Решение по дело №303/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1541
Дата: 19 октомври 2021 г. (в сила от 22 юни 2022 г.)
Съдия: Атанаска Ангелова Атанасова
Дело: 20217040700303
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

        1541                                      19.10.2021 година                            гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:

                              Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря Галина Драганова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 303 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 9б от ЗМДТ и е образувано по повод постъпила жалба от „Дъбова гора“ ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Д.И.К., против Акт за установяване на задължение по декларация № 2971-1/03.12.2020г., издаден от старши експерт „Ревизии“ в дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Приморско, потвърден с решение № 0137/05.02.2021 г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Приморско.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, поради неправилно приложение на материалния закон. В нея се сочи, че неправилно е определена от административния орган данъчната основа, върху която са изчислени ТБО и ДНИ, като не са съобразени данните от подадена декларация по чл. 71, ал. 1 от ЗМДТ. Твърди се, че обектът функционира като „къща за гости“ и следва да се приложи разпоредбата на чл. 19, т. 7 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Приморско. По същество се иска отмяна на акта.

В съдебното заседание представителят на жалбоподателя поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на обжалвания акт, като подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски.

Пълномощникът на ответната страна заявява становище за неоснователност на жалбата. Представя административната преписка по издаване на оспорения акт и ангажира допълнителни доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата. Претендира разноски.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и процесуално допускима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

Жалбоподателят „Дъбова гора” ООД е придобил по силата на договор, сключен с нотариален акт № 151/2008 г., недвижим имот с площ от 1139 кв.метра, находящ се в землището на село Писменово, Община Приморско, в местността „Лозята“, съставляващ имот № 0109. За така придобития имот същият е депозирал в община Приморско декларация по чл. 14 от ЗМДТ. С удостоверение № 26 от 25.06.2012 г. е била въведена в експлоатация построената в имота сграда с РЗП 183 кв.м.

На 03.12.2018 г. жалбоподателят е подал в Община Приморско коригираща декларация, в която е посочил отчетна стойност на поземления имот 8000 лева и на сградата с предназначение „ваканционна къща“- 192 098 лева. Към декларацията е приложил експертна оценка от сертифициран оценител за пазарната стойност към 25.10.2018 г., както следва: 1) по метода на осъвременената възстановителна стойност на имота- за къщата 192 098 лева и за поземления имот 19 165 лева; 2) по метода на пазарните аналози- за къщата 208 053 лева и за поземления имот 19 165 лева. Въз основа на подадената коригираща декларация са били закрити на 31.12.2018 г. партидите № ********* 001, № М0167І081202 и № 5208F2571, по които са били отчитани описаните обекти, и е била разкрита нова партида за тях с № 5208F17619 от м.януари 2019 г. На основание чл. 103, ал. 1 от ДОПК са били изпратени до жалбоподателя съобщения от 04.12.2018 г. и 16.01.2019 г. за отстраняване на допуснати несъответствия, досежно декларираната отчетна стойност на имота и пазарната стойност на същия по приложената оценка.

С писмо изх. № 0310 от 22.04.2019 г. от директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Приморско жалбоподателят е бил уведомен по повод депозирана от него жалба, че данъчната основа, възлизаща на 211 263 лева, е изчислена въз основа на приложените към декларацията документи. На същия е било разяснено, че на основание чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ предприятията подават информация за отчетната стойност, която според §1, т. 17 от ДР на ЗМДТ е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане, а в случая приложената към декларацията експертна оценка представлява преоценка на актива и се прилага както за сградата, така и за земята (л. 39).

На 14.09.2017 г. и на 12.10.2018 г. жалбоподателят е депозирал в Община Приморско декларации по чл. 71, ал. 1 от ЗМДТ (на л. 18 и л. 19), с които е заявил, че през 2018 г. и 2019 г. къщата няма да се ползва. По повод подадените декларации, на 15.08.2018 г. е била извършена проверка от служители на Община Приморско, при която е било констатирано, че имотът е добре поддържан, поставени са столове за отдих на двора и има паркиран автомобил. Въз основа на тези данни е бил формиран извод, че имотът се ползва. За резултатите от проверката е бил съставен протокол № 0944 от 15.08.2018 г. (на л. 41).

На 17.02.2020 г. жалбоподателят е подал в Община Приморско заявление за облагане с такса смет в размер на 2.6 промила, като е посочил, че имотът в с. Писменово представлява семеен хотел „Къща за гости“ (л. 38). Във връзка с така направеното искане е било разяснено на същия, че е необходимо да представи документи, удостоверяващи статут на декларираната къща като „семеен хотел“ (л. 37), тъй като по данни от удостоверението за експлоатация обектът представлява „Ваканционна къща“.

При тези данни административният орган е издал оспорения АУЗД от 03.12.2020 г., с който е определил задължения на жалбоподателя за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО), както следва:

- за  2018 г.- ДНИ за земя в размер на 20.00 лева, ведно с лихва за просрочие 4.58 лева и ТБО в размер на 68.00 лева с лихва за просрочие от 15.58 лева;

- за  2018 г.- ДНИ за сграда в размер на 707.50 лева, ведно с лихва за просрочие 162.03 лева и ТБО в размер на 2405.50 лева с лихва от 550.93 лева;

- за  2019 г.- ДНИ за земя и сграда в общ размер на 528.16 лева, ведно с лихва за просрочие 67.49 лева и ТБО в общ размер на 1795.73 лева с лихва от 229.45 лева;

- за  2020 г.- ДНИ за земя и сграда в общ размер на 528.16 лева, ведно с лихва за просрочие 13.17 лева и ТБО в размер на 2323.90 лева с лихва от 60.36 лева.

Жалбоподателят е заявил несъгласие с така определените задължения, като е подал жалба до директора на дирекция „Местни данъци и такси“ с вх.№ 0218/8.04.2016г. По тази жалба последният се е произнесъл с решение № 0137/05.02.2021 г., с което е потвърдил оспорения АУЗД. В мотивите решението е посочил, че задълженията за ТБО и ДНИ са определени въз основа на отчетната стойност на активите, както следва: за 2018 г.- за земя 8000 лева и за сградата 283 000 лева; за 2019 г. и 2020 г. обща отчетна стойност на двата актива- 211 263 лева (от които за къщата 192 098 лева и за поземления имот- 19 165 лева) и е приложил за 2018 г. и 2019 г. ставка от 2.5 промила за ДНИ и 8.5 промила за ТБО, и за 2020 г.- 11.0 промила, определени на основание решение № 137/28.07.2016 г. на Общински съвет Приморско за ДНИ ,решения № 136/28.07.2016 г. и № 17/30.12.2019 г. на Общински съвет Приморско и одобрени план-сметки за трите периода за ТБО. Решаващият орган е констатирал, че според данните от приложените в преписката документи предметът на облагане не представлява семеен хотел по смисъла на ЗТ, а „ваканционна къща“.

В хода на съдебното производство са представени удостоверение № 1247 от 29.08.2012 г. (на л. 542) и заповед за определяне на категория на туристически обект № 884 от 29.08.2012 г. (на л. 543), издадени от кмета на Община Приморско на основание чл. 52, ал. 1, т. 2 от Закона за туризма (отм.), с които е определена на декларирания обект „къща“ категория „една звезда“.

По делото са приложени заповеди на кмета на Община Приморско № 1043/10.10.2017 г., № 065/22.10.2018 г. и № 970/24.10.2019 г.  (на л. 78 - 86) издадени на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, за определяне границите на районите и видът на предлаганите услуги по събиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци, и поддържане на чистотата на територията за обществено ползване в населените места. С тях е разпоредено предоставяне на услугите по чл.62 от ЗМДТ и в с. Писменово, с изключение на поземлен имот 2 (бивш стопански двор) и незастроените имоти в м. „Лозята“.

В преписката са приложени писмени обяснения от директора на ОП „Чистота и озеленяване“ от 16.04.2021 г. (л.87), от което е видно, че в близост до имота на жалбоподателя са разположени общо 5 броя контейнери тип „Бобър“ (четири от тях на главната улица, намираща се на около 50 метра от имота на жалбоподателя, и един в отбивката към имота). В обясненията е посочено, че в процесния район сметопочистването и сметоизвозването се извършват два пъти седмично през летните месеци и един път седмично през зимните месеци, като дейността по почистване и извозване на битови отпадъци е осъществявана със специализирани автомобили- „Мерцедес“ с рег. № СА 4071 ВТ/А3882МР с водач Г. Ж.Го. и сметосъбирачи Д. Ш. и Н.И.; „Ивеко“ с рег. № А2931КС с водачи С. К. и Т. К.и сметосъбирачи А. Р. и А. Х.; и „Ивеко“ с рег. № А2824КС с водач Ян. Я. и сметосъбирачи А.Ив.и Б. И.. Приложени са също месечни отчети за извършена дейност от ОП „Чистота и озеленяване“ за периода 01.2018 г. - 11.2020 г. (л.89-197), от които е видно, че с. Писменово е включено в район 2 за почистване и сметоизвозване, както и извадка от ситуационна схема на разпределение на контейнери около имота на жалбоподателя, в която е отбелязано, че в близост до имота е поставен контейнер. В представените множество пътни листи за периода 2018 г. – 2020 г. е отбелязано, че в маршрута на специализираните автомобили за почистване е включено и с. Писменово.

С разрешение № 795/10.09.2007 г. (л.473), издадено от ДНСК, е разрешено ползването на регионално депо за твърди битови отпадъци за Общини Созопол,  Приморско и Царево- ЛОТ 1, находящо се в землището на с. Равадиново, общ. Созопол. Към разрешението за ползване са приложени и протокол за установяване годността за ползване на строежа, вътрешни правила на сдружение „Регионално сдружение за управление на отпадъците за регион Созопол“, протокол от общото събрание на сдружението от 2011 г. за създаване на същото и приемане на вътрешните правила, решение № 151/29.12.2010 г. на Общински съвет- Приморско за даване на съгласие за участие в регионалното сдружение, и заповед І РД-49/25.05.2011 г. на директора на РИОСВ- Бургас за преустановяване дейността на депо за неопасни отпадъци в гр. Китен (на л. 473 - 499). Представена е също справка за количествата депонирани отпадъци от Община Приморско за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2020 г., от която е видно, че за процесния период са депонирани приблизително 19 000 тона отпадъци в ПС Китен и РДНО с. Равадиново (на л. 505).

В показанията си пред съда свид. Я. Х. Я., шофьор в ОП „Чистота и озеленяване“ през периода 2018 г. - 2020 г., заявява, че е извозвал смет от района, в който се намира къщата на жалбоподателя. Заявява, че на главната улица в близост до къщата са поставени два контейнера, като лично е поставил единия от тях, но впоследствие констатирал, че контейнерът е преместен и обърнат. Извозването на събраните отпадъци се осъществявало по график, като те се извозвали до претоварна станция в гр. Китен и от там се превозвали до с. Равадиново.

От показанията на свид. В. Н.. постоянно живеещ в близост до имота на жалбоподателя, се установява, че къщата за гости е посещавана през летните месеци, за около два месеца, а през останалата част от годината е почти празна и е посещавана единствено от управителя Колев.

По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение относно размера на задълженията за ДНИ и ТБО, изчислени върху отчетна стойност на имота по коригиращата декларация, както следва: ДНИ в общ размер 1728 лева (от които 727.50 лева за 2018 г. и по 500.25 лева за 2019 г. и 2020 г.) и ТБО в общ размер 5 875.16 лева (от които 2473.50 лева за 2018 г. и по 1700.83 лева за 2019 г. и 2020 г.). В заключението е посочен размерът на задълженията, формиран върху отчетната стойност, декларирана от жалбоподателя- 1 502.45 лева, при размер от 1553.81 лева, определен върху отчетната стойност, възприета от административния орган. Посочен е също размерът на ТБО, при прилагане нормата на чл. 71, ал. 1 от ЗМДТ- 494.76 лева, изчислена върху отчетната стойност, декларирана от жалбоподателя, и 512.62 лева, изчислена върху отчетната стойност, възприета от административния орган.

При тези данни съдът намира от правна страна следното:

Оспореният акт е издаден от служител на общинската администрация, комуто са предоставени със Заповед № 260/ 5.04.2013г. на кмета на Община Приморско (на л. 67) права и задължения на орган по приходите. Следователно, актът е издаден от компетентен съгласно нормата на чл. 4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ орган, в обема на правомощията му. Издаден е в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Производството е проведено по повод подадена от жалбоподателя коригираща декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Поради установено от приходния орган несъответствие между посочената в декларацията отчетна стойност на поземления имот и пазарната стойност на имота, определена с приложена към декларацията оценка на имота, е проведено производство по чл. 103, ал. 1 от ДОПК.

Съгласно нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлените имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти-чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ.

Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ данъкът върху недвижимите имоти се определя върху данъчната им оценка, а тя съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ за нежилищните недвижими имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2. Отчетната стойност на активите е стойността при счетоводното завеждане на актива или преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане (§1, т. 17 от ДР на ЗМДТ). В случая активът, закупен от дружеството през 2008 г., е преоценен през 2018 г. от сертифициран оценител, по искане на жалбоподателя. Така определената оценка представлява отчетна стойност по смисъла на §1, т. 17 от ДР на ЗМДТ и тя законосъобразно е взета предвид при определяне на задълженията за 2019 г. и 2020 г., а при определяне на задълженията за 2018 г. е взета предвид декларираната с предходни декларации отчетна стойност. Върху правилно определената основа размерът на данъка е точно изчислен, при ставка от 2.5 промила за всяка от процесните години, определена от Общински съвет- Приморско в чл. 15 от Наредбата за определяне на местните данъци и такси на територията на Община Приморско, приета с решение № 137/28.07.2016 г. на Общински съвет- Приморско.

За услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината се заплаща такса, съгласно разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ. Нейният размер се определя по реда на чл.66 за всяка услуга по отделно- сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Според чл. 71 от ЗМДТ, не се събира такса за: 1) услугата по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране и дейността по третиране на битовите отпадъци- част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината; 2) услугата по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране и дейността по третиране на битовите отпадъци- част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота;  3) услугата по чл. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред, определен с наредбата по чл. 9, това обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота. Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година.

Със Заповеди с № 1043/10.10.2017 г., № 065/22.10.2018 г. и № 970/24.10.2019 г. (л.78-86), издадени от кмета на Община Приморско на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, са определени границите на районите и вида на предлаганите в тях услуги по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в общината, както и честотата на сметоизвозване за 2018г, 2019г, и 2020г. От съдържанието им е видно, че посочените услуги са организирани за всички имоти в регулацията на село Писменово, в т.ч. за застроените имоти в местността „Лозята“ (т.II и т.III.5 от посочените заповеди), какъвто е и декларираният от жалбоподателя имот. По делото са представени доказателства, че услугите сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на територии за обществено ползване реално са предоставяни в района, в който се намира този имот. Видно от становище изх. № 363/16.04.2021г. (на л. 87) на директора на Общинско предприятие „Чистота и озеленяване“, извършвало услугите по чл.62 от ЗМДТ на територията на Община Приморско през процесните периоди, и от приложената към него извадка от ситуационната схема за разпределение на контейнерите, недвижимият имот на жалбоподателя се намира на около 50 метра отбивка/черен път от главната улица на с.Писменово, на която има разположени 4 бр. контейнери тип „Бобър“, а един контейнер е поставен и на самата улица, на която се намира имотът. В становището са посочени марките и регистрационните номера на специализираните автомобили, с които са извършвани сметопочистването и сметоизвозването, както и имената на служителите, на които е възложено управлението на тези автомобили и извършването на посочените услуги, като за установяване на заявените обстоятелства са представени пътни листи за движение на същите автомобили по маршрут, включващ село Писменово и сметище. Предоставянето на услугите по сметоизвозване се установява и от показанията на свидетеля Янакиев. Налице са също доказателства за предоставяне от страна на община Приморско и на услугата обезвреждане на отпадъците в депо- разрешение за ползване на регионално депо за твърди битови отпадъци за Община Созопол, Приморско и Царево- Лот 1 с № СТ-12-795/10.09.2007г. и справка за количеството депонирани отпадъци от Община Приморско. Събраните по делото писмени и гласни доказателства недвусмислено сочат, че услугите по чл. 62 от ЗМДТ реално са предоставяни в района, в който се намира имотът на жалбоподателя. Ето защо, доколкото услугите са престирани от общината през процесните периоди, съдът приема, че ТБО е дължима. Правилно е определен и размерът на таксата. Приложената ставка за трите периода за ТБО е съобразена с решения № 136/28.07.2016 г. и № 17/30.12.2019 г. на Общински съвет- Приморско и приетите изменения на Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Приморско. В този смисъл е и заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за недължимост на ТБО на основание чл. 71 от ЗМДТ. Таксата за битови отпадъци не се дължи, когато имота не се ползва през годината или съответна част от нея, съгласно чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ, като освобождаването от заплащането й в тази хипотезата става по ред, регламентиран в наредбата на общинския съвет по чл. 9 от ЗМДТ. В конкретния случай са подадени от жалбоподателя декларации по чл. 71 от ЗМДТ за периодите 2018 г. и 2019 г., с които е заявено, че къща за гости „Дъбова гора“ няма да се ползва. От приложения протокол № 0944/15.08.2018 г. обаче се установява, че към момента на извършената от служители на Община Приморско проверка къщата се ползва- поддържана е в добро състояние, на място е установен паркиран автомобил. В този смисъл са и показанията на водения от жалбоподателя свидетел Вичо Колев, който заявява че имотът се използва основно през определен период от годината- по време на активния туристически сезон. Следователно, в имота се генерират битови отпадъци по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗМДТ и доколкото общината предоставя услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, то жалбоподателят дължи такса за тази услуга.

Неоснователни са и доводите на жалбоподателя относно приложението на чл. 19, т. 7 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Приморско. Съгласно цитираната разпоредба за семейни хотели, разположени на територията на Община Приморско, годишният размер на ТБО е 2.6 промила, след подаване на заявление от юридическите лица, като същата се определя върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2 от ЗМДТ. Според дефиницията, дадена с нормата на §1, т. 23 от Закона за туризма, „семеен хотел“ е сграда в архитектурен стил, съответстващ на облика на селището и/или обвързан с историята му, с капацитет от 5 до 20 стаи за настаняване на туристи, в която се извършва хотелиерска дейност. Обектът се стопанисва от домакини или от нает персонал, които предоставят персонално обслужване на гостите. Семейният хотел има поне едно заведение за хранене и развлечения. Видно от приложеното по делото удостоверение № 1247 от 29.08.2012 г. процесната сграда е категоризирана като „къща“ с една звезда и разполага с три стаи, като няма данни за обособено заведение за хранене. Тя притежава характеристиките на къща за гости, посочени в т. 27 на §1 от ЗТ- жилищна сграда с ниска етажност в архитектурен стил, съответстващ на облика на селището и/или е обвързан с неговата история, която разполага с максимум 10 стаи за настаняване; гостите ползват общи помещения, като: всекидневна, обзаведена кухня, трапезария или място за хранене и място за отдих в двора; обектът се стопанисва от домакини, които живеят в същата жилищна сграда или в съседство и се грижат за обслужването и изхранването (минимум закуска) на гостите в условия, близки до домашните. От анализа на цитираните норми следва, че в семейния хотел се предлагат туристически услуги, каквито поначало не се предоставят в къщата за гости. Процесната сграда не е категоризирана като „семеен хотел“, а и както се посочи няма характеристиките на такъв по смисъла на §1, т. 23 от ЗТ. Поради това съдът приема, че не е налице хипотезата на чл. 19, т. 7 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Приморско и законосъобразно е определен размерът на дължимата такса.

Поради неизпълнение на задължението за заплащане на ДНИ и ТБО, жалбоподателят дължи определените с акта лихви за просрочие на основание чл. 175, ал.1 от ДОПК.

С оглед изложените съображения съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на спора и предвид своевременно направено искане, следва да се присъдят на ответната страна направените разноски по делото в размер на 720 лева- заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък на разноските.

 Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Дъбова гора“ ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Д. И. К., против Акт за установяване на задължение по декларация № 2971-1/03.12.2020г., издаден от старши експерт в дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Приморско, потвърден с решение № 0137/05.02.2021 г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Приморско.

ОСЪЖДА „Дъбова гора“ ООД с ЕИК ********* да заплати на Община Приморско сумата от 720 (седемстотин и двадесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от връчване на съобщението.

 

СЪДИЯ: