Решение по дело №13099/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3509
Дата: 13 юни 2024 г. (в сила от 13 юни 2024 г.)
Съдия: Биляна Симчева
Дело: 20231100513099
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3509
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова

Биляна Симчева
при участието на секретаря Павлинка П. Славова
като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело №
20231100513099 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Юробанк България“ АД
срещу решение № 20098867/28.07.2023 г. по гр.д. № 62594/2019 г. на
Софийски районен съд, 47 с-в, в частта, с която е отхвърлен като
неоснователен предявеният от „Юробанк България“ АД /в качеството му на
универсален правоприемник на първоначалния ищец „Банка Пиреос
България“ АД/ иск срещу ответника М. Н. Н. с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от 3111,31 лева , представляваща
мораторна лихва /неустойка/ по Договор за издаване на международна
кредитна карта от 27.11.2006 г., начислена за периода от 19.05.2017 г. до
28.10.2019 г.
Решението, в частта, с която са уважени предявените от „Юробанк
България“ АД срещу М. Н. осъдителни искове за заплащане на дължимите по
договора суми за главница, възнаградителна лихва и такси, не е обжалвано от
заинтересованата страна, поради което е влязло в сила.
Въззивникът излага доводи за неправилност на постановеното
съдебно решение поради нарушения на материалния закон. Сочи, че съдът
неправилно е приел за приложими правилата на Закон за потребителския
кредит, който е обнародван и влязъл в сила след датата на сключване на
процесния договор за револвиращ кредит, усвояван чрез платежен
инструмент – кредитна карта. Сочи, че в отношенията на страните са
приложими общите разпоредби на ЗЗД, като съгласно чл. 86 ЗЗД кредиторът
1
има право да получи уговореното в договора мораторно обезщетение. С оглед
на това, отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск за
заплащане на сумата от 3111.31 лева – мораторна неустойка по чл. 43 от
Раздел I от Общите условия по договора, да бъде изцяло уважен като
основателен и доказан по размер. Претендира присъждането на съдебни
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от ответника в производството М. Н. Н., уведомен чрез назначения по
делото особен представител – адв. Е. М..
Софийският градски съд, Гражданско отделение, IV-Г въззивен
състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС, в това число – когато следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договори, сключени с потребител.
При служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми.
Във връзка с наведените оплаквания, касаещи правилността на
решението, въззивният съд намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за осъждане на М. Н. да заплати на „Юробанк България“
АД суми, дължими въз основа на сключен между страните Договор за
издаване на международна кредитна карта от 27.11.2006 г., както следва: 1/
сумата от 4453,57 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от
29.10.2019 г. до окончателното изплащане; 2/ сумата от 551,24 лева –
възнаградителна лихва, начислена за периода от 19.05.2017 г. до 30.01.2019 г.;
3/ сумата от 3111,31 лева – мораторна лихва, начислена за периода от
19.05.2017 г. до 28.10.2019 г.; 4/ сумата от 521,51 лева – такси, начислени за
периода от 19.05.2017 г. до 28.10.2019 г.
Не е спорно, а и се установява по делото, че страните са обвързани от
валидно сключен Договор за издаване на международна кредитна карта от
27.11.2006 г.; че ответникът е ползвал издадения платежен инструмент, както
и че не е погасил претендираните от ищеца суми /видно от изготвената по
делото съдебно-счетоводна експертиза/.
Спорен пред въззивния съд е единствено въпросът относно
2
действителността на клауза на чл. 43 от Общите условия по кредита,
уговаряща неустойка за забава, респективно – дължи ли ответникът
заплащане на претендираните от ищеца парични задължения в размер на
3111.31 лева.
За отговор на така поставените въпроси, съдът съобрази следното:
Съгласно §13, т.1 от ДР на ЗЗП, „потребител” е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон, действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност.
От така дадената легална дефиниция, както и от събраните по делото
писмени доказателства, съдът достига до извод, че кредитополучателят-
ответник несъмнено притежава качеството на „потребител“.
С оглед на това, в отношенията между страните, макар и
неприложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /в който
смисъл са оплакванията във въззивната жалба/, безспорно са приложими
правилата на Закона за защита на потребителите /в сила от 10.06.2006 г.,
т.е. преди процесния договор, сключен на 27.11.2006 г./
Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК /ДВ, бр. 100/2019 г./ за съда съществува
задължение да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от Закона за
защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, поради което настоящият състав следва да извърши
самостоятелна преценка за действителността на клаузата, уреждаща
задължение за потребителя за заплащане на неустойка за забава.
Видно от приложените към исковата молба Общи условия към
Договор за международна кредитна карта, в Раздел I, чл. 43 е посочено, че в
случай, че картодържателят не погаси минималната погасителна вноска до
датата на падежа, върху непогасената част от вноската се начислява
наказателна лихва /неустойка/ в размер на договорения годишен лихвен
процент /в случая 14.75 %/ плюс надбавка от 10%, т.е. общо 24.75 %.
Така уговорената неустойка /имаща мораторен характер/ се начислява
от деня, следващ датата на падежа, до момента, в който задължението бъде
погасено.
Не е уговорен краен предел /нито като момент, нито като размер/ на
задължението.
Така уговорената мораторна неустойка, съдът намира, че разкрива
характеристиките на неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП ,
поради следните съображения:
Разпоредбата на чл.143, т.5 от ЗЗП изрично сочи, че неравноправна е
тази клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на негови
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЗП неравноправността се преценява към
момента на сключването на договора при вземане предвид вида на стоката
или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с
3
неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора или друг
договор, от който той зависи.
Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договора са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
В конкретния случай, съдът намира, че размерът на уговорената
неустойка, както и обстоятелството, че същата се начислява паралелно с
уговорената между страните възнаградителна лихва за ползването на същите
суми и лихва за забава, са в несъответствие с изискването за добросъвестност,
присъщо на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността
между търговеца и потребителя.
Същото води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по договора и е в ущърб на потребителя, който е
задължен при неизпълнение на задължението си за погасяване на дължимата
вноска на падеж, да заплати необосновано висока санкция.
В същото време кредиторът не твърди, а и не се установява по делото
процесната клауза за неустойка да е уговорена индивидуално. Напротив –
същата е част от приложимите към договора Общи условия, върху които
потребителят няма възможност да влияе.
Предвид изложеното, процесната клауза за мораторна неустойка се
явява неравноправна, а като такава – нищожна на основание чл. 146, ал. 1
ЗЗП.
Нищожността на клаузата обосновава недължимост на
претендираните въз основа на нея парични суми, с оглед на което
предявеният иск за 3111.31 лева подлежи на отхвърляне.
Предвид достигането до идентични изводи за неоснователност на
предявения иск с тези на първоинстанционния съд, макар и по различни
правни мотиви, първоинстанционното съдебно решение следва да бъде
потвърдено като правилно, а въззивната жалба – оставена без уважение като
неоснователна.

По отговорността за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има само въззиваемата страна.
Предвид обстоятелството, че същата не е претендирала заплащането
на такива, разноски не следва да се присъждат.

Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20098867/28.07.2023 г. по гр.д. №
62594/2019 г. на Софийски районен съд, 47 с-в, в обжалваната част, с която
е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Юробанк България“ АД,
4
ЕИК ********* /в качеството му на универсален правоприемник на
първоначалния ищец „Банка Пиреос България“ АД/ иск срещу ответника М.
Н. Н., ЕГН **********, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
430, ал. 1 ТЗ за сумата от 3111,31 лева - мораторна лихва /неустойка/ по
Договор за издаване на международна кредитна карта от 27.11.2006 г.,
начислена за периода от 19.05.2017 г. до 28.10.2019 г.

Решението не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5