Р Е Ш Е Н И Е
№ 54
гр. Кюстендил, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди
двадесет и трета година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретар: Ирена Симеонова, като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 324/2023 г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба на М.А.А. ***, чрез адв. К.Т., срещу заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-1139-000197 от 27.08.2023 г., издадена от
началника на група към ОДМВР – Кюстендил, сектор „Пътна полиция“, с която е
наложена ПАМ на оспорващата по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно
отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения
за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон. Иска се от съда да отмени оспорената заповед за
прилагане на ПАМ.
Ответната
страна, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
С
оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1139-000197
от 27.08.2023 г. издадена от началника на група към ОДМВР – Кюстендил, сектор
„Пътна полиция“ е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1,
б. "б" от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, за това, че на 27.08.2023
г. около 01:35 часа, в община Кюстендил, на път Трети клас № 6005 в с.
Копиловци, общ. Кюстендил в посока от центъра на селото към с. Николичевци,
управлявала лек автомобил "О К", с рег. № ****,
собственост на М Д Д. Водачката била изпробвана за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510
с фабр. номер ARDM-0265, като уредът отчел 0.85 промила алкохол
в издишания въздух.
По
делото е представен издаденият Талон за изследване № 141300, в който е
отразено, че извършената предварителна проба в 01:35 ч. на 27.08.2023 г. с
алкотест Дрегер 7510 ARDM-0265 е показал положителен резултат 0.85 ‰. В талона е
записано, че лицето е отказало да даде кръв за изследване за алкохол, както е и отбелязано, че същата е
съгласна с показанието на дрегера.
За
извършеното административно нарушение против жалбоподателката е съставен Акт за
установяване на административно нарушение серия GA № 924740 от 27.08.2023 г., за
нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т.
1 от ЗДвП.
Актът е връчен срещу подпис на лицето на 27.08.2023 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и е насочена срещу
годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
При
извършената по реда на чл. 168, ал. 1
от АПК
служебна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на основанията,
посочени в чл. 146 АПК, съдът намира следното:
Съобразно
разпоредбата на чл. 23 ЗАНН, органите,
които налагат принудителните административни мерки се уреждат в съответния
закон. На основание чл. 172, ал. 1 ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С оглед
представената по делото заповед № 277з-1046/30.06.2017 г. на директора на ОД на
МВР - Кюстендил, оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при
условията на делегирана компетентност, изрично посочена в индивидуалния
административен акт. Следователно към датата на издаване на обжалваната заповед
административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява
актове от оспорения вид.
Заповедта
е издадена в предвидената от закона форма, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК,
като са посочени фактическите и правни основания за налагането на
принудителната мярка. Такива се съдържат и в АУАН, на който се позовава изрично
органа издал процесния административен акт.
При служебната проверка не се констатират допуснати съществени процесуални
нарушения в производството, налагащи отмяната на заповедта само на това
основание. В случая, няма
данни и доказателства да е било оспорено показанието на техническото средство,
с което е установена концентрацията на алкохол
в издишания въздух от провереното лице А.. Разпоредбата на чл. 3а, т. 2 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози предвижда, че установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта се
извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол
в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и
химическо лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на
техническото средство или теста. Тълкуването на нормата налага извода, че
когато изпробваното лице приеме показанията на техническото средство, то те
могат да се считат установени само въз основа на това негово изявление. В
случая е обективирано от страна на жалбоподателката съгласие с показанията на
техническото средство и административният орган не е имал задължение да изчаква
резултати от медицинско лабораторно изследване на концентрацията на алкохол в кръвта на водача, преди да
издаде ЗППАМ, защото същото е предвидено като алтернативен метод на
установяването на концентрацията на алкохол
в кръвта, извършвано с доказателствен анализатор.
По
смисъла на чл. 171, т. 1 от ЗДвП, ПАМ се налагат за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което
те са от вида на преустановяващите. В хипотезата на чл. 171, т. 1,
б. "б" от ЗДвП може да се наложи ПАМ "временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС" до решаване на въпроса за
отговорността, на водач, за който се установи, че управлява МПС след употреба
на алкохол над 0.5 промила, установено с техническо средство. Предпоставка за
издаването на заповед на посоченото по – горе правно основание - чл. 171, т. 1,
б. "б" от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно
нарушение което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни
лица. Съгласно чл. 189, ал. 2
от ЗДвП
актът се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. След като
съществува надлежно съставен АУАН, компетентният орган не може да подлага този
факт на съмнение. Той има правомощието да наложи или не ПАМ по чл. 171, т. 1,
б. "б" от ЗДвП. В конкретния случай, административният орган е
преценил, че целта на закона ще бъде изпълнена с налагането на мярката, като
описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно
нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за
издаване на заповедта. В този смисъл АУАН е част от административната преписка
по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите
обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4,
пр. 1 от АПК.
При издаване на заповедта за налагане на ПАМ са спазени разпоредбите, както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Мярката
по чл. 171, т. 1,
б. "б" от ЗДвП е принудителна административна мярка, която няма
санкционен характер. Административната принуда, наложена с оспорената заповед е
предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него
обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След
като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната
мярка.
Предвид
изложеното, обжалваната заповед е законосъобразна, а жалбата против нея е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК,
Административен съд – Кюстендил,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.А.А. ***, против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-1139-000197 от 27.08.2023 г., издадена от началника
на група към ОДМВР – Кюстендил, сектор „Пътна полиция“.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: