Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 16.02.2017г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд гражданска колегия в публично заседание на шестнадесети януари през
две хиляди и седемнадесета година :
Председател:
Николинка Цветкова
при секретаря И.П. и в присъствието на
прокурора……………………….……………като разгледа докладваното от съдия Н. Цветкова
гражданско дело № 1140 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени
искове по чл. 367, ал. 1 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Исковете са предявени от „Трейд
транс“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Нова Загора,
ул. „Цар Освободител“ № 61 – в производство по несъстоятелност, представлявано
от синдика Д.В.Д.-Г. с постоянен адрес:*** чрез адв. М.Г.С.
*** със служебен адрес: гр. Стара Загора, ул. „Х. Д. Асенов“ № 119, ет. 3, офис
№ 6 против „ОГЕ КОМЕРС“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
с. Пищигово, Област Пазарджик, ул. „Трета“ № 32, представлявано от управителя М.Й..Ищецът
твърди, че с решение № 7 от 07.03.2014г. на ОС Сливен, постановено по т. д. №
106/2013г. е обявена неплатежоспособността и открито производство по
несъстоятелност на ищцовото дружество.С определение №
111 от 07.04.2014г. за постоянен синдик на дружеството е определена Даниела
Вълчева Демирева-Гюрова.С решение № 2 от 12.03.2015г., постановено по т. д. №
106/2013г. на ОС Сливен дружеството било обявено в несъстоятелност.Всички
актове на съда били надлежно вписани в търговския регистър към Агенция по
вписванията.При изпълнение на задълженията на синдика за издирване и уточняване
на имуществото на ищеца били установени негови ликвидни и изискуеми парични
вземания към ответника.През 2012г. между страните по делото бил сключен
неформален договор за превоз, по силата на който ищеца се задължил да превози
210 тона слънчоглед с място на товарене с. Пелишат, Община Плевен и място на
разтоварване Узункюпрю, Турция.Цената била уговорена
на тон/км като ответното дружество заплатило авансово цената на превозните
услуги според предварително заявеното количество.От страна на ищеца като
превозвач било изпълнено добросъвестно договореното като били превозени с 10
курса заявените товари до посочения от клиента пункт на разтоварване.Цената на
действително извършената услуга била общо в размер на 13755, 30 лв. при
превозени общо 211, 62 тона.Ищцовото дружество издало
фактура № **********/31.01.2012г. за извършената услуга, след като била
приспадната авансово платената сума от 13 650 лв. и оставала неплатена част от
цената за извършения превоз в размер на 105, 30 лв.Тази сума не била изплатена
и до момента.През м. септември 2012г. между двете дружества отново бил сключен
неформален договор за превоз, по силата на който ищцовото
дружество се задължило да превози заявени от ответника количества ориз с място
на товарене Пазарджик и място на разтоварване Узункюпрю,
Турция.От страна на превозвача били извършени общо 12 курса, надлежно удостоверени
с ЧМР като превозило заявените товари общо в размер на 303, 16 т. от Пазарджик
до посочения от клиента пункт на разтоварване.След извършване на превозите ищцовото дружество издало данъчна фактура №
**********/30.09.2012г., съгласно която общата цена на услугата е 20 751,
30 лева.Съгласно чл. 372, ал. 1 от ТЗ товародателят бил длъжен да плати
превозната цена още при сключване на договора за превоз.След издаване на
фактурата ответното дружество направило
няколко плащания, с които частично погасило задължението по нея.На 09.10.2012г.
по банковата сметка на ищеца била заплатена сумата от 17 000 лв., а на
11.10.2012г. сумата от 2000 лева като след устна договорка с представител на
ищеца плащанията били отнесени за погасяване именно на задължението по фактура
№ **********/30.09.2012г.Към датата на подаване на исковата молба неизплатената
част от цената по фактура № **********/30.09.2012г. била в размер на 1751, 30
лева.При извършване на превозите на ориз през месец септември 2012г. с място на
товарене Пазарджик и място на разтоварване Узункюпрю,
Турция поради административни пречки се наложило натоварените вече камиони да
престоят на българо-турската граница за период от 7 дни.По молба на ответника
превозвачът не върнал натоварените количества слънчоглед в пункта за
разтоварване, а натоварените вече камиони изчакали на границата докато бъдат
отстранени административните пречки за извършване на превози в чужбина.Цената
при престой на камионите не била предварително договорена, но предвид факта, че
през периода на престой ищцовото дружество не могло да
ползва ефективно натоварените вече камиони, между двете дружества била
постигната договорка, ответникът да заплати допълнително определена сума като
наем на натоварените камиони за периода на престой.След постигнатата договорка ищцовото дружество издало фактура № **********/16.10.2012г.
за разходи за престой на 12 броя товарни автомобили на стойност 9858, 24 лв. с
ДДС.Представител на ответника получил и надлежно подписал фактурата.След
издаване на данъчна фактура № **********/16.10.2012г. ответникът извършил
няколко плащания по банковата сметка на ищеца, а именно: на 19.11.2012г. била
изплатена сумата от 3000 лв.; на 30.11.2012г. била изплатена сумата от 3000
лева; на 14.12.2012г. била изплатена сумата от 2500 лева.След устна договорка с
представител на ищеца плащанията били отнесени за погасяване на задължението по
данъчна фактура № **********/16.10.2012г.След извършените частични погасявания,
неизплатената част от цената по данъчна фактура № **********/16.10.2012г. била
в размер на 1358, 24 лева.Общия размер на задълженията на ответника към ищеца
бил в размер на 3214, 84 лева.С цел доброволно уреждане на отношенията между
страните, синдикът изпратил на ответника писмена покана за доброволно
изпълнение с изх. № 718/27.05.2014г.Длъжникът не изпълнил задължението си в
допълнително дадения с поканата срок.Претендира се и заплащането на обезщетение
за забавено изпълнение на задълженията само за период от 3 години назад общо в
размер на 980, 67 лева, в това число: сумата от 32, 11 лв. обезщетение заради
забавено изпълнение, изчислено в размер на законната лихва върху сумата от 105,
30 лева – неизплатена цена по фактура № **********/31.01.2012г.; сумата от 534,
23 лева обезщетение за забавено изпълнение, изчислено в размер на законната
лихва върху сумата 1751, 30 лева – неизплатена част от цена по фактура №
**********/30.09.2012г. и сумата от 414,
33 лв. обезщетение за забавено изпълнение,
изчислено в размер на законната лихва върху сумата от 1358, 24 лв. –
неизплатена част от цена по данъчна фактура № **********/16.10.2012г.Моли се
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати в полза на ищцовото дружество – в несъстоятелност сумата в размер на
4195, 51 лева, включваща главници общо в размер на 3214, 84 лева, от които
сумата 105, 30 лева неизплатена цена за предоставена транспортна услуга по
фактура № **********/31.01.2012г.; сумата 1751, 30 лева, представляваща
неизплатена част от цена за предоставена транспортна услуга съгласно фактура №
**********/30.09.2012г. и сумата от 1358, 24 лв., представляваща неизплатена
част от цена за престой на товарни автомобили по фактура №
**********/16.10.2012г. и обезщетение за забавено изпълнение общо в размер на
980, 67 лв., включващо сумата 32, 11 лв. обезщетение за забавено изпълнение,
изчислено в размер на законната лихва върху сумата от 105, 30 лева –
неизплатена цена по фактура № **********/31.01.2012г.; сумата от 534, 23 лева
обезщетение за забавено изпълнение, изчислено в размер на законната лихва върху
сумата от 1751, 30 лв. – неизплатена част от цена по фактура № **********/30.09.2012г.
и сумата от 414, 33 лв. обезщетение за забавено изпълнение, изчислено в размер
на законната лихва върху сумата от 1358, 24 лв. – неизплатена част от цена по
данъчна фактура № **********/16.10.2012г. и законната лихва върху претендираната главница за периода от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното изплащане.Претендират се и направите по
делото разноски.
С писмения отговор на ответника се
оспорва допустимостта и основателността на предявените искове.Не се спори, че с
ищеца са имали търговски отношения по неформални договори за превоз, свързани с
транспорт на селскостопанска продукция.Претендираните
суми в общ размер на 3214, 84 лева по трите описани фактури от ищеца били
изплатени на няколко пъти в брой на управителя и собственик на ищцовото дружество Д.П.Д. с уговорка, че се погасяват
вземания на въпросното дружество.Начина на разплащане между страните бил чрез
устно договаряне между тях, а направените плащания, вкл. и чрез преводи по банков
път следвало да бъдат отнесени за погасяване на задължения между страните, вкл.
и по процесните фактури.Също чрез устни договорки и
плащане в брой изплатили всички задължения към ищцовото
дружество, но неясно за тях било защо не са покрити направените плащания.Самите
банкови преводи не били с конкретизирани основания по конкретни фактури, а това
се уточнявало между страните след устни уговорки, преведените суми кои
задължения по кои фактури да погасяват.Моли се предявените искове да бъдат
отхвърлени.
По
искане на ищцовата страна по реда на чл. 219, ал. 1
от ГПК като трето лице помагач на страната на ищеца по делото е привлечен Д.П.Д.,
ЕГН ********** ***.Предявен е и обратен иск от ищеца против третото лице за
сумата общо в размер на 3214, 84 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, при
условие, че бъде отхвърлен иска против главния длъжник.
В съдебно заседание по реда на чл. 143
от ГПК ищеца чрез пълномощника си уточнява, че престоя на автомобилите на
границата, който също бил фактуриран, бил във връзка със забавяне изпълнението
не по вина на ищеца на задължението по договорите за превоз, с оглед на което претенцията
е за обезщетение за вреди от забавата.Обезщетението чл. 86 от ЗЗД се претендира
за три години назад за периода от 25.01.2013г. до датата на подаване на
исковата молба - 25.01.2016г.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:
Не се спори между страните и от
приложените писмени доказателства към исковата молба – заверени преписи на
фактури с №№ **********/31.01.2012г., **********/30.09.2012г. и **********/16.10.2012г.,
10 бр. пътни листове и международни товарителници от 24.01.2012г. за извършени
превози на стоки с товарен пункт в с. Пелишат, Община Плевен и място на
разтоварване – Узункюпрю,Турция, 5 броя пътни листове
и международни товарителници от
28.09.2012г.
за извършени превози с място на товарене - гр. Пазарджик и 7 броя пътни листове
и международни товарителници от 28.09.2012г. за извършени превози с място на
товарене – гр. Пазарджик и място на разтоварване – Узункюпрю,
Турция, се потвърждава, че между страните са съществували търговски взаимоотношения
за извършване на документираните превози.
До ответника е отправена писмена покана
изх. № 718/27.05.2014г. от назначения синдик на ищцовото
дружество, след обявяването му в несъстоятелност, получена от упълномощен
представител на 31.05.2014г., за погасяване остатъка от задълженията по процесните фактури в общ размер от 3214, 42 лева.
По
делото е прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, от което се
установява, че в счетоводството на ищеца всички процесни
фактури са осчетоводени.Включени са в дневниците за продажби за месеца, през
който са издадени фактурите.Надлежно е деклариран дължимия за тях ДДС пред
НАП.Отразени са следните задължения по процесните
фактури: по фактура № 4887/31.01.2012г. – 105, 30 лв.Няма отразени постъпили
плащания и сумата не е издължена.По фактура № 5752/30.09.2012г. на обща
стойност 20 751, 30 лева са отразени постъпили по банков път следните
плащания: 17 000 лв. на 09.10.2012г. и 2 000 лв. на 11.10.2012г.По
фактура № 5844/16.10.2012г. на обща стойност 9 858, 24 лева са отразени
постъпили по банков път следните плащания: 3 000 лв. на 19.11.2012г.,
3 000 лв. на 30.11.2012г. и 2 500 лв. на 14.12.2012г.Не е издължен
остатъка от 1 358, 24 лева.Общия размер на задължението по процесните фактури е 3 214, 84 лева.
От приложените справки-декларации по ДДС
на ответното дружество и от заключението на съдебно-икономическата експертиза
се установява, че в дневниците за покупки по ЗДДС на ответника са декларирани и
трите процесни фактури, както следва: фактура №
4887/31.01.2012г. – стойността 105, 30 лева е отразена в дневника за покупки за
м. май 2012г.; фактура № 5752/30.09.2012г. – стойността 20 751, 30 лева е
отразена в дневника за покупки за м. септември 2012г. и фактура №
5844/16.10.2012г. – стойността 9 858, 24 лв. е отразена в дневника за
покупки за м. ноември 2012г.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание
чл. 367, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
във вр. с чл. 82 и чл. 86 от ЗЗД
Безспорно се установи че ответникът, в
качеството на товародател и ищецът, като превозвач, са били обвързани от
сключени договори за международни превози на товари, за които са издадени процесните фактури с №№ **********/31.01.2012г.,
**********/30.09.2012г. и **********/16.10.2012г.Не е спорно по делото, че
превозите са били извършени и превозвача е изправна страна по сключените
договори.Ответникът не оспорва възникването на задължението за заплащане на
цената за извършените услуги, както и размера на вредите по чл. 82 от ЗЗД, като
възражението е, че сумите са били изплатени на няколко пъти в брой на
управителя на ищцовото дружество.В тази насока по
делото не са ангажирани доказателства, поради което възражението се явява
неоснователно.
С оглед на изложените данни съдът
намира, че ищецът има право да претендира заплащането на договореното превозно
възнаграждение за извършената услуга, а ответникът следва да бъде осъден да му
го заплати, тъй като не е ангажирал доказателства за погасяване на дължимите
суми.
Предвид гореизложеното следва да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца претендираната
главница по процесните фактури в общ размер на 3 214,
84 лева и общо сумата от 980, 67 лева мораторна лихва
за период от три години преди датата на подаване на исковата молба - от 26.01.2013г.
до 26.01.2016г., който иск съдът също намира за основателен при условията на
чл. 162 от ГПК, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 26.01.2016г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото съдът не дължи
произнасяне по обратния иск, заявен при условията на евентуалност.
Предвид изхода на делото в тежест на
ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение и за възнаграждение за вещо лице общо в размер на 525 лева.
Тъй като на основание чл. 620, ал. 5 от ТЗ ищецът е освободен от внасяне на ДТ дължащата се такава в размер на 128, 59
лева следва да се възложи в тежест на ответника.
По
изложените съображения, Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА „ОГЕ КОМЕРС“ ООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: с. Пищигово, Област Пазарджик, ул. „Трета“
№ 32, представлявано от управителя М.Й. да заплати на „Трейд транс“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Нова Загора, ул. „Цар
Освободител“ № 61 – в производство по несъстоятелност, представлявано от
синдика Д.В.Д.-Г. с постоянен адрес:*** чрез адв. М.Г.С.
*** със служебен адрес: гр. Стара Загора, ул. „Х. Д. Асенов“ № 119, ет. 3, офис
№ 6, сумата от 3 214, 84 лв. /три хиляди двеста и четиринадесет лева и 84 ст./, представляваща неизплатена част от превозно възнаграждение /навло/ по договор за превоз на товари, по който са издадени
фактури с №№ **********/31.01.2012г., **********/30.09.2012г.
**********/16.10.2012г., сумата от 980, 67 лв. /деветстотин и осемдесет лева и
67 ст./ мораторна лихва за периода 26.01.2013г. до
26.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба – 26.01.2016г. до окончателното изплащане на главницата, както
и сторени по делото разноски в размер на 525 лева.
ОСЪЖДА „ОГЕ КОМЕРС“ ООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: с. Пищигово, Област Пазарджик, ул. „Трета“
№ 32, представлявано от управителя М.Й. да заплати ДТ в размер на 128, 59 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред ПОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: