Р Е Ш
Е Н И E
№ 449
14.11.2018 г. гр.
Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в
открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР
ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря: Р.Т.....……………………………..……….……………………
прокурор:…………………………….........................................................................................,
като разгледа докладваното от председателя съдия
Дечева в.гр.д. № 446 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 259 от 08.05.2018 г. по гр.д. № 649/2017 г. по описа на Районен съд –
Хасково са уважени предявените
обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 30, ал. 1 ЗН от К.А.М. и от В.А.М. против С.Т.М. и е постановено да се извърши
намаляване на дарственото разпореждане, извършено от наследодателя А.К.М., б. ж. на гр. Хасково, починал на 10.01.2017 г., по
силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 147 том 5 peг. № 7928
дело № 480 от 2016 г. на нотариус № 353, с което той е надарил ответницата С.М., негова майка, със следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 77195.749.71 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД – 18 – 63 от 05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастър, c административен адрес на
имота: гр. Хасково, ***, с площ 2950 кв.м. съгласно скица, а по нотариален акт № 120, том
XII, вх. peг. № 6153, дело № 2928/2001 г. на Служба по вписванията при Районен съд - Хасково
– с площ от 2928 кв. м., с
трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване
- за друг вид застрояване, стар идентификатор - няма, с номер на предходен план
- имот с № 2868, при граници на имота съседни поземлени имоти с идентификатори № 77195.749.374, № 77195.749.70,
№ 77195.749.72, №
77195.749.75, № 77195.749.76 и № 77195.749.126, ведно с построените в имота: А) СГРАДА с
идентификатор № 77195.749.71.1 със застроена площ от 21 кв.м., на един етаж, с предназначение: ВИЛНА СГРАДА – еднофамилна; и
Б) СГРАДА с идентификатор № 77195.749.71.2 със
застроена площ от 10 кв.м., на 1 етаж, с предназначение: СЕЛСКОСТОПАНСКА
СГРАДА; а именно – намалява го с две суми от по 14 195,69 лева, като
ВЪЗСТАНОВЯВА запазените части на К.М. и на В.М. от наследството на наследодателя, техен баща, в размери на по 14 195,69/43 747
идеални части от имота за всеки един от двамата. С решението са отхвърлени исковете да се намалят и дарствените разпореждания,
извършени от същия наследодател в полза на ответницата, негова майка, по силата
на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 160, том V, peг. № 3801, дело № 567/26.10.2001 г. на нотариус № 353 (само относно гаража и складовите помещения към него) и на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 178, том 2, peг. № 3011, дело № 184/14.04.2015 г. на нотариус № 353 – на
подробно описаните в тях недвижими имоти; като и по тях да се възстановят на
ищците запазените части от наследството на баща им. С оглед изхода на делото
ответницата С.М. е осъдена да заплати на ищците направените от тях деловодни разноски.
Недоволни
от така постановеното решение са останали ищците, които го обжалват чрез
процесуалния си представител, адв. М.Г.. В жалбата е посочено, че решението е
постановено при съществени процесуални нарушения, при нарушение на материалния
закон и необоснованост. Първоначално се приема, ча районният съд правилно е
определил стойността на наследствената маса, останала в наследство след смъртта
на наследодателя А.М. по цени към този момент; правилно към тази сума е
прибавена стойността на дарените имоти; правилно са определени разполагаемите
части от наследството и запазената част на всеки един от ищците; правилно е
определено, че от оставеното наследство (без даренията) ищците ще получат
наследствен дял в размер на 1/5. След това е посочено, че при наличието на тези
правилни изводи, съдът без мотиви приел, че запазените части на всеки един от
ищците са накърнени със сумите от по 14 195,69 лв. или общо за двамата
28 391,38 лв. Приетата от съда сума се явявало само размера на запазената
част на ищците, но не и размера, с който тази запазена част била накърнена.
Стойността, с която тази запазена част била накърнена, следвало да се изчисли
като разлика между запазената част от наследството, включващо и даренията, и
наследствения дял, който те ще получат от наследството, т.е. разликата между
14 195,68 лв. (запазената част на всеки един от ищците) минус
11 836,82 лв. (наследствения дял на всеки един). Тази разлика била в
размер на 26 032,50 лв. за всеки един от ищците. В подкрепа на тези
твърдения се излагат доводи, че с решението си съдът възстановил запазена част
на двамата ищци общо в размер на 28 391,38 лв. Стойността на
разполагаемата част, която имала право да получи ответницата била в размер на
14 195,68 лв., като тя получавала и стойността на запазените части на
тримата наследника, чиято запазена част не била възстановена) в общ размер на
42 587,04 лв. Следователно, ответницата имала право да получи имущество на
стойност 56 782,72 лв., а съгласно обжалваното решение тя получавала
имущество на стойност 115 966,79 лв. Това доказвало, че съдът без даизложи
мотиви при неправилно прилагане на материалния закон, определил накърнената
запазена част за ищците в размер на 14 195,69 лв. за всеки един, вместо по
26 032,50 лв. за всеки един. На следващо място, незаконосъобразни се
явявали изводите на съда, че възстановяването на запазената част на ищците
следвало да бъде извършено в дробна част от дарението на имот, описан в
нотариален акт № 147/2016 г. В тази част съдът неправлино приложил само и
единствено разпоредбта на чл. 34 ЗН, без да съобрази стойността на всеки един
от подарените имоти по правилата на чл. 36 ЗН, които били приложими в случаи,
при които наследодателят е направил безвъзмездно разпореждания с повече от един
недвижим имот. Освен това при действителния размер на запазената част за всеки
един от ищците от 26 032,50 лв., общо 52 065 лв., стойността на
имота, от който съдът възстановил запазената част, се явявала недостатъчна –
43 747 лв. Отправя се искане за отмяна на решението и постановяване на
ново, с което да се намалят на основание чл. 30, ал. 1 ЗН даренията, извършени
с нотариален акт № 178/2015 г., нотариален акт № 147/2016 г. и нотариален акт №
160/2001 г. и да се възстанови запазената част на всеки един от ищците в размер
на по 26 032,50 лв., като се постанови на основание чл. 36, ал. 1 ЗН трите
дарени имота да останат изцяло в наследството на А.К.М., като ищците да бъдат
осъдени да заплатят на ответницата по 2 839,14 лв., представляваща 1/5
идеална част от разполагаемата част. Иска се присъждане и на разноските в
производството.
Постъпил
е отговор от ответницата С.М., чрез процесуалния й представител адв. Маргарита
Раева. Изтъква се, че жалбата е неоснователна. В нея се предлагал механизъм на
изчисляване на запазената част, който бил непознат на закона. Даренията се
намалявали до размера на запазената част и в механизма на определянето им не
можело да става дума да съотнасяне на стойността и на наследствения дял. По
отношение възстановяването на запазената част от дарението на имот по
нотариален акт № 147/2016 г. се сочи, че то е извършено при съблюдаване на
разпоредбата на чл. 34 ЗН, която имала съвсем различно приложно поле от чл. 36 ЗН. Нормата на чл. 34 ЗН следвало да се прилага винаги, когато са дарени повече
от един имот, но в същото време това не съставлявали всички наследствени
имущества. Отправя се искане за оставяне на жалбата без уважение и
потвърждаване на решението, както и присъждане на разноски в полза на
ответницата.
В
с.з. процесуалният представител на въззиваемия А.
поддържа доводите, изложени в отговора. Във въззивното производство не са
отправяни доказателствени искания и не са събирани нови доказателства.
Въззивната жалба е
подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса
и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
От
събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
А.М.,
бивш жител ***, починал на 10.01.2017 г. След смъртта си оставил следните
наследници: Б.М. (съпруга), В.М. (син), К.М. (дъщеря), А. М. (син) и Д.М.
(син). Въззивниците В.М. и К.М. се явяват деца на наследодателя от предишен
първи брак, прекратен по надлежния ред. Приживе А. М. извършил разпоредителни
сделки с част от своето недвижимо имущество, което прехвърлил на ответницата С.М.,
негова майка и баба на ищците. Предмет на прехвърлителните сделки са следните
недвижими имоти:
-с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 178, том 2, рег. №
3011, дело № 184 от 2015 г. на Нотариус № 353, наследодателят А.М. дарил на ответницата, негова майка, следния недвижим
имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор с № 77195.735.236.1.10 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.
Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63 от 05.10.2006
г., с административен адрес: гр. Хасково, ул.***,
на едно ниво, с предназначение на обекта: жилище, представляващо АПАРТАМЕНТ № 2, със застроена площ от 115 кв. м.,
който попада в сграда с идентификатор с № 77195.735.236.1, разположена в
поземлен имот с идентификатор с № 77195.735.236, при граници съседни самостоятелни обекти с идентификатори: имот с № 77195.735.236.1.9, под обекта - имоти с №
77195.735.236.1.7 и 77195.735.236.1.8 и над обекта - имот с №
77195.735.236.1.12, ведно с 1/2 идеална част от
прилежащото му МАЗЕ № 3, с южно изложение при граници: от изток - мазе № 4 на П.К. и П.Д., от юг - ул. ***, от запад - мазе № 7 на Г.И. и от север - коридор, ведно
със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземления имот, описан по-горе, който съгласно нотариален акт
представлява държавен парцел І, в квартал 537 по плана
на гр. Хасково, одобрен със заповед № 90/1971 г., като дарителят си запазва
правото на безвъзмездно ползване върху целия дарен имот, докато е жив;
-с нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 147, том 5, рег. № 7928, дело №
480 от 2016 г. на Нотариус № 353 наследодателят дарил
ответницата със следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
77195.749.71 по кадастралната
карта и кадастралните регистри
на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63 от 05.10.2006
г., c адрес: гр. Хасково, ***, с площ 2950 кв.м.,
съгласно скица на Служба по кадастър - Хасково, а по нотариален акт № 120, том
XII, вх. peг. № 6153, дело № 2928/ 2001 г. на Служба по вписванията при Районен съд - Хасково
с площ от 2928 кв. м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с номер по предходен план - имот с № 2868, при граници съседни поземлени имоти с идентификатори № 77195.749.374, № 77195.749.70, № 77195.749.72,
№ 77195.749.75, № 77195.749.76 и № 77195.749.126,
ведно с построените в имота: А) сграда с идентификатор №
77195.749.71.1 със застроена площ от 21 кв.м., на един етаж, с предназначение: ВИЛНА СГРАДА – еднофамилна; и
Б) сграда с идентификатор № 77195.749.71.2 със застроена площ от 10 кв.м., на един етаж, с предназначение: СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА; като
дарителят си запазва правото на безвъзмездно ползване върху целия дарен имот,
докато е жив;
-с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 160, том V, peг. № 3801, дело № 567 от 2001 г. на Нотариус № 353 наследодателят дарил своята 1/6 идеална
част на ответницата от следния недвижим имот: ГАРАЖ № 6, южен, находящ се в
сградата на ЖСК „Бреза” в гр. Хасково, ул. ***, при граници: от север - коридор, от запад
- гараж № 5 на П.К. и П.Д., от юг - ул. *** и от изток - складово помещение № 7-а на наследници на К.М., ведно със СКЛАДОВО
ПОМЕЩЕНИЕ № 4 при граници: от североизток - стълбище, от север - двор, от юг -
коридор, от запад – П.К. и П.Д., и СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ № 7 - А при съседи: от изток - стълбище, от юг -
ул. ***, от север
- коридор и от запад - гараж № 6 на наследници на К.М.,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху държавен парцел І, в квартал 537 по плана
на гр. Хасково, одобрен със заповед № 90/1971 г. Обектът на това дарение е отразен в
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор с № 77195.735.236.1.6, с административен адрес: гр. Хасково, ул. *** етаж, попадащ в сграда с идентификатор с №
77195.735.236.1, разположена в поземлен имот с идентификатор с № 77195.735.236,
със застроена площ 22 кв.м, предназначение – за търговска дейност, на едно ниво, при граници съседни
самостоятелни обекти с идентификатори: на
същия етаж имот с № 77195.735.236.1.5, под обекта - имоти с номера № 77195.735.236.1.3 и № 77195.735.236.1.1
и над обекта - имот с № 77195.735.236.1.9.
В качеството си на низходящи на
наследодателя А.М. и ищците имат по силата на закона право на запазена част от
наследството, която е в размер общо на 2/6 от него или по 1/6 идеални части за
всеки един от тях, съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН. С дарствените разпореждания, извършени в полза на
ответницата, наследодателят накърнил тази запазена част, поради което за ищците
бил налице правен интерес да предявят иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на извършените дарения,
подробно описани по-горе и възстановяване на запазените им части от
наследството на А.М., които били в размер на по 1/6 идеални части за всеки един от ищците.
В първоинстанционното
производство ищците са уточнили влизащите в състава на наследствената маса вещи
и имущества, принадлежащи на общия им наследодател към
момента на откриване на наследството – 10.01.2017 г., които са описани като
актив и пасив по
следния начин:
1. Имоти и вещи:
- 1/2 идеална част от правото на собственост от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА,
представляващ апартамент,
находящ се в гр. Хасково, ул. ***, с идентификатор № 77195.736.196.1.25 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63от 05.10.2006
г., разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор № 77195.736.196, със застроена площ 88.36 кв.м., заедно
с прилежащи части: МАЗЕ № 3 при граници: Х.Ч. и
коридор, МАЗЕ № 6 при граници: В.П. и Г.В., ТАВАН № 8 при граници:
Г.Д. и К.Я., СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ № 6, находящо се над гараж № 6 при граници: К.Р. и Г.В., както прилежащите 6,724
% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при
граници съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж - № 77195.736.196.1.24,
под обекта - № 77195.736.196.1.22, над обекта – няма, съгластно Нотариален акт № 186, том 7, peг. 2762,
дело 1675 от 24.04.2007 г. на Служба по вписванията при Районен съд - гр. Хасково;
- 1/2 идеална част от
правото на собственост от ГАРАЖ в сграда, находящ се
в гр. Хасково, ул.***, с идентификатор 77195.736.196.1.3 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.
Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63 от 05.10.2006
г., разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор № 77195.736.196, със застроена площ 16.07 кв.м., ведно
с 0,876 % идеални
части от общите части на
сградата, при
граници съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж - № 77195.736.196.1.2,
№ 77195.736.196.1.4, под обекта - няма, над
обекта – няма,
съгласно Нотариален акт № 186,
том 7, peг. 2762, дело 1675 от 24.04.2007 г. на
Служба по вписванията при Районен съд - гр.
Хасково;
- 1/2 идеална част от
правото на собственост върху мотопед ,,Сънсто
Ерома“, peг. № ***,
шаси: LBDTCBD04013400, двигател: 139QMBD04013400;
- Товарен автомобил „Пежо Партнер“ peг. № ***, шаси: VF35BRHYF60324943.
2. Дружествени дялове:
- 50 дружествени дяла, всеки с номинална
стойност по 1 лев, от капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност
„Моден – БГ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково,
ул. ***, с размер на внесения капитал – 50 лв.;
- 50 дружествени дяла, всеки с номинална
стойност по 1 лев, от капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност
„Кафе Анжело“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково,
ул. ***, с размер на внесения капитал – 50 лв.;
- 50 дружествени дяла, всеки с номинална
стойност по 1 лев, от капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност
„Техношопнет“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково,
ул.***, с размер на внесения капитал – 50 лв.;
- Едноличен търговец „Е.М. – А. М.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, ул. ***.
3. Задължения:
- договор за кредит,
обезпечен с ипотека № *** г., сключен с „Банка Пиреос
България“ АД - в размер на 110 000 лв., солидарни длъжници А.М. и Б.Ж. Обезпечение по договора за банков
кредит - нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 173, том II, peг. № 4220, дело 336 от 2007 г.
върху САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА, представляващ апартамент,
находящ се в гр. Хасково, ул.***, с идентификатор № 77195.736.196.1.25 по кадстралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63 от 05.10.2006 г., разположен в сграда № 1 в поземлен имот
с идентификатор № 77195.736.196, със застроена площ 88.36
кв.м., заедно с прилежащи части: МАЗЕ № 3
при граници: Х.Ч. и коридор, МАЗЕ № 6
при граници: В.П. и Г.В., ТАВАН № 8 при граници: Г.Д. и К.Я., СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ № 6,
находящо се над гараж № 6 при граници К.Р. и Г.В., както и с прилежащите 6,724 % идеални
части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при граници съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - № 77195.736.196.1.24,
под обекта - № 77195.736.196.1.22, над обекта - няма и ГАРАЖ в сграда, находящ се в гр. Хасково, ул. ***, с идентификатор № 77195.736.196.1.3
по кадстралната
карта и кадастралните регистри
на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63 от 05.
10.2006 г., разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор № 77195.736.196, със застроена площ 16.07 кв.м., ведно
с 0,876 % идеални части от общите части на сградата, при граници съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж - № 77195.736.196.1.2, № 77195.736.196.1.4, под обекта - няма, над обекта -
няма.
- договор за кредит № 843/2007 г., сключен с „Банка Пиреос България“ АД - в размер до 50 000 лв.
и Анекс № 9 към Договор за кредит № 843/2007 г.,
солидарни длъжници Едноличен търговец „Е.М.- А.М.“, А.К. М., Б.Д.Ж., „Кафе Анжело“ ЕООД, „Моден – БГ“ ЕООД, „Техношопнет“
ЕООД.
Ищците са подали заявление за
приемане на наследство по опис по реда на чл. 61, ал. 2 ЗН, по повод на което е
било образувано по ч.гр.дело № 402/2017 г. по описа на Районен съд - Хасково. Това производство е приключило с
постановяването на решение № 93 от 16.02.2017 г., с което
е допуснато приемането по опис на наследството, останало от А.К.М. от ищците в настоящото
производство.
Видно от представените по делото
извлечения от Търговския регистър, наследодателят на ищците е бил управител на
търговски дружества, както и е развивал дейност като едноличен търговец. Приживе
наследодателят е бил едноличен собственик на капитала и управител на „Кафе Анжело“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град Хасково, ул. ***. Наследодателят също така е действал като едноличен търговец с фирма ЕТ „Е.М.- А.М.“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град Хасково, ул. ***. На следващо място, А.М. е
бил едноличен
собственик на капитала и управител и на дружеството „Техношопнет“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище
и адрес на управление: град Хасково, ул. ***. На последно
място, наследодателят е бил едноличен собственик на
капитала и управител „Моден –
БГ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
град Хасково, ул. ***.
В първоинстанционното производство е приета съдебно- икономическа експертиза, с първоначално и допълнително заключение, изготвени
от вещото лице И.П. Експертизата е провела подробен
анализ на активите и пасивите на наследственото имущество. Датата на извършване на оценка на активите
от експертизата е 16.02.2018 г., като е дадена следната тяхнна парична оценка:
-на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 77195.736.196.1.25, с административен адрес: гр. Хасково, ул. ***, на едно ниво, с предназначение: жилище, апартамент №
13 със застроена площ 88,36 кв. м., състоящ се от хол, детска стая, спалня и
всекидневна с бокс, който самостоятелен обект попада в сграда с идентификатор №
77195.736.196.1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 77195.736.196,
ведно с мазе № 3 и мазе № 6, ведно с таван № 8, ведно със складово помещение №
6, както и ведно с 6,724 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот – крайна оценка в размер на 82 773 лв.
-на
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор № 77195.736.196.1.3, с
административен адрес: гр. Хасково, ул. ***, с
предназначение: гараж № 6 със застроена площ 16,07 кв.м., който самостоятелен
обект попада в сграда с идентификатор № 77195.736.196.1, разположена в поземлен
имот с идентификатор № 77195.736.196, ведно с 0,876% идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху поземленият имот – крайна оценка в размер на 9 982 лв.
- на мотопед „Сънсто Ерома 50” с рег. № ***, свидетелство за регистрация № *** на името на А.К.М. - крайна
оценка в размер на 912 лв.
-на товарен автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № *** свидетелство за
регистрация № *** на името на ЕТ „Е.М.-А. М.” - крайна
оценка в размер на 1 956 лв.
- относно оценката на
дружествените дялове на ЕТ „Е.М.-А.
М.” - едноличният търговец е
регистриран по ЗДДС на 20.11.2002 г. и дерегистриран на 01.01.2007 г. С годишна
данъчна декларация № *** от 05.04.2016 г. по чл. 50 от ЗДДФЛ декларирал за 2015
г. от дейността си приходи от 47 910,14 лв., разходи за 58 298,38 лв. и загуба
в размер на 10 388,24 лв. От счетоводния баланс към 31.12.2015 г. се установява,
че размерът на собствения капитал на едноличния търговец е отрицателен (- 219 000
лева). От приложените към делото Справки за задълженията е видно, че той има
публично правни задължения за периода 17.04.2007 г. - 03.05.2016 г. общо в
размер на 67 228,06 лв., от които 46 491,05 лв. главница и 20 737,01 лв. лихви
по изпълнително дело № 26010025773/2001 г. Дружествен дял на едноличният
търговец не можел да се изчисли, защото собственият капитал е отрицателен (-219
000 лв.) и няма размер на дяловете му.
- относно оценката на
дружествените дялове на „Кафе Анжело“ ЕООД - дружеството е регистрирано по ЗДДС
на 11.11.2015 г. и дерегистрирано на 17.01.2018 г. С годишна данъчна декларация
№ *** от 17.03.2016 г. декларирало за 2015 г. от дейността си приходи от 57
338,00 лв., разходи за 57 993,63 лв. и загуба в размер на 655,63 лв. От
публикувания в Търговския регистър счетоводен баланс към 31.12.2015 г. се
установява, че размерът на собствения капитал на дружеството е отрицателен (-5 000
лева). От приложените към делото справки за задълженията е видно, че
дружеството има публично правни задължения за периода 15.12.2005 г. -
31.01.2017 г. общо в размер на 8 287,82 лв., от които 7 355,42 лв. главница и
932,40 лв. лихви по изпълнително дело № *********/2017 г. Дружественият дял на
дружеството не може да се изчисли, защото собственият капитал е отрицателен (-5
000 лв.). С решение № 7/
24.01.2018 г. по търговско дело № 135/2017 г. по описа на Окръжен съд - Хасково дружеството е прекратено.
- относно оценката на дружествените
дялове на „Моден - БГ“ ЕООД - с годишна данъчна декларация № *** от 17.03.2016
г. дружеството декларирало за 2015 г. от дейността си приходи от 19 657,25 лв.,
разходи за 17 581,93 лв. и печалба в размер на 2 075,32 лв. От публикувания в
Търговския регистър счетоводен баланс към 31.12.2015 г. е видно, че размерът на
собствения капитал на дружеството е 2 000 лева. От приложените към делото Справки
за задълженията се установява, че дружеството има публично правни задължения за
периода 01.12.2016 г. - 31.01.2017 г. общо в размер на 370,89 лв., от които
339,14 лв. главница и 31,75 лв. лихви. Размерът на един дружествен дял към 31.12.2015 г. е 41,50 лв., при собствен капитал в размер на 2 075,32
лв. (2 075,32 лв. : 50 дяла = 41,50 лв. всеки
един дял);
- относно оценката на
дружествените дялове на „Техношопнет“ ЕООД - с годишна данъчна декларация №
264351600214554 от 17.03.2016 г. декларирало за 2015 г. от дейността си приходи
от 31 259,54 лв., разходи за 29 292,14 лв. и печалба в размер на 1 967,40 лв.
Съгласно публикуван в Търговския регистър счетоводен баланс към 31.12.2015 г.
размерът на собствения капитал на дружеството е 2 000 лева. От приложените към делото Справки за
задълженията, се установява, че дружеството има публично правни задължения за
периода 26.08.2015 г. - 31.01.2017 г. общо в размер на 1300,84 лв., от които
1080,32 лв. главница и 220,52 лв. лихви. Размерът на един дружествен дял към 31.12.2015 г. е 39,35 лв. всеки един дял, при собствен капитал в
размер на 1967,40 лв. (1 967,40 лв. : 50 дяла =
39,35 лв. всеки един дял).
В първоначалното си заключение
вещото лице изчислява и стойността на задълженията на наследодателя към момента
на смъртта му, по договорите за кредит. И двата договора за кредит са сключени
с „Банка Пиреос България“ АД –
София, в качеството
на кредитор, като последната е предоставила на вещото лице необходимата банкова информация за задълженията по кредитите:
- задължения към 10.01.2017 г. по договор за кредит №1516/R/2007 от
24.04.2007 г. с кредитополучатели А. М.
и Б.Ж. - общо
в размер на 76820,84 лева, от който главница 76 591,07 лв. и редовна лихва
229,77 лв. Обезпечение
по кредита са следните
недвижими имоти: апартамент № 13 с площ 88,36 кв. м., находящ се в гр. Хасково,
ул. ***, ведно с МАЗЕ
№ 3, ТАВАН № 8, СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ № 6 и 6,724 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж с идентификатор № 77195.736.196.1.25 и ГАРАЖ № 6 с площ 16,07 кв.м. ведно с 0,876 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж с идентификатор № 77195.736.196.1.3.
- задължения към 10.01.2017 г. по договор
за кредит №843/2007 от 27.06.2007 г. с кредитополучател ЕТ „Е.М.- А.К. М.“ - общо в размер на 4 706,07 лева, от който главница 4
231 лв., редовна лихва 14,10 лв., просрочена главница 435 лв., просрочена лихва
23,07 лв. и наказателна лихва 2,90 лв. За
обезпечение по кредита служи нерегулиран поземлен
имот № 2868 с площ 2928 кв. м., заедно с
построената в него сезонна постройка със застроена площ от 30 кв.м., находяща
се в гр. Хасково, местност Каменец.
Общият размер на задълженията по двата
кредита към 10.01.2017 г. се равнява на 81 526,91
лв., като към датата на заключението вторият цитиран кредит е погасен.
Вещото
лице е изчислявало стойността на наследствената маса, образувана от
горепосочените активи, намалени с пасивите – в два варианта. В първи вариант е
включило - общата стойност на недвижимите имоти, МПС и дружествените дялове и
общо задълженията по договорите за кредит – всичко общо в размер на 99 665,72
лева, от които 95 623 лв. недвижимите имоти и МПС и 4 042,72 лв. дружествени
дялове. Размерът на задълженията към 10.01.2017 г. по договорите за кредит (по кредит № 1516/R/2007 - 76 820,84 лв. и по кредит №
843/2007 - 4 706,07 лв.), е общо 81 526,91 лв. Така експертизата изчислява размера
на стойността на наследствената маса на разликата от 18 138,81 лв. (наследствена маса от 99 665,72 лв., намалена със задължения по договори за кредит от 81 526,91
лв.). Съгласно предложен втори вариант вещото лице е включило 1/2 идеална част от стойността за недвижимите имоти и
мотопед Сънсто Ерома, както и стойността на товарен автомобил
Пежо Партнер и на изчислените дружествени дялове, съобразени с идеалните части
от правото на собственост. В резултат на тези изчисления стойността на наследствената маса възлиза на размер от 52 832,22 лева,
от които 46 833,50 лв. 1/2 идеална част от
недвижимите имоти и мотопед Сънсто Ерома, 1
956 лв. товарен автомобил Пежо Партнер и 4 042,72 лв. дружествени дялове.
Размерът на задълженията към 10.01.2017 г. по договорите за кредит, изчислени с 1/2 част по
кредит № 1516/R/2007 са за този кредит - 38 410,42 лв. и по кредит № 843/2007 - 4 706,07 лв., общо 43 116,49 лв.
Така експертизата изчислява по втория вариант размера на стойността на
наследствената маса на разликата от 9 715,73 лв. (наследствена
маса от 52 832,22 лв., намалена със задължения по договори за кредит от 43
116,49 лв.).
В
първоначалното си заключение вещото лице изчислява още стойността на дарените
от наследодателя процесни имоти, както следва:
- САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 77195.735.236.1.10, с административен адрес: гр. Хасково, ул. ***,
на едно ниво, с предназначение: жилище, апартамент № 2 със застроена площ 115
кв. м., който самостоятелен обект попада в сграда с идентификатор №
77195.735.236.1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 77195.735.236,
ведно с 1/2 идеална част от прилежащото му мазе № 3, с южно изложение, ведно
със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземленият имот, който представлява държавен парцел I в квартал
537 по плана на гр. Хасково, одобрен със Заповед № 90/1971 г. - крайна оценка в размер на 93 309 лв.;
- ГАРАЖ № 6, находящ се в
сградата на ЖСК „Бреза“ в гр. Хасково, ул. ***,
ведно със складови помещения № 4 и
№7-А, заснет в кадстралната
карта и кадастралните регистри
на гр. Хасково като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА
с идентификатор № 77195.735.236.1.6 с административен адрес: гр. Хасково, ул. *** етаж, с предназначение: за търговска дейност, със
застроена площ 22 кв. м., ведно със СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ № 4 с площ 13 кв. м. и СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ № 7-А с площ 15 кв. м., както и ведно с 1,563 % идеални части от общите части на сградата
и от отстъпеното право на строеж - крайна
оценка в размер на 43 813 лв.;
- ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ,
находящ в гр. Хасково, *** с площ от 2950 кв.м. съгласно скица, а по нотариален акт с площ от
2928 кв. м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
за друг вид застрояване, с идентификатор № 77195.749.71, ведно с построените в имота: а) СГРАДА с идентификатор № 77195.749.71.1 със
застроена площ 21 кв. м. на един етаж, с предназначение вилна сграда
еднофамилна, и б) СГРАДА с идентификатор №
77195.741.2 със застроена площ 10 кв.м. на един етаж, с предназначение:
селскостопанска сграда - крайна оценка в
размер на 43 747 лв.
Общата стойност на дарените имоти вещото лице изчислява в
два варианта. Първият вариант
включва изцяло горепосочените стойности, възлизащи на сумата от общо 180 869
лв. (93 309 лв. + 43 813 лв. + 43 747 лв.). Вторият вариант включва първата и третата стойност
по първия, както и 1/6 идеални части от стойността
на гараж № 6, съобразени с идеалните части от правото на собственост, а именно
- 7 302,17 лв. за гаража (43 813 лв. : 6); или всичко общо по втори вариант 144 358,17 лв. (93 309 лв. + 7 302,17 лв. + 43 747 лв.).
В допълнително
заключение експертизата дава отговор на три въпроса:
каква е стойността на дружествените дялове, принадлежали на наследодателя към
момента на смъртта му, по цени към 10.01.2017 г., като при изчислението се
вземат предвид публичните задължения на всяко едно от дружествата към датата на
смъртта; каква е
стойността на задълженията на наследодателя към момента на смъртта му, имайки
предвид публичното задължение на едноличния търговец, който се смята за
прекратен със смъртта на физическото лице; действително ли е погасен кредитът и
с каква сума, с обезщетение, което е изплатено от застраховател по лична
застраховка „Живот“ на наследодателя.
По първия въпрос вещото лице е приело
следното:
- размерът на един
дружествен дял на „Моден – БГ“ ЕООД
към 10.01.2017 г., като се вземат предвид задълженията на дружеството към
31.01.2017 г. и по счетоводен баланс към 31.12.2017 г., е следният: собствен
капитал по счетоводен баланс към 31.12.2015 г. - 2 075,32 лв., намален със
задължения към 31.01.2017 г. - 370,89 лв., или собствен капитал от 1 704,43
лв., разпределен на 50 дружествени дяла, всеки от по 34,09 лв.;
- размерът на един
дружествен дял на „Техношопнет“ ЕООД
към 10.01.2017 г., като се вземат предвид задълженията на дружеството към
31.01.2017 г. и по счетоводен баланс към 31.12.2015 г. е следният: собствен
капитал по счетоводен баланс към 31.12.2015 г. - 1 967,40 лв., намален със
задължения към 31.01.2017 г. - 1 300,84 лв., или собствен капитал от 666,56
лв., разпределен на 50 дружествени дяла, всеки от по 13,33 лв.
Общият размер на дружествените дялове на
наследодателя, като се вземат предвид горецитираните две дружества, без
прекратените ЕТ и „Кафе Анжело“ ЕООД, възлизат на собствен капитал от общо
4 042,72 лв., задължения от общо 68 899,79 лв., дружествени дялове от
общо 2 370,93 лв. и обща стойност на един дружествен дял от 47,42 лв.
По втория въпрос вещото лице е посочило, че задълженията на Ангел Колев М. към
10.01.2017 г. са следните: 1/2 от кредит №1516/R/2007 - 38 410,42 лв., кредит №
843/2007 - 4 706,07 лв., задължения от ЕТ „Е.М.“ - 67 228,06 лв., всичко
общо 110 344,55 лв.
По
третия въпрос е установено, че по
данни на кредитора „Банка Пиреос България“ АД, клон Хасково, на
наследодателя не е била изплатена застраховка „Живот“ за жилищен заем № 1516/R/2007 от 24.04.2007 г., като
размерът на този кредит към 09.03.2018 г. бил 70 522,19 лв., включващ 70 363,87 лв. редовна главница и
158,32 лв. начислена лихва и не бил погасен. Към същата дата вторият цитиран
кредит бил погасен.
С
оглед на констатациите от първоначалната и допълнителната експертиза, вещото
лице обобщено е преизчислило стойността на наследствената маса (изчислени дружествени дялове с приспаднати публични
задължения), намалена със задълженията (кредит и задължения на ЕТ „Е.М.), посочвайки актива и пасива, както следва:
1.Актив:
- 1/2 ид. ч. от апартамент,
ул. *** - 41 386,50 лв.
- Гараж, ул. **** - 4 991 лв.
- 1/2 ид.ч. от мотопед „Сънсто Ерома 50“ - 456 лв.
- автомобил “Пежо Партнер“ - 1 956 лв.;
всичко общо 51 160,49 лв.
2.Пасив:
- 1/2 от кредит № 1516/R/2007 - 38 410,42
лв.
- кредит
№ 843/2007 - 4 706,07 лв.
- задължения от ЕТ „Е. М.“ - 67 228,06 лв.,
всичко
общо 110 344,55 лв.
С оглед на това вещото лице посочва, че стойността на наследствената маса е отрицателна, в размер на минус 59 184, 06 лв. (51
160,49 лв. — 110 344,55 лв.).
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Приетото по делото първоначално и
допълнително заключение на съдебно – икономическата експертиза не са оспорени
от страните и са използвани изцяло от първоинстанционния съд за формиране на
изводите по съществото на спора. Въз основа на констатациите на вещото лице
районният съд е приел, че стойността на актива в наследствената маса възлиза на
сумата от 51 160,49 лв., а задълженията на наследодателя са в размер на
110 344,55 лв., или стойността на наследствената маса е отрицателна величина
в размер на минус 59 184,06 лв. (51 160,49 – 110 344,55). Като
обща стойност на подарените имоти е приета 144 358,17 лв., която е
прибавена към чистия актив на наследството от минус 59 184,06 лв., с което
се получава 85 174,11 лв. Именно въз основа на тази крайна стойност на
наследствената маса се определя и стойността на разполагаемата и запазената
част. Приложението на чл. 29, ал. 3 ЗН води до извода, че разполагаемата и
запазената част от наследството са в размер на 1/6. При това положение
районният съд е приел, че разполагаемата и запазената част е в размер на
14 195,69 лв. (85 174,11 : 6), или общо за двамата ищци в размер на
28 391,38 лв. След като стойността на останалото в наследството имущество,
извън процесните три дарения, е минус 59 184,06 лв., всеки от ищците е
получил имущество на стойност от по минус 11
836,81 лв. Така e прието, че исковете по чл. 30, ал. 1 ЗН са основателни и
следва да бъде извършено възстановяване на запазената част на всеки от ищците в
размери на по 14 195,69 лв. Тъй като ответницата С.М. е упражнила правото
си на избор по чл. 34 ЗН, намалението е извършено в поредността, която тя е
поискала, като първо по ред е дарението по нотариален акт № 147/2016 г. на
поземлен имот с идентификатор № 77195.749.71, адрес: град Хасково, ***, с площ
от 2950 кв.м.
Изложените
във въззивната жалба възражения срещу изводите на районния съд могат да се
разделят на две основни категории. Първата от тях касае стойността, с която
била накърнена запазената част от наследството на всеки един от ищците и
начина, по който следва да се калкулира това накърняване, а втората категория
касае едновременното приложение на чл. 34 и чл. 36 ЗН. Допълнително са наведени
и доводи, че районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не
изложил мотиви свързани с приетото от него относно накърняването на запазената
част. Настоящият съдебен състав приема, че и двете категории възражения се
явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, поради следните
съображения.
За да
се провери основателността на изложеното във въззивната жалба, че към размера
на запазената част следвало да се прибави и размера на наследствения дял на
всеки от ищците, първо следва да се прецени правната същност на производството
по чл. 30 – 37 ЗН. Няма спор както в правната доктрина, така и в съдебната
практика, че правото да се
поиска възстановяване на запазена част от наследство е самостоятелно субективно
потестативно право. То може да бъде упражнено пред
съда чрез
предявяване на отделен иск (както е в настоящия случай) или
като факултативна възможност в производството по съдебна делба. Съществува
възможност и за упражняването му под формата на възражение във вече образуван исков процес. Приема се също така
(макар и с по-малка практическа приложимост), че е допустимо и упражняването му
извънсъдебно - чрез доброволно
уреждане на отношенията между облагодетелствания от завещание и/или дарение и
наследниците със запазена част при взаимни отстъпки. Те могат да изявени във форма,
която по естеството си би имала характер на извънсъдебна спогодба или друг вид
двустранна облигационна сделка, която ще породи същите правни последици. Независимо
от тези правни възможности, най-често срещаният случай е предявяването на иск
по чл. 30 ЗН, с какъвто е бил сезиран съдът и в настоящото производство. С
предявяването на иска се постигат едновременно два резултата – на първо място, ищецът
упражнява по съдебен ред субективното си потестативно право да поиска
възстановяване на запазената част и при направена преценка, че са налице
материалните и процесуалните предпоставки за валидното му упражняване, след
като се определи какъв е размера на тази запазена част, на второ място, се
сезира съда да постанови допълване до пълния размер на накърнената му запазена
част чрез намаляване безвъзмездното разпореждане (завещание или дарение). Тази
функция на иска по чл. 30 ЗН определя предмета на делото и предпоставя какво
следва да извърши съда в така образуваното производство – той следва да прецени
упражнено ли е потестативното право на възстановяване на запазена част, какъв е нейният размер, дали
същата е нарушена с извършените дарения и завещания, да остойности
наследствената маса, да прецени дали стойността на дарените или завещаните
имоти превишава запазената част от наследството и съобразно с това да извърши
допълване на запазената част.
Според чл. 28, ал. 2 ЗН частта от наследството вън
от запазената част е разполагаемата част от наследството. С този текст законодателят е определил правното естество на запазената част с използването на
разграничителен критерий – тя е това, което е извън разполагаемата част от наследството. Следователно, образно
казано, самото наследство в смисъла на съвкупност от имущество, права и
задължения може да бъде разгледано като съставено от две части – запазена и
разполагаема част. В случаите
на завет (частно завещателно разпореждане) или дарение изчисляването на размера на запазената и разполагаемата част се
извършва чрез регламентираните в чл. 31 ЗН действия за определяне размера на
наследствената маса. В тези случаи както
запазената, така и
разполагаемата част не съставляват дял в натура от
наследството и начина на определяне на размера на запазената
част съгласно чл. 31 ЗН сочи, че тя представлява цифрова величина или с други думи, дроб от една стойност, която се изчислява чрез
извършване на регламентираните в закона действия. Когато е налице универсално
завещание, изчерпващо цялото наследствено имущество на наследодателя,
възстановяването на запазената част следва да се извърши направо в дробната
част съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН, без да се образува и
остойностява маса от всички имоти на наследодателя към момента на смъртта му.
Краткият преглед на тези
разпоредби води до извода, че запазената част от наследството се определя по
механизъм, който е регламентиран с изрични правни норми. В тях законодателят не
е визирал подобен вид изчисление, каквото е изложено във въззивната жалба и
според което към запазената част следвало да се прибави и наследственият дял,
за да се определи в какъв размер е накърняването на същата запазена част.
Самият факт, че дяловете от наследството са уредени в чл. 5 – 12 ЗН, а запазената
част от наследството в чл. 29 и чл. 30 – 37 ЗН води до извода, че механизмът и
подходът към тяхното формиране е различен, което се обуславя и от различното им
предназначение. Ако законодателят е имал намерение да свърже пряко запазената
част с наследствения дял, е щял да предвиди това с изрични норми. Различното
систематично място на двата правни института (наследяването по закон и
възстановяването на запазената част от наследството) води до извода, че двете
не са едно и също и не следва да бъдат смесвани, така както и изчисляването на
едното като цифрово изражение не е обвързано от изчисляването на другото. Това
се подкрепя и от обстоятелството, че правото да се иска възстановяване на
запазена част е самостоятелно субективно потестативно право, докато
наследствените дялове са императивно определени от самия закон и с настъпването
на смъртта като юридическо събитие те се преценяват съобразно броя и вида на
наследниците. Определянето на наследствените дялове обаче не е свързано с
предявяването на иск. От друга страна, възстановяване на запазена част се извършва само за
сметка на завещанията и даренията, но не и за сметка на дяловете на
наследниците по закон, и намира приложение, когато делът от свободното
наследство, полагащ се само на наследника със запазена част, е на стойност,
по-ниска от запазената му част. Но когато се посочва „по-ниска“ не се има предвид, че наследственият дял
се прибавя или сумира със запазената част. Ето защо след като определи какъв е
размерът на запазената част по чл. 29 ЗН, съдът извършва намаляване на
направените дарения и завещания, но това намаляване се извършва със запазената
част, а не с наследствения дял. За
да се попълни (или възстанови)
запазената част на ищеца, извършените в полза на ответника дарения следва да се намалят с дробна част, в която числител
е запазената част на ищеца, а знаменател е стойността на
наследствената маса, като се
започне от последните към предходните (съобразно
разпоредбата на чл. 33 ЗН, освен в случаите, когато е
упражнено право на избор по чл. 34 ЗН). Именно
това определя и посоченото по-горе, че запазената част,
респективно разполагаемата част, не съставляват дял в натура от наследството, а се определят като цифрова
величина, която се изчислява
чрез извършване на регламентираните в закона действия. А тези действия не предвиждат
прибавянето на наследствения дял към запазената част, както твърдят
въззивниците в жалбата си.
В
настоящия случай районният съд е процедирал именно по описания по – горе начин,
който е напълно законосъобразен и съответства на изискванията на чл. 29, 30 и
31 ЗН. След определянето на активите и пасивите на наследството е остойностена
наследствената маса и от полученото цифрово изражение е изчислена и запазената
част. Тъй като тя е в размер на 1/6, при извършване на съответните аритметични
действия правилно районният съд е достигнал до извода, че запазената част е в
размер на 14 195,69 лв., или общо за двамата ищци в размер на
28 391,38 лв. Предложеният във въззивната жалба механизъм за добавяне на
наследствения дял не намира опора в закона. След като е изчислен размера на
запазената част, прибавянето на наследствения дял в числителя на дробния израз ще
доведе до изменение на извършеното намаление на даренията, а оттам – ще доведе
и до изменение на разполагаемата част. Нещо повече, в изложението на въззивната
жалба въззивниците сами изпадат във вътрешно противоречие, тъй като те търсят
формирането не на запазена част, а на „накърняване“ на запазената част. Ако се
следва собствената им логика, тогава би следвало даренията да бъдат намалени
именно с тази цифрова величина, която те определят като „накърняване“ на
запазената част. Вместо това обаче, те прибавят тази величина към същата
запазена част и получават нова цифрова величина, с която претендират, че би
следвало да се приложи към намаляването на даренията. Следователно,
първоначално те отделят две самостоятелни понятия, за да ги съединят отново
накрая и да обосноват допусната от районният съд неправилност в пресмятането. По
този начин в описания алгоритъм по чл. 29, ал. 2 ЗН вместо предвидените от
законодателя два елемента – запазена и разполагаема част – се иска прибавянето
и на нов, трети елемент – наследствения дял. Настоящият съдебен състав намира,
че това не е необходимо и е необосновано с оглед целта на законовата норма, като
се солидаризира изцяло с изводите на районния съд в тази насока.
В
допълнение следва да се отбележи, че не се установява и навежданото от
въззивниците допускане на съществено процесуално нарушение, изразяващо се
липсата на мотиви при обясняване на начина, по който е изчислена запазената
част. Напротив, видно от съдържанието на обжалваното решение (л. 416 от делото)
съдът е обяснил пространно на почти две страници защо и как е изчислил
запазената част, като изчерпателно е описал словом и цифром извършените от него
аритметични действия. С това описание е даден пълен отговор на приетото като
крайно разрешение по делото и съдебния акт се явява достатъчно мотивиран и
обоснован.
На
следващо място, втората група аргументи касае въпроса дали при упражнено право
на избор по реда на чл. 34 следва да се прилага и чл. 36 ЗН. В тази насока
съдът отново изхожда от съдържанието на материалната правна норма. В общата
хипотеза на производството по възстановяване на запазена част се прилага чл. 33 ЗН, съгласно който даренията се намаляват като се тръгне от последното (това, което по време е най-близко до откриване на
наследството) и се върви към предходните. Това общо правило има своето
изключение, като законодателят е предвидил, че то се прилага, освен ако съгласно чл. 34 ЗН облагодетелстваният не направи избор. С нормата на чл.
34 ЗН законодателят е установил задължение за съда, ако заветникът
не упражни правото си да поиска намаляване на завещателното разпореждане, съдът
да му даде срок за това. Правото на избор по чл.
34 от ЗН възниква, само когато са завещани или подарени няколко
конкретно определени имота, но не и когато са завещани или подарени всичките
имоти или идеална част. В настоящия случай предмет на дарение са само
отделни имоти от наследството, но не всички от тях, поради което надарената С.М.
е направила избор,
като го е заявила чрез процесуалния си представител в последното по делото
съдебно заседание от 04.04.2018 г., преди да бъде даден ход на устните
състезания – поискала е
възстановяването на запазените части на ищците да
се извърши от дарението на вилния имот (ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ в гр. Хасково, *** с площ от 2950 кв.м, с идентификатор № 77195.749.71, ведно с построените в имота: а) СГРАДА с идентификатор № 77195.749.71.1 със
застроена площ 21 кв. м. и б) СГРАДА с
идентификатор № 77195.741.2 със застроена площ 10 кв.м. - крайна оценка съгласно заключениието по експертизата в размер на 43 747 лв.), което дарение е и последно по време, т. е. в случая изборът й
съвпада с установената в чл. 33 ЗН поредност (което не е задължително условие
за приложението на чл. 34 ЗН). По делото не се установяват
материалноправни или процесуалноправни пречки за упражняване на правото на
избор – общият наследодател се е разпоредил в полза на надарената с три прехвърлителни сделки и в полза на ответницата
е възникнало правото на избор от кой имот да се извърши намаляването на даренията.
От друга страна, целта на разпоредбите на чл.
36, ал. 1 и ал. 2 ЗН е да
се предотврати възникването на съсобственост между наследника със запазена част
от наследството и надарения, респ. заветника, и съответно да не се налага извършване на делба на
този имот
Съгласно чл. 36 ЗН възстановяването на запазената
част се извършва в натура чрез отделяне на имот (когато
в полза на едно лице са завещани или подарени повече от един имоти) или на част от имот. Когато отделянето е невъзможно
заветник или надарен, който не е наследник със запазена част може да задържи
имота при условията на чл. 36, ал. 1 ЗН, а
наследник или надарен, който е наследник със запазена част - при условията на чл. 36, ал. 2 ЗН. Ако не са налице
посочените условия, наследниците по закон стават съсобственици съобразно
правата по чл. 5 - 9 ЗН, облагодетелстваният губи вещните
права върху завещания или подарен имот, като придобива облигационното право
наследниците по закон да му заплатят стойността на разполагаемата част по цени
към момента на възстановяването на запазената част. Нормите на чл. 34 и чл. 36 ЗН не
се намират в състояние на колизия, която да изключва тяхното съвместно
прилагане, но това обстоятелство следва да бъде преценявано във всеки конкретен
случай съобразно с установените обстоятелства и спецификата на повдигнатия
между страните спор. За да се извърши подобна преценка в настоящия случай,
следва да се изхожда от обстоятелствата по делото, по които страните не спорят
и които се явяват правилно установени от районния съд при тяхното извеждане от
доказателствената съвкупност. Както се посочи по-горе, доводите за прибавяне
към запазената част по начина, претендиран от въззивниците, следва да бъдат
оставени без уважение. Следователно, размера на запазената част е именно този,
който е установен от първоинстанционния съд - 14 195,69 лв., или общо за
двамата ищци в размер на 28 391,38 лв. От друга страна, следва да се
съпоставят данните за стойността на всеки един от имотите, предмет на трите
дарствени разпореждания. В тази насока безспорно съдът следва да се позове на
данните от съдебно – икономическата експертиза, както следва:
-за
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 77195.735.236.1.10, с административен
адрес: гр. Хасково, ул. *** с застроена площ 115 кв. м. - крайна оценка в размер на 93 309 лв.;
-за гараж № 6, находящ се в
сградата на ЖСК „Бреза“ в гр. Хасково, ул. ***,
ведно със складови помещения № 4 и
№7-А, заснет в кадстралната
карта и кадастралните регистри
на гр. Хасково като самостотяелен обект в сграда
с идентификатор № 77195.735.236.1.6, със застроена площ 22 кв. м. - крайна оценка
в размер на 43 813 лв.;
-за
поземлен имот, находящ в гр. Хасково, *** с площ от 2950 кв.м. с идентификатор № 77195.749.71, ведно с построените в имота: а) сграда с идентификатор № 77195.749.71.1 със
застроена площ 21 кв. м., и б) сграда с
идентификатор № 77195.741.2 със застроена площ 10 кв.м. - крайна оценка в размер на 43 747 лв.
Ответницата
С.М. е упражнила правото си на избор и е посочила, че иска намаляването да се
извърши първо от последното дарение на вилен имот в местността *** с площ от
2950 кв.м. Тогава решаващият въпрос в случая се свежда до това, дали от така
избраният имот е възможно да се извърши възстановяване на запазената част по
начин, който да удовлетворява ищците К.М. и В.М.. Съпоставяйки стойността на
имота и размера на запазените части, се установява, че дарственото разпореждане
на вилния имот е напълно достатъчно, за да се извърши от него допълване на
запазените части на ищците. По този начин се съблюдава упражненото право на
избор от страна на ответницата, а интересите на ищците не се засягат, защото
стойността на вилния имот не е по-малка или недостатъчна в сравнение с размера
на запазените части. Следователно, в случая прилагането на чл. 36 ЗН не е
необходимо, просто защото е напълно достатъчно възстановяването да се извърши
от стойността на предложения от ответницата вилен имот. Ето защо и това
възражение на въззивниците се явява неоснователно, а районният съд е процедирал
напълно правилно.
Що се
отнася до искането на въззивниците в жалбата да се извърши едновременно
намаляване и на трите дарения, това би било приложимо при наличието на други
предпоставки. Намаляването на дарствените разпореждания
съразмерно от всички имоти, останали в наследство от наследодателя, намира
приложение, когато не
са налице предпоставките на чл. 33 ЗН. Последната норма посочва, че намалението
на даренията трябва да се проведе по ред, обратен на тяхното извършване, като
се започне от по-късно извършените дарения и се преминава последователно към
по-рано извършените. Обяснението, прието в теорията и в съдебната практика, е
свързано с обстоятелството, че от гледна точка на житейската логика може да се
предполага, че първите дарения са извършени от разполагаемата част, а с всяко
следващо по-късно дарение нараства вероятността да е засегната запазената част
от наследството. Това последователно намаляване на даренията може да не се
приложи в две хипотези – когато стойността на нито един от дарените имоти не е
достатъчна, за да се допълни запезената част от наследството и когато даренията
са били направени едновременно. В последната хипотеза, те ще подлежат на
съразмерно намаляване, тъй като няма как да се установи с кое от всичките
дарения е засегната първо запазената част. Очевидно, в конкретния случай това
не е така. Както вече се посочи, стойността на вилния имот е достатъчна, за да
послужи за целите на възстановяването на запазената част. От друга страна,
писмените доказателства по делото сочат, че даренията не са извършени
едновременно, а в различни периоди от време с отделни нотариални сделки
(26.10.2001 г., 14.04.2015 г., 09.09.2016 г.). Следователно, искането да се
извърши едновременно намаляване и на трите дарения се явява необосновано и не
се споделя от въззивната инстанция.
С оглед
на изложените съображения, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а обжалваното съдебно решение – потвърдено като
правилно и законосъобразно.
По
разноските:
С оглед
изхода на спора претенцията на въззивниците за присъждане на разноските за
двете съдебни инстанции се явява неоснователна. От друга страна, в отговора на
въззивната жалба въззиваемата С.М. е отправила искане за присъждане на разноски
за въззивната инстанция, но не е посочила техния размер нито в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител, нито в отделно представен списък
по чл. 80 ГПК. В този смисъл, съдът не дължи произнасяне по въпроса за
разноските.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 259 от 08.05.2018
г., постановено по гр.д. № 649/2017 г. по описа на Районен съд – Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.