Р Е Ш Е Н И Е
260094/5.10.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, осми състав
на петнадесети
септември, през две хиляди и двадесета година,
в публично
заседание, в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от районния съдия
ГД № 922 по описа на ШРС за 2019г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
В
производството по настоящото дело съдът е сезиран с установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД вр.
чл. 99 от ЗЗД; по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД от „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С.,п.к.
1527, ул.“П.В.“ ***, *** представлявано от Т. Я. К., срещу М.С.Г. с ЕГН **********, с адрес:г***.
Ищецът
излага, че е подал Заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № ***/ ***г. по ЧГД № ***/***г на
ШРС, връчена на М.С.Г., който е подал възражение по чл.414 от ГПК. В резултат
на това за „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД възникнал правен
интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.
Твърди, че на ******г. е подписан Договор за потребителски кредит № ***между „П.
Ф. Б.“ ООД като кредитор и М.С.Г. като кредитополучател, сключен при спазване
на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, в общ размер на 1300 лева,
която сума, ведно с начислената договорна лихва и такси, следвало да се върне
на 60 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 43,99 лева. Първата
погасителна вноска била с падеж на 12 ноември ***г., а последната погасителна
вноска била с падеж 29 *** ***г. Заявява, че на ***г. е сключен Договор за
продажба на вземания между „П. Ф. Б.“ ООД, с ново име „Ф. Б.“ ЕООД /цедент/ и „И.
А. М.“ АД /цесионер/, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „И.
А. М.“ АД изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди, че
е налице и Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от *** ***
г. между „И. А. М.“ АД, ЕИК ***/цедент/ и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК *** /цесионер/, по силата на който вземането било
прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. По договора за потребителски кредит, ответника е извършвал плащания в общ размер на 1177,97 лева. Към настоящия момент твърди, че дължимата главница е
в размер на 782,69 лева. За ползването на предоставената заемна сума по
сключения Договор за потребителски кредит № ***ответникът дължал договорна
лихва в размер, посочен в договора, като начислената договорна лихва е в размер
на 82,83 лева за периода от 12 ноември *** г. - датата на първата вноска, до 29
*** *** г. - датата на настъпване на падежа на договора. Твърди също, че
кредитополучателят се е съгласил да му бъдат начислени такси и комисионни за
допълнителни услуги - Такса за оценка на кредитното досие в размер на 65 лв. и
Такса за услуга „Кредит у дома“ в размер на 1017,86 лв., посочени в кредита.
Общият размер на дължимата сума е посочен в договора – 2 639,27лв., платими на 60
седмични вноски по 43,99лв. и последна вноска в размер на 43,86 лв. Ищецът
твърди, че с подписа си кредитополучателят е удостоверил, че разбира, че 30% от
таксата е равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната
услуга „Кредит у дома“ и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на
кредитополучателя, а останалата част е свързана с разходите на кредитодателя,
направени за събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя.
Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за услуга „Кредит у дома“ е
платима при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие тя да
бъде включена в седмичните погасителни вноски, с цел улеснение на
кредитополучателя. В настоящия случай се претендират таксите и комисионните за
допълнителни услуги, в размер на 595,78 лева.Ответникът е трябвало да изплати
целия заем на ****** г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както
и до депозиране на искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни
вноски са изтекли, а ответникът по делото не изпълнил задълженията си, поради
което ищецът счита, че същият дължи и мораторна лихва върху непогасената
главница, в размер на 86,59 лева, за периода от 30 *** ***г. - датата, следваща
деня на настъпване на падежа на договора, до датата на подаване на заявлението
- 17 октомври *** г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението, до окончателното изплащане на дължимите суми.
Моли
се да бъде признато за установено в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ***, съществува
парично вземане против ответника М.С.Г., за следните суми: 782,69 лева –
главница по Договор за потребителски кредит № ***; 82,83 лева договорна лихва
за периода от 12 ноември *** г. - датата на първата вноска до 29 *** *** г. -
датата на настъпване на падежа на договора; 595,78
лева - такси и комисионни за допълнителни услуги: 86,59 лева - мораторна лихва
върху непогасената главница за периода от 30 *** *** г. - датата, следваща деня
на настъпване на падежа на договора, до датата на подаване на заявлението - 17
октомври ***г., представляващи задължения по Договор за потребителски кредит № ***,
сключен между „П. Ф. Б.“ ООД като кредитор и М.С.Г., което вземане е
прехвърлено на *** г. с Договор за продажба на вземания, сключен между „П. Ф. Б.“
ООД, с ново име „Ф. Б.“ ЕООД и „И. А. М.“ АД, а с Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения от 30.01.2017 г., сключен между „И. А. М.“ АД, ЕИК ***/цедент/
и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *** /цесионер/, е
прехвърлено на ищеца.
Ищецът
моли уведомлението на за цесията да бъде връчено на ответника заедно с
писмените доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК, е постъпил отговор от ответника на исковата
молба.
В отговора се заявява, че
исковете са недопустими поради липса на право на иск от страна на ищеца. Сочи,
че никога не е имал взаимоотношения с ищеца и за първи път узнал за него от
книжата връчени му по ч.г.д.№***/***г. по описа на ШРС. Никога не бил
уведомяван за прехвърляне на вземания между „П. Ф. Б.“ ООД и ищеца „Агенция за
контрол на просрочени задължения “ ООД с ЕИК ***.
Твърди се, че исковете са
неоснователни, като се оспорва изцяло исковата претенция. Заявява, че е
изплатил изцяло получените 1300лв. Оспорва се договорът за потребителски кредит
и представения с исковата молба рамков договор за цесия от 30.01.2017г. Сочи,
че договорът за потребителски кредит е нищожен, като подписан от името на „П.“
от неидентифицирано физическо лице с неясно длъжностно качество и пълномощия.
Не му била предоставена необходимата преддоговорна информация, бил подписан в
дома на ответника по искане на „П.“, след което не му бил предоставен екземпляр
от него, не му била посочена банкова сметка ***, където да заплаща вноските си,
не били попълнени всички полета по договора. Вписаната сума от 1017,86лв. по
буква Д е попълнена допълнително.
Твърди, че част от
клаузите не били индивидуално договорени с потребителя – чл. 25, чл. 26 от
Договорните разпоредби, имащи характер на Общи условия, като сочи, че същите са
неравноправни съобразно чл. 143 -148 от ЗЗП. Оспорва съдържанието, датата и
подписите/ истинността / на рамковия договор от 30.01.2017г., като заявява, че
е недействителен и няма достоверна дата, за да бъде направен извод дали е
подписан от легитимиран представител на страните и дали е породил права за
ищеца по делото.
Моли исковете да бъдат
отхвърлени.
В
съдебно заседание не се явява представител на ищеца, като се депозира молба
рег. № ***от 14.09.2020г. със становище по съществото на спора. За ответника се
явява упълномощен представител – адв. С.Б..
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа
страна следното:
По делото е
представен договор за потребителски кредит № ***от ****** г. със страни „П. Ф. Б.“
ООД - кредитор и М.С.Г., ЕГН ********** – кредитополучател, по силата на който
дружеството предоставя на ответника кредит в размер на 1300 лв. Посочени са
следните условия на отпуснатия кредит – такса за оценка на досие в размер на 65
лв., общ размер на фиксирана лихва – 256,41 лв., представляваща 31,82% годишно,
като сборът на таксата и лихвата се равняват на 48% годишен процент на
разходите. Уговорена е и допълнителна такса за услуга „кредит у дома“ в размер
на 1017,86 лв. В съдържанието на договора е отразен и общият размер на
дължимата от кредитополучателя сума – 2639,27 лв., срок на договора в седмици –
60 с размер на седмичното плащане /с изключение на последното/ 43,99 лв., като
последното е 43,86 лв. Падежът на първата вноска е 09.11.*** г., а денят от
седмицата, в който се дължат плащанията е понеделник.
За наличието на цесия ищецът
представя по делото Договор за цесия и
заместване в дълг сключен на *** г. между „П. Ф. Б.“ ООД, ЕИК ***и „И. А. М.“
АД, ЕИК ***/л. 60/. С пълномощно от 04.07.2017г. „Ф. Б.“ ЕООД (с предишно
наименование „П. Ф. Б.“ ООД“), ЕИК ***е упълномощило „И. А. М.” АД да
уведомява, съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, от името на „Ф. Б.“
ЕООД (с предишно наименование „П. Ф. Б.“ ООД“), всички длъжници по всички вземания,
които дружеството е цедирало, съгласно Договор за цесия и заместване в дълг,
сключен на ***г. между „Ф. Б.“ ЕООД и „И. А. М.” АД /л.64/. Уведомление за
извършената цесия не е изпратено до ответника.
В съдебно заседание, на процесуалния
представител на ответника - адв. Б., са връчени Уведомление по чл.99 от ЗЗД,
пълномощно на К. М. – изпълнителен директор на „И. А. М.“ АД, пълномощно на С. Д.
– управител на „П. Ф. Б.“ ООД и пълномощно на Т. К. – управител на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД /стр.126/. Същата се противопоставя на
така извършеното връчване, заявявайки, че няма правомощия да приема уведомления
за извършени прехвърляния на вземания. Съгласно текста на нормата на чл.34 от ГПК, общото пълномощно дава право за извършване на всички съдопроизводствени
действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване,
като ал.3 от същият текст гласи, че за сключване на спогодба, за намаляване,
оттегляне или отказ от иска, за признаване на исканията на другата страна, за
получаване на пари или на други ценности, както и за действия, представляващи
разпореждане с предмета на делото, е необходимо изрично пълномощно. В случая действието
по формалното получаване на книжата по делото, респ. на уведомлението за
прехвърляне на вземанията на ищеца, не представлява действие, за което
законодателят предвижда изрично овластяване /изрично пълномощно/.
По делото е представен и Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., ведно с
Приложение 1, между „И. А. М.“ АД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД. Представено е потвърждение за извършената цесия на парични
вземания на основание чл.99 от ЗЗД, с която „И. А. М.“ АД е потвърдила
извършената цесия на всички вземания от нея към „Агенция за контрол на
просрочени задължения” АД.
С пълномощно от 14.02.2017г. „И. А. М.“ АД е
упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД да уведомява,
съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, от името на „И. А. М.“ АД, всички
длъжници по всички вземания, които дружеството е цедирало на „Агенция за контрол
на просрочени задължения” АД с Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 30.01.2017г. /л. 59/.
От тези доказателства се
установява, че вземането на „П. Ф. Б.“ ООД срещу М.С.Г., произтичащо от договор
за потребителски кредит №***/******г., е прехвърлено на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД. Уведомление за
извършената цесия не е изпратено до ответника. Съгласно чл. 4.5. от договора за цесия, купувачът /„Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД/ ще изпраща за своя сметка писмени уведомления до
длъжниците за сключения договор за цесия, като допълнително се задължава да
издаде и изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа във формата и
съдържанието, определени от страните. Както се посочи по –горе, има изрично
пълномощно от „И. А. М.“ АД. /л. 59/. В исковата си молба ищецът отправя искане,
в което моли уведомлението за цесия да бъде връчено на ответника заедно с
преписа от исковата молба.
Доколкото в случая е налице
цедиране на вземането, съдът съобрази и следното:
За да има действие договорът за
цесия по отношение на длъжника, той следва да бъде уведомен за извършеното
прехвърляне и това уведомяване да бъде направено от цедента /стария кредитор/,
с цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването
и съгласно Решение № 123/24.06.2009 г.на ВКС по т.д. № 12/2009 г., II т.о.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК, получаването на уведомлението за цесията
в рамките на съдебното производство е факт, който не може да бъде игнориран и
като такъв, е от значение за спорното
право, и следва да бъде съобразен при
решаване на делото. В съдебната практика се приема, че е налице валидно
съобщаване, както в случаите, когато това е направено лично от цедента, така и
в случаите, когато по пълномощие на цедента такова съобщаване извърши
цесионерът, както е и в настоящия случай. С получаване на препис от исковата
молба, ведно с приложенията към нея, съдържащи процесния договор за цесия и
упълномощаване на цесионера да извърши уведомяване от името на цедента,
ответникът /като длъжник/ е узнал за цедирането на вземането. Доколкото законът
не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението,
то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск
за установяване съществуването на цедираното вземане, не може да бъде
игнорирано и на основание чл. 235, ал.3 от ГПК следва да бъде съобразено.
Ефектът на уведомяването следва да се зачете като новонастъпил пред съда факт,
стабилизиращ легитимацията на цесионера като титуляр на спорното материално
право. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 123/24.06.2009г. по т.д.№ 12/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение
№ 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г.на ВКС, I т.о.; Решение № 78/09.07.2014
г. по т.д.№ 2352/2013 г. на ВКС, II т.о.
От
приетото по делото заключение на вещото лице изготвило допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по Договор за потребителски
кредит №***/ ******г. от ответника са извършени плащания в общ размер на
1177,97 лв., от която сума главница – 517,31 лв., договорна лихва – 173,58 лв.
и такси – 487,08 лв. Остатъчното задължение към момента на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист – ******г.
е в общ размер 1604,36 лв., от които главница – 782,69 лв., договорна лихва –
82,83 лв., такси – 595,78 лв. и законна лихва за периода от 28.12.***г. до ******г.
– 143,06 лв.
Ответникът оспорва наличието на валидно
сключен договор за паричен кредит между него и „П. Ф. Б.“ ООД, което съдът
намира за неоснователно. В исковата си молба ищецът е посочил Договор за
потребителски кредит с №***от ****** г. като основание за издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Действително по настоящото дело е приложено
заверено копие, а по-късно и оригинал на Договор за потребителски кредит №***от
******г., подписан между „П. Ф. Б.“ ООД и ответника /л.3 и л. 121/. В хода на
делото се представя удостоверение от „И. А. М.“ АД /цесионер по първата цесия и
цедент по втората цесия/, в което е отразено, че Договор за кредит №***представлява
вътрешен номер от системата на „И. А. М.“ АД, отговарящ на договор за кредит №***/л.
81/.
Съдът намира за неоснователно възражението
на ответника за нищожност на договора,
т.к. същият е подписан от неидентифицирано физическо лице с неясно длъжностно качество
и/или пълномощия, а именно К. Х. – служител на П.. Съгласно чл. 42 от ЗЗД
лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да
го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за
упълномощаването за сключване на договора. Доколкото представляваната страна е
юридическо лице приложение намира разпоредбата на чл.301 от ТЗ. Когато едно
лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че
търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след
узнаването. В хипотезата на чл.301 от ТЗ, ефектът на потвърждаване на
действията, извършени без представителна власт от името на търговец, настъпва
при непротивопоставяне от негова страна веднага след узнаването им.
Противопоставянето на търговеца, но само ако е направено веднага след
узнаването, представлява отказ за потвърждаване и позоваване на
недействителността. Това противопоставяне трябва да е изрично и по категоричен
начин да изразява непризнаването на действията на мнимия представител.
Приложението на презумпцията на чл.301 от ТЗ предполага изследване на конкретни
факти, от които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но
въпреки това не е оспорил извършените от негово име без представителна власт
действия. За да се приложи чл.301 от ТЗ, достатъчно е да се докаже, че
търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна
власт действия или намерение да се ползва от целения с тях правен резултат. В
случая с подписването на Договор за цесия и заместване в дълг от *** г.
цесионерът „П. Ф. Б.“ ООД е одобрил подписания от негово име Договор за потребителски
кредит №***от ******г., като е прехвърлил вземането по договора на „И. А. М.“
АД. Предвид изложеното настоящата
инстанция намира възражението на ответника за неоснователно.
По наведените от ответника възражения за недействителност на процесния
договор за потребителски кредит- За
наличието на основания за нищожност на договора, съдът следи и служебно и
следва да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни
норми, които регулират правния спор. В конкретния казус за нищожни съдът намира
клаузите, касаещи дължими от ответника такса „Кредит у дома“ и такса за оценка на досие, на основание
чл. 21, ал. 1 и ал.2 от ЗПК. Съгласно клаузата на чл. 25 от договора за потребителски
кредит само 30% от общия размер на таксата „кредит у дома“ е за компенсиране
разходите на кредитора, следователно останалата част по същество представлява
печалба на кредитора. Така формулираната клауза заобикаля императивното правило
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимално допустимия процент на разходите на годишна
база (ГПР) по потребителските кредити да е в размер не по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление
на Министерския съвет. Съгласно сключения между
страните договор, спорните такси не са включени в ГПР, а ако се добавят към
тази величина безспорно ще надхвърли лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради
което договорката за заплащането им се явява нищожна – арг. от 21, ал. 1 от
ЗПК. Освен това, не са ангажирани доказателства за изпълнението на услугата
„Кредит у дома“ от страна на ищеца, който по правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК
следва чрез пълно и главно доказване да установи това обстоятелство, за да
обоснове възникването на задължението на ответника, да заплати нейната
стойност. По отношение на таксата за оценка на досие, която по своята правна
същност представлява дейност на кредитора по проучване платежоспособността на
кредитополучателя, съдът намира, че същата противоречи на забраната на чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК, кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Не са представени и доказателства за
предоставяне на услугата „оценка на досие” от страна на първоначалния кредитор
също не бяха ангажирани по делото - в какво конкретно се изразява тази услуга,
от кого и кога е предоставена, поради което и претенцията за нейното заплащане
също се явява недоказана. При този извод не следва да бъдат зачетени правните последици на обсъжданите две
клаузи, като се приеме, че същите не са
годни да породят задължение за заплащане на такси за оценка на досие и такса за услугата „Кредит у дома“.
Предвид извода за нищожност на горепосочените две договорни клаузи съдът
счита, че част от извършените от ответника плащания по тях – 487,08 лв. неправилно са отнесени за
погасяване на тези задължения.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
ответникът е извършил плащания в общ размер на 1177,97 лв., от които 487,08 лв.
са отнесени за погасяване на задължението за такси „Оценка на досие“ и „Кредит
у дома“.
Предвид недължимостта на тези такси, по правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, с тази сума следва да се погаси остатъка от
дължимата договорна лихва в размер на 82,83 лв. /съгласно заключението на ССчЕ/,
с което това задължение да приеме за изцяло
погасено чрез плащане и искът за установяването му следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Останалата част от сумата в размер на 404,25 лв. погасява съответната част
от дължимата главница по процесния договор, с което остатъкът на задължението за главница възлиза на 378,44 лв.
Именно до този размер, съдът намира предявения установителен иск за основателен
и доказан, като следва да бъде уважен, ведно със законната лихва за забава,
считано от постъпване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – ****** г. до
окончателното изплащане на сумата.
Предвид неизплатеното задължение за главница в горепосочения размер и с
оглед разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, основателен се явява предявеният
иск за лихва за забава за периода от 28.12.*** г. до ****** г., върху сумата 378,44
лв., изчислена чрез приложение на
страницата на НАП и възлизаща в размер на 69,91 лв.
Поради горното, предявеният акцесорен иск следва да бъде уважен до този размер, а за горницата на тази сума следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските - По исковото производство са
представени доказателства за направени разноски за ДТ в размер на 175,00 лв., депозит
за вещо лице по назначена ССчЕ в размер на 200,00 лв., депозит за вещо лице по
назначена ССчЕ в размер на 150,00 лв. както и адвокатски хонорар в размер на 300,00
лв. От присъдените в заповедното производство разноски, ищецът претендира по
списък 25,00 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение Общият
размер на претендираните разноски от
ищеца е 900,00 лв., от които по съразмерност следва да се присъдят 260,68 лв.
От
процесуалния представител на ответника се претендира адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и т.3 от ЗА. Уговарянето на осъществяваната от
адвоката правна помощ като безплатна не се презумира и следва да бъде
установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда
и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Налице са
предпоставките на чл. 38, ал. 1 от ЗА, в договора за правна защита и съдействие
изрично е посочен чл. 38, ал. 1, т. 2 и т.3 от ЗА. Предявени са 4 бр. обективно
съединени иска, като за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с материален интерес до 1000 лв., възнаграждението е 300 лв. /4 бр. х 300
лв. = 1200 лв./. По делото са проведени четири съдебни заседания, като при
защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се
заплаща допълнително по 100 лв. /2 х 100 лв. = 200 лв./. Ето защо съдът приема,
че на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 и
ал.9 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждение
дължимият хонорар е 1400,00 лева.
По
възражението за прекомерност от ищеца, съдът намира възражението за
неоснователно. Предвид броя на обективно съединените искове и проведените
съдебни заседания, възнаграждението се
определя в минимален размер. По съразмерност на адв. Б. от ШАК, съобразно
отхвърлената част от исковете, следва да се присъди сумата от 994,49 лв.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.С.Г., ЕГН **********, адрес:
*** и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.С.
1527, ул.“П. В.“ ***, ***, че съществува вземане на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД от М.С.Г., на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр. чл. 240, ал.1 от ЗЗД,
вр.чл. 99 от ЗЗД, в размер на 378,44лв. /триста
седемдесет и осем лева и четиридесет и четири ст./, представляващи главница по Договор за потребителски
кредит № ***сключен на ****** г. между „П. Ф. Б.“ ООД и М.С.Г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда – ****** г. до окончателното изплащане - вземане, прехвърлено чрез договор
за цесия на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, с ЕИК ***, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № ***/*** г. по ч.гр.д. № ***/*** по описа на
Районен съд – Шумен,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над тази сума, до пълния
предявен размер от 782,69 лв., като неоснователен
и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.С.Г., ЕГН **********,
адрес: *** и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр.С. 1527, ул.“П. В.“ ***, ***, че съществува вземане на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД от
М.С.Г., на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД, в размер на 69,91 лв. /шестдесет и девет лева и
деветдесет и една ст./, представляващи мораторна лихва върху главницата,
начислена за периода от 28.12.*** г. до ****** г., за която е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ***/*** г. по ч.гр.д. № ***/***
г. по описа на Районен съд - Шумен, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за горницата над тази сума, до пълния предявен размер от 86,59
лв., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.С.
1527, ул.“П. В.“ ***, ***, представлявано от Т. Я. К., против М.С.Г., ЕГН **********,
адрес: ***, иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, за
установяване съществуването на вземане на ищеца за сумата 82,83 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 12.11.***г. до ******г. по договор
за потребителски кредит № ***от ****** г., сключен между „П. Ф. Б.” ООД и М.С.Г.,
вземането по който е прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № ***/*** г. по ч.гр.д. № ***/*** г. на Районен съд
Шумен, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.С.
1527, ул.“П. В.“ ***, ***, представлявано от Т. Я. К. против М.С.Г., ЕГН **********,
адрес: ***, иск с правно основание чл. 422 от ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл.
99 от ЗЗД, за установяване съществуването на вземане на ищеца за сумата 595,78 лв., представляваща такси
и комисионни за допълнителни услуги /Оценка на досие и Кредит у дома/ по
договор за потребителски кредит № ***от ******
г., сключен между „П. Ф. Б.” ООД и М.С.Г., вземането по който е прехвърлено на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ***/*** г. по
ч.гр.д. № ***/*** г. на Районен съд Шумен, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.С. 1527, ул.“П. В.“
***, ***, представлявано от Т. Я. К. да
заплати на М.С.Г., ЕГН **********, адрес: ***, направените в настоящото
производство разноски в размер на 994,49
лв. /деветстотин деветдесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки/, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА М.С.Г., ЕГН **********, адрес: ***,
да заплати на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.С.
1527, ул.“П. В.“ ***, ***, представлявано от Т. Я. К., направените деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от вземанията, в размер на 260,68 лв. /двеста шестдесет лева и шестдесет
и осем ст./
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: