О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.
София, 21.06.2018 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи състав, в закрито
заседание на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА
СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДОРА МИХАЙЛОВА
2. РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Славчева ч.гр.д. № 291/2018 г. по описа на Софийски окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на А.Г.
*** срещу определение № 291/02.05.2018 год. по гр. дело № 293/2018 по описа на
РС-Костинброд, с което съдът е оставил без разглеждане молбата му за допускане на
обезпечение на предявения от него иск срещу С.Р. Д. по същото дело с правно
основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответника
сумата 7 052,89 лв., поради погасяване на вземането по давност. В мотивите
на обжалваното определение съдът е приел, че исканата обезпечителна мярка –
връщане на сума, преведена от „С.Ж. Е.“ в размер на 4 220,61 лв. от
банкова сметка ***, е недопустима. Моли съда да отмени обжалваното определение
и да върне делото на районния съд за произнасяне по молбата.
След преценка на събраните по делото доказателства
във връзка с доводите на частния жалбоподател, съдът намира за установено
следното:
Производството по гр. дело № 293/2018 год. на КРС
е образувано по искова молба на А.Г. ***
срещу С.Р.Д. за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
сумата 7 052,80 лв. по изп. дело № 20181850400014
по описа на ДСИ при КРС, образувано въз основа на изпълнителен лист по гр.д. №
171/2008 год. на КРС, с решението по което А.Г. е осъден да заплати на С. Д.
обезщетение за вреди от непозволено увреждане, ведно със законна лихва и
разноски. Ищецът сочи, че вземането на ответника е погасено поради изтичане на законоустановения петгодишен давностен
срок по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. В исковата молба е направено искане за допускане
на обезпечение на предявения иск чрез спиране на изпълнението по посоченото
изпълнително дело. С определение № 236/05.04.2018 год. съдът е спрял
принудителното изпълнение, на основание чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК. С молба от
26.04.2018 год. ищецът е поискал допускане на нова обезпечителна мярка с
твърдения, че независимо от спряното принудително изпълнение обслужващата го
банка „С. Ж. Е.“ е превела от сметката му сумата 4 220,61 лв. по сметка на
съдебния изпълнител. Моли съда да допусне обезпечения на предявения иск, както
и да издаде нова обезпечителна заповед,
с която да разпореди така преведената сума да бъде незабавно възстановена по
банковата му сметка.
При така установената фактическа обстановка съдът
направи слените изводи от правна страна:
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е основателна.
Съгласно чл. 391 от ГПК обезпечаване на иска се
допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни
писмени доказателства или бъде представена гаранция в определения от съда
размер. За да се произнесе по молбата за допускане на обезпечение
съдът следва да прецени също така
дали исканата обезпечителна мярка е допустима от закона и подходяща, т.е. дали
е от категорията на визираните в чл. 397, ал. 1 от ГПК обезпечителни мерки и дали е съответна на обезпечителната нужда и подходяща за целите на
конкретното обезпечително производство.
Преценката на тези обстоятелства се извършва от сезирания съд при произнасяне
по същество по молбата за допускане на обезпечение. Липсата на някоя от тези
предпоставки би могла да обуслови извод за неоснователност на молбата, но не и
за недопустимост на същата. В случая молбата е допустима – подадена е от ищеца
в производството до съда, пред който делото е висящо; посочена е исканата
обезпечителна мярка и цената на иска /чл. 395, ал. 1 от ГПК/, внесена е
дължимата държавна такса по делото.
С оглед това съдът намира, че обжалваното
определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на КРС
за произнасяне по същество по молбата за допускане на обезпечение.
Воден от горното,
Софийският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 291/02.05.2018 год. по гр. дело № 293/2018 по описа на
РС-Костинброд и ВРЪЩА делото на КРС
за произнасяне по същество по молбата на А.Г. *** за допускане на обезпечение
на предявения от него иск срещу С.Р. Д.с правно основание чл. 439 от ГПК за
признаване за установено, че не дължи на ответника сумата 7 052,89 лв., чрез
налагане на обезпечителна мярка – връщане на сумата 4 220,61 лв., преведена
от „С.Ж.Е.“ от банковата сметка на ищеца по сметка на ДСИ при КРС.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.