Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
Гр. Перник, 26.01.2022
година.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА Г.
СИЛВИЯ
ДИМИТРОВА
при съдебния
секретар А.М. и с участието на прокурор Моника Любомирова от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД №
222 за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от Регионална дирекция по горите – Кюстендил, със
седалище и адрес: гр. Кюстендил, бул. „България“ № 33, представлявана от
директора срещу Решение № 55/27.10.2021 година, постановено по АНД № 182/2021 г.
по описа на Районен съд – Радомир, с което е отменено наказателно постановление
№ 147/22.06.2021 година, издадено от директора на Регионална дирекция по горите
– Кюстендил, с което на А.А.Д., ЕГН ********** *** на основание чл. 270 от ЗГ е
наложена „Глоба“ в размер на 50.00 лева за нарушение по чл. 14б, ал. 8, във връзка
с чл.14б, ал. 4 и ал. 6 от Наредба № 1/30.01.2012 година за контрола и
опазването на горските територии.
В жалбата е посочено, че при
постановяване на обжалваното решение районният съд е допуснал съществени
процесуални нарушения и неправилно е приложил материалния закон – касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Изложени
са подробни съображения за законосъобразност на отмененото наказателно
постановление. Искането към касационния състав е да отмени обжалвания съдебен
акт и да постанови друг, с който да потвърди наказателното постановление,
предмет на съдебен контрол.
В проведеното съдебно заседание
касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт
С.А. поддържа касационната жалбата и излага съображения за основателността й. Моли
съда да отмени решението на Районен съд Радомир и да постанови друго, с което
да потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В проведеното съдебно заседание ответникът
по касационната жалба – А.А.Д., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Пълномощникът му адвокат Г.Б. от АК Перник е представил молба, в която е
заявил, че оспорва касационната жалба. Счита обжалваното решение за правилно и
законосъобразно и моли съда да го остави в сила. Претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, Окръжна
прокуратура – Перник изразява становище за неоснователност на касационната
жалба. Предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и
законосъобразно.
Административен съд –
Перник, в настоящия съдебен състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото
доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1
от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
основателна.
За да постанови
обжалваното решение, районният съд е приел, че на 28.04.2021 година М.И.Х.– „горски инспектор“ при
РДГ – Кюстендил, в изпълнение на служебните си задължения е извършила проверка
в електронната система на Изпълнителна агенция по горите във връзка със
заявление вх. № РДГ 07-2227/22.04.2021 година за регистриране на товарен
автомобил с ****, собственост на А.А.Д. за извършване на превоз на дървесина. Резултатите
от нея са отразени в констативен протокол № КП1-713/28.04.2021 година, в който
е отразено, че товарен автомобил с ****е регистриран в РДГ – Кюстендил по реда
на чл. 14б, ал. 3 от Наредба № 1/30.01.2012 година с уведомление вх. № РДГ07-2227/22.04.2021 година,
с което е представено удостоверение, издадено от фирмата, монтирала GPS устройството и доставяща услугата, съдържащо
потребителско име и парола за достъп в реално време до информация от GPS устройството по реда на чл. 14б, ал. 3, т. 3 от
Наредба № 1/30.01.2012
година. При извършената проверка в интернет платформата за проследяване и
позициониране в реално време на фирмата, доставчик на услугата е установено, че
на 01.04.2021 година на територията на РДГ – Кюстендил, землището на с. У., община
Радомир, е извършено транспортиране на дървесина с товарен автомобил с ****, за
което е издаден електронен превозен билет № 8274/00018/01042021/170701—МК96Q2F/01.04.2021 година.
С оглед фактите, отразени
в констативен протокол № КП1-713/28.04.2021 година, А. С. – старши инспектор
при РДГ – Кюстендил е съставил срещу А.А.Д. АУАН № 147, сер. ПА07, № 004260/17.05.2021 година за нарушение по
чл. 14б, ал. 8, във връзка с ал. 4 и ал. 6 от Наредба № 1/30.01.2012 година за
контрола и опазването на горските територии. АУАН е подписан от актосъставителя,
един свидетел и нарушителя. Предявен е и е връчен на последния. На място и в
законоустановения срок не са направени възражения.
Въз основа на съставения
АУАН директорът на РДГ – Кюстендил е издал наказателно постановление № 147/22.06.2021
година, с което на А.А.Д. на основание чл. 270 от ЗГ е наложена „Глоба“ в
размер на 50.00 лева за нарушение по чл. 14б, ал. 8, във връзка с ал. 4 и ал. 6
от Наредба № 1/30.01.2012 година за контрола и опазването на горските
територии.
При така установеното от
фактическа страна районният съд е достигнал до извода, че административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно. Приел е, че АУАН и
НП не отговарят на изискванията респективно на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, тъй
като описаното в тях нарушение не съответства на посочената правна норма. Приел
е също, че от разпоредбите на чл. 148, ал. 12, във връзка с ал. 1 от ЗГ следва,
че чл. 14б, ал. 8 от Наредба № 1/30.01.2012 година е приложима само за движение
по горските пътища по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗГ, в каквато връзка не са
представени доказателства. Затова е отменил обжалваното наказателно
постановление и е присъдил в полза на жалбоподателя направените от него
разноски.
Настоящият касационен
състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното решение е
постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на
акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо.
Същото е
неправилно. Съображенията за това са следните:
Районен съд Радомир е
установил правилно фактическата обстановка. Събрал е гласни и писмени
доказателства, относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по
делото. Изводите му за правно релевантните факти са формирани след обективно,
всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата
съвкупност. В съдебния акт е отразена
дейността на съда по оценка на доказателствата, като са посочени
обстоятелствата, които са установени въз основа на тях.
При разглеждането на
делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
При съответстващи на
събрания доказателствен материал фактически констатации, решаващият съд е
приложил неправилно закона. Неправилни са изводите му за несъответствие на АУАН
и НП на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и за отсъствие на
доказателства за съставомерност на деянието.
Видно от
АУАН № 147, серия ПА07 № 004260/17.05.2021 година същият е съставен от
компетентно за това длъжностно лице съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ –
старши горски инспектор при РДГ – Кюстендил. Наказателно постановление № 147/22.06.2021
година е издадено от компетентен орган по чл. 275, ал. 1, т. 1 от ЗГ, във
връзка със заповед № РД49-199/16.05.2011 година на министъра на земеделието и
храните – директор на РДГ – Кюстендил.
В акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление ясно и конкретно са
посочени фактите, представляващи обективни признаци на нарушението по чл. 14б,
ал. 8, във връзка ал. 4 и ал. 6 от Наредба № 1/30.01.2012 година.
Наредба № 1/30.01.2012 година
е издадена въз основа на законова делегация на чл.
148, ал. 11, чл. 196, ал. 3, чл.
198, ал. 3, чл. 200, ал. 10, чл.
203, ал. 3, чл. 204 и чл.
208 от ЗГ /§ 6 от ПЗР на Наредбата/. С чл. 14б, ал. 8 от Наредбата е въведена забрана
за транспортиране на дървесина и недървесни горски продукти с товарни превозни
средства, за които не са изпълнени изискванията на чл. 14б, ал. 1 – ал. 4. В ал. 2, във връзка ал.
1 от същата разпоредба е предвидено, че
товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски
продукти трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи
устройства за позициониране и проследяване на движението им - GPS устройства, които да осигуряват
непрекъснат запис на данните за местоположението и
маршрутите, съответните дата и час, с възможност за последващо разглеждане на
записите, като съхраняват данните за последните 90 дни. В ал. 4 е предвидено, че
собствениците/ползвателите на товарни превозни средства са длъжни да представят удостоверение, издадено от
фирмата, монтирала GPS устройствата и доставяща услугата, съдържащо
потребителско име и парола за достъп в реално време в Регионалната дирекция по
горите, на чиято територия е адресната регистрация на физическото лице,
собственик или ползвател на товарното превозно средство.
В
случая административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за
това, че на 01.04.2021
година на територията на РДГ – Кюстендил, землището на с. У., община Радомир, е
допуснал транспортиране на дървесина със собствения му товарен автомобил с ****,
за което е издаден електронен превозен билет №
8274/00018/01042021/170701 МК96Q2F/01.04.2021 година,
без към този момент да е осигурил и представил в РДГ – Кюстендил удостоверение,
съдържащо данни за достъп за проследяване на монтираното GPS – устройство. Така отразените в АУАН и в НП факти
изцяло съответстват на дадената от актосъставителя и административнонаказващия
орган квалификация по чл. 14б, ал. 8, във връзка с чл. 14б, ал. 4 и ал. 6 от
Наредба № 1/30.01.2012 година. Не е налице неяснота в отразените обстоятелства,
нито противоречие между тях и сочената за нарушена правна норма. Използваният
глагол „допуснал“ в АУАН и в НП не променя този извод на съда, тъй като от
описанието на нарушението става достатъчно ясно, че на А.А.Д. е вменено извършването
на деяние, представляващо транспортиране на дървесина със собственото му
товарно превозно средство, без да е представил в РДГ – Кюстендил удостоверение
за снабдяване на същото с изправно и функциониращо
устройство за позициониране и проследяване на движението му - GPS устройство. Липсва неточност, двусмислие
или несъответствие, което да възпрепятства нарушителя да разбере кое е
нарушението, за което му е наложено административно наказание. Затова
настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник счита изводът на
районният съд в този смисъл за неправилен.
Неправилен е изводът на
Районен съд Радомир за приложение на разпоредбите на Наредба № 1/30.01.2012 година
само за превози, извършвани по горски пътища по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на
ЗГ.
Както вече се посочи
Наредба № 1/30.01.2012 година е издадена въз основа на законова делегация не
само на чл. 148, ал. 11 от ЗГ, но и на чл. 196, ал. 3, чл. 198, ал. 3, чл. 200, ал. 10, чл.
203, ал. 3, чл. 204 и чл. 208 от ЗГ. Съгласно чл. 1 от същата, с нея се уреждат
отношенията, свързани с: условията и редът за
осъществяване на дейностите по контрол и опазване на горските територии; условията и редът за движението по горските пътища, поставянето на пътни
знаци и техните образци, както и образците на документите за достъп до горските
територии; условията и редът за назначаване на горски инспектори, както и
специфичните изисквания за психофизическа годност и професионална подготовка;
условията и редът за използване на помощни средства и на моторни превозни
средства със специален режим на движение, както и организацията и редът за
принудително отвеждане на нарушителите с неустановена самоличност в структурите
на Министерството на вътрешните работи (МВР); образците на марките, условията и
редът за тяхното придобиване, предоставяне и употреба; условията и редът за
маркиране на определените за сеч дървета, както и на дървесината преди нейното
транспортиране; условията и редът за откриване и закриване на контролни горски
пунктове.
Следователно, разпоредбите й не са приложими само по отношение на превоз,
извършван по горски пътища по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗГ, но и представляват
подзаконова регламентация на всички отношения, посочени в чл. 1 от нея, в изпълнение на законова
делегация по чл. 148, ал. 11, чл. 196, ал. 3, чл. 198, ал. 3, чл. 200, ал. 10, чл. 203,
ал. 3, чл. 204 и чл. 208 от ЗГ. Такива са и отношенията
за осъществяване на контрол по опазване на горските територии, към които е
относима процесната норма на чл. 14б от Наредбата.
Предвид всичко изложено, настоящият касационен състав счита, че от
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства е
безспорно установено, че касаторът е извършил нарушение по чл. 14б, ал. 8, във връзка
с чл. 14б, ал. 4 и ал. 6 от Наредба № 1/30.01.2012 година. Административното
наказание за него е предвидено в чл. 270 от ЗГ, което е „Глоба“ в размер от 50
лева до 500 лева. Административнонаказващият орган е индивидуализирал
административното наказание при спазване на правилата на чл. 27 от ЗАНН и
съблюдаване на целите по чл. 12 от ЗАНН. Наложената глоба при наличие само на
смекчаващи отговорността обстоятелства в предвидения от закона минимум и
съответства на тежестта на нарушението.
Изложеното обосновава
извод за законосъобразност на наказателното постановление, предмет на съдебен
контрол. Различен е изводът на Районен съд Радомир, обективиран в обжалваното
решение.
Затова,
настоящият касационен състав на Административен съд – Перник намира, че е
налице касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – неправилно
приложение на закона и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК обжалваното съдебно
решение следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което да бъде
потвърдено наказателното постановление.
Относно
разноските:
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН следва да се
уважи направеното искане от процесуалния представител на касатора за
направените съдебни разноски, като му се присъди юрисконсултско възнаграждение
в общ размер на 160 лева, или по 80 лева за всяка съдебна инстанция.
С оглед
изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния
представител на ответника по касационната жалба за присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 55/27.10.2021 година, постановено по АНД № 182/2021
година по описа на Районен съд Радомир, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 147/22.06.2021
година, издадено от директора на Регионална дирекция по горите – Кюстендил, с
което на А.А.Д., ЕГН ********** *** на основание чл. 270 от ЗГ е наложена „Глоба“
в размер на 50.00 лева за нарушение по чл. 14б, ал. 8, във връзка с ал. 4 и ал.
6 от Наредба № 1/30.01.2012 година за контрола и опазването на горските
територии, като законосъобразно.
ОСЪЖДА А.А.Д., ЕГН ********** от гр. Радомир, ж.к. ****да
заплати на Регионална дирекция по горите – Кюстендил, със седалище: гр.
Кюстендил, бул. „България“ № 33 съдебни разноски в размер на 160 /сто и
шестдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/