№ 87
гр. Търговище, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Йоханна Ив. А.
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. А. Гражданско дело №
20213530101151 по описа за 2021 година
Производството е по предявен иск с правно основание чл. 200,ал.1 от КТ и чл. 86,ал.1
от ЗЗД при участието на ЗАД”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” -трето лице
помагач на ответника.
Ищцата ЮЛВ. ЕРД. ХЮС. от гр.Разград, действаща чрез процесуален представител и
съдебен адресат адв.Д.Д. -САК, твърди в исковата молба, че между нея и ответното
дружество „Шишеджам аутомотив България” ЕАД гр.Търговище съществувал валидно
сключен трудов договор № 14390/01.10.2019г., по силата на който ищцата била назначена на
длъжност „работник-обработка на стъкло”.Излага, че на 03.06.2020г. си явила на работа за
втора смяна, която трае от 08,00ч. до 16,00ч. и на работното си място-„Станция за
дообработка-Голф”, която станция представлява поточна линия, от единия край на който се
подава стъкло, което се обработва от робот по средата на линията, след което се придвижва
по лента към другия й край, в който работели ищцата и неин колега, като работата им е била
да поемат стъклото и да го поставят на рафт. Сочи, че на посочената дата машината често се
повреждала и спирала, след което пак започвала да се движи.При поемане на едното от
стъклата, ищцата усетила остра болка и разбрала, че показалецът на лявата й ръка е захванат
между лентата и въртящият се елемент под нея, в близост до напречен метален елемент,
като вследствие попадането на пръста й в движещите се елементи на машината, ищцата
получила травматична ампутация на дисталната фаланга на втория пръст на лявата ръка.
Излага още, че след инцидента колегите й се погрижили за нея, като пръста й бил превързан,
а след това била откарана до спешния център на МБАЛ „Св. Иван Рилски-Разград” АД.
Посочва, че вследствие на получената травма се наложило да ползва дългосрочно болнични
за временна неработоспособност от 03.06.2020г., като последното решение на ТЕЛК
1
болничните й били зачетени до 05.04.2021г. Сочи, че работодателят й не е проявил никаква
инициатива във връзка с инцидента, поради което ищцата сезирала ТП НОИ и след
извършената проверка на случая, осигурителният орган обявил злополуката за трудова с
Разпореждане № 5104-25-4 от 05.03.2021г. Твърди, че претърпяната трудова злополука я
променила негативно, като все още периодично изпитва болка в ампутирания пръст, чувства
се неловко, когато е сред хора, като има усещането, че всички гледат осакатената й ръка и
това усещане се проявява особено в случаите, когато се храни на една маса с други хора;
имало е и случаи, в които се принуждавала да носи ръкавица, за да прикрие ампутирания си
пръст, а емоционално травмиращо за нея е осъзнаването на факта, че това увреждане е за
цял живот.Като излага посочените обстоятелства, ищцата приема, че инцидентът от
03.06.2020г. е трудова злополука, при която е получила ампутация на дистална фаланга на
втори пръст на лявата ръка с изразени възпалителни промени по типа на Морбус Зудек и
тежкостепенни контрактури на I-III пръсти на лявата ръка, като са нарушени основни
захвати, при което приема, че полученото увреждане отговаря на средна телесна повреда ,
при което за нея е налице правен интерес да предяви настоящия иск за присъждане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 17000лв.(увеличен до
размер от 24 000лв. в съдебно заседание от 27.01.2022г. по реда на чл. 214 от ГПК) , ведно
със законната лихва от 03.06.2020г. до изплащане на задължението, претендира разноски. В
съдебно заседание претенциите се поддържат от процесуалния представител на ищцата адв.
Д.Д. –САК, който поддържа предявения иск и пледира за уважаването му изцяло,
претендира разноски; въвежда възражение по чл. 78,ал.5 за прекомерност на
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответника, действащ
чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.Я.А.-САК, предявените искове се
оспорват, като неоснователни. Не се оспорва наличието на трудово правоотношение между
страните, но претенциите се оспорват изцяло по довод от проявена от ищцата груба
небрежност, нарушавайки нормативно определени правила за работа и пренебрегвайки
изискванията за безопасност, въпреки че е била запозната с тях и й е проведен инструктаж,
като се твърди, че ищцата сама е отрязала върховете на ръкавиците, с които работи и това е
станало причина за получената травма от злополуката, при което приема, че отговорността
на работодателя в този случай следва да бъде намалена до степен на пълно изключване. В
условията на евентуалност оспорва и дължимостта на обезщетението, претендирано от
ищцата, което се счита силно завишено и не отговарящо на критериите за справедливост,
като в евентуалност се иска приспадане на сумата от 522,06лв.-изплатени бонуси от
работодателя по време на временната неработоспособност на ищцата от присъденото
обезщетение; оспорва се и претенцията за законна лихва от датата на увреждането, излагат
се подробни съображения; иска се отхвърлянето на иска изцяло, претендират се разноски.В
съдебно заседание възраженията се поддържат от процесуалния представител на ответника,
който пледира за отхвърлянето на иска, а в условията на евентуалност-за определяне на
обезщетение в минимален размер при отчитане на значителен процент съпричиняване на
вредоносния резултат от ищцата, като поддържа, че макар да не е установено по делото
2
обстоятелството ,че ищцата е изрязала върховете на пръстите на ръкавиците си, то тя е
следвало да знае как да работи с машината след провежданите й инструктажи, а следва да се
отчете и фактът, че доминантна е дясната й ръка, а не увредената такава, поради което
увреждането няма да повлияе значително на живота й; претендира разноски.
В депозиран писмен отговор от ЗАД”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”
гр.София, чрез Благой Анков-гл. юрисконсулт, конституиран като трето лице-помагач на
ответника, се изразява становище за неоснователност на иска, обосновано с доводи за груба
небрежност на ищцата, довела до увреждането, оспорва се и размерът на претенцията, като
завишен, излагат се подробни съображения.В съдебно заседание третото лице-помага не
изпраща представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните по делото, че между ищцата и ответника е било налице
валидно трудово правоотношение, като видно от трудов договор № 14390/01.10.2019г.,
ищцата била назначена в ответното дружество на длъжност „работник-обработка на стъкло”
с месечно трудово възнаграждение в размер на 738лв., като от Допълнително споразумение
към трудовия договор от 01.04.2020г. се установява, че трудовото възнаграждение на
ищцата е увеличено на 820лв.месечно.Не е спорно и обстоятелството ,че на процесната дата-
03.06.2020г. по време на работа, ищцата е получила травматично увреждане - ампутация на
дистална фаланга на втори пръст на лявата ръка, травмирани били и съседните два пръста
на лявата ръка.Видно от Разпореждане № 5104-25-4 от 05.03.2021г. на ТП НОИ Търговище,
на осн. чл. 60,ал.1 от КСО, посочената злополука е приета за трудова злополука по чл.
55,ал.1 от КСО, като няма твърдения или доказателства разпореждането да е обжалвано, при
което следва да се приеме, че същото е влязло в законна сила.От представения към
посоченото разпореждане Протокол № 5103-25-2/02.03.2021г. на ТП НОИ Търговище се
установява, че определената комисия е извършила разследване на процесната злополука,
като в т. VIII е посочено, че по писмени обяснения на пострадалата, преди започване на
работа тя е изрязала връхчетата на пръстите на ръкавиците, с които работи, които ръкавици
са й били големи и стърчали, поради което тя се страхувала да не се хлъзгат стъклата в
ръцете й. В т. IX и т.X са посочени допуснатите нарушения , сред които е посочено, че тъй
като на работничката са били предоставени ръкавици, които са й били големи,
работодателят е нарушил чл.7,т.1 от Наредба № 3 за минималните изисквания за безопасност
и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на
работното място, а в представената инструкция за безопасност при работа с работна станция
за обработка на предни автомобилни стъкла-станция Голф, е посочено, че се използват
лични предпазни средства, но не е определено какъв вид са изискващите се за работа лични
предпазни средства и срещу какви опасности защитават работещите, с което е нарушен чл.
166,ал.3,т.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работно то оборудване. В т.X от
същия е посочено, че лицата, допуснали нарушения са „Шишеджам Аутомотив България”
3
ЕАД гр.Търговище в частност управителите на дружеството и лицето, отговарящо за ЗБУТ в
дружеството. С оглед направено доказателствено искане, съдът е изискал писмените
обяснения на ищцата, дадени в производството по установяване на трудовата злополука, от
които се установява, че същата не е твърдяла да е отрязала връхчетата на пръстите на
ръкавиците си, а само, че е търсела нож, за да ги отреже, поради което съдът приема, че не е
установено по делото връхчетата на пръстите на ръкавиците на ищцата да са били изрязани
преди злополуката. От представената от ответника документация се установява, че при
постъпването на работа, на ищцата е проведено обучение, провеждан е и периодичен
инструктаж на ищцата , последният от които, на 18.05.2020г.от представения КТД № 303,
Приложение № 14/12.07.2019г. се установява, че в чл. 36,ал.2 е уговорено, че работодателят
сключва застраховка съгл. Наредбата за задължително застраховане на работниците и
служителите за риска „трудова злополука” и в съответствие с корпоративните процедури за
„най-ефективен” доставчик на услуга. Не е спорно по делото, че работодателят е сключил
посочената застраховка с третото лице-помагач на ответника ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП, а това се установява и от представената по делото застрахователна
полица № 3607190710Р000431 със срок на валидност от 06.10.2019г. до 05.10.2020г. и
застрахователна полица № 3607200710Р000474 със срок на действие от 06.10.2020г. до
05.10.2021г. От представената от ответника декларация за съответствие на използваните в
предприятието на работодателя ръкавици се установява, че същите са безшевни памучни
ръкавици с ластичен маншет, бял цвят и с размер 8 и 10.Писмени доказателства за
твърденията на ответната страна за това, че на работното място на ищцата в деня на
злополуката са били налични и ръкавици с размер, по-малък от посочените 8 и 10, по делото
не са представени. От заключенията по назначената СТЕ и допълнителна СТЕ, оспорени от
ответника, които съдът кредитира като безпристрастни, компетентни и отговарящи на
поставените задачи се установява, че ръкавиците, които е носела ищцата по време на
злополуката не биха я предпазили от увреждането при попадане на пръстите й между
лентата и ролките под нея, независимо дали са били с изрязани връхчета, като в случай, че
ръкавиците са били по-големи от нейния размер, това обстоятелство увеличава риска от
увреждане поради това, че при по-големи ръкавици, връхчетата им стърчат, което създава
риск от захващането им от машината, а от допълнителното заключение се установява, че
ръкавиците с размер 8 и 10 са големи за ръката на ищцата, а наличието на ластичен маншет
на ръкавиците в областта на китката, обуславя невъзможност на ищцата да изтегли ръката
си от ръкавицата, за да предотврати увреждането.В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че ръкавиците с размер 8 и 10 са с 1см, респ. 1,5см. по-големи от ръката на
ищцата.
От приложената по делото медицинска документация се установява, че след
злополуката, ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност, за което са й
издавани болнични листове и ЕР ТЕЛК Разград за периода от 03.06.2020г. до 05.04.2021г.,
съгл. ЕР ТЕЛК № 0229 от 056 от 05.04.2021г. От заключението по назначената СМЕ,
неоспорено от страните ,което съдът кредитира изцяло като компетентно, безпристрастно и
отговарящо на поставените задачи се установява, че на 03.06.2020г. по време на работа, след
4
попадане на лявата ръка между движеща се лента и въртящи се елементи под нея, ищцата е
получила травматична ампутация на втори пръст на лявата ръка на ниво дистална фаланга,
контрактури (деформация) на I-III пръст на лявата ръка със затруднена хватателна
функция.Травматичната ампутация на дисталната фаланга на втори пръст на лявата ръка на
ищцата с контрактурите на I-III пръст е довело до трайно затрудняване движението
(хватателната функция) на лявата ръка, които контрактури и затруднена хватателна функция
на лявата ръка изискват продължителна рехабилитация и физиотерапия, установени при
освидетелстването на ищцата в ТЕЛК Разград на 05.11.2021г. с призната причинна връзка
между трудовата злополука и получените увреждания.По време на инцидента, след него и
занапред, ищцата ще търпи силни болки и страдания.Посочено е още, че доминантната ръка
на ищцата е дясната ръка.В съдебно заседание вещото лице уточнява, че ръката на ищцата
вече е доста възстановена, но хватателната функция на лявата ръка занапред ще бъде леко
увредена, като в рамките на средните телесни повреди, увреждането на ищцата е от средна
степен и ищцата ще има затруднения занапред при ежедневни елементарни битови
дейности-хранене, боравене с прибори , като това състояние ще е до живот, а вследствие на
травматичната ампутация на фалангата, ищцата ще има болки в областта на чукана в
продължение на 3-5 години, особено при студено и влажно време.От ЕР ТЕЛК №91572 от
212 от 05.11.2021г. изд. от МБАЛ Разград се установява, че на ищцата е определена
временна неработоспособност за три години с 50% трайно намалена работоспособност,
което обстоятелство се посочва и от вещото лице, и следва да бъде съобразено от съда като
ново обстоятелство, настъпило в хода на процеса.
От приетото заключение по назначената Съдебно-икономическа експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като компетентно и отговарящо на
поставените задачи се установява, че на ищцата са били издадени дванадесет болнични
листове за периода от 03.06.2020г. до 05.04.2021г., през който период същата е била в
непрекъснат отпуск, като работодателят е изплатил на ищцата за първите три дни
неработоспособност 71,96лв., а ТП НОИ е изплатил на ищцата обезщетение за временна
неработоспособност в общ размер от 6337,98лв.Работодателят е изплатил на ищцата и сума
в нетен размер от 462,98лв. месечни бонуси за постигнати резултати, регламентирани в
КТД.Вещото лице посочва още, че липсват данни на ищцата да са изплащани
застрахователни обезщетения или такива от доброволни фондове.
По делото са събрани и гласни доказателства.От показанията на св.М.Л.Ю.-началник
смяна, се установява, че същата не е била очевидец на злополуката с ищцата.Същата твърди,
че никой от работниците не се е оплаквал, че ръкавиците му са големи.Твърди, че при тях
има различни размери ръкавици, като посочва размери S, M, L, XL.Св. И.Б.И.-техник
производство, твърди, че също не е бил очевидец на инцидента с ищцата.Излага, че в
неговите задължения е осигуряването на материалите за безопасност на работниците, като
също твърди, че ищцата не е идвала при него с оплакване, че няма неин размер ръкавици,
или че ръкавиците й са големи.Този свидетел твърди, че размерите на ръкавиците са M, L
XL. И двамата свидетели твърдят, че ищцата е десничарка, т.е., че доминантната й ръка е
5
дясната, като първата свидетелка твърди, че ищцата пише с дясната си ръка, а вторият
свидетел сочи, че ищцата подписва бланки с дясна ръка. Съдът, отчитайки обстоятелството,
че свидетелите са служители в ответното дружество, констатирайки и противоречията в
показанията им, относно размерите на ръкавиците и противоречието общо на показанията
им в тази част с представения от самия ответник документ, установяващ, че ръкавиците са с
размери 8 и 10( а не с размери M, L XL и пр.), приема, че не следва да кредитира
показанията им в тази част, но кредитира същите в частта относно наблюденията им за това,
че доминантната ръка на ищцата е дясната. От показанията на св. Х. Ф. Х. –съпруг на
ищцата, се установява, че в продължение на седем-осем месеца ищцата е търпяла силни
болки, като в началото е било нужно близките й да й помагат за елементарни нужди като
къпане например.Свидетелят твърди, че злополуката й се отразила много зле, като ищцата
отказвала да се среща с хора, срамувала се от ръката си и да борави с прибори на масата,
била в шок, а и до сега на публични места носи ръкавица на увредената ръка, защото се
срамува да не видят пръста й.Твърди още, че се налага той да готви и да сервира, както и да
пере и да простира, защото я боли ръката и не може да хване нищо.Св. А.С.- без родство с
ищцата твърди, че познава сина на ищцата от седем-осем години, а от две-три години са
приятели със семейството на ищцата.Твърди, че след злополуката в продължение на два-три
месеца съпругът й помагал в къщи, тъй като имат и малко дете, а когато се срещали в
заведение, например, ищцата постоянно криела ръката си и се срамувала, носела и
ръкавица, споделяла, че има болки. Съдът, като взе предвид, че първият свидетел е съпруг на
ищцата, приема, че следва да кредитира показанията му, като дадени от лице, имащо
продължителни ежедневни впечатления от състоянието й.Съдът кредитира показанията на
двамата свидетели относно притесненията на ищцата, като еднопосочни и непротиворечиви,
дадени въз основа на личните им наблюдения върху поведението й след злополуката.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
Ищцата твърди, че по време на изпълнение на трудовите си задължения, на
03.06.2020г. вследствие на трудова злополука, претърпяла неимуществени вреди, за
обезщетяването на които ангажира обективната отговорност на работодателя.Съгласно
разпоредбата на чл. 200,ал.1 от КТ, за вреди от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им, като отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност-чл. 201,ал.2 от КТ.По делото съдът приема за безспорно установено, че на
посочената дата 03.06.2020г. ищцата е претърпяла злополука, определена като трудова с
Разпореждане № 5104-25-4 от 05.03.2021г. на ТП НОИ Търговище, същото не е обжалвано
по реда на чл. 117 от КСО, влязло е в законна сила и има характер на индивидуален
административен акт относно наличието или не на трудова злополука от една страна, а от
6
друга представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК
за съдържащите се в него факти с обвързваща съда материална доказателствена сила
относно положителния факт на трудовата злополука, като елемент от фактическия състав на
чл. 200 КТ(в този см.Решение №109/2012 г. по гр.д. №622/2011г., ІV ГО на ВКС, Решение
№319/2010 г., по гр.д.№204/2009г, ІІІ ГО на ВКС). След като увреждането е настъпило в
резултат от трудова злополука, това обстоятелство поражда задължение за обезщетение от
страна на работодателя, който не дължи обезщетение на увредения от трудовата злополука
работник единствено в хипотезата на чл.201 ал.1 от КТ, т.е. когато пострадалия работник е
действал при условията на умисъл, или, както се посочи по-горе, не отговаря в пълен размер
за причинените вреди в хипотезата на чл.201, ал. 2 от КТ, когато пострадалия е действал при
условията на груба небрежност.По делото не е установено, а и не се твърдят действия на
ищцата при условията на умисъл, а относно твърденията за съпричиняване на вредоносния
резултат поради допусната от нейна страна груба небрежност, съдът приема следното: Както
многократно е разяснявано в трайната практика на ВКС, грубата небрежност по смисъла на
чл. 201, ал. 2 от КТ е предпоставка за компенсация на вредите при трудова злополука по
смисъла на чл. 200, ал. 1 от КТ, но не представлява критерий за определяне на
съотношението на тази компенсация, какъвто е единствено обективното съотношение
между приносите на работодателя и на пострадалия. Както изрично е посочено в решение №
291/11.07.2012 година, постановено по гр. д. № 951/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІV г.
о. при трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е
допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в
гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел -
поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на
дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма
(според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел-грижата,
която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва
работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и
на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на
дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя
може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност-липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите
степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата
злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване
на обезщетението.На следващо място, задължението на работодателя да осигури безопасни
и здравословни условия за изпълнение на трудовите задължения от страна на работниците
или служителите, не се изчерпва само с осигуряване на такива в началото на изпълнението
на задълженията, а включва и задължението му да поддържа съществуването им през цялото
време на изпълняването на работата. Последното се реализира и чрез осъществяване
7
задължението на работодателя за контрол за изпълнението на трудовите задължения на
работниците или служителите, свързани с осигуряването на безопасни и здравословни
условия на труд, като при установяването на такива да предприеме мерки, включително и
дисциплинарни за отстраняването на тези нарушения. Когато работодателят не предприеме
такива мерки, при наличието на постоянна практика нарушаваща правилата за безопасна
работа, при настъпила вследствие на това трудова злополука не се прилагат правилата на
грубата небрежност по чл. 201, ал. 2 от КТ - решение № 977/14.01.2010 година, постановено
по гр. д. № 298/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение № 157/24.06.2014
година, постановено по гр. д. № 6210/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и др.В
конкретния случай, видно от проведеното от НОИ разследване на трудовата злополука с
ищцата, проверяващите са констатирали допуснати нарушения именно от страна на
работодателя, като изрично е посочено в протокола към разпореждането, че лицата,
допуснали нарушения са „Шишеджам Аутомотив България” ЕАД гр.Търговище в частност
управителите на дружеството и лицето, отговарящо за ЗБУТ в дружеството.По делото не е
установено твърдението на ответника, че в процесния ден ищцата е изрязала връхчетата на
ръкавиците си, а само, че е искала да ги отреже, тъй като са й били големи и се страхувала да
не изпусне стъклата, които трябва да взема от лентата.В този смисъл, дори и да беше
установено, че ищцата е работила с изрязани връхчета на ръкавиците, това нейно действие
не би могло да се приеме за груба небрежност, а за действие по опазване имуществото на
работодателя като се избегне риск от изпускане на стъклата и тяхното увреждане,
изключващо съпричиняване на вредоносния резултат.От доказателствата по делото, а
именно-от гласните доказателства и СМЕ съдът приема за установено, че ищцата е работела
на процесната дата с ръкавици, които са й били големи, а това е създало предпоставка, респ.
по-висок риск за захващането на ръкавицата и пръста от лентата на машината, поради което
съдът приема, че неизпълнението на задължението на работодателя да осигури на
работниците си необходимите средства за защита, вкл. и в подходящ размер, е причина за
настъпилата трудова злополука, поради което възраженията на ответника и помагача му са
изцяло неоснователни, а предявеният иск е доказан по основание. Относно размера на
претенцията за обезвреда на претърпените от ищцата неимуществени вреди, съдът намира
следното: Съгласно трайната съдебна практика, размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, която не е абстрактно понятие,
след преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства - характер и
степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението
и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възраст на
увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира,
обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др.. Принципът за
справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице
за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от
трудовата злополука. Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички
доказателства, относими към тези правно-релевантни факти и правилно да оцени тяхното
значение и тежест при определяне размера на обезщетението- Решение № 82 от 20.04.2021 г.
8
на ВКС по гр. д. № 1811/2020 г., III г. о., решение № 376/21.10.2015 г. на ВКС по гр. д. №
514/2012 г. на ІV г. о., решение № 832/10.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 593/2010 г. на ІV г.
о., решение № 449/16.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1393/2011 г. на ІV г. о., решение №
554/2012 г. по гр. д. № 266/2012 г. на ІV г. о., решение № 263 от 21.03.2017 г. по гр. д. №
627/2016 г. на ІV г. о., решение № 70/29.03.2016 г. по гр. д. № 5257/2015 г. на ІV г. о.,
решение № 251/21.12.2015 г. по гр. д. № 812/2015 г. на ІІІ г. о. и др.) и др. В случая, предвид
заключението на СМЕ, приложената медицинска документация и свидетелските показания,
получената травма е със средна тежест в рамките на средните телесни повреди, като с оглед
вида и естеството на увреждането- травматична ампутация на втори пръст на лявата ръка на
ниво дистална фаланга, контрактури (деформация) на I-III пръст на лявата ръка със
затруднена хватателна функция, довело до трайно затрудняване движението (хватателната
функция) на лявата ръка, които контрактури и затруднена хватателна функция на лявата
ръка изискват продължителна рехабилитация и физиотерапия, необходимата
продължителност на възстановяването- около 1 година, възрастта на ищцата- 43 години,
затрудненията занапред при ежедневни елементарни битови дейности-хранене, боравене с
прибори , като това състояние ще е до живот, обстоятелството ,че в вследствие на
травматичната ампутация на фалангата, ищцата ще има болки в областта на чукана в
продължение на 3-5 години, особено при студено и влажно време, а също така и
притесненията, неудобството и накърненото самочувствие на ищцата от вида на осакатената
й ръка, които също ще я съпътстват до живот, са негативни изживявания за ищцата, които на
осн. чл. 52 от ЗЗД следва да бъдат оценени по справедливост на сумата 20 000 лв.Относно
заявеното в условията на евентуалност искане на ответника за намаляване на присъдената
сума със сумата от 522,06лв.(бруто)-изплатени бонуси от работодателя по време на
временната неработоспособност на ищцата, съдът намира следното: Съгласно чл. 200, ал. 3
КТ от общия обем на вредата се приспада само обезщетението/пенсията, получени от
средствата на общественото осигуряване, а обезщетението за неимуществени вреди
компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага. Това
обезщетение, съответно неимуществените вреди, няма връзка с обезщетението по
общественото осигуряване, което компенсира загубата на трудовото възнаграждение,
представляваща имуществена вреда от вида на пропусната полза.Казано с други думи, на
намаляване би подлежало обезщетение, което включва и имуществени вреди(с цел
недопускане на неоснователно обогатяване), а такива не се твърдят и не са предмет на
делото.Освен това, ответникът не е доказал твърденията си, че посочената сума е изплащана
като помощ за ищцата, доколкото същата представлява уговорено допълнително
материално стимулиране в чл.33,т.2 от КТД(бонуси за постигнати резултати), поради което
възражението на ответника е изцяло неоснователно( в този см. Решение № 54 от 23.04.2019
г. на ВКС по гр. д. № 3649/2018 г., III г. о.). С оглед на всички изложени доводи съдът
приема, че предявения иск за обезвреда на претърпените от ищцата неимуществени вреди от
трудовата злополука от 03.06.2020г. е основателен и доказан до размер от 20 000лв. и
следва да бъде уважен до този размер, като за разликата до пълния предявен размер от
24 000лв. следва да се отхвърли, като неоснователен, на осн. чл. чл. 200,ал.1 от КТ.Относно
9
претендираната законна лихва върху обезщетението, съдът приема следното: Когато
задължението произтича от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана, т. е. той дължи от момента на настъпване на увреждането, а не от момента на
влизане в сила на съдебен акт за определяне размера на обезщетението, т. е. от момента на
изискуемостта на вземането, а не от момента на ликвидността му.В практиката е прието, че
посочените правила намират субсидиарно приложение и при отговорността на работодателя
за неимуществени вреди, причинени на работника/служителя вследствие на трудова
злополука или професионално заболяване, по силата на препращащата разпоредба на чл. 212
КТ, поради което съдът приема, че на ищцата следва да се присъди и законната лихва върху
определеното обезщетение от датата на деликта-03.06.2020г. до окончателното изплащане
на задължението, на осн. чл. 86,ал.1 във вр. с чл. 84,ал.3 от ЗЗД(в този см. решение № 221
от 16.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3869/2019 г., IV г. о. и решение № 217/25.07.2013 г. по
гр. дело № 1038/2012 г. на ВКС, IV г. о. ).
На осн. чл. 223,ал.1 от ГПК постановеното решение има установително действие в
отношенията на третото лице и насрещната страна, а това, което съдът е установил в
мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната,
на която помага или която го е привлякла, на осн. чл. 223,ал.2 от ГПК.
По разноските: и двете страни са претендирали разноски, като ищецът е направил
разноски в размер на 1 000лв. платено адв. възнаграждение, а ответникът-4 992лв.(с ДДС)
платено адв. възнаграждение, 30лв. депозит за СМЕ, 200лв. депозит за СТЕ и 200лв. за СИЕ,
като всяка от страните има право на разноски по съразмерност.Ищецът е въвел възражение
за прекомерност на платеното от ответника адв. възнаграждение, като в тази връзка, съдът
приема следното:Съгл. разпоредбата на чл. 7,ал.2,т.4 от НМРАВ, при интерес от 10 000 до
100 000лв. минималното адв. възнаграждение е 830лв. +3% за горницата над 10 000лв., или в
случая в размер на 1 130лв. , претендираното такова е в размер на 4992лв.Като счита, че
делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност и защитата е проведена по
един главен иск и една акцесорна претенция за обезщетение за забава, съдът приема, че
претендираното от ответника адв. възнаграждение е прекомерно и следва да се редуцира до
размер от 1 500лв., на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.При така определените разноски, ищецът има
право на разноски съобразно уважената част от исковете, или сума в размер на 833лв., на
осн. чл. 78,ал.1 от ГПК, а ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от
исковете, или в размер на 322,31лв., на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК, при което ответникът следва
да заплати на ищеца разноски в размер на 510,69лв., определени по съразмерност и
компенсация, на осн. чл. 78,ал.1 и ал.3 от ГПК.Ответникът следва да заплати по сметка на
РСТ държавна такса върху уважения иск в размер на 800лв., както и възнаграждение за
вещо лице в размер на 170лв. за СМЕ, на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК. На третото лице-помагач
разноски не се следват, на осн. чл. 78,ал.10 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
10
ОСЪЖДА „Шишеджам аутомотив България” ЕАД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Търговище, кв.Въбел, Индустриална зона, представлявано от А.К. и
Г.Г. заедно, да заплати на ЮЛВ. ЕРД. ХЮС. с ЕГН ********** от **************, сумата
от 20 000лв.(двадесет хиляди лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
трудова злополука от 03.06.2020г., ведно със законната лихва от 03.06.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, като за разликата над 20 000лв. и до пълния
предявен размер от 24 000лв., отхвърля иска, като неоснователен, на осн. чл. 200,ал.1 от
КТ.
НАМАЛЯВА като прекомерно адвокатското възнаграждение, платено от
ответника от 4 992лв.(с ДДС) на 1 500 лв., на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК.
ОСЪЖДА „Шишеджам аутомотив България” ЕАД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Търговище, кв.Въбел, Индустриална зона, представлявано от А.К. и
Г.Г. заедно, да заплати на ЮЛВ. ЕРД. ХЮС. с ЕГН ********** от **************,
разноските по делото в размер на 510,69лв., определени по съразмерност и компенсация, на
осн. чл. 78,ал.1 и ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Шишеджам аутомотив България” ЕАД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Търговище, кв.Въбел, Индустриална зона, представлявано от А.К. и
Г.Г. заедно, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Търговище
държавна такса върху уважения иск в размер на 800лв., както и възнаграждение за вещо
лице в размер на 170лв., на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК.
На осн. чл. 223,ал.1 от ГПК постановеното решение има установително действие в
отношенията на третото лице и насрещната страна, а това, което съдът е установил в
мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната,
на която помага или която го е привлякла, на осн. чл. 223,ал.2 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Окръжен съд – Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
11