№ 18284
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110128739 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № 162190/17.05.2024 г. на ЗАД [фирма ], ЕИК
***, срещу ЗД [ фирма ] АД, ЕИК ***, с която са предявени за разглеждане по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
заплащане на ищеца съответно на сумата в размер на 463,21 лева – главница,
представляваща непогасена част от регресно вземане на ищцовото дружество за
възстановяване на платено от него застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско на МПС“ за щети по лек автомобил марка *****, модел ***, с рег. № ,
причинени при ПТП на 08.10.2019 г. на път I – 4 на км 202,700 в посока гр. София – гр.
Варна, реализирано по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ водач на лек автомобил марка „***“, модел ***, с рег. № , ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 04.01.2024 г., до
окончателното плащане, и за сумата от 151,81 лева – мораторна лихва за периода от
04.01.2021 г. до 04.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 1291/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.
В исковата молба се твърди, че на 08.10.2019 г. на път I – 4 на км 202,700 в посока гр.
София – гр. Варна е настъпило ПТП, предизвикано по вина на водача на лек автомобил
марка „***“, модел ***, с рег. № , при което са били причинени увреждания по лек
автомобил марка *****, модел ***, с рег. № , довели до тотална щета на автомобила. За
увреденото МПС е била сключена имуществена застраховка „Каско“ по застрахователна
полица № . при ищцовото застрахователно дружество, валидна към датата на ПТП, по която
е била образувана щета № . по повод настъпилото застрахователно събитие. Ищецът излага,
че след извършена оценка на щетите по застрахования автомобил е било определено
застрахователно обезщетение в размер от 7 225,21 лева, което е било изплатено на
застрахованото лице. Поддържа, че за лек автомобил марка „***“, модел ***, с рег. № , е
била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, с
валидно застрахователно покритие към датата на ПТП, поради което на основание чл. 411
КЗ е придобил регресно вземане срещу последния за възстановяване на платеното
застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски за определянето му в
размер от 15,00 лева. Твърди, че е предявил регресната си претенция с покана до ответника,
който обаче е погасил чрез прихващане само част от дълга до размера от 6 777,00 лева, а
остатъкът в размер от 463,21 лева е останал непогасен. Претендира и мораторна лихва за
1
периода 04.01.2021 г. – 04.01.2024 г. в размер на 151,81 лева. За процесните суми е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило
възражение от длъжника. Моли за постановяване на съдебно решение, с което предявените
искове да бъде уважен. Прави искане да му бъдат присъдени и сторените деловодни
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който
ответникът заявява, че признава основанието на претендираното вземане по регреса, но
оспорва размера на същото. Счита, че изплатеното от ищцовото дружество застрахователно
обезщетение в общ размер на 7 225,21 лева е завишено и не отговаря на действителния
размер на щетите съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ. Посочва, че при изплащане на обезщетението
ищецът е изплатил 90 % от действителната пазарна стойност на увредения автомобил и не е
приспаднал стойността на запазените части на автомобила, които съгласно чл. 22, ал. 2 от
Наредба № 24/2006 г. представляват 25 % от действителната стойност на МПС. При тези
съображения счита, че с извършеното плащане по извънсъдебно предявената му регресна
претенция изцяло е възмездил подлежащите на репариране вреди. Моли за отхвърляне на
исковите претенции и присъждане на направените деловодни разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
"Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на МПС, който има валидна
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят
по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви
претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят
размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за
вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да
заплати обезщетение на основание чл. 494.
Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1./
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по
договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2./ застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3./ за увредения да е
възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно
поведение, респективно договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност". Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага, като в тежест на
ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата
на вина на прекия извършител. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи
доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства при
условията на пълно и главно доказване, в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите и правопогасяващите си възражения.
С оглед на съвпадащите изявления на страните, с проекта на доклад, обективиран в
Определение № 28506/12.07.2024 г., и обявен за окончателен без възражения на страните в
проведеното на 02.10.2024 г. първо открито съдебно заседание, съдът е отделил, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: 1.) за лек автомобил марка *****, модел ***, с рег. № , е бил
налице сключен при ищцовото дружество застрахователен договор за имуществена
застраховка с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП – по Комбинирана
застрахователна полица № . за застраховка „Каско“ и „Злополука“; 2.) за лек автомобил
марка „***“, модел ***, с рег. № , е била налице сключена при ответното дружество
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към датата на ПТП – което
обстоятелство се потвърждава и от приложената на л. 11 от делото справка от електронната
2
страница на Гаранционен фонд; 3.) настъпването на описаното в исковата молба вредоносно
събитие, съставляващо покрит по договора застрахователен риск – за което е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 68/08.10.2019 г.; 4) плащане на
застрахователно обезщетение на застрахования в изпълнение на договора; 5) отговорност на
прекия причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45 ЗЗД.
По делото е представена регресна покана изх. № /05.03.2021 г., адресирана от ЗАД
[фирма ] до ЗД [ фирма ] АД, видно от която ищецът е отправил до ответното дружество
покана за доброволно изпълнение в 30-дневен срок от получаване на 16 броя регресни
претенции, сред които под т. 14 регресна претенция на стойност от 7 240,21 лева по щета № .
/процесната щета/. Видно от поставен печат и входящ номер върху регресната покана тя е
била получена от ответното дружество на 08.03.2021 г.
Между страните не се спори, а и се установява от представеното по делото писмо
изх. № /04.06.2021 г., адресирано от ЗД [ фирма ] АД до ЗАД [фирма ] /получено от
последното на 07.06.2021 г./, че на основание чл. 103, вр. чл. 104 ЗЗД, е извършено
прихващане на вземания помежду им, сред които под № 14 в приложената таблица е и
вземането на ищеца спрямо ответника по щета № . – до размера на сумата от 6 777,00 лева.
С оглед горното единственият спорен по делото въпрос касае размера на
подлежащите на обезщетяване вреди.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че по повод на
постъпило уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ досежно лек
автомобил марка *****, модел ***, с рег. № , причинени при ПТП на 08.10.2019 г. на път I –
4 на км 202,700 в посока гр. София – гр. Варна, при ищеца е заведена процесната щета №
./09.10.2019 г. Застрахователят е извършил оглед на автомобила и е съставил опис по щетите
/л. 17 и сл./ и опис-заключение /л. 23 и сл./, в които са описани увредените детайли.
Изготвена е експертна оценка с направено заключение за „тотална щета“.
По делото са представени доказателства за прекратяване на регистрация на лек
автомобил марка *****, модел ***, с рег. № , поради „тотална щета“ – л. 44 от делото.
По делото е назначена и изслушана съдебно – автотехническа експертиза /САТЕ/,
изготвена от вещото лице инж. Й. Й.. Според изготвеното експертно заключение стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил марка *****, модел ***, с рег. № , изчислена
на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 62 601,11 лева. Според отговора
на задача № 3 от САТЕ стойността на уврежданията, определена на база средни пазарни
цени на алтернативни резервни части и по средни пазарни цени на труда към датата на ПТП,
възлиза на 57 639,68 лева. Според отговора на задача № 4 действителната /средна пазарна/
стойност на процесния лек автомобил към датата на настъпване на застрахователното
събитие е 9 223,00 лева, а стойността, необходима за ненеговото възстановяване я
надвишава, поради което експертът прави извод, че в конкретния случай е налице тотална
щета /което обстоятелство принципно се признава в писмения отговор по чл. 131 ГПК/.
Вещото лице е изчислило, че стойността на запазените части, изброени в табличен вид на л.
109 от делото, в процентно съотношение възлиза на 20 %, което се равнява на 1 845,00 лева.
С оглед последното и след извършени математически изчисления е посочил, че стойността
на уврежданията на увреденото МПС, определени при условията на тотална щета и след
приспадане на запазените части, е на стойност 7 378,00 лева. Експертното заключение е
прието в проведеното на 02.10.2024 г. открито съдебно заседание без възражения от
страните в производството. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло същото като
обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област и приема въз основа
на него, че възстановителната стойност надхвърля 70 % от действителната стойност на
увреденото имущество, което покрива легалното определения за тотална щета на моторно
превозно средство (чл. 390, ал. 2 КЗ).
При съдебно заявената главна претенция съдът следва да определи дължимото
обезщетение по действителна стойност на вредата към момента на настъпването на
застрахователното събитие, включително като ползва заключение на вещо лице.
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи
от застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите на увредените трети лица се определя по правилата на чл. 499 КЗ и
клаузите на конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал
в нормата на чл. 499, ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в
имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането и да се приведе увреденото
3
МПС в изправно и годно за движение техническо състояние. Следователно застрахователят
по „Гражданска отговорност“ в хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на
вредите, дължащи се за унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие. При
нейното пълно или частично унищожаване тази действителна стойност се определя от
пазарната цена, по която вещ от същото качество и вид може да бъде купено.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на
имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната
стойност не може да надвишава пазарната му стойност. В конкретния случай по делото е
прието без възражения от страните заключение на САТЕ. Налице е тотална щета, с оглед на
което при определяне на обезщетението стойността на запазените части следва да се
приспадне от действителната стойност на автомобила към настъпване на застрахователното
събитие. Целта на приспадането на запазените части е да не се допусне собственикът на
увредения автомобил, да получи едновременно, както обезщетение от застрахователя в
пълен размер, така и стойността на запазените части, които биха могли да бъдат реализирани
на вторичния пазар. Последните са т. нар. "ползи от вредите", които трябва да се приспаднат
от обезщетението, за да не се допусне неоснователно обогатяване на увредения (чл. 51, ал. 1
ЗЗД). Алгоритъм за изчисляване на обезщетението в случаите на тотална щета не е закрепен
в специални императивни правни норми, а се извлича чрез тълкуване на общите правила за
отговорността на застрахователя и прилагане на генералния принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване. Съгласно заключението на САТЕ стойността на дължимото
обезщетение при условията на тотална щета след приспадане на запазените части в размер
на 20 %, за лек автомобил марка *****, модел ***, с рег. № , възлиза на сумата от 7 378,00
лева. При т. нар. „тотална щета", каквато е налице в разглеждания случай, застрахователят е
длъжен да репарира изцяло причинените вреди - в размер, съответен на действителната
стойност към момента на настъпването на застрахователното събитие – в случая до размер
на изчисления от вещото лице размер от 7 378,00 лева. Като е заплетено /в случая погасено
чрез прихващане/ застрахователно обезщетение в по-нисък размер – 6 777,00 лева, в
патримониума на ищцовото дружество е възникнало предявеното регресно парично вземане
за разликата до платената сума. В процесната хипотеза ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 7 225,21 лева, като след извършеното прихващане със сумата от
6 777,00 лева, непогасен е останал остатък от 448,21 лева, към която сума следва да се
добавят 15,00 лева ликвидационни разноски, или ищецът има право да получи регресно
вземане в размер на 463,21 лева. Следователно предявеният иск е изцяло основателен и
следва да се уважи в пълен размер.
Във връзка с конкретните възражения на ответната страна, съдът следва да отбележи
следното. Разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, приета с Приложение 1 към чл.
15, ал. 4 от Наредба № 24/2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от
Кодекса за застраховането (отм.), действаща на основание чл. 20, ал. 2 от Наредба № 49/2014
г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз, определя
минимална граница на обезщетението при тотална щета (не по-малко от 75 % от
действителната стойност), което е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 386,
ал. 2 КЗ (норма от по-висок ранг), предвиждаща, че обезщетението трябва да е равно на
действителните вреди (т. е. запазените части, които следва да бъдат приспаднати, могат да са
повече или по-малко от 25 %, релевантен е единствено техният действителен размер). Тъй
като противоречието на нормата е с такава от по-висш порядък, то съдът не трябва да я
прилага, вкл. по аналогия (ал. 1 на чл. 22 от Методиката също противоречи на
императивната разпоредба на чл. 390, ал. 2 КЗ, уреждаща кога е налице тотална щета, но
това противоречие в настоящия случай е без значение). В този смисъл е решение № 1220 от
4.11.2022 г. по т. д. № 1313/2022 г. на СГС, решение № 175 от 11.01.2023 г. по в. гр. д.
15075/2021 г. на СГС. С оглед изложеното съдът съобрази размера на запазени части по
неоспореното САТЕ.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.01.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ГПК
Задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ към
4
застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, поради
което е неприложима разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Поради това, за поставянето му в
забава е необходимо покана.
Съгласно нормата на чл. 390, ал. 1 КЗ преди изплащане на обезщетение, определено
като тотална щета на МПС, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от
ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни
органи за прекратяване на регистрацията на МПС, в което е отбелязано, че прекратяването
на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.
Трайно и безпротиворечиво е възприетото в съдебната практика становище, че за съда
не съществува задължение за указване на страната да представи доказателства за
прекратяване на регистрацията на МПС при наличие на тотална щета. Дължимостта на
застрахователното обезщетението както по чл. 405 КЗ, така и по чл. 432 КЗ, не е обусловена
от факта на прекратяване на регистрацията към момент, предхождащ съдебното решение по
иска. Съгласно чл. 390, ал. 1 КЗ предпоставка за изплащане от застрахователя на
обезщетение за тотална щета на МПС е представянето на доказателства за прекратяване на
регистрацията му, т. е. изпълнението на административната процедура обуславя плащането,
а не установяването на задължението по съдебен ред. Изпълнението/неизпълнението на
задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за
това, има значение за началния срок на забавата, но не и за основателността на претенцията
за главницата - в този смисъл Решение № 44/02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВК, ТК,
Решение № 140/01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г. на ВКС, ТК.
В разглеждания случай по делото са представени доказателства за дерегистрация на
лек автомобил марка *****, модел ***, с рег. № , в които е посочено, че на 08.11.2019 г. е
прекратена регистрацията на процесното МПС поради тотална щета. С оглед на това съдът
намира, че ищецът е ангажирал доказателства за изпълнение на изискването по чл. 390, ал. 1
КЗ чрез представяне на удостоверение от компетентните регистрационни органи за
прекратяване на регистрацията на МПС, в които е отбелязано, че прекратяването на
регистрацията им е поради настъпилата тотална щета.
Съгласно чл. 412 КЗ застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в
правата на застрахованото лице, следва да предяви претенцията си срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, като приложи доказателства за удостоверяване на
ПТП. Срокът за плащане е 30 дни, считано от представяне на необходимите документи. Кои
документи са необходими, се установява от разпоредбата на чл. 106, ал. 5 от КЗ, към която
препраща чл. 412, ал. 2 от КЗ – това са доказателства, за чието снабдяване лицето не е
правно затруднено и които имат съществено значение за определяне основанието и размера
на претенцията. До представяне на такива доказателства, независимо от отправената покана,
срок за плащане не тече.
По делото е представена регресна претенция по процесната щета, получена от
ответника на 08.03.2021 г. По делото не се твърди и не се установява застрахователят по
имуществената застраховка да не е представил всички доказателства или да са били
необходими допълнителни доказателства за установяване на основанието или размера на
вредата. Ето защо, следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава с изтичането на 30
дни от получаване на поканата. В случая срокът за плащане е изтекъл на 08.04.2021 г. В
случая ищецът претендира мораторна лихва за периода 04.01.2021 г. до 04.01.2024 г., поради
което искът му следва да се отхвърли за периода 04.01.2021 г. – 08.04.2021 г. и да се уважи за
периода 09.04.2021 г. - 04.01.2024 г. до размера на сумата от 139,69 лева, изчислен по реда
на чл. 162 ГПК чрез използване на лихвен калкулатор, респ. следва да се отхвърли за
разликата над сумата от 139,69 лева до пълния предявен размер от 151,81 лева.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Съобразно уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да се присъди сумата
от 98,03 лева – разноски в заповедното производство, и сумата от 343,10 лева – разноски в
исковото производство за държавна такса, депозит за САТЕ и юрисконсултско
възнаграждение.
Съобразно отхвърлената част от исковете, в полза на ответника следва да се присъди
сумата от 13,40 лева – разноски за адвокатски хонорар и депозит за САТЕ.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ЗАД [фирма ], ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. № , срещу ЗД [ фирма ] АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. № , положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ЗД [ фирма ] АД,
ЕИК ***, ДЪЛЖИ на ЗАД [фирма ], ЕИК ***, сумата в размер на 463,21 лева – главница,
представляваща непогасена част от регресно вземане на ищцовото дружество за
възстановяване на платено от него застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско на МПС“ за щети по лек автомобил марка *****, модел ***, с рег. № ,
причинени при ПТП на 08.10.2019 г. на път I – 4 на км 202,700 в посока гр. София – гр.
Варна, реализирано по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ водач на лек автомобил марка „***“, модел ***, с рег. № , ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 04.01.2024 г., до
окончателното плащане, и сумата в размер на 139,69 лева – мораторна лихва за периода от
04.01.2021 г. до 04.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 1291/2024 г. по описа на СРС, 29 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горницата над уважения размер от 139,69 лева до пълния
предявен размер от 151,81 лева.
ОСЪЖДА ЗД [ фирма ] АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. № , ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ЗАД [фирма ], ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. № , сумата в размер на 98,03 лева –
разноски в производството по ч. гр. д. № 1291/2024 г. по описа на СРС, 29 състав, и сумата
от 343,10 лева – разноски в производството по гр. д. № 28739/2024 г. по описа на СРС, 29
състав.
ОСЪЖДА ЗАД [фирма ], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. № , ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ЗД [ фирма ] АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. № , сумата в размер на 13,40 лева –
разноски в производството по гр. д. № 28739/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6