№ 682
гр. Благоевград, 06.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500325 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, във вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Подадена е частна жалба от “Б.Д.С” АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление район Оборище, ул.“М.“ №19, представлявано от Д. Д. АНЗ., пълномощник, със
служебен адрес гр.Благоевград, ул.“Т.А.“ № 3 срещу разпореждане №487 от 10.03.2022г.,
постановено по ч.гр.дело №259/2022г. по описа на РС Сандански, с което съдът е отхвърлил
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен
лист срещу длъжника, поради незавършен фактически състав на процедурата по връчване на
уведомлението за предсрочна изискуемост и невъзможност да се приложи фикцията на
чл.47, ал.5 от ГПК.
Излага се в жалбата, че постановеното разпореждане е неправилно поради нарушение на
материалния и процесуалния закон.
Навежда се, че е налице процесуално нарушение на заповедния съд, изразяващо се в
недаване на указания за отстраняване на нередовност на основание чл.127, ал.1, т.4, във
връзка с чл.410, ал.2 от ГПК, доколкото са касае за непредставен документ, а не за
неоснователност на вече представен документ.
Поддържа се, че на основание т.18.2 от Общите условия неразделна част от договора за
кредит, приложени към подаденото заявление по чл.417 от ГПК, Банката кредитор е
предприела действия за уведомяване на длъжника, че приема целия непогасен остатък от
главницата за предсрочно изискуем, преди провеждане на заповедното производство. Това
се дължи на допуснати от длъжника 830 дни забава и 13 бр. непогасени вноски по лихва и /
или главница до датата на изискуемост, подробно описани в Извлечението от счетоводните
книги на Б.Д.С за кредит сметка 11/26377854, извършено на 08.03.2022г. Посочва се, че до
длъжника е изпратена покана уведомление с изх.№ 0020-20-02765/29.05.2020г. връчена чрез
ЧСИ А.Ц. оформена като редовно връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и върната към
кредитора с придружително писмо. Твърди се, че видно от уведомлението лицето е търсено
три пъти в продължение на месец за да се установи категорично дали пребивава на адреса.
Сочи се, че съдебния изпълнител е извършил както справка за постоянен и настоящ адрес на
длъжника, така и за месторабота, като не е установено лицето да има сключен трудов
договор. Излага се, че извършените справки за адрес не са приложени към подаденото
заявление по чл.417 от ГПК, но заповедния съд не е отчел това като неизпълнение на
процедурата за редовно връчване, вероятно поради извършените служебни справки. Посочва
1
се, че такава служебна справка може да бъде извършена и по отношение наличието на
трудов договор или пък да бъде указано на заявителя да представи основанието от което
произтича твърдението за настъпила предсрочна изискуемост на вземането по смисъла на
чл.127, ал.1, т.4 от ГПК.
На следващо място се поддържа, че заповедния съд не е съобразил клаузата на т.16 от
договора за кредит, с която страните са уговорили, че всички съобщения, уведомления и
покани във връзка с договора ще се считат за получени от кредитополучателя, ако са
изпратени от кредитора на посочения от кредитополучателя адрес за кореспонденция, ако
кредитополучателя не е уведомил кредитора за промяна на адреса за кореспонденция,
опитът за доставяне на съобщението /уведомлението/ поканата е удостоверен от пощенска
/куриерска служба. Видно от договора за кредит при неговото сключване,
кредитополучателя В.Д. е посочила като постоянен адрес, настоящ адрес и адрес за
кореспонденция – един и същ, а именно гр. Сандански, ул. “Н.В.“ № 27, вх.А, ет.4, ап.4.
Тоест това е същия адрес на който кредиторът е направил опит за връчване на уведомително
писмо чрез неколкократни посещения на съдебния изпълнител. След допускане на първата
непогасена вноска, длъжникът не е уведомил кредитора за промяна на адреса. С оглед на
това кредиторът е действал добросъвестно, съобразно условията на договора, които са били
приети от кредитополучателя.
На следващо място в жалбата се излага, че в обжалваното разпореждане съдът е посочил,
че не е в състояние на база само на представените документи да определи размера на
дължимите суми за падежирала главница и договорна лихва, респективно обезщетение за
забава към датата на подаване на заявлението, поради което същото е отхвърлено в цялост.
Заявителя е изложил, че към депозираното заявление е представен договорът за кредит,
ведно с общите условия и погасителен план. Именно погасителния план съдържа
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, за всяка от които е посочено каква част погасява от главницата и каква за дължимата
договорна лихва, което дава възможност сумите да бъдат събрани, а върху сбора на
главницата да се изчисли 10 % лихва за забава. Същото не предполага извършването на
специфични икономически сметки, респективно заповедния съд е имал възможността да
присъди размера на падежиралите вноски, въз основа на представените към заявлението по
чл.417 от ГПК писмени документи.
С оглед изложеното се иска да бъде отменено атакуваното разпореждане, с което е
отхвърлено в цялост заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
и да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде уважено искането на Б.Д.С АД за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми срещу В.
АС. Д..
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й
пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради
което и същата се явява процесуално допустима. Препис от жалбата срещу отхвърлянето на
заявлението по чл.410 ГПК не подлежи на връчване на насрещната страна съгласно чл.413,
ал.2 ГПК.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Производството по ч.гр.д. №259/2022г. по описа на РС Сандански, е образувано по
заявление на “Б.Д.С“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Оборище, ул.“М.“ № 19, представлявано от Д.Д.М. и С.Л.С. – изпълнителни
директори, чрез Д. Д. АНЗ. – юрист, за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист срещу длъжника В. АС. Д., с ЕГН **********, с адрес гр.Сандански,
п.к.2800, ул.“Н.В.“ № 27, вх.А, ет.4, ап.4 за следните суми: 9 829,11 лева, главница, 891,37
лева дължима договорна /възнаградителна лихва/ за периода от 29.10.2019г. до 22.12.2020г.,
обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 29.10.2019г. до 22.12.2020г.
вкл. в размер на 35, 18 лв. и законна лихва за периода от 23.12.2020г. до 08.03.2022г. в
размер на 1201,34 лв., както и разходи при изискуем кредит в размер на 120 лв.
Към заявлението са приложени извлечение от счетоводни книги, договор за кредит за
текущо потребление от 25.09.2019г., договор за залог на вземане по сметка в Б.Д.С ЕАД,
2
общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, погасителен план и ГПР,
условия по стандартен кредит за текущо потребление, обезпечен със залог на вземане по
сметка, заявка за ползване на преференциален лихвен процент по кредит за текущо
потребление, предоставян при условията на програма „П.П.“, такси по кредити за текущо
потребление, покана – уведомление.
С обжалваното разпореждане № 487/10.03.2022г. заповедния съд е отхвърлил подаденото
заявление като неоснователно, като е приел, че по делото не са представени доказателства,
че ЧСИ е извършил служебна справка относно местоработата на длъжника /дали има
регистриран актуален трудов договор или наличие на място за упражняване на стопанска
дейност. Неизпълнението на разпоредбата на чл.47, ал.3, ир.3 от ГПК като част от
приложимите правила при връчване на книжа опорочава връчването на уведомлението за
предсрочна изискуемост, поради което не може да се приложи фикцията на чл.47, ал.5 от
ГПК.
Въззивният съд намира, че в производството по чл.418 ГПК, освен редовността на
документа от външна страна /изискуемите от закона реквизити/, съдът следва да извърши
проверка и дали документът удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу
длъжника, т.е ликвидно и изискуемо вземане. Съобразно разрешението на ТР №4 от
18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №4/2013г., ОСГТК в рамките на заповедното
производство съдът следва да извърши преценка за наличието на редовно уведомяване на
длъжника при позоваване от заявителя на предсрочна изискуемост, като заповед за
изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение се издават
само за подлежащи на изпълнение вземания по чл.418, ал.2 от ГПК /т.18 от цитираното
решение/. Когато според представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от
дадено обстоятелство, настъпването му следва да е удостоверено с официален или изходящ
от длъжника документ – чл.418, ал.3 от ГПК. Постигнатата в договора предварителна
уговорка за предсрочна изискуемост не поражда действие, ако банката не е заявила, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това изявление е
достигнало до длъжника – кредитополучател преди момента на подаване на заявлението.
В настоящия случай кредиторът претендира издаването на заповед за изпълнение на
основание представено извлечение от счетоводните книги, позовавайки се на настъпила
предсрочна изискуемост по договор за кредит поради невнасяне на 13 бр. погасителни
вноски.
От представените със заявлението доказателства обаче не може да се изведе настъпването
на твърдяната предсрочна изискуемост по отношение на длъжника. Уведомяването на
длъжника за обявената от банката предсрочна изискуемост на задължението се твърди, че е
извършено чрез връчване на уведомление.
Видно от приложените към заявлението разписка и уведомление, връчването на поканата е
извършено от помощник при ЧСИ А.Ц., район на БОС. В разписката е отразено
извършването на три посещения на постоянният и настоящ адрес на длъжника, като е
отразено, че адреса е посетен на 25.07.2020г., на 27.08.2020г., и на 30.09.2020г., като по
сведение на собствениците на кооперацията лицето никога не е живяло на адреса, като
уведомлението е залепено на 30.09.2020г. на външната дървена кафява врата на адреса, и е
отразено, че пощенска кутия няма. Същевременно обаче не е осъществена проверка за
местоработата на длъжника, предвидена съобразно действащата редакция на разпоредбата
на чл.47, ал.3, изр. посл. от ГПК. В случая уведомяването е извършено чрез ЧСИ по реда на
чл.18, ал.5 от ЗЧСИ, съгласно който частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви
покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения. Спрямо
връчването са приложими правилата на чл.37-58 ГПК с оглед възложената на съдебния
изпълнител специална компетентност. Липсва изрична разпоредба, изключваща
приложимостта на въведената с изменението на ГПК допълнителна проверка спрямо
връчването на уведомления от ЧСИ, поради което следва да се приеме, че всички етапи от
процедурата по връчване по чл.47 от ГПК следва да бъдат осъществени и при връчване на
покана – уведомление за предсрочна изискуемост. С оглед формиране на извод за редовност
на връчването чрез залепване на уведомление законът предвижда наличие на всички
предвидени в разпоредбата на чл.47 от ГПК предпоставки и осъществяване на описаните
действия в тяхната взаимовръзка и поредност.
3
Въз основа на изложеното се налага извода, че не е налице надлежно удостоверяване на
настъпилата предсрочна изискуемост на задължението по представения договор за
потребителски кредит на осн. чл.418, ал.3 ГПК спрямо длъжника, поради което и
представеният документ не съставлява основание да се иска издаване на заповед за
незабавно изпълнение /в този смисъл са разясненията, дадени в т.18 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г./.
С оглед гореизложеното съставът на въззивния съд намира, че представените документи
не удостоверяват наличието съгласно изискванията на чл.418, ал.2 ГПК на предвидено от
закона изпълнително основание, удостоверяващо годно за принудително изпълнение
притезание, поради което искането на заявителя “Б.Д.С АД е неоснователно и следва да се
остави без уважение. Като е достигнал до същия краен извод, районният съд е постановил
законосъобразен акт.
Неоснователно е оплакването, че съдът е следвало да издаде заповед за изпълнение поне за
падежиралите вноски. Първо подобно искане в заявлението не се съдържа. Второ в
заявлението не е конкретизиран размера на падежиралите вноски към датата на подаването
му. В представеното извлечение също не съдържа размер на падежиралите вноски към
датата на подаване на заявлението, както и размер на останалите вземания за договорна
лихва и лихва за забава. С оглед ограничения предмет на заповедното производство, тези
обстоятелства следва да се установят в исково производство, където посредством
заключение на експерт, ще се установи размера на дължимите суми.
Неоснователни са и доводите изложени в жалбата, че заповедния съд е следвало да остави
заявлението без движение с указание да се представят документи относно връчването на
съобщението за предсрочна изискуемост. Разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК указва, че
искането следва да отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК. В чл.410, ал.2 от ГПК, е
посочено, че заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1
и 2 от ГПК. В цитираните текстове не е предвидено задължение на съда на дава указания за
представяне на документи. Неоснователен е също така и аргумента, че съдът следва
служебно да извършва справка за месторабота на длъжника, тъй като същата следва да е
изготвена в хода на процедурата по връчване на уведомлението, а не след сезиране на съда.
Предвид изложеното подадената частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
Въз основа на изложеното, Окръжен съд Благоевград, IV въззивен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба подадена от “Б.Д.С” АД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление район Оборище, ул.“М.“ №19, представлявано от Д. Д.
АНЗ., пълномощник, със служебен адрес гр.Благоевград, ул.“Т.А.“ № 3
срещу разпореждане №487 от 10.03.2022г., постановено по ч.гр.дело №259/2022г. по описа
на РС Сандански.
Указва на РС Сандански че следва да даде указания на заявителя по реда на чл.415, ал.1, т.3
от ГПК
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4