разпоредбата на чл.61,ал.1 от ГПК не се прилага, когато производството по изпълнителното дело е
спряно по молба на взискателя на основание чл.432,ал.1,т.2 от ГПК предоставя на съда
произнасянето по жалбата.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба, писмените
възражения на длъжника А. К. Ш., мотивите на ЧСИ и след преценка на събраните по делото
доказателства счита, че жалба е подадена в срок на 17.10.2022г. по пощата, видно от пощенското
клеймо, а обжалваните действия са съобщени на жалбоподателя на 04.10.2022г., видно от
представената обратна разписка(стр.191), от надлежна страна-взискател в изпълнителното
производство, по реда на чл.435,ал.1,т.3 от ГПК, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Изпълнителното поризводство е образувано по молба вх.№ 87/13.01.2012г., депозирана от
"УниКредит Булбанк" АД чрез пълномощника й адв.С.А. въз основа на изпълнителен лист от
02.12.2011г. , издаден на основание Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ № 3392/01.12.2011г. по ч.гр.д.№ 1856/201г. по описа на СмРС срещу солидарните
длъжници А. К. Ш. и С. Х. К. за сумата от 47 109,05 евро, дължима по Договор за банков
ипотечен кредит № 1848/ТR73265045 от 16.01.2009г., от които 39 748,03 евро главница, 7 361,02
евро договорна лихва за периода от 15.11.2010г. до 15.11.2011г.,ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 16.11.2011г. до окончателното изплащане на сумата, както и 1847,75 лева
направените по делото разноски за ДТ. С Разпореждане от 18.01.2012г. по молбата е образувано
изп.д.№ 10/2012г. по описа на ДСИ при РС-Смолян. Проучено е имущественото състояние на
длъжниците, наложени са запори на банкови сметки и възбрана на недвижим имот, собственост на
длъжника А. Ш., представляващ самостоятелен обект в сграда-апартамент № 9 с идентификатор
67653.918.88.7.9, със застроена площ 98,46 кв.м. , находящ се в гр.Смолян, ул.“Зорница“ №
5Г,вх.Г,ет.4, ап.9, който имот е ипотекиран в полза на Банката с нот.акт № 7, том І, рег.№ 116,д.№
5/2009г. На основание чл.458 от ГПК е присъединена Държавата чрез НАП като взискател.
2
Посочения недвижим имот е описан с протокол от 05.06.2012г., оценен е от вещо лице и е
насрочена първа публична продан от 04.12.2012г. до 03.01.2013г. С молба вх.№ 3087/03.12.2012г.
взискателят „УниКредин Булбанк“АД е поискал спиране на изпълнителното производство на
основание чл.432,ал.1,т.2 от ГПК, включително и насрочената публична продан. С Постановление
от 04.12.2012г. производството по изп.д.№ 10/2012г. по описа на ДСИ е спряно. С молба вх.№
1594/30.06.2014г. взискателят е поискал насрочване и провеждане на публична продан на описания
по –горе недвижим имот с идентификатор 67653.918.88.7.9. С Разпореждане от 22.08.2014г. ДСИ
е насрочил първа публична продан на описания недвижим имот от 20.10.2014г. до 20.11.2014г. С
Протокол от 01.12.2014г. публичната продан е обявена за нестанала,поради неявяване на
купувачи.Проведени са още две публични продани обявени за нестанали ,поради неявяване на
купувачи . По молба на взискателя с вх.№ 1466/23.09.2015г. производството по делото е спряно с
разпореждане от 23.09.2015г.С нова молба с вх.№ 1804/16.11.2015г. взискателят отново е поискал
насрочване на публична продан на описания по-горе имот, такава е насрочена и с протокол от
11.03.2016г. е обявена за нестанала, поради не явяване на наддавачи.
С молба вх.№ 60921/04.05.2016г. взискателят е поискал изп.д.№ 10/2012г. по описа на ДСИ
да бъде предадено за продължаване на ЧСИ Петко Мачкърски с рег.№ 881 и район на действие
ОС-Смолян, при който е образувано под № 292/2016г. С Разпореждане от 16.05.2016г. ЧСИ е
насрочил нова публична продан на апартамент № 9 с идентификатор 67653.918.88.7.9 от
20.06.2016г. до 20.07.2016г. , която е обявена за нестанала с протокол о 21.07.2016г., поради
неявяване на наддавачи. По молба на взискателя е определена нова начална цена и е насрочена
нова публична продан на описания недвижим имот от 30.09.2016г. до 30.10.2016г., която отново е
обявена за нестанала поради неявяване на наддавачи с протокол от 01.11.2016г.
С молба вх.№ 21274/07.12.2016г. взискателят "УниКредит Булбанк" АД е посочил, че на
02.12.2016г. с длъжниците е постигнато извънсъдебно споразумение, поради което е поискал
спиране на изпълнителното производство на основание чл.432,ал.1,т.2 от ГПК и вдигане на
наложените запори на трудови възнаграждения и банкови сметки. С Постановление от
16.12.2016г. ЧСИ е спрял изпълнителното производство и е вдигнал наложения запор на трудовото
възнаграждение на длъжника С. К.. Постановлението е връчено на взискателя на 20.12.2016г.
С молба вх.№ 07450/19.09.2022г. взискателят е поискал възобновяване на спряното
изпълнително производство, като е посочил, че солидарните длъжници не изпълняват подписаното
между тях споразумение от 02.12.2016г. и не изплащат уговорените в него суми, като последното
им плащане е от 21.07.2022г. в размер на 800 лева. Затова моли да бъде насрочена публична
продан на описания по –горе имот с идентификатор 67653.918.88.7.9.Към молбата е приложено
Споразумението от 02.12.2016г. и Анекс от същата дата.
С обжалваното в настоящето производство Постановление от 30.09.2022г. ЧСИ е
прекратил изпълнителното производство по изп.д.№ 292/2016г. и е вдигнал наложените запори на
основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК поради настъпила перемпция.
При така установеното от фактическа страна Въззивният съд счита, че жалбата е
неоснователна по следните съображения:
В настоящия случай производството по изп.дело № 292/2016г. по описа на ЧСИ Петко
Мачкърски е спряно с Постановление от 16.12.2016г. на основание чл.432,ал.1,т.2 от ГПК по
молба на взискателя"УниКредит Булбанк" АД с вх.№ 21274/07.12.2016г.
До подаването на молбата от взискателя за възобновяване на спряното производство с вх.№
3
07450/19.09.2022г. са изминали повече от две години (пет годни и девет месеца), поради което са
налице основанията на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство,
поради т.нар."перемпция", тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на повече от две години. Неоснователни са твърденията в жалбата, че
относно института на "перемпцията" важат общите правила на чл.61,ал.1 от ГПК. В случая от
значение е основанието , на което е спряно изпълнителното производство. Когато спирането на
изпълнителното производство не е по искане на взискателя по реда на т.2 , а е в останалите
хипотези на чл.432,ал.1 от ГПК или по разпореждане на съда, тогава чл.61,ал.1 от ГПК като норма
от общите правила на ГПК намира приложение и в изпълнителното производство. Когато обаче е
налице хипотезата на чл.433,ал.1,т.2 от ГПК и изпълнителното производство е спряно по молба на
взискателя, то разпоредбата на чл.61,ал.1 от ГПК не намира приложение. Спирането на
изпълнението в случаите когато става по волята на взискателя не се отразява на теченето на срока
по чл. 433, ал. 1 т.8 ГПК. Перемпция е санкция за бездействие на взискателя и не би могла да
настъпи само ако взискателя няма възможност да действа-такива са всички хипотези на спиране по
чл. 432, ал. 1 ГПК с изключение на т. 2 от тази разпоредба. Когато самото спиране е в резултат от
волята на взискателя, такава пречка няма и ако в рамките на двегодишния преклузивен срок
взискателят не поиска възобновяване, и то чрез конкретно изпълнително действие, съдебният
изпълнител е длъжен да констатира осъществяването на фактически състав на основанието за
прекратяване. Да се допусне и в хипотеза на спиране по искане на взискателя да не тече срока по
чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК означава да се предостави възможност на взискателя да поддържа
безкрайно изпълнителното дело в състояние на висящност, а както е посочено и в мотивите на ТР
№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС изпълнителния процес не може да съществува сам за себе си. Той
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни
способи. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния
процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Да се приеме поддържаната
от взискателя теза, че спира да тече срока по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК и в хипотезата на
чл.432,ал.1,т.2 от ГПК, когато спирането е по искане на взискателя, означава взискателят да може
да влияе върху давността по своя воля. В посоченото ТР е разяснено, че с прекратяване на
принудителното изпълнение отпада ефекта на всички извършени по него действия, съдебният
изпълнител вдига наложените запори и възбрани и всички други предприети изпълнителни
действия се обезсилват по право. Ако се приеме, че двегодишния срок не тече, тъй като делото е
спряно по искане на взискателя, то би се стигнало до спиране на давността без ограничения в
продължителността на спирането и то само по волята на взискателя. Това обаче противоречи на
същността на изпълнителния процес, съгласно разясненията дадени в посоченото ТР, а именно, че
той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. Спирането по искане на взискателя не представлява правна невъзможност
за действие, както е в останалите хипотези на чл.432,ал.1 от ГПК, а е избор на кредитора да не
предприема изпълнителни способи за удовлетворяване на вземането си. Не може да бъде
споделено оплакването в жалбата, че в случая е налице оправдана липса на активност от страна
на взискателя, тъй като не е имал интерес да предприема изпълнителни действия, понеже е
получавал директно плащане по извънсъдебно споразумение с длъжниците. Следва да се има
предвид, че в нормата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК липсва позоваване на интереса на взискателя да
предприема изпълнителни действия. Визираната разпоредба представлява една презумция, че
4
взискателят се е дезинтересирал от производството, ако не е предприел никакви изпълнителни
действия в определения период от две години, като причините за това поведение са ирелевантни.
В този смисъл е и посоченото ТР и Решение № 45/30.03.2017г. по т.д.№ 61273/2016г. на ІVг.о. на
ВКС.
С оглед изложеното след като взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
действия в продължение на повече от две години,т.3 5години и 9 месеца, то изпълнителното
производство е прекратено поради т.нар. "перемпция", която е настъпила по силата на закона, а
съдебният изпълнител е следвало само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, след установяване настъпването на съответния правнорелевантен факт. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови изричен акт за прекратяване и кога ще
направи това,тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект и всички
предприети изпълнителни действия се обезсилват по право.
По изложените съображения жалбата е неоснователна , а обжалваното Постановление за
прекратяване на изпълнителното производство ,поради настъпила перемпция на основание
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК като законосъобразно ще следва да бъде прекратено.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА действията на ЧСИ Петко Мачкърски с рег.№ 881 и район на действие
Окръжен съд -Смолян, обективирани в Постановление прекратяване на изпълнителното
производство по изпълнително дело № 292/2016г. по описа на ЧСИ Петко Мачкърски на
основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, поради настъпила перемпция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.437,ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5