Р Е Ш
Е Н И Е
№1758
гр. Пловдив, 01.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия,
в открито съдебно заседание
на втори септември две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието на секретаря Даниела Дойчева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 4574/2019 г. по описа на ПРС, XXVI нак. състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-002541/12.07.2019 г., издадено от А. Ч.,
***на Дирекция ,,Инспекция по труда‘‘ – Пловдив с
което на ДЗЗД ,,Топлоизолация Пловдив 2016 г.‘‘ с ЕИК: ********* е било
наложено административно наказание ,,имуществена санкция‘‘
в размер от 2000 лева.
Жалбоподателят, чрез процесуалния
представител юрисконсулт Б.обжалва процесното
наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че лицето Б.е
извършвало услуга с личен труд, а не е работело за жалбоподателя, поради което
и последният не е следвало да бъде санкциониран. От друга страна той не бил и правосубектен и не би могъл да носи административно-наказателна
отговорност.
Въззиваемата
страна, чрез процесуалния представител юрисконсулт Т.оспорва подадената жалба.
Твърди, че същата е неоснователна, поради което иска потвърждаването на
обжалваното наказателно постановление.
Пловдивски
районен съд след като взе предвид доводите и възраженията на страните и се
запозна с представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена
от страна разполагаща с право за това, срещу подлежащо на обжалване НП, в
законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима, разгледана
по същество се явява частично основателна.
В конкретния случай
жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 18.06.2019 г. била извършена
проверка на строителен обект – жилищен блок в гр. Пловдив, бул. ,,Дунав‘‘ № 4, на който било извършвано саниране по проект
,,Енергийна ефективност‘‘, с изпълнител на
строителните работи ДЗЗД ,,Топлоизолация Пловдив 2016г.‘‘. При проверката на
строителния обект било установено, че Д.П.Б.с ЕГН: ********** извършва
строителни дейности като изолировчик, облечен в
работно облекло и ползващ лични предпазни средства. При проведения разговор,
както и в писмен вид, Д.Б.декларирал, че работи при жалбоподателя от 18.06.2019
г., с работно време от 08,00 часа до 17,00 часа и уговорено трудово
възнаграждение в размер от 40 лева на ден. От извършената проверка на
18.06.2019 г. на строителния обект и представените по-късно във въззиваемата страна документи през периода 24.06.2019 г. –
03.07.2019 г. било установено, че горепосоченото лице е било прието на работа,
без да е сключен с него трудов договор в писмена форма.
В хода на съдебното
следствие беше разпитан актосъставителят А.П., който
потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че по време на проверката били
установени лица, които били облечени с фирмено облекло с надписи, като
попълнили и надлежни декларации. Абсолютно всички лица за които били актове се
намирали на строителната площадка и полагали труд.
Съдът намира, че
следва да се кредитират изцяло показанията на разпитания актосъставител,
доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал.
Показанията на
свидетеля П. изцяло си кореспондират с намиращото се по делото копие от
Декларация на лицето Д.Б.в която той е изписал, че работи при ,,ДЗЗД
Топлоизолация Пловдив‘‘, намиращо се в жилищен блок
Пловдив, бул. ,,Дунав‘‘ № 4, като работното му време
е от 8.00 часа до 17:00 часа, а трудовото му възнаграждение е в размер от по 40
лева на ден.
Съдебният състав
намира, че лицето Д.Б.на процесните ден и място е
полагал труд при жалбоподателя, тъй като противоречи на всякаква житейска
логика едно лице да работи в същия обект и да е облечено с дрехи носещи логото
на работодателя и по същото време да не се намира в трудови правоотношения с
него.
Несъстоятелно се
явява наведеното от свидетеля Б.по време на разпита му пред съда, че му е било издиктувано, както на него, така и на други лица, от
проверяващите какво да изпише в декларацията. Същият е пълнолетно, грамотно
лице и няма каквото и да е било логично обяснение той да напише неща, които не
са били истина, още повече, че в Декларацията е посочено, че носи наказателна
отговорност за заявеното от него. На тези основания не следва да се цени и
изписаното от свидетеля Б., което е било представено от жалбоподателя в
3-дневния срок от връчването на АУАН, тъй като това във времето е станало 15
дена след процесното деяние.
Заявеното от
свидетелката Н.Б., че тя е заплащала на свидетеля Д.Б., не е равнозначно на
това той да е работил от свое име за нея, доколкото последният е бил доведен от
лице на име ,,Данчо‘‘, което в последствие се
установи, че е Й.Б.И.. Също така не следва да се кредитира и заявеното от
свидетеля Х., че Д.Б.не е работил при жалбоподателя, тъй като първият се намира
в правоотношения с нарушения и то такива, че е с ръководен пост. От показанията
му се извлича и нещо съществено, а именно, че има дневно възнаграждение в
размер от 40 лева, като това напълно съответства на посоченото в декларацията
от Д.Б..
Въз основа на така
установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл.
62, ал. 1 КТ предвижда задължение за формата на писмения договор, а именно, че
той трябва да е в писмена форма.
Трудовото
правоотношение се характеризира с определени белези и признаци, като
най-честите от тях са работно време и трудово възнаграждение.
Отликата между
трудовия договор и гражданския такъв се изразява в следното.
При гражданския
договор страните са равнопоставени, докато при
трудовия договор са при условията на власт и подчинение, а именно работодател и
работник. В случая дружеството жалбоподател се явява работодателят, а Д.Б.се
явява работникът, каквото той е записал и в справката по чл. 402 КТ. Също така
характерното за трудовото правоотношение, е че в него има работно време,
каквото липсва при типичния граждански договор. В случая в справката по чл. 402 КТ е посочено, че лицето Б.има работно време от ,,8.00 часа до 17.00 часа‘‘. Ако това беше типично гражданско правоотношение,
съответната страна нямаше да има задължение да полага труд за определено време,
а щеше да е за свършена работа. Също така при гражданския договор заплащането
се осъществява при свършването на определена работа, докато при трудовото
правоотношение заплащането е фиксирано, без да е необходим определен резултат.
В случая лицето Д.Б.е получавал уговорено трудово възнаграждение в размер от 40
лева на ден.
Всичко по-горе
изложено, навежда Съда на извод, че към момента на извършване на проверката
лицето Д.Б.не е имало сключен трудов договор с дружеството жалбоподател, като
по същото време е имало трудово правоотношение между тях.
Процесният случай не се отличава от
останалите такива и не е такъв със сравнително ниска степен на обществена
опасност и липсата на настъпили вредни последици, като следва да се отбележи,
че са нарушени обществените отношения, които гарантират полагането на труд от
работниците и служителите, които са по-слабата страна в трудовите
правоотношения. Ето защо, не може да бъде приложената разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения, които да водят
да отмяна на атакувания акт, като в него по ясен и недвусмислен начин се
съдържа описание на нарушението. В действителност в наказателното постановление
не се съдържа информация за това пред кой съд би могло да се обжалва същото, но
това по никакъв начин не ограничава правото на защита на наказаното лице,
доколкото от намиращата се по делото жалба се установява, че тя е адресирана до
РС – гр. Пловдив.
Разпоредбата
на чл. 412а, т. 2 КТ е в насока, че административно-наказателни отговорни лица
са юридическите лица и едноличните търговци, както и дружества, създадени по
реда на Закона за задълженията и договорите.
Горепосочената
разпоредба е специална и развива периметъра на наказателно-отговорните лица
посочени в ЗАНН, поради което неоснователно се явява наведеното възражение за
липсата на правосубектност на жалбоподателя.
Правилно е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на дружеството жалбоподател на
основание чл. 414, ал. 3 КТ.
Тази разпоредба предвижда
имуществената санкция в размер от 1 500 лева до 15 000 лева.
Съдът намира, че в случая
размерът на наложената имуществена санкция следва да бъде намален до минимума
предвиден в закона, доколкото няма данни за извършени други нарушения на
трудовото законодателство от дружеството жалбоподател.
Ето защо и размерът на
имуществената санкция следва да бъде намален до 1 500 лева.
По изложените съображения
настоящият съдебен състав намира, че обжалваното НП следва да се измени в санкционната част, а в останалата
част, като правилно и законосъобразно да
бъде потвърдено.
Поради горните
мотиви, Пловдивският районен съд,
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
16-002541/12.07.2019 г., издадено от А. Ч., ***на Дирекция ,,Инспекция по труда‘‘ – Пловдив против ДЗЗД ,,Топлоизолация Пловдив 2016
г.‘‘ с ЕИК: ********* в санкционната
част, като НАМАЛЯВА размера на
имуществената санкция от 2 000 /две хиляди/ лева на 1 500 /хиляда и петстотин/
лева.
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателното постановление в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред
ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.