Решение по дело №77/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Производството по делото е образувано по жалба на Н. М. З. с ЕГН – 5507-85563 от с. Чернолик, общ. Дулово, подадена чрез адв. П. И. от АК-Силистра, против Решение № 2153-18-7 от 11.03.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Силистра, потвърждаващо разпореждане № 2113-18-720#3 / 12.01.2024 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Силистра, с което е отказано отпускане на лична пенсия да осигурителен стаж и възраст на лицето, на основание чл. 98, ал. 1 във вр. с чл. 68, ал. 3 от КСО.

В жалбата е изразено несъгласие с обжалваното решение в частта, в която не е зачетен осигурителният му стаж в периода от 01.12.1997 г. до 28.02.1998 г., положен в Община Ситово, както и зачетената продължителност на стажа му в АПК „Дръстър“ за времето от 29.05.1981 г. до 14.04.1983 г. Счита, че действителният му осигурителен стаж възлиза на 15 години 8 месеца и 27 дни, съгласно отразените данни в трудовата му книжка, поради което органът неправилно е изчислил в размер от 14 години, 10 месеца и 2 дни. В приложената писмена защита изтъква, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане не съответстват на влязлото в сила и неотменено разпореждане № 2113-18-55#11/28.06.2023 г., с което към момента на постановяването на разпореждането са били признати 14 години 10 месеца и 27 дни осигурителен стаж, а към този стаж би следвало да се прибави и натрупаният допълнително стаж от три месеца в периода 01.08.2023 г. – 01.11.2023 г. по трудов договор с „Дакри консулт“ ЕООД гр. Русе. В тази връзка моли да бъде отменено оспореното решение с произтичащите правни последици, в това число и с присъждане на разноските по делото.

Ответникът по жалбата - Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Силистра, чрез процесуалния си представител гл. юриск. Н. Н. - Н., изразява становище, че оспореното решение е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Моли за отхвърляне на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Със заявление рег. № 2113-18-55 от 01.02.2023 г. до ТП на НОИ -Силистра жалбоподателят е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ), към което е представил необходимите документи, удостоверяващи придобития осигурителен стаж и доход. По заявлението пенсионноосигурителният орган се е произнесъл с Разпореждане № 2113-18-55#11/28.06.2023 г., с което е отказал отпускането на поисканата пенсия, преценявайки, че не са налице условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като макар да е достигнал необходимата възраст, заявителят няма изискуемият действителен осигурителен стаж от 15 години, като е прието, че действителният осигурителен стаж към този момент е 14 години 10 месеца и 27 дни. Разпореждането е обжалвано пред Директора на Териториално поделение на НОИ – Силистра, който го е потвърдил със свое решение № 2153-18-19/10.08.2023 г. Постановеното решение не е оспорено пред съда.

С ново заявление с рег. № 2113-18-720 от 15.09.2023 г. жалбоподателят е поискал отново да му бъде отпусната лична пенсия за ОСВ. Към този момент жалбоподателят е имал допълнително натрупан осигурителен стаж в периода 01.08.2023 г. – 30.09.2023 г. по трудово правоотношение с „Дакри консулт“ ЕООД гр. Русе. Въз основа на събраните доказателства е направена нова преценка относно правото на пенсия на жалбоподателя, който към датата на подаване на заявлението е имал навършени 68 години, 02 месеца и 07 дни, като е зачетен осигурителен стаж от втора категория труд в размер на 05 години 9 месеца и 18 дни и от трета категория – 09 години 00 месеца 14 дни, които са приети за действителен осигурителен стаж от 14 години 10 месеца и 02 дни, съгласно §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Пенсионното производство е приключило с Разпореждане № 2113–18– 720#3/ 12. 01. 2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Силистра, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 98, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 3 от КСО поради липсата на изискуемия действителен осигурителен стаж с продължителност от 15 години. Разпореждането е връчено на жалбоподателя, който го е оспорил своевременно пред директора на ТП на НОИ – Силистра.

Във връзка с оспорването е постановено обжалваното в настоящото производство решение, с което органът е потвърдил разпореждането за отказ по подробни мотиви за това как е зачетен осигурителния стаж на жалбоподателя, въз основа на какви документи и от коя категория е същият. Прието е, че въз основа на събраните в хода на пенсионното производство доказателства се потвърждава извода на пенсионния орган, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст не са били налице условията по чл. 68, ал. 3 от КСО, поради липса на изискуемия в разпоредбата действителен осигурителен стаж от 15 години.

В хода на настоящото производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е отговорило на въпроса какъв е сборът на действителния осигурителен стаж на жалбоподателя съгласно представените по делото писмени доказателства и съобразно трудовото и осигурителното законодателство. Според вещото лица действителният осигурителен стаж на жалбоподателя към момента на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ е в размер на 14 години 09 месеца и 21 дни.

С оглед така установените обстоятелства, съдът намира жалбата за допустима като подадена пред компетентния съд в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

В резултат на служебната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът счита, че решението на директора на ТП на НОИ - Силистра е издадено от оправомощен орган в пределите на неговата компетентност съгласно чл. 117, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО и в изискуемата форма. В обжалвания акт са посочени изчерпателно фактическите и правните основания за издаването му, позволяващи проверка на материалната му законосъобразност, и не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

Спорът в случая е концентриран около материалната законосъобразност на акта. Претенцията на жалбоподателя е относно признаване на право на пенсиониране в хипотезата на чл. 68, ал. 3 от КСО, която през 2023 г. изисква навършени 67 години и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж.

Относно навършването на необходимата възраст от жалбоподателя по делото няма спор. Спорният въпрос е дали същият е натрупал изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години. В тази връзка на първо място следва да се обсъди доколко задължителни за органа са констатациите относно признатия действителен трудов стаж на жалбоподателя от 14 години 10 месеца и 27 дни съгласно влязлото в сила Разпореждане № 2113-18-55#11/28.06.2023 г. (л. 32). С диспозитива на посоченото разпореждане е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ на жалбоподателя, тъй като същият не отговаря на условията на чл. 68, ал. 3 от КСО поради недостиг на действителен осигурителен стаж. Именно в посочената разпоредителна част цитираното разпореждане, като влязъл в сила административен акт не може да бъде преразглеждано без наличие на предпоставки по чл. 99, ал. 1 от КСО. Що се касае до доказателствата и направените въз основа на тях заключения по разпореждането, при наличието на предпоставки за прераразглеждане на случая, същите подлежат на нова преценка от решаващия орган на общо основание в съответствие с принципа на истинност, закрепен в чл. 7 от АПК. Именно въз основа на такава нова оценка на доказателствата би могло например да се прецени доколко правилно е отпусната пенсия или е отказано отпускането ѝ в хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО. В тази връзка се установява, че разликата с признатия действителен осигурителен стаж по влязлото в сила Разпореждане № 2113-18-55#11/28.06.2023 г. и това, което се оспорва в настоящото производство, освен на допълнителния стаж, придобит в периода в периода 01.08.2023 г. – 30.09.2023 г. по трудово правоотношение с „Дакри консулт“ ЕООД гр. Русе., се дължи на зачетения осигурителен стаж в АПК „Клемент Готвалд“ с. Щръклево в периода 17.04.1987 г. – 17.06.1989 г., като по първото разпореждане е зачетен стаж от 02 години и 02 месеца (видно от опис на осигурителен стаж от 26.06.2023 г. – л. 31), а при процесното – стаж от 01 година 10 месеца и 10 дни (видно от опис на осигурителен стаж от 14.12.2023 г – л. 58 и л. 59), като разликата се дължи на ползван от жалбоподателя неплатен отпуск от 105 работни дни, от които 30 са зачетени за стаж. Според вещото лице продължителността на действителния осигурителен стаж на жалбоподателя в АПК „Клемент Готвалд“ с. Щръклево съответства на тази, която решаващият орган е установил, поради което няма предпоставки да се счете, че за този период действителният осигурителен стаж на жалбоподателя е по-дълъг. В трудовата му книжка, на която той се позовава, не е отразено ползването на неплатения отпуск. Ползването на отпуска е отразено в приложеното Удостоверение обр. УП-15 от 09.05.2023 г. (л. 52) и правилно е взето предвид от решаващия орган.

Не могат да бъдат споделени и оплакванията на жалбоподателя, че неправилно не е бил зачетен осигурителният му стаж от 01.12.1997 г. до 28.02.1998 г., положен в Община Ситово. Още при постановяването на Разпореждане № 2113-18-55#11/28.06.2023 г. на жалбоподателя е указано, че липсват данни във ведомостите за заплати на общината, потвърждаващи обстоятелството, че действително лицето реално е извършвало трудова дейност. Този извод е бил формулиран на база изготвен констативен протокол КП-5-18-01373011/05.06.2023 г. от Контролен орган на ТП на НОИ-Силистра (л. 23). Заключението на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Силистра относно признаването на осигурителния стаж, натрупан в Община Ситово, е потвърдено от Директора на ТП на НОИ при оспорването на разпореждането по административен ред, като мотивите са разширени, че липсват не само ведомости, а каквито и да е документи (трудов договор, трудово досие), в които да фигурира лицето и които да удостоверяват реалното полагане на труд при този осигурител. При това положение за жалбоподателя е съществувала възможност да установи по съдебен ред стажа си по чл. 1, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред или да представи нови доказателства пред решаващия орган съгласно чл. 99, ал. 1, т. 1, б. „а“ от КСО, установяващи по безспорен начин качеството му на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Сред като това не е сторено нито в досъдебната фаза на производството, нито в рамките на съдебния процес, не може само въз основа на подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и записвания в трудовата книжка, които не се потвърждават от издадените в периода първични документи, да се счете, че лицето е било осигурено. В чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е предвидено, че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следователно, първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости и затова записванията в книжката трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка на лицето за един и същи период, меродавно е записването в изплащателните ведомости, а не обратното (в този смисъл Решение № 9785 от 21.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2465/2017 г., VI о.). При условие, че данните, вписани в трудовата книжка на жалбоподателя, не се потвърждават от данните, вписани в първичните документи, то отбелязванията в трудовата книжка не могат да се счетат за достоверни. А подадените данни от осигурителя, без наличие на съответствие с описаните първични документи, също не се ползват с обвързваща доказателствена сила.

На следващо място е необходимо да се обсъдят оплакванията на жалбоподателя относно признатата продължителност на стажа му в АПК „Дръстър“ за времето от 29.05.1981 г. до 14.04.1983 г. по съображения, че отразеният стаж в трудовата му книжка е в размер на 1 година 10 месеца и 17 дни, а приетата от органа продължителност е 1 година 6 месеца и 14 дни. Вече се коментира обстоятелството, че при противоречие на данните, записани в трудовата книжка, с тези по първичните документи, приоритет имат вторите. При проверката им вещото лице е констатирало, че органът правилно е определил продължителността на осигурителния стаж в посочения период, поради което оплакванията на жалбоподателя са неоснователни.

В заключение съдът намира, че от събраните в пенсионното производство доказателства, не се установява наличието на кумулативно предвидените условия, водещи до възникване на право на жалбоподателя на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (конкретно – налице е недостиг на изискуемия действителен осигурителен стаж). Постановеното от органа решение е правилно и не страда от пороци, съставляващи основания за отмяната му по смисъла на чл. 146, т. 1-5 АПК, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи като се присъди такова в размер на 100 лева в полза на Националния осигурителен институт – гр. София, в качеството му на юридическо лице, в структурата на което е ответният административен орган – по аргумент от §1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с чл. 33, ал. 2 КСО и чл. 2, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Силистра

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. М. З. с ЕГН – 5507-85563 от с. Чернолик, общ. Дулово, против Решение № 2153-18-7 от 11.03.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Силистра, потвърждаващо разпореждане № 2113-18-720#3 / 12.01.2024 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Силистра, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето, на основание чл. 98, ал. 1 във вр. с чл. 68, ал. 3 от КСО.

ОСЪЖДА Н. М. З. с ЕГН – 5507-85563 от с. Чернолик, общ. Дулово, да заплати на Националния осигурителен институт – гр. София разноски по делото в размер на 100. 00 (сто) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от връчването му на страните.