№ 10423
гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110146443 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от ,,С-Т К-Т 66‘‘
ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1303, СО,
район ,,Възраждане‘‘, ул. ,,Отец Паисий‘‘ № 64, представлявано от управителя Иван
Лазаров И. срещу ,,С-Т К-Т‘‘ ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к. 1618, район ,,Витоша‘‘, ул. ,,Иван Сусанин‘‘ № 66 А, ет. 3, ап. 8,
представлявано от управителите С. Г. С. и Б. Г. С., с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79. ал. 1, предл. 1, вр. чл. 266.
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника за сумата от 14 173, 78 лева, представляваща
дължима от ответното дружество сума по Фактура № 119 от 26.09.2022 г. за извършени
допълнителни строително-монтажни работи в самостоятелен обект в сграда – Офис №
5, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба –
18.08.2023 г. до окончателното плащане на претендираната сума, както и на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1224,42 лева лихва за периода от 22.11.2022 г. до 18.08.2023
г. При условията на евентуалност е предявен от ищеца иск с правно основание чл. 59
ЗЗД за заплащане на сумата от 14 173,78 лева, представляваща дължима от ответното
дружество сума по Фактура № 119 от 26.09.2022 г. за извършени допълнителни
строително-монтажни работи в самостоятелен обект в сграда – Офис № 5. Претендират
се съдебни разноски по исковото производство.
Ищецът твърди, че дружеството е учредено с дружествен договор от 14.05.2018
г. от лицата Иван Лазаров И., ЕГН ********** и Георги Сълев С., ЕГН ********** и е
вписано в Агенцията по вписванията, Търговски регистър, ЕИК ***, като двамата
съдружници са и управители на дружеството, при начин на представляване заедно, с
цел построяване на жилищна сграда ,,Апартаментен хотел и жилищна сграда с
магазини, подземен гараж и офиси‘‘, съгласно Разрешение за строеж № 43 от
10.11.2017 г., издадено от главния архитект на СО, район ,,Възраждане‘‘. На 05.02.2021
г. почива съдружникът и управител Георги Сълев С., като видно от удостоверение за
наследници с изх. № РВТ21-УГ01-1734, издадено от Столична община, район
,,Витоша‘‘, бившият управител на ищцовото дружество има за наследници по закон
съпругата си Цветелина Г.а Сачанска и двамата си сина С. Г. С. и Б. Г. С.. След
1
смъртта му дружеството преобразува формата си на управление, като от дружество с
ограничена отговорност преминава към еднолично дружество с ограничена
отговорност, с едноличен собственик на капитала Иван Лазаров И.. Дружеството е
сключило с ответника Предварителен договор от 01.03.2019 г. за покупко-продажба и
строителство на недвижими имоти, ведно с Приложение № 1 от 15.04.2020 г. за
процесния самостоятелен обект в сграда. Съгласно посочения договор по смисъла на
чл. 258 ЗЗД ,,С-Т К-Т 66‘‘ ЕООД е приело да извърши строителство в полза на
ответника до фаза на ,,груб строеж‘‘, видно от Приложение № 1, неразделна част от
Договора, на следните самостоятелни обекти в сграда, а именно:
Подземна гаражна клетка (ПГК) № 6, находяща се в подземния паркинг на
минус втори сутеренен етаж на сградата, на кота – 5,54 мета, с площ 14,40 кв.м. при
съседи по документ за собственост: бъдещ калкан, дъно на имота, подземна гаражна
клетка № 7, подземна улица, заедно с 4,13 % идеални части от общите части на
подземните нива на сградата, заедно с 7,43 % идеални части от подземния паркинг на
кота – 5,54 метра;
Офис № 5, находящ се на 2-ри етаж на сградата, на кота + 2,84 метра, със
застроена площ от 60,40 кв.м., състоящ се от две работни помещения, баня с тоалетна и
балкон, при съседи по документ за собственост: вътрешен двор, офис № 4, стълбищна
клетка, асансьор, офис № 6 и бъдещ калкан, заедно с 3,86 % идеални части от общите
части на сградата, без подземния паркинг, съгласно приложен по делото нотариален
акт за покупко-продажба на право на строеж № 64, том IX, рег. № 17643, дело № 1424/
2019 г. На 04.06.2020 г. за процесната сграда е издадено удостоверение за етап на
завършеност на сградата – Акт обр. 14 и на 30.06.2020 г. за сградата е издаден
констативен протокол по смисъла на чл. 181, ал. 2 ЗУТ.
Във връзка с така сключената гореописана сделка ищецът ,,С-Т К-Т 66‘‘ ЕООД
навежда твърдения, че е изпълнил договорното си задължение по естество, обем и
характеристика. По отношение на допълнително извършените строително-монтажни
работи посочва, че на 04.06.2020 г. на основание множество сключени устни договори
по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД между страните, дружеството е предприело действия
по довършителни строително-монтажни работи в описания по-горе недвижим имот -
Офис № 5, находящ се на 2-ри етаж на сградата, на кота + 2,84 метра, със застроена
площ от 60,40 кв.м., при изпълнение на което дружеството – ищец е издало протокол
обр. 19, видно от който са извършени следните довършителни строително-монтажни
работи за процесния Офис № 5: облигационен договор за изработка на мазилка на
Офис № 5, коридор, баня WC, спалня, дневна на стойност от 4910,90 лева, както и ДДС
в размер от 982,18 лева, която сума представлява сбора от заплатения труд, както и
цената на изразходените строителни материали, облигационен договор за изработка на
шплаковка Офис № 5, коридор, спалня, дневна на стойност от 2230,01 лева с ДДС,
която сума представлява сбора от заплатения труд, както и жената на изразходените
строителни материали, облигационен договор за изработка на замазки – бани – ръчно
Офис № 5, баня WC на стойност от 208,32 лева с ДДС, която сума представлява сбора
от заплатения труд, както и жената на изразходените строителни материали,
облигационен договор за изработка замазка – подове – машинно – Офис № 5, коридор,
спалня, дневна на стойност от 695,38 лева с ДДС, която сума представлява сбора от
заплатения труд, както и жената на изразходените строителни материали,
облигационен договор за закупуване на 4 бр. интериорни врати и 1 бр. входна врата за
обща сума в размер от 1071 лева с ДДС, облигационен договор за заплащане на
монтаж на интериорни врати по 60 лева на брой или обща сума в размер от 300 лева,
облигационен договор за ел. инсталация на Офис № 5 за обща сума в размер от 2167,64
лева, облигационен договор за ВиК инсталация за Офис № 5за обща сума в размер от
2
650 лева, облигационен договор за ОВиК инсталация за Офис № 5 за обща сума в
размер от 958,36 лева. Общата сума на протокола за всички устно сключени
облигационни договори за извършване на довършителни строително-монтажни работи
е на стойност от 14 173,78 лева, за която сума е издадена Фактура № 119 от 26.09.2022
г. за извършени допълнителни строително-монтажни работи в самостоятелен обект в
сграда – Офис № 5.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК за писмен отговор
ответникът ,,С-Т К-Т‘‘ ООД депозира такъв, с който оспорва вземането по основание
и размер. Твърди, че между страните няма договорни правоотношения относно
извършване на довършителни СМР в процесния обект. Посочва, че предвид липсата на
писмен договор, не съществува облигационна връзка между страните. Оспорва
истинността на представената Фактура № 119 от 26.09.2022 г. за извършени
допълнителни строително-монтажни работи в самостоятелен обект в сграда – Офис №
5 като частен свидетелстващ документ. Посочва, че същата е издадена без основание и
не може да служи като пряко доказателство за вида, предмета, характера и стойността
на строително-монтажните работи, посочени в нея. Оспорва протокола от 28.04.2021 г.,
като посочва, че същият е антидатиран и неистински. Навежда твърдения, че
твърдените от ищеца за извършени от него СМР всъщност не са извършени и
заплатени от него, а са възложени и заплатени от ,,С-Т К-Т‘‘ ООД и ,,С-т
Инженеринг‘‘ ЕООД съгласно приложени фактури и съответни актове обр. 19, от
което следва, че не е налице каквото и да е изпълнение от страна на ищеца на
процесните СМР по т.нар. ,,устно‘‘ възлагане. Излага съображения, че между страните
няма валидно възникнало задължение за плащане, тъй като няма приемане на
изпълненото. Посочва, че ищецът не е канил дружеството да приема процесните СМР,
не са извършвани каквито и да е било действия, потвърждаващи приемането на
процесната фактура и протокол. Поддържа, че не са извършвани изрични или
конклудентни действия, които с осчетоводяването им биха породили някакво
задължение. Оспорва и наличието на приемане на ,,допълнителни СМР‘‘ с
представения приемо-предавателен протокол от 22.11.2022 г. Прави изявление за
съдебно прихващане на сумата от 15 398,20 лева, необходима за отстраняване на
некачествените строително-монтажни работи.
В законоустановения срок по чл. 211 ГПК е подаден насрещен осъдителен иск
от ,,С-Т К-Т‘‘ ООД срещу ,,С-Т К-Т 66‘‘ ЕООД за осъждане на последния да заплати
сумата от 2000 лева от общия размер на всички наемни вноски от 24 000 лева,
представляваща обезщетение за неизпълнение в срок на задължението на ищеца по
Предварителния договор за завършване на строителството в договорения срок. Ищецът
по насрещния иск се позовава на чл. 3.3 от Предварителния договор от 01.03.2019 г.,
съгласно който ,,С-Т К-Т 66‘‘ ЕООД се задължил да завърши строителството в срок до
24 месеца от откриване на строителната площадка, т.е. крайният срок за завършване на
строителните работи е бил 07.08.2020 г. Строителството е завършило и акт 15 е
подписан повече от две години след договорената дата – на 22.11.2022 г. Посочва, че
ответникът по насрещния иск е в значителна забава на задължението си да приключи в
срок строителния процес. Посочва, че към днешна дата сградата все още не е въведена
в експлоатация, вследствие на което ищецът по насрещния иск продължава да търпи
вреди. Поради непредаване в срок на процесния имот в съС.ие, годно да се ползва по
предназначение, дружеството пропуска да реализира ползи, изразяващи се в размера на
пропуснат пазарен наем за срок от 24 месеца, съгласно представения Предварителен
договор за наем от 07.08.2021 г., доказващ пропусната полза за ищеца по насрещния
иск. Посочва, че поради неосъществилото се в срок въвеждане в експлоатация, което е
функция на цялостната забава за приключване на строителния процес, ищецът по
насрещния иск не е могъл да получи договорения наем за срок от 24 месеца съгласно
3
представения Договор. Цитираният Предварителен договор за наем твърди да е
прекратен по право поради невъвеждане на сградата в експлоатация в рамките на 1
година от подписването му. Така ищецът по насрещния иск е претърпял пропусната
полза от нереализирания наем за срок от 24 месеца като причина за това е фактът, че
ответникът по насрещния иск ,,С-Т К-Т 66‘‘ ЕООД е забавил приключването на
строителния процес с повече от 24 месеца. Претърпяната пропусната полза е в размер
на 24 000 лева. Същата е сборът от нереализиран приход от месечен наем по 1000 лева
за 24 месеца – срокът на дължимия наем по Договора, като претендира частично
плащане за двумесечен наем съгласно настоящия насрещен иск – 2000 лева, частично
от 24 000 лева.
Съдът, след като прецени доводите и доказателствата на страните
поотделно и в съвкупност по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото с Определение № 2539 от 17.01.2024 г. е обявено от съда на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно, че между страните са съществували облигационни
отношения по силата на предварителен договор за продажба и строителство на
недвижим имот от 01.03.2019 г. с предмет Офис № 5 и подземна гаражна клетка № 6.
Между страните е безспорно, а и се установява от представените и проверени по
делото писмени доказателства, че на 28.06.2019 г. между същите в нотариална форма
по чл. 18 ЗЗД е сключен договор за продажба на правото на строеж, по силата на който
ищецът ,,С-Т К-Т 66‘‘ ЕООД се задължава да прехвърли правото на строеж за
недвижими имоти на ответното дружество ,,С-Т К-Т‘‘ ООД.
По делото е представена нотариална покана, изпратена от ищцовото дружество
,,С-Т К-Т 66‘‘ ЕООД, видно от чието съдържание последното кани ответника ,,С-Т К-
Т‘‘ ООД да изпълни насрещните си задължения по строителството, включително
довършителните СМР за процесната сума от 14 173,78 лева, позовавайки се на
Фактура № 119 от 26.09.2022 г. за извършени допълнителни строително-монтажни
работи в самостоятелен обект в сграда – Офис № 5.
Установява се от допуснатия по делото писмен доказателствен материал, че
между страните по настоящия спор е двустранно подписан приемо-предавателен
протокол от 22.11.2022 г., съгласно I.1 от същия страните се съгласяват, че не са налице
обстоятелства, които по какъвто и да било начин да препятстват предаването на
владението на описаните в него обекти, включително и процесния обект Офис № 5 при
степен на завършеност замазма и шплаковка с монтирани интериорни и входни врати
без забележки.
С оглед на гореизложеното между страните не се спори, че в процесния
недвижим имот Офис № 5 са извършени довършителни строително-монтажни работи,
като между същите е спорен въпрос налице е валидно обвързващо страните
правоотношение, по силата на което те са възложени и с чии средства и от кого са
извършени процесните СМР. В тази връзка поради посоченото между страните се
спори от страна на кое дружество са закупени материалите за извършване на
процесните СМР и вложени ли са посочените материали при изработката на същите.
За установяване на спорните обстоятелства по предмета на делото с
Определение № 2539 от 17.01.2024 г. в закрито заседание настоящият съдебен състав
допуска изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпроси,
поставени с исковата молба, а именно: 1) осчетоводени ли са в счетоводството на ,,С-Т
К-Т 66‘‘ ЕООД разходи за извършването на процесните СМР-та по Фактура № 119 от
26.09.2022 г., както и поставени с писмения отговор на искова молба по чл. 131, ал. 1
ГПК: 1) Фактура № 119 от 26.09.2022 г., издадена от ищеца, осчетоводена ли е в
4
счетоводството на ответника, включена ли е в Дневника за продажби и ползван ли е
данъчен кредит по нея; 2) Фактура № 119 от 26.09.2022 г., издадена от ищеца,
осчетоводена ли е в счетоводството на ответника, включена ли е в Дневника за
продажби и ползван ли е данъчен кредит по нея; 3) Вещото лице да провери НАП/
НОИ и Ка-ата на строителите дали ищецът разполага с работници, които могат да
изпълнят процесните СМР; 4) Представените с отговора на ИМ фактури, осчетоводени
ли са в счетоводството на ответника, закупените с тях материали вложени ли са в
процесния имот.
При проверка от страна на назначеното по реда на чл. 195, ал. 1 ГПК вещо лице
на подадените от ищеца писмени доказателства, включително документи по ДДС и
счетоводни регистри, както и на сметка 401 Доставчици по контрагенти се установява,
че представените с исковата молба фактури са осчетоводени в дружеството – ищец по
контрагенти. При проверка се установява, че дружеството – ищец е извършвало СМР
само на един клиент, а именно ответното дружество ,,С-Т К-Т‘‘ ООД и само на
сградата, където се намират процесните обекти. Съгласно представеното заключение
на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза не е имало други обекти, към
които да са вложени материалите, закупени от ищеца и удостоверени във фактурите,
приложени от същия с депозираната от него искова молба.
Процесната Фактура № 119 от 26.09.2022 г. е надлежно и своевременно
осчетоводена в счетоводството на ищеца, с коректна счетоводна операция. Същата е
отразена в Дневника за продажби и Справка – декларация по ЗДДС за м. септември
2022 г., в който е издадена и е извършено разчитане с бюджета, като видно от
аналитичен регистър на счетоводна сметка 411 Клиенти /партида ,,С-т К-т ‘‘ ООД/ към
датата на представеното заключение по ССчЕ се установява, че се води салдо
/непогасено вземане на ищеца от ответника/ в общ размер на 14 173,78 лв., което се
формира от стойността на процесната фактура.
По процесната Фактура № 119 от 26.09.2022 г. е установена липса на погасяващо
плащане от страна на ответника.
При проверка от страна на вещото лице по ССчЕ на писмените доказателства,
представени от ответника, се установи, че видно от счетоводна сметка 401 Доставчици
/партида ,,С-т К-т‘‘ ООД/ няма движение по партидата на ищеца, водена при
ответника, т.е. не са осчетоводени фактури за 2022 г. Процесната Фактура № 119 от
26.09.2022 г. не е включена в Дневника за покупки за 12-месечен период и не е ползван
данъчен кредит по нея.
При проверка в системата на НАП, извършена от страна на вещото лице по
ССчЕ, видно от Справка за актуалното съС.ие на трудовите договори на дружество ,,С-
Т К-Т 66‘‘ ЕООД към 23.03.2024 г. се установи, че към периода 2019-2021 г., когато се
твърди да са извършени процесните СМР, дружеството е разполагало с работници,
назначени на длъжност: общ работник, техник строителство и архитектура, технически
сътрудник. При изслушване на заключението по допусната ССчЕ в открито съдебно
заседание на 10.04.2024 г. вещото лице прави уточнението, че за периода от 2018 г. до
2020 г. бройката на служителите на дружеството ищец с оглед извършената проверка в
НАП е към 70 души.
По отношение на представените с отговора на искова молба фактури, видно от
предоставените счетоводни регистри на сметка 401 Доставчици, вещото лице по ССчЕ
стига до заключението, че посочените фактури са осчетоводени в счетоводството на
ответника с коректна счетоводна операция, като общата стойност на разходите на
материалите, съгласно приложените с писмения отговор от страна на ответника
фактури, е на обща стойност от 33 311,78 лева. При изслушване на заключението по
допусната ССчЕ в открито съдебно заседание на 10.04.2024 г. вещото лице прави
5
уточнението, че счетоводството на ответното дружество не се води аналитично за
отделните обекти, тъй като ,,С-Т К-Т‘‘ ООД има и други обекти, по които се
извършват работни дейности освен процесния недвижим имот. С оглед на това
обстоятелство съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице относно
установеното от него, че тъй като разходите за закупените от ответното дружество
материали се влагат в обща сметка, не може да се определи дали строителните
материали, закупени от ответника, са вложени точно в процесния недвижим имот.
По реда и в преклузивния срок по чл. 200, ал. 3, изр. последно ГПК ответникът
оспорва заключението на вещото лице по ССчЕ в частта, в която се установява, че
разходите за закупените от ответното дружество материали се влагат в обща сметка,
поради което не може с категоричност да се установи, че същите са вложени именно в
процесния имот. Съдът счита, че извършеното заключение по ССчЕ е компетентно,
обективно и добросъвестно извършено, поради което го кредитира в неговата цялост.
За установяване на спорните обстоятелства по предмета на делото с
Определение № 2539 от 17.01.2024 г. в закрито заседание настоящият съдебен състав
допуска изготвянето на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпроси,
поставени с исковата молба и с писмения отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК, а именно: 1)
закупени ли са от дружеството ,,С-Т К-Т 66‘‘ ЕООД материалите за извършване на
процесните СМР-та и вложени ли са тези материали при изработката на процесните
СМР-та; 2) извършени ли са описаните в настоящата искова молба СМР-та в
самостоятелния обект в сграда Офис № 5; 3) каква е пазарната стойност на
извършените след ,,груб строеж‘‘ довършителни СМР-та в самостоятелния обект в
сграда, съответно за труд и материали; 4) какво е съС.ието на процесния имот, има ли
некачествено изпълнени СМР, какви са те и каква е стойността на работите, които
следва да бъдат извършени за отстраняване на некачествено изпълнените СМР; 5) в
процесния обект вложени ли са материали като описаните материали във фактурите,
представени с исковата молба, или с като материалите, представени с отговора на
исковата молба; 6) има ли идентичност на представените от ответника доказателства и
извършените СМР на процесния обект; 7) каква е пазарната стойност на месечния наем
за процесния обект за процесния период.
Вещото лице по допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза извършва
физически оглед на процесния недвижим имот на 21.02.2024 г., при което вещото лице
установява при преценка на представените от страните по делото писмени
доказателства, че съгласно представените от последните фактури са закупени
материали за процесните СМР, като закупените материали не може да се определи по
категоричен начин, че са вложени в процесните имоти.
При изслушване на заключението по съдебно-техническата експертиза в открито
съдебно заседание на 10.04.2024 г. вещото лице прави уточнението, че ,,С-Т К-Т 66‘‘
ЕООД е работило единствено на процесния обект, докато ответното дружество ,,С-Т
К-Т‘‘ ООД има и други обекти, с оглед на което не може да се установи по безспорен
начин, че закупените от ответника материали са вложени само и единствено в
процесния обект.
При физическия оглед на процесния недвижим имот вещото лице по съдебно-
техническата експертиза установява, че в самостоятелния обект в сграда Офис № 15 са
извършени, отбелязаните в протокол обр. 19 довършителни СМР, а именно:
Машинна мазилка;
Шплаковка;
Замазка в бани;
Машинна замазка в стаите;
Монтирани вътрешни интериорни врати и входна врата;
6
Изградена електрическа инсталация;
ВиК инсталация;
ОВиК инсталация;
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че средно претеглената пазарна стойност на довършителните СМР в
степента и качеството на завършеност е 250 лева за квадратен метър към първото
полугодие на 2021 г.
По отношение на качеството на така извършените довършителни СМР
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза е в смисъл, че
изпълнението е задоволително спрямо БДС, има пръски по някои от стените от варов
разтвор или замазка, които следва да бъдат премахнати от шплакованите стени.
Премахването – обрушването на варовите пръски би струвало 5 лева за квадратен
метър и повторно шплаковане на засегнатите участъци 10 лева за квадратен метър.
С оглед представените от ответника писмени доказателства е установено от
страна вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че е налице идентичност с
представените такива от ищеца и има дублиране помежду им, включително
многократно увеличени количества – например на машинна мазилка, интериорни врати
и други.
По делото е представен предварителен договор за наем от 07.08.2021 г., сключен
относно процесния обект – Офис № 5 между ответното дружество ,,С-Т К-Т‘‘ ООД и
трето за спора лице - ,,Дабъл М Кънстракшън‘‘ ЕООД, съгласно който договор
ответникът по настоящия срок се задължава да предостави за възмездно ползване
процесния имот срещу насрещната престация в размер от 1000 лева месечно,
заплащана от наемателя по така представения договор.
В тази връзка по отношение на пазарната стойност на месечния наем на
процесния обект е установено от заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, че към второто полугодие на 2021 г. в района на процесния
имот има сходни имоти с месечен наем от 500 до 600 лева за необзаведен апартамент,
но завършен с настилки, осветителни тела и оборудвана баня и месечен наем от 650 до
700 лева за завършен и обзаведен апартамент.
В законоустановения преклузивен срок на основание чл. 200, ал. 3, изр.
последно ГПК ответникът оспорва така депозираното заключение на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза. Настоящият съдебен състав счита, че заключението
е пълно, обосновано, коректно и напълно отговаря на стандартите на БДС.
С Определение № 2539 от 17.01.2024 г. в закрито заседание настоящият съдебен
състав допуска събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане от страна на ищеца за установяване на сочената от
същия фактическа обстановка, както и разпит на един свидетел при режим на
довеждане на ответника с оглед установяване на твърдените от последния факти. С
протоколно определение от 10.04.2024 г. съдът отхвърля доказателственото искане на
ищеца за събиране на гласни доказателствени средства поради обстоятелството, че
сочените от него свидетели не са доведени в открито съдебно заседание.
В тази връзка съдът не кредитира свидетелските показания на сочения от
ответника свидетел при режим на довеждане, тъй като сочените от него обстоятелства
не са от значение за настоящото производство.
С молба с вх. № 132971 от 22.04.2024 г. ответникът представя писмени
доказателства, като настоящият съдебен състав счита, че относно същите е настъпила
процесуална преклузия, тъй като са представени след приключване на съдебното
дирене, което е обявено от настоящия съдебен състав на 10.04.2024 г. в открито
7
съдебно заседание (арг. от 147 ГПК).
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже съгласно чл. 154 ГПК при условията на пълно и главно
доказване наличието на сключен с ответника договор, неговото съдържание и размер
на договорената цена, както и че е изпълнил задължението си.
В тежест на ответника е разпределено с доклада по делото по чл. 146, ал. 1, т. 5
ГПК при установяване на горните факти да докаже наведените от него възражения.
По делото са представени относими и необходими писмени доказателства, както
и са изслушани заключенията на вещи лица по съдебно-счетоводна и съдебно -
техническа експертиза, от които съвкупно се извежда наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните, което следва да бъде квалифицирано
като договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД. Договорът за изработка по
своята правна същност представлява консенсуален, двустранен, комутативен,
възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за ищеца
- изпълнител са породени две основни задължения – 1) да извърши дължимите
фактически действия по договора и 2) да предаде работата на възложителя, а за
ответника - възложител – да 1) приеме /одобри/ извършената работа и 2) да заплати
уговореното възнаграждение на изпълнителя (арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1
ЗЗД).
Основна същностна характеристика на договора за изработка е, че той е
неформален, като в тази връзка не се изключва възможността за сключване на договор
с обвързващо страните действие при постигнато съгласие за създаване на
облигационна връзка между страните, тъй като разпоредбата на чл. 163, ал. 1 ЗУТ не
регламентира писмена форма за действителност на договорите за СМР, а форма за
доказване и то в административните правоотношения по упражняване на строителния
контрол, предмет на регулиране от цитираната разпоредба, а не в правоотношенията
между страните по договора.
Въз основа на гореизложеното е допустимо договор за извършване на СМР да
бъде сключен в устна форма като за доказване на съществуването на
правоотношението, породено от същия, следва да се извърши с допустимите по
процесуалния закон доказателствени средства.
Представените от ищеца като писмени доказателствени средства протокол обр.
19 и Фактура № 119 от 26.09.2022 г. са едностранно издадени и подписани от него,
поради се ползват единствено с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180
ГПК, бидейки частни свидетелстващи документи. Същите документи не съдържат
подпис от страна на ответното дружество или на негов служител, поради което
поначало не биха доказали наличието на валидно сключен договор за изработка между
страните с оглед необходимостта от две насрещни и покриващи се по смисъл и
насоченост волеизявления.
При преценка на събрания и проверен по делото доказателствен материал в
негова съвкупност обаче се установяват елементите на фактическия състав на
процесното облигационно отношения. Безспорно установено е, че между страните са
съществували предшестващи облигационни отношения по Предварителен договор от
01.03.2019 г. за покупко-продажба и строителство на недвижими имоти и Договора за
продажба на правото на строеж от 28.06.2019 г. По силата на посочените договори е
налице задължение за ищеца в качеството му на строител – продавач да изгради
8
посочените в тях самостоятелни обекти, включително и процесния обект – Офис № 5.
Вследствие на извършването на строежа безспорно се установи от изготвените по
делото съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, както и от представените
писмени доказателства, че са налице извършени довършителни СМР и закупени от
ищцовото дружество строителни материали за тях.
Във връзка с установяване на извършените СМР при оглед на процесния
недвижим имот вещото лице по съдебно-техническата експертиза установява, че в
самостоятелния обект в сграда Офис № 15 са извършени, отбелязаните в протокол обр.
19 и във Фактура № 119 от 26.09.2022 г. довършителни СМР, а именно: машинна
мазилка, шплаковка, замазка в бани, машинна замазка в стаите, монтирани вътрешни
интериорни врати и входна врата, електрическа инсталация, ВиК инсталация и ОВиК
инсталация. Заключенията по съдебно-счетоводната и съдебно-техническата
експертиза съвпадат в частта си, в която установяват, че ищецът ,,С-Т К-Т 66‘‘ ЕООД
е работил единствено на процесния обект, докато ответното дружество ,,С-Т К-Т‘‘
ООД има и други обекти, с оглед на което не може да се установи по безспорен начин,
че закупените от ответника материали са вложени само и единствено в процесния
обект. Посочените изводи на вещите лица кореспондират и с представените от ищеца с
исковата молба надлежно осчетоводени фактури, издадени за закупените от него
строителни материали, както и с едностранно подписаните от ищеца протокол обр. 19
и Фактура № 119 от 26.09.2022 г.
Ответното дружество не успя при условията на пълно и главно доказване да
установи, че закупените от него строителни материали, удостоверени с представените
от последното с отговора на искова молба фактури, са вложени именно в процесния
обект – Офис № 5, тъй като счетоводно са отбелязвани в една обща сметка за всички
обекти, на които посоченото дружество работи, както и безспорно се установява от
събрания и проверен в съвкупност доказателствен материал, че така закупеното
количество материали е твърде завишено, за да може да се приеме, че е вложено
единствено в процесния обект. Съдът намира, че процесната сума от 14 173,78 лева с
ДДС като главница следва да бъде заплатена от ответното дружество, независимо от
обстоятелството, че за нея е съставен протокол обр.19 само едностранно от ищеца и не
е двустранно подписан от страните, поради обстоятелството, на първо място, че
процесните СМР са действително извършени и съответстват на действителното
положение досежно изпълнението на процесните договори с оглед на съвпадането на
заключенията на вещите лица с представените и проверени по делото писмени
доказателства.
Именно в този смисъл е и константната практика на ВКС, че установяването на
изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства
- чрез писмени доказателства (приемо-предавателен протокол за конкретно извършени
видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове,
количество и стойност и др.), съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства -
Решение № 65 от 24.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 333/2011 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията Емилия Василева.
В отговора на искова молба от страна на ответника е релевирано възражение за
неточност на изпълнената работа и в тази връзка възражение за съдебно прихващане по
реда на чл. 103, вр. 104 ЗЗД със сумата от 15 398,20 лева, необходима за отстраняване
на некачествените строително-монтажни работи.
С оглед гореизложеното от съществено значение за настоящото производство е
обстоятелството, че приемането на изработеното е както право на поръчващия, така и
негово задължение (арг. от чл. 264 ЗЗД). Именно на това задължение кореспондира
правото на изпълнителя да получи уговореното възнаграждение (чл. 266, ал. 1 ЗЗД).
9
Възложителят е длъжен при приемането на работата да направи всичките си
възражения за неправилно изпълнение на договорената работа, в противен случай, тя
се счита за приета.
От съществено значение е обстоятелството, че след изпратената от ищцовото
дружество на 22.11.2022 г. нотариална покана, видно от чието съдържание ищецът
кани да бъде изпълнено задължението на ответника включително и по отношение на
процесната сума от 14 173,78 лева с ДДС (л. 74 от делото), е подписан приемо-
предавателен протокол между насрещните страни по делото, който е последващ
спрямо извършването на довършителните СМР и от чието съдържание се установява,
че процесният обект е със степен на завършеност, включваща и изработеното, предмет
на довършителните СМР съгласно представените протокол обр. 19, Фактура № 119 от
26.09.2022 г. и заключенията на допуснатите и изслушаните по делото съдебно-
счетоводна и съдебно-техническа експертиза. Посоченият протокол е двустранно
подписан от страните по делото и видно от неговото съдържание удостоверява
обстоятелството, че ответното дружество приема така извършеното строителство,
включително процесните довършителни СМР в процесния обект - Офис № 5 без
забележки относно качественото изпълнение.
При приемане от страна на възложителя на работата в изпълнение на поетите с
договор за изработка задължения на изпълнителя, възложителят дължи заплащане на
възнаграждение, при положение, че не е възразил, че изработеното не съответства на
договореното. Липсата на подобно възражение при приемането се приравнява на
признание за съответствие – в този смисъл Решение № 235 от 9.01.2018 г. на ВКС по т.
д. № 726/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски.
Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че в същината си
приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо действие – 1)
разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване
от възложителя, така и правно действие – 2) признание, че то напълно съответства на
възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването му. Следователно,
релевантно за приемането по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е или онова изрично
изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов
резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия,
придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено
следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение – в
този смисъл Решение № 231 от 13.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1056/2009 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията Ваня Алексиева.
Въз основа на гореизложените обстоятелство, съдът счита, че така релевираното
от ответника възражение за прихващане с горепосочената сума е неоснователно.
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че при условията
на пълно и главно доказване е установено от страна на ищеца съществуването на
валидно обвързващо страните облигационно правоотношение, поради което така
предявеният иск по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД е изцяло
основателен за процесната сума в размер от 14 173,78 лева с ДДС.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С доклада по делото по чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК е разпределено в тежест на ищеца
да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на основното
задължение и настъпването на забава и размера на обезщетението за забава.
С оглед на уважаването на претенцията за главницата, настоящият съдебен
състав намира, че акцесорната претенция за лихва за забава е основателна, тъй като от
страна на възложителя на извършената от изпълнителя работа не е налице погасяващо
10
плащане от страна на ответното дружество, което се доказа и в рамките на допуснатата
по делото съдебно-счетоводна експертиза.
По отношение на размера на така заявената претенция, претендирана от
22.11.2022 г. до 18.08.2023 г. е значение разпоредбата на чл. 86, ал. 2 ЗЗД, вр. с
Постановление № 426 от 18.12.2014 г. на МС за определяне на размера на законна
лихва по просрочени задължения, съгласно което годишният размер на законната
лихва за просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година
плюс 10 процентни пункта, а именно 1224,42 лева за процесния период, поради което
така предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява изцяло основателен.
По предявената при евентуалност претенция:
Предвид основателността на главните искове, съдът не дължи произнасяне по
предявената при евентуалност претенция по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
По насрещния иск по чл. 211 ГПК:
За уважаване на претенция за ангажирането на договорната отговорност на
ответника по насрещния иск ищецът по последния следва да установи при условията
на пълно и главно доказване наличието на договорно правоотношение между страните,
което е виновно неизпълнено от страна на ответника по насрещния иск и от което
противоправно и виновно неизпълнение за ищеца по насрещния иск са настъпили
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи.
Както в правната доктрина, така и в константната съдебната
практика пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличаване на
имуществото на едно лице, което би настъпило, ако не е било осуетено от поведението
на друго лице. Безспорно е също, че за да бъде присъдено обезщетение за пропуснати
ползи, следва да е доказано тяхното настъпване. Предположение за съС.ието, в което
имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно
задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй
като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това
предположение трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за
закономерно настъпване на увеличаването. Според ВКС пропуснатите ползи, за които
се претендира обезщетение, трябва да имат качество на реалност и сигурност.
Печалбите под формата на граждански плодове, които би могъл да получи
ищеца по други, осуетени от забавеното изпълнение на длъжника правоотношения,
подлежат на доказване. Те биха имали характер на пропуснати ползи само в случай, че
получаването им от страна на кредитора е сигурно – в този смисъл Решение №
186/13.03.2007 г. на ВКС по т. д. № 963/2006 г.
Обезщетение за пропуснати ползи, произтичащи от договорно неизпълнение
може да се претендира единствено при кумулативното наличие на следния елементи на
фактически състав по чл. 79, ал.1 предл. 2 ЗЗД, а именно: 1. да има валидно уговорено
договорно задължение; 2. да има доказано виновно неизпълнение на договорното
задължение; 3. да са настъпили реални, а не абстракти или въображаеми вреди за
кредитора, които да се изразяват в пропуснати ползи; 4. пропуснатите ползи да са били
достатъчно определени по период, вид, размер и да е било достатъчно сигурно тяхното
получаване в патримониума на кредитора, като това се разграничи от обикновеното
намерение или обичайното обещание за реализиране на някакви доходи.
Процесният Предварителен договор съчетава елементи на договор за продажба и
договор за изработка (изграждане на недвижимия имот в определена степен на
завършеност), поради което престирането на задълженията по него следва определена
11
поредност. Действащото законодателство в областта на строителството регламентира
реда и условията за извършване на строителния процес, взаимоотношенията между
участниците в него, изискванията за проектиране и изпълнение, контрола и
въвеждането в експлоатация на строежите, дълготрайността на строителните
конструкции и други специфични изисквания по отношение на строежите.
Изграждането на недвижим имот при спазване условията и реда на действащото в
Република България законодателство приключва с въвеждане на имота в експлоатация.
Въвеждането на една сграда в експлоатация се извършва с разрешение за ползване,
издадено от съответния компетентен орган съгласно чл. 177, ал. 2 и сл. ЗУТ. До
въвеждане на сградата в експлоатация по предвидения в действащото законодателство
ред ползването й е изрично забранено съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1 ЗУТ, като
при нарушение на тази забрана съответният компетентен орган съобразно категорията
на строежа или упълномощено от него длъжностно лице има право да забрани
обитаването, съответно ползването на строежа и да разпореди прекъсване на
захранването му с електрическа и топлинна енергия, вода, газ и други консумативи.
При уговорена между страните клауза за довършване на строежа на апартамента и
предаването му на купувача при спазване на условията и реда на действащото в
Република България законодателство със съответните актове продавачът, който е и
изпълнител, е длъжен да довърши имота, така че същият да бъде годен за експлоатация
съгласно изискването на чл. 177, ал. 2 и сл. ЗУТ. При довършване на недвижимия имот и
издаване на разрешение за ползване след уговорения между страните срок се касае до
неточно (забавено) изпълнение на договорно задължение, от което за изправната
страна биха могли да възникнат вреди – в този смисъл Решение № 191 от 22.11.2013 г.
на ВКС по т. д. № 729/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева.
Неизпълнението на поето задължение за изграждане на обект в уговорения от
страните срок лишава кредитора за периода на забавата от възможността да придобие
собствеността върху изградения обект и да упражни по отношение на него присъщите
на правото на собственост правомощия - владение, ползване и разпореждане.
Пропуснатите ползи се определят като невъзможност да се увеличи
имуществото на кредитора, което увеличение е било планирано, очаквано и възможно
– в този смисъл Решение от 18.12.2006 г. по ВАД № 140/2006 г., АГ при БТПП.
Доказването на тези твърдените от ищеца по насрещния иск факти, наред с
установяването на фактическото положение, което би било налице, ако
неизпълнението на процесния договор не би било настъпило, е в тежест на кредитора,
който твърди, че е пропуснал да реализира доходи от наемното правоотношение и
съответно по този начин да увеличи имуществото си – в този смисъл Решение № 156
от 29.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 142/2010 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Таня
Райковска.
С оглед на гореизложеното така предявеният от ищеца насрещен иск по чл. 211
ГПК е основателен. Релевирани са от ответника по насрещния иск, за които същият
претендира да изключват неговата договорна отговорност поради обстоятелства, които
не могат да му се вменят във вина – чл. 81, ал. 1 ЗЗД, а именно забавяне на строежа
поради настъпила авария, извънредното положения и извънредната
противоепидемична обстановка във връзка с COVID-19, смъртта на единия от
управителите Георги Сълев С. на 05.02.2021 г. и последвала реорганизация на
дружеството след това, изменение на инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 7 ЗУТ,
както и неизпълнение на облигационни отношения с трети лица във връзка с
топлоснабдяването и електроснабдяването на сградата.
Относно позоваването на форсмажорни обстоятелства във връзка с пандемията
от COVID-19 следва да се посочи, че длъжникът не отговаря за неизпълнението,
12
причинено от непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 1 ТЗ. Същият обаче има
задължение, ако не може да изпълни задължението си, поради непреодолимата сила, в
подходящ срок да уведоми другата страна в какво се състои непреодолимата сила и
възможните последици от нея за изпълнението на договора – чл. 306, ал. 3 ТЗ. При
неуведомяване се дължи обезщетение за настъпилите от това вреди. На следващо
място, с оглед представените от ответника по насрещния иск заповеди на министъра на
здравеопазването във връзка с противоепидемичните мерки при COVID-19 не се
установява конкретна забрана, която да касае строителната дейност особено за
цялостния посочен период. Ако ответникът по насрещния иск се позовава на
конкретно възпрепятстване във връзка с непреодолима сила, е следвало същото да бъде
конкретизирано както по какъв точно начин е затруднена дейността му, така и за какъв
конкретен период, тъй като за сочения от ответника по насрещния иск период
конкретните мерки са периодично ревизирани със съответни заповеди на министъра на
здравеопазването, издадени в тази връзка.
Ответникът по насрещния иск се позовава на възникнала на местоположението
на процесната сграда авария на 11.01.2019 г., във връзка с която е издаден Констативен
протокол. Строителството е възстановено на 07.06.2019 г. със Заповед РД-08-Z-
4/07.06.2019 г. на ДНСК – София. При преценка на представените във тази връзка
доказателства съдът стига до заключението, че за периода от 11.01.2019 г. до
07.06.2019 г. е била налице обективна невъзможност за извършване на строителна
дейност в процесния обект, поради което за посочения период е налице обстоятелство,
което не може да се вмени във вина на длъжника по смисъла на чл. 81, ал. 1 ЗЗД.
Посоченото от ответника по насрещния иск възражение относно промяната на
правната форма на дружеството с оглед смъртта на единия от управителите Георги
Сълев С. на 05.02.2021 г. не е в причинно-следствена връзка със забавеното
изпълнение. Както се посочи предварителният договор, сключен между страните по
настоящото производство, съчетава елементи на предварително съглашение за
продажба с договор за изработка, тъй като договорът за строителство е разновидност
на последния. Съществена особеност на договора за изработка по чл. 258 и сл. ЗЗД е,
че негов предмет са фактически, материални действия, а не правни такива.
Релевираното възражение касае невъзможност на ,,С-Т К-Т 66‘‘ ЕООД с оглед
органното представителство на дружеството и представляването му заедно от страна
на двамата управители касае извършването именно на правни действия, а не
фактически такива.
Неоснователно е възражението на ответника по насрещния иск във връзка с
твърдяното от него изменение на инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 7 ЗУТ, тъй
като той е изменен със Заповед № РВЕ20-РА51-35 от 03.12.2020 г., към който момент
същият вече е бил в забава относно изпълнението на задълженията си.
Ответникът по насрещния иск излага доводи, че в причинна връзка със
забавянето е неизпълнение на облигационни отношения с трети лица във връзка с
топлоснабдяването и електроснабдяването на сградата. От съществено значение е, че
релевирания период от 21 м. и 10 дена след влязлото в сила на 16.02.2022 г. разрешение
за строеж вече е налице забавено изпълнение от страна на ответника по насрещния иск
с оглед уговорения срок до 07.08.2020 г., поради което така изложеното от него
възражение е неоснователно. Дори и да се приеме, че спирането на строежа поради
аварията за период от 4 м. и 27 дни между 11.01.2019 г. до 07.06.2019 г. е невиновно от
страна на ответника по насрещния иск, то дори и този срок да бъде приспаднат отново
ще е налице забава към 04.01.2021 г. Поради това към момента на позоваването на
неизпълнението от страна третите лица, с които същият е договарял, ответникът по
иска по чл. 211 ГПК е бил в съществена забава относно изпълнението на задълженията
13
си.
В съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, че страните са длъжни да
докажат твърденията, на които основават своите искания и възражения, кредиторът-
възложител следва да докаже, че при точно изпълнение на задължението за изграждане
на обекта със сигурност би получил увеличаване на имуществото си, като установи
факта на създадени между него и трети лица правоотношения във връзка с този обект
по повод ползването или разпореждането с него, които са били осуетени именно в
резултат от забавата на длъжника или като установи, че при конкретните пазарни
условия в периода на забавата е съществувала реална възможност за отдаване на
обекта под наем, за получаване на доходи чрез използването му за осъществяване на
търговска дейност или за изгодно разпореждане с него – в този смисъл мотивите на
Тълкувателно решение № 3/ 2012 г. по тълк. дело № 3/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС.
В тази връзка е представеното от ищеца по насрещния иск писмено
доказателство, а именно сключеният между ,,С-Т К-Т‘‘ ООД и трето за спора лице -
,,Дабъл М Кънстракшън‘‘ ЕООД Договор за наем от 07.08.2021 г. относно процесния
обект – Офис № 5. От съществено значение е обстоятелството, че процесният обект се
намира на комуникативно и централно място в столицата, където има строителство и
множество сключвани договори за наем, включително като търговски сделки, като в
допълнение към това учреденото наемно правоотношение доказва наличието на
сигурно реализиран доход в хипотеза, при която строителството е завършено в
уговорения между страните по делото срок. В тази връзка настоящият съдебен състав
споделя възгледа, че пропуснатите ползи трябва да бъдат установени въз основа на
нормалния ход на нещата или според установените в процеса особени обстоятелства на
конкретния случай, които обосновават извод съответно без неизпълнението или
неточното изпълнение на договора, ползите с вероятност биха могли да настъпят, като
се съобразява и изискването вредите да са преки. При неизпълнение на договор
пропуснатите ползи съгласно чл. 82 ЗЗД трябва да са предвидими за длъжника при
поемане на задължението, освен ако неизпълнението е недобросъвестно – в този
смисъл Конов, Тр. ,,Пропусната полза. Вероятна или сигурна вреда - Търговско
право, 2022, № 1‘‘. В този смисъл и Решение № 191 от 22.11.2013 г. по т. дело №
729 / 2011г.,II т.о., ВКС и Решение № 542 от 16.03.1962 по гр. д № 62/1962, ВС IV
г.о.
Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че се доказа
при условията на пълно и главно доказване наличието на виновна забава от страна на
ответника по насрещния иск, изразяваща се в противоправно бездействие, която се
намира в причинна връзка с настъпилите имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи. Посочените имуществени вреди са в размер на два месечни наема
по сключения Предварителен договор за наем от 07.08.2021 г., които биха увеличили
имуществото на ищеца по насрещния иск при своевременно завършване на строежа с
оглед учреденото с трето лице наемно правоотношение. Поради това така предявеният
насрещен иск по чл. 211 ГПК е основателен за сумата от 2000 лева.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Всяка от
страните представя списък с разноски по реда на чл. 80 ГПК. Следва на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца да бъдат присъдени сторените от него разноски в
настоящото производство. В тази връзка ищецът твърди да е направил разноски в общ
размер от 9657,40 лева, която сума се формира, както следва: 250 лева заплатен
депозит за съдебно-счетоводна експертиза, 250 лева заплатен депозит за съдебно-
техническа експертиза, 616 лева заплатена държавна такса за първа инстанция, 4000
лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар по представен по делото Договор
14
за правна защита и съдействие, 3000 лева, представляващи заплатен адвокатски
хонорар по представен по делото Договор за правна защита и съдействие за проведено
обезпечително производство. По реда на чл. 78, ал. 5 ГПК е направено от страна на
ответника възражение за прекомерност на така претендирания адвокаткски хонорар.
Следва да се посочи, че Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на ВАдС съгласно Решение от 25.01.2024 г. постановено по дело № С
438/2022 г. на СЕС не е задължителен акт за съда, а при възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК съдът следва да присъди адвокатски хонорар в размер, отговарящ на конкретния
спор, с оглед това как е протекъл същият. Съдът приема, че адвокатският хонорар на
ищеца не отговаря на фактическата и правна сложност на делото, като се явява
завишен, и не следва ответникът да бъде принуждаван да го заплаща в поискан размер,
доколкото самия ищец е заплатил значително по-нисък размер за същото дело. С оглед
на изложеното съдът счита, че обоснованият адвокатски хонорар съгласно настоящия
спор, който следва да се присъди в полза на ответник е в размер на 1700 лева за
първоинстанционното производство, съответно 1400 лева за обезпечителното
производство. При уважаване на насрещния иск право на разноски има и ответникът –
ищец по насрещния иск по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът по насрещния иск
претендира разноски в общ размер от 1629 лева, която сума се формира, както следва:
1200 лева заплатен адвокатски хонорар, 200 лева заплатен депозит за съдебно-
счетоводна експертиза, 200 лева заплатен депозит за съдебно-техническа експертиза, 5
лева за съдебно удостоверение и 24 лева за удостоверение от СО, район Възраждане.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ,,С-Т К-Т‘‘ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1618, район ,,Витоша‘‘, ул. ,,Иван Сусанин‘‘ № 66 А, ет. 3, ап. 8,
представлявано от управителите С. Г. С. и Б. Г. С. да заплати на ,,С-Т К-Т 66‘‘ ЕООД,
с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1303, СО, район
,,Възраждане‘‘, ул. ,,Отец Паисий‘‘ № 64, представлявано от управителя Иван Лазаров
И. на основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 14 173, 78 лева,
представляваща дължима от ответното дружество сума по Фактура № 119 от
26.09.2022 г. за извършени довършителни строително-монтажни работи в
самостоятелен обект в сграда – Офис № 5, ведно със законната лихва за забава от
датата на депозиране на исковата молба – 18.08.2023 г. до окончателното плащане на
претендираната сума.
ОСЪЖДА ,,С-Т К-Т‘‘ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1618, район ,,Витоша‘‘, ул. ,,Иван Сусанин‘‘ № 66 А, ет. 3, ап. 8,
представлявано от управителите С. Г. С. и Б. Г. С. да заплати на ,,С-Т К-Т 66‘‘ ЕООД,
с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1303, СО, район
,,Възраждане‘‘, ул. ,,Отец Паисий‘‘ № 64, представлявано от управителя Иван Лазаров
И. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1224,42 лева, представляваща лихва за
забавата върху главницата от 14 173, 78 лева за периода от 22.11.2022 г. до 18.08.2023
г.
ОСЪЖДА ,,С-Т К-Т 66‘‘ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1303, СО, район ,,Възраждане‘‘, ул. ,,Отец Паисий‘‘ № 64,
представлявано от управителя Иван Лазаров И. да заплати на ,,С-Т К-Т‘‘ ООД, ЕИК:
15
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1618, район ,,Витоша‘‘, ул.
,,Иван Сусанин‘‘ № 66 А, ет. 3, ап. 8, представлявано от управителите С. Г. С. и Б. Г. С.
на основание чл. 211 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 82, ал. 1 ЗЗД сумата от
2000 лева, представляващи имуществени вреди под формата на пропуснати ползи
вследствие на забавено изпълнение на строителната дейност, изравящи се в проснати
двумесечен наем, като цялата сума е за 24 000 лв.
ОСЪЖДА ,,С-Т К-Т 66‘‘ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1303, СО, район ,,Възраждане‘‘, ул. ,,Отец Паисий‘‘ № 64,
представлявано от управителя Иван Лазаров И. да заплати на ,,С-Т К-Т‘‘ ООД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1618, район ,,Витоша‘‘, ул.
,,Иван Сусанин‘‘ № 66 А, ет. 3, ап. 8, представлявано от управителите С. Г. С. и Б. Г. С.
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1629 лева, представляваща сторени разноски
в исковото производство.
ОСЪЖДА ,,С-Т К-Т‘‘ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1618, район ,,Витоша‘‘, ул. ,,Иван Сусанин‘‘ № 66 А, ет. 3, ап. 8,
представлявано от управителите С. Г. С. и Б. Г. С. да заплати на ,,С-Т К-Т 66‘‘ ЕООД,
с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1303, СО, район
,,Възраждане‘‘, ул. ,,Отец Паисий‘‘ № 64, представлявано от управителя Иван Лазаров
И. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 4216 лева, представляваща сторени
разноски в исковото и в обезпечителното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16