Р Е Ш Е Н И Е
Номер 15.07.2021 г. Град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 15.06. 2021
г.
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТАНЕВА
АННА ТРИФОНОВА
Секретар: ДИАНА
ИВАНОВА
като разгледа
докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1051
по описа за 2021г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 260056/19.01.2021г., постановено по гр.д. № 1217/2020г. по описа на Районен
съд – С.З., с което е осъден „Т.“ гр. С.З. да заплати на П.Г., сумата от 6 000
лв., представляваща платена на отпаднало основание сума по развален Договор №
143 – АФ/24.03.2015г., сключен между „Т.“ – С.З. и “Б.“ ООД гр. П., за разработване и управление на иновативен
проект: „Разработване и внедряване/експлоатация на екологосъобразна интегрирана
суперинтензивна производствена система, захранвана от зелена енергия, за
отглеждане на зарибителен материал от деликатесни видове риби/при определени
биотехнологични параметри за органично производство/, в условията на
разработени биотехнологични параметри за повишаване на имунния статус на
рибите“, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска – 18.03.2020г.
до окончателното плащане, както и сумата от 940 лв., представляваща направени по делото разноски.
Въззивникът „Т.“ гр. С.З. излага съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на постановеното решение. Посочена е съдебна практика. Развити
са подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане
да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се отхвърлят
изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират се
разноските пред двете инстанции.
В законния срок е постъпил писмен
отговор от страна на въззиваемия, с който се взема становище, че жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените
във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно. Няма направени доказателствени искания. Претендират
се разноските по делото, като е представен договор за процесуално
представителство.
Окръжен
съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. ІІІ ЗЗД, във вр. с чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД.
Ищецът П.Г.
моли съдът да постанови решение, с което да осъди „Т.“ - С.З. да й заплати сума
в размер на 6 000 лв., представляваща сума, получена от „Т.“ гр. С.З. по развален Договор №143АФ от 24.03.2015г., придобита от
ищцата въз основа на Договор за цесия от 07.02.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на настоящата искова
молба до окончателното изплащане.
Ответникът
„Т.“ гр. С.З., чрез пълномощника си, в законоопределения срок, е депозирал
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва
основателността на предявения иск, като излага подробни съображения.
Безспорно
е установено, че между Т.“ – С.З. в качеството на изпълнител и “Б.“ ООД гр. П. в качеството на възложител е сключен договор №
143 – АФ/24.03.2015г., съгласно
който, изпълнителят „Т.“ гр. С.З. поема задължението да разработи и
управлява иновативен проект със следния предмет: „Разработване и
внедряване/експлоатация на екологосъобразна интегрирана суперинтензивна
производствена система, захранвана от зелена енергия, за отглеждане на
зарибителен материал от деликатесни видове риби/при определени биотехнологични
параметри за органично производство/, в условията на разработени
биотехнологични параметри за повишаване на имунния статус на рибите“, като
разработения от изпълнителя иновативен проект ще бъде ползван от възложителя за
кандидатстване и финансиране по Мярка Иновации в аквакултурата на ПМДР
2014-2020.
Договорено
е възнаграждение от 50 000лв., като 15 000лв. /без ДДС/ е цената за
разработката на иновативния проект и 35 000лв. /без ДДС/ е цената за
управление на одобрения проект. Възнаграждението е платимо, както следва: 5000лв.
/без ДДС/- не по-късно от 3 дни след
подписване на договора, 10 000лв. /без ДДС/ - след подписване на
приемо-предавателен протокол и приемане от изпълнителя – не по-късно от 3 дни
след предаване на разработения проект; 35 000лв. /без ДДС/ - след подписване
на договора между “Б.“ ООД и ИАРА за стартиране на изпълнението на дейностите
по проекта, но не по-късно от 30 дни от подписването на договора. В чл.4, ал.5
и ал.6 от договора страните са уговорили, че възложителят няма да търси
отговорност от изпълнителя за изплатените суми в общ размер от 15 000 лв.
/без ДДС/, независимо от това дали проекта е одобрен за финансиране от ИАРА,
както и че изпълнителят не носи отговорност, и ако представения проект не е
одобрен за финансиране. В чл.4 ал.9 страните са уговорили, че срока на договора
започва да тече от датата на неговото подписване и продължава до края на срока,
фиксиран в договора за изпълнението на иновативния проект, подписан между
възложителя и ИАРА, който не е по-дълъг от 24 месеца. Подписано е и Приложение
№ 1 към чл.1, ал.1 от договора.
В
изпълнение на сключения между страните договор, възложителят на 27.03.2015г. е заплатил на
изпълнителя сумата от 6 000 лв. с
ДДС, видно от представеното платежно нареждане. За същата сума е издадена
фактура № **********/27.03.2015г.
По
делото е представена Заповед № 246/27.03.2015 г. на Декана на Аграрен факултет
при Т. – С.З., с която е наредено
сформирането на научен колектив за работа по иновативен проект по Договор №
143/24.03.2015 г.
Представен
е и приемо-предавателен протокол от 26.03.2016
г., в който се посочва, че изпълнителят предава на възложителя разработения
в изпълнение на Договор № 143АФ от 24.03.2015г. иновативен проект. В протокола
е отразено, че иновативния проект ще бъде използван от възложителя за
кандидатстване за финансиране по Мярка 2.1. Иновации, Приоритет 2: Насърчаване
на устойчиви в екологично отношение, иновативни, конкурентоспособни и основани
на знания аквакултури, характеризиращи се с ефективно използване на ресурсите
на Програма за морско дело и рибарство /2014-2020/, както и че разработения
проект е изпълнен в съответствие с изискванията на договора и на възложителя.
За възложителя “Б.“ ООД протоколът е подписан от инж.Н.К..
С
уведомление от 27.01.2020г. “Б.“ ООД е уведомил
ответника Т., че поради пълно неизпълнение на задълженията от страна на
изпълнителя, разваля Договор № 143АФ от 24.03.2015г., тъй като изпълнението по
договора е станало безполезно за възложителя и е поканил ответника да върне
платената сума от 6 000 лв., като е предоставил 7-дневен срок, считано от
датата на получаването му. Уведомлението е редовно връчено на ответника на
30.01.2020г., видно от известие за доставяне.
С
договор за цесия от 07.02.2020 г. “Б.“
ООД е цедирал вземането си за сумата от 6 000 лв. в полза на ищцата П.Г..
С уведомление от 10.02.2020г. цедентът е уведомил ответника за извършената
цесия, като същото е редовно връчено на 13.02.2020г. /видно от известие за
доставяне/.
По
делото са събрани гласни доказателства.
Видно
от показанията на свидетелите П.К. и Б.В. се установява, че възложения проект по
процесния договор не е бил разработен и представен от Т. С.З.. Между страните
по договора били проведени няколко срещи, на които е присъствал и Н.К., в
качеството си на представител на Т.. Управителят /по времето на подписването на
процесния договор/ на дружеството възложител – Б.В., твърди, че никога не е
виждал приемо предавателния протокол от 26.03.2016г., нито е упълномощавал лице
за подписването на такъв документ. Твърди още, че инж. К. /положилият подпис за
приел в протокола/ не е работил за фирмата- възложител, и същото лице е било
възприето от свидетеля като представител на Т. за филиал в гр. П..
Свидетелят
проф. В.А. не е знаел за подписването на договор между „Б.“ ООД и „Т.“. Същият
свидетел разяснява принципното положение
при възлагане на иновативни проекти. Свидетелката Г.С. работи като главен
счетоводител в Аграрния факултет към Т. – С.З., като си спомня за сключения договор с “Б.“ ООД. Твърди, че след
постъпило плащане по договора, се издава фактура, като при неплащане,
университета „си търси парите“.
Въззивният
съд кредитира с доверие показанията на свидетелите като последователни и в
съответствие с приетите доказателства по делото.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Фактическият
състав на чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД изисква основанието да е съществувало към
момента на престацията, но след това да е отпаднало с обратна сила. Тази
хипотеза намира приложение, когато се претендира връщане на платена сума въз
основа на договор, развален поради неизпълнение.
Не е спорно, че
между „Т.“ гр. С.З. и “Б.“ ООД е съществувало
валидно облигационно отношение по сключения договор №
143 – АФ/24.03.2015г. който има правната характеристика на договор за
изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. С договора за изработка
изпълнителят се задължава на свой риск да изработи дадена вещ, съгласно
поръчката на другата страна, а възложителя следва да му заплати възнаграждение,
което е дължимо ако последният приеме извършената работа. При договора за
изработка в тежест на изпълнителя е да докаже изпълнението на поръчаната
работа. Във връзка с приемането на извършената
работа, ответникът е представил приемо-предавателен
протокол от 26.03.2016 г., в който се посочва, че изпълнителят предава на
възложителя разработения в изпълнение на Договор № 143АФ от 24.03.2015 г.
иновативен проект, като за възложителя “Б.“ ООД протоколът е подписан от инж. Н.К..
От свидетелските показания се установява, че лицето инж. Н. К. не е служител
на “Б.“ ООД, а напротив, че това лице е
присъствало на провежданите срещи като представител на „Т.“. Следователно не
може да се приеме, че представеният приемо – предавателен протокол установява,
изпълнение на възложената работа и съответно приемането й от възложителя. Други
доказателства за изпълнение на възложената работа, от страна на ответника по
делото не са представени. Поради това не може да се приеме, че „Т.“ гр. С.З. е изпълнил възложената му работа, за която “Б.“ ООД е заплатил
авансово сумата от 6 000 лв.
С оглед изложеното
въззивният съд намира, че “Б.“ ООД е упражнило потестативното си
право едностранно да развали договора по чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, обективирано в
уведомление от 27.01.2020 г. без да даде допълнителен срок за изпълнение, тъй
като последното вече е било безполезно за възложителя. Развалянето на договора
има обратно действие съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от ЗЗД и страните
по него са длъжни да възстановят състоянието, предхождащо сключването на
договора и да върнат разменените престации. Ако след развалянето на договора
страните не върнат полученото по него, те се обогатяват неоснователно, съгласно
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. От събраните по делото
доказателства се установява, че в изпълнение на договора възложителят “Б.“ ООД е превел уговорения в договора
аванс в размер на 6 000 лв. на ответника. От страна на „Т.“ - гр. С.З. не са
представени доказателства, установяващи наличието на основание за получаване на
това плащане по гореизложените съображения. Поради това въззивният съд счита,
че с разваляне на сключения между „Т.“ гр. С.З. и “Б.“
ООД договор, с обратна сила е отпаднало основанието, на което ответника
е получил авансово изплатената му сума в размер на 6 000 лв., поради което
дължи връщането й.
Видно от представените
доказателства процесното вземане е прехвърлено с договор за цесия от 07.02.2020
г. на П.Г.. Ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне от цедента “Б.“
ООД на 10.02.2020г. Поради това цесията е породила действие в отношенията между
новия кредитор и длъжника. Следователно получената от „Т.“ - гр. С.З., на отпаднало
основание, сума от 6 000 лв. следва да бъде заплатена на ищцата П.Г., поради
което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид гореизложеното въззивният
съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото Т.“ -
гр. С.З. следва да заплати на П.Г. направените във въззивното производство
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260056/19.01.2021г., постановено
по гр.д. № 1217/2020г. по описа на Районен съд – С.З..
ОСЪЖДА „Т.“
гр. С.З., Булстат ***, град С.З., ж.к. *** да
заплати на П.Г., ЕГН ********** *** направените във въззивното производство
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. /седемстотин лева/.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.