№ 11136
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110127134 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД против Н. Д. С. и С.
Н. М..
Ищецът твърди, че между него и наследодателя на ответниците е възникнало
договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 180, находящ се в гр. София, ж.к. „...“, бл.
12, вх. Ж, ет. 4, аб. № 247005, като ответниците му дължат разделно – по ½ от следните
суми:
2 716, 40 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
м.03.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба –
25.05.2022 г. до окончателното изплащане;
590, 53 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 13.04.2022 г.;
15, 26 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
м.03.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба –
25.05.2022 г. до окончателното изплащане;
3, 69 лв. мораторна лихва за природа 01.05.2019 г. – 13.04.2022 г.
Моли съда да осъди ответниците да му заплатят исковите суми. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Н.
Д. С. и С. Н. М., с който оспорват предявените искове. Оспорват техния наследодател
Л. Д. Х. да е бил собственик/вещен ползвател на процесния имот през исковия период.
1
Оспорват през исковия период имотът да е бил топлоснабден. Молят съда да отхвърли
предявените искове. Претендират разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ
и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В проведеното на 13.10.2022 г. открито съдебно заседание между страните са
отделени като безспорни обстоятелствата, че: ответниците имат качеството клиенти на
топлина енергия за исковия период за процесния имот; процесният имот е
топлоснабден; в полза на ищеца е възникнало вземане за стойността на доставената
топлинна енергия в размер на исковата молба; налице е забава по отношение плащане
на задължение на главницата, с оглед на което в полза на ищеца е възникнало вземане
за мораторна лихва в размер на исковата сума; за исковия период е извършвана
услугата дялово разпределение от третото лице-помагач в размер на исковата сума;
налице е забава по отношение на задължение на заплащане, с оглед на което в полза на
ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер на исковата сума; на
11.10.2022 г. е извършено плащане в размер на 3 986, 35 лв., с което задълженията са
погасени изцяло, като последното обстоятелство се подкрепя от представения по
делото фискален бон от 11.10.2022 г.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1,
т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
2
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
В случая между страните е безспорно, че през исковия период ответниците имат
качеството клиенти на топлина енергия за процесния имот.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия.
Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както и че в
полза на ищеца е възникнало вземане за стойността на доставената топлинна енергия в
размер на исковата молба.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с оглед
на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1
ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като
3
бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
В случая е безспорно между страните, че е налице забава по отношение на
задължението за главницата, с оглед на което в полза на ищеца е възникнало вземане
за мораторна лихва в размер на исковата сума.
Безспорно е между страните, че за исковия период е извършвана услугата дялово
разпределение от третото лице-помагач в размер на исковата сума.
Безспорно е между страните, че налице е забава по отношение на задължение на
заплащане, с оглед на което в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва
в размер на исковата сума.
Безспорно е между страните, че на 11.10.2022 г. е извършено плащане в размер на
3 986, 35 лв., с което задълженията са погасени изцяло, като последното обстоятелство
се подкрепя от представения по делото фискален бон от 11.10.2022 г.
С оглед изложеното предявените искове следва да се отхвърлят като погасени
чрез извършено плащане в хода на процеса.
По разноските:
С оглед обстоятелството, че исковете се отхвърлят поради плащане, извършено в
хода на процеса, право на разноски има ищецът, на когото следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение,
както следва: Н. Д. С. – 25 лв. и С. Н. М. – 25 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК ........ срещу Н. Д. С., ЕГН
********** и С. Н. М., ЕГН ********** искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за:
сумата 2 716, 40 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода м.03.2019 г. – м.04.2020 г. за топлоснабден имот: апартамент № 180, находящ
се в гр. София, ж.к. „...“, бл. 12, вх. Ж, ет. 4, аб. № 247005, ведно със законна лихва от
датата на исковата молба – 25.05.2022 г. до окончателното изплащане;
сумата 590, 53 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 13.04.2022 г.;
сумата 15, 26 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м.03.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 25.05.2022 г. до окончателното изплащане;
сумата 3, 69 лв. мораторна лихва за природа 01.05.2019 г. – 13.04.2022 г. – като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
4
ОСЪЖДА Н. Д. С., ЕГН ********** и С. Н. М., ЕГН ********** да заплатят на
„Т С“ ЕАД, ЕИК ........, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, всяка от тях по 1/2 от
сумата 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5