Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 678
19.10.2022 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково
в открито
съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Антоанета Митрушева
Биляна Икономова
при
секретаря Ангелина Латунова
и в
присъствието на прокурора Антон Стоянов,
като
разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
АНД (К) №
591 по описа на Административен съд – Хасково за 2022 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от
„СТАНД-Ф“ ЕООД, ЕИК: *********, гр.С.З, чрез адв.Д.Г., против Решение № 1 от
14.02.2022 г., постановено по АНД № 12/2021 г. по описа на Районен съд –
Ардино.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение
е постановено в нарушение на материалния закон, административнонаказателните
процесуални правила и е немотивирано. Необосновано районният съд преценил
възражението за приложимост в конкретния казус на Наредба № 8/28.07.1999 г. за
правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени
места, по смисъла на разпоредбите на която липсвало задължение за изработването
на план-схеми към ПУП. Разпоредбите на цитираната наредба били приложими в
урабанизираните територии, като чл. 50, ал. 3 от Закона за електронните
съобщителни мрежи и физическа инфраструктура изключвал разработката на подробен
устройствен план или парцеларен план за трасето на физическата инфраструктура
за електронни съобщителни мрежи, попадащо в обхвата на съществуващ път и/или в
отречените сервитути на електропроводи, водопроводни и канализационни мрежи. Въз основа
на посочената законова разпоредба, както и предвид систематичното и
граматическо тълкуване на чл. 50, ал. 4 ЗЕСМФИ, план-схема не следвало да се
изготвя, при условие, че не се изготвял и процедирал ПУП или парцеларен план.
Процесната физическа инфраструктура била проектирана да премине през линеен обект
на техническата инфраструктура – улица, като проектът бил изцяло съобразен с
действащия към момента в гр.Ардино ПУП, одобрен през 1984 г. по реда на ЗТСУ
(отм.) и предходен одобрен през 1962 г. по реда на ЗПИНМ (отм.). Нямало влязъл
в сила Общ устройствен план, нямало кадастрална карта за проектната територия.
Ето защо, разработката на процесния проект се явявала съобразена с действащия
ПУП, както и с данните от кадастралната му основа за проектната територия. Въз основа
на тях било проектирано трасе на физическа инфраструктура, която да свърже
съществуваща шахта на „БТК” ЕАД с жилищен блок, на чийто покрив дружеството
имало предавателна станция. За приетото трасе бил изготвен трасировъчен план, с
геодезични координати, точно указващи мястото на трасето. Този план бил
депозиран в Община Ардино - собственик на имотите, през които преминавало
трасето с искане да се учреди право на прокарване на „БТК” ЕАД. След изискване
от страна на Община Ардино да се уточни размера на сервитута, било представено
допълнение от проектанта, в което с думи се описвал размерът на възникващия
сервитут след прокарване на физическата инфраструктура и вида на тази
инфраструктура. Въз основа на тези два документа - трасировъчен план и
допълнение към него, било учредено право на прокарване. Тези два документа по
същество представлявали план-схема, защото с трасировъчния план се указвало
мястото на трасето, а с допълнението и вида му – „Изграждане на нова физическа
инфраструктура с 1 бр. HDPE за разполагане на кабелна електронна съобщителна
мрежа - 308 м. с 5 бр. нови кабелни шахти“. Едва след като било учредено правото
на прокарване и била заплатена цената му от страна на БТК, бил изготвен проектът
за процесната физическа инфраструктура, в който имало ясни и точни параметри
както на трасето, така и на вида и техническите размери на мрежата и
съоръженията. Преценявайки всички посочени обстоятелства, жалбоподателят
извършил оценка на проекта, въз основа на която препоръчал на Главния архитект
на Община Ардино да го одобри. Счита се, че изискването за изработване на
план-схеми било свързано с изменение на ПУП - ПРЗ, което ставало ясно и от
систематичното и граматическо тълкуване на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 - 4 от
ЗЕСМФИ, както и от разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 8 от ЗУТ. Инициативата
обаче за изменение на ПУП - ПРЗ законодателят бил възложил на определен кръг
заинтересувани лица, съгласно чл. 131, ал. 4 от ЗУТ, която разпоредба
изключвала титулярите на сервитути по чл. 31, ал. 8 от ЗЕСМФИ от този кръг.
Тоест, нито инвеститорът, нито надзорникът – жалбоподател, притежавали
качеството на заинтересувано лице, което можело да поиска изменение на ПУП-ПР
на гр.Ардино за процесната територия, с оглед приемане на план-схеми по реда на
ЗУТ. Това преграждало пътя за изработване и процедиране на план-схеми, които
съгласно Наредба № 8 от 14 юни 2001 г. за обема и съдържанието на
устройствените схеми и планове се изготвяли при изготвяне на изменение на
устройствения план. В процесния случай такова изменение не било поискано от
Община Ардино, не се изисквало от разпоредбите на ЗУТ и ЗЕСМФИ при проектиране
на трасе в обхвата на реализираната улица. Трасето и техническите размери на
проектната физическа инфраструктура били установени, поради което нито било
изискуемо от разпоредбите на закона, нито било практически необходимо
одобряване на план-схеми за изграждането му. Още повече, че изградените по-рано
технически инфраструктури на ВиК и ЕВН по ул***, в чийто
сервитут попадала процесната физическа инфраструктура, били отразени в
Геодезическата информационна система (ГИС), което било видно от представените
по делото извадки от страна на „ВиК” ООД - Кърджали и ЕР ЮГ, EVN група.
Безспорно било, че приетите по делото извадки от ГИС представлявали елемент от
специализираните карти и регистри и информационни системи, визирани в
разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗЕСМФИ. При изработване на проектното трасе,
същото било съобразено с указаното в законовата разпоредба, съответно в конкретния
случай за трасето на линейната физическа инфраструктура за разполагане на
електронни съобщителни мрежи били използвани данните и от специализираните
карти и регистри и информационни системи, тъй като за процесната територия
нямало влязла в сила кадастрална карта.
По подробно изложените в касационната
жалба съображения се моли за отмяна на решението на районния съд и за отмяна на
измененото с него наказателно постановление, както и за присъждане на деловодни
разноски пред двете съдебни инстанции.
Допълнителни съображения в насока
основателност на касационната жалба се излагат в съдебно заседание и в писмена
защита.
ОТВЕТНИКЪТ по касационната жалба – ДИРЕКЦИЯ ЗА
НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ – СОФИЯ, в депозиран по делото писмен отговор и
чрез процесуален представител в съдебно заседание, заявява искане да бъде
потвърдено обжалваното съдебно решение и присъдено юрисконсултско
възнаграждение. Развива подробни доводи за неоснователност на касационната
жалба. В случай на отмяна на съдебното решение и при претендиран хонорар над
нормативно установения минимум, прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на касатора.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково счита
оспореното решение за правилно и законосъобразно. Предлага да бъде оставено в
сила.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в
срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е основателна поради
следните съображения:
С атакуваното съдебно решение Районен
съд – Ардино е изменил Наказателно постановление №
К-17-ДНСК-97/18.12.2020 г., издадено от Заместник-началник на Дирекция за
национален строителен контрол - София, с което на основание чл. 237, ал. 1, т.
6, във вр. чл. 239, ал. 1 т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от Закона за устройство
на територията (ЗУТ), е било наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 30 000 лева на „СТАНД-Ф“ ЕООД гр. С. З., за извършено
нарушение по чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ, във вр. чл. 50, ал. 1 от Закона за
електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ), във вр.
чл. 108, ал. 2 от ЗУТ, като намалил размера на наложеното административно
наказание от 30 000 лева на 5 000 лева.
Съдът е приел за установено от
фактическа страна, че със Заповед № 429/20.05.2020 г. на кмета на община Ардино
в полза на „БТК“ ЕАД било учредено право на прокарване на кабелна електронна
съобщителна мрежа за обект: „Изграждане на физическа инфраструктура за
разполагане на кабелна електронна съобщителна мрежа за базова станция на
Виваком PD
2445, ул. ***, гр. А..
Изготвен бил инвестиционен проект на фаза работен проект за обекта с части
„Конструктивна“, „Телекомуникации“, „Геодезия-Трасировъчен план“, „ВОБД“ и
„ПБЗ, ПБ“. В обяснителната записка към част „Телекомуникации“ било посочено, че
проектът бил съобразен със ЗЕСМФИ, ЗУТ, Наредба № 8 от 28.07.1999 г. за правила
и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места,
Наредба № 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти,
Наредба № 35 от 30.11.2012 г. за правилата и нормите за проектиране, изграждане
и въвеждане в експлоатация на кабелни електронни съобщителни мрежи и
прилежащата им инфраструктура и Наредба № IЗ-1971 от 29.10.2009 г. на МВР и
МРРБ за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност
при пожар, като предвиждал изграждане на нова физическа инфраструктура с 1 бp.
HDPE за разполагане на кабелна електронна съобщителна мрежа - 308м. с 5 бр.
нови кабелни шахти, с категория на строежа – четвърта, съгласно чл. 137, ал. 1,
т. 4, б. „ж“ от ЗУТ при съществуващо положение - изградена тръбна канална мрежа
на „БТК“ ЕАД по ул. ***
от съществуващата канална мрежа до ж.блок на ул. ***, където била разположена
базовата станция.
С комплексен доклад по чл. 142, ал. 6,
т. 2 от ЗУТ от м.юни 2020 г., изготвен от „СТАНД-Ф“ ЕООД, в качеството му на
регистриран консултант, била извършена оценка за съответствието на
инвестиционния проект с основните изисквания към строежите, с който било
прието, че проектът отговаря на основните изисквания към строежите по чл. 169
от ЗУТ, с оглед на което било налице основание за одобряването му, като същият
бил разработен и съгласно изискванията на Наредба № 35 от 30.11.2012 г. за
правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на
кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура, предвид
необходимото изграждане на нова физическа инфраструктура от съществуващата
канална мрежа до ж.блок на ул. ***, където била разположена базовата станция.
Въз основа на одобрения проект на
основание чл. 148, ал. 4 и чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ на „БТК“ ЕАД било
издадено Разрешение за строеж № 11/23.06.2020 г. за изграждане на обекта по
инвестиционния проект.
При извършена служебна проверка по чл.
156 от ЗУТ длъжностно лице при РДНСК -
Кърджали констатирало нарушения при издаването на разрешението за
строеж, а именно: заявленията за одобрение на инвестиционния проект и за
издаване на разрешение за строеж били подадени от лице без представителна
власт; за новото трасе, в част „Телекомуникации“, липсвал одобрен ПУП -
план-схема за техническата инфраструктура, изискуема по силата на чл. 50, ал. 1
от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура; Община
Ардино не била вписана като възложител в издаденото разрешение за строеж в
нарушение на чл. 148, ал. 5 от ЗУТ. Констатациите били отразени в Констативен
протокол № РС-А-11/06.07.2020 г.
За констатираното на 06.07.2020 г.
нарушение на 17.09.2020 г. бил съставен Акт № К-17 за това, че жалбоподателят
извършил оценка на съответствието с основните изисквания на строежите на
работен проект за строежа с комплексен доклад от м.06.2020 г. в нарушение на
подробния устройствен план - без изработена план-схема на физическата
инфраструктура, което задължение било регламентирано в ЗЕСМФИ - чл. 50, ал. 1 и
чл. 108, ал. 2 от ЗУТ. Посочено било още, че за гр. Ардино имало изработен
ПУП-ПР, одобрен със Заповед № 338/07.05.1984 г., към който нямало одобрена
план-схема за техническата инфраструктура. Въз основа на АУАН било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Съдът е описал и установеното от
назначените по делото вещи лица, обективирано в съответните съдебно-технически
експертизи.
От правна страна съдът е приел за
установено, че в случая липсвала изготвена и одобрена план-схема за
техническата инфраструктура по чл. 108, ал. 2 от ЗУТ, което обстоятелство не
било спорно по делото. Установило се, че било проектирано изграждане на нова
физическа инфраструктура за разполагане на кабелна електронна съобщителна
мрежа, при което съгласно чл. 64, ал. 2 от ЗУТ елементите на техническата
инфраструктура се предвиждали с устройствени планове. Посочил е, че вещите лица
са установили, че предвиденото трасе било разположено в територия, за която
имало одобрен ПУП-ПРЗ, както и че този ПУП не бил придружен от план-схеми за
комуникационно-транспортната мрежа, съобразно изискването на чл. 108, ал. 2 от ЗУТ,
а така също и че процесната техническа инфраструктура не била предвидена в
одобрените устройствени планове, тъй като проектът бил за изграждане на нова
физическа инфраструктура с разполагане на кабелна електронна съобщителна мрежа
и изграждане на 5 бр. нови кабелни шахти, която нова физическа инфраструктура
следвало да бъде изградена от съществуващата канална мрежа до жилищен блок на
ул.„Филип Запрянов“ № 4, където била разположена Базовата станция на „БТК“ АД. Тоест
в случая не били налице хипотезите на чл. 50, ал. 4, т. 1 и 2 от ЗЕСМФИ, тъй
като физическата инфраструктура не съществувала, а предстояло да бъде изградена,
както и изгражданият обект не представлявал приемно-предавателна станция на
безжични електронни съобщителни мрежи, инсталирана във, върху или по сгради,
постройки или съществуваща физическа инфраструктура.
Изхождайки от характера на строежа като
елемент на техническата инфраструктура, съдът е приел, че разпоредбата на чл.
64, ал. 1, т. 6 от ЗУТ е задължителна, поради което ПУП следвало да бъде
придружен от план-схема и в случай на липсата ѝ по време на влизането в
сила на ПУП, такава по аргумент от чл. 64, ал. 2 от ЗУТ и чл. 50, ал. 1 и ал. 4
от ЗЕСМФИ била императивно предвидена и следвало и впоследствие - при
изграждане на нов елемент от техническата инфраструктура, какъвто бил
настоящият случай, също да бъде изготвена и одобрена, което не било сторено.
Според съда, нарушението на чл. 142, ал.
5, т. 1 от ЗУТ, във вр. чл. 50, ал. 1 от ЗЕСМФИ, във вр. чл. 108, ал. 2 от ЗУТ
е безспорно установено и с деянието си жалбоподателят осъществил състава на
нарушението по чл. 237, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. Фактическото
описание на нарушението било достатъчно ясно формулирано, както и правилно
юридически квалифицирано. Санкционният акт бил издаден от длъжностно лице в
кръга на неговите правомощия, дадени му с изрична заповед, поради което
наказателното постановление не било нищожно. За да измени размера на санкцията,
съдът е констатирал, че към момента на издаване на НП същата била в границите
от 30 000 до 150 000 лева, но до приключване на делото в първата
инстанция, респективно преди влизане в сила на санкционния акт, влязъл в сила
нов по-нисък размер – от 5 000 до
50 000 лева, поради което на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН се следвала санкция в
размер на 5 000 лева.
В пределите на касационната проверка по
чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни
основания, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е валидно
и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма
по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон,
решението е неправилно. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 5,
т. 1 от ЗУТ, оценката (на инвестиционните проекти) обхваща проверка за
съответствие с пълнотата и структурното съответствие на
инженерните изчисления, а според чл. 50, ал. 1 от ЗЕСМФИ, трасето на линейната
физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи се
определя с подробния устройствен план, одобрен при условията и по реда на
Закона за устройство на територията. При избора на трасе се използват данните
от кадастралната карта и кадастралните регистри и от специализираните карти и
регистри и информационни системи, както и от наличните планове по § 6, ал. 7 от
преходните разпоредби на Закона за устройство на територията. Разпоредбата на
чл. 108, ал. 2 от ЗУТ предвижда, че подробният устройствен план се придружава
от планове за вертикално планиране, планове-схеми за комуникационно-транспортната
мрежа, за водоснабдяване, канализация, електрификация, от планове за
паркоустройство и благоустройство, геоложки проучвания, газоснабдяване,
топлоснабдяване, далекосъобщения и други, които се одобряват едновременно с
подробния устройствен план като неразделна част от него. С
план-схемите за мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура се
определят видът и техническите размери на мрежите и съоръженията.
В процесното наказателно постановление
цитираните разпоредби са посочени за нарушени от дружеството касатор. До същия
извод е било достигнато преди това и в Заповед № ДК-11-К5 от 10.07.2020 г.,
издадена от Началника на РДНСК – Кърджали, с която е било отменено Разрешение
за строеж № 11/23.06.2020 г. и одобрения работен проект към него. Последната е
била предмет на разглеждане пред Административен съд – Кърджали, който е
отхвърлил жалбата против заповедта. Решението на Административен съд – Кърджали
е било оспорено пред Върховния административен съд, който с окончателно Решение
№ 4149 от 03.05.2022 г. е отменил съдебния акт, както и Заповед № ДК-11-К5 от
10.07.2020 г.
Приетите в решението на ВАС фактически и
правни изводи напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция, доколкото
Наказателно постановление № К-17-ДНСК-97/18.12.2020г., издадено от
Заместник-началник на Дирекция за национален строителен контрол – София и
Заповед № ДК-11-К5 от 10.07.2020 г., издадена от Началника на РДНСК – Кърджали,
почиват на едни и същи правни основания. В този смисъл, по пътя на правната
логика отмяната на заповедта следва да води и до отмяна на издаденото
наказателно постановление.
Пред Районен съд – Ардино не е бил
спорен факта, че регулационният план на гр.Ардино е бил одобрен със заповед от
07.05.1984 г., при действието на отменения ЗТСУ, като предвидените по плана
улици са били реализирани. По смисъла на визираните в наказателното
постановление норми, не се предвижда самостоятелно разработване и одобряване на
план-схема за комуникационно-транспортната мрежа.
Изграждането на такава мрежа при реализирана пътна и тротоарна инфраструктура
следва да бъде съобразено единствено с действащия за съответния участък план, в
случая регулационния. Това в конкретната хипотеза е било налице, като
инвестиционният проект на възложителя е в съответствие с този план. Не се налага
промяна на съществуващите регулация и застрояване, поради което не се налага
промяна на ПУП, а оттам и изработване на план-схема за реализиране на
инвестиционния проект. В тази връзка следва да се отбележи, че одобреният
работен проект е бил съобразен с регулационния план, съответно с предвидената
по него улична врежа. Разполагането на кабелна електронна съобщителна мрежа за
Базова станция на „Виваком“ RD2445 е предвидено да се осъществи именно по
реализираната улица – ул.“Филип Запрянов“ и част от ул.“Родопи“ (л. 36 от
делото на РС – Ардино), конкретно под тротоарното пространство на улиците,
което в конкретния случай не е в нарушение на разпоредби на ЗУТ или на други
нормативни актове. Съответно, извършената от дружеството касатор оценка на
съответствието с основните изисквания към строежите на работен проект за
строеж: Изграждане на физическа инфраструктура за разполагане на кабелна
електронна съобщителна мрежа за Базова станция на „Виваком“ PD2445 на ул*** в гр.Ардино, не е в нарушение на
ПУП, респективно нарушение на посочените в наказателното постановление норми не
е налице.
По изложените съображения Наказателно
постановление № К-17-ДНСК-97/18.12.2020 г., издадено от Заместник-началник на
Дирекция за национален строителен контрол - София, е незаконосъобразно. Поради
това обжалваното решение следва да бъде отменено, като се отмени и процесното
наказателно постановление.
С оглед изхода на делото, съобразно чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН, основателна се явява своевременно заявената от страна на
касатора претенция за присъждане на разноски, каквото искане е направено и в
производството пред районния съд. Ето защо в полза на „СТАНД – Ф“ ЕООД се
следват разноски за двете инстанции, представляващи разходи за адвокатско
възнаграждение в общ размер на 2 000.00 лева, съгласно представените
договори за правна защита и съдействие, дължими от ответника. Направеното
възражение за прекомерност на последното следва да се остави без уважение,
поради фактическата и правна сложност на делото.
Дължими от касационния ответник са и
разходите за възнаграждения на вещи лица в общ размер на 1 334.00 лева, които
се следват по бюджета на съдебната власт, в частност на РС – Ардино.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. първо и чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1
от 14.02.2022 г., постановено по АНД № 12/2021 г. по описа на Районен съд –
Ардино.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № К-17-ДНСК-97/18.12.2020г., издадено от Заместник-началник на
Дирекция за национален строителен контрол - София, с което на основание чл.
237, ал. 1, т. 6, във вр. чл. 239, ал. 1 т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от Закона
за устройство на територията е било наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 30 000 лева на „СТАНД-Ф“ ЕООД гр.С. З., за
извършено нарушение по чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ, във вр. чл. 50, ал. 1 от
Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура, във вр.
чл. 108, ал. 2 от ЗУТ.
ОСЪЖДА Дирекция за
национален строителен контрол – София, бул. ***, да заплати
на „СТАНД – Ф“ ЕООД, ЕИК : *********, гр.С. З. бул***, деловодни
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в общ размер на
2 000.00 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА Дирекция за
национален строителен контрол – София, бул. ***, да заплати
в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд – Ардино
направените по АНД № 12/2021 г. по описа на съда разноски за възнаграждения на
вещи лица в общ размер на 1 334.00 (хиляда триста тридесет и четири) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.