Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и седми септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА
АТАНАСОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Адриана Атанасова в. гр. д. № 1635 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
С решение №
528948/08.11.2018г., постановено по гр.д. № 51335/2016г. на СРС, ГО, 56-ти
състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу С.Н.К. и Л.Г.К.
искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, , вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че последните дължат солидарно
на „Т.С.“ ЕАД за абонатен № 92251 за топлоснабден имот с адрес: гр. София, общ. Възраждне, ж.к. „**********, сумите както следва: 2874, 14
лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от
м.05.2013г. до м.04.2015г., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2016г.
до окончателното плащане, сумата от 370,93 лв.,представляваща мораторна лихва
за период от 16.09.2014г. до 15.06.2016г., начислена върху главницата за
доставена топлинна енергия за период от м. 05.2013г. до м.04.2015г., сумата от
29,28 лв., представляваща главница за възнаграждение за услугата дялово
разпределение за периода от м.05.2013г. до м.04.2015г., ведно със законната
лихва, считано от 28.06.2016г. до окончателното плащане, сумата от 3,71 лв. ,
представляваща мораторна лихва, считано от падежа на всяко едно от отделните
вземания за възнаграждение за дялово разпределение до 15.06.2016г., начислена
върху главницата за възнаграждение за дялово разпределение за периода от
м.05.2013г. до м.04.2015г.. В останалата част предявените искове са били
отхвърлени.
С
горепосоченото решение Л.Г.К. е осъдена да заплати на ищеца на основание чл.
78, ал. 1 и 8 ГПК сумата от 751,07 лв., представляваща разноски по делото,
както и сумата от 56,51 лв., представляваща разноски в заповедното производство,
а С.Н.К. е осъден да заплати на ищеца сумата от 751,07 лв., представляваща
разноски по делото, както и сумата от 56,51 лв., представляваща разноски в
заповедното производство.
Решение №
528948/08.11.2018г., постановено по гр.д. № 51335/2016г. на СРС, ГО, 56-ти
състав е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД като трето лице – помагач на
страната на ищеца.
Срещу така
постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове е депозирана въззивна жалба
от ответницата Л.Г.К., чрез назначения й особен представител адв. С.С. - САК. Излага
съображения, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че между ответницата
и ищцовото дружество е налице облигационна връзка,
като изтъква, че съдът неправилно още с доклада по делото е приел, че не се
нуждае от доказване обстоятелството за наличие на облигационно правоотношение
за доставка на топлинна енергия между ищеца и ответниците за процесния период.
Поддържа се, че неправилно СРС е приел, че Общите условия са влезли в сила и
същите са били публикувани, тъй като по делото няма данни за кои общи условия
се приема от съда, че са влезли в сила, респ. защо приема, че същите са влезли
в сила. Сочи се, че е останало недоказано по делото, че ответницата е била в
облигационни отношения с фирмата, посочена за извършваща топлинно счетоводство „Д.” ЕООД. Оспорва се
приетата по делото съдебно – техническа експертиза. Навеждат се твърдения, че стойността
на незаплатената услуга дялово разпределение се дължи на „Д.” ЕООД, а не на
ищеца, като следователно не следва да се присъжда и лихва върху тази сума в
полза на ищеца. Сочи се, че фактурите не са публикувани на интернет страницата
на „Т.С.” ЕАД, като дори и да се приеме, че се дължат суми на ответника, то
тяхната изискуемост не е настъпила. Твърди се още, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че посоченият абонатен № 092251 принадлежи на топлоснабдения имот, тъй като по делото не е било
представено заявление/молба/ декларация за откриване на партида. Моли съда да
отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли
изцяло предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по
чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД
и третото лице – помагач на ищеца
„Т.С.” ЕООД.
Въззивна
жалба от ответника С.Н.К., не е постъпила, поради което
решението спрямо него като необжалвано е влязло
в сила.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, , вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
с чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че
ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153, ал.1 ЗЕ за топлоснабден имот – апартамент №
75, находящ се в гр. София, общ. Възраждне, ж.к. „**********,
като му дължат солидарно сумата от общо 3448,33 лв., от които: 2937,37 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.05.2013г. –м.04.2015г., 464,86 лв. – законна лихва за забава от
30.06.2013г. до 15.06.2016г., както и 39,48 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода от м.05.2013г. –м.04.2015г и 6,62 лв. – мораторна
лихва за забава за периода от 15.08.2014г. до 13.06.2017г., ведно със законната
лихва от 28.06.2016г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх. № 3041272 до окончателното изплащане
на сумите. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на
издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците С.Н.К. и Л.Г.К. са депозирали писмени отговори на
исковата молба, чрез назначените им особени представители. Поддържат, че не е
налице облигационно отношение между страните поради липсата на писмен договор.
Излагат се съображения, че ищецът не е
представил по делото информация относно измервателните уреди, въз основа
на които се измерва и отчита потребената топлинна
енергия, за която се претендира плащане за процесния период, като липсват и
данни относно техническата изправност на измервателните уреди. Прави се
възражение за погасена давност на вземанията на ищеца за м.05.2013г. и
м.06.2013г. Оспорва се и твърдението, че Л.К. е собственик на имота, който е
описан в представения по делото нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека. Оспорват се представените с исковата молба писмени документи –
съобщение към фактура от 31.07.2014г., Протокол от ОС на етажните собственици
от 03.08.2002г. , Списък на абонатите от етажната собственост, извлечение от
15.06.2016г. за абонатен номер 092251. Сочи се, че представените нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека, договор за прехвърляне на дружествен дял,
сключен между „И.И.ГмбХ” и
„Т.Е.С.ГмбХ” и решение на „Т.Е.С.ГмбХ”
са неотносими по делото. Молят съда да отхвърли
исковата претенция на ищеца и претендират
разноски по делото.
На 28.06.2016г. „Т.С.“ ЕАД е
депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С.Н.К. и Л.Г.К. за сумата 2976,85 лв. – главница, както и 471,48 лв.
– мораторна лихва за периода 30.06.2013г. – 15.06.2016г. В т.12 от заявлението
е пояснено, че длъжниците са ползвали доставена от ищеца топлинна
енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, общ. Възраждне, ж.к. „**********.
Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за доставена, но неизплатена топлинна
енергия: 2937,37 лв. - главница и 464,86
лв. лихва, а за дялово разпределение: 39,48 лв. - главница и 6,62 лв. - лихва.
С
разпореждане от 01.07.2016г. по ч. гр. д. № 35045/2016г. на СРС, 56 състав,
съдът е постановил исканата заповед за изпълнение срещу С.Н.К. и Л.Г.К. за
сумата от 2937,37 лв. – главница,
представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. –
30.04.2015г., и 464,86 лв. лв.- законна лихва за забава от 30.06.2013г. –
15.06.2016г., ведно със законната лихва от 28.06.2016г. до окончателното
изплащане на сумата и разноски по делото, а именно: 68,97 лв. държавна такса и 350,69
лв. възнаграждение на юрисконсулт.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е
депозирано възражение от длъжниците, с което оспорват
вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл. 415, ал.4 ГПК
ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Видно от представения протокол от
проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. „Сердика”, бл. *******, етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с „В.Е.С.” ЕООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в
режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение. В списъка
фигурира името на ответника С.Н. К. с положен подпис срещу него.
Пред СРС е
ангажиран договор № У № 323/15.07.2011г.,
сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „И.Б.“ ЕООД – изпълнител, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя,
който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Към исковата
молба са представени и договор за прехвърляна на дружествен дял
от19.08.2014г. между „И.И.ГмбХ” и „Т.Е.С.ГмбХ”, с който са
прехвърлени дяловете на дружеството „И.И.ГмбХ” на „Т.Е.С.ГмбХ”. По
делото е налично и решение на „Т.Е.С.ГмбХ”, с което се променя фирмата на дружеството на „Д.”
ЕООД.
По делото е
ангажирана и молба от „Т.с.” ЕООД, с
която третото лице – помагач заявява, че „Д.” ЕООД (впоследствие преобразувано
в Т.с.” ЕООД) е изготвяло дяловото
разпределение за аб. № 92251 с титуляр С.Н.К. /съпруга на ответницата/ и
за процесния имот – ап. 75, находящ се в
гр. София, ж.к. „********, в съответствие с всички действащи през
процесния период нормативни актове, като е представило по делото и намиращите
се в него документи, а именно – дялово разпределение за период 01.05.2013г. –
30.04.2014г., дялово разпределение за период 01.05.2014г. -30.04.2015г.,
документи за главен отчет за период 01.05.2013г. -30.04.2014г. и 01.05.2014г. -
30.04.2015г.
По делото е
представен и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот от 05.11.2007г., съгласно който за обезпечаване на отпуснатия им кредит С.Н.К. и Л.Г.К.
/съпрузи/ учредяват в полза на
кредитора „Б.ДСК” ЕАД ипотека върху следния свой собствен недвижим имот,
придобит по време на брака им, и представляващ съпружеска имуществена
общност, именно – ап. 75, находящ се в гр. София,
общ. Възраждне, ж.к. „********състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ от 79,36 лв., заедно с принадлежащото избено
помещение N 12, без посочена площ съгласно доказателствения
акт за собственост, заедно с припадащите се 2,748 % идеални части от общите
части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху
мястото – държавна земя.
От заключението на вещото лице инж. Б.В.-Т.по
изслушаната пред СРС съдебно - техническата експертиза се установява, че количеството
топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда,
се измерва чрез т.нар. общ
топломер, монтиран в абонатната станция. С оглед въведената система за дялово
разпределение отчитането на топлинната енергия е извършвано от третото лице - помагач
съобразно договор, сключен с етажните собственици на топлоснабдената
сграда. При условията на сключения договор третото лице - помагач е
отчитало отдадената топлинна енергия. От заключението по СТЕ се
установява, че начисляваната от ищеца за имота топлинна енергия е такава за
отопление на имота от щранг –лира в банята,; енергия, отдадена от сградната
инсталация и енергия за горещо битово водоснабдяване. Според СТЕ начисляваната
за процесния период топлинна енергия за отопление на имот е начислена в съотвествие с формулата съгласно Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. Топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, е начислена в съответствие с нормативната уредба, а монтираните
измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените
изисквания, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали
количествата топлинна енергия. Същото обстоятелство се установява и от
представените от ищеца протоколи за периодична проверка на топломера с електронен блок тип Multicall
66 C в
абонатната станция, съгласно БДС 1434-2001 и протоколи за тяхната смяна, които
са извършвани на всеки две години – от 2012г., 2014г. и 2016г. При извършената
проверка се е установило, че уредите съответстват на одобрените стандарти. Количествата потребена топлинна енергия са
начислявани при спазване поднормативната уредба. В заключението е посочено, че
общо дължимата сума за потребена топлинна енергия през процесния период е в
размер на 2874,14 лв. Съдебно - техническа експертиза е изготвена след
запознаване с материалите по делото и направените справки в „Т.С.” ЕАД и фирмата
за дялово разпределение „Д.” ЕООД.
Пред СРС е изслушана и съдебно-счетоводната
експертиза, изготвена от вещото лице В.С., от чието заключение се установява,
че за процесния период от м.05.2013г. до м.04.2015г. за абонатен № 092251 за
имот, находящ се в гр. София, общ. Възраждане, ж.к. „********ап. 75 сумата на неплатената топлинна енергия е в
размер на 2874,14 лв., както следва по пера: за периода от м.05.2013г. до
м.04.2014г. задълженията за топлинна енергия по прогнозни данни възлизат на 1394, 00 лв. суми по прогнозни
данни и 101,03 лв. – сума по изравнителна сметка от ФДР за същия период или
общо 1495,00 лв. стойност на общата фактура за периода от м.05.2013г. до
м.04.2014г.; за периода от м.05.2014г. до м.04.2015г. задълженията за топлинна енергия по прогнозни
данни възлизат на 1647,56 лв. суми по
прогнозни данни и – 268,45 лв. – сума за връщане по изравнителна сметка от ФДР
за същия период или общо 1379,17 лв. стойност на общата фактура за периода от
м.05.2014г. до м.04.2015г. Освен сумите за топлинна енергия за ответниците е
начислена такса за отчитане на уреди и разпределение на ТЕ, както следва: по фактура за периода м.05.2012- м.04.2013г.
– 10,20 лв., по фактура за периода м.05.2013г. – м.04.2014г. – 10,20 лв., по
фактура за периода м.05.2014г. – м. 04.2015г. – 19,08 лв. или общо 39,48 лв. и общо дължимата лихва за
изчислената главница за дялово разпределение – 6,62 лв.
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд
установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета
на делото е включен установителен иск, предявен от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, при направено възражения от длъжниците
в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок.
Целта на ищеца е да се установи със сила на присъдено нещо спрямо другата
страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК.
За
уважаване на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и респ. за ангажиране отговорността на ответниците ищецът следва да
докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения
между него и ответника за доставката на топлинна енергия, обема на реално
доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период и че нейната
стойност възлиза именно на претендираната сума.
По
общите правила за разпределение на доказателствената
тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи
факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и
качеството на ответниците на потребители на такава топлоенергия, обема на
реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната
лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на
спорната сума. Ответниците могат да противопоставят
защитни правопогасяващи или правоизключващи
възражения.
Съгласно нормата
на чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени
задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто
обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка
на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Собственикът
или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.
По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде
всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 –
чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването,
обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните
собственици на „Д.“ ЕООД с договор, сключен от упълномощен представител на
етажните собственици. Третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия
период.
В нормата на
чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост,
въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна
енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела
в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
По делото
пред първоинстанционният съд е било оспорено от Л.Г.К. с депозирания отговор на
исковата молба качеството на ответницата на собственик на процесния имот. Съобразно
разпределената доказателствена тежест с проекто- доклада по делото по чл. 140 ГПК, обявен за
окончателен в първото по делото съдебно заседание, без възражения от страна на
ищеца и ответницата, в тежест на ищеца е да докаже, че ответницата има качество
на потребител на топлинна енергия – собственик или титуляр на вещно право на
ползване върху имота. На базата на съвкупния анализ от представените по делото
писмени доказателства се установява, че ответниците са собственици на процесния
имот за периода, за който е исковата претенция на ищеца. Същото се установява
от представения по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот от 05.11.2007г., съгласно който за обезпечаване
на отпуснатия им кредит С.Н.К. и Л.Г.К. /съпрузи/ учредяват в полза на кредитора „Банка ДСК” ЕАД
ипотека върху следния свой собствен недвижим имот, придобит по време на брака
им, и представляващ съпружеска имуществена общност, именно – ап. 75, находящ се в гр. София,
общ. Възраждне, ж.к. „********състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ от 79,36 лв., заедно с принадлежащото избено
помещение N 12, без посочена площ съгласно доказателствения
акт за собственост, заедно с припадащите се 2,748 % идеални части от общите
части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху
мястото – държавна земя. Съгласно разпоредбата на чл. 586 ГПК при
съставяне на НА за учредяване на договорна ипотека нотариусът е длъжен да
провери дали учредяващите ипотеката са собственици и доколкото в настоящето
производство процесния НА не е бил своевременно оспорен от ответниците, същия
се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила – арг. чл. 179, ал. 1 ГПК, по отношение на
обстоятелството, че посочените в него лица - С.Н.К. и Л.Г.К. са
съсобственици на процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, общ. Възраждне, ж.к. „********ап. 75.
Видно и от
представеният по делото Списък към Протокола от Общото събрание на
собствениците на етажната собственост, ответника С.Н.К. е посочил, че в имота радиаторите
са демонтирани и се ползва само топла вода., като подписът под този документ не
е бил оспорен от ответниците в хода на процеса, с оглед на което съдът е
обвързан с формалната доказателствена сила на
документа, който в случая представлява извънсъдебно признание за факт,
неизгоден за страната. В разглеждания случай по делото се
установява, че ответниците са собственици върху процесния имот, което налага
приемането на извод, че през процесния период и за процесния период, същите са
имали качеството потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1
ЗЕ. Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не го поставя
под условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на
търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването на
това качество става при настъпване на законоустановени
факти, прекратяващи облигационните отношения. С оглед на гореизложеното неоснователно
се явява направеното във въззивната жалба възражение, че не е налице
облигационна връзка между ищеца и ответницата Л.Г.К..
По
отношение на направеното във въззивната жалба оспорване за наличие на
облигационно правоотношение между „Т.С.” ЕАД и ответниците,
то настоящият въззивен състав намира същото за
неоснователно. От
изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия са ответниците за периода
по силата право на собственост. По силата на закона (чл. 150 ЗЕ) между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо
изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители
и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното
предприятие и битовия потребител. В настоящия случай релевантни за спора са
Общите условия, одобрени с решение № ОУ -001/07.01.2008г. на ДКЕВР, в сила от
14.01.2008г., както и Общите условия, одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014г.
на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г.
Неоснователен
е и релевираният довод във въззивната жалба, че е
останало недоказано по делото, че ответницата е била в облигационни отношения с
фирмата, посочена за извършваща топлинно
счетоводство „Д.” ЕООД. Видно от представения пред СРС договор У - №
323/15.07.2011г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „И.Б.“ ЕООД –
изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ, възложителят е възложил на изпълнителя,
който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение. Нещо повече, по делото е
представен и договор за прехвърляна на дружествен дял от 19.08.2014г. между „И.И.ГмбХ” и „Т.Е.С.ГмбХ”, с който се установява, че са прехвърлени всички
дялове на дружеството „И.И.ГмбХ”
на „Т.Е.С.ГмбХ”. По делото се установява и въз основа
на решението на „Т.Е.С.ГмбХ”, че фирмата на
дружеството е променена на „Д.” ЕООД. Видно от направената справка в Търговския
регистър се установява освен това, че „Т.с.” ЕООД е правоприемник на
преобразуващото се дружество „Д.” ЕООД. Видно от изготвената и представена по
делото съдебно – техническа експертиза, вещото лице е посочило, че за процесния
период изравнителните сметки са били изготвяни от „Д.” ЕООД, като съобразно
размера на дължимата суми за процесния период, същият е използвал предоставени
документи от именно тази фирма за дялово разпределение. Съдът изцяло възприема
експертното заключение, тъй като същото е компетентно дадено, обстойно
мотивирано и обосновано. Изводите на вещото лице изцяло кореспондират с
ангажираните по делото доказателства, като не са представени такива, които да
разколебават доказателствената му стойност.
В подкрепа на обстоятелството, че
ответницата е била в облигационни отношения с фирмата „Д.” ЕООД е и наличната
по делото молба от „Т.с.” ЕООД, с която
третото лице – помагач заявява, че „Д.” ЕООД (впоследствие преобразувано в Т.с.”
ЕООД) е изготвяло дяловото разпределение
за аб. № 92251 с титуляр С.Н.К. /съпруга на ответницата/ и за
процесния имот – ап. 75, находящ се в
гр. София, ж.к. „********, в съответствие с всички действащи през процесния
период нормативни актове, като е представило по делото и намиращите се в него
документи, а именно – дялово разпределение за период 01.05.2013г. –
30.04.2014г., дялово разпределение за период 01.05.2014г. -30.04.2015г.,
документи за главен отчет за период 01.05.2013г. -30.04.2014г. и 01.05.2014г. -
30.04.2015г. От всички представени и
подробно изброени по- горе документи се установява по безспорен начин по
делото, че ответниците са били в облигационни отношения с фирмата, посочена за
извършваща топлинно счетоводство „Д.” ЕООД, с оглед на което наведеното
възражение от въззивницата за липса на такива се
явява неоснователно.
Неоснователен
е и релевираният довод във въззивната жалба, че съгласно
законовите разпоредби стойността на незаплатената услуга дялово разпределение,
както за главница, така и за лихва, следва да се дължи на „Д.” ЕООД, а не на
ищеца „Т.С.” ЕАД. От ангажирания по делото договор У - № 323/15.07.2011г.,
сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „И.Б.“ ЕООД – изпълнител, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ, се установява, че възложителят е възложил на изпълнителя, който
е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение. Същото е видно и от
представените и кредитирани от настоящия въззивен
състав в тази им част съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертиза.
На следващо място основателно обаче се явява наведеното
с въззивната жалба възражение, че не е настъпила изискуемостта на вземанията на
ищеца, ако се приеме, че са налице такива, тъй като на страницата на „Т.С.” ЕАД
никога не са били публикувани фактури за процесния период.
В конкретния случай за периода от м. 05.2013г. м.02.2014г.
следва да се приложат Общите условия,
одобрени с решение № ОУ -001/07.01.2008г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008г., а
за периода от м.03.2014г.
до 30.04.2015г. следва да се приложат Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г.
Съгласно чл.33, ал.1 от
общите условия на ищеца от 2008 г. е предвидено, че купувачите са длъжни да
заплащат месечната дължима сума за топлинна енергия в 30 -дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С предвиденият в общите
условия 30 - дневен срок за заплащане на стойността на предоставената топлинна енергия през съответния месец установява периодът от време, през който
длъжникът следва да погаси ежемесечното си задължение. Последица от неплащане
на задължението е поставянето на длъжника в забава и начисляване на законната
лихва. С оглед на което се явява дължимата мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия и дялово разпределение за процесния период от 05.2013г.
м.02.2014г.
По отношение на акцесорното претенция за установяване дължимостта
на лихва върху претендираната главница за периода от
м.03.2014г.
до м.04.2015г., представляваща стойността на потребената
от ответниците топлинна
енергия,
настоящият въззивен състав намира, че приложими по
отношение на забавата в плащанията на сумите за доставена топлинна
енергия
за процесния период са Общите условия за продажба на топлинна
енергия
от "Т.С." ЕАД, одобрени с Решение
№ ОУ - 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР /към днешна дата КЕВР/, в сила от 12.03.2014
г. Съгласно чл. 33, ал. 2 и ал. 4 от Общите условия лихва за забава за
заплащане на задълженията за топлинна
енергия
се дължи след изравняване за целия отчетен период, ако не са заплатени в
тридесетдневен срок от датата на публикуване на интернет
страницата на продавача. По делото нямаме представени доказателства, че
фактурите са били публикувани на интернет
страницата на "Т.С." ЕАД, поради което въззивният
съд намира, че въззивната жалба в частта, в която с решението е уважен иска за претендирания размер за законна лихва за забава за периода
от м.03.2014г.
- м.04.2015 г. е основателна и неправилно СРС го е уважил в тази му част.
Предвид гореизложеното не
следва да се присъжда на ищеца законната лихва за забава за периода от
16.09.2014г.
до 15.06.2016г.,
за доставена топлинна енергия за периода
от м.03.2014г. до м.04.2015г., а следва да се присъди единствено законна лихва
за забава за периода от м.05.2013г. до м. 02.2014г., изчислена при
условията на чл.162 ГПК върху главницата от 1227,85 лв. и възлизаща в размер на
218, 31 лв., като обжалваното решение следва да бъде отменено за сумата над
218,31 лв.
до присъдения размер от СРС в размер на 370,93 лв.
Не следва да се
присъжда и претендираната сума за законна лихва за
забава, считано от падежа на вземането за възнаграждението за дялово
разпределение за главницата /за периода м.03.2014г. до м.04.2015г./ до 15.06.2016г.. Следователно дължима се
явява само законната лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от м.05.2013г. до м.02.2014г., изчислена по реда на чл. 162 ГПК и
възлизаща в размер на 1,81 лв. Имайки предвид обаче, че първоинстанционният съд
е изчислил, че размерът на законната лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение възлиза на сумата общо от 3,71 лв., то решението на СРС следва да
бъде отменено за сумата над 1,81 лв. до сумата от 3,71 лв.
Неоснователно се явява наведеното
възражение от ответницата, че аб. №
092251 не се отнася до топлоснабдения имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „********вх. *, ап. *. Напротив, видно от съвкупния
анализа на представените по делото доказателства се установява, че посоченият
по- горе абонатен номер е този, който се отнася за процесния имот. Същото е
видно от представената молба от третото лице- помагач „Т.с.” ЕООД, ведно с
представените към същата документи, в които е посочено, че дяловото
разпределение, изготвено за горепосочения абонатен номер се отнася за процесния
апартамент. Нещо повече, същото се потвърждава от депозираните и приети по
делото съдебно – счетоводна и съдебно – техническа експертиза, които въззивният съд кредитира в тази им част, намирайки същите
за достоверни и отговарящи на останалия представен по делото доказателствен материал.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат
частично, решението в обжалваната част следва да се потвърди по отношение на
уважената част за главницата за топлинна енергия и дялово разпределение, ведно
със законната лихва, считано от 28.06.2016г. до окончателното плащане, както и
за мораторната лихва за периода от м. 05.2013г. до
30.04.2014г., като в останалата част обжалваното решение следва да бъде
отменено.
По разноските по производството:
При
този изход на спора и с оглед частичната основателност на въззивната жалба въззивникът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 6 и
ал. 7 от ГПК сумата от 25 лв. за държавна такса в полза на СГС и сумата от 155,
56 лв. на въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД – дължима
такса за заплатен от ищеца депозит за особен представител съобразно уважената
част от иска.
По
отношение на направените разноски пред
първата инстанция и с оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК всеки от ответниците следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 727,39 лв., представляваща разноски в
исковото производство /за държавна такса, за депозити за вещи лица по СТЕ и ССчЕ, за депозити за възнаграждения на особени
представители и за юрисконсултско възнаграждение,
определено в минимален размер съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната
помощ/, както и сумата от 54,72 лв. , представляваща разноски в заповедното
производство /за държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение, определено в минимален размер съгласно чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правна помощ/. С оглед на което първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта за разноските, в която всеки от ответниците е
осъден да заплати на ищеца сумата над 727,39 лв. до присъдения размер от 751.07
лв. – разноски в исковото производство и сумата над 54,72 лв. до присъдения
размер в размер на 56,51 лв. – разноски в заповедното производство.
С оглед цената на исковете и на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не
подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
решение №
528948/08.11.2018г., постановено по гр.д. № 51335/2016г. на СРС, ГО, 56-ти
състав в частта, в
която е признато за установено, че Л.Г.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи
солидарно със С.Н.К., ЕГН: ********** на „Т.С.” ЕАД, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:***, както следва:
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
над 218,31 лв.
до присъдения размер от 370,93 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
16.09.2014г. до 15.06.2016г., начислена върху главницата за
доставена топлинна енергия за периода от м.03.2014г. до м.04.2015г.
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
над 1,81 лв. до сумата от 3,71 лв.,
представляваща мораторна лихва, считано от падежа на всяко от отделните
вземания за възнаграждение за дялово разпределение до15.06.2016г., начислена
върху главницата за дялово разпределение за периода от м.03.2014г. до
м.04.2015г., както и в
частта, в която на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК Л.Г.К., ЕГН: ********** е осъдена да
заплати на "Т.С." ЕАД, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:*** сумата над 719,48 лв.,
представляваща разноски по делото, както и за сумата над 54,13 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 35045/2016г. по
описа на СРС, 56 състав,
и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** срещу Л.Г.К., ЕГН: **********,
с адрес: ***, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
положително установителни искове с правно основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде установено, че дължи солидарно със С.Н.К., ЕГН: ********** на ищеца „Т.С.“
ЕАД, както
следва:
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата над 218,31 лв.
до присъдения размер от 370,93 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.09.2014г. до 15.06.2016г.,
начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от м. 03.2014г.
до м.04.2015г.
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата над 1,81 лв. до сумата от
3,71 лв., представляваща мораторна лихва, считано от падежа на всяко от
отделните вземания за възнаграждение за дялово разпределение до 15.06.2016г.,
начислена върху главницата за дялово разпределение за периода от м.02.2014г. до
м.04.2015г.,
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
528948/08.11.2018г., постановено по гр.д. № 51335/2016г. на СРС, ГО, 56-ти
състав в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА Л.Г.К.,
ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** на основание чл. 78, ал. 7 ГПК сумата от 428,96 лв. – дължима такса
за заплатен от „Т.С.“ ЕАД депозит за особен представител съобразно уважената
част от иска.
ОСЪЖДА Л.Г.К., ЕГН: ********** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по банковата сметка на СГС на основание чл.
78, ал. 6 ГПК сумата от 22,75лв. – държавна такса пред въззивната инстанция.
Решението в
частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като
необжалвано.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.