С решение № 31 от 13.03.2008 г., постановено по гр.д.№ 378/2007 г., Момчилградският районен съд е отхвърлил предявения от Стойна Танчева Белидерова против Сава Ангелов Белидеров, иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата от 400 лева, ведно със законната лихва от 01.07.2007 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен. С решението си съдът е осъдил Стойна Белидерова да заплати на Сава Белидеров разноски по делото в размер на 100 лева. Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Стойна Танчева Белидерова, която чрез своя представител по пълномощие, го обжалва в срок. Счита, че постановеното решение е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при необоснованост на правните изводи и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Пред първата инстанция било депозирано искане за назначаване на съдебна експертиза, по което съдът не се бил произнесъл, поради което решението било постановено при непълнота на доказателствата и като такова се явявало необосновано. Счита, че предявения иск е основателен и доказан. Моли съда да отмени решението на районния съд и да уважи изцяло предявения иск. Въззиваемият Сава Ангелов Белидеров, чрез своя представител по пълномощие ,оспорва въззивната жалба. Излага съображения за недопустимост на така предявения иск и алтернативно – за неоснователност на иска. Счита, че не са налице предпоставките за уважаване на иск по чл.59 от ЗЗД, респективно, че решението на районния съд е правилно. Претендира разноски. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства, в това число и тези пред настоящата инстанция, и доводите на страните във връзка с предявения пред първоинстанционния съд иск, констатира следното: Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск от Стойна Танчева Белидерова срещу Сава Ангелов Белидеров, с правно основание чл.59 от ЗЗД, за сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на апартамент № 21, находящ се в гр.Момчилград, кв.11, жилищен блок № 11б, вх.Б, ет.3, за периода от 01.07.2007 г. до 24.09.2007 г., ведно със законната лихва от 01.07.2007 г. до окончателното изплащане на сумата. Не е спорно по делото, че към момента на завеждане на иска страните са съпрузи и водят дело за прекратяване на брака им, както и че са живели в апартамент № 21, находящ се в гр.Момчилград, кв.11, бл.11б, вх.Б. С нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 153, том І, дело № 795/1999 г. на районен съдия при Момчилградския районен съд, Сава Ангелов Белидеров и Стойна Танчева Белидерова са продали на сина им Анатолий Савов Белидеров процесния апартамент, като са си запазили вещното право на ползване върху имота. Не е спорно също така, че на 30.06.2007 г. след възникнал семеен скандал между страните по делото и по настояване на въззиваемия Белидеров въззивницата е напуснала жилището. Тези обстоятелства се установяват и от приложената като доказателство преписка вх.№ 780/2007 г. на Районна прокуратура – Кърджали, както и от показанията на разпитаната по делото свидетелка Емилия Андреева. Последната в своите показания установява също така, че въззивницата Стойна Белидерова е живяла у нея около три месеца, като не е плащала наем, а са си поделяли разходите за вода и отопление. Не се спори по делото, че след напускането на въззивницата Стойна Белидерова, въззиваемият Сава Белидеров е сменил патрона на входната врата на жилището, както и че на 24.09.2007 г. въззивницата е била допусната да живее отново в процесния апартамент. Пред тази инстанция са приети като доказателства – решение от 09.04.2008 г. по гр.д.№ 45/2008 г. на Момчилградския районен съд и издадена въз основа на същото заповед за защита от 09.04.2008 г., с която Сава Ангелов Белидеров е задължен да се въздържа от домашно насилие и е отстранен от съвместно обитаваното жилище, представляващо апартамент № 21, находящ се в гр. Момчилград, за срок от шест месеца. При тези доказателства съдът намира предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, за недоказан и като такъв – неоснователен. Съгласно чл.59, ал.1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В тази връзка по делото не са представени каквито и да са доказателства в подкрепа на твърденията на ищцата в поправената искова молба /л.15 от първоинстанционното дело/, че в резултат на лишаването й от ползването на процесния имот е била принудена да наеме недвижим имот и да заплати за процесния период свободен наем в размер на 400 лева, с която сума е обедняла. Напротив, от показанията на свидетелката Андреева се установява, че въззивницата не е плащала наем, което впрочем се признава и от последната в проведеното на 26.02.2008 г. пред районния съд съдебно заседание. От друга страна, по делото липсват каквито и да са доказателства за обогатяване от страна на въззиваемия Белидеров с процесната сума за сметка на въззивницата. Ето защо като е приел, че предявения иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД е недоказан и като такъв – неоснователен, районният съд е постановил едно правилно решение, което като такова следва да бъде оставено в сила. Що се касае до довода във въззивната жалба, че с непроизнасянето си по направено искане за допускане на експертиза първоинстанционният съд е постановил решението си при непълнота на доказателствата, то той е несъстоятелен. За въззивницата е съществувала възможността да ангажира считаните за нужни доказателства във въззивната инстанция, в това число и да поиска назначаването на експертиза, което последната не е сторила. При този изход на делото следва да се осъди въззивницата да заплати на въззиваемия направените пред тази инстанция разноски за адвокат в размер на 200 лева. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 31 от 13.03.2008 г., постановено по гр.№ 378/ 2007 год. по описа на Момчилградския районен съд. Осъжда Стойна Танчева Белидерова, с ЕГН **********, с адрес за призоваване – гр.Кърджали, бул.”България” № 53, бл.№ 2, ап.3 – чрез адв.Георги Белев, да заплати на Сава Ангелов Белидеров от гр.Момчилград, с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 200 лева. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател : Членове : 1.
2. |