Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Русе,
08.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен
състав в публично заседание на двадесет и четвърти октомври, през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Явор
Влахов
при секретаря Албена
Соколова, като разгледа докладваното от
съдията АНДело № 1912/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от С.Й.И. ***, до Русенския Районен съд, против Наказателно
постановление № 18-1085-002031/30.07.2019 г. на Началника на Сектор Пътна
полиция при ОД на МВР Русе, с което за нарушение по чл.145, ал.4 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.177, ал.6, пр.2 от ЗДвП, й било
наложено наказание “Глоба” в размер на 200.00 лв. Жалбоподателката моли съда да
отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът
по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована,
не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателката, редовно призована, не се
явява. Депозира писмено становище, с която моли Съда да отмени наказателното
постановление, поради липсата на елементи от обективната страна на състава на
нарушението.
Съдът след преценка
на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 04.05.2018 г., жалб.
С.И. закупила във Федерална Република Германия лек автомобил „Опел Корса“, с
писмен договор за покупко-продажба.
На 07.06.2018 г. И.
***, за да регистрира придобитото МПС. При проверка на документите, които
жалбоподателката представила, сред които и договора за покупко-продажба на
л.а.“Опел Корса“, служителката в Сектор ПП-Русе констатирала, че е изтекъл
едномесечният срок за регистрация на превозното средство, от датата му на
придобиване. Поради това уведомила свид. Д.Х. – полицейски инспектор в Сектор
ПП-Русе и му предала документите. Х. преценил, че жалб. С.И. е извършила
нарушение по чл.145, ал.4, вр. ал.2 от ЗДвП, за което съставил против нея АУАН.
Въз основа на акта
за установяване на административното нарушение, АНО издал обжалваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателката И. била наложена глоба в
размер на 200.00 лв., на осн. чл.177, ал.6, пр.2 от ЗДвП.
Изложената
фактическа обстановка, Съдът намира за установена по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства.
Жалбата е подадена
в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и
при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана
по същество се явява основателна.
Съдът констатира,
че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и
издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да представляват самостоятелно основание за отмяна
на НП.
В акта, а в
последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и
ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му,
както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била
осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво
конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност,
респективно да организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка сторил,
в развилото се съдебно производство.
От събраните по
делото доказателствата се установи по несъмнен начин, че състава на нарушението
е осъществен от обективна и субективна страна от С.И., тъй като към датата на
проверката, процесният л.а.„Опел Корса“, собственост на жалбоподателката, не
бил регистриран, съобразно изискванията на разпоредбата на чл.145, ал.4, вр.
ал.2 от ЗДвП, според която и при придобиване на собствеността на пътно превозно
средство извън Република България приобретателят на регистрирано пътно превозно
средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно
средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния
адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно
средство е придобито от търговец с цел продажба.
Видно е от
представеният и приобщен от Съда Договор за покупко-продажба на л.а.“Опел
Корса“, че жалб.И. придобила процесното ППС на 04.05.2018г. във ФРГ. При това
положение, срокът за регистрация на лекият автомобил, съобразно чл.145, ал.4,
вр. ал.2 от ЗДвП бил едномесечен и с оглед разпоредбата на чл.183, ал.3 от НПК
изтекъл на 04.06.2018г., който е присъствен ден. От доказателствата по делото
се установява и не се оспорва от жалбоподателката, че тя се явила в Сектор
ПП-Русе за извършване на регистрация на това пътно превозно средство на 07.06.2018г.,
т.е. след като едномесечният срок бил вече изтекъл.
Поради изложеното,
Съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателката е осъществила от
обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение
по чл.145, ал.4, вр. ал.2 от ЗДвП.
От друга страна,
ако административнонаказващият орган беше изследвал по-задълбочено причините и
последиците от извършеното от жалб.И., както и тежестта на нарушението,
неговата обществена опасност, застрашени ли са права на гражданите, собствеността,
установения с Конституцията правов ред или други интереси, защитени от правото,
то би стигнал до извода, че с деянието си наказаното лице макар и формално да е
осъществило признаците на предвиденото административно нарушение, то това
деяние с оглед незначителността на вредни последици и смекчаващите
отговорността обстоятелства е с по-ниска степен на обществена опасност и
представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, респ. да приложи
разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, като не наложи наказание, а предупреди
нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Съдът счита, че в
конкретния случай предпоставките да се приеме случая за маловажен са налице:
На първо място, видно
от събраните и неоспорени доказателства по делото, в случая забавата за
регистрацията на л.а.“Опел Корса“ е само с два дни.
На второ място, още
на 08.05.2018г. жалб.И. изпълнила задължението си да сключи договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за този автомобил,
макар същият да не бил все още регистрирана /обстоятелство, което било отразено
и в полицата/.
На трето място,
изминал е значителен период от време от извършване на нарушението, до датата на
евентуалното понасяне на административно-наказателната отговорност.
И на последно
място, липсват доказателства по делото, от деянието на И. да са настъпили други
вредни последици извън съставомерните.
Поради изложеното
дотук Съдът намира, че конкретният случай, с оглед липсата на вредни последици
и наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, е с незначителна
обществена опасност, респективно разкрива белезите на маловажно нарушение, а
административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон,
като не приложил разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, макар предпоставките за
това да били налице. В този смисъл е и задължителното за прилагане Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., на ВКС.
Предвид изложеното
Съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана
отговорността на С.И. за извършено от нея нарушение по чл.145, ал.4, вр. ал.2
от ЗДвП, поради което, като материално незаконосъобразно, обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
С оглед изложеното
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
:
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
18-1085-002031/30.07.2019г. на Началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Русе, с което за нарушение по чл.145, ал.4 от Закона за движението по пътищата и
на основание чл.177, ал.6, пр.2 от ЗДвП, на С.Й.И.,***, ЕГН-********** било
наложено наказание “Глоба” в размер на 200.00лв..
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.
Районен съдия: