Р Е
Ш Е Н
И Е № 1328
гр.Сливен, 15.11.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на втори ноември
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 2688
по описа за 2018г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предмет на производството са предявени обективно
и кумулативно съединени положителни установителни
искове за установяване съществуване на вземане на заявител по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която била връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 ГПК - правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните съществувал и
валидно действал Договор с индивидуален потребителски номер М3854570
от 01.11.2013г. и ID на клиента *********, с
който на ответника били предоставени услуги за мобилен номер ********** по
тарифен план Мтел Икономичен с месечна абонаментна такса 12,90 лв. /с ДДС/ за
срок от 24 месеца. Номер М3854570 бил индивидуален клиентски номер, с който
абонатът фигурирал в системата на оператора, като на един такъв номер можело да
се предоставят множество услуги. Сочи, че в случая под този номер ответникът
бил заведен в системата на оператора и по този номер били издавани фактурите на
абоната за няколко договора за услуги.
Твърди, че в срока на действие на
договора за мобилни услуги от 01.11.2013г. били издадени общо 5 бр. Фактури,
чиято обща стойност формирала претенцията в размер на 273,30 лв. Тази сума
включвала незаплатени далекосъобщителни
услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на договор М3854570/01.11.2013г.
Сумата била формирана по следния начин:
- сума в размер на 98.05 лв. - незаплатена далекосъобщителна
услуга, дължима по договори за далекосъобщителни услуги с номер
М3854570/01.11.2013г. по фактура № ********* с падеж на плащане 10.02.2015г. за
отчетен период от 23.12.2014г. до 22.01.2015г.; фактура № ********* с падеж на
плащане 13.03.2015г., за отчетен период от 23.01.2015г. до 22.02.2015г.;
фактура № ********* с падеж на плащане 13.05.2015г., за отчетен период от
23.03.2015г. до 22.04.2015г.;
-
сума в размер на 175.25 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за далекосъобщителна услуга; дължима по договор за далекосъобщителни услуги с
номер МЗ854570/ 01.11.2013г. по фактура № ********* с падеж на плащане
03.07.2015г., за отчетен период от 23.05.2015г. до 22.06.2015г., фактура №
********* с падеж на плащане 03.07.2015г., за отчетен период от 23.05.2015 г.
до 22.06.2015 г.
Твърди, че съгл. ОУ на Оператора незаплащането в
срок на издадените фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на ищеца /чл. 54 от ОУ/ да
прекрати едностранно индивидуалния договор на ответницата, като за самото
прекратяване законът не изисквал форма
нито за валидност, нито за доказване, тъй като то настъпвало по силата на
договора, поради неизпълнение на абоната да заплати цената на предоставените му
мобилни услуги. Договорът се считал за едностранно прекратен от страна на
оператора, в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната е
продължила повече от 124 дена, какъвто бил настоящия случай.
Сочи,
че първата неустойка била начислена за предсрочно прекратяване на Договор
МЗ854570/01.11.2013г., по силата на Приложение 1/01.11.2013г. неразделна част
от договора по отношение на телефонен номер ********** ползван от ответника,
съгл. фактура № *********/03.07.2015г., с падеж на плащане 03.07.2015 г., за
отчетен период от 23.05.2015г. до 22.06.2015г., в която била начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в
размер на 82.25 лв. От Приложение
1/05.05.2014г. към договора било видно, че е сключен по програма с тарифен план
Мтел Икономичен - 12.90 лв. /с ДДС/ за срок 24 месеца. На 29.07.2015г.,
доколкото абонатът забавил плащания на фактури за далекосъобщителни услуги,
посочени по-горе, повече от 124 дни,
мобилният оператор се възползвал от правото си по т.54.12. от ОУ и
прекратил едностранно сключения договор
с абоната и издал фактура №
*********/03.07.2015г. с начислената неустойка от 82.25 лв. Неустойката била изчислена съобразно
договореното в приложението т.5.3.1 на база
всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от
датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване, а именно
дължимите месечни абонаменти до изтичането на 24- месечния срок или дължими
били 3 бр. месечни абонамента по 10.75 лв. (без ДДС) до края на изтичане срока
на договора или общо 32.25 лв. плюс 50 лв. - неустойка тарифно обвързване –
общо 82.25 лева.
Аналогично
била начислена и втората неустойка по договор М3854570/01.11.2013г., начислена
по фактура № *********/03.07.2015г. с
падеж на плащане 03.07.2015г., за отчетен период от 23.05.2015г. до
22.06.2015г., в която била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги в размер на 93 лв.
Иска се от съда
признаване на установено, че ответника дължи на ищеца сума в размер на 273,30 лв. по договор за далекосъобщителни услуги с номер М3854570/
01.11.2013г., от която
- 98,05 лв.- незаплатена
далекосъобщителна услуга, съгласно фактура № ********* с падеж на плащане
10.02.2015г. за отчетен период от 23.12.2014г. до 22.01.2015г., фактура №
********* с падеж на плащане 13.03.2015г., за отчетен период от 23.01.2015г. до
22.02.2015г., фактура № ********* с падеж на плащане 13.05.2015г., за отчетен
период от 23.03.2015г. до 22.04.2015г.;
-
175.25 лв. - неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна
услуга; дължима по договор М3854570/01.11.2013г., съгласно фактура № *********
с падеж на плащане 03.07.2015г., за отчетен период от 23.05.2015г. до
22.06.2015г., фактура № ********* с падеж на плащане 03.07.2015г., за отчетен
период от 23.05.2015г. до 22.06.2015г.
Претендират се деловодни
разноски, сторени в заповедното производство, както и в настоящото исково.
В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба
не е депозиран.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 01.11.2013г. между ищецът, тогава с наименование Мтел
и ответницата М. бил сключен Договор № ********* за доставка на далекосъобщителни
услуги, като всяка избрана от абоната услуга или пакет от услуги се описвали в
приложение към договора. Така Видно от Приложение № 1 към договора на
ответницата бил предоставен мобилен телефонен номер ********** на тарифен план Мтел Икономичен с месечна абонаментна такса в размер на
12,90 лв. с ДДС. Договорът за тази услуга бил за срок 24 месеца, считано от
датата на подписване 01.11.2013г.
На 12.11.2013г. било подписано между страните Приложение № 1 към договор №
*********, с което на ответницата бил предоставен за ползване мобилен номер
********** с тарифен план Мтел Икономичен с месечна
абонаментна такса в размер на 12,90 лв. с ДДС.
За ползването на тези мобилни номера, ищцовото
дружество издало следните фактури:
- фактура № **********/26.01.2015г. за отчетен период
23.12.2014г.-22.01.2015г. но обща стойност 61,93 с ДДС;
- фактура № **********/26.02.2015г. за отчетен период
23.01.2015г.-22.02.2015г. на обща стойност 36,06 лв. с ДДС и
- фактура № **********/28.04.2015г. за отчетен период 23.03.2015г.-
22.04.2015г. на обща стойност 0,06 лв. Трите фактури отразяват начислени минути
разговори, месечни такси, смс-си и други такси и
услуги за ползваните от ответницата два горепосочени мобилни номера, като в
последната фактура няма начисление за номер **********.
На 03.07.2015г. ищцовото дружество издало две
фактури. В едната от тях с № ********** били начислени две суми от 50 лв. и 43
лв. или общо 93 лв. с отбелязване „неустойки”. Във втората фактура с №
********** отново били начислени две суми с основание „неустойка”, а именно 50
лв. и 32,25 лв. или общо 82,25 лв.
Представени и приети по делото са и Общи Условия /ОУ/ за взаимоотношенията
между ищцовото дружество и абонатите и потребителите
на обществените мобилни наземни мрежи, приложими към
сключения договор с ответницата.
На 08.01.2018г. ищецът депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК против
ответницата, съответно било образувано ч.гр.д. № 167/2018г. на СлРС, по което била издадена заповед за изпълнение №
68/10.01.2018г. С нея ответницата била задължена да заплати на ищеца заявител
сума в размер на 273,30 лв., представляваща главница за незаплатена
далекосъобщителна услуга и неустойка за предсрочно прекратяване на Договор М
3854570/01.11.2013г., сума в размер на 25,88 лв., мораторна
лихва за периода 14.05.2015г. – 18.12.2017г., законна лихва, считано от
08.01.2018г. и разноски в размер на 25 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатски
хонорар. Заповедта за изпълнение била връчена на ответницата при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, което обусловило предявяване на настоящите искове.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които
съдът кредитира изцяло като непротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.
Установеното от фактическа страна, обуславя
следните правни изводи:
Предявените при условията на
обективно кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415 ГПК са
допустими - предявени са от страна- заявител, разполагаща с правен интерес от
установяване със сила на пресъдено нещо
съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, в което производство книжата са връчени на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост
на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По
тези искове ищецът следва да установи съществуването на вземането си спрямо ответника - длъжник. Ищецът
носи процесуалната тежест да докаже наличие на фактите, породили неговото
вземане.
В случая, предмет на предявените искове са вземания,
произтичащи от сключен между страните договор и приложения към него за
предоставяне на далекосъобщителни услуги.
Представените и приети по делото
писмени документи – договор от 01.11.2013г., приложения към него и 3 бр. фактури
с начислени за ползване на два мобилни номера такси и разговори не са оспорени
от ответника, поради което съдът приема, че
договора действително бил
сключен, както и приложенията към него, че ищецът предоставил услугите, предмет
на договора и приложенията и начислил своевременно задълженията на ответника по
тях на обща за трите фактури стойност от
98,05 лв.
По отношение искът за заплащане на неустойка, начислена по две фактури от
дата 03.07.2015г. за предсрочно прекратяване на договора съдът намира следното:
Съгласно чл. 92 ЗЗД задължението за неустойка възниква
при неизпълнение на конкретно задължение за едната по договора страна, като
страните следва да са уговорили начина, по който евентуално ще бъде начислявана
неустойката.
В конкретния правен казус неустойка е предвидена в Приложение № 1 към договора от01.11.2013г.
и Приложене №1
от 12.11.2013г. в чл.5.3.1. Предвидено е в случай, че абонатът наруши
задълженията си по Приложението, Договора или Общите условия, в това число, ако
по негово искане или вина договора по отношение на услугите в приложението бъде
прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът има право да
прекрати договора по отношение на тези или всички услуги и/или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без
отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване.
В хода на процеса обаче не бе проведено
доказване за налично предсрочно прекратяване на договора, сключен с ответницата,
кога и от кого, по какъв начин страната, която упражнява правото си да прекрати
договора е уведомила другата страна, нито са изложени обстоятелства за
формирането размера на неустойката. Надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за
този етап от развитието на облигационното правоотношение. Съдът не споделя становището
на ищеца, че за прекратяването на договора законът не изисква форма за
валидност и такава за доказване. Напротив, доколкото не е уговорено друго
следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се
подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 2 ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. С
оглед уговорения начин на изчисляване на неустойката - оставащите до края на срока
на договора абонаментни такси, установяването факта на получаване на писмено
предизвестие от абоната е от значение не само за доказване на основанието, но и
за размера на иска.
В случая по делото не се твърди и не се
установява операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с което да
му предостави подходящ срок за изпълнение, а дори да се приеме, че исковата
молба служи като изявление за разваляне на договора, то това разваляне е
станало едва с получаване на препис от същата от ответника и далеч след
съставянето на процесните сметки, с които са
начислени неустойките. Т.е. към момента на начисляването им не е имало
основание за това.
По
изложените съображения съдът намира, че кредитора не се е възползвал от правото
си да прекрати договорите, поради което в неговата правна сфера не е възникнало
вземане за неустойка при
предсрочно прекратяване на същите.
На следващо място, но не и по значение,
неустойките за предсрочно прекратяване на двата договора следва да бъдат
квалифицирани като неравноправни клаузи, съобразно чл. 143, т. 5
ЗЗП.
С Решение № 23/07.07.2016г. по т. д. № 3686/2014г.
на І т.о. ВКС РБ, което се базира на редица решения на Съда на ЕС / цитирани в
това решение/ е прието, че съда служебно следи за наличие по делото на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор.
В процесния
случай ответникът притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДП ЗЗП, а според чл. 143
ЗЗП "неравноправна
клауза" в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Предпоставките за определяне на една клауза за неравноправна са следните:
клаузата да не е индивидуално уговорена, а да е предварително изготвена от
търговеца, като потребителя няма възможност да влияе върху съдържанието й;
същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност - честно, почтено
поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на
сделки за потребление, респ. съвкупност от правила, определящи пазарното
поведение, които произтичат от законите, обичайните търговски отношения и не
нарушават добрите нрави; уговорката да води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя -
съществено несъответствие в насрещните престации на
страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност.
Процесните договори са сключени при предварително
определени условия от едната страна по правоотношението - доставчикът на далекосъобщителни
мобилни услуги. Видно е от самите договори, че същите са бланкови и не са били
предмет на предварително договаряне между страните, респ. ответника не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им. Не се установи в процеса клаузите за
неустойки да са били индивидуално договорени. Според чл. 146, ал.
2 ЗЗП
не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са
дадени и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г., относно неравноправните клаузи
в потребителските договори, транспонирана с чл. 13а, т. 9
ДР ЗЗП.
В случая с оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството, че
полетата се попълват от представител на мобилния оператор, се налага извод, че ответника не е
имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузите за неустойка. Освен това неустойка в размер на оставащите месечни
абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на
услуги, се приема за нарушение по чл. 68г, ал.1 ЗЗП от КЗП и за нелоялна
търговска практика /в този см. Решение №
7586/04.12.2013г., постановено по адм. д. №
6627/2013г. на Административен съд - София-град/.
Предвид изложеното, като взе предвид
съдържанието на самите неустоечни клаузи по
договорите и съпоставяйки ги с останалите клаузи за правата на потребителя,
настоящият съдебен състав приема, че същите са явяват неравноправни, поради
което и нищожни. Така както са уговорени, клаузите за неустойка създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя на услугата. Клаузата е уговорена за предсрочно прекратяване на
договора, без да са уговорени насрещни права за потребителя. Видно е от самите
договори, че потребителят няма никакво право да прекрати съответния договор,
без това да влече след себе си заплащане на неустойка в негова полза. В този смисъл потребителят е задължен да заплати
необосновано висока неустойка,
поради предсрочно прекратяване на договора не само при неизпълнение на негово
задължение, но и във всеки случай на неспазване на срока, като размерът на
неустойката към момента на сключване на договора може да бъде до 24 месечни
абонаментни такси /и то без отстъпките/ без за потребителя да се създават
някакви права. Самите клаузи не уреждат правила за изчисляване на неустойката, съобразно
размера на неизпълненото задължение на потребителя, а във всеки случай на
неизпълнено задължение, потребителят дължи заплащане на неустойка в посочения размер, което създава
значително несъответствие в правата и задълженията на страните по договора.
Съдът приема, че идеята, от която се изхожда
при определяне размера на неустойката е, че ищцовото дружество търпи вреди от
това, че няма да получи очакваните със сключването на договора месечни
абонаментни вноски поради предсрочното му прекратяване. От друга страна обаче
при предсрочно прекратяване на договора мобилния оператор няма как
да предоставя услугите, които иначе би предоставил, ако не беше прекратен.
Следователно няма и как да се приеме, че размера на вредите, които ищеца ще
претърпи, поради прекратяване на договора е именно размера на месечните такси,
които е очаквал да получи при редовно изпълнение от насрещната страна. Така
както е уговорена неустойката в процесния договор, ищцовото дружество получава
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получило, ако
договора не беше прекратен, но без да предоставя ползването на каквато и да
било услуга на потребителя, т.е. ищеца не предлага каквато и да е насрещна
престация, съпоставима с дължимата неустойка при
прекратяване на договорните отношения между страните. По този начин се създава
основание за значително облагодетелстване на търговеца над физическото лице -
потребител, което като икономически по-слаба страна се ползва с предвидената в ЗЗП
защита.
Ето защо, отчитайки неравноправността,
респ.нищожността на клаузата на чл.5.3.1 от Приложения № 1 към договора с
ответника, съобразно разпоредбата на чл.143, т.5 ЗЗП съдът
намира, че ответника не дължи претендираната неустойка в общ размер на 175,25 лв.
И на последно място, разбира се не и по значение
следва да се отбележи, че ищеца не доказа изобщо ответницата да е сключила
договор и съответно да е ползвала мобилен номер **********, съгласно Приложение
№ 1/05.05.2014г., за който твърди / в молба от 09.07.2018г. – л.45 от делото/,
че била начислена първата неустойка. Доказателства в тази насока не се
ангажираха, нито пък става ясно от двете фактури с дата 03.07.2015г. за
прекратяването на кой договор за ползването на точно кой мобилен номер са
начислени сумите за неустойки.
По изложените съображения предявеният установителен иск се явява частично основателен до размера
на 98,05 лв., като над този размер до пълния му предявен размер от 273,30 лв.
бива отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Съобразно уважена и отхвърлена част от претенциите,
съдът следва да разпредели и отговорността за разноски между страните.
Съдът намира за неоснователно направеното от ищеца
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна, тъй като
то е в размер на 70 лв., т.е. не надвишава минималния размер предвиден в
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и не следва да се редуцира.
Така съобразно уважената част на претенцията ответницата
бива осъдена да заплати на ищцовото дружество сума в
размер на 165,03 лв., деловодни разноски, от която сума 73,55 лв. – сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. №167/2018г. на СлРС
и 91,48 лв., сторени в настоящия исков процес.
Ищецът от своя страна бива осъден да заплати на
ответницата, съобразно отхвърлената част от иска деловодни разноски в размер на
44,87 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на М.З.М., ЕГН: ********** ***, че ДЪЛЖИ на “А1 България” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ПК 1309, район Илинден, ул.”Кукуш” № 1,
сума
в размер на 98,05 лв. /деветдесет и
осем лева и 0,05 ст./, представляваща стойност на незаплатени далекосъобщителни
услуги по договор № ********* от 01.11.2013г., Приложение № 1/01.11.2013г. и
Приложение № 1/12.11.2013г., съобразно издадени фактури № **********/26.01.2015г. за
отчетен период 23.12.2014г.- 22.01.2015г.; № **********/26.02.2015г. за отчетен
период 23.01.2015г.- 22.02.2015г. и № **********/28.04.2015г. за отчетен период
23.03.2015г.- 22.04.2015г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.01.2018г.
до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ искът над уважения
размер до пълния предявен размер от 273,30 лв. /двеста седемдесет и три лева и
0,30 ст./, съобразно издадени фактури № **********/03.07.2015г и №
**********/03.07.2015г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК М.З.М., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “А1 България” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ПК 1309, район Илинден, ул.”Кукуш” №
1, сума в размер на 165,03 лв. /сто шестдесет и пет лева и 0,03 ст./, деловодни разноски, от която
73,55 лв. /седемдесет и три лева и 0,55 ст./, сторени разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 167/2018г. на СлРС и 91,48
лв. /деветдесет и един лева и 0,48 ст./, разноски сторени в исковия процес –
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.3 ГПК “А1 България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ПК 1309, район
Илинден, ул.”Кукуш” № 1 ДА ЗАПЛАТИ на М.З.М., ЕГН: ********** *** сума в размер на 44,87 лв. /четиридесет
и четири лева и 0,87 ст./, деловодни разноски, съобразно отхвърлената част
от иска.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: