Определение по дело №69/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба от защитника на обвиняемия против Решение № 6736/06.10.2014г. по АНД № 1161 / 2014 год. по описа на Б., с което обвиняемият бил признат за виновен в това, че на 06.02.2012г., в офис на ЗК [фирма] - Б., находящ се в [населено място], на ул. ”Д. Гр.” №.., съзнателно се е ползвал от преправен официален документ - протокол за ПТП №1386819/24.01.2012г., издаден от РУП-С., като от него за самото преправяне не може да се търси наказателна отговорност, заради което и на основание чл. 78а вр. с чл.316, вр. чл. 308, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1000 лв.

В жалбата се набляга на съображение свързани със субективната страна и че липсвали каквито и да е доказателства за наличието на умисъл у подсъдимия да извърши престъплението.

Окръжната прокуратура изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че атакуваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Пред настоящата съдебна инстанция не са допуснати и събрани нови доказателства. Въз основа на събраните пред първоинстанционния съд, въззивният съд приема за осъществена следната фактология:

На 24.01.2012 г., около 16.00 часа, на разклона между [населено място] и [населено място], при преминаване на път с предимство и управлявайки лек автомобил, марка „Ф.", модел „S М.", с per. [рег.номер на МПС] , собственост на В. П., обвиняемият Х. претърпял ПТП с друг автомобил - марка „Оп. А." с per. [рег.номер на МПС] , управляван от св. А. А., който нарушил правилата за предимство и станал причина за настъпване на ПТП. На местопроизшествието пристигнал св. В. Х. - полицай при РУ на МВР [населено място], който съставил АУАН на виновният водач - св. А. и протокол за ПТП № 1386819, който бил връчен на участниците в ПТП. В протокола били отразени видими щети по автомобила, управляван от обвиняемия - по предна броня, преден капак, изтекла течност, като тези щети са отбелязани и в графичната част на протокола, където със знак "х" били отбелязани тези зони на автомобила, по които са щетите - №1,2,3, съответстващи на предната част на автомобила.

За да получи обезщетение за причинените му щети по автомобила в следствие на ПТП, на 06.02.2012г. подсъдимият Х. отишъл заедно със съпругата си - св. К. Х. в офиса на ЗК [фирма], находящ се на ул. „Д. Гр." № .. в Б. и заявил претенциите си за изплащане на обезщетение по реда на Кодекса за застраховането, като подал на място уведомление за щета. От изготвена по делото съдебно-техническа експертиза на почерка и подписа на процесното уведомление се установява, че то е попълнено от свидетеля К. Х. - съпруга на подсъдимия и е подписано от него. Към уведомлението Х. приложил изисканите от застрахователя документи - документи за автомобила, шофьорска книжка, контролен талон, талон за технически преглед, както и протокол за ПТП № 1386819 от 24.01.2012г. Представените документи били приети от св. Л. Н. - главен експерт към ЗК [фирма] - Б., заедно с уведомлението. При обработката на ликвидационната преписка от застрахователното дружество възникнало съмнение относно заявеното от Х. и застрахователят изискал заверен препис от протокола за ПТП от РУП - С., при което се установила разлика между двата протокола. Така например в Протокол за ПТП към уведомлението за щета, подадено от обвиняемия в графата за видими щети по МПС, след изброената „изтекла течност“ е добавено ръкописен текст "и др.", а в графичната част в същата графа на бланката от Протокол за ПТП са отбелязани с Х допълнително и други вреди по автомобила под №7,6 и 10, съответстващи на странична дясна и задни части на автомобила, каквито не са отразени в оригиналният Протокол за ПТП за случая, приложен на л.7 от ДП. Впоследствие и в уведомление за щета на л.27 от ДП, подадено от подсъдимия за застрахователя „Л. И.“, в текста, описващ причинените щети на автомобила, управляван от Х. при посоченото ПТП е записано ръкописно: увреждания по предна броня, преден капак, задна броня, наранена броня, праг и други.

Видно от приложеното свидетелство за съдимост на обвиняемия Х., той не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.

Посочената фактология е била и приетата от първоинстанционния съд , като последният е положил достатъчното усилия за събиране на доказателствата в пълнота. Същевременно е изложил сочената хронология, след обстоен анализ на информацията съдържащата се в доказателствата. Въззивният съд не намира основания за тълкуване на сочената информация в аспект на възприемане на различна фактология. Правилни и законни са съображенията на районния съд и по отношение на правото. Обосновано бил приложен Закона, като е възприето, че подсъдимият е авторът на престъплението и че е осъществил обективните и субективни елементи от състава на престъплението по чл. 316 вр. с чл. 308 ал.1 от НК.

В този аспект са изложени подробни съображения относно съставомерните елементи на състава намерили отражения в действията и поведението на обвиняемия. Отразени са доводите касаещи изпълнителното деяние свързаните с престъплението невярно отразени обстоятелства. Не на последно място е акцентирано, че документите са ползвани за удостоверяване на обстоятелствата пред застрахователни служители, именно с цел да се възприемат за истински неверните данни за ПТП и присъждане на застрахователно обезщетение. Въззивният съд не намира, че мотивите на първоинстанционния съд се нуждаят от корекция и по отношение изводите относно субективното им отношение. Отново се акцентира, че доказателства за наличието на прекия умисъл са обективните данни, че самият подсъдим е вносителят на документите и лицето подписало направените искания. Съзнавал е и че има разлика с отразеното в тях и действителните събития, като пряк участник в тях. Освен това е разбирал, че се касае за официален документ, издаден от полицейски органи за бъде удостоверено настъпилото ПТП и поради това нито той, нито който и да било друг няма право да извършва поправки и допълнения, а ако такива допълнения са направени, Х. няма право да използва документа пред застрахователното дружество като доказателство за настъпилото ПТП и причинените на управлявания от него автомобил щети, но го е направил, осъзнавайки общественоопасния характер и последици от деянието, защото е целял преправения документ да послужи като доказателство, че на автомобила са причинени повече щети от описаните в оригиналния протокол за ПТП. В заключение следва да се изтъкне, че за осъществяване на престъплението и настъпване на последиците му е без значение користната цел, същата освен това няма пряко отражение за липсата на умисъл, тъй последният е с обхват само досежно съзнаването, че представените документи не отразяват действителното положение, както и че целта е да бъдат доказателство за недействително осъществени събития.

Несъстоятелни са възраженията за явна несправедливост на наложеното наказание. При контрол върху присъдата в частта, с която е индивидуализирано наказанието не се отчитат факти и обстоятелства, които да не са взети предвид от първостепенния съд. Правилно и справедливо е разграничил отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства и е посочен поради какви съображения , е счетено че най лекото предвидено в закона наказание съответства на смекчаващи отговорността обстоятелства, които правилно са прецизирани. В този смисъл въззивният съд не намира основания за ревизиране на съдебния акт и по отношение размера на наложеното наказание, като същото е в рамките на действащия към датата на извършване на деянието Закон.

С оглед изложените съображения и на основание чл. 334 т. 6 вр. с чл. 338 от НПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6736/06.10.2014г. по АНД № 1161 / 2014 год. по описа на Б..

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1. 2.