Определение по дело №373/2015 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер ………………          Година  2015               Град Варна

 

Варненският окръжен съд                     Наказателно отделение

На двадесет и трети март

Година две хиляди и петнадесета

В закрито  заседание в следния състав:

                       

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НЕЙКОВА

            ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ТОНЧЕВА

 КРАСИМИР ГАЙДАРОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Тончева

ВЧНД№ 373 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството по делото е образувано по жалба от М.И.П. против определение на Провадийския районен съд по ЧНД № 25/15г.

С обжалваното определение ПрРС е потвърдил постановление от 22.01.2015 година на РП-П. за прекратяване на наказателното производство по д.пр.№ ***/**г. по описа на РУП- П.

Въззивната жалба е подадена в срок и като допустима е внесена за разглеждане в закрито съдебно заседание. Преценена по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на разследване по д.пр.№***/**г. е палеж на л.а. “П.” с ДК№********година.

Накратко в досъдебното производство се установило, че автомобилът е собственост на жалбоподателя П.. Обичайното му местостоене – гр.П., ул.”П. С.” № *.

На 08.03.2014 година П. възприел горенето на предната част на автомобила си /показания л.6, л.10, л.38 от д.пр./.

След проведено разследване и предвид показанията на св.С. Й. /л.40 от д.пр./ версиите относно автора на палежа се ориентирали към Д. М. М. Последният бил разпитан  /л.7 и л.9 от д.пр./ като съобщил, че познава пострадалия П.. Д. М. последователно разказал как у него възникнало желание за мъст на П., а впоследствие – как с напоен парцал с газ запалил автомобила му.

Няма спор, че посоченият механизъм на осъществяване на престъпното деяние съответства с установеното при огледа на местопроизшествието, както и със заключенията на пожаро- техническите експертизи /първоначална и допълнителна/.

Същностно за правилното решаване на делото не е нито стойността на запаленото имущество, нито съмнението по авторството на деянието. Това са въпроси, по които веднъж състав на Окръжен съд Варна вече е взел отношение /л.34 и сл. от д.пр./. Процесуално недопустимо е пререшаването на тези въпроси от настоящия състав.

Изходът на делото е пряко обвързан със заключението на СПЕ /л.50  и сл. от д.пр./. В хода на д.пр. Д. М. бил психиатрично освидетелстван. Вещото лице – експерт в областта на съдебната психиатрия е диагностицирало наличие на органично налудно параноидно разстройство. Това психично състояние е определено като причинно свързано с мозъчни заболявания. Характерно за неговото протичане и симптоматика е, че мисленето се обвързва с несъществени страни и прояви на различни явления и събития от ежедневието, като изпълнени с особен смисъл за болните, предназначени единствено за тях. Д-р К. /автор на заключението/ безсъмнено е посочила, че Д. М. страда от органично налудно параноидно разстройство, психоза, което и към датата на деянието, и след това изключва вменяемостта му.

При тези факти първоинстанционният прокурор е приел, че Д. М. не може да бъде субект на наказателна отговорност, т.к. не може да формира умисъл за извършване на престъплението. С този извод се е съгласил и първостепенния съд.

По въззивната жалба на М.П.:

Настоящият възззивен състав няма отлика в разсъжденията си с останалите инстанции относно обективаната съставомерност на поведението на М. по чл.330 алл.1 от НК. На 08.03.2014 година той е запалил чуждо имущество на значителна стойност – л.а. “П.” ***, собственост на М.П.. С това си поведение е причинил имуществени вреди на жалбоподателя.

Според дефиницията за престъпление в чл.9 ал.1 от НК освен наличието на деяние, което да е общественоопасно, обявено от закона за наказуемо и противоправно, е необходимо то да е извършено виновно. Вината представлява психичното отношение на дееца към самото деяние, към предизвиканите чрез него общественоопасни последици и към общественоопасния му характер. Липсата на вина предпоставя и липсата на престъпление.

Димитър Михов страда от психично  заболяване, което изключва вменяемостта, т.е. той не разбира свойството и значението на извършеното. Най-просто казано в абстрактните представи на лицето не съществува знание на фактическите обстоятелства на престъплението, както и на очакваните общественоопасни последици. Заболяването пречи и на реализиране на юридическия критерий за вменяемост – деецът да може да ръководи постъпките си. Отсъствието на критичност не активира борба на мотиви и контрамотиви в съзнанието на дееца. Волевият момент отсъства, а с това и възможността М. да формира умисъл за извършване на престъпление.

След като вменяемостта е предпоставка на вината, тя е и предпоставка на наказателната отговорност /по този въпрос Р 742-2006-ІІ н.о., ТР 15-1987-ОСНК, Р 108-89 – ВК и др./.

Това означава, че въпреки достатъчното доказателства за обективно съставомерното поведение на М. по чл.330 от НК, не може да се пристъпи към привличането му като обвиняем по реда на чл.219 от НПК, т.к. той не е действал виновно /да не се разбира, че поведението му не е укоримо/.

Невменяемостта е пречка за възбуждане на наказателно производство, като то следва да бъде прекратено по реда на чл.24 ал.1 т.1 от НПК, каквото е сторил прокурор от ПрРП.

Последиците от това следват в няколко посоки:

Първата от тях е възможността за прилагане на принудителни медицински мерки по реда на чл.89 от НК. Инициативата за това принадлежи на районния прокурор, а производството се развива пред районния съд по местоживеене на лицето.

Втората последица е свързана с отговорността за причинените вреди с деянието. Липсата на вменяемост на дееца изключва вината, следователно той не може да отговаря и по граждански иск за непозволено увреждане. Същият би могъл да се насочи към лицата, задължени да упражняват надзор върху него.

Настоящият въззивен състав не намери основание в оплакванията на М.П. от обективността на заключението на СПЕ. Вещото лице е провело преглед на М. /този факт е отразен в самата експертиза/, изследвало е данни за здравословното му състояние и семеен статус. Отговорът на поставените въпроси е задълбочен и следва от анамнестичната част на заключението. Самото заключение не е изолирано от доказателствената съвкупност по делото, най-вече от обективната проявна форма на поведението на М.

В този ред на мисли въззивният съд не намира заключението на СПЕ да е непълно или неясно, или пък да има съмнение в неговата правилност. Отсъствието на подобни констатации изключва възможността за назначаване на допълнителна или повторна СПЕ по смисъла на чл.153 от НПК.

Горните изводи на практика са идентични с крайния извод на първоинстанционния съд. Макар определението на ПрРС да е с аналитичен дефицит, няма основание за неговата отмяна.

С оглед изложеното и на осн. чл.243 ал.7 вр. ал.5 т.1 от НПК, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение на Провадийския районен съд по ЧНД № 25/15г.

 

Определението е окончателно и не подлежи на проверка.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: