№ 35
гр. Ямбол, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Яна В. Ангелова
Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря В.Д.Д.
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело №
20242300500401 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Желязков Груп Строй“ ООД- с. Меден
кладенец, представлявано от управителя Т.Ж., подадена чрез пълномощника адв. Н. М. от
АК- Ямбол, против Решение № 520 от 09.10.2024 г. на Ямболския районен съд, постановено
по гр. д. № 1103/2023 г. по описа на този съд, с което предявените от „Желязков Груп Строй“
ООД против Ж. С. Д. от гр.***** искове с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 14 692.10 лв., представляваща
главница по издадени фактури във връзка със сключен договор за текущ ремонт на
27.07.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 09.03.2023 г. до изплащане на
вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 649/2023 г. по описа на
ЯРС и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 677.47 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 14
692.10 лв., за периода от изтичане на 7- дневния срок даден в поканата за плащане до
02.05.2023 г., са отхвърлени като неоснователни, като с решението ищецът е осъден на
основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответницата разноски пред първата инстанция в
размер на 2128.00 лв.
Оплакванията в жалбата са за неправилност и необоснованост на обжалваното
решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на
събраните доказателства. Според въвзивника, съдът неправилно е приел, че не е налице
приемане на извършената от дружеството работа от възложителя, като е достигнал до този
извод без да е извършил внимателен и задълбочен анализ на всички доказателства по
делото, дал е вяра на доказателствата, подкрепящи тезата на ответника и е игнорирал
доказателствата, подкрепящи твърденията на ищеца. Сочи се, че в нарушение на
1
процесуалните правила ЯРС неправилно е разгледал направеното от ответника възражение
за некачествено изпълнение на възложената работа, без да е да е предявен насрещен иск по
чл. 211, ал.1 от ГПК или да е направено възражение за прихващане на сумата, необходима за
поправянето на недостатъците. Поддържа се и допуснато от първоинстанционния съд
нарушение на процесуалните правила, в резултат на това, че е допуснал събиране на
доказателства- разписка за получена сума, електронна кореспонденция и обяснения на
ищеца по реда на чл. 176 от ГПК, по отношение на които е настъпила преклузия по чл. 147,
т.1 от ГПК, като се твърди, че сочените обстоятелства и събраните доказателства не са
нововъзникнали по смисъла на чл. 147, т.2 от ГПК, както неправилно е приел районния съд.
По тези съображения въззивното дружество настоява за отмяна на обжалваното решение на
ЯРС и постановяване на решение, с което предявените от него против ответницата искове да
бъдат уважени изцяло, с присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата Ж. С. Д. в подадения писмен отговор чрез пълномощника си адв. Г.
Г. от АК- Ямбол, оспорва въззивната жалба, споделяйки изцяло изводите на
първоинстанционния съд. Счита, че обжалваното решение не страда от посочените във
въззивната жалба пороци, постановено е в съответствие с материалния и процесуалния закон
и е обосновано. Излагат се съображения за частична недопустимост на предявения иск,
поради липсата на идентичност на основанието, от което произтича вземането, посочено в
заявлението по чл. 410 от ГПК и това, посоченото в исковата молба. Позовавайки се на
заключението на вещото лице по назначената пред първоинстанционния съд експертиза,
въззиваемата поддържа, че въззивникът е извършил СМР, които не са му били възлагани,
поради липса на договор и възлагателни документи, извършил е незаконно строителство, за
което липсва изработен проект, а извършените СМР не отговарят по количество и качество.
Твърди се, че недостатъците на престирания резултат- предмет на изработката, са толкова
съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, а
изпълнителят е знаел за недостатъците и отклоненията. Некачествено изпълнените СМР не
са възлагани и не са приети от възложителя, не са одобрени от него, а осчетоводяването на
процесиите фактури не води до извод, че твърдените от ищеца по вид и обем СМР са
действително възложени, извършени качествено и навременно и приети от страна на
възложителя. Въззиваемата счита, че е налице и неправилно счетоводно отразяване на
действително платените от нея суми, като признатата от въззивника и действително платена
сума по банков път и в брой от страна на възложителя възлиза на 57 583.10 лв., но
получените суми в брой не са фактурирани от изпълнителя по договора, поради което и
исковата претенция в размер на 14 692.10 лв. е неоснователна. По изложените в отговора
подробни съображения, въззиваемата настоява жалба да бъде оставена без уважение, а
решението на ЯРС като правилно, законосъобразно и обосновано, да бъде потвърдено.
Претендира се присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
В о.с.з. за въззивното дружество не се явява законен или процесуален
представител.
Въззиваемата Ж. Д., чрез пълномощника адв. Г. в о.с.з. оспорва жалбата и пледира
за отхвърлянето й по съображения, изложени в отговора на жалбата, с потвърждаване на
обжалваното решение като правилно и законосъобразно, с присъждане на сторените
разноски пред въззивната инстанция, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск на „Желязков Груп Строй“ ООД- с.
Меден кладенец, общ. Тунджа, обл. Ямбол, представлявано от управителя Т.Ж.Ж., против Ж.
С. Д. от гр.***** за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сума в общ
размер на 14 692.10 лв., представляваща главница по издадени фактури във връзка със
2
сключен договор за текущ ремонт на 27.07.2022 г., както следва: по фактура № 17 от
14.10.2022 г. и протокол №4 от 14.10.2022 г.- сумата от 7842.26 лв.; по фактура № 25 от
23.12.2022 г. и протокол № 5 от 02.11.2022 г. – 2880.24 лв. и по фактура № 26 от 23.12.2023
г.- 3969.60 лв., в едно със законната лихва върху главницата за периода от 09.03.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 342/ 10.03.2023 г. по ч.гр.д. № 649/2023 г. на ЯРС,
както и с осъдителен иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 677.47
лв., представляваща законна лихва за забава върху неплатената главница за периода от
изтичане на 7- дневния срок, даден в поканата за плащане до 02.05.2023 г.
Исковите си претенции ищецът обосновава със сключен между страните по
делото на 27.07.2022 г. договор за текущ ремонт на къща, находяща се в с. Победа, общ.
Тунджа, обл. Ямбол, по който ищецът е изпълнил задълженията си, като извършил всички
СМР, придружени с протоколи, които били приети от ответницата. За СМР били издадени
фактури, които са осчетоводени от ищеца. Съгласно договора, разплащанията следвало да
бъдат извършвани след свършена работа и съставяне на протокол за СМР, одобрен и
подписан от двете страни по договора. Ищецът съставил 5 бр. протоколи за СМР с
приложени към тях фактури, които изпратил на ответницата на посочен от нея електронен
адрес. На 10.11.2022 г. ищецът изпратил на ответницата покана за приемане на СМР и
уреждане на плащанията по извършените СМР за дата 18.11.2022 г., която била върната като
неполучена. С поканата ищецът уведомил ответницата, че по фактура № 17/14.10.2022 г. и
протокол № 4/14.10.2022 г. е извършено частично плащане, като оставащата неплатена сума
е в размер на 7842.26 лв. По фактура № 25/23.12.2022 г. и протокол за СМР № 5/02.11.2022 г.
сумата от 2880.24 лв. не е заплатена, а по фактура № 26/23.12.2023 г. за закупуване на
строителни материали не е заплатена сумата от 3969. 60 лв. В дадения едноседмичен срок
ответницата не е изпълнила задължението си да заплати сумата от 14 692 10 лв. по
издадените фактури във връзка със сключения договор за текущ ремонт на 27.07.2022 г.
Ищецът поддържа, че за дължимата от ответницата сума подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение, образувано било ч.гр.д. № 649/2023 г. по описа на ЯРС и
била издадена Заповед за изпълнение № 342/10.03.2023 г. на парично задължение по чл.410
ГПК. Против тази заповед длъжникът подал възражение, че не дължи изпълнение, във
връзка с което ищецът предявил установителния иск по чл. 422 от ГПК. В производството
пред ЯРС ищецът предявил и осъдителен иск против ответницата за заплащане на сумата от
677.47 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, считано от изтичане на
дадения в поканата до ответницата 7- дневен срок за заплащане на дължимата сума до
02.05.2023 г.- датата на подаване на исковата молба.
С отговора на исковата молба ответницата оспорила предявения иск като
недопустим поради липсата на идентичност между вземанията, заявени в заповедното
производство и тези, претендирани в исковото производство, с твърдения, че идентичност
следва да бъде налице не само в размера на претенциите, но и на фактите относно
характера, вида, основанието, изискуемостта и др. белези на вземането, а такава
идентичност в случая не е налице. Ответницата оспорила иска и като неоснователен с
твърдения, че в представения от ищеца договор от 27.07.2022 г. не се съдържат уговорки за
извършването на конкретни изчерпателни по вид и обем СМР, от които да се установи
степента и обема на задълженията на изпълнителя по договора и на тяхното изпълнение, не
е посочена цена или стойност на дължимото възнаграждение за извършване на споменатите
СМР поотделно или като цяло. Представените от ищеца фактури от 14.10.2022 г. и от
23.12.2022 г. са оспорени от ответницата с твърдения, че не отговарят на изискванията на
Закона за счетоводството, не съдържат изискуемите реквизите на първични счетоводни
документи, в тях липсва индивидуализиране на извършените СМР по вид, количество, брой
и цена, поради което и не могат да установят действителното възникнало договорно
правоотношение между страните, насрещните им права и задължения, действително
3
престираните от изпълнителя действия и изпълнения на поетите задължения от друга
страна. Липсата на индивидуализация на СМР се твърди да е налице и в представените към
фактурите протоколи, липсвала и конкретика относно размера на извършените частични
плащания по фактурата от 14.10.2022 г.
Ответницата е оспорила исковата претенция и с твърдения, че не е приела
посочените от ответника в протоколите и издадените фактури СМР, а за издаването на
фактура № 26 от 23.12.2022 г. разбрала при получаването на исковата молба, но същата не и
е била връчена с исковата молба, не се съдържала и в заповедното производство и
ответницата оспорва, че дължи сумата посочена в нея. С отговора на исковата молба
ответницата е оспорила точното и качествено изпълнение от ищеца на СМР, посочени в
двете фактури, както и предаването им, респ. приемането им от нея. Заявила е твърдения, че
е заплатила на ищеца стойността на СМР, за извършването на които между тях е била
постигната договорка. В обобщения, ответницата изтъква, че не е приела работата по
договора за изработка, а извършените СМР от ищеца са изпълнени некачествено, поради
което и не дължи заплащане на претендираната от ищеца сума.
От приложеното по делото ч.гр.дело № 649/2023 г. на ЯРС се установява, че е
образувано по заявление на „Желязков Груп Строй“ ООД- с. Меден кладенец за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Ж. С. Д. за парично вземане в
размер на 14 692.10 лв., дължимо по издадени от заявителя фактури във връзка със сключен
между страните договор за текущ ремонт от 27.07.2022 г., по който заявителят е изпълнил
задълженията си. По заявлението против длъжника е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 342 от 10.03.2023 г. за сумата от 14 692.10 лв., представляваща
главница по издадени фактури във връзка със сключен договор за текущ ремонт на
27.07.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 09.03.2023 г. до изплащане на
вземането, както и за разноските в заповедното производство, направени от заявителя.
Длъжникът по заповедта е подал възражения по реда на чл. 414, ал.1 от ГПК за
недължимост на сумата, като настоящият иск е предявен от заявителя в заповедното
производство– ищеца в срока по чл.415, ал.4 ГПК.
По делото е установено, че на 27.07.2022 г. между Ж. С. Д. като възложител и
„Желязков Груп Строй“ ЕООД като изпълнител е сключен договор за текущ ремонт с
предмет извършване на следните СМР- демонтаж и монтаж на покрив; изграждане на пояс;
поставяне на фаянс/ теракот; шпакловка с мрежа; шпакловка на гипсокартон; боядисване;
гипсокартон на конструкция таван; изолация плюс мазилка и зидария. Стойността на СМР е
съгласно оферта на изпълнителя, приложена към договора без ДДС. В заповедното
производство е приложена оферта на изпълнителя за основен ремонт на къща в с. Победа,
съдържаща единични цена на СМР, посочени в договора. Офертата не е подписана от
възложителя, но по делото не е налице спор, че същата е относима към процесния договор.
Съгласно договора от 27.07.2022 г. за допълнителните ремонтни дейности, които не са
посочени в договора и офертата към него, между страните ще бъдат изготвяни
допълнителни споразумения. Срокът на договора е три месеца, считано от датата на
започване на ремонтните дейности.
Страните по договора са се споразумели в тридневен срок от подписването на
договора възложителят да заплати на изпълнителя авансово сумата от 10 000 лв. след
издаване на фактура, която сума ще бъде приспадната при окончателното разплащане.
Уговорено е приемането на извършените СМР да става след съставянето и подписването от
страните на протокол, като в случай на възражения по приемането, страната следва да ги
посочи мотивирано в протокола. При отказ на възложителя да подпише приемо-
предавателния протокол, е предвидено той да бъде поканен по реда на ГПК от изпълнителя
да се яви за подсипването на протокола, а ако не стори това работата ще се счита приета без
възражения. Окончателното изплащане на СМР е уговорено да бъде извършено от
4
възложителя в 3- дневен срок от подписване на приемо- предавателния протокол и издаване
на фактура. Страните са уговорили плащанията да бъдат извършвани по банков път, след
издаване на фактура.
От страна на изпълнителя са издадени фактури с получател ответницата, както
следва: фактура № 14 от 29.08.2022 г. за сумата 8 805.00 лв. с ДДС за СМР съгласно
Протокол №2 от 29.08.2022 г.; фактура № 15 от 16.09.2022 г. за сумата 14 595.12 лв. с ДДС за
СМР съгласно Протокол №3 от 16.09.2022 г.; фактура № 17 от 14.10.2022 г. за сумата
16 242.14 лв. с ДДС за СМР съгласно Протокол №4 от 14.10.2022 г.; фактура № 25 от
23.12.2022 г. за сумата 2 889.60 лв. с ДДС за СМР съгласно Протокол №5 от 02.11.2022 г. Към
заповедното производство е приложена и фактура № 13 от 28.07.2022 г. за извършено
авансово плащане на сумата от 12 000 лв. с ДДС, съгласно договора.
В производството пред районния съд е представена и приета като доказателство
фактура № 26 от 23.12.2022 г. 3 960.24 лв. с ДДС за строителни материали, посочени в 21
позиции по количество, единична цена и стойност, издадена от ищеца на ответницата Ж. Д..
Цитираните във фактурите протоколи за СМР са представени по делото, като от
същите се установява, че са подписани от представляващия изпълнителя по договора, но не
са подписани от възложителя. В протоколите са описани видовете извършени СМР по
количество, единична стойност и обща стойност.
На 10.11.2022 г. изпълнителят изготвил покана до възложителя Ж. Д. за явяване
на 18.11.2022 г. в 10.00 ч. на обекта в с. Победа и приемане на СМР, съгласно съставените
протоколи. В случай на неявяване, изпълнителят е уведомил възложителя, че обекта ще се
счита приет без възражения, съгласно условията на договора. С поканата е предоставен срок
на ответницата- 1- седмичен от получаването на поканата за заплащане на дължимата сума
по договора в общ размер на 14 692.10 лв. по посочената банкова сметка. По делото не са
представени доказателства процесната покана да е връчена на възложителя по договора Ж.
Д.. От приложената разпечатка от електронна кореспонденция /л.17 от делото на ЯРС/ се
установява, че поканата е изпратена по електронна поща на лицето К.Д. /син на ответницата
по данни от делото/. Ответницата не е оспорила получаването на поканата от 10.11.2022 г.,
изходяща от изпълнителя.
От заключението на вещото лице по назначената пред районния съд ССЕ, се
установява, че издадените от ищеца 6 бр. фактури по договора за текущ ремонт от
27.07.2022 г., както следва: фактура № 13 от 28.07.2022 г., фактура № 14 от 29.08.2022 г.,
фактура № 15 от 16.09.2022 г., фактура № 17 от 14.10.2022 г., фактура № 25 от 23.12.2022 г. и
фактура № 26 от 23.12.2022 г. са осчетоводени от ищеца, като е дебитирана сметка 411
„Клиенти“ срещу кредита на сметка 703 „Приходи от продажби на услуги“ и сметка 453/2
„начислен данък за продажбите“. Посочените 6 бр. фактури са включени в „Дневника на
продажбите“ за съответния данъчен период- м. август, септември, октомври и декември 2022
г. и са участвали в резултата, формиран в подадените пред НАП справки- декларации по
ЗДДС за съответните данъчни периоди.
В счетоводството на ищеца вещото лице е установило извършени плащания от
ответника по издадените 6 бр. фактури на обща стойност 43 800.00 лв., както следва: на
28.07.2022 г.- 12 000.00 лв. с основание „ф-ра 13 от 28.07.2022г.“; на 07.09.2022 г.- 8 800.00
лв. с основание „ф-ра 13/28.07.2022 г.“; на 27.09.2022 г.- 10 000.00 лв. с основание „за
строителни материали“; на 28.09.2022 г.- 7 000.00 лв. с основание „ф-ра №13 от 28.07.2022 г.
и на 21.10.2022 г.- 6 000.00 лв. с основание „за строителни материали“.
Получените плащания от ответницата вещото лице е установило, че са отразени в
счетоводството на ищеца и след приспадането им дължимият и незаплатен остатък по тези
фактури е в размер на общо 14 692.10 лв. От поясненията на вещото лице, дадени при
разпита му в съдебно заседание се установява, че от страна на ищеца на вещото лице не са
предоставени счетоводни данни за извършени плащания в брой от страна на ответницата.
5
Пред районния съд е назначена и изслушана СТЕ с вещо лице Ф.Д., заключението
по която е прието от съда и не е оспорено от страните. При извършения оглед на имота на
ответницата- жилищна сграда, вещото лице е установило, че същата е в процес на ремонтни
работи. Установено е било от вещото лице, че на жилищната сграда са извършвани ремонти,
за които са необходими проекти от правоспособен проектант- инженер конструктор, и като
такива са посочени дървена покривна конструкция, нова стоманобетонова конструкция от
греди/пояси/ и колони, укрепване на плоча с метал, кофраж на плоча и леене на бетон, като
такива проекти не са били предоставени на вещото лице. По отношение на видовете СМР,
които са скрити и към момента не може да бъде установено дали са извършени, вещото лице
e приело за изпълнени. При изследване на протоколите за извършени СМР №4 от 14.10.2022
г., във връзка с който е издадена фактура № 17 от 14.10.2022 г. и №5 от 02.11.2022 г., във
връзка с който е издадена фактура №25 от 23.12.2022 г. и представената в хода на
първоинстанционното производство фактура № 26 от 23.12.2022 г., вещото лице е
установило несъответствия в количествено отношение между посоченото в протоколите и
установеното на място, дублиране на част от посоченото в протоколи №4 и №5 с предходни
протоколи, съставени и приложени по делото от изпълнителя. Вещото лице е установило
разлика в стойността по протокол №5 от 02.11.2022 г. 1038.00 лв. – актувани в повече и
378.00 лв. по протокол №4 от 14.10.2022 г.- актувани в повече. Установило е и
несъответствия между описаните във фактура №26 от 23.12.2022 г. строителни материали и
тези, вложени в обекта. При разпита на вещото лице в о.с.з е пояснено, че са установени
некачествено извършени СМР по покрива на сградата.
От ответната страна е представена разписка от 07.10.2022 г. за сумата от 3000.00
лв., предадена от сина на ответницата К.Д. с посочено в разписката основание „за
строително- ремонтни дейности и материали“, неоспорена от ищеца. Представена е и
разпечатка от електронна кореспондения между представляващия ищеца от една страна и
сина на ответницата, също неоспорена от представляващия ищеца. Видно от приложената
разпечатка от електронно писмо на Т.Ж. до К.Д. от 06.09.2022 г., в същото се съдържа
признание от страна на Ж. за получени към тази дата суми, както следва: по банков път:
10 000 лв., чрез системата „Изи пей“- 2 500.00 лв., в брой- 5000.00 лв. В електронно писмо
от 02.11.2022 г. от Т.Ж. до ответницата и сина й, представляващия ищеца е направил
признание за получена от ответницата Ж. Д. сума в общ размер на 57 583.10 лв., по
отношение на която посочил, че е получил по банков път и в брой.
С определение от 12.02.2024 г. първоинстанционният съд е задължил на
основание чл. 176 от ГПК представляващия дружеството- ищец да се яви в съдебно
заседание и да даде отговор на поставените от ответницата въпроси, като представляващия
дружеството е предупреден, че при неявяване в с.з. или отказ да отговори на въпросите без
основателна причина, или даде уклончиви или неясни отговори, съдът може да приеме за
доказани обстоятелствата, за изясняването на които на страната е разпоредено да се яви
лично. Част от формулираните от ответницата въпроси към представляващия ищцовото
дружество са: „Какви парични суми /в брой и по банков път/ като управител на
дружеството, е получил от ответницата Ж. Д. и сина й К.Д. за извършване на СМР по
сключения договор?; Завел ли е в счетоводството на дружеството получените суми в брой и
ако не- защо не ги е завел?; В издадените фактури включени ли са и получените в брой
суми, като платени от възложителя?; Изпращал ли е представените от ответницата ел. писмо
до нея?; Разписвал ли е представената разписка за получена в брой сума от 07.10.2022 г.?“.
В заседанието, за което е бил редовно призован, представляващият ищцовото
дружество не се е явил, при което ЯРС на основание чл. 176, ал.3 от ГПК е приел за доказани
обстоятелствата, за изясняването на които страната е отказала да се яви в с.з. и да отговори
на поставените от насрещната страна въпроси.
При така установената фактическа обстановка, която е непроменена пред
6
въззивната инстанция, първоинстанционният съд с обжалваното решение е отхвърлил
предявените от ищеца установителен иск по чл. 422 от ГПК и осъдителен иск по чл.86 от
ЗЗД, като неоснователни и недоказани. Съдът е приел, че страните са обвързани от валидно
облигационно правоотношение по договор за текущ ремонт, който е разновидност на
договора за изработка, уреден в чл.258 и сл. ЗЗД. Приел е, че извършената работа не е приета
от възложителя, като този извод е обосновал с това, че последният не е подписал
съставените от изпълнителя приемо- предавателни протоколи. ЯРС е разгледал
възраженията на ответницата за некачествено изпълнение на СМР, приел е, че такива са
налице, както и че предвид техния характер е налице знание на ищеца за отклонение от
точното и качествено изпълнение на дейностите, предвид осъществяваната от него
строителна дейност по занятие. Съдът е приел, че за част от СМР се изисква проект, а такъв
липсва, както и че е установено от вещото лице по СТЕ, че покрива е с повреди, като
керемидите от южния му скат са надигнати, има отклонение от договора, който е за текущ
ремонт, а всъщност се установило изграждане на ново строителство. С оглед на това, съдът е
приел, че възложителят не е одобрил работата, независимо от това, че не е възразил веднага
за некачественото й изпълнение, тъй като в голяма част от случаите се касае за скрити
недостатъци. Прието е също, че част от СМР са актувани неправилно по количество и
стойност. По отношение на процесните три фактури съдът е приел, че осчетоводяването им
от ищеца не води до извод, че СМР по вид и обем са действително възложени, извършени
качествено и навременно и приети от страна на възложителя. Посочил е, че процесните
фактури са издадени с най- общо основание СМР съгласно протоколи, които не съвпадат със
стойността на извършените СМР и материалите вложени в тях, с оглед установеното от
СТЕ. В същите липсват конкретизация на съществени елементи на договора за изработка и
по специално не са описани по вид или друг индивидуализиращ белег фактурираните СМР,
при което не се установява да са именно тези СМР които се оспорват от ответника, като
некачествено извършени. Съдът е приел също, че по делото не са доказани точните
параметри на сключения между страните договор, в частност кои точно СМР са били
възложени от ответника по първоначалното сключване на договора относно вид и
количество и кои СМР са били възложени на изпълнителя допълнително от възложителя.
ЯРС е приел, че съставените едностранно от страна на изпълнителя протоколи за извършени
СМР и издадените въз основа на тях фактури не могат да послужат като доказателство, че
ищеца е изпълнил задължението си, като е извършил по вид, обем и качествено възложените
му СМР. Съгласно договореното между страните, възложената работа е следвало да бъде
изпълнена с материали на изпълнителя и с негови средства, а по делото е установено, че
възложителят по банков път и в брой е заплатил стойността на значителна част от
материалите. Посочил е, че именно поради несъставянето на строителни книжа от страна на
изпълнителя не е възможно да се установи какви материали като количества и стойност са
вложени в обекта, за да се прецени, след приспадане стойността и количеството на
заплатените от възложителя материали, какви свои средства е вложил изпълнителя, за да
претендира, че ответницата му дължи исковата сума, като част от договорената цена, както и
да се определи и сумата за отстраняване на некачествено извършените на процесния обект
СМР.
Поради неоснователността на главния иск за заплащане на главница, съдът е
отхвърлил иска по чл.86 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава в размер на 677.47 лв.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, ал.2 ГПК по
отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от
посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощия да провери
7
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл е задължителното тълкуване на закона, дадено от ВКС с ТР
№1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК- т.1.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в
рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
Доводите на въззиваемата страна за частична недопустимост на предявения
установителен иск по чл. 422 от ГПК не се споделят от настоящия въззивен състав, тъй като
не се констатира твърдяната от страната липса на идентичност на основанието, от което
произтича вземането, посочено в заявлението по чл. 410 от ГПК и това, посоченото в
исковата молба. Както в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и в исковата
молба, въз основа на която е образувано настоящото производство, основанието на което се
претендира дължимост на сумата 14 692.10 лв. е договор за текущ ремонт от 27.07.2022 г. и
неизпълнение на задължението по този договор от страна на ответната страна да заплати
възнаграждение на заявителя/ищеца, за което са издадени фактури, уточнени в исковата
молба по номер и дата. Посочването на фактурите в исковата молба и дължимите по всяка
от тях суми не води до промяна на основанието, от което произтича вземането на ищцовата
страна- договора за текущ ремонт, поради което и възраженията за недопустимост на иска са
неоснователни.
При преценка по същество въззивната жалба се прецени за неоснователна.
При изложената фактическа обстановка, която е непроменена пред въззивната
инстанция, правилно районният съд е приел, че страните са обвързани от валидно
облигационно правоотношение по договор за изработка от 27.07.2022 г., сключен в писмена
форма, чиято правна уредба се съдържа в разпоредбите на чл.258 и сл. от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а
последната- да заплати възнаграждение, като в чл.226, ал.1, изр.1 от ЗЗД изрично е
предвидено, че поръчващия трябва да заплати възнаграждение за приетата работа, а
съгласно разпоредбата на чл. 264, ал.1 от ЗЗД задължение на поръчващия е да приеме
извършената работа. Съгласно чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Следователно при
предявен иск за реално изпълнение на основното задължение на поръчващия- да плати
цената, в тежест на изпълнителя е да докаже предаване на изпълненото нещо във
фактическата власт на поръчващия, който следва да установи изпълнението на основното си
задължение- плащане на цената. При предявената искова претенция в тежест на ищеца при
пълно и главно доказване е да установи, както съществуването на облигационното
отношение между него и ответника, по силата на което ищецът е изпълнил, така и, че
ответникът е приел изпълнението на договорените работи, при което за него е възникнало
задължението за плащане на възнаграждение в претендирания размер, а в тежест на
ответника и при доказване на горните факти, е да докаже погасяването на дълга.
Разпоредбата на чл. 264, ал.1 от ЗЗД урежда задължението на поръчващия да
приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на работата обхваща фактически
и правни действия- реално предаване от изпълнителя и получаване от поръчващия на
готовия резултат и одобрение на изработеното, изявление, че изработеното съответства на
поръчаното. Ако изпълнителят е извършил работата съобразно поръчката на възложителя и
същата е без недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме. Ако поръчващият не прегледа
работата, или не направи всички възражения, или откаже да приеме изпълнената съобразно
договора работа, работата се счита приета, рискът преминава върху поръчващия и за него
8
възниква задължението да плати на изпълнителя уговореното възнаграждение /чл.264, ал.3 и
чл.266, ал.1 от ЗЗД/. Поръчващият има право да откаже да приеме работата, ако тя не
отговаря на поръчката, например ако е изработена вещ, която е различна от поръчаната, или
ако изпълнителят така се е отклонил от поръчката или изработеното има такива
недостатъци, че е негодно за договореното или обичайното му предназначение. В този
случай поръчващият не дължи заплащане на възнаграждение, има право да развали договора
и има право на обезщетение за претърпените от него вреди. Несъответствието може да се
изразява в наличието на явни или скрити недостатъци на извършената работа. При
предаване, респективно приемане на работата поръчващият следва да прегледа извършената
работа и ако констатира явни недостатъци или отклонения /такива, които са видими при
обикновен преглед на работата/ е длъжен да направи възраженията си пред изпълнителя
незабавно при предаване на работата или в уговорения в договора срок – чл. 264, ал. 2, изр. 1
ЗЗД. Ако са налице скрити недостатъци или отклонения, които не могат да бъдат установени
при обикновен преглед на извършената работа или се появят по-късно, поръчващият следва
да направи възраженията си веднага след откриването им или в уговорения между страните
срок, освен ако изпълнителят е знаел за недостатъците или отклоненията. – чл. 264, ал.2, изр.
2 и 3 ЗЗД. Бездействието на възложителя и пропускът му да прегледа работата и да направи
възраженията си в посочените срокове води до предвидените в чл. 264, ал.3 от ЗЗД
неблагоприятни последици за него- при липса на възражения за неточно изпълнение
работата се счита за приета, т.е. одобрена от възложителя. В посочения смисъл е постоянната
практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК
– например решение № 231/13.07.2011г. по т. д. № 1056/2009г., ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
23/04.08.2014г. по т. д. № 1938/2013г., ВКС, ТК, І т. о. и други.
От представените от страните писмени доказателства се установява, че
възложителят- ответника в производството Ж. Д. не е изпълнила задълженията си по чл. 264
от ЗЗД. С отговора на исковата молба ответницата не е оспорила, че е получила отправената
от изпълнителя покана да се яви на 18.11.2022 г. на обекта в с. Победа за приемане на
извършената от възложителя работа, съгласно съставените протоколи за СМР, поради което
и съгласно клаузите на сключения между страните договор за изработка, следва да се
приеме, че работата е приета от възложителя без възражения. Приемане е налице, когато
реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливото
изразено изявление на поръчващия, че счита работата съобразена с договора. Именно за да
може да се даде на приемането значението на одобряването, законът предписва на
поръчващия да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно, неточно
изпълнение, ако има такива, като за явните недостатъци той трябва да уведоми изпълнителя
при предаване на работата, а за т. нар. скрити недостатъци, веднага след откриването им.
При недостатъци на престирания- резултат- предмет на изработката, за възложителя се
пораждат права, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 от ЗЗД. Ако при
извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената
работа има недостатъци, поръчващият може да иска:поправяне на работата в даден от него
подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправката, или
съответно намаление на възнаграждението. Ако отклонението от поръчката или
недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или
обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора. Но за да запази
правата си по чл. 265 от ЗЗД, възложителят следва да прояви активност и да прегледа
извършената работа при предаването, респ. приемането. Доказателствата по делото сочат, че
ответницата, с проявеното от нея бездействие, е одобрила/приела е работата на изпълнителя
мълчаливо, тъй като не се е явила на посочената в поканата дата, не е направила всичките
си възражения за недостатъците на изработеното, не е уведомила за недостатъците
изпълнителя.
Разпоредба на чл. 265 от ЗЗД установява необоримата презумпция, че при липса
9
на възражения за неправилно изпълнение работата се счита за приета, но пропускът да бъдат
своевременно направени такива преклудира единствено възможността на възложителя да
реализира отговорността на изпълнителя за недостатъци по реда на чл. 265 ЗЗД.
Следователно, възраженията на възложителя за неточно изпълнение в количествено
отношение не се обхващат от установената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД преклузия и могат да бъдат
противопоставени на изпълнителя както чрез кондикционния иск по чл. 55, ал. 1, предл.1
ЗЗД за връщане на платеното без основание възнаграждение, така и като защитно средство
при предявен иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, какъвто е и въведения като предмет на делото.
Задължението на възложителя за заплащане на възнаграждение възниква след
приемане на работата на осн. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, каквото приемане в процесния случай
въззивният съд по изложените по- горе съображения, счита, че е налице.
Независимо от извода на съда, че извършената от изпълнителя работа в случая
следва да се счита за приета от възложителя, предявеният иск за установяване дължимостта
на сумата от 14 692.10 лв. от ответницата по издадените от ищеца три броя фактури, ЯОС
намира за неоснователен, като съображенията за това са следните:
Издадените от ищеца и осчетоводени от него фактури във връзка със сключения
между страните договор за изработка, сред които и процесните 3 бр. фактури №17 от
14.10.2022 г., № 25 от 23.12.2022 г. и № 26 от 23.12.2022 г., са на обща стойност 58 492.10 лв.
с ДДС. По всички издадени от ищеца фактури е установено плащане по банков път от
ответницата Ж. Д. в общ размер на 43 800.00 лв. с ДДС, като разликата между платеното от
Д. по банков път и общата стойност на фактурираното и осчетоводено от ищеца
действително формира стойността на исковата претенция от 14 692.10 лв. ЯОС намира
обаче, че в процесния случай следва да бъде взето предвид направеното от ищеца
извънсъдебно признание за извършени от ответницата плащания на суми по договора по
банков път и в брой, в общ размер на 57 583.10 лв., при което разликата между действително
платеното от ответницата и осчетоводените плащания, извършени от ответницата по банков
път е в размер на 13 783.10 лв. Ищецът не твърди и не представя доказателства за сумата от
13 783.10 лв., представляваща разликата между платеното и осчетоводеното, да е издал
фактури или приходен документ и тази сума да е осчетоводена от него, като данни за това не
са установени и от вещото лице, изготвило ССЕ. Представляващият ищеца не се е явил в
с.з., за да даде отговор на поставените от ответницата въпроси по реда на чл.176 от ГПК, при
което следва да се приеме за доказано, че той е получил от ответницата сума в размер на
57 583.10 лв. по банков път и в брой по сключения договор, като част от тази сума в размер
на 13 783.10 лв.- получена в брой, не е осчетоводил, както и следва да бъде прието, че в
издадените от ищеца фактури, сумите, получени в брой от ответницата по договора, не са
включени.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че незаплатената от ответницата
част на дължимото се на ищеца възнаграждение по сключения договор за изработка е в
размер на 909.00 лв. Ищецът претендира незаплатени от ответницата суми по три издадени
и осчетоводени от него фактури: по фактура №17 от 14.10.2022 г.- частично сумата от
7842.26 лв.; по фактура № 25 от 23.12.2022 г.- сумата от 2880.24 лв. и по фактура № 26 от
23.12.2022 г.- сумата от 3969.60 лв. за извършени СМР и строителни материали, но поради
нередовно воденото от него счетоводство и неосчетоводяването на суми, получени по
договора в брой от ответницата, по делото не е установено коя и каква част от задълженията
си по договора е заплатила ответницата в брой на представляващия дружеството, как са
отнасяни от ищеца извършените от ответницата в брой пращания, както и не е установено и
по коя от издадените от ищеца три фактури и на основание кои от посочените в тях СМР и
кои строителни материали, вложени от него в извършване на ремонта в имота на ищцата,
ответницата дължи заплащане на сумата от 909.00 лв.
Отделно от това, от заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че по
10
протокол №5 от 02.11.2022 г. въз основа на който е издадена фактура №25 от 02.11.2022 г. е
актувано с 1038.00 лв. в повече, а по протокол №4, въз основа на който е издадена фактура
№ 17 от 14.10.2022 г. актуваното е с 378.00 лв. в повече. По отношение на част от
посочените във фактура № 26 от 23.12.2022 г. строителни материали, вещото лице не е
установило къде конкретно в строителството са вложени, като не е получило информация за
това и от представляващия ищцовото дружество, в чието присъствие е извършен огледа на
обекта. Представените по делото протоколи за извършени СМР от 14.10.2022 г. и от
02.11.2022 г. по правната си характеристика представляват частни свидетелстващи
документи, които не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила за
засвидетелстваните от тях факти и според константната съдебна практика следва да бъдат
преценяван от съда по свое вътрешно убеждение, с оглед всички доказателства по делото.
Следователно, тези протоколи, дори и да бъдат подписани от възложителя, могат да бъдат
оспорени с всички доказателствени средства по ГПК, в т.ч. и с приетите по делото
експертизи. В случая, ответницата е оспорила представените от ищеца приемо-
предавателни протоколи, които не са подписани от нея, с твърдения освен за некачествено
изпълнение и за неточно такова в количествено отношение, които възражения са установени
чрез неоспореното по делото заключение от страните на съдебно- техническата експертиза,
според което в представените протоколи, относими към предмета на делото, е актувано в
повече от действително извършеното, както и не са вложени или са вложени, но не и в
количеството, посочено във фактура №26 от 23.12.2022 г. строителни материали.
Поради неоснователността на иска за главница, неоснователен се явява и
предявеният осъдителен иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на
677.47 лв.
Тъй като крайните решаващи изводи на районния съд за неоснователност на
ищцовите претенции и за отхвърлянето им съвпадат с тези на въззивната инстанция,
обжалваното решение на ЯРС като краен резултат се явява правилно и законосъобразно и
като такова следва да се потвърди. Въззивната жалба следва да се остави без уважение.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК право на разноските
пред въззивната инстанция има въззиваемата Ж. С. Д.. Страната е доказала разноски във
въззивното производство в размер на 900.00 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение,
съгласно договор за правна помощ и съдействие от 19.11.2024 г., които следва да бъдат
възложени в тежест на въззивното дружество.
Водим от изложеното, Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 520 от 09.10.2024 г., постановено по гр.д. №
1103/2023 г. по описа на Ямболския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „Желязков Груп Строй“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Меден кладенец, общ. Тунджа,
представлявано от управителя Т.Ж.Ж., да заплати на Ж. С. Д. от гр.*****, ЕГН **********,
сумата от 900.00 лв. разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12