№ 1443
гр. София, 10.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100600766 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341 – 345 от НПК.
Образувано е по повод постъпила частна жалба, вх. № 21004263/ 24.02.2022 г. по
описа на СРС и допълнение към нея (озаглавено „уточнения (добавка)“), вх. №
21004769/02.03.2022 г. по описа на СРС, подадени от обвиняемия ИВ. Л. К., срещу
протоколно определение на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО),
18-ти състав от 14.02.2022 г., постановено по НАХД № 14654/2018 г. по описа на същия съд,
с което на основание чл. 377, ал.1, вр. чл.249, ал.4, т.1 НПК, е прекратено съдебното
производство по НАХД № 14654/2018 г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав, образувано въз
основа на внесено в СРС постановление на прокурор при СРП с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на
обв. ИВ. Л. К., за осъществен състав на престъпление по чл. 325, ал.1 от НК, и делото е
върнато на Софийската районна прокуратура (СРП) за отстраняване на отстраними
съществени процесуални нарушения, допусната в хода на ДП.
По делото е депозирана и частна жалба (озаглавена „молба“), вх. №
21004479/28.02.2022 г., от служебния защитник на обвиняемия ИВ. Л. К.– адв. Н.Т. – от
САК, с която се иска от въззивния съд да уважи жалбата на обв. И.К. срещу протоколно
определение на СРС, НО, 14 състав, постановено на 14.02.2022 г. по НАХД № 14654/2018 г.
по описа на същия съд, в частта, с която първостепенния съд е постановил, че на
обвиняемия е необходима задължителна адвокатска защита в наказателното производство и
пред Съда, и във фазата но досъдебното производство. Защитника изтъква, че обвиняемият
К. е подал жалба срещу посочения съдебен акт единствено в частта, касаеща
необходимостта от задължителна адвокатска защита и пред съда, и на етап досъдебното
производство. Излага съображения, че същият може да се защитава сам, както го е правил
по време на досъдебното производство, а определената му „задължителна защита“ е
унизителна за честта и достойнството му. Изтъква, че в периода, в който обвиняемият К. се е
защитавал сам, той в пълна степен е упражнявал правото си на защита – подавал е
множество молби, жалби; правил е искания, някои от които са частично уважени. Настоява
въззивият съд да разгледа жалбата на обвиняемия в о.с.з., в което да придобие реални
впечатления за конкретния обвиняем и да измени протоколното определение на СРС в
1
частта, в която на обвиняемия ИВ. Л. К. е определена „задължителна адвокатска защита“ по
воденото срещу него наказателно производство, като уважи желанието му да се защитава
сам.
В подадените от обвиняемия И.К. сезиращи въззивния съд документи – жалба с
допълнение към нея, се съдържат твърдения за действия на служебния защитник на ръба на
адвокатската етика в отношенията адвокат – клиент, но се изразява съгласие с направените в
молбата му искания в насока обвиняемият сам да организира защитата си, както и делото да
бъде разгледано в о.с.з. Сочи се, че единствено неправилно мотивираното искане на адвокат
Тодев, е довело до неоснователния мотив на първата инстанция да постанови атакуваното
определение за прекратяване на съдебното производство и да върне делото на
Прокуратурата, за да продължи отначало с пети поред задължителен защитник. Релевират се
допуснати от първоинстанционния състав нарушения в хода на производството, довели до
ограничаване на свободата на обвиняемия сам да организира защитата си и делото му да
бъде разгледано в разумен срок, с оглед продължителността на наказателното производство
до момента.
Отправя се искане за извършване на проверка на всички постановени от внасяне на
делото в съда до сегашния момент на прекратяване на съдебното производство –
разпореждания и определения на магистрати от СРС по и относно НАХД № 14654/2018 г.
по описа на СРС, НО, 18 с-в; на всеки от писмените актове на СРС – НО, както и на актовете
и бездействията по писмени сезирания на разследващия и по-горестоящи прокурори по ДП,
а така също и на органите на МВР. Отправя се искане и за възприемането на дадените с
Постановление на СГП от 09.08.2017 г. с № 19213/2017 г. мотиви за липса на извършено
престъпление по чл. 325 от НК и за окончателното прекратяване на наказателното
производство, поради несъставомерност на извършеното деяние, за което К. е обвинен.
Правят се особени искания за предоставяне на възможност за подаване на още едно
допълнение с доводи за незаконност и невалидност на актовете на ПРБ и СРС – НО от
19.05.2017 г. насетне, както и за отмяна на наложената с протоколно определение по НАХД
№ 14654/2018 г. на СРС, НО, 18 с-в от 28.01.2021 г. глоба на свидетелката П.Г. К.а в размер
на 25 лв.
Софийският градски съд, като съобрази изложените в жалбите доводи и след
като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с
изискванията на чл. 345, ал. 3, вр. чл. 313 НПК, намира за установено следното:
Наказателното производство по досъдебно производство ЗМ № 3384 ЗМК 958/2017 г.
по описа на 09 РУ – СДВР, пр. пр. № 21188/2017 г. по описа на СРП, е образувано на
19.05.2017 г. по реда на чл. 356, ал. 2 от НПК, срещу ИВ. Л. К. за това, че на 19.05.2017 г.,
около 11.00 ч., в гр. София, в сградата на Дирекция „Социално подпомагане“ – район
„Люлин“, нажодяща се в жк. „Люлин“, ул. „**-та“, в бившата ЦДГ 29, е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото – крещял и обиждал служители от Дирекцията и заплюл в лицето
Директора Д.С.Ц. – престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
В хода на досъдебното производство под ръководството и надзора на СРП, с
постановление на водещия разследването от 04.05.2018 г., срещу ИВ. Л. К. е повдигнато
обвинение за това, че 19.05.2017 г., около 11.00 ч., в гр. София, в сградата на Дирекция
„Социално подпомагане“ – район „Люлин“, нажодяща се в жк. „Люлин“, ул. „**-та“, в
сградата на бившата ЦДГ 29, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – крещял и обиждал
служители от Дирекцията с думите „проститутки“, „боклуци“ и заплюл в лицето Директора
Д.С.Ц. – Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – район „Люлин“ – престъпление
по чл. 325, ал. 1 от НК. Така повдигнатото спрямо обв. ИВ. Л. К. обвинение, му е предявено
2
лично в 11:12 ч. на 16.05.2018 г., което обстоятелство е удостоверено с положения от него
подпис.
Разследването по досъдебното производство е приключило и материалите от
същото са изпратени на СРП, с изразено мнение на водещия разследването за предаване на
обвиняемото лице на съд, за престъплението с посочената по-горе правна квалификация.
На 24.08.2018 г., прокурорът при СРП е упражнил правомощията си по чл. 375
от НПК, като е внесъл в СРС – НО постановление с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на обв. ИВ. Л. К., за
осъществен състав на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
Въз основа на така внесеното постановление е образувано НАХД №
14654/2018 г. по описа на СРС, НО, 18 състав.
В хода на образуваното наказателно – съдебно производство по НАХД № 14654/2018
г. по описа на СРС, НО, 18 състав, са проведени множество заседания, както и отделно
производство по чл. 70 от НПК. С протоколно определение от 17.01.2020 г.,
първоинстанционният състав е постановил, че не са налице основания за настаняване на
обвиняемия ИВ. Л. К. за изследване в психиатрично заведение, но с оглед развитието на
делото до онзи момент, съобразявайки и направените доказателствени искания за свидетели,
съобразно чл. 6 от КЗПЧОС, както и с оглед изложеното от вещото лице М. при разпита му,
е приел, че е налице хипотезата на чл. 94, ал. 1, т. 2 от НПК, поради което правната помощ
по делото касателно обвиняемия под формата на процесуално представителство, следва да
продължи.
Впоследствие по делото са проведени още няколко съдебни заседания, като са
събирани доказателства, релевантни за предмета на делото.
С протоколно определение на СРС, НО, 18-ти състав от 14.02.2022 г., постановено по
НАХД № 14654/2018 г. по описа на същия съд, съдът е уважил направеното от служебния
защитник на обвиняемия, в лицето на адв. Н.Т. – от САК, искане и е прекратил съдебното
производство, като е върнал делото на СРП за отстраняване на допуснати на ДП съществени
процесуални нарушения. В мотивната част на определението си, Съдът е посочил, че
повдигането на обвинение, включително работното такова по чл. 219 от НПК, респективно
предявяването му, обуславят такава сложност при упражняването на процесуалното право
на защита, при която изводът, че е необходима задължителна адвокатска защита, се отнася и
до досъдебната фаза на процеса. Отбелязал е, че по тези дела не се провежда разпоредително
заседание, а обстоятелствата, които са обусловили допускането на правна помощ в
съдебното производство, са били налице и в досъдебната фаза на процеса, с оглед на което и
имайки предвид причините, поради които съответната задължителна защита е допусната във
воденото съдебно производство, първостепенният съд е приел, че в провелото се по делото
ДП на практика се е стигнало до съществено ограничаване на процесуалното право на
обвиняемия да разбере смисъла на повдигнатото му обвинение.
Срещу така постановения съдебен акт от СРС, НО, 18-ти състав от 14.02.2022 г.,
постановено по НАХД № 14654/2018 г. по описа на същия съд, са депозирани и сезиращите
настоящата инстанция документи – частна жалба и допълнение към нея от обвиняемия ИВ.
Л. К., и частна жалба (озаглавена „молба“) от адв. Н.Т. – от САК, служебен защитник на
обвиняемия.
Настоящият въззивен състав, след запознаване с материалите по делото, събраните в
хода на производството доказателства и извършени процесуални действия, обсъждайки и
възраженията на обвиняемия ИВ. Л. К. и на служебно назначения му защитник адв. Н.Т. – от
САК, намира, че така подадените сезиращите настоящата инстанция документи – частна
жалба и допълнение към нея от обвиняемия ИВ. Л. К. и частна жалба (озаглавена „молба“)
от адв. Н.Т. – от САК, срещу протоколно определение на Софийския районен съд (СРС),
Наказателно отделение (НО), 18-ти състав от 14.02.2022 г., постановено по НАХД №
14654/2018 г. по описа на същия съд, с което на основание чл. 377, ал.1, вр. чл.249, ал.4, т.1
НПК, е прекратено съдебното производство по НАХД № 14654/2018 г. по описа на СРС,
3
НО, 18-ти състав, образувано въз основа на внесено в СРС постановление на прокурор при
СРП с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на обв. И.Л. К., за осъществен състав на престъпление по чл.
325, ал.1 от НК, са процесуално недопустими, тъй като не отговарят на изискванията на чл.
320, ал. 1, вр. чл.313 от НПК, поради което и следва да бъдат оставени без разглеждане.
Съображенията в тази насока са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 341, ал. 2 НПК, на инстанционен контрол по реда на
Глава ХХІІ НПК, подлежат определенията и разпорежданията, за които това е изрично
предвидено в НПК. Атакуваният съдебен акт – протоколно определение от 14.02.2022 г. по
НАХД № 14654/2018 г. по описа на СРС, НО, 18 състав, с което е прекратено съдебното
производство по НАХД № 14654/2018 г. по описа на СРС, НО, 18 с-в и делото е върнато на
Прокуратурата за отстраняване на допуснати на ДП съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, подлежи на инстанционен
съдебен контрол, по реда на цитирания законов текст.
В конкретния случай, в депозираната от обвиняемия И.К. частна жалба, не се
навеждат каквито и да било доводи относно незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното протоколно определение на СРС, НО, 18 с-в от 14.02.2022 г. по НАХД №
14654/2018 г., въз основа на които да може да бъде упражнен инстанционен съдебен контрол
върху произнасянето на съда по реда на чл. 377, ал. 1 от НПК. Напротив, в подадената от
обвиняемия И.К. частна жалба изрично е посочено, че „определението за прекратяване на
делото с връщането му на СРП на фаза ДП“ е „полезно за правата, интересите и
установяването на истината“, а изхождащата от служебния му защитник „молба“ съдържа
искане за частично уважаване на жалбата на обвиняемия – „в частта относно това, че на
същия не е необходима задължителна адвокатска защита в наказателното производство“.
Доводите, залегнали в частната жалба на обвиняемия, допълнението към нея и
молбата на защитника му, по същество касаят единствено изводите на районния съд за
необходимостта от задължителна защита на обвиняемия в наказателното
производство – обстоятелство, констатирано от съда в значително по-ранен момент от
съдебното производство – на 17.01.2020 г., определението за което не подлежи на
самостоятелен въззивен контрол, доколкото такъв изрично не е предвиден нито в същата
разпоредба, нито в тази на чл. 341, ал. 1 от НПК. Тези доводи, залегнали в така подадените
частни жалби – и от обв. И.К., и от неговия защитник – адв. Н.Т. – от САК, касаят в
същината си делото по същество – най-вече довода за прекратяване на наказателното
производство поради несъставомерност на извършеното деяние, за което К. е обвинен, по
което обвинение съдът следва да се произнесе с краен съдебен акт, но същите не са годни
да инициират самостоятелен съдебен контрол върху атакуваното първоинстанционно
определение на този етап от процеса, тъй като не подлежат на разглеждане в
настоящото производство, предвид неотносимостта им за неправилност или
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. С оглед на това, тези доводи на
жалбоподателите не подлежат на самостоятелно разглеждане от въззивната инстанция
отделно от крайния съдебен акт – в случая следващ да бъде решение, с който съдът следва
да вземе отношение относно деянието, авторството и вината.
Същевременно, в допълнението към жалбата, изхождаща от обв. К., същия изразява
претенция за прекратяване изцяло на воденото срещу него наказателно производство за
престъпление с горепосочената правна квалификация. Подобно искане излиза извън
обхвата на въззивната проверка в настоящото производство, по което въззивната
инстанция има правомощия да изследва и контролира единствено законосъобразността от
процесуална и материална страна на атакуваното първоинстанционно определение на СРС
за прекратяване на съдебното производство. Освен това, уважаването на подобна претенция
би било недопустима намеса в изключителните правомощия на прокурора, когато делото се
намира на досъдебна фаза, тъй като единствено на него принадлежи преценката дали и
какви обвинения следва да бъдат повдигани и предявени срещу всяко лице, за което има
4
данни, че е извършило престъпление, а съдът е овластен да се произнася по фактическата
страна и правна квалификация на извършеното едва с окончателния си съдебен акт, по
аргумент от чл. 301 ал.1, т.1 – 4 НПК.
Не биха могли да бъдат приети за състоятелни и доводите на обвиняемия И.К.,
изложени в жалбата, за извършване на пространна проверка на всички актове, вкл. откази на
Съда, Прокуратурата и органите на МВР по и относно воденото наказателно производство.
Освен, че същите не са предмет на обсъждане в производството по чл. 377, ал. 2 от НПК,
контролът им е обвързан със законоустановени срокове, част от тях попадащи в
компетентността на органи, различни от Съда, а други, по арг. от чл. 341, ал. 3 от НПК, не
подлежат на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата.
Идентични са съображенията на този състав и по отношение на искането за отмяна на
наложената на свидетелката П.Г. К.а „глоба“ в размер на 25 лв. Независимо, че същата е
приподписала допълнението към подадената от обвиняемия частна жалба, налице е
произнасяне от районния съд, с което е отхвърлено така направеното искане и същото не е
било обжалвано в срок от правоимащото лице, поради което обсъждането му в настоящото
производство е недопустимо и излиза извън рамките на мандата на настоящата въззивна
инстанция.
Подобно е и положението по отношение на твърденията, изнесени в жалбата,
депозирана от обвиняемия И.К., че производството срещу него е водено едностранчиво,
необективно и тенденциозно. Тези твърдения не подлежат на самостоятелна проверка извън
крайния съдебен акт, следващ да бъде постановен от Съда във връзка с повдигнатото спрямо
обвиняемия обвинение, срещу който и в случай на евентуална жалба, съответният въззивен
съд следва да вземе отношение.
Следва да бъдат отхвърлени като лишени от възможна допустима преценка на този
етап от процеса и възраженията на обв. И.К., изложени в допълнението към подадената от
него жалба, касаещи неспазване на изискванията за разумен срок за продължителност на
производството. Съгласно практиката на ЕСПЧ, преценката дали продължителността на
едно наказателно производство надхвърля рамките на разумното, е конкретна и се извършва
въз основа на всички обстоятелства, в т.ч. фактическата и правна сложност на делото и
поведението на страните, при това след като делото приключи с краен акт, а при неспазване
на изискванията за разумен срок, има възможност за прилагане на компенсаторни
механизми.
СЪДЪТ, отчитайки, че в така подадените сезиращи съда документи – частна жалба и
допълнение към нея от обвиняемия ИВ. Л. К. и частна жалба (озаглавена „молба“) от адв.
Н.Т. – от САК, срещу протоколно определение на Софийския районен съд (СРС),
Наказателно отделение (НО), 18-ти състав от 14.02.2022 г., постановено по НАХД №
14654/2018 г. по описа на същия съд, не се сочи каквото и да било нарушение на
процесуалния или материалния закон, допуснато от първоинстанционния съд при
постановяване на атакувания правораздавателен акт от 14.02.2022 г., нито се изтъкват
доводи за неговата незаконосъборазност, необоснованост и неправилност, които биха
обуслови предмет, по който въззивната инстанция следва да се произнесе, като се отправят
единствено искания за отмяната му излизащи извън рамките на дължимия въззивен контрол
в настоящата процедура, намира, че така подадените жалби са процесуално недопустими,
доколкото не обхващат пределите на дължима въззивна проверка, с оглед на което и следва
да бъдат оставени без разглеждане.
За пълнота, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че в
случаите, когато се установи наличието на психически недостатък, който пречи на
обвиняемия да се защитава сам, то и провеждането на процесуални действия и действия по
разследването без участието на защитник, винаги ще се явява абсолютно процесуално
нарушение. Във връзка с това съдебната практика е константна, че когато защитата е
задължителна, неучастието на защитник в наказателното производство представлява
5
съществено нарушение на процесуалните правила, дори ако е засегнало само отделни части
от него – фази, стадии, етапи. Същевременно разглеждането на делото, респ. провеждане на
действия по разследването с обвиняемото лице, без участието на договорен или служебен
защитник, се явява отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила. Следва да
бъде уточнено, че констатацията за наличие на психически недостатък, който да поставя
обвиняемия в неравнопоставено положение, обуславящо приложението на нормата на чл.
94, ал. 1, т. 2 от НПК, не влияе върху изводите за неговата вменяемост, нито препятства
възможността той сам да реализира защитата си – това приложение осигурява единствено
гарантиране на ефективното право на защита на обвиняемия, чрез конституирането на още
една самостоятелна страна в процеса, притежаваща професионални знания и компетентност,
която да подпомага защитата в случая на конкретния обвиняем и да охранява в пълна степен
интересите му. Поради изложеното, въззивният съд намира, че участието на защитник в
хода на провеждащото се наказателно производство срещу обвиняемия ИВ. Л. К., при
наличието на съмнения за съществуване на констатирания от съда психически недостатък у
К. още към момента на привличането му в процесуалното му качество на обвиняем на
досъдебна фаза и липсата на доказателства за извършена от органите на досъдебното
производство проверка за това, в пълна степен гарантира спазването на процесуалните му
права и разпоредбата на чл. 6 от ЕКЗПЧОС.
Предвид изложените съображения, СЪДЪТ приема, че така подадените сезиращи
настоящата инстанция документи – частна жалба и допълнение към нея от обвиняемия ИВ.
Л. К. и частна жалба (озаглавена „молба“) от адв. Н.Т. – от САК, срещу протоколно
определение на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 18-ти състав
от 14.02.2022 г., постановено по НАХД № 14654/2018 г. по описа на същия съд, с което на
основание чл. 377, ал.1, вр. чл.249, ал.4, т.1 НПК, е прекратено съдебното производство по
НАХД № 14654/2018 г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав, образувано въз основа на
внесено в СРС постановление на прокурор при СРП с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на обв. ИВ. Л. К., за
осъществен състав на престъпление по чл. 325, ал.1 от НК, са процесуално недопустими,
тъй като не отговарят на изискванията на чл. 320, ал. 1, вр. чл. 313 от НПК, поради което и
следва да бъдат оставени без разглеждане.
Така мотивиран и на основание чл. 345, ал. 3, вр. чл. 377, ал. 2 от НПК, Съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадените от обвиняемия ИВ. Л. К. частна жалба,
вх. № 21004263/ 24.02.2022 г. по описа на СРС и допълнение към нея (озаглавено
„уточнения (добавка)“), вх. № 21004769/02.03.2022 г. по описа на СРС, срещу протоколно
определение на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 18-ти състав
от 14.02.2022 г., постановено по НАХД № 14654/2018 г. по описа на същия съд, с което на
основание чл. 377, ал.1, вр. чл.249, ал.4, т.1 НПК, е прекратено съдебното производство по
НАХД № 14654/2018 г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав, образувано въз основа на
внесено в СРС постановление на прокурор при СРП с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на обв. ИВ. Л. К., за
осъществен състав на престъпление по чл. 325, ал.1 от НК, и делото е върнато на
Софийската районна прокуратура (СРП) за отстраняване на отстраними съществени
процесуални нарушения, допусната в хода на ДП.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от адв. Н.Т. – от САК, в
качеството му на защитник на обвиняемия ИВ. Л. К., частна жалба (озаглавена „молба“),
вх. № 21004479/28.02.2022 г., срещу протоколно определение на Софийския районен съд
(СРС), Наказателно отделение (НО), 18-ти състав от 14.02.2022 г., постановено по НАХД №
14654/2018 г. по описа на същия съд, с което на основание чл. 377, ал.1, вр. чл.249, ал.4, т.1
6
НПК, е прекратено съдебното производство по НАХД № 14654/2018 г. по описа на СРС,
НО, 18-ти състав, образувано въз основа на внесено в СРС постановление на прокурор при
СРП с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на обв. ИВ. Л. К., за осъществен състав на престъпление по чл.
325, ал.1 от НК, и делото е върнато на Софийската районна прокуратура (СРП) за
отстраняване на отстраними съществени процесуални нарушения, допусната в хода на
ДП.
ВРЪЩА НАХД № 14654/2018 г. по описа на Софийския районен съд, Наказателно
отделение, 18-ти състав – за администриране на делото и продължаване на съответните
процесуални действия по него.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/
2/
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7