№ 184
гр. Варна, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина П.
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина П. Гражданско дело №
20243110111236 по описа за 2024 година
Предявен е иск от ЗАЕД Булстрад Виена Иншурънс Груп, ЕИК ********* срещу
Община Варна с правно основание чл. 422 от ГПК чл.410 от КЗ вр. с л. 49 във вр. с чл. 45 от
ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответника дължи на
ищеца сумата от сумата от 1073,80 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение и разноски по ликвидация на щета № 470423232336048, от които изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 1048,80 лева и разноски по ликвидация на щетата
в ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" в размер на 25 лева, настъпила при ПТП на
02.07.2023г. в гр.Варна с МПС марка Нисан с ДК № ****, със сключен договор за
застраховка Каско стандарт, при което е увредена кора под двигател и амортисьор пр.л., като
причината за застрахователното събитие е попадане на препятствие на пътното платно,
представляващо необозначена дупка на пътното платно, сумата от 72,31 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 25.01.2024г. до 16.07.2024г, за което е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 8894/2024г. на ВРС.
Ищецът твърди, че на 02.07.2023 г. около 22,20 ч. при движение в гр. Варна по ул.
„Тодор Радев Пенев" идвайки от ул. „Андрий Сахаров" движейки се зад друг автомобил със
скорост около 20 - 30 км/ч. П. А. А., като водач на МПС марка Нисан, ДК № ****, негова
собственост, попада на препятствие на пътното платно, представляващо необезопасена
дупка на пътното платно. Сочи, че между ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" и П. А.
А., собственик на МПС Нисан, ДК № **** е сключен договор за застраховка Каско стандарт
със застрахователна полица № 4704230820000103, материализираща и удостоверяваща
възникването на застрахователното правоотношение за срок от 12 /дванадесет/ месеца и
обвързваща страните за периода от 26.05.23 г. до 25.05.2024 г. Щетите нанесени на МПС
марка Нисан, ДК № ****, собственост на П. А. А. са подробно описани в опис-заключение
по щета № 470423232336048. При настъпилото застрахователно събитие е увредена кора под
двигател и амортисьор пр.л.
Ищецът твърди, че на 25.01.24 г. е преведена сумата от 1048,80 лева на „Колор профи
център" ООД сервиза отстранил щетите по увредения автомобил. За ликвидация на щетата в
ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" са сторени ликвидационни разноски в размер на 25
лева.
1
Счита, че причина за настъпването на застрахователното събитие е необозначено
препятствие на пътното платно. Прави заключение, че неизпълнението на задълженията по
чл. 167, ал. 1 от ЗДП е причината за настъпване на вредата, поради което следва да се
ангажира отговорността на Общината ответник по реда на чл. 49 от ЗЗД.
Ищецът излага, че на длъжника е връчена на 14.05.2024 г. регресна покана изх. ДУВ
№ 1200/09.05.24 г.,поради липса на плащане предявява иска по съдебен ред. Претендира и
съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът представя писмен отговор, като
изразява становище за неоснователност на исковете.
Ответникът прави възражение за съпричиняване, съобразно нормата на чл.51 от
Закона за задълженията и договорите, тъй като увреденият сам е допринесъл за настъпване
на вредоносния резултат. Сочи, че с неспазване на дължимата грижа водачът е улеснил
механизма на увреждането. Счита, че поведението на водача е в пряка причинна връзка с
настъпването на процесното ПТП, тъй като не е спазил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП,
поради което не е възприел твърдяната необезопасена дупка, респективно не е реагирал
адекватно чрез извършване на маневра за избягването й или чрез спиране на автомобила.
Съпричиняването на вредоносния резултат от страна на водача е основание за намаляване
отговорността на ответника. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
настъпилото увреждане и противоправно бездействие на ответника. Сочи, че не е ясно, дали
вредата не се дължи на случайно събитие или непреодолима сила. Оспорва изплатеното
обезщетение като прекомерно високо. Моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По ч.гр.д.№8894/24г. на ВРС е издадена ЗАПОВЕД № 3931 ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК Община Варна, ЕИК 000093442да заплати на
заявителя ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, пл. Позитано №5 сумата от 1073,80 лв. (хиляда и седемдесет и три
лева и осемдесет стотиники), представляваща изплатено застрахователно обезщетение и
разноски по ликвидация на щета № 470423232336048, настъпила при ПТП на 02.07.2023г. в
гр.Варна с МПС марка Нисан с ДК № ****, със сключен договор за застраховка Каско
стандарт, при което е увредена кора под двигател и амортисьор пр.л., като причината за
застрахователното събитие е попадане на препятствие на пътното платно, представляващо
необозначена дупка на пътното платно, сумата от 72,31 лв. (седемдесет и два лева и
тридесет и една стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 25.01.2024г. до
16.07.2024г., както и сумата от 25,00 лв. (двадесет и пет лева) – държавна такса и 400 лв.
(четиристотин лева) - адвокатско възнаграждение.
Между страните не се спори и съдът е приел за безспорно, че пътния участък на
който е станало ПТП е на територията на Община Варна, както и наличие на валидна,
действаща застрахователна полица № 4704230820000 за МПС Нисан, ДК № **** при ищеца.
По делото е представена и застрахователната полица № 4704230820000103.
По делото е представена преписката по щета № 470423232336048.
От заключението на в.л. по назначената по делото САТЕ, което съда приема като
обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от страните, се установява, че Механизмът
на настъпване на щетите отговаря на описания в заявлението за изплащане на обезщетение
и в приложената декларация. Експертизата приема уврежданията, установени при оглед на
автомобила от представител на застрахователя, описани в Опис на претенция № 51-0400-
02482/23/04.07.2023 г. и видими на предоставения снимков материал, а именно: Амортисьор
преден ляв, Кора под двигател. Общият размер на средствата необходими за отстраняване на
2
причинените щети /части, труд, материали и др./ от описаното ПТП съобразно действащите
към момента на събитието пазарни цени, е 1 148.00 лв., който включва следните позиции:
Общо за Амортисьор преден ляв – 778.00 лв. Общо за Кора под двигател – 370.00 лв.
Размерът на изплатеното от застрахователя обезщетение – 1 048.80 лв., включващо разходи
за резервни части с приложена търговска отстъпка и ремонт съгласно договорни отношения
между сервиз и застраховател, съответства на нужните средства по пазарни цени за
отстраняването на причинените щети, съобразно действащата към момента на събитието
методика за определяне на обезщетения по застраховка имущество. Направените от ЗЕАД
„Булстрад ВИГ“ ликвидационни разноски в размер на 25 лв. за оглед и експертиза
съответстват на обичайните такива при такъв тип щети.
По делото като свидетел е разпитан П. А. А. за установяване причинно-следствената
връзка между ПТП и настъпилите увреждания. От показанията на свидетеля се установява,
че е претърпял инцидент през м.юли 2023г. с управлявания от него автомобил, но датата
точно не помни. Валял дъжд, вечер, дупка пълна с вода, която нямало как да види и да
прецени, влязол и съответно имал поражения по колата, по ходовата част. Инцидентът
станал в гр.Варна, улица „Тодор Пенев“ в посока от „Сахаров“, влизал по „Тодор Пенев“, в
дясното платно съответно. Предна лява гума влязла в дупката. В средата на улицата била
дупката, дълбока, тясна и с остър ръб отпред. Щетите били по ходовата част, амортисьор,
не помния точно, от тогава е сменил три коли и е имал и други щети по някой от тях.
Свидетелят се е движил с не повече от 30-40 км/ч максимум, то е в началото на улицата,
тясно е, едва ли е било повече.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, застрахователят, който е платил
обезщетение по имуществена застраховка за причинените вреди, встъпва в правата на
увредения спрямо възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по
повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски за определянето му. За да е основателен искът на ищеца, той следва да
докаже по категоричен начин наличието на следните три кумулативни предпоставки:
съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и третото лице,
собственик на увреденото имущество; настъпването на застрахователно събитие, което
отговаря пред застрахования въз основа на правилата на деликтната отговорност и
заплащане на застрахователно обезщетение.
От събраните по делото писмени доказателства и експертиза, преценени във връзка
едно с друго се установяват и посочените в исковата молба обстоятелствата, при които е
настъпило произшествието. Вещото лице, базирайки се на приетите по делото писмени
доказателства, изразява становище за наличието на причинно- следствена връзка между
механизма на произшествието и щетите.
В този смисъл са показанията на свидетеля П. А., непосредствен участник в ПТП и
заключението на назначената по делото авто-техническата експертиза, което съдът
възприема, тъй като експертът обективно и безпристрастно съобразно притежаваните от
него специални знания е дал отговор на поставените му задачи и протокол за ПТП. От
събраните доказателства се установява, механизма на причиняване на ПТП.
Не е спорно съществуването на валидно застрахователно правоотношение между
ищеца и П. А., собственик на увреденото имущество. Ответникът не оспорва, че
застрахователят е платил на увреденото лице дължимото обезщетение. Това обстоятелство
се установява и от представено преводно нареждане за сумата от 1048,80 лв. на Колор
Профи Център ООД л. 16- от делото, при удостоверен извършен ремонт от получателя на
сумата /протокол от 28.07.23г.-л.14/на гърба от делото. Ответникът не оспорва и, че на пътя е
имало дупка, както и че ПТП се е случило на общински път.
Ето защо съдът, приема, че като стопанин на пътя по силата на чл. 3, ал. 1 Закон за
3
движението по пътищата, Община Варна е длъжна го поддържа изправен с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организира движението по него така,
че да се осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда
от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Съгласно чл. 31 от
Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините. Според чл. 167, ал. 1 ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. "Препятствие на пътя" по смисъла на ЗДвП е
нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни,
които се намират на пътя и създават опасност за движението /§ 6, т. 37 ДР на ЗДвП/.
Констатираната дупка, доколкото нарушава целостта на пътното покритие и създава
опасност на движението, е препятствие на пътя по смисъла на § 6, т. 37 ЗДвП. Доколкото
участъкът не е бил обезопасен с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да го
заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52, ал. 1 от ППЗДв. П), а и не е
имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил
вменено му по закон задължение, от което е настъпила вредата. Именно оттук се налага
изводът, че за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственикът му - в случая
ответната община. Налице е бездействие на нейните служители, натоварени със
задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да
обезпечават безопасността на движението, поради което следва да бъде ангажирана
отговорността на ответника. В ЗДвП не съществува разпоредба, която да задължава водача
да избягва необезопасени препятствия или други неравности по пътното платно и съответно
да носи отговорност за нанесени повреди по управлявания от него лек автомобил,
причинени от попадането му в такъв участък.
Съдът намира за несъстоятелни доводите за наличие на съпричиняване от страна на
водача на МПС за настъпилото ПТП, тъй като въпреки разпределението на
доказателствената тежест с доклада по чл. 146 от ГПК ответника при главно и пълно
доказване не установи наличието на това обстоятелство- по делото липсват доказателства,
от които следва извод, че в резултат на негово виновното поведение е настъпил процесния
инцидент. Установено е по делото, че процесното ПТП е в резултат на проявеното от
ответника бездействие по осигуряване на необходимите условия за безопасно движение,
като поддържа пътищата изправни с необходимите маркировки и сигнализация. Няма
данни, от които да се направи извод, че водачът на МПС е управлявал същото със скорост
над допустимата.
Намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт предполага доказване
по безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване / в този смисъл, Решение № 59/10.06.2011 г., по т. д. № 286/2011 г. на I т.
о. , Решение № 98/24.06.2013 г., по т. д. № 596/2012 г., Решение № 99 от 8.10.2013 г. на ВКС
по т. д. № 44/2012 г., II т. о./. Тук съдът съобразява и че не всяко поведение на пострадалия,
действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да
бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди
/решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 762/2010г./. Съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест обаче, ответникът е този, който следва да
ангажира доказателства за конкретно обоснованото твърдение за съпричиняване.
Още повече ответникът не установява различен механизъм на произшествието, нито
такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена
връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това
са все обстоятелства, които той трябва да установи при условията на пълно и главно
доказване.
4
Установените по делото вреди са в пряка причинна връзка с бездействието на
служители на ответника, което по своя характер е противоправно. След изплащане на
дължимото застрахователно обезщетение, за ищеца възниква и регресно вземане срещу
ответника. По изложените съображения съдът намира, че искът е доказан по основание.
С оглед горното, съдът счита, че са налице всички предпоставки за изплащане на
застрахователно обезщетение с оглед валидно сключената имуществена застраховка, като
относно размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът кредитира изцяло
приетото по делото заключение на САТЕ, като следва да се уважи претенцията до
претендирания размер. С изплащане на застрахователното обезщетение на застрахования,
ищецът е встъпил в правата на кредитора (застрахования) срещу причинителя на вредата
(ответника), в която връзка предявеният иск по чл. 410, ал. 1 от КЗ следва да бъде уважен до
заявения размер с искова претенция. Относно ликвидационните разноски, то същите на
основание чл. 410 КЗ следва да се прибавят към изплатеното застрахователно обезщетение,
тъй като представляват обичайни разноски и са дължими от ответника. Обичайните
разноски са дължими на основание чл. 410, ал. 1 КЗ. Претенцията следва да бъде уважена в
пълния размер от 25 лв.,в съответствие със заключението по СТЕ, тъй като тя съответства на
обичайния размер на разноските /арг. от чл. 162 ГПК/. Съответно искът се явява основателен
за сумата от 1073,80 лв.
За изпадане в забава на длъжника по регресното право е необходимо същият да бъде
поканен от кредитора – застраховател по арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД, доколкото липсват
законоустановени срокове за упражняване регресното застрахователно право на
застрахователя и кореспондиращото на него задължение на делинквента. В изпратената
такава липсва предоставен срок за доброволно изпълнение.
Съдът счита за основателно искането за присъждане на законна лихва върху
уважената главница. Покана за доброволно изпълнение е редовно връчена /л.17 на гърба/ от
делото/ на 14.05.2024г., поради което искът се явява основателен за периода от 15.05.2024г.
до 16.07.2024г.
Размерът на законната лихва е нормативно определен с ПМС. Доколкото
правнорелевантен за размера на лихвата е основният лихвен процент на БНБ, определян с
решения на УС на БНБ, обнародвани периодично в ДВ, съдът намира, че за установяване на
размера на лихвата до предявяване на иска не са необходими специални знания, налагащи
назначаване на вещо лице. Поради което приема ,че обезщетението за забава за периода от
15.05.2024г. до 16.07.2024 г. е 25,83 лв., изчислено по програмен продукт Апис Финанси,
поради което искът се явява основателен за периода от 15.05.2024г. до 16.07.2024 г. за
сумата от 25,83 лв. и отхвърли за горницата над 25,83 лв. до претендираните 72,31 лв. и за
периода от 25.01.24г. до 14.05.24г.
По разноските: Предвид изхода на делото разноски се дължат и на двете страни
съобразно уважената и отхвърлена част от исковете.
Ответникът прави възражение за прекомерност на изплатеното адв.възнаграждение.
Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се определя по
свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не може да бъде по-малко
от определения в същата минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско
5
възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от
Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се касае
до адвокатско възнаграждение, общо от 400 лв. в двете производства.
Определено съобразно нормативната уредба в производството по чл.410 от ГПК по
чл.9 от Наредба №1 следва да е в минимален размер от 400 лв. както и заплатеното такова в
исковото производство, определено по чл.7 в минимален размер от 407,38 лв. Съдът намира,
че заплатеното адв.възнаграждение в производството по чл.410 от ГПК, не следва да се
намалява поради прекомерност.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият
състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от
ГПК разноски. Съответно на ищеца следва да се присъдят разноски от направените общо 425
лв., съразмерно сумата от 407,76 лв.
На ответника разноски в заповедното производство не се присъждат, поради липса
на направено искане с подаденото възражение по чл.414 от ГПК.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете, за дж.такса 75 лв., за
САТЕ 300 лв. или съразмерно с уважената част от исковете, сумата от 359,80 лв. Разноски за
свидетел не се присъждат, предвид не изплащане такива на явилият се свидетел.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017 г. / и чл. 25, ал. 1 вр. ал. 2 от
Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя юк. възнаграждение в полза на
ищеца в размер на 100 лева, на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника съразмерно с
отхвърлената част от исковете се присъждат разноски за сумата от 4,05 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.
422 от ГПК чл.410 от КЗ вр. с л. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД , по предявения от
ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, пл. Позитано №5 срещу Община Варна, представлявана от кмет Благомир Коцев
за приемане на установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца
сумата от 1073,80 лв. (хиляда седемдесет и три лева и осемдесет стотинки),
представляваща изплатено застрахователно обезщетение и разноски по ликвидация на щета
№ 470423232336048, от които изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1048,80
лева и разноски по ликвидация на щетата в ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" в
размер на 25 лева, настъпила при ПТП на 02.07.2023г. в гр.Варна с МПС марка Нисан с ДК
№ ****, със сключен договор за застраховка Каско стандарт, при което е увредена кора под
двигател и амортисьор пр.л., като причината за застрахователното събитие е попадане на
препятствие на пътното платно, представляващо необозначена дупка на пътното платно,
сумата от 25,83 лв. (двадесет и пет лева и осемдесет и три стотинки), представляваща
лихва за забава за периода от 15.05.2024г. до 16.07.2024г., като отхвърля иска за горницата
6
над 25,83 лв. до претендираните 72,31 лв. и за периода от 25.01.24г. до 14.05.24г., за което е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 8894/2024г. на ВРС.
ОСЪЖДА Община Варна, представлявана от кмет Благомир Коцев да заплати на
ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, пл. Позитано №5 сумата 407,76 лв. (четиристотин и седем лева и седемдесет и
шест стотинки), представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
8894/24г. на ВРС.
ОСЪЖДА Община Варна, представлявана от кмет Благомир Коцев да заплати на
ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, пл. Позитано №5 сумата от 359,80 лв. (триста петдесет и девет лева и
осемдесет стотинки) представляваща направените разноски в производството по чл.422 от
ГПК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, пл. Позитано №5 да заплати на Община Варна,
представлявана от кмет Благомир Коцев сумата от 4,05 лв. (четири лева и пет стотинки)
представляваща направените разноски в производството по чл.422 от ГПК, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7