Решение по дело №447/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 121
Дата: 8 октомври 2021 г. (в сила от 8 октомври 2021 г.)
Съдия: Петя Георгиева Георгиева Стоянова
Дело: 20212100600447
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Бургас, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на пети август, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Събчо Ат. Събев
Членове:Петя Г. Георгиева Стоянова

Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Величка Костова Петрова (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Петя Г. Георгиева Стоянова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212100600447 по описа за 2021
година
С Присъда № 260003 от 23.02.2021 г., постановена по НОХД №
338/2019 г., Поморийският районен съд е признал подсъдимия Р. Д. Д., ЕГН
********** за виновен в това, че на 08.08.2019 г. в гр. Поморие на ул.
Търговска, зад ресторант „24“ без надлежно разрешително, съгласно чл. 73,
ал. 1 и чл. 30 от ЗКНВП, държал високорисково наркотично вещество – коноп
с общо нетно тегло от 2,343 гр., на обща стойност 14,06 /четиринадесет лева и
06 ст./лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, предл. второ, т. 1 от
НК, във вр. чл. 54 от НК го осъдил на 1 година лишаване от свобода, което да
изтърпи при първоначален „строг“ режим и глоба в размер на 2000 /две
хиляди/ лева.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК привел в изпълнение наложеното на Р.
Д. Д. наказанието наложено му по НОХД № 493/2016 г. по описа на РС –
Ямбол, а именно лишаване от свобода за срок от 2 години, като определил
същото да се изтърпи при първоначален строг режим.
Осъдил го да заплати направените в досъдебното производство
разноски в размер на 195,82 лева по сметка на ОДМВР – Бургас .
Постановил веществените доказателства - 1 бр. хартиен плик с опаковки
от наркотични вещества, да се отнемат в полза на Държавата и да се
унищожат, а наркотични вещества –предмет на умишленото престъпление да
се отнемат в полза на Държавата.
1
Присъдата е обжалвана от подсъдимия, чрез неговия защитник – адв.
В.А. от АК – Бургас. Въззивната жалба е бланкетна, като с нея се иска
първоинстанционната присъда да бъде отменена и бъде постановена нова, с
която подсъдимият Д. бъде оправдан. Оставено без уважение от въззивната
инстанция е доказателственото искане за допускане до повторен разпит на
свидетеля А.Т., поради неоснователност.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият не се
явява. В качеството на свидетел е допусната Д.А. Д.а – майка на подсъдимия,
която заявява, че синът й се намира извън страната, в Германия.
Потвърждава, че същия е уведомен за датата на съдебното заседание и желае
делото да се разгледа в негово отсъствие, като поддържа жалбата и иска
съдът да се произнесе по нея. С молба вх. № 4317 от 24.07.2021 г. са
представени писмени доказателства за платени глоби по предни присъди на
Р.Д., с приложени копия от документи.
Производството пред въззивния съд се проведе в отсъствие на
подсъдимия, като защитникът му – адв. А. поддържа въззивната жалба.
Изразява позицията, че по делото не са събрани достатъчно годни
доказателства, обосноваващи извода за авторството на деянието и по-точно
същото да е извършено от страна на Д.. Потвърждава, че подзащитният му е
държал високорискови наркотични вещества. Същевременно застъпва тезата ,
че поради неустановяване по безспорен и категоричен начин на тяхната
бройка, обвинението следва да се счита за недоказано. Пледира за отмяна на
първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която Д. бъде
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. При
условията на алтернативност, моли, деянието да бъде преквалифицирано по
чл. 354а, ал. 5 от НК.
Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира, че
въззивната жалба е неоснователна. Излага съображения за правилност и
законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, като счита, че
деянието е безспорно доказано, както и авторството на подсъдимия. При
определяне на наказанието, НРС според него е съобразил всички смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства, като така отмерената санкция,
според представителят на БОП, е законосъобразна и справедлива, поради
което присъдата следва да бъде потвърдена изцяло.
Бургаският окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в
жалбата и тези, изразени в съдебно заседание, прецени събраните по делото
доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК
законността, обосноваността и справедливостта на атакувания съдебен акт,
намери за установено следното:
Подсъдимият Р. Д. Д. е на 28 години, български гражданин, неженен,
2
осъждан.
През летния сезон на 2019 г. е работил като викач в ресторант
„Фантазия“, гр. Поморие.
На 08.08.2019 г., във връзка с полицейска операция по линия
разпространение на наркотични вещества, свидетелите Т. И., И. и Д. –
служители на РУ на МВР – Поморие, извършвали обход в централната
градска част и зад ресторант „24“. Около 22.00 часа в района на кръстовището
между улица „Търговска“ и ул. „Сан Стефано“ забелязали фигура на човек и
друг приближаващ се към него. Това възбудило съмнение у тях, че е
възможно да се извършва продажба на наркотични вещества. Служителите на
РУ на МВР – Поморие подминали кръстовището, след което спрели
автомобила и се разпределили на две групи. Свидетелите И. и Д. И. се
отправили към кръстовището, където забелязали подсъдимия Р.Д., който бил
с кученца, да се отдалечава с бързи крачки от кръстовището към задната част
на ресторант „24“. Свидетелят И. поканил подсъдимия да спре, за да му бъде
извършена проверка, като забелязал, че първия бил видимо притеснен. На Д.
бил извършен личен обиск, като в областта на кръста, под ластика на късите
му панталонки, била намерена найлонова торбичка, в която имало няколко
топчета, съдържащи суха, зелена растителна маса. На въпроси на полицаите
за произхода на наркотичното вещество, подсъдимият Д. заявил, че
намерената марихуана е за негова лична употреба и че съжалява, както и че
някой го е „нагласил“. Свидетелят И. уведомил дежурния разследващ
полицай за немерените вещи, които били оставени на тротоара.
Пристигналият разследващ полицай извършил оглед на местопроизшествието
и описал откритите вещи – предмет на престъплението, а именно 1 бр.
полиетиленов плик тип джъмпер, съдържащ 5 бр. топчета/свивки с
неправилна форма от найлон /фолио/, съдържащи тревна маса от рода на
конопа, както и 2 бр. опаковки със същия вид от фолио, съдържащи от
същото вещество. Така намерените вещи били опаковани в прозрачен
полиетиленов плик. След това подсъдимият бил задържан и отведен в
сградата на РУ на МВР – Поморие.
Според заключението по изготвената на досъдебното производство
химическа експертиза и прието от първата инстанция като обективно и
компетентно дадено , държаното от подсъдимия Д. количество суха зелена
3
растителна маса – 7 броя опаковки /топчета/ с овална форма, 5 бр. от които от
прозрачно полиетиленово фолио /стреч/ и 2 бр. от сребристо на цвят метално
фолио, представлява високорисково наркотично вещество коноп, с общо
нетно тегло 2,343 грама със съдържание на активния наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол в различно, но не малко процентно
отношение –съответно 15,30 %, 13,70%, 17,30 %, 17,40 %, 16,30 %, 11,80 % и
17,10 %. Общата стойност на наркотичните вещества , за целите на
съдопроизводството е определена в размер на 14.06 лева.
Така изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на събраните гласни, писмени и веществени доказателства по делото –
показанията на свидетелите Д. И., А.Т., Е. Д., И.З., И. И., дадени на съдебно
следствие пред първоинстанционния съд, както и приобщените по реда на чл.
283 от НПК, дадени на досъдебно следствие, от обясненията на подсъдимия
Д., дадени на досъдебното производство; от протокола за личен обиск на
лице, протокола за оглед на местопроизшествието, ведно с фотоалбум към
него, протокола за изготвена съдебно-химическа експертиза, справката за
съдимост; от веществените доказателства, приложени по делото, както и от
останалите приложени по делото писмени доказателства.
Фактическите изводи на първоинстанционния съд се споделят изцяло от
въззивната инстанция.
Настоящият съдебен състав не приема за обоснована тезата на защитата,
че от доказателствата по делото не може да се направи категоричен и
безспорен извод относно обективните признаци на престъпния състав и
относно авторството на деянието, в което подсъдимия е обвинен.
Възражението, че наркотичното вещество не било конкретизирано като
количество, се опровергава от събраните по делото доказателства, а именно
от протокола за оглед на местопроизшествие и изготвения към него
фотоалбум. От същия се установява, че на местопроизшествието са намерени
1 бр. полиетиленов плик, тип джъмпер с размери 7/5 см с надпис „Нарру
Time“ и черно лого, съдържащ 5 бр. топчета/свивки с неправилна форма от
найлон /фолио/, съдържащи тревна маса от рода на конопа, както и 2 бр.
опаковки от същия вид от фолио, съдържащи от същото вещество. Също така
е посочено, че при огледа на местопроизшествието са иззети 7 бр. топчета
/опаковки/ от фолио и стреч, съдържащи зеленикава листна маса от рода на
4
конопа. Така отразеното в протокола, кореспондира с изготвената на
досъдебното производство химическа експертиза, видно от която на вещото
лице са предоставени за изследване 7 броя опаковки (топчета) с овална
форма, 5 броя от които от прозрачно, полиетиленово фолио (стреч) и 2 броя
от сребристо на цвят, метално, фолио, всички съдържащи суха, зелена,
растителна маса (връхчета). В тази връзка са и показанията на свидетелите Д.
И., И. И., Е. Д., А.Т., дадени на досъдебното производство и приобщени по
реда на НПК. Показанията на посочените свидетели са последователни,
логични, безпротиворечиви, като същите кореспондират както помежду си,
така и с останалите приложени по делото доказателства, поради което
настоящата инстанция изцяло ги кредитира като достоверни.
Въз основа приетата за установена фактическа обстановка,
първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни правни
изводи досежно авторството и вината на подсъдимия.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и възражението
относно правната квалификация на деянието и наведените пред въззивната
инстанция искания за преквалифициране на същото от чл. 354а, ал. 1 от НК в
такова по чл. 354а, ал.5 от НК .
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, едно деяние представлява маловажен
случай, когато обществената му опасност е по-ниска в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид, с оглед установения
размер на вредните последици, както и с оглед на други смекчаващи
отговорността обстоятелства. Във всеки конкретен случай следва да се
преценяват комплексно всички обстоятелства, свързани с начина на
извършване на деянието, вида, количеството и стойността на наркотичното
вещество, липсата или незначителните вредни последици, данните за
личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за
степента на обществена опасност на деянието.
Престъпленията, регламентирани в чл. 354а от НК имат за предмет
рискови и високорискови наркотични вещества, като са считани за такива със
завишена степен на обществена опасност с оглед обекта на защита –
обществени отношения, които са свързани с общественото здраве. В
настоящия случай, предмет на престъплението е коноп, който заедно с
активни му компонент тетрахидронакабинол са поставени под контрол в
5
Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение
в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закон
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП). бранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.“ От една страна ,
държаното от подсъдимия наркотично вещество е с установено общо нетно
тегло 2,343 грама, с високо съдържание на активния наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол . Общата стойност на наркотичните
вещества е на стойност 14.06 лева. На практика в себе си подсъдимият е
държал седем броя дози, които не могат да бъдат преценени като завишено
количество. Тяхната парична равностойност е далеч под минималната
работна заплата, установена за страната към датата на инкриминираното
деяние.
Същевременно, следва да се вземе предвид обществената опасност на
дееца, която според настоящия съдебен състав е сравнително висока. Видно е
от справката за съдимост на подсъдимия, че същия е осъден веднъж с
присъда № 144 в законна сила от 11.05.2017г. по НОХД № 493/2016 г. на
ЯРС, за извършен от него грабеж , на лишаване от свобода за срок от две
години, като изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от
три години и шест месеца
Наред с това, установява се, че Д. е наказван общо 5 пъти , четири от
които за умишлени престъпления от общ характер, три от тях за престъпно
държане на наркотици, като за всяко от последните е освобождаван от
наказателна отговорност, с оглед квалификацията на деянието по чл.354а, ал.5
от НК, с налагане на административно наказание глоба. Настоящото, шесто
по ред престъпно деяние е извършено в изпитателния срок на осъждането по
НОХД № 493/2016 г. на ЯРС, две години след влизане в сила на присъдата.
Осъществено е също така само 2 месеца след наказването му по
НОХД№261/19г. на РС-Разлог за държане на високорисково наркотично
вещество в автомобила и в жилището си, квалифицирано по чл.354а, ал.5 от
НК.
Видно е, че не се касае за инцидентен случай свързан с престъпно
държане на наркотични вещества, а за една цикличност в осъществяването на
6
престъпни деяния от един и същи вид, наказването за всяко от които само с
административно наказание не е дало търсения поправителен резултат,
независимо от демонстрираното с плащането на глобите желание за промяна ,
насочена към спазване законите в страната.
Тези обстоятелства, разгледани в тяхната съвкупност, не дават
основание за преквалификация на деянието.
За деянието осъществено от подсъдимия Д., изпълващо признаците на
приетия от НРС престъпен състав, законът предвижда наказание лишаване от
свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева.
Правилно първоинстанционният съд е отчел, като смекчаващи вината
обстоятелства признаването на вината, сравнително младата възраст на дееца,
малкото количество наркотични вещества и ниската стойност на
наркотичните вещества, както и изразеното съжаление на извършеното.
Отделно от гореизложените принципни положения, настоящият въззивен
състав намира, че в конкретния случай , в своята съвкупност те формират
извода за наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, коeто
поставя и въпроса за приложимост на правилото залегнало в чл. 55 от НК. В
подкрепа на заявеното от дееца желание за поправяне и показване на
поведение съобразено с обществените и законови правила са представените
пред въззивния съд доказателства за заплащане на всички наложени му до
този момент с присъди по делата глоби .
С оглед на допълнително събраните характеристични данни за
личността на подсъдимия Д., който до момента не е търпял ефективно
наказание лишаване от свобода и спецификата на конкретното деяние,
настоящата инстанция намира, че и най-лекото предвидено от закона
наказание от 1 година за този вид престъпление би се оказало несъразмерно
тежко за извършеното , поради което следва да се определи при условията на
чл.55 от НК, в посока към минимално предвидения в общата част на НК срок
за лишаването от свобода. Това налага изменяване на присъдата на ПРС, като
на подсъдимия Р. Д. Д. на основание чл. 354а, ал. 3, предл. второ, т. 1 от НК,
вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК се наложи наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 4/четири/ месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим ,
съобразно правилото на чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС . На основание чл. 55,
ал. 3 от НК не следва му бъде налагано кумулативно предвиденото наред с
7
него по-лекото наказание глоба, предвидено за това престъпление.
Така отмерена санкцията според настоящия въззивен състав се явява
съответна на обществената опасност на деянието и на дееца. Същата е
достатъчна да мотивира подсъдимия да се поправи, превъзпита, да
преосмисли и да коригира за в бъдеще поведението си, както и да повлияе
предупредително върху останалите членове на обществото.
Правилно и законосъобразно районният съд , на основание чл. 68, ал. 1
от НК, е постановил подсъдимия да изтърпи отделно наказанието, наложено
му по НОХД № 493/2016 г. по описа на РС- Ямбол, а именно лишаване от
свобода за срок от две години, при първоначален „строг“ режим, тъй като за
целите на наказването деецът следва да се счита вече двукратно осъждан/в
този смисъл и Решение №107/10.09.12г. по н.д.№14/12г. на ВКС и Решение
№10/25.01.12г. по н.д.№2980/11 на ВКС/.
С оглед виновността на подсъдимия Д., правилно първоинстанционният
съд е ангажирал и отговорността му за разноски, на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК.
При извършена служебна проверка, въззивната инстанция не констатира
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат
изменяване на присъдата в останалата й част или нейното отменяване.
Ето защо настоящата инстанция намира, че атакуваната присъда следва
да бъде изменена, поради което на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 260003 / 23.02.2021 г., по НОХД № 338/2019г. на
Поморийския районен съд, като НАМАЛЯ наказанието от 1/една/ година на 4
/четири/ месеца лишаване от свобода, във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9