№ 157
гр. Благоевград, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Търговско дело №
20241200900044 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на "Юробанк България"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, подадена
чрез адв.М., със съдебен адрес гр.София, ул.“***“ № 54, ет.4, офис 9, за
признаване за установено по отношение на И. Е. Ч., ЕГН **********, с адрес
Благоевград, ул.“***“ № 29, ет.4, ап.7, че последния дължи на банката сумите,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК № 696/21.09.2023 г. по ч.гр.д.№ 1902/2023 г. по
описа на РС-Благоевград, а именно: сумата от 44 088.57 лв., представляваща
предсрочно изискуема главница за периода от 20.07.2023 г. до 18.09.2023 г. по
договор за потребителски кредит № HL 32241/04.02.2008 г. и Приложение от
04.02.2008 г., и слючените впоследствие допълнителни споразумения от
14.02.2008 г., от 27.08.2010 г. и анекс № 1/04.02.2016 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК – 03.10.2022 г.,
до окончателното плащане на дължимото; сумата от 1 230.80 лв.,
представляваща наказателна лихва за просрочение за периода от 20.07.2023 г.
до 18.09.2023 г.; сумата 41.00 лв., представляваща дължими такси за периода
от 12.08.2023 г. до 18.09.2023 г.; сумата от 44.18 лв., представляваща
застраховки за периода от 26.08.2021 г. до 18.09.2023 г.; сумата от 120.00 лв.,
представляваща разходи за уведомяване, дължими за периода от 11.09.2023 г.
до 18.09.2023 г.
Претендира се присъждане на направените разноски в исковото и в
1
предходно проведеното заповедно производство.
В исковата молба се твърди, че на 04.02.2008 г. между „Юробанк И Еф
Джи България“ АД (с настояще фирмено наименование „Юробанк България"
АД) и И. Е. Ч., е сключен договор за потребителски кредит № HL
32241/04.02.2008 г., обезпечен с иотека, въз основа на който на
кридотополучателя Ч. е предоставена в заем сумата от 40 000.00 лв. Сочи се,
че с 23 595.00 лв. от отпуснатия заем е рефинансирано задължение на
заемополучателя към „Българо-американска кредитна банка“ АД, а
останалите 16 405.00 лв. са му предоставяне за покрИ.е на текущи нужди.
Ищецът е конкретизирал параметрите на кредита, а именно годишна лихва в
размер на сбора на Базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити на
банката и договорна надбавка от 4.45 пункта. Предвидени били и задължения
за кредитополучателя за заплащане на такса управление от 1.5% върху
размера на разрешения кредит, платима еднократно при първото усвояване на
кредита; за годишна такса за управление в размер на 0,3% върху размера на
непогасената главница; административна такса от 40.00 лв., длъжима
еднократно при подаване на документите за кредита; разноските за оценка,
предоставяне, регистриране, вписване и застраховане на обезреченията по
договора.
Обяснява се, че върщането на предоставената в заем сума е следвало да
стане на 300 месечни вноски, всяка от по 419.81 лв.
Според ищеца, кредитополучателят, в срока на договора е изпадал в
забава, поради което на 14.04.2009 г., на 27.08.2010 г. и на 04.02.2016 г. са
подписани допълнителни споразумения, с които условията по кредита са
предоговорени.
В исковата молба се поддържа, че ответникът е допуснал отново забава
на задълженията си по договора, поради което на 25.05.2023 г., когато са
просрочени 4 месечни вноски банката е изпратила, чрез ЧСИ А.Ц., рег.№ 701
от РНК, до кредитополучателя покана за обявяване на предсрочна
изискуемост. Сочи се, че поканата е връчена по реда на чл.47 от ГПК на
20.07.2023 г.
Ищецът признава, че след упражняване на правото на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем, ответникът е погасил по кредита сума в
размер на 1 537.81 лв.
По изложените съображения от съда се иска да установи дължимостта
на процесните суми, представляващи окончателно задължение на ответника
по процесния договор за кредита, за които преди това банката се е снабдила
със заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист.
В законовия срок е постъпил писмен отговор по исковата молба от
ответника И. Е. Ч., в който изразява становище по допустимостта и
основателността на предявените искове.
Според ищеца, предявените искове са допустими, но неоснователни.
2
Ответникът не оспорва, че се намира в облигационно правоотношение с
ищцовата банка по процесния договор за кредит от 04.02.2008 г.
Спорен момент е дали са налице основанията за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. В тази насока се развиват съображения, че от една
страна не е редовно връчено писмото за обявяването й от страна на ЧСИ Ц..
От друга страна се обръща внимание, че съобразно чл.18, ал.2, изр.1 от
договора, за да възникне правото на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем, трябва да са неиздължени три последователни месечни вноски.
Акцентира се върху изявлението на ищеца в предходно проведеното
заповедно производство, че към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
– 21.09.2023 г., е просрочена една погасителна вноска – на 20.07.2023 г.
Ответникът се позовава на указанията, дадени в т.18 от ТР 4/2014 г. на
ОСГТК на ВКС, според които предсрочната изискуемост настъпва в
момента,в който волеизявлението на кредитора с достигнало до длъжника и
ако към този момент са настъпили обективните предпоставки на предсрочната
изискуемост според договора или по силата на закона.
Оспорва се и представеното извлечение от сметка от банката, вкл.и
поради това, че от него не е ясно за кой период се отнасят просрочията на
ответника и как са формирани част от дължимите суми.
Отделно от това, ответникът развива съображения за наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор и сключените впоследствие към
него допълнителни споразумения. По-конкретно се оспорват клаузите, с които
падежирала вече лихва се добавя върху главницата и върху общия им сбор се
начислява лихва. Сочи се, че това е анатоицизъм, който е забранен с
разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗЗД.
Освен това се твърди, че клаузите на чл.3, ал.1, чл.3, ал.3, чл.3, ал.5, чл.6,
ал.3 и чл.12 от договора, съдържат уговорки във вреда на потребителя, не
отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като
позволяват на търговеца да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание. Като порок се определя липсата на
разписана методика, по която банката определя БЛП, в която да са ясно
посочени основанията и критериите за изменението му. По идентични
съображения се оспорва и клаузата, с която банката си запазва правото по
време на действие на договора, за променя тарифата за условията, лихвите,
таксите и комисионните, които тя прилага.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли
предявените искове.
От страна на ищеца, в предвидения в ГПК срок, е постъпила
допълнителна искова молба, в която са развити подробни доводи досежно
действителността на договора и допълнителните споразумения, сключени
между страните. Ищецът акцентира върху вида на услугата, предмет на
3
договора, а именно касае се за финансова услуга, при която банката може при
наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвения
проценти или всички други разходи, свързани с финансовата услуга, при
условие, че е поела задължение да уведоми другата страна в 7-дневен срок,
като последната има правото незабавно да прекрати договора.
Освен това се твърди, че в процесния договор е предвиден начинът, по
който се формира БЛП.
По отношение възраженията за настъпване на предсрочна изискуемост
се твърди, че основанията за това са били налице към момента на упражняване
на правото на банката, като дори и след този момент да са постъпили суми по
кредита, но те не са достатъчни за погасяване на цялото вземане.
В допълнителен писмен отговор, ответникът Ч., заявява, че поддържа
възраженията си по основния отговор, като изразява становище, че ищецът се
позовава на неактуална практика на ВКС.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-счетоводна експертиза.
В съдебно заседание ответникът се представлява от упълномощен
представител, който оспорва исковете. Ищецът не изпраща представител,
взема писмено становище по съществото на спора.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 от
ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ и имат за предмет установяване
дължимостта на посочените суми в издадена от РС-Благоевград по реда на
чл.417 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.
От присъединеното към настоящето ч.гр.д.№ 1902/2023 г. по описа на
РС-Благоевград, е видно, че въз основа на подадено от „Юробанк България“
АД заявление, на 21.09.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу И. Е. Ч.
за следните суми: сумата от 44 088.57 лв., дължима главница за периода от
20.07.2023 година до 18.09.2023 година на основание Извлечение от
счетоводните книги на „Юробанк България” АД по кредитна сделка № 846679
и Договор за потребителски кредит НL32241 от 04.02.2008 г., сключен между
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД и И. Е. Ч., ведно с прилежащите му
Приложение от 04.02.2008 година, Допълнително споразумение от 14.02.2008
година, Допълнително споразумение от 27.08.2010 година и Анекс № 1 от
04.02.2016 година, ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от
4
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК в съда- 21.09.2023 г. до изплащане на
вземането; сумата от 1 230.80 лв., наказателна лихва за просрочие
/обезщетение за забава на просрочени плащания/ за периода от 20.07.2023 г. до
18.09.2023 г.; сумата от 41.00 лв. - такси, дължими за периода от 12.08.2023 г.
до 18.09.2023 г.; сумата от 44.18 лв. - застраховки, дължими за периода от
26.08.2021 година до 18.09.2023 година; сумата от 120, 00 лв. /сто и двадесет
лева/ - разходи за уведомяване начислени за периода от 11.09.2023 година до
18.09.2023 година; сумата от 910.49 лв. - заплатена държавна такса; сумата от
2 938.33 лв. - адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
На 18.12.2023 г. длъжникът е подал възражение, при което до заявителя
е изпратено съобщение с указания по чл.415, ла.1 от ГПК.
При тези данни съдът приема, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени
в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално
допустими.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се
установява, че страните са обвързани от облигационно правоотношение по
договор за потребителски кредит № HL 32241/04.02.2008 г., изменен с
допълнителни споразумения от 14.04.2009 г., 27.08.2010 г. и анекс от
04.02.2016 г.
Договореният лихвен процент е сбор от БЛП на банката /в размер на
7.5% към датата на сключване на договора/ и договорна надбанка от 4.45%.
С допълнителните споразумения и анекса, се преструктурира дълга на
Ч., като с анекса е удължен срока за погасяване на заема, а именно същият се
променя на 360 месеца от датата на сключване на основния договор - от
04.02.2008 г. Освен това с анекса от 04.02.2016 г. е променен и начинът на
формиране на годишната лихва за редовна главница, която е сбор от
действащия към същата дата 6-месечен Софибор и договорна лихвена
надбавка от 7.21 процентни пункта.
От приетите писмени доказателства е видно, че на 02.06.2023 г. банката
е отправила чрез ЧСИ Ал.Ц. покана до ответника И. Ч. за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, поради наличието на допуснато просрочие в
дължимите вноски към дата 26.05.2025 г., като в поканата са изчерпателно
изброени и задълженията на ответника по процесното правоотношение,
подробно индивидуализирани по вид и размер, а именно 45 589.55лв.
главница, 1021.09 лв. лихви и 61.00 лв. такси. С поканата е предоставен на
кредитополучателя 7-дневен срок, в който той да изпълни посочените
задължения.
5
Уведомяването на кредитополучателя от страна на ЧСИ Ц. е извършено
по реда и условията на чл.47 от ГПК, като е изпратено на съобщение на
адреса, посочен в договора за кредит и анекса от 04.02.2016 г., с който
последно са предоговорени условията, а именно в гр.Благоевград, ул.“***“ №
29, ет.4, ап.8. При посещенията на призовкаря на ЧСИ на 05.06.2023 г., на
23.06.2023 г. и на 05.07.2023 г. адресатът не е открит, като са събрани
сведения, че той пребивава в Гърция. Поради това, на последната дата е
залепено уведомление по реда на чл.47 от ГПК.
С оглед наведените от ответника възражения в тази насока, съдът
намира за нужно да отбележи, че последователно в практиката на ВКС се
застъпва становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере
начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез
нотариална покана или покана, отправена чрез ЧСИ, и връчването ще е
редовно ако е била проведена процедура по чл.50 от ЗННД, респ. чл.43 от
ЗЧСИ вр. чл.47, ал.1-5 ГПК, като отсъствието от адреса по чл.47 от ГПК се
удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т.е. и
без да е необходимо назначаване на особен представител /в този смисъл
Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК,
Решение № 148/02.12.2016 г. по т.д.№ 2072/2015 г. на ВКС, I т.о., Решение №
25/03.05.2017 г. по гр.д.№ 60208/2016 г. на ВКС, II г.о. и др./.
В този смисъл, настоящият състав намира, че в случая е проведена
редовна процедура по уведомяване на длъжника за изявлението на неговия
кредитор и обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
За да настъпи предсрочна изискуемост на кредита обаче е необходимо
кумулативното наличие на следните условия: 1/ да са настъпили уговорените
в договора за кредит обстоятелства за упражняване на потестативното право
на банката – кредитор; 2/ банката да заяви, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем; 3/ това волеизявление да достигне до
кредитополучателя /в този смисъл Решение № 10 от 25.02.2020 г. на ВКС по т.
д. № 16/2019 г., II т. о., ТК, Решение № 92 от 9.09.2019 г. на ВКС по т. д. №
2481/2017 г., II т. о., ТК и др./.
Съобразно приетото и в т.18 на ТР 4/2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на
ОСГТКВКС, самата предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване на изявлението от длъжника, ако към този момент са се
осъществили обективните факти, обуславящи настъпването й.
В случая, безспорно, от приетите по делото заключения /основно и
допълнително/ на съдебно-счетоводната експертиза, се установи, че към
датата, посочена в поканата на банката до ответника - 26.05.2023 г., е имало
непогасени 4 падежирали вноски /12.02.2023 г., 12.03.2023 г., 12.04.2023 г. и
12.05.2023 г./. Впоследствие обаче, на 26.06.2023 г., според отразеното в
заключението /л.173 от делото/ и заявеното от вещото лице при защита на
заключението му в о.с.з. от 23.09.2025 г., е постъпила сума в размер на
1 560.60 лева, с която са погасени просрочените вноски. Поради това,
6
експертът прави извод, че към 20.07.2025 г. /датата на която банката е отразила
кредита като предсрочно изискуем/, е налице само една просрочена вноска – с
падеж 12.07.2023 г..
При тези данни, съдът намира, че към датата на получаване на
изявлението на банката, от страна на длъжника – 19.07.2025 г., не са били
налице фактите, обуславящи настъпване на изискуемостта, тъй като не са
били налице повече от три просрочени месечни вноски по кредита. Събрани
са и данни от съобщеното на вещото лице в о.с.з. от 23.09.2025 г., че и след
датата 26.06.2023 г. ответникът е извършвал плащания по процесния кредит,
като последното е от 06.11.2024 г. /видно от отразеното в таблица № 8 от
основното заключение по ССчЕ – л.154-156 от делото/.
Тук за пълнота на изложението следва да се отбележи, че изявлението на
банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, може да е
инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като
приложение към исковата молба, и то поражда правни последици с
връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника
- кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит
обективни предпоставки. Съдебната практика приема, че обявяването на
кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява
правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание
чл.235, ал.3 от ГПК в рамките на претендираните суми /в този смисъл
Решение № 60162 от 26.01.2022 г. на ВКС по т.д.№ 2482/2018 г., II т.о., ТК,
Решение № 60110 от 04.03.2022 г. на ВКС по т.д.№ 772/2020 г., I т.о., ТК и др./.
В случая обаче такова изявление не е направено от ищеца. Нещо повече,
ищецът в допълнителната искова молба, след оспорване в отговора на
ответника, че не са били налице предпоставките за обявяване на предсрочна
изискуемост по процесния кредит, продължава да поддържа, че тя е настъпила
на 20.07.2023 г. след връчване на поканата от ЧСИ Ал.Ц.. С оглед на това,
съдът не следва да съобразява дали ответникът е допускал други просрочия на
задълженията си, още повече, че вещото лице е установило, че плащания са
извършвани и в течение на настоящето производство.
Ето защо, при тези данни съдът следва да съобрази разясненията,
дадени в т.1 на ТР № 8/02.04.2019 г. по тълк.дело № 8/2017 г. на ОСГТК ВКС,
а именно, че няма пречка предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
Според мотивите на цитираното тълкувателно решение, не съществува пречка
банката-кредитор да получи по всяка от въведените със заявлението за
издаване на заповед за изпълнение претенции - главница, възнаградителни
лихви, лихви за забава, неустойки, такси и други суми, чието възникване и
7
изискуемост са доказани в исковото производство, стига тези суми да са в
рамките на посочените в заявлението размери.
Т.е. в случая съдът следва да се произнесе по дължимостта на вноските с
падеж от 20.07.2023 г. /началния момент на ищцовата претенция/, до
12.09.2025 г. – последната падежна дата преди приключване на съдебното
дирене.
По отношение заявените претенции са въведени с отговора на исковата
молба редица възражения, касаещи тяхната действителност и в частност
такива за наличие на неравноправни клаузи.
В тази насока съдът намира, че действително ответникът има качеството
потребител, съобразно вложения смисъл в § 13, т.1 от ДР на ЗЗП вр. чл.4 от
ЗПК /отм./, действал към датата на сключване на договора за кредит и чл.9 от
действащия ЗПК /в сила към датата на подписване на анекса от 04.02.2016 г./.
Същият се ползва със защитата, която се предоставя на потребителите по
националното право и правото на Европейския съюз.
Въпреки това, съдебната практика приема, че произтичащата от чл.146,
ал.1 вр. чл.143 от ЗЗП нищожност на уговорката в клауза от договор за банков
кредит, даваща право на банката - кредитор да променя едностранно лихвата
по кредита при промяна на БЛП, не обуславя нищожност и на уговорката в
същата клауза за заплащане от кредитополучателя на договорна лихва в
размер, формиран като сбор от БЛП с точно определен към датата на
подписване на договора размер в проценти и договорна надбавка /в този
смисъл Решение № 92 от 9.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 2481/2017 г., II т.о.,
ТК/.
Не така обаче стои въпроса с постигнато съгласие за капитализиране на
начислената лихва и такси /чл.3 от анекса от 04.02.2016 г./. Върху увеличения
размер на главницата се начислява възнаградителна лихва, което по
съществото си представлява анатоицизъм, за който е налице забрана. Целта на
забраната му е подиктувана от описността да се достигне до бързото
нарастване на дълга. В тази насока е последователната съдебната практика на
ВКС, независимо дали става въпрос за възнаградителни лихви или такива за
забава.
С оглед на това, уговорките от процесните допълнителни споразумения
и анекс към договора за кредит за капитализиране на начислените лихви и
такси и прибавянето им към размера на редовната главница, върху която се
начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на
чл.10 ал.3 33Д, който е допустим само при уговорка между търговци на
основание чл.294 ал.1 ТЗ, какъвто както се посочи вече не е настоящия
случай.
По така изложените съображения, за да определи размера на дълга за
посочения по-горе период – от 20.07.2023 г. до 12.09.2025 г., съдът следва да
съобрази изчисленията на вещото лице, дадени от него във вариант 1 от
допълнителното заключение. В последното /л.215 от делото/ са изчислени
8
задълженията след отнасяне на заплатените от ответника 1800 лв. не са
разноски, а по месечните вноски, но в общ размер, като дължим остатък по
кредита към 26.02.2024 г.
С оглед на това, доколкото искът е установен по своето основание, съдът
следва да определи размера му по реда на чл.162 от ГПК.
Имайки предвид отразеното в таблица № 9 от основното заключение по
ССчЕ /л.156-160 от делото/, за компонентите на месечните погасителни
вноски, то следва да се приеме, че дължимата главница е в размер на 3800 лв.,
дължимата наказателна лихва за просрочие е в размер на 100 лв., а дължимите
такси и застраховки в пълния им предявен размер съответно от 41.00 лв. и
44.18 лв.
При опреД.е размера на задълженията по реда на чл.162 от ГПК, съдът
взе предвид от една страна, че с допълнителната искова молба от 15.07.2024 г.,
ищецът категорично е отказал да представи погасителен план към процесния
договор за кредит /л.122 – гръб, от делото/. От друга страна се отчетоха и
извършените плащания от ответника в периода от приетата от банката дата на
предсрочна изискуемост, до приключване на съдебното дирене пред
настоящия съд, отразени в таблица № 8 към основното заключение по ССчЕ
/л.154-156 от делото/ и извършените погашения с тях, отразени в таблица № 9
към същото заключение /л.156-160 от делото/, както и поредността, в която се
погасяват задълженията, съобразно нормата на чл.76, ал.2 от ЗЗД.
За разликата до пълните предявени размери исковете следва да бъдат
отхвърлени.
Върху приетия за основателен размер на главницата, като законна
последица следва да се присъди поисканата лихва от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК – 21.09.2023 г., до окончателното плащане на
дължимото.
Разходите за уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост от
120.00 лв. не следва да се присъждат доколкото такава както се посочи вече не
е обявена поради липсата на предпоставките за това.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски има всяка от страните. В
съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът
в настоящето производство следва да се произнесе по разноските, направени
страните и в предхождащото го заповедно такова, като разпредели
отговорността за тях съобразно изхода на делото. От страна на ищеца е
представен списък по чл.80 от ГПК, с който се претендира заплатена
държавна такса в общ размер на 1963.54 лв. по двете дела, адвокатско
възнаграждение от 2938.33 лв. и депозити за изготвяне на допуснатата
експертиза в размер на 400.00 лв.
От така направените разходи, които се установяват с приложените по
9
делото платежни документи, в тежест на ответника следва да бъде поставена
сумата от 464.12 лв.
В представения списък по чл.80 от ГПК от ответника са вписани платен
депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 500.00 лв., както и
адвокатски хонорар от 6300.00 лв. За последния обаче няма доказателства да е
реално заплатен, доколкото в представения в о.с.з. от 23.09.2025 г. договор за
правна защита и съдействие е посочено, че посочено възнаграждение следва
да бъде заплатено в брой в 10-дневен срок от подписване на договора.
Отбелязване обаче, че това е извършено, не е направено.
Ето защо съдът намира, че следва да разпредели съобразно изхода на
спора само разходите на ответника за депозит. Така ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 456.23 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Е. Ч., ЕГН
**********, с адрес Благоевград, ул.“***“ № 29, ет.4, ап.7, че дължи на
„Юробанк България“ АД, ЕИК000694749, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Витоша, ул.„***“ № 260, следните суми, за които
е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417
от ГПК по ч.гр.д.№ 1902/2023 г. по описа на Районен съд – Благоевград, а
именно сумата от 3800.00 лв., представляваща дължима главница за периода
от 20.07.2023 г. до 12.09.2025 г., по договор за потребителски кредит № HL
32241/04.02.2008 г. и Приложение от 04.02.2008 г., и сключените
впоследствие допълнителни споразумения от 14.02.2008 г., от 27.08.2010 г. и
анекс № 1/04.02.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК – 21.09.2023 г., до окончателното плащане на
дължимото; сумата от 100.00 лв., представляваща наказателна лихва за
просрочие за периода от 20.07.2023 г. до 18.09.2023 г.; сумата 41.00 лв.,
представляваща дължими такси за периода от 12.08.2023 г. до 18.09.2023 г.;
сумата от 44.18 лв., представляваща застраховки за периода от 26.08.2021 г. до
18.09.2023 г.; като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения
размер до пълния предявен от 44 088.57 лв., и иска за наказателна лихва за
просрочие за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1
230.80 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Юробанк България“ АД, ЕИК000694749, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.„***“ № 260, за
признаване за установено по отношение на И. Е. Ч., ЕГН **********, с адрес
Благоевград, ул.“***“ № 29, ет.4, ап.7, че последния длъжи на банката по
договор за потребителски кредит № HL 32241/04.02.2008 г. и Приложение от
04.02.2008 г., и сключените впоследствие допълнителни споразумения от
10
14.02.2008 г., от 27.08.2010 г. и анекс № 1/04.02.2016 г., сумата от 120.00 лв.,
представляваща разходи за уведомяване, дължими за периода от 11.09.2023 г.
до 18.09.2023 г., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 1902/2023 г. по описа на
Районен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА И. Е. Ч., ЕГН **********, с адрес Благоевград, ул.“***“ №
29, ет.4, ап.7, да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК000694749, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.„***“ № 260,
сумата от 464.12 лв., представляваща направени от ищеца разноски по
настоящето дело и по ч.гр.д.№ 1902/2023 г. по описа на РС-Благоевград,
съобразно изхода на делата.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК000694749, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.„***“ № 260, да заплати на
И. Е. Ч., ЕГН **********, с адрес Благоевград, ул.“***“ № 29, ет.4, ап.7,
сумата от 456.23 лв., представляваща направени от последния разноски по
делото, съобразно изхода му.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в 2 - седмичен срок от получаване на съобщението от страните.
След влизане на настоящето решение в сила, препис от него да се
изпрати за сведение по ч.гр.д.№ 1902/2023 г. по описа на РС-Благоевград.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
11