М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 6107/2016г.
по описа на ПРС
Районна прокуратура гр.Пловдив е
повдигнала обвинение и е предала на съд М.А. *** с ЕГН ********** за това, че
на 16.04.2016г. в село Розовец, обл.Пловдив е причинил другиму – на П.Г.У. ЕГН **********
средна телесна повреда, изразяваща се в открито огнестрелно нараняване на
лявата подбедрица с кожен дефект и счупени голям и малък пищял, което е
наложило оперативно наместване с фиксация на счупените фрагменти, довела до
трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник – престъпление по
чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК
и за това, че на 16.04.2016г. в
село Розовец, обл.Пловдив е държал
огнестрелно оръжие – едноцевна, гладкоцевна, ловна пушка марка „SAPALLAR AUTUFEKSANY, № TS 870 ТМ NBD”,
12 кал. и боеприпаси - 27 бр. ловни патрона, кал. 12, без да има за това
надлежно разрешение – престъпление по чл.339, ал.1 от НК.
В съдебно заседание беше приет за съвместно разглеждане
в наказателния процес предявените от пострадалия П.Г.У. граждански искове за сумата от 25000 /двадесет и пет
хиляди/ лева срещу подсъдимия М.А.А. представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от престъплението по
чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието до
окончателното й изплащане
и за сумата от 1640 /хиляда шестстотин и четиридесет/ лева срещу
подсъдимия М.А.А. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
престъплението по чл.129, ал.2, вр. ал.1
от НК, ведно
със законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателното й
изплащане.
Пострадалият
П.Г.У. беше конституиран като граждански ищец и частен обвинител в
наказателното производство с повереник адв.К.Е..
Представителят на прокуратурата поддържа обвиненията спрямо подсъдимия М.А.А. по посочената в
обвинителния акт правна квалификация на деянията поради доказаност както
от фактическа, така и от субективна страна и пледират подсъдимият да бъде
признат за виновен и по двете обвинения. По отношение на наказанията
представителят на прокуратурата поиска за престъплението по чл.129, ал.2, вр.
ал.1 от НК да се наложи наказание три години лишаване от свобода, а за
престъплението по чл.339, ал.1 от НК се поиска да се наложи наказание четири
години лишаване от свобода. Представителят на прокуратурата поиска по отношение
на двете наказания да се приложи разпоредбата на чл.23 от НК и да се определи и
наложи едно общо най-тежко наказание четири години лишаване от свобода на
подсъдимия М.А.А., което да се изтърпи при първоначален общ режим.
Представителят на прокуратурата поиска направените разноски по делото да се
присъдят на подсъдимия.
Повереникът на гражданската ищца и частен обвинител П.Г.У. - адв.К.Е. поддържа
обвинението и пледира на подсъдимия А. да бъдат наложени наказанията поискани
от представителят на прокуратурата. По отношение на предявените граждански
искове се пледира за тяхната доказаност като основание и размер и се поиска от съда
да ги уважи изцяло, както и да се присъдят направените разноски по делото.
Защитникът на подсъдимият М.А.А. –
адв.Р.М. оспорва обвинението по отношение неговата доказаност за нанасянето на
средната телесна повреда. Не се оспорва противоправното държане на ловната
пушка. В пледоарията си защитата поиска подсъдимият М.А.А. да бъде оправдан за
извършено престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК и наказан за извършено
престъпление по чл.339, ал.1 от НК, като му се наложи наказание при отчитане на
многобройните смекчаващи вината обстоятелства.
Подсъдимият М.А.А. се признава за виновен
за незаконното държане на ловната пушка. По другото обвинение за извършено
престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК не се признава за виновен. По отношение на предявените му обвинения дава
обяснения за наличие на нападение от страна на П.У. в дома му и за произведен
изстрел с пистолет от У. към него, както и за предприети действия от негова
страна за защита и неволно произведен изстрел с ловната пушка. Подсъдимият А. в
лична защита се присъедини към изложеното от неговия защитник и поиска от съда
да прояви безпристрастие при определяне на наказанието което да му бъде
наложено.
Съдът, като съобрази поотделно и в съвкупност
доказателствата по делото, установени в хода на проведените досъдебно и
наказателно производство, обвинителната реч на представителя на прокуратурата,
пледоарията на повереника на пострадалия П.Г.У., на защитата на подсъдимия М.А.А.
и заявеното при личната защита от подсъдимия М.А.А. прие за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият М.А.А. е роден на *** ***,
обл.П., ул.”П.” № **, б., български гражданин, със средно образование, трудово
ангажиран - *****, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
От приетата по делото справка
съдимост / лист 33 от ДП/ на М.А.А. се установи че същия не е осъждан, както и
че не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание Глоба по реда на чл.78а от НК.
Подсъдимият М.А.А. и свидетел П.Г. ***
и към инкриминираната дата са били негови жители. Помежду си нямат родствени
връзки. Не поддържат и други отношения помежду си.
Подсъдимият М.А.А. е трудово ангажиран. Към инкриминираната дата като *****
обработвал земи в землището на с.Р., където и живеел със семейството си в
собствена наследствена къща. Занимавал се е и с отглеждане на животни. Във
връзка с отглеждането на животни – кози и овце, около 5 години преди
инкриминираната дата, подсъдимият М.А. е наел свидетел П.У. като ***.
Впоследствие отношенията между двамата на работодател – работник били прекратени. По отношение на прекратеното
правоотношение свидетел П.У. имал претенции към подсъдимият А. за незаплатени от него 80 лева за положен труд. Подсъдимият А.
отрича наличие на такова неизпълнение на задължение към свидетел У..
Вечерта, на 15.04.2016г. след 20,30
часа подсъдимият М.А. отишъл на гости на свой познат в село Розовец, където
останал няколко часа. По време на това гостуване подсъдимият А. изпил около 250
грама българска водка.
Малко след полунощ, в ранните часове
на 16.04.2016г. подсъдимият А. тръгнал към дома си. По пътя към дома си,
подсъдимият А. минал покрай дома на свидетел К.С., с когото бил в приятелски
отношения. Виждайки, че в дома му свети подсъдимият А. решил да се отбие. По същото време в дома на свидетел С. се
намирал свидетел П.У.. Свидетел С. и свидетел У. се черпели и разговаряли за
работа по къщата, която свидетел С. имал намерение да извърши, както и за ангажиране
и на свидетел У.. При влизането в дома на свидетел С., подсъдимият А. бил
посрещнат от свидетел П.У. с думите „Здравей
бе **”, „Какво правиш бе **”. Между подсъдимият А. и свидетел П.У. възникнала
кавга, захващане за дрехите при което били бутнати няколко чаши от масата.
Кавгата между двамата била прекратена от свидетел С. като изгонил подсъдимия А.
от дома си. След като подсъдимият напуснал дома на свидетел С., свидетелите С.
и У. продължили разговора си. Малко по – късно в дома на свидетел С. отново
влязъл подсъдимият А., който носел едноцевна пушка на рамото си. Между
подсъдимият А. и свидетел П.У. отново възникнала кавга. За прекратяването и, се
намесила и свидетелката К.С., която ги изгонила от дома си. След като
подсъдимият А. и свидетел У. напуснали имота на семейство С., свидетелката К.С. заключила след тях входната врата.
Подсъдимия А. и свидетел П.У.
излизайки на улицата продължили да се карат и се сборичкали. При кавгата
подсъдимият А. ударил с пушката по главата свидетел У., след което двамата се
разделили. След 01:30 часа на 16.04.2016г. подсъдимият А. се прибрал в дома си.
Малко след като влязъл в дома си, подсъдимият А. чул отвън гласа на П.У. който го
викал да излезе. При излизането от дома
си, подсъдимият А. установил, че свидетел
П.У. се намира в двора на къщата му, пред вратата. Излизането на подсъдимия не
променило поведението на свидетел У., който отново отправил закани към
подсъдимия, както и произвел изстрел с пистолет който държал, към главата на М.А..
Произведения изстрел не причинил увреждания на подсъдимия А., тъй като патрона
бил шумов – сигнален. Подсъдимият М.А. влязъл в дома си. Взел оставената там
ловната си пушка и отново излязъл отвън. Подсъдимият А. произвел изстрел с нея в посока свидетел У.,
към земята. Проектилите /сачмите/ от ловния патрон засегнали лява подбедреница
на свидетел У., който веднага напуснал двора. Свидетел на случилото станал
малолетния син на подсъдимия – свидетел М.М.А..
На 16.04.2016г. около 01:50 часа в
РУ Раковски бил получен сигнал за стрелба с огнестрелно оръжие в село Р. на
ул.”***” № **. Сигналът бил подаден от подсъдимият М.А. до телефон 112, който
го препратил на полицейското управление. На мястото бил изпратен автопатрул на
управлението в състав Й.И., Й.Р. и К.Т.. При пристигането си в с.Р., на улица **,
на около 90 метра преди № ** полицейските служители установили че има легнало
на пътното платно лице в безпомощно състояние. Лицето имало кръв по главата и
по левия си крак. Била установена самоличността на това лице, а именно на
свидетел П.У., който заявил на полицейските служители, че е бил прострелян с
пушка от М.А.. Случаят бил докладван на ОДЧ в полицейското управление и
поискано извикване на екип на СМП. Полицейските служители установили и
местонахождението на подсъдимия А., който бил в двора си, на стълбите пред
къщата. При проведен с подсъдимия А. разговор на полицейските служители било
съобщено, че П.У. е влязъл в дома на А. и го заплашил с нож и пистолет, при
което А. го прострелял с пушка, за чието придобиване и държане нямал
разрешение. Подсъдимият А. и свидетел У. били изпробвани за употреба на алкохол
с техническо средство „Дрегер Алкотест
7510”, при което било отчетено за свидетел У. 1,46 промила и 1,72 промила за А..
При прегледа на У. от медицинско лице от пристигнали екип на СМБ било
установено, че същия има разкъсно-контузна рана на главата и входно изходна
прострелна рана на прасеца на левия долен крайник. Пострадалото лице било
откарано в УМБАЛ Пловдив за допълнителни изследвания. Полицейските служители
запазили местопроизшествието до идването на разследващите органи. Преди
идването на разследващите органи било установено местонахождението на едноцевна
ловна пушка, с 27 броя патрони, които се намирали в помещение зад къщата.
Ловната пушка и боеприпасите били иззети от полицейските служители и положени
под навеса на къщата, където били установени от пристигналите на мястото
разследващи. В последствие пушката била описана и в съставения протокол за
оглед на местопроизшествие. При извършения оглед било установено, че пред
къщата на А., в двора се намира нож/кама/ с кания с обща дължина от 24 см. В
близост до дома на А., в циментова коруба бил установено наличието на пистолет
с надпис ЕКОЛ, с празна гилза от шумов патрон. По дръжката на пистолета при
неговото изземване е установено наличие на червено-кафяво петно с неправилна
форма, наподобяващо кръв. Било е установено,
че посочените вещи – нож с кания и пистолет са на П.У..
За изясняване на обстоятелствата по
образуваното при условията на чл.212, ал.3 от НПК досъдебно производство М.А.
бил откаран в РУ Раковски.
Привлечен като обвиняем по
досъдебното производство М.А. не се признава за виновен и дава обяснения, за не
наличие на задължение от 80 лева към П.У., за възникнала свада помежду им и за
влизане в дома му на П.У., както и че за защита е произвел изстрел с ловната
пушка към земята при което бил засегнат левия крак на У..
В хода на досъдебното производство са били
разпитани лицата имащи отношение към случая. Представени са били и заключения
по назначените СМЕ, химически и балистични експертизи.
В хода на проведеното досъдебно
производство било установено, че на М.А. не е било издавано разрешение за придобиване,
съхранение и носене на ловно оръжие / справка от служба КОС при РУ Раковски -
лист 95 от ДП/, че ловна пушка „SAPALLAR AUTUFEKSANY, № TS
870 ТМ NBD”, 12 кал. не се води на отчет,
както и че на П.Г.У. няма издадени удостоверителни документи за извършено
уведомление за притежание на газово оръжие, както и за регистрация на газов
пистолет марка ЕКОL Р29, № Р730597.
На
13.07.2016г. с протокол за доброволно предаване / лист 96 от ДП / за нуждите на
разследването привлечения като обвиняем М.А. предал на разследващите органи 1
брой въздушна пушка с дървен приклад, с корозирали метални елементи и части,
без надписи за марка и модел.
На основание внесен ОА е образувано и
проведено настоящето производство.
В хода на съдебното следствие се
разпитаха посочените в ОА лица, както и като свидетели на И.К.Б. и Г.Й.Ч.жители на село Розовец. Представи се и
характеристика на подсъдимия М.А. *** /лист 34 от наказателното/.
Тази фактическа обстановка съдът
извежда след анализ на събраните по
делото гласни и писмени доказателства, а
именно: от
обясненията на подсъдимия М.А.А., дадени в съдебно
заседание в кредитираната им част, от дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите П.Г.У.,
Й.П.И., Й.Б.Р., К.Е.С., К. Г. С., М.Б.Б., М.М.А., И.К.Б. и
Г.Й.Ч. в кредитираните им от съда части, както и от писмените
доказателства, събрани на предварителното производство, прочетени на основание
чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал – протокол за
оглед на местопроизшествие с приобщен към него фотоалбум / лист 7 – 10 и лист
12 – 25 от ДП/, справка съдимост на М.А.А. / лист 33 от ДП/ , протоколи за
доброволно предаване на ВД – 1 бр. едноцевна ловна пушка марка „SAPALLAR AUTUFEKSANY, № TS 870 ТМ NBD”,
12 кал. и боеприпаси - 27 бр. ловни патрона, кал.12 / лист 93 от ДП / и на ,
брой въздушна пушка, без надписи за марка и модел, с корозирали метални части и
елементи / лист 96 от ДП/, приемо – предавателен протокол / лист 94 от ДП/,
справка от служба КОС, включително
и заключенията на вещите лица доц. д-р С.С.С. по назначената СМЕ / лист 56 – 63
от ДП/, на Н.Г.К. по назначената СМЕ на ВД – пистолет марка ЕКОЛ / лист 66 – 68
от ДП/ и на ВД – нож тип кама с кания / лист 85 – 87 от ДП/, на П.Й.С. по назначената балистична
експертиза на ВД едноцевна ловна пушка марка „SAPALLAR
AUTUFEKSANY,
№ TS 870 ТМ NBD”,
12 кал. и 27 бр. боеприпаси – ловни
патрони 12 кал./ лист 72 – 75 от ДП/ и по назначената балистична експертиза на
ВД – сигнално – газов пистолет ЕКОЛ / лист 77 – 79 от ДП/, на С.И.Б. по
назначената химическа експертиза на ВД – сигнално - газов пистолет ЕКОЛ / лист
81 –от ДП / и на ВД пушка марка „SAPALLAR AUTUFEKSANY, № TS 870 ТМ NBD”,
12 кал. / лист 90 от ДП/, характеристична
справка от кмета на с.Р., представена в наказателното производство.
При
постановяване на своя съдебен акт съдът кредитира изцяло приетите по делото
писмени доказателствени средства, чието съдържание не се оспори от страните.
Съдът кредитира и ползва при
постановяването на своя акт заключението
на вещото лице доц. д-р С.С.С.
представено на ДП / лист 56 – 63 от ДП/ по назначената СМЕ. От заключението на
вещото лице и от провения му разпит в съдебно заседание съдът намира като
безспорно установено, че на 16.04.2016г. на П.У. са били причинени
разкъсно – контузна рана на кожата на главата, довела до разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, по смисъла на чл.130, ал.1
от НК, както и открито огнестрелно нараняване на лявата подбедреница с кожен
дефект и счупен голям и малък пищял, което е наложило оперативно наместване на
фрагментите с фиксация на счупените фрагменти, довело до трайно затрудняване на
движенията на левия долен крайник за срок от 4-6 месеца, по смисъла на чл.129,
ал.2 от НК. Установи се, че при пострадалия У. оздравителния процес е протекъл
без усложнения, както и че
разкъсно-контузната рана в окосмената част на главата на У. е причинена
от удар с или върху твърд тъп предмет,
както и че е възможно това да е по механизма и начина, посочен в ДП – при удар
с твърда част от пушката – приклад, цев и др. По отношение на нараняване на
меки тъкани и счупени кости при пострадалия У. причината е огнестрелно
нараняване. Описанието на травмата в медицинските документи не позволява да се
направи изводи относно посоката на изстрела и дистанцията, както и че
хипотетично е възможно да е самопричинено. Травматичните увреждания са в пряка
причинно – следствена връзка с деянието предмет на делото.
Съдът възприе и кредитира в
присъдата си заключението на вещото лице
като изготвено обективно, с необходимите професионални знания и опит в
съответната област. Същото не се оспори от страните.
От заключенията на вещите лица П.Й.С.
и С.И.Б. представени в хода на ДП по назначените балистични експертизи и
химически експертизи, както и от разпита на тези лица в съдебно заседание съдът
намира като установено, че едноцевна ловна пушка марка „SAPALLAR AUTUFEKSANY, № TS 870 ТМ NBD”,
12 кал. представлява огнестрелно оръжие съгласно чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ, годно
за употреба по предназначението му и употребено, след последното почистване, както
и че 27 бр. ловни патрони са стандартни, снарядени със съчми, годни и изправни
да възпроизведат изстрел, че са боеприпаси съгласно чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ.
От
заключенията на вещите лица П.Й.С. и С.И.Б. представени в хода на ДП по
назначените балистични експертизи и химически експертизи, както и от разпита на
тези лица в съдебно заседание съдът намира като установено, че пистолет марка
ЕКОL
Р29, сер. № Р730597 е сигнално – газов пистолет,
технически годен да произведе изстрел със стандартни газови и шумови пистолетни
патрони кал.9х22мм., както и че съгласно чл.4, ал.5 от ЗОБВВПИ не
представлява огнестрелно оръжие. Намерената гилза от пистолета не е боеприпас
за огнестрелно оръжие.
Съдът възприе и кредитира в присъдата
си заключението на вещите лица П.Й.С. и С.И.Б.
като изготвени обективно, с необходимите професионални знания и опит в
съответната област.
Същите не се оспориха от страните.
От заключенията на вещото лице С.И.Б.
представени в хода на ДП по назначените химически експертизи / Протокол № 684
лист 81 от ДП и Протокол 658 лист 90 от ДП/ съдът намира като установено, че
със сигнално-газов пистолет ЕКОЛ Р29 е бил възпроизвеждан изстрел след последното
му почистване както и, че с ловна пушка „SAPALLAR
AUTUFEKSANY,
№ TS 870 ТМ NBD”,
12 кал. е бил възпроизвеждан
изстрел след последното и почистване.
Съдът възприе и кредитира в
присъдата си заключенията на вещото лице
С.И.Б. като изготвени обективно, с необходимите професионални знания и опит в
съответната област.
Същите не се оспориха от страните.
От заключението на вещото лице Н.Г.К.
представено по ДП по назначената СМЕ на ВД – пистолет марка ЕКОЛ съдът намира
като установено, че петното което е установено по дръжката на пистолета
представлява човешка кръв, по отношение на която не е правен последващ анализ
за определяне на нейната групова принадлежност, както и други изследвания.
Съдът възприе и кредитира в
присъдата си заключението на вещото лице Н.Г.К. като изготвено обективно, с
необходимите професионални знания и опит в съответната област.
Същото не се оспори от страните.
Подсъдимият М.А.А. не се признава за виновен за предявеното му
обвинение за извършено престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК. Признава
вина за извършено престъпление по чл.339, ал.1 от НК. Дава обяснения и по две
обвинения. Съгласно трайно утвърдената съдебна практика да кредитиране
обясненията на подсъдимия /обвиняемия / от страна на съда, не следва другите
приети по делото доказателства да ги потвърждават, а да не ги отричат.
Подсъдимият А. не отрича противоправното
държане от негова страна на едноцевна ловна пушка, признава вината си по
предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.339, ал.1 от НК.
Дадените от него обяснения по отношение на фактите определящи извършеното
престъпление съдът не установи да се отричат от приетите доказателства. Преди
инкриминираната дата подсъдимия е придобил въпросното огнестрелно оръжие,
съхранявал го е и го е носил, с цел защита на животните които той е отглеждал
като земеделски стопанин. За придобитото огнестрелно оръжие подсъдимият А. не е
имал надлежно издадено разрешение за придобиване, държане и носене. Това оръжие
не се е водило на отчет от надлежните за това органи. Установеното не се отрича
от подсъдимия, същия в дадените от него обяснения потвърждава наличието на тези
определящи факти. Поради което
и съдът кредитира с достоверност обясненията на подсъдимия А. в тази им част, и
ползва при установяване на фактическата обстановка и за постановяването на своя
съдебен акт.
По
отношение на изложените в обясненията на подсъдимия А. факти определящи за
предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК съдът кредитира достоверност на посоченото от него причиняване на увреждане
на свидетел У. в лявата подбедреница, както и че това е станало след произведен
изстрел от подсъдимия А. с ловна пушка, който той държал. Съдът кредитира
достоверност на обясненията на подсъдимия А. и в частта им за произведен
изстрел от свидетел У. с пистолет, който държал в себе си на инкриминираната
дата. От приетите по делото доказателства се установи, че на инкриминираната
дата свидетел У. е държал в себе си сигнално – газов пистолет, идентичен с
установения при огледа на местопроизшествие в циментова коруба до дома на
подсъдимия А., както и наличието на празна гилза от шумов – сигнален патрон. В
дадените в съдебно заседание показания свидетелката С. изложи факти за чути от
нея три изстрела, които са били през непродължителен период от време, както и
че са се чули от място което е извън дома им. Обвързаността на произведените
изстрели с проявите на подсъдимия А. и свидетел У. тази вечер се потвърждават и
от показанията на свидетел И.Б., който посочи, че относно случилото се между
подсъдимия и свидетел У. в селото се е говорило че са се стреляли, т.е
възпроизведени са били изстрели по посока на всеки един от тях.
Съдът
не кредитира с достоверност обясненията на подсъдимия М.А. в частта им че е бил
заплашен с нож от свидетел У.. От приетите по делото доказателства е видно, че
ножът който е носил свидетел У. и намерен в двора на подсъдимия е бил в метална
кания, която предпазва околните както и лицето което носи ножът от неговите
режещи части. По делото съдът не установи наличието на доказателства които да
удостоверяват, че ножът е бил ваден от канията а след това отново поставян в
нея.
Относно приетите по делото гласни доказателства – показанията на
разпитаните в съдебното следствие свидетели съдът намира, че следва да посочи,
че лисва законово ограничение относно фактите които може да се установяват чрез
свидетелски показания. Във връзка с посоченото съдът кредитира като достоверни
показанията на свидетелите И.Б. и Г.Ч.дадени в съдебно заседание и които
изложиха факти удостоверяващи добри характеристични данни за подсъдимия А. и
свидетел У.. По отношение на случилото се на инкриминираната дата двамата
свидетели не са били очевидци, като добросъвестно посочиха, че за случилото се
за научили в последствие. Относно случилото се свидетел Б. посочи, че е чул в
магазина за двамата че са се стреляли,
без други подробности. Свидетел Ч. посочи, че от П.У. е чул за станал инцидент,
без други подробности. Поради не наличие на основание за критика съдът
кредитира показанията на посочените свидетели и ползва при постановяване на
своето решение.
Съдът
не установи и противоречия в показанията на свидетелите Й.И., Й.Р. и К.Т. – полицейски служители на
РУРаковски. Свидетелите възпроизвеждат еднозначно в показанията си
впечатленията относно поведението на подсъдимия А. и свидетел У. ***,
поведението на подсъдимия А. преди и по
време на процесуално-следствените действия извършени в дома му, както и относно местата, на които са установени
инкриминираните вещи. Показанията съпоставени едно спрямо друго взаимно се
допълват, без да се противопоставят едно на друго, поради което им бе възложен
кредит на доверие.
Съдът не установи и противоречия в показанията на
свидетелите М.Б., живуща на съпружески начала с подсъдимия М.А. и М.А. – техен
син, дадени в съдебно заседание. Двамата свидетели не са били очевидци на
възпроизвеждането на изстрел с ловна пушка от подсъдимия А. и настъпилото
следствие на този изстрел увреждане в лявата подбедреница на П.У.. Свидетел М.А.
посочи, че е видял свидетел П.У. в двора на семейното им жилище, както и
държането от негова страна на нож и пистолет. По отношение на свидетелката Б.,
тя е била в стая от къщата, която не е позволявала да бъде очевидец на
случващото се. Същата е чула размяната на репликите между свидетел У. и
подсъдимия, както и звука от два изстрела – един по – слаб по сила на звука и
друг по – силен като звук. Относно
причините за произвеждането на двата изстрела свидетелката Б. изложи посоченото
и от подсъдимия. Показанията на двамата
свидетели не си противоречат, и въпреки че са представени от лица в пряка
родствена връзка с подсъдимия А., поради не наличие на противоречие между тях,
както без наличие на противоречие с другите приети по делото доказателства
съдът кредитира.
Съдът не установи и противоречия и в
показанията на свидетелите К.С. и К.С., които са в нормални, приятелски
отношения както с подсъдимия А., така и със свидетел У.. Свидетелите
възпроизвеждат еднозначно в показанията си впечатленията относно поведението на
подсъдимия А. и свидетел У. при срещата им в дома им. Свидетелката С. не е
присъствала на първата среща между свидетел У. и подсъдимия, но е чула
разменените реплики между двамата при срещата им, както и шума от техните
действия – скарване и дърпане за дрехите, както и предприетите от съпруга и –
свидетел С. действия за прекратяване на кавгата а именно изгонването на
подсъдимия А.. Свидетелите възпроизвеждат еднозначно в показанията си пушката с която се е върнал отново в дома им
подсъдимия А., а именно че се касае за едноцевна ловна пушка, която е носил на
рамо, както и че до изгонването на двамата – подсъдимия и свидетел У., тази
пушка не е била ползвана в някакво действие от подсъдимия А.. Показанията на
двамата свидетели не си противоречат, те са взаимно допълващи се и съдът
кредитира и ползва изцяло при постановяването на своя съдебен акт. В хода на
съдебното следствие свидетелката С. посочи и че е чула три изстрела, които са
били произведени през кратък период от време, от място извън и далеч от дома им.
Поради
не наличие на основание за критика съдът кредитира показанията на посочените
свидетели и ползва при постановяване на своето решение.
На инкриминираната дата 16.04.2016г.
в с.Розовец е бил прострелян в лявата подбедреница П.У.. В съдебно заседание
свидетел У. даде показания относно случилото се на инкринираната дата. въз
основа анализа на приетите по дело доказателства съдът не кредитира
достоверност на показанията на свидетел У.
в частта им, че след като е бил ударен по главата от подсъдимия А. с
пушката която е носил, е бил поканен в дома му да се разплати с него. С оглед
отричането от подсъдимия на наличие на неразплатено задължение към свидетел У.,
както и размяната на удари между подсъдимия и свидетел У. след напускането на
дома на семейство С. съдът не намира наличие на житейска логика да е отправена
„покана” от подсъдимия към свидетел У.
да посети дома му. Съдът счита, че посещението на свидетел У. в дома на
подсъдимия е станало по негова лично решение, към което употребения от свидетел
У. алкохол не е бил най-добрия му помощник в вземането му. Във връзка с
приетите по делото доказателства съдът не кредитира с достоверност че носения
от него сигнално-газов пистолет не е бил изправен и че не е имал патрони за
него. От приетата по делото балистична експертиза на сигнално-газов пистолет,
марка ЕКОЛ Р29, с № Р730597 е надлежно установено неговата техническа
пригодност за използване по предназначение. Пистолета не е имал пълнител, но
същия е имал гилза от патрон в цевта. Както посочи и самия свидетел У. е имал и
два патрона, които е носил с пистолета. От приетата по делото химическа
експертиза се установи, че същия е бил използван за възпроизвеждане на изстрел.
Установената в пистолета гилза се установи, че е от сигнален – шумов патрон,
чието предназначение видно от наименованието му е да възпроизведе достатъчно
силен звук от изстрел, чуваем от намиращите се в близост до него лица. От
приетите по делото писмени и гласни доказателства, включително и заключението
на вещото лице д-р С. по СМЕ съдът намира като неустановено дистанцията от
която е бил възпроизведен изстрела от ловната пушка, както и посоката на
изстрела. В обясненията си дадени в съдебно заседание подсъдимият А. също така
не излага факти, че е бил възпрепятстван от свидетел У. както и че била хващана
пушката за цевта. В дадените в съдебно заседание обяснения подсъдимия А.
посочи, че е стрелял в плочките тъй като къщата има навес и при излизане от
вратата навеса е бил над него. Поради изложеното съдът не кредитира с
достоверност показанията на свидетел У. в частта им, че е посегнал и хванал
пушката. За не кредитира показанията на свидетел У. в тази им част, съдът взе
предвид и установеното че същия е държал нож с кания, както и е ползвал
сигнално – газовия си пистолет. Съдът не кредитира показанията на свидетел У. и
в частта им, че държания от него пистолет е паднал в корубата когато се е
опитвал да свали якето си. Шокът от
прострелването е бил достатъчно силен катализатор за свидетел У. да преодолее
влиянието на употребения алкохол и осъзнае последиците от своите действия,
както и знаейки, че сигнално – газовия му пистолет не е регистриран по съответния
уведомителен режим, да предприеми възможното от него по освобождаване от
неговото държане, като същия е бил пуснат в корубата от У. при отдалечаване му
от дома на подсъдимия А..
При
така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка Съдът
зае становище, че с деянието си
подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй като на 16.04.2016г. в
с.Розовец, обл.Пловдив е причинил на П.Г.У.
средна телесна повреда, изразяваща се в открито огнестрелно нараняване
на лявата подбедреница с кожен дефект и счупен голям и малък пищял, което е
наложило оперативно наместване с фиксация на счупените фрагменти, довело до
трайно затруднение в движенията на левия долен крайник.
Причиняването на телесната повреда
е извършено при употреба на огнестрелно оръжие – ловна пушка. При проведеното съдебно следствие и на
основание приетите по делото доказателства, съдът намира, че не са налице
достатъчно такива да се приеме че подсъдимият М.А. е извършил деянието в
условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК и като такова да
не е общественоопасно.
Институтът на неизбежната отбрана
предпоставя непосредствено и противоправно нападение, изразяващо се в активни
действия или бездействие на пострадалото лице, насочени към увреждане на
охранявани от закона интереси и изисква то да е започнало, и продължаващо във
времето. От доказателствата по делото се установява безпротиворечиво, че
действията на свидетел П.У. са били прекратени след произведения от него
изстрел със сигнално – газов пистолет, но е останал в двора на подсъдимия А..
Същия не е предприемал други действия по захващане или възпиране на подсъдимия А.
при движението му към дома си. След излизане отново в двора на подсъдимия А.,
същия е възпроизвел изстрел с носената от него ловна пушка. Възпроизвеждането
на изстрел с ловната пушка от подсъдимия към краката на свидетел У., който е
държал нож/с канията / съдът намира, че по своята правна същност не
представлява неизбежна отбрана, тъй като нямаме достатъчно данни че свидетел У.
е имал намерение да го използва срещу подсъдимия. От субективна страна, подсъдимия М.А. е действал при евентуален
умисъл. Той е съзнавал, че извършва действие годно да причини на пострадалия У.
телесно увреждане, от вида на инкриминираното. Допускал е общественоопасните
последици от деянието си, без пряко да целял причиняването конкретно на такова
телесно увреждане, но се съгласил с настъпването на този престъпен резултат.
Съдът
не възприема становището на защитника на подсъдимия че доказателствата по
делото налагали извода, че деянието е извършено по непредпазливост. Безспорно,
телесната повреда може да бъде нанесена по непредпазливост, в нейните две
форми, а именно, когато деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или
когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги
предотврати. От друга страна, престъплението по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК
може да бъде осъществено умишлено, както с пряк, така и с евентуален умисъл,
съответно ако деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал (целял) настъпването
на същите или когато деецът, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието и е предвиждал неговите общественоопасни последици, не е искал, но е
допускал настъпването на същите и въпреки това не се въздържал, а извършил
деянието. С други думи, съгласява се да настъпи и този резултат, стига целеният
от него да настъпи. В практиката на ВС и ВКС, а и в правната доктрина трайно и без
противоречиво е изяснено, че за умисъла може да се съди от средствата, с които
е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на
нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата, и други
обстоятелства.
В настоящия случай е безспорно
установено, че подсъдимият А. е възпроизвел изстрел към мястото където е бил
свидетел У., като е допускал настъпването на обществено опасните последици.
Както се посочи от самия подсъдим в съдебно заседание, той е стрелял надолу,
при знание за последиците от рикошета който може да последва при изстрел нагоре
при наличен навес над него. Дори да не е целял нараняването на свидетел У., с
оглед ползваните ловни патрони и броя на сачмите в тях, то при обстановката при
която е действувал, а именно в посока на свидетел У. с възпроизведения изстрел
е допускал, че може да бъде причинено увреждане на пострадалия, и въпреки това
не се въздържал от представата за настъпването на увреждащ резултат и
действувал. Следователно относно инкриминираната телесна повреда подсъдимият М.А.
е действувал с евентуален умисъл.
С оглед на изложеното дотук, при
наличието на всички елементи от обективната и субективната страна на състава на
престъплението, подсъдимия М.А.А. следва
да бъде признат за виновен, в извършването на престъпление по чл.129, ал.2, вр
ал.1 от НК и му бъде наложено съответното наказание. По отношение на установеното увреждане а именно
разкъсно-контузна рана на главата у свидетел У., то отговорността за нейното
причиняване се поглъща от причинена на свидетел У. средна телесна повреда.
При индивидуализацията на
наказанието по отношение на подсъдимия М.А.А. Съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства, липсата на предходни осъждания, полагането на
труд. Съдът отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство, причиняването
на средна телесна повреда на пострадалия У. чрез възпроизвеждане на изстрел с
огнестрелно оръжие.
Предвид
това, Съдът приема, че с оглед характера и относителната им тежест, при
условията на чл.54 от НК е налице превес
на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, налагащ
определяне на наказание между минималния и средния размер предвиден в закона.
Мотивиран така, Съдът приема, че целите на наказанието ще се постигнат с
определяне на наказание “лишаване от свобода” за срок от две години.
При определяне размера на
наказанието на подсъдимия съда не установи многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства и прие, че не са на лице предпоставките
за прилагане на разпоредбите на чл.55 НК, тъй като не се установиха такива
обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното от типичната за този вид престъпления.
При така възприетата фактическа обстановка съдът
намери, че подсъдимият М.А. е осъществил състава на престъпление по чл.339,
ал.1 от НК тъй като на 16.04.2016г. в село Розовец, обр.Пловдив е държал е огнестрелно оръжие - едноцевна, гладкоцевна, ловна пушка марка „SAPALLAR AUTUFEKSANY, № TS 870 ТМ NBD", 12 кал. и боеприпаси - 27 бр. ловни патрона, кал. 12, без да има за
това надлежно разрешение.
Обект на престъплението по чл.339 ал.1 от НК
са обществените отношения, свързани с опазването на установения ред от
престъпления, извършени по общо опасен начин или с общо опасни средства.
Предмет на престъплението са именно тези отношения. Подсъдимият е държал огнестрелно
оръжие /ловна пушка/ и боеприпаси за нея, без да има разрешително за това. От
приетите по делото доказателства, включително и съдебно балистични и химически
експертизи се установи че ловното оръжие е технически изправно и годно да
възпроизведе изстрел, както и боеприпасите са технически годни и могат с тях да
се произведе изстрел, което е съществуващо законово положение, че никой не може
да носи или държи оръжие и боеприпаси без надлежно разрешение от органите на
властта, а носенето на такива боеприпаси е престъпление по чл.339 ал. 1 НК. И
тъй като подсъдимият нито по право, нито с разрешение е имал право да държи
ловно оръжие и боеприпаси, то той е осъществил престъпния състав на закона а
именно на чл.339, ал.1 от НК. За осъществяване на престъплението по чл.339,
ал.1 от НК е необходимо да бъде извършено в една от двете си форми, в случая
подсъдимия го е извършил чрез „държане”. Действително престъплението по чл. 339
ал. 1 от НК е безрезултатно – формално по конструкцията на състава си,
престъпление на просто извършване, и като такова бива довършено, изпълвайки
всички свои признаци още след като приключи осъществяването на изпълнителното
деяние, но в случая то се характеризира с усложнения в изпълнителното деяние с
оглед изпълнителната форма “държане”, при което изпълнението представлява
трайно, непрекъснато продължаващо осъществяване на състава, докато не настъпят
някакви зависещи или от волята на дееца обстоятелства, които да го прекратят,
т.е. в тази своя изпълнителна форма престъплението по чл.339, ал.1 от НК
е от типа на т.нар. “продължени престъпления”, при които изпълнителното
деяние не е еднократно, а продължително. По данни на подсъдимия той я придобил
години преди инкриминираната дата. В случая без значение за съставомерността на
това продължено престъпление е конкретното времетраене на фактическата власт
върху предмета на деянието, тъй като в случая е безспорно по делото, че подсъдимия
е нямал надлежно разрешение, което е достатъчно да възникне наказателна
отговорност за “държане” на процесните движими вещи, поставени под разрешителен
режим, като “държането” на тези вещи след влизането в сила на действащия
ЗОБВВПИ ( Обн. ДВ, бр.133 от 11.11.1998г.) се явява неправомерен способ за
установяване на фактическа власт и със самото й установяване от страна на дееца
е налице незаконно “държане”. Видно заключението на съдебно-балистичната
експертиза, което съдът кредитира, и което не се оспорва от страните е, че
ловната пушка и 27 бр. патрони, представляват огнестрелно оръжие и боеприпаси за огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, а респективно са и годен предмет
на престъплението по чл. 339, ал.1 от НК.
От обективна страна, безспорно
установено по делото се явява и обстоятелството, че на подсъдимия не е издавано
разрешение за придобиване, съхранение и носене на процесните ловна пушка и боеприпасите,
т.е. за дееца е липсвало надлежно позволение за тяхното държане, той е нямал
субективното право (разрешение) да борави с тези предмети.
От субективна страна деянието е
осъществено при форма на вина с пряк умисъл, деецът е съзнавал обществено
опасния му характер, предвиждал е настъпването на неговите обществено опасни
последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият съзнавал всички елементи от
състава на престъплението и не е искал да ги предотврати, видно от поведението
му преди, по време и след извършване на деянието. Същевременно е съзнавал
неправомерността на поведението си, но и не е искал да предотврати последиците
от него. Установената от него трайна и продължителна фактическа власт върху
вещите – предмет на престъплението, без да има разрешение от надлежните органи
на властта, сама по себе си обективира в достатъчна степен умисъла на дееца и
липсват обстоятелства, които да го изключват. Подсъдимият е съзнавал
незаконното притежаване и държане на ловната пушка и патроните за нея.
Смекчаващи отговорността обстоятелства– чисто съдебно минало и признаване на вината от страна на подсъдимия
М.А.. Отегчаващи отговорността обстоятелства
не се констатираха. Водим от горното и условията на чл.54 от НК като
съобрази обществената опасност на подсъдимият С. и извършеното от него,
подбудите за извършване на престъплението и другите обстоятелства от значение
за индивидуализиране на наказателната му отговорност, както и липсата на
такива, които да препятстват реализирането на тази отговорност, но имайки в
предвид съдебното минало на подсъдимия, както и сътрудничеството му във фазата
на досъдебното и съдебното производство и като взе в предвид и липсата на
отегчаващи вината обстоятелства и имайки в предвид обществената опасност на
деянието, извършено от подсъдимия М.А. съдът определи наказание „лишаване от
свобода” за срок от две години.
При определяне размера на
наказанието на подсъдимия съда не установи многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства и прие, че не са на лице предпоставките
за прилагане на разпоредбите на чл.55 НК, тъй като не се установиха такива
обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното от типичната за този вид престъпления.
При условията на чл.23 от НК съдът
определи и наложи на подсъдимия М.А.А. едно общо най тежко наказание от две
години лишаване от свобода. Подсъдимият А. не е бил осъждан към момента на
извършване на престъпленията, за които е признат за виновен, видно от
приложеното и прието като доказателство по делото свидетелство за съдимост, то
съда счете, че с оглед спазване принципа на нормата на чл.36 от НК, същия следва
да не търпи ефективно определеното общо най ето, а неговото изтърпяване да бъде
отложено за срок от 4 години.
Гражданският иск, предявен от пострадалия П.У. срещу
подсъдимия за причинени имуществени вреди в размер на 1640 и неимуществени вреди, резултат от
престъплението по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, съда счита за основателен и
доказан по размер по отношение на нанесените имуществени вреди. Предвид
това, прие иска с правно основание чл.45 от ЗЗД, за основателен и доказан до размер 1640 лв. за пострадалия П.У. ведно със законната лихва
от деня на деянието до окончателното й изплащане.
Гражданският иск, предявен от пострадалия П.У.
срещу подсъдимия за причинени
неимуществени вреди, резултат от престъплението по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, съда счита за основателен и доказан по основание но не и по размер. Предвид
това, прие иска с правно основание чл.45 от ЗЗД, за основателен и доказан до размер от 5000
лева за пострадалия П.У. ведно със законната лихва от деня на деянието до окончателното й
изплащане, като до претендирания размер от 25 000 лева счита за
неоснователен.
Съдът
осъди подсъдният да заплати ДТ върху уважения размер на гражданските искове в
размер на 265, 60 лева в приход на бюджета на съдебната власт.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия М.А. да заплати на
гражданския ищец и частен обвинител сумата от 500 лева направени разноски за
адвокатско възнаграждение.
На
осн.чл.112, във вр.с чл.111 от НПК и чл.53, ал.1, б.”а” и ал.2 б.”а” от НК
съдът отне в полза на държавата иззетите веществени доказателства по делото - 1 бр. двуостър нож тип кама, 1 брой газов пистолет „ЕКОL”
и 1 бр. гладкоцевна ловна пушка, на съхранение в служба „КОС” при РУ МВР
гр.Раковски.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия М.А. да
заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив направените
разноски на досъдебното производство в размер на 621,74 лева, както и
направените разноски на съдебното производство в размер на 240 лева в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр.Пловдив.
Водим от изложените мотиви, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала!
В.И.