№ 28595
гр. София, 22.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20241110102398 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. № 11239/12.01.2024
г. от „-----" ЕООД, ЕИК: - със седалище и адрес: гр. С-, представлявано от
управителите Петр Валента и Х-, чрез юрк. Б--- - пълномощник на
управителите, тел. -0, имейл адрес: ******@***********.*** срещу Н. И. И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София п.к. 1000 ж.к. Г------, с която са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1
ЗЗД, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер на 400 лева, представляваща незаплатена главница по
Договор за потребителски кредит между ответника и „-" ООД №
256021/08.01.2019 г.
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.2
ЗЗД, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер на 20.14 лева, представляваща възнаградителна лихва по
Договор за потребителски кредит между ответника и „-" ООД №
256021/08.01.2019 г.
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.89, с която се иска ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 63.77 лева,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 400.00 лева за периода
от 08.03.2019 г. До 28.12.2023 г.
4. ведно с лихвата за - от датата на подаване на заявлението в съда
(02.11.2023 г.) до окончателното изплащане на вземането;
В исковата молба са изложени твърдения, че на 08.01.2019 година
1
длъжникът Н. И. И., ЕГН: **********, е сключил Договор за потребителски
кредит № 256021 със „-" ООД, по силата на който е получил сумата от 400.00
лева, срещу което се съгласил да върне 2 броя вноски в по 274.00 лева в срок
до 08.03.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно
Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и
годишен процент на разходите в размер на 49.09 %.
Твърди се, че договорът е сключен по електронен път по силата на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Счита,
че дори и да се приеме, че договорът не е по електронен път, то следва да
приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и
същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната
сума.
Сочи, че ответникът Н. И. И., ЕГН ********** не е изпълнил в срок
задълженията си по Договора за кредит.
Излага доводи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/Цесия/ от 21.07.2022 г., „-" ООД като цедент е прехвърлило своите вземания
към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „--
---" ЕООД, ЕИК -, със седалище и адрес на управление: гр. С-. Вземането
срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано на стр. № 3
от Приложение № 1 към договора за цесия.
Твърди се, че претендираната сума за лихва за - представлява
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични
задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „-.
Предсрочна изискуемост" от ОУ, неразделна част от Договора за кредит,
съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска
Длъжникът ще дължи обезщетение за - в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена погасителна вноска.
За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за - по
Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло
съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13
март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020
г., в сила от 14.05.2020
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски в исковото и
заповедното производство. Моли делото де се гледа в негово отсъствие.
Моли съдът да постанови неприсъствено решение.
Моли договорът за цесия да бъде връчен с исковата молба.
Представя и иска да бъдат приети като писмени доказателства и
доказателствени средства следните документи: 1. Договор за паричен заем №
2
256021 от 08.01.2019 г., ведно с приложимите Общи условия за предоставяне на кредити,
Приложение № 1 към договора за паричен заем; Договор за предоставяне на гаранция; 2.
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022г. г., ведно с
приложение № 1 към Договора стр. № 3; 3. Пълномощно на юрк. Б---; Документ за внесена
държавна такса;
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на производството
Настоящото производство е образувано по повод укацания за
предявяване на осъдителен иск по чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК по ч.гр.д. №
60544/2023 г. по описа на СРС. Указанията за връчени на заявителя на
18.12.2023 г., поради което срокът по чл.-415, ал.4 ГПК изтича на 18.12.2024
г. Исковата молба и доказателства за нейното предявяване е подадена на
12.01.2024 г. Ето защо настоящото производство е допустимо.
По представителната власт
Ищецът се представлява юрисконсулт, на основание чл.30 вр. чл.32, т.3
ГПК.
Ответникът не се представлява на този етап.
По държавната такса
Цената на исковете е под 1250 лева и същите защитават различен
материален интерес. Ето защо минималната държавна такса се определя от
цената на всички искове, а именно 483.91 лева. Така определена таксата по
чл.1 ТДТССГПК е в размер на 50.00 лева. Редуцирана по чл.415, ал.4 ГПК
цената е 25.00 лева. По делото липсва доказателство, че е платена държавната
такса. Представено е платежно по ч.гр.д. № 544/2023 г.
След указания по чл.129, ал.2 ГПК, с молба с вх. №51802/16.02.2024 г.
ищецът представя доказателства за платена държавна такса.
По редовността на ИМ
С молба с вх. № 51802/16.02.2024 г. ищецът е отстранил нередовности
по чл.128, т.3 ГПК. Съдът приема, че исковата молба съдържа всички
реквизити по чл.127-128 ГПК, поради което следва да се извърши процедура
по чл.131 ГПК.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска,
неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг
алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че
доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила
и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми.
При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
3
такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната
цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните,
както са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва
да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а
ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва
задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено
(чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба и приложенията към нея на
ответника, на основание чл.131 ГПК.
УКАЗВА на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок
от получаването, със следното задължително съдържание:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител
или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска;
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6. подпис на лицето, което подава молбата.
УКАЗВА на ответника, че с отговора на исковата молба ответникът е
длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще
доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които
разполага, включително и да оспори истинността на представените с исковата
молба писмени доказателства по чл. 193 ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 132 от ГПК към отговора на
исковата молба, следва да бъдат представени: 1. пълномощно, когато
4
отговорът се подава от пълномощник; 2. преписи от отговора и приложенията
към него според броя на ищците.
УКАЗВА на ответника, че когато в установения срок не подаде писмен
отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността
на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени
доказателства или не упражни правата си по чл.211, ал.1 ГПК – да предяви
насрещен иск, чл.212 ГПК – да предяви инцидентен иск и чл.219, ал.1 ГПК –
да поиска привличане на трето лице - помагач, той губи възможността да
направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата
молба, не се яви и не изпрати представител в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може
да поиска и съдът да постанови неприсъствено решение – чл.238 и чл.239
ГПК.
УКАЗВА на ответника възможността да ползва правна помощ, ако има
необходимост и право на това.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от М- на тел. 02/8955423 или на ел.
адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес:
гр. С бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
5
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с
оглед принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото
дело в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да
представят изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на
книжа по електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и
самото писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
6
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията,
съдът ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ответника.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7