Р Е Ш Е Н И Е
№………………..
гр. Варна, …………………… год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в публично заседание на тринадесети
юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ
: ТАНЯ Д.
При
участието на секретаря Виржиния Миланова, разгледа докладваното от съдия Т. Д.
административно дело № 583/2021 г. по описа на АдмС - Варна, като за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).
Образувано е по искова
молба от К.Т.Й., ЕГН **********,*** с искания в 4 пункта. По отношение на част
от исканията с Определение № 715 от 24.03.2021 г. и Определение № 927 от
15.04.2021 г. на съда е прекратено производството по делото.
С оглед уточненията на К.Й. (с.д.№ 4805/31.03.2021 г. и
с.д. № 6373/28.04.2021 г.), производството се явява образувано по искането на
оспорващия за обявяване на нищожността на Заповед № 774 от 01.12.2005 г. на
Кмета на Община Аксаково в частта на одобреното
изменение на плана за застрояване.
С оспорваната
заповед е одобрено изменение на действащия план на с. Слънчево, община Аксаково
в частта му относно кв.36 за УПИ VІІІ-236,346, от който се обособяват два нови
УПИ ХІV-236 и ХV-346 в кв. 36, така както е указано на ситуацията в изработения
подробен устройствен план – план за
регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) с червени, сини, черни и зелени линии, надписи
и щрихи.
С обяснение – л. 138 -139 от делото, жалбоподателят
сочи следните пороци на оспорваната заповед, които според него влекат
нищожността й: не е било поискано изработване на ПУП-ПЗ, нито е допуснато
изработване на ПУП-ПЗ, а е поискано и допуснато само изработване на ПУП-ПР за
УПИ VІІІ-236, 246 с цел обособяване на два самостоятелни УПИ; неправомерно е
изработен ПУП-ПЗ, който не е следвало да бъде одобрен, а и не е одобрен ПУП-ПЗ,
независимо от посочено в оспорваната заповед „…както е указано на ситуацията в изработения
ПУП-ПРЗ…“; няма основание ОбЕСУТ при Община Аксаково да приеме представения
проект на ПУП-ПРЗ, след като е допуснато изработване само на ПУП-ПР;
обособените с изменението на плана имоти не са в съответствие с изискването на чл.
19, ал. 1, т. 4 ЗУТ, във вр. с § 9, т. 14 ПЗР на ЗКИР, с които се изменя чл. 61
ЗТСУ (отм.); актът е издаден в противоречие с целта на закона – несъобразена е
волята на гражданина, която воля драстично и еднолично е променена от органа в
определен момент от процеса на извършваното действие, в противоречие с целта на
закона – защита срещу всяко действие и бездействие, противоречащо на добрите
нрави; не е уведомен оспорващия за правилата, непозволяващи делба на процесния
УПИ VІІІ-236,346 и липсата на основания за допускане и одобряване и ПУП-ПР, още
по-малко на ПУП-ПЗ.
В хода на делото оспорващият изтъква, че процедурата е
извършена незаконно, тъй като и не е налице заверено съгласие по чл. 21, ал. 4 ЗУТ, както и съгласувателни становища по чл. 128, ал. 6 ЗУТ и без протоколи по
чл. 103, ал. 6 ЗУТ е проведена процедурата по изработване и одобряване на
ПУП-ПЗ, като не е налице и заповед за провеждане на процедурата по позволяване
изработване и одобряване на процесния ПУП-ПРЗ, която заповед да е придружена
със становище на главния архитект на общината. Позовавайки се на чл. 15, ал. 8 ЗУТ оспорващият заявява, че въобще не е трябвало да се допуска разделянето на
процесния УПИ, защото същото не отговоря на изискванията за делба.
Искането е да се обяви нищожността на заповедта в
оспорваната й част.
Ответникът – Кметът на Община Аксаково, в хода по
същество на делото и с писмени бележки настоява, че оспорваната заповед не
страда от пороци, влечащи нейната нищожност. Сочи се, че заповедта е издадена
именно по искане, подадено лично от жалбоподателя и от съсобственика му, в
съответствие с представената от тях документация, включваща графична част и
обяснителна записка, като е следвало да се одобри изменението и на регулацията,
и на застрояването, което се налагало и предвид намаленото лице на двата
новообразувани имота. Според ответника наведените с жалбата процесуални
нарушения не могат да доведат до нищожност на заповедта. Изтъква се, че
оспорващият е бил надлежно уведомяван за всеки етап от процедурата и не е
възразявал, а напротив собственоръчно се е подписал на 01.11.2005 г. на писмо с
изх. № АБ-4-В/227/27.09.2005 г., че няма възражения по проекта. Искането е да
се отхвърли жалбата, като се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност, при евентуално направено
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Заинтересованата страна – Е.И.Д., представлявана от
адв. К.Д., в хода по същество на делото и с писмени бележки прави искане за
отхвърляне на жалбата като неоснователна. Поддържа се, че липсата на писмено
нотариално заверено съгласие от страна на жалбоподателя (за допускане на
свързано застрояване – бел. на съда) не води нищожност на оспорвания акт. Сочи
се, че административното производство е инициирано от жалбоподателя и от
неговия съсобственик, като Й. е и писмено заявил, че няма възражения срещу
изготвения проект и е бил уведомяван за всички действия на общината. Настоява
се, че не са налице съществени пороци, които да водят до нищожност на
оспорваната заповед. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
Жалбата е редовна като отговаряща на изискванията на
чл. 150 и чл. 151 АПК. С оглед липсата на ограничение във времето за искането
да обявяване на нищожност, жалбата не е просрочена. Жалбата е и допустима, като
изхождаща от лице с правен интерес по смисъла на чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 1
от ЗУТ (оспорващият е собственик на имота, предмет на плана), предвид следното:
Видно от Нотариален акт № 162, том І, рег. № 4516,
дело № 164/2004 г., вписан в СВ - Варна с вх. № 8561 от 05.05.2004 г., акт №
152, том ХХVІІ, дело № 6228/2004 г. (л. 7 от адм. пр.), оспорващият Й. е
придобил собствеността върху ½ ид. ч. от недвижим имот, намиращ се в с.
Слънчево, общ. Аксаково, обл. Варна, представляващ УПИ VІІІ-236,346, кв. 36,
целият с площ 965 кв.м.
От Нотариален акт № 168, том ІІІ, рег. № 2613, дело №
296/2005 г., вписан в СВ – Варна с вх. рег. № 11127 от 11.05.2005 г., акт №
117, том ХХХІІІ, дело № 8231/2005 г. (л. 5 от адм. пр.) се установява, че В.Д.Р.
е придобила собствеността върху останалата ½ ид. ч. от посочения по-горе
недвижим имот.
Доколкото оспорващият настоява, че оспорваната заповед
разпорежда нещо различно от поисканото от него, то за Й. е налице правен
интерес от оспорването.
Съгласно чл. 214, т. 1 ЗУТ актовете по
устройство на територията (какъвто акт е оспорената заповед за одобряване на
ПУП) са индивидуални административни актове, т.е. налице е годен за оспорване
акт.
Съобразявайки посочените от
жалбоподателя основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат
от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Административното производство по
издаване на оспорвания акт е започнато по заявление на основание чл. 135, ал. ЗУТ за допускане изработване на проект за ПУП от В.Д.Р. и К.Т.Й. с вх. № АБ-94-В/15.06.2005
г. (л. 123 от делото), с което като собственици на УПИ VІІІ-236,346, кв. 36 по
плана на с. Слънчево са поискали допускане изработване на ПУП с цел
„обособяване на два самостоятелни УПИ“. Към заявлението са приложени посочените
по-горе нотариални актове и скица от 21.04.2004 г. – л. 124 от делото, в която
като собственици на въпросния УПИ VІІІ 236,346 в кв. 36 са посочени Й. и Р.И.Д.,
като е отбелязано, че скицата е презаверена на 25.04.2005 г. Скицата
представлява ръчно изчертаване на регулационните граници на процесния УПИ с
отразяване на съседните имоти и изчертаване на граница в имота и посочване на
самостоятелни имоти 236 и 346. Съгласно действащата към 2005 г. редакция на чл.
135, ал. 2 ЗУТ скица с предложение за изменението на действащия ПУП не е
задължително да бъде приложена към заявлението, предвид използвания израз „може
да се представи“.
По искането, направено с посоченото
заявление се е произнесъл Общинския експертен съвет (ОбЕС) при Община Аксаково
(каквато възможност е предвидена според действащата към 2005 г. редакция на чл.
135, ал. 3, изр. последно ЗУТ) – Протокол № 17 от 16.06.2005 г. (л. 128 от
делото), като решението е: ОбЕС допуска изработването на ПУП-ПР за УПИ
VІІІ-236,246 в кв. 36 по плана на с. Слънчево, общ. Аксаково с цел обособяване
на два самостоятелни имота; Да се представи проект за ПУП-ПР в съответствие с
изискванията на Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и
планове; На основание чл. 135, ал. 6 ЗУТ спира действието на действащия план на
населеното място в допуснатия обхват.
Не е представено самостоятелно становище главния
архитект на общината по заявлението за допускане изработване на проекта за
изменение на ПУП. Ответникът заявява (л. 180 от делото), че становището на
главния архитект е изразено в т. 8 по Протокол № 17 от 16.06.2005 г. на ОбЕСУТ,
като председателстващ ОбЕСУТ.
С Писмо с изх. № АБ-94-В/175 от 14.07.2005 г. (л. 129
от делото) Кметът на Община Аксаково уведомява К.Й. и В.Р, че заявлението им от
15.06.2005 г. е гледано от ОбЕСУТ, както и за решението на ОбЕСУТ - Протокол № 17/23.06.2005 г., т. 17.8, като
е цитирано в цялост решението на ОбЕСУТ, посочено по-горе. Няма доказателства
за връчване на процесното писмо на К.Й. (известието за доставянето му се е
върнало с отбелязване, че пратката не е потърсена – л. 130-133 от делото). В.Р
е получила процесното писмо на 18.07.2005 г. – известие за доставяне на л. 135
от делото).
Ответникът сочи (л. 180 от делото), че именно с Писмо
с изх. № АБ-94-В/175 от 14.07.2005 г. (л. 129 от делото) Кметът на Община
Аксаково е допуснал изработването на проект за ПУП за УПИ VІІІ-236,346 в кв. 36
по плана на с. Слънчево, като съдът установява, че е спазен едномесечният срок,
регламентиран в чл. 135, ал. 3, изр. последно ЗУТ за допускане с мотивирано
предписание да се изработи проект за изменение на плана.
На 27.07.2005 г., със Заявление с рег. № АБ-94-В/227
(л. 10 от адм. пр.) В.Р и К.Й. като възложителите на проекта са поискали да
бъде разгледан и приет представеният от тях проект за ПУП, който предвижда
обособяване на два самостоятелни имота, като е посочено, че прилагат ПУП-ПРЗ
–графика.
Процесният проект за изменение на ПУП-ПРЗ е разгледан
от ОбЕСУТ - Протокол № 23/25.08.2005 г., като с решение по т. 23.7 (л. 12 от
адм. пр.) е приет представеният проект ПУП-ПРЗ за УПИ ХІV-236 и ХV-346 в кв. 36
по плана на с. Слънчево, с цел обособяване на два самостоятелни УПИ. ОбЕСУТ е
посочил, че следва да се обяви на заинтересуваните лица по реда на чл. 128, ал.
3 ЗУТ , като след изтичане на 14-дневен срок от съобщаването му, при липса на
постъпили писмени искания, предложения и възражения следва да се одобри със
заповед на Кмета на Община Аксаково. Тоест преди съобщаването на проекта за
изменение на ПУП, същият е разгледан от ОбЕСУТ – каквато възможност е
предвидена с действащата към 2005 г. редакция на нормата на чл. 128, ал. 2,
изр. последно ЗУТ. Освен че е разгледан процесният изработен проект за ПУП е и
приет от ОбЕСУТ.
За изработения проект за ПУП-ПРЗ за УПИ ХІV-236 и
ХV-346 в кв. 36 по плана на с. Слънчево в съответствие с чл. 128, ал. 3 ЗУТ са
уведомени К.Й. и В.Р – писмо с изх. № АБ-94-В/227/27.09.2005 г. (л. 13 от адм.
пр.), като е посочено, че проектът е изложен за разглеждане и им е дадена
възможност за възражения, предложения и искания по проекта в 14-дневен срок от
получаване на съобщението. Собственоръчно и В.Р, и К.Й. са заявили, съответно на
06.10.2005 г. и на 01.11.2005 г., че нямат възражения по проекта – л. 13 от
адм. пр.
В 14-дневен срок от изтичане на срока за възражения и
на двамата заявители на изменението, на 15.11.2005 г. е съставен Констативен
протокол (л. 16 от адм. пр.), според който не са постъпили писмени искания и
възражения.
Със Заповед № 774 от 01.12.2005 г. Кметът
на Община Аксаково одобрява изменението на действащия план на с. Слънчево, в
частта му относно кв. 36 за УПИ VІІІ-236,346, от който се обособяват два нови
УПИ – УПИ ХІV-236 и УПИ ХV-346, кв. 36, с препратка към ситуацията в
изработения ПУП-ПРЗ с червени, сини, черни и зелени линии, надписи и щрихи.
Заповедта е постановена след изтичане на срока за възражения, в който както се
посочи не са постъпили такива, респ. в едномесечния срок след изтичане на срока
за възражения не е разглеждан отново проектът за изменение на плана, който
проект е приет от ОбЕСУТ при Община Аксаково с решение по т. 23.7 по Протокол №
23/25.08.2005 г., като (л. 12 от адм. пр.), т.е. следва да се приеме, че
оспорваната заповед е постановена в 14-дневния срок по чл. 129, ал. 2 ЗУТ (в
редакция, действаща към 2005 г.)
Заповед № 774 от 01.12.2005 г. Кметът на Община
Аксаково е съобщена на В.Р и К.Й. – писмо с изх. № АБ-94-00/375 от 02.12.2005
г. (л. 22 от адм. пр.), на 06.12.2005 г. предвид известията за доставяне,
приложени на л. 19 и л. 21 от адм. пр. и не е оспорвана пред съда в
законоустановения 14-дневен срок. Заповедта е влязла в сила и е недопустимо
обжалването й като унищожаема, поради което и оспорващият отправя до съда
искане само за прогласяване на нищожността й.
Действащият за УПИ VІІІ-236,346 в кв. 36 по плана на
с. Слънчево ПУП-ПРЗ е одобрен със Заповед № 916/28.05.1987 г. на Председателя
на Изпълнителния комитет на Окръжен народен съвет – Варна (л. 156-160 от
делото). С този план на с. Слънчево процесният имот е урегулиран като УПИ VІІІ-236,346
в кв. 36, с предвидена една жилищна сграда в имота, свободно застрояване, еднотипна,
със сградите в съседните имоти.
С одобрения с оспорената заповед ПУП-ПРЗ, предвид
обяснителната записка и графичната част на плана (л. 9, 8, 2 и 1 от адм. пр.):
1.
се изменя плана
за регулация, като от съсобствения УПИ VІІІ-236,346 в кв. 36 по плана на с.
Слънчево се обособяват два самостоятелни УПИ, а именно УПИ ХІV-236 с площ 483
кв.м и УПИ ХV-346 с площ 483 кв.м;
2.
двата УПИ
запазват отреденото им с действащия ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №
916/28.05.1987 г. на Председателя на Изпълнителния комитет на Окръжен народен
съвет – Варна, предназначение - „за жилищно строителство“;
3.
определени са за
двата УПИ начинът и характерът на застрояване, а именно: предвидени са две
сгради, свързано застрояване между двата имота, при следните градоустройствени
показатели за зоната – плътност на застрояването 40%, етажност – 3 ет., Кинт –
1,2, свободна дворна площ – 60% и минимална озеленена площ – 50%.
Основанията за нищожност на
административните актове са същите, както и за унищожаемостта им, с разликата,
че при нищожността юридическите факти, свързани с нарушаване на изискванията за
законосъобразност на акта, изключват въобще възникването на целените с акта
правни последици. Следва да се установи по делото дали е налице съществено,
тежко и основно нарушение на изискванията по чл. 146 АПК за законосъобразност
на акта, за да се направи извод за основателността на жалбата с искане за
прогласяване на нищожност на акта.
Настоящият състав на съда намира, че
оспореният акт е издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му,
респ. в този аспект не е нищожен. Съгласно чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 136,
ал. 1 от ЗУТ, заповедите за одобряване изменение на ПУП се издават от кмета на общината.
В случая оспореният акт е издаден именно от Кмета на Община Аксаково, който се
явява териториално, материално и времеви компетентният орган да постанови
заповед за изменение на ПУП-ПРЗ за процесния имот в с. Слънчево, община
Аксаково.
С оглед спецификата на оспорения акт и предвид
обстоятелството, че от преписката по издаване на акта стават ясни юридически
факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право и
предвид наличието на изискуемата от закона писмената форма за акта, съдържащ
необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, установената форма за издаване на
административния акт е спазена. Властническото волеизявление за одобряване на
изменението на устройствения план е обективирано по предписания от закона
начин, а именно със заповед на Кмета на Община Аксаково, препращаща към приложените
към нея обяснителна записка и графични материали, представляващи самия план.
Наличието на мотивирано волеизявление, което дава възможност да се
индивидуализират в достатъчна степен разпоредените с акта права и задължения,
респ. наличието на разбираемо изразена воля на органа, обосновават извода за
липса на основания за нищожност или унищожаемост на акта поради нарушение на
изискванията за формата на акта.
Като правни основания за издаване на заповедта са
посочени чл. 128, ал. 3 и чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ и
чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, а като фактически – решението на ОбЕСУТ по т. 23.7 от
Протокол № 23/25.08.2005 г. Липсва нарушение относно формата на
административния акт, което да е особено съществено и да опорочава
волеизявлението на административния орган и да го прави нищожно или унищожаемо.
При постановяване на оспорения административен акт не
са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да обосновават неговата нищожност.
Административният акт, с който се допуска изработване
на проект за изменение на ПУП е самостоятелен и пороците му не се отразяват на
законосъобразността на крайния административен акт, с който се одобрява проектът
за изменение на плана. Мотивираното предписание по чл. 135, ал. 3 ЗУТ да се
изработи проект за изменение на плана е само една от материалноправните
предпоставки за одобряването на проекта за изменение на плана. За преценката
обаче на законосъобразността на акта за одобряване на проекта за изменение на
плана е без значение законосъобразността на мотивираното предписание за
изменение на плана, доколкото същата може да е предмет на самостоятелно
оспорване пред съда.
Въз основа на предварително произнасяне на ОбЕСУТ –
Решение по т. 17.8 по Протокол № 17/16.06.2005 г. по искането за изменение на плана
по заявлението на В.Р и К.Й.,*** на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ е разрешил да
се изработи проект за изменение на плана – писмо АБ-94-В/175/14.07.2005 г. (л.
129 от делото), което е съобщено на заинтересованите лица по чл. 131 ЗУТ.
Обстоятелството, че К.Й. не е получил съобщението, не обуславя наличието на
порок, обуславящ нищожност или унищожаемост на оспорваната заповед, предвид
посоченото по-горе за самостоятелния характер на административния акт по чл.
135, ал. 3 ЗУТ, с който акт се допуска изработване на проект за изменение на
плана.
След представяне на проекта за изменение на ПУП-ПРЗ за
УПИ VІІІ-236,346 в кв. 36 по плана на с. Слънчево в общината, същият надлежно е
разгледан и приет от ОбЕСУТ на основание чл. 128, ал. 7 ЗУТ – т. 23.7 по
Протокол № 23/25.08.2005 г., съобщен на заинтересуваните лица, както изисква
разпоредбата на чл. 128, ал. 3 от ЗУТ и им е предоставена възможност за писмено
възражение. Оспорената заповед е издадена в съответствие с чл. 129, ал. 2 ЗУТ,
след като проектът за изменение на плана е разгледан и приет от ЕСУТ при Община
Аксаково и е изтекъл срокът за възражения.
Според посочената в заповедта за одобряване на изменението
на ПУП-ПРЗ за УПИ VІІІ-236,346 в кв. 36 по плана на с. Слънчево като правно
основание разпоредба на чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ, разгледана във връзка с чл.
134, ал. 2 ЗУТ, влезлите в сила ПУП могат да се изменят, когато настъпят
съществени промени в обществено-икономическите и устройствените условия, при
които е бил съставен планът. В случая предмет на одобреното изменение на
ПУП-ПРЗ е единствено имотът на възложители на процесното изменение –
оспорващият и В.Р. Доколкото действащият план е одобрен 1987 г., т.е. преди
промяната на обществено-икономическите условия след 1989 г. и преди закупуване
на имота от оспорващия и от В.Р, поради което съдът установява наличието на
посоченото в оспорената заповед основание за изменение на плана.
Не са налице радикални пороци, които да обуславят
невалидност на оспорения акт, респ. нищожността му.
Не се установява противоречие с материалноправните
разпоредби, което да се определя като „особено тежко”, доколкото такова би
било, ако актът не е издаден въобще въз основа на закон или подзаконов нормативен
акт и последиците от издадения акт са напълно нетърпими за правовия ред. Не се
установява пълна липса на предпоставките за издаване на оспорения акт. Оспореният
административен акт не е лишен от законова опора – издаден е въз основа на
предвидената за това възможност в ЗУТ, не е издаден и при пълна липса на
условията (предпоставките), визирани в хипотезата на приложимата
материалноправна разпоредба – чл. 134, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗУТ.
Няма данни правомощието на органа да се издаде
оспореният акта да е упражнено за постигане на цел, различна от
законоустановената, респ. не е налице порокът превратно упражняване на власт.
Доводите на оспорващия за незаконосъобразност на
заповедта в обжалваната й част, с която е одобрено изменението на плана за
застрояване са неоснователни и не обуславят извод за нищожност на оспорения
акт, предвид следните съображения:
Разпоредбата
на чл. 21, ал. 4 ЗУТ (в редакция, действаща към 2005 г.) изисква свързано ниско
застрояване да се допуска при съгласие на собствениците на съседните УПИ, в
които се установява свързаното застрояване. В случая става въпрос за разделяне
на един имот на два УПИ, като преди разделянето е предвидено свободно
застрояване на една сграда в имота, а след разделянето на два УПИ е предвидено
свързано застрояване между вече съседните УПИ. Доколкото искането за изменение
на действащия ПУП изхожда от двамата съсобственици на УПИ VІІІ-236,346, а и
именно двамата съсобственици са внесли за одобряване проекта за изменение на
плана, обективиращ желанието им, респ. съгласието им за установяване на
свързано застрояване, то липсата на изрично съгласие като самостоятелен
документ не обуславя нищожност на оспорваната заповед. Нещо повече – изрично Й.
е вписал на 01.11.2005 г. при получаване на съобщението за изработения проект
за ПУП-ПРЗ, че няма възражения по проекта. Изискването за нотариално заверено
писмено съгласие на собствениците на съседните УПИ, в които се установява
свързаното застрояване е въведено с последващи редакции на нормата на чл. 21
(сега ал. 5) ЗУТ и се явява неприложимо за процесния казус.
Както се посочи актът по чл. 135, ал. 3 ЗУТ за
допускане да се изработи проект за изменение на плана и актът по чл. 129, ал. 2 ЗУТ за одобряване на изменението на плана са самостоятелни и подлежат на самостоятелно
обжалване. Дори и да е незаконосъобразен първият акт, то това не влече
непременно нищожност на втория. В случая е налице произнасяне от ОбЕСУТ
предварително по искането за изменение на плана, като експертният съвет е бил
председателстван от главния архитект на Община Аксаково. Главният архитект е
изразил становището си по поисканото изменение пред ОбЕСУТ, а кметът е допуснал
да се изработи проект за изменение на плана въз основа на становището на
ОбЕСУТ, който експертен съвет включва не само главния архитект, а и други
специалисти. Предвид изложеното неоснователно липсата на изрично писмено
становище на главния архитект за законосъобразност на искането се сочи от
оспорващия като основание за нищожност на заповедта в оспорваната й част.
Неоснователно оспорващият изтъква като довод в
подкрепа на твърденията си за нищожност на обжалвания акт и липсата на
допускане да се изработи проект за изменение на плана. В случая е налице
допускане от кмета на Община Аксаково – писмо с изх. № АБ-94-В/175/14.07.2005
г. (л. 128 от делото). Действително процесното писмо не е с наименование
„мотивирано предписание“ за допускане изработването на проект за изменение на
плана, но по своята правна същност представлява именно акт по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с който се допуска изработване на проект за ПУП, предписано е
представянето на проект за ПУП, който да е в съответствие с Наредба № 8, както
и че се спира действието на действащия план за населеното място в допуснатия
обхват.
Действително е допуснато изработване на проект за изменение
на ПУП-ПР, а е одобрен ПУП-ПРЗ. Този факт обаче в случая не представлява
съществено нарушение на материалноправните норми, обуславящо нищожност на
заповедта за одобряване на плана.
Доколкото за имота, за който е поискано изменение на действащия
ПУП, одобрен 1987 г. за обособяване на два самостоятелни УПИ, то недопустимо би
било изменението само на ПР, без да се измени ПЗ. Съгласно чл. 15, ал. 8 ЗУТ строителство
в урегулирани поземлени имоти, чиито граници се променят с плана за регулация
по реда на ал. 3, не се разрешава, когато в резултат на изменението на плана за
регулация планът за застрояване за съответните УПИ е в противоречие с
действащите устройствени правила и нормативи. Действащите устройствени правила
и нормативи (чл. 21, ал. 1 ЗУТ) предвиждат възможност с плана да се установяват
два начина на застрояване в съседни УПИ – свободно и свързано. Тоест действащите
устройствени правила и нормативи не допускат разполагане на една сграда в две
УПИ, поради което, за да се допусне обособяването на два отделни УПИ в случая
се изисква и изменение на плана за застрояване, като искането за обособяване на
два отделни УПИ следва да се разглежда като искане за изменение както на
ПУП-ПР, така и на ПУП-ПЗ. (Следва да се посочи, че приложената към искането за
изменение скица-предложение е изготвена само върху действащия ПУП-ПР и неправилно
не отразява предвижданията на действащия ПУП-ПЗ, одобрен 1987 г., като този
факт е следвало да бъде съобразен най-малкото от ОбЕСУТ при допускане на
изменението на плана.)
Несъстоятелно и нелогично е и въведеното от оспорващия
твърдение, че всъщност с оспорваната заповед въобще не е одобрен ПУП-ПЗ.
Съдържанието на разпоредителната част на заповедта ясно и недвусмислено сочи,
че е налице одобряване на ПУП-ПРЗ.
Предвид
изложеното одобряването на ПУП-ПЗ в случая, намира своето правно основание в
ЗУТ, а и не е била оспорена заповедта с искане за отмяната й като унищожаема в
14-дневния срок от получаване на съобщението за издаването й.
Липсата в случая на данни по административната
преписка по одобряване на процесното изменение на ПУП на извършени инженерно-геоложки
и хидрогеоложки проучвания за общата устойчивост на територията и пригодността
й за строителство – изискване по чл. 103, ал. 6 ЗУТ, не обуславя нищожност на
заповедта в оспорваната й част. Следва да се има предвид, че това е изискване
при изработване на общи и подробни устройствени планове, а в случая става
въпрос за изменение на вече изработен ПУП, а и не е налице съществена промяна в
предвижданията по отношение на застрояването като обем и засягане на
територията, което да изисква извършването на самостоятелни проучвания за общата
устойчивост на територията и пригодността й за строителство. Следва да се има
предвид и че не е и изискано с мотивираното предписание представянето на
резултатите от инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания за общата
устойчивост на територията и пригодността й за строителство.
Спецификата на процесния проект за изменение на ПУП (обособяването
от един УПИ на два отделни УПИ и установяване на свързано застрояване между
двете УПИ) и доколкото и компетентният да допусне изработването на проекта за
изменението не е изискал с мотивираното предписание по чл. 135, ал. 3 ЗУТ
съгласуване съгласно чл. 128, ал. 3 ЗУТ на процесния проект за ПУП от заинтересуваните
централни и териториални администрации, а при необходимост - и със
специализираните контролни органи и експлоатационните дружества, по реда на чл.
121, ал. 2 ЗУТ, не следва да се приема, че липсата на такова съгласуване
обуславя нищожност на оспорваната заповед. Липсата на въпросното съгласуване би
могла да бъде преценявана в аспект унищожаемост, а не нищожност на заповедта за
одобряване на изменение на ПУП-ПЗ.
По отношение възражението на оспорващия за
противоречие на оспорваната заповед с изискванията по чл. 19, ал. 1, т. 4 ЗУТ
за площ и лице на имота, то подобно възражение е от значение за преценката за
законосъобразността на одобрения ПУП-ПР, а не на ПУП-ПЗ. В случая обаче Заповед
№ 774 от 01.12.2005 г. Кметът на Община Аксаково е влязла в сила и в настоящото
производство се разглежда само искането за обявяване на нищожност единствено в
частта на одобрения ПУП-ПЗ, не и по отношение одобрения ПУП-ПР. Изложеното се
отнася и до възражението на оспорващия за неуведомяването му за правилата,
непозволяващи делбата на имота.
Възраженията на оспорващия, че е използвана
„неосведомеността“ му и че е променена волята му не представляват основания за
прогласяване на нищожността на оспорвания акт. Не са налице данни оспорващият
да не е имал възможност да положи дължимите усилия да защити правата си в хода
на проведеното административно производство.
Гореизложеното обуславя извод, че така одобреното
изменение на ПУП-ПЗ за УПИ VІІІ-236,346 в кв. 36 по плана на с. Слънчево се
явява одобрено при липса на особено съществено противоречие с материалноправните
разпоредби. За да може порокът
"противоречие с материалноправни разпоредби" да обоснове нищожност, е
необходимо предметното съдържание на разпореждането, което е инкорпорирано в
акта, да е в противоречие със закона, като нарежда извършването на едно явно
престъпление или административно нарушение или явно невъзможни положения. Не се
установява в случая административният акт да е лишен от законова опора
(основание) – да не е издаден нито въз основа на нормативна норма, а да засяга
права на своите адресати. Не се установява изпълнението на акта да е юридически
невъзможно. Не се установява и актът да е издаден при пълна липса на условията
(предпоставките), визирани в хипотезата на приложимата материалноправна разпоредба.
Нищожни са актовете, издадените без каквото и да е нормативно основание (т.е.
при пълна липса на условията и материалноправните предпоставки, визирани в
съответната правна норма) или при грубо нарушение на императивни норми с
характер на основни правни принципи.
Не е налице съществен порок на формата, който
практически да се приравнява на липса на форма и до липса на волеизявление.
Налице са мотиви, обосноваващи волеизявлението, което е изразено в
разпоредителната част на оспорвания акт.
Не е налице нищожност и поради наличие на нарушение на
административнопроизводствените правила, доколкото в случая не се установява
нарушение на въпросните правила, което нарушение да води до липса на
волеизявление.
Не се установява процесният одобрен план за застрояване
да е издаден за постигане на цел, различна от законоустановената, или целта да
не би могла да се постигне с никакъв акт, респ. не е налице порокът превратно
упражняване на власт.
В случая не се установяват такива пороци.
Направеният извод за неоснователност на жалбата с
искане за обявяване на нищожността на оспорената заповед обосновава
отхвърлянето й.
С оглед изхода на спора, право на разноски съгласно
чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК имат ответникът и заинтересованата страна по делото,
за които оспореният акт е благоприятен. В полза на Община Аксаково следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв., определени от съда в
съответствие с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ
и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът съобрази броя на
проведените съдебни заседания по делото (2 бр.), фактическата и правна сложност
на делото и процесуалните действия, извършени от юрисконсулта, представляващ
ответника по делото (представяне на становища по доказателствените искания на
оспорващия, доказателства по указване на съда, писмени бележки). Заинтересованата
страна претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 600 лева, за което са представени доказателства за реалното му заплащане в
брой. Следва да се уважи искането на заинтересованата страна в претендирания
размер.
На основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК,
Административен съд - Варна
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
искането
на К.Т.Й., ЕГН **********,*** за обявяване на нищожността на Заповед № 774 от
01.12.2005 г. на Кмета на Община Аксаково в частта на одобреното изменение на ПУП-ПЗ за УПИ VІІІ-236,346, в кв. 36 на действащия план на с. Слънчево, община
Аксаково.
ОСЪЖДА К.Т.Й., ЕГН **********,***, да заплати на Община Аксаково сумата в размер на 120
(сто и двадесет) лева, представляваща направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА К.Т.Й., ЕГН **********,***, да заплати на
Е.И.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, сумата в размер на 600 (шестстотин) лева,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за постановяването му, пред ВАС на РБ с касационна жалба.
СЪДИЯ: