Р Е Ш Е Н И Е
№ 21 / 10.1.2020г..
гр. Пазарджик
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – І състав, в открито
съдебно заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
М. ШОТЕВА |
|
при секретар |
Тодорка
Стойнова |
разгледа докладваното |
|
от съдия |
М. Шотева |
|
|
административно
дело № 600 по описа на съда за 2018г. |
||
Производството
е по чл.
145 и сл. от АПК,
Делото е
образувано по жалба на А.В.Б. ***, държавен служител на длъжност „разузнавач V
степен“, в група 02 „Противодействие на криминална престъпност“ на Сектор
„Криминална полиция“ при РУ Пазарджик към ОДМВР Пазарджик против Заповед
312з-972/27.04.2018 г. на директора на ОДМВР Пазарджик, с която е разпоредено
преназначаването на същия държавен служител на не по-висока длъжност по негово
искане, както и срещу Заповед № 312з-1249/31.05.2018г.Втората заповед е
обжалвана с искане за обявяване на нищожността и в съдебно заседание от
11.09.2018г.
Съдът се е произнесъл с определение №10/19г.
постановено по адм.д. № 600/18г. по описа на Адм.съд Пазарджик, с което е отменено
постановеното в съдебно заседание от 04.12.2018 г. определение за даване ход на
устните състезания и е оставена без разглеждане жалбата на А.В.Б. ***,
държавен служител на длъжност „разузнавач V степен“ в група 02 „Противодействие
на криминална престъпност“ на Сектор „Криминална полиция“ при РУ Пазарджик към
ОДМВР Пазарджик против Заповед 312з-972/27.04.2018 г. на директора на ОДМВР
Пазарджик, с която е разпоредено преназначаването на същия държавен служител на
не по-висока длъжност по негово искане и е прекратено производството по адм. д. № 600/2018 г. по описа на
Административен съд – Пазарджик.
С решение №6955/09.05.2019г. постановено по адм.д.№
3381/19г. определението на Административен съд Пазарджик е отменено и делото е
върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, с оглед
дадените задължителни указания в мотивите на решението.
С оглед последвалия самоотвод, делото се разглежда от
настоящия съдия- докладчик.
В жалбата си Б., чрез процесуалния си представител
адв.П. твърди, че той не е подал заявлението за преместване на не по-висока
длъжност – от длъжност „разузнавач ІV степен“ в група „Противодействие на
престъпленията в отраслите на икономиката“ на Сектор „Противодействие на
икономическата престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР Пазарджик
на длъжност „разузнавач V степен“ в група „Противодействие на криминална
престъпност“ на сектор „Криминална полиция“ към РУ Пазарджик при ОДМВР
Пазарджик. Твърди, че друг е „набрал“ текста на заявлението, а той само го е
подписал. Твърди, че полагането на подписа е било въз основа на натиск и
принуда от страна на комисар Т., заемал към онзи момент длъжността зам.директор
на ОДМВР Пазарджик.Твърди, че не е имал такова желание поради което заповедта
за преместване се явява незаконосъобразна. Твърди, че в заявлението за
преместване и в заповедта за преместване на друга не по-ниска по степен
длъжност е извършена интервенция , като първоначално е било посочено, че
длъжността е „ разузнавач IV“ , а в
последствие с коректор е заличено римско едно и е останало „разузнавач V
степен“. Твърди, че не е имало такава вакантна длъжност, поради което няма как
да е поискал да бъде преместен на нея, както и че няма как да е преместен на
нея, тъй като при заемането и от спечелилият конкурса, той би останал без
работа.Твърди, че не е спазена съгласувателната процедура преди издаване на
процесната заповед.
В съдебно заседание от 11.09.2018г. процесуалния
представител на жалбоподателя заявява, че след като Заповед 312з-972/27.04.2018
г. на директора на ОДМВР Пазарджик е незаконосъобразна до степен нищожност, то
и Заповед № 312з-1249/31.05.2018г. издадена от Директора на ОДМВР Пазарджик
също е нищожна.
В съдебно заседание жалбоподателя лично и чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата против двете заповеди, сочи
доказателства. Излага съображения и в писмена защита, и допълнителна такава.
Ответникът – Директор на ОДМВР Пазарджик, чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата, представя административната
преписка, моли жалбата да бъде оставена без разглеждане като неоснователна и
срещу двете жалби.
Съдът с оглед приетите по делото писмени и гласни
доказателства, установи от фактическа страна следното :
На 27.04.2018
г. жалбоподателят е подписал заявление до директора на ОДМВР Пазарджик, с което
моли да бъде преназначен от длъжност „разузнавач ІV степен“ в група
„Противодействие на престъпленията в отраслите на икономиката“ на Сектор
„Противодействие на икономическата престъпност“ към отдел „Криминална полиция“
при ОДМВР Пазарджик на длъжност „разузнавач V степен“ в група „Противодействие
на криминална престъпност“ на сектор „Криминална полиция“ към РУ Пазарджик при
ОДМВР Пазарджик. На същата дата е
издадена първата оспорена заповед - Заповед 312з-972/27.04.2018 г. на директора
на ОДМВР Пазарджик, с която на основание чл. 143, ал. 1, т. 6 и чл. 159, ал. 1,
т. 3 от ЗМВР, във връзка с чл. 164, ал. 1 от същия закон, чл. 8 и чл. 13 от
Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държаните служители в
МВР и подаденото заявление е преназначен оспорващият от „разузнавач ІV степен“
в група „Противодействие на престъпленията в отраслите на икономиката“ на
Сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ към отдел „Криминална
полиция“ при ОДМВР Пазарджик на длъжност „разузнавач V степен“ в група 02
„Противодействие на криминална престъпност“ на Сектор „Криминална полиция“ при
РУ Пазарджик към ОДМВР Пазарджик. Процесната заповед не е била съгласувана със
св.Ш., заемаща длъжността Началник на отдел „Административен“. Освен това в
заявлението и в заповедта за преназначаване е допуснато извършването на
поправка, като първоначално е посочено , че длъжността е „IV“ степен, а след това с коректор е поправено като е
посочено, че длъжността е „V“. Не се
установи, кой е извършил поправката, като е възможно , тази поправка да е
извършена дори и от жалбоподателя, тъй като след подписване на първата процесна
заповед е подписан и акт за встъпване в длъжност, където е посочено, че
длъжността е „V“ степен. В последствие, след
като жалбоподателят отишъл да заема новата си длъжност, се установило,че същата
е обявена за заемане чрез преминаване в по-висока по вид длъжност, и че
конкурса е на етап „Структурирано интервю“. Видно от преписката на 31.05.2018
г. жалбоподателят е подал заявление, с което моли да бъде преназначен от
разузнавач V степен в група 01 „Противодействие на криминалната престъпност“ на
Сектор „Криминална полиция“ на РУ Пазарджик при ОДМВР Пазарджик на длъжност
„разузнавач V степен“ в 02 „Противодействие на криминалната престъпност“ на
Сектор „Криминална полиция“ на РУ Пазарджик при ОДМВР Пазарджик. На същата дата
е издадена Заповед № 312-1249/31.05.2018 г., с която оспорващият е преназначен
от разузнавач V степен в група 01 „Противодействие на криминалната престъпност“
на Сектор „Криминална полиция“ на РУ Пазарджик на длъжност „разузнавач V
степен“ в група 02 „Противодействие на криминалната престъпност“ на Сектор
„Криминална полиция“ при РУ Пазарджик на ОДМВР Пазарджик.
Последната
заповед е съобщена на жалбоподателя на 31.05.2018 г.
Гореописаната фактическа обстановка се
установи въз основа на приетите по делото писмени доказателства и събраните
гласни такива – разпит на свидетелите К., К., Ш. и П..
От приетите по делото писмени
доказателства, включително и експерта справка №97/31.08.2018г., че в
подписаното от жалбоподателя Заявление от 27.04.2018г. и в Заповед №
312з-972/27.04.2018г. е извършена корекция на степента на длъжността на която
желае да се премести жалбоподателя, първоначално е пила посочена като „IV“, а след това с коректор е заличена единицата и е
останала като степен „V“. Не е
отбелязано кой е извършил корекцията. Корекцията обаче е извършена преди да се
подпише заповедта от жалбоподателя, тъй като след подписване на заповедта и
запознаването с нея е връчен и акт за встъпване в длъжност , в който акт без
каквито и да са корекции е посочено, че степента е „V“.От показанията на св.К. и св.К., които са
безпротиворечиви в тази част се установява, че жалбоподателя не е възразил по
какъвто и да е начин при подписване на процесната заповед и при подписване на
акта за встъпване в длъжност.
От показанията на св.К. и св.К. се
установи, че жалбоподателя не е изразил каквото и да е несъгласие подаването на
заявление за преместване на друга длъжност, а напротив, ако се кредитират
изцяло показанията на св.К. то той няколко пъти е извършвал корекция в
подписаното от него заявление. Без значение е дали сам е набирал заявлението
като текст или някой друг го е набирал, волята се изразява чрез полагане на
подпис и даване на заявлението за завеждане по съответния ред. Освен това
обстоятелството свързано със здравословното състояние на съпругата на
жалбоподателя по никакъв начин не е свързано с решението му за преместване на
друга длъжност. От показанията на св.К., който е незаинтересован от изхода на
дело, и е бил към момента на подаване на заявленията пряк ръководител на
жалбоподателя и на св.К., че жалбоподателя и св.К. в по-ранен момент са
казвали, че желаят да се преместят в друго направление. При поставяне в очна
ставка, св.К. не твърди, че не са провеждали такъв разговор със св.К., а че не
си спомня да са водили такъв разговор.
Установи се, от приетите по делото
писмени доказателства, че длъжността на която жалбоподателя е пожелал и е бил
преместен е била обявена за заемане чрез преминаване в по-висока по вид
длъжност, и че конкурса е на етап „Структурирано интервю“, като към момента на
преместване – 27.04.2019г. все още не е била заета и не е имало друг служител ,
който да е получавал възнаграждение именно за заемане на тази длъжност.
От показанията на св.П., които съдът
цени в тази част, се установи, че Заповед № 312з-972/27.04.2018г. е изготвена от нея, като същата е
предоставила заповедта за съгласуване, преди да бъде връчена на жалбоподателя.
Видно е, че заповедта е съгласуване с главен счетоводител и юрисконсулт. Не се
спори, че съгласуването е станало преди връчване на заповедта за преместване и
Акт за встъпване в длъжност.
Съдът не цени в останалата част
показанията на св.п. тъй като те са откъслечни и не водят до изграждане на
цялостна фактическа обстановка.
Установи се от приетите по делото
писмени доказателства и от разпита на св.Ш., че втората процесна Заповед -
Заповед № 312з-1249/31.05.2018г. е въз основа на подадено от жалбоподателя
заявление №312р-10648/31.05.2018г.същата е издадена след извършено съгласуване
и с началник на отдел „административен“.Няма никакви доказателства, това
преместване да е станало против волята на жалбоподателя.
Жалбата е
процесуално допустима, с оглед обстоятелството, че в Заповед № 312з-972/27.04.2018г.
не е посочен срок за обжалване и срокът за обжалване е два месеца , а също така
се иска и обявяване на нищожността и , което искане не е обвързано със срок.
Жалбата против Заповед №
312з-1249/31.05.2018г. също е процесуално допустима тъй като се иска обявяване
на нищожността и , което искане не е обвързано със срок.
От правна страна, съдът намира
следното:
Заповед
№ 312з-972/27.04.2018г. и Заповед № 312з-1249/31.05.2018г. са издадени от лице
в кръга на правомощията му – Директор на ОДМВР Пазарджик.Оспорените заповеди отговарят и на
предвидената в закона форма. Същите са мотивирани, съдържат правните и
фактически основания за тяхното издаване.
Според чл. 159,
ал.1 ,т.3 от ЗМВР Ръководителите на структурите по чл. 37:
…
3. (изм. – ДВ, бр. 14 от
2015 г.)преназначават държавните служители на
изпълнителски длъжности, извън случаите по чл. 158,
т. 5 и 6;
….
Съгласно разпоредбата на Чл.
164. (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.)(1) ЗМВР „Държавният служител може да бъде
преназначен по негово искане на друга не по-висока длъжност.“, като съгласно
разпоредбата на чл.143 (2) (Доп. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм., бр. 81 от
2016 г., в сила от 1.02.2017 г.)„Министърът на вътрешните работи утвърждава
класификатор на длъжностите в МВР за служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и
издава заповед за неговото прилагане.
(3) (Нова – ДВ,
бр. 14 от 2015 г.)Длъжностите и специфичните наименования се
определят в класификатора по ал. 2, който се обнародва в "Държавен
вестник".“А длъжностите са висши ръководни, изпълнителски и младши
изпълнителски. Следователно жалбоподателят е преназначен по негово искане от
„изпълнителска“ на „изпълнителска“ длъжност, а Класификатора е публичен и е
обнародван в Държавен вестник.
В конкретният казус се твърди относно
първата процесна заповед от 27.04.2018г., че всъщност жалбоподателят не по своя
воля, а под принуда е подал заявление за преместване на друга длъжност и
съответно под принуда е подписал Заповед № 312з-972/27.04.2018г.
С оглед на гореизложеното настоящият
съдебен състав счита, че не са налице доказателства за упражнена принуда или
натиск, който да е повлиял на свободната воля на жалбоподателя. Дали е взел
решение десет дни преди подаване на заявлението или в деня на подаване на
заявлението за преместване на друга длъжност е без значение. Св.К. и св.К.,
които са присъствали при подаване на заявлението за преместване на друга
длъжност от страна на жалбоподателя са категорични, че никой не е бил
принуждаван да подписва каквото и да е било, както и че никой не е бил от
възможността да се консултира по телефона с адвокат ако е имал такова желание.
Няма никакви доказателства, че жалбоподателя е бил лишен от възможността да
напусне кабинета на заместник директора на полицията или да не подпише
изготвената заповед за преместване на друга длъжност,т.е. липсват доказателства
жалбоподателя да е бил принуден против волята си да подаде заявление от
27.04.2018г. за преместване на друга длъжност.Едва ли може да се приеме за
заплаха, ако изобщо е имало такава, обстоятелството, че можел да бъде
дисциплинарно уволнен – поделото се събраха доказателства, че жалбоподателя е
изпълнявал законосъобразно своите задължения към 27.04.2018г. и няма отпочнато
срещу него дисциплинарно производство.
Дали Б.
сам е написал т.с. саморъчно заявлението за преназначаване, изразявайки волята
си за това, или само е добавил подписа си в предоставената му типова
бланка-заявление, е ирелевантно, защото по същество той твърди, че е запознат
със съдържанието на заявлението, дори го е връщал няколко пъти за поправка
преди да го подпише и подаде.
Ирелевантно
е и обстоятелството, че проекта на заповед бил започнат да се пише преди
входиране на заявлението. Установи се, че процесната първа заповед е връчена за
запознаване и подпис от жалбоподателя след като заявлението е било входирано и
е поставена резолюция от страна на Директора на ОДМВР Пазарджик за изготвяне на
заповедта.
В
действителност установи се по един безспорен и категоричен начин, че в
първоначално подаденото заявление от страна на жалбоподателя е посочено , че
става въпрос за разузнавач IV степен, като
същото посочване е направено и в Заповед № 312з-972/27.04.2018г., а в
последствие с коректор е заличена цифрата едно. Това заличаване обаче не се
установи да е направено след връчване на заповедта, а напротив заличаването е
станало преди връчване на процесната заповед и акт за встъпване в длъжност,
т.е. по никакъв начин не е довело до нарушаване правата на жалбоподателя, още
повече , че в акта за встъпване в длъжност е посочена коректната степен.
Установи се, а не се спори и от
страните, че длъжността на която е бил преназначен с първата заповед
жалбоподателя е била обявена за заемане
чрез преминаване в по-висока по вид длъжност, и че конкурса е на етап
„Структурирано интервю“, като към момента на преместване – 27.04.2019г. все още
не е била заета и не е имало друг служител , който да е получавал
възнаграждение именно за заемане на тази длъжност. Това обстоятелство не прави
заповедта незаконосъобразна. Към момента както се спомена не е имало друго лице
което да е встъпило на тази длъжност и да са получавали възнаграждение за тази
длъжност две лица, а от там да е налице и нарушение на финансовата
дисциплина.За периода от 27.04.2018г. до 31.05.2018г. жалбоподателя е получил
възнаграждение за изпълняване на тази длъжност. По никакъв начин не са му
нарушени правата.
С оглед на гореизложеното може да се
направи извод, че Заповед № 312з-972/27.04.2018г. издадена от Директора на
ОДМВР Пазарджик е законосъобразна издадена въз основа на подписано от
жалбоподателя заявление, без наличие на принуда при подписване на заявлението,
заповедта и акта за встъпване в длъжност. Дори и да не е спазен съгласувателния
режим, то това не води до такъв порок на заповедта, до степен на
незаконосъобразност а още по-малко на нищожност.
В случая и по
делото не се спори, че жалбоподателят отговоря на изискванията на новата
длъжност, на която е преназначен.
В заключение, с оглед на цялостната проверка, която съдът
извършва по чл. 168 от АПК и на основанията предвидени в чл. 146 от АПК, намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган, в предвидената от закона форма. Не са налице съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаване на акта, не е нарушен
материалния закон, актът е съобразен с целта на закона.Следователно
Заповед № 312з-972/27.04.2018г. издадена от Директора на ОДМВР Пазарджик, с
която жалбоподателя от длъжност „разузнавач ІV степен“ в група „Противодействие
на престъпленията в отраслите на икономиката“ на Сектор „Противодействие на
икономическата престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР Пазарджик
е преназначен на длъжност „разузнавач V степен“ в група „Противодействие на криминална
престъпност“ на сектор „Криминална полиция“ към РУ Пазарджик при ОДМВР
Пазарджик е законосъобразна,същата не е
нищожна тъй като липсват пороци които да водят до нейната нищожност.
Заповед № 312з-1249/31.05.2018г. издадена от
директора на ОДМВР Пазарджик се оспорва единствено с оглед на нейната
нищожност.Установи се а не се спори и от страните, че заповедта е издадена от
компетентен орган в рамките на неговите правомощия.Издадена е в установената
форма, съдържа фактически и правни установявания. Издадена е въз основа на
редовно подписано и подадено заявление за преместване на друга не по-висока
длъжност. Твърдението за нищожност от страна на жалбоподателя е във връзка с
твърдението за нищожност на Заповед № 312з-972/27.04.2018г. издадена от Директора
на ОДМВР Пазарджик, която нищожност не се установи. Съдът счита, че не са
допуснати нито процесуални, нито материални нарушения на закона при издаване на
Заповед № 312з-1249/31.05.2018г. издадена от директора на ОДМВР Пазарджик,
които да водят до нейната нищожност.
Воден от
горното, Административен съд – Пазарджик, I – ви състав
ОТХВЪРЛЯ
подадената жалба от А.В.Б. ***, държавен служител на длъжност „разузнавач V
степен“, в група 02 „Противодействие на криминална престъпност“ на Сектор
„Криминална полиция“ при РУ Пазарджик към ОДМВР Пазарджик против Заповед
312з-972/27.04.2018 г. на директора на ОДМВР Пазарджик, като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ
подадената жалба от А.В.Б. ***, държавен служител на длъжност „разузнавач V
степен“, в група 02 „Противодействие на криминална престъпност“ на Сектор
„Криминална полиция“ при РУ Пазарджик към ОДМВР Пазарджик срещу Заповед №
312з-1249/31.05.2018г., като неоснователна.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република Б. в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 9391 от 13.07.2020 г. по адм. дело № 1974/ 2020 г. на ВАС- Пето отделение:
ОТМЕНЯ
Решение № 21/10.01.2020 г. на Административен съд Пазарджик постановено по адм.
дело № 600/2018 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ по жалба на
А. В. Б. Заповед № 312з-972/27.04.2018г. издадена от директора на ОДМВР
Пазарджик.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА
по жалба на А. В. Б. Заповед № 312з-1249/31.05.2018г. издадена от директора на
ОДМВР Пазарджик.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи Пазарджик да заплати на А. В. Б.
***** сумата от 2420 (две хиляди четиристотин и двадесет) лева деловодни
разноски.
Решението е
окончателно.