№ 3231
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Ваня Н. Иванова
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20221100503649 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 60625 от 06.03.2020 г., постановено по гр. д. № 65255 по описа за
2018 г. на СРС, ГО 58 състав, са уважени искове при правна квалификация чл. 422, във
вр. с чл. 415, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и вр. с чл. 149 от ЗЕ и във вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на В. М. В., че същият дължи
на „Топлофикация София“ ЕАД, сума в размер на 1951,85 лева, представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2013 г. до 30.4.2015 г.,
ведно със законната лихва от 28.08.2017 г. до изплащане на вземането и мораторна
лихва в размер на 480,80 лв., начислена върху главницата за периода от 15.9.2014 г. до
11.08.2017 г., като исковете са отхвърлени частично, съответно искът по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и вр. с чл. 149 от ЗЕ за разликата над 1951,85
лева до пълния предявен размер от 3903,70 лева - главница за цена на доставена до
дружеството топлинна енергия в периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., а искът по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 480,80 лева до пълния размер
на предявената претенция от 962,33 лева, представляваща мораторна лихва върху
главното вземане, текла в периода 15.9.2014 г. до 11.08.2017 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.11.2017
г. по ч.гр.д. № 59031/2017 г. по описа на СРС, 58 състав.
1
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът В. М. В. е
осъден да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сума в размер на 522,11 лева
– разноски, сторени в исковото производство, както и сумата от 73,34 лева,
представляваща разноски, направени в хода на ч.гр.д. № 59031/2017 г. по описа на
СРС, 58 състав. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е
осъден да заплати на ответника В. М. В. сторените разноски в исковото производство в
размер на 126,58 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Техем Сървисис “ ЕООД.
Срещу така постановеното решение, в частта, в която претенциите на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД били отхвърлени, постъпила въззивна жалба от
последния в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и чрез процесуален
представител – юрк. А.К.. В жалбата се сочи, че решението в оспорената част е
неправилно и постановено при нарушение на процесуалните правила. Неправилно и в
противоречие с действителното фактическо и правно положение първоинстанционният
съд е приел, че ответникът не е титуляр на вещни права върху имота. Намира, че по
делото са представени доказателства, които по безспорен начин доказват
собствеността върху топлоснабдения имот. Ето защо счита, че изводът на съда, че не е
доказана собствеността върху имота, е изцяло необоснован и не кореспондира с
представените доказателства. Навежда, че са налице редица процесуални нарушения –
не са обсъдени доказателствата в тяхната цялост и взаимовръзка. С оглед изведеното,
моли решението в атакуваната част да бъде отменено, като вместо това въззивният съд
постанови ново решение, с което исковете на ищеца се уважат изцяло. Претендира
разноски, в това число и за юрисконсултско възнаграждение.
В срока и по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на така подадената
въззивна жалба от страна на ответника в производството В. М. В., чрез адв. Р. Р. от
САК. В отговора се застъпва позицията, че жалбата на ищеца е неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение. Счита, че възражението на ищеца, че
ответникът е единствен собственик на процесния имот е бланкетно и без да са
съобразени представените в хода на процеса писмени доказателства. Подчертава, че
другият собственик на имота – Н.В. е жива и следователно адекватно СРС е съобразил
размера на сумите, до които следва да отговаря единият от двамата собственици,
съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС. Предвид горното, намира, че решението в обжалваната от
ищеца част е правилно и следва да се потвърди. Претендира разноски.
По делото постъпила и втора въззивна жалба, от ответника В. М. В., чрез адв. Р.
Р. от САК в законоустановения срок, срещу постановеното от първоинстанционния съд
решение, в частта, в която исковете на ищеца били уважени. В жалбата на ответника се
навежда, че решението на СРС в оспорената част е неправилно и незаконосъобразно,
2
поради което следва да се отмени. Конкретно, сочи, че неправилно и необосновано
съдът не е обсъдил наведеното възражение за погасителна давност, като счита, че
всички задължения, чийто падеж е настъпил преди 28.08.2014 г. са погасени по
давност. На следващо място, относно претенцията на ищеца за обезщетение за забава
върху главното вземане, също възразява, че последното е недължимо, понеже по
делото не било доказано публикуването на дължимите суми на интернет страницата на
продавача, а последното се явявало задължително условие. Като не е взел предвид
горните обстоятелства, първостепенният съд е постановил незаконосъобразен акт, като
в този смисъл претенцията до въззивния съд се свежда до това да бъде отменено
съдебното решение в обжалваната част, като се присъдят съответните разноски на
ответника, в това число за двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият ищец
„Топлофикация София“ ЕАД се е възползвал от правото си да подаде отговор на
жалбата, като със същия се застъпва, че въззивната жалба на ответната страна е
неоснователна. Счита, че дружеството е установило в условията на пълно и главно
доказване правотата на исковата си претенция. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач не е заявило становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, II-Г въззивен състав, като прецени събраните по делото
доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Същото обаче е неправилно, с оглед което въззивният съд дължи
обсъждане на събраните по делото доказателства и излагане на правни изводи във
връзка с приложимото право.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 от ЗЕ:
С оглед правната квалификация на предявените искове правилно и районният
съд е разпределил доказателствената тежест между страните по спора, като е приел, че
по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
3
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства
в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател с вещно право на ползване или собственик на
имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
битови нужди, т.е. лице, което ползва топлоснабдения недвижим имот въз основа на
вещно или облигационно право на ползване и купува топлинна енергия за нуждите на
домакинството си.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез процесуален представител адв.
Валентин Тодоров от САК, е заявил, че представените от ищеца писмени доказателства
не доказват твърдените от него факти, като приложените по делото писмени
доказателства не са достатъчни, за да се докажат пълно и главно претенциите на
ищеца, включително не доказват, че ответникът е ползвател на енергийни услуги за
процесния недвижим имот в периода от м.05.2013 г. до м.04.2015 г. Отделно, не се
установява, че процесният абонатен номер касае партида на топлоснабден имот,
находящ се на адрес гр. София, ж.к. ****.
В хода на съдебното дирене пред районната съдебна инстанция като писмено
доказателство по делото е приет договор за покупко-продажба на жилище, сключен по
реда на чл. 117 от ЗТСУ, рег. № 194, том № VII/1989 г., удостоверяващ, че ответникът
и трето за спора лице – Н.Д. В.а са закупили въз основа на Заповед № 36/20.04.1989 г.
на председателя на Овча купел Народен съвет, от Главна дирекция за изграждане на
София, жилище, а именно: новопостроено жилище № 72, находящо се в гр. София, ж.к.
„Младост – 4“, зона „5“, жилищна сграда бл. **, **.
По делото е представено и Удостоверение от Столична община, Дирекция
„Инвестиционно отчуждаване“, от което се установява, че през 1989 г. е сключен
договор № 194, том 7/89 г. за покупко-продажба на жилище между Главна дирекция за
изграждане на София и Н.Д. В.а и В. М. В., с който придобиват ап. № 72, находящ се в
ж.к. „Младост-4“, бл. ** /стар **/.
От представено по делото уведомление от Столична община, Дирекция
„Общински приходи“, отдел „Младост“, се констатира, че процесният апартамент №
72, находящ се в ж.к. „Младост-4“, бл. **, вх. 1, е деклариран от лицата Н.Д. В.а и В.
М. В., притежаващи по ½ идеална част, като в подкрепа на това е приложена
декларация по чл. 14 от ЗМДТ, доколкото в информационния масив на Общината
липса нотариален акт.
4
Така от съвкупния анализ на посочените доказателства, съдът приема, че е
налице облигационна връзка по договор за доставка на топлинна енергия на адреса на
процесния имот между страните по делото, като ответникът следва да отговоря за
половината от начислените разходи по ползването на топлинна енергия, доставена до
обекта, доколкото същият не е единствен собственик, а упражнява собствеността
съвместно с Н.Д. В.а, като всеки от тях отговаря за по ½ идеална част. Ето защо
неоснователен е доводът, съдържащ се във въззивната жалба на ищеца, че решението е
неправилно, доколкото СРС е приел, че е доказано наличието на договор между
страните, въз основа на който ответникът отговаря за заплащането само на ½ от
предявените вземания, тъй като по делото са представени доказателства за
съсобственост при равни идеални части между ответника и Н.Д. В.а относно процесния
топлоснабден имот.
На следващо място по делото не е спорно обстоятелството, а това се установява
и от представените писмени доказателства, че сградата, в която се намира процесният
апартамент № 72 е топлоснабдена. В тази връзка е представено и прието като писмено
доказателство: протокол от извършено на 26.04.2014 г. второ /последно/ безплатно
посещение на адрес: гр. София, ж.к. **** за отчет на разпределители /топломери/ и
водомери за топла вода, видно от който документ фирма „Техем Сървисис“ ЕООД
отчита топломерите и водомерите в топлоснабдената жилищна сграда на
горепосочения адрес.
Количеството на топлинна енергия, доставяна през процесния период на
ответника се установява въз основа на намиращите се между кориците на делото
писмени доказателства и заключението на СТЕ. От представените документи за главен
отчет и заключението на съдебно-техническата експертиза, което настоящият състав на
съда кредитира като относимо, обективно и компетентно изготвено от специалист,
притежаващ необходимите специални знания от областта на инженерните науки и
отговарящо в пълнота на стоящите пред изследването задачи, се установява, че
начислената сума за топлина енергия, включваща в себе си две отделни пера – енергия
за отопление на имот и енергия за битово горещо водоснабдяване, в рамките на целия
исков процес от м. май 2013 г. до м. април 2015 г. включително, възлиза на сумата в
размер от 3903,73 лева, след извършено изравняване за периода от фирмата за дялово
разпределение /ФДР/. Експертът е констатирал, макар по делото да нямало приложен
Протокол на ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение, че след
извършените справки и изчисления, ФДР е извършила дяловото разпределение за
имота за процесния период в съответствие с Методиката за дялово разпределение на
топлинна енергия в сгради, намиращи се в режим на етажна собственост, Приложение
към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, - ДВ, б.
34/24.04.2007 г., посл. Изм. Д.В., бр. 60/07.07.2020 г.
5
Коментирано е още, че ищецът при начисляване на сумите по фактурите е
прилагал одобрените цени на топлинна енергия по време на процесния период. За
сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи за абонатната станция в
размер съгласно данни за подгревателите от производител съгласно нормативните
разпоредби. Експертът е установил, че според главните отчети и изравнителните
сметки в процесния имот има 4 бр. радиатори с ИРРО /индивидуален разпределител на
разходите за отопление/, като в периода м.05.2013 г. до м.04.2014 г. поради липса на
достъп за отчет на ИРРО - протокол от 26.04.2014 г./, топлинната енергия за отопление
на имота се изчислява служебно от фирмата разпределител за 4 бр. радиатора по МСРС
/максимален специфичен разход на сградата/. Отделно, съобразно главните отчети и
изравнителните сметки в процесния имот за БГВ /битово горещо водоснабдяване/ се
начислява по показания на 1 бр. водомер за топла вода в имота.
В хода на проведеното пред първостепенния съд съдебно производство е
допусната и назначена още и съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, заключението по
която също се кредитира от настоящия съдебен състав на въззивния съд като
обективно, логически подредено, изготвено въз основа на писмените доказателства,
събрани по делото, и от лице, което притежава нужните познания от областта на
счетоводните науки, а наред с това и в унисон с останалата част от целокупния
доказателствен материал по делото. Вещото лице, работило по ССчЕ, е изчислило, че
сумата за начислена стойност на доставена до имота топлинна енергия за процесния
период от м.05.2013 г. до м.04.2015 г. възлиза на точно 3952,76 лева, като е разграфил
детайлно дължимата сума от посочения период с отбелязвания на сумите по прогнозни
месечни вноски, и след корекция от изравнителните сметки.
С оглед ангажираните пред първостепенния съд доказателства, настоящата
инстанция намира за резонен изводът му, че ищцовото предприятие е доказало при
условията на пълно и главно доказване по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК, че до
топлоснабдения имот на ответника е доставяна топлинна енергия в количество,
съответстващо на левовата равностойност от общо 3903,70 лева, след извършените
изравнявания от ФДР, като от ответника следва да се търси едва ½ идеална част от
посочената сума, а именно сумата от 1951,85 лева.
Ето защо следва да бъде разгледано своевременно релевираното
правопогасително възражение за погасяване по давност на търсените суми на
основание чл. 111, б. "в" от ЗЗД, предвид че още в депозираното по реда на чл. 414 от
ГПК възражение ответникът е възразил за настъпила давност относно част от исковите
суми /в този смисъл и т. 11а от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по т.д. №
3/ 2011 г. на ВКС, ОСГТК вземанията на топлофикационните дружества са периодични
6
плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност,
доколкото според чл. 155 и чл. 156 от Закона за енергетиката потребителите на
топлинна енергия заплащат цената, определена предварително и известна на страните
по договора, на месечни вноски. В светлината на постановките на горецитирания
тълкувателен акт и като взе предвид конкретиката на настоящия случай, съдът намира,
че погасени по давност се явяват всички вземания на ищеца, чиято изискуемост е
настъпила преди 28.08.2014 г. или погасени от 3-годишната приложима давност се
явяват претенциите на ищеца, обхващащи периода от м.05.2013 г. до м.08.2014 г.
включително. Горното е вярно понеже заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, дало начало на
настоящото производство, е депозирано на 28.08.2017 г. – арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 162 ГПК съдът има право на преценка, когато искът е
установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер,
определяйки размера сам, и/или като вземе предвид заключението на вещо лице. Ето
защо, въззивният съд в настоящия си състав, на основание чл. 162 ГПК, и като отчете
заключението на експертизата по СТЕ, установи, че действителният размер на
дължимата сума за главница за топлинна енергия за необхванатия от давността период
от м.09.2014 г. до м.04.2015 г. възлиза на сумата от 796,21 лева.
До тази сума съставът на въззивния съд намира иска по чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за основателен, поради което и
решението на районния съд следва да бъде потвърдено за посочената част. Решението
на СРС в частта, в която искът за главница за топлинна енергия за разликата над 796,21
лева до пълния уважен размер от 1951,85 лева, е уважен като основателен, както и за
периода от м.05.2013 г. до м.4.2015 г., следва да бъде отменено, като вместо това се
приеме за установено, че В. М. В. в качеството му на собственик на ½ идеална част от
процесния топлоснабден имот не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД разликата над
уважения от въззивния съд размер от 796,21 лева до уважения от СРС размер на
претенцията от 1951,85 лева, както и за горепосочения период, доколкото искът за
главница за топлинна енергия в тази част е неоснователен поради изтекла в полза на
длъжника погасителна давност.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1
ЗЗД.
Претендираната в настоящото производство лихва върху главницата за
топлинна енергия е за период преди 01.07.2016 г. т.е. приложими в случая са ОУ от
2014 г. Съгласно приложимите за релевантния период Общи условия на ищеца
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз
7
основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в сградата -
етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача - чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки - чл. 32, ал. 2. Според чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30 - дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т. е. общата
фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30 -
дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. В чл. 33,
ал. 4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Върху прогнозните суми не се дължи лихва за забава, като съгласно чл.
33, ал. 5 от ОУ, обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 /по общата фактура /, ако не са заплатени в срока по
ал. 2 на чл. 33 или в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата на купувача.
Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва
в 30 - дневен срок от датата на публикуването на задълженията /съгласно чл. 32, ал. 1
от ОУ/, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението за
заплащане цената на ТЕ в 30 - дневен срок от публикуване на общата фактура за
потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период. По делото обаче
не са ангажирани доказателства от ищеца за датата на публикуване на общите фактури
на интернет страницата му, поради което не може да се установи дали ответникът е
изпаднал в забава, респективно от кой момент. Поради това и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест, която в случая носи ищецът, следва да се приеме, че претенцията по чл. 86, ал.
1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2014 г. до 11.08.2017 г. е изцяло неоснователна.
Ето защо претенцията за мораторна лихва, начислена върху главницата за
топлинна енергия за исковия период и за сумата от 480,80 лева следва да се отхвърли
изцяло, като първоинстанционното решение се отмени в посочената част, доколкото
районният съд е формирал противен извод.
По разноските:
8
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението на
първоинстанционния съд следва да се отмени съответно и в частта за разноските, като
отговорността за последните се ревизира с настоящото решение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД с оглед
изхода на спора по същество има право на разноски, сторени в рамките на исковото
производство, в размер на общо 99,42 лева, от които държавна такса, депозит за вещи
лица и определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 23, т. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода от спора в светлината на т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски за 24,31 лв. /за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/, които
следва да се възложат в тежест на ответника.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът В. М. В. има правно на разноски в
размер на още 358,52 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар в хода на
първоинстанционното производство, доказателства за реалното извършване на които
са надлежно представени по делото на л. 43/гръб, в изпълнение на изискването по т. 1
от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът не е ангажирал доказателства за извършването на разноски в хода на
заповедното производство, поради което и такива не се дължат.
На основание 77 ГПК, доколкото ищецът„Топлофикация София“ ЕАД е останал
задължен за разноски в размер на 33,28 лева – недоплатен размер на дължимата
държавна такса за разглеждане на въззивното производство, съдът следва да определи
принудителното им събиране.
Доколкото въззивната жалба на ищеца е изцяло неоснователна, в негова ползва
не следва да се присъждат разноски за въззивната инстанция.
С оглед изхода от спора, и на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 от ГПК за
въззивната процедура в полза на въззивника – ответник се следват разноски в общ
размер на 53,56 лева за държавна такса и за адвокатски хонорар, доказателства за
реалното заплащане на които са представени по делото.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 60625 от 06.03.2020 г., постановено по гр. д. № 65255 по
описа за 2018 г. на СРС, ГО 58 състав, в частта, в която са уважени исковете, предявени
от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу В. М. В., ЕГН **********, със
9
съдебен адрес: гр. София, 1612, ж.к. ****, офис – партерен етаж, с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. е чл. 149 ЗЕ за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца разликата над сумата от 796,21 лева до
пълния уважен размер от 1951,85 лева - цена на доставена от дружеството топлинна
енергия до процесния имот, както и за периода от м.05.2013 г. до м.08.2014 г., както и в
частта, в която е уважена претенцията на ищеца с правно основание по чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 480,80 лева – мораторна лихва, начислена
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 11.08.2017 г., за
които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 59031/2017 г., по описа на СРС, 58-ми състав, включително в
частта на разноските, в която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът В. М. В. е
осъден да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД разликата над установения от
СГС размер от 24,31 лева до присъдените от СРС 73,34 лева – разноски, сторени за
заповедното производство, както и разликата над установения от СГС размер от 99,42
лева до присъдените от СРС 522,11 лева – разноски за исковото производство, като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********
срещу В. М. В., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. е чл. 149 ЗЕ за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца разликата над сумата от 796,21 лева до пълния уважен размер от 1951,85
лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия до процесния имот, както и
за периода от м.05.2013 г. до м.08.2014 г., и иска с правно основание по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 480,80 лева – мораторна лихва, начислена
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 11.08.2017 г., за
които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 59031/2017 г., по описа на СРС, 58-ми състав, като
неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 60625 от 06.03.2020 г., постановено по гр. д. №
65255 по описа за 2018 г. на СРС, ГО 58 състав, в частта, в която е уважен искът,
предявен от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу В. М. В., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, 1612, ж.к. ****, офис – партерен етаж, с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. е чл. 149 ЗЕ за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 796,21 лева - цена
на доставена от дружеството топлинна енергия до процесния имот за периода от
м.09.2014 г. до м.04.2015 г., както и в частта, в която е отхвърлена претенцията на
ищеца за разликата над уважения от СРС размер от 1951,85 лева до пълния предявен
размер от 3903,70 лева, както и в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание
по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 480,80 лева
до пълния претендиран размер от 962,33 лева – мораторна лихва, начислена върху
10
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 11.08.2017 г., за които
суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 59031/2017 г., по описа на СРС, 58-ми състав, включително в частта
на разноските, в която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът В. М. В. е осъден да
заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 24,31 лева – разноски,
сторени за заповедното производство, както и сумата от 99,42 лева - разноски за
исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б да заплати на основание чл. 78, ал. 3
вр. чл. 273 от ГПК на В. М. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, 1612,
ж.к. ****, офис – партерен етаж сумата от още 358,52 лв., представляваща разноски за
адвокатски хонорар, сторени в хода на първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б да заплати на основание чл. 78, ал. 3
вр. чл. 273 от ГПК на В. М. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, 1612,
ж.к. ****, офис – партерен етаж сумата от 53,56 лв., представляваща разноски за
държавна такса и адвокатски хонорар, сторени в хода на въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11