Решение по дело №2270/2023 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1940/09.11.2023 г.

 

гр. Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд - Пловдив, ХХ състав, в открито съдебно заседание на единадесети октомври, две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дичо Дичев

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1. Христина Юрукова

                                                                            2. Мария Николова

при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурора Мирослав Йосифов, разгледа докладваното от съдия Юрукова касационно административнонаказателно дело № 2270 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Делото е образувано по касационна жалба на Х.Г.П., чрез адв. П., срещу Решение № 1390/10.08.2023, постановено по АНД № 2505/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) № серия К № 3600117, съгласно който на касатора е наложена „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Оспорват се констатациите на РС Пловдив в обжалвания съдебен акт като неправилни. Иска отмяна на съдебното решение и на потвърдения с него ЕФ.

Ответникът по касационната жалба - ОДМВР гр.Пловдив, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай на присъждане на такова в полза на жалбоподателя.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 След като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни оплаквания и доказателствата по делото, в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, Административен съд Пловдив установи:

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е ЕФ № серия К № 3600117, с който на Х.Г.П., е наложена „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за това, че на 30.04.2020г. в 07:19 часа в Път ІІІ-375км.32, гр. Пещера Пловдив, с МПС Шкода Рапид, регистрационен номер ****, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство при максимално разрешена скорост от 60 км/ч, при отчетен приспаднат толеранс минус 3% в полза на водача, е установена стойност на скоростта 88 км/ч или превишена стойност на скоростта 28 км/ч.

За да потвърди ЕФ, Районен съд Пловдив е приел, че са налице безсъмнени доказателства за извършено от страна на санкционираното лице административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. 

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Районният съд правилно е установил, че описаното в ЕФ административно нарушение – управление на МПС със скорост над разрешената в населено място, се потвърждава от писмените доказателства по делото. Обоснован е изводът, че извършеното нарушение е установено с одобрен тип техническо средство с оглед наличното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване. По отношение на местоположението на извършеното нарушение и заснетия лек автомобил е ясно и обосновано от мотивите на районния съд, че не са нарушени правата на защита, като е посочен километър 32 на извършването, където действа пътен знак „В2“ за допълнително ограничаване на скоростта. Възражението на касатора, че служебният автомобил не е бил на видимо място и това води до незаконосъобразност на административното наказание, е неоснователно, не разколебава и не опровергава доказателствената сила както на протокола, така и на снимковия материал. Правилни са изводите на РС  Пловдив за неприложимостта на чл. 80 и 81 от НК за изтекла погасителна давност.

Настоящата инстанция изцяло споделя и изводите на районния съд за законосъобразност на процесния електронен фиш. В случая безспорно се касае за осъществен състав на нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

При постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на процесуалните правила. Съдебният акт е подробно и обстойно мотивиран. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства. Правилно е приложен материалният закон. Отговорено е на възраженията в жалбата.

Обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно. Следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв., на основание  чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. с чл. 27е от Наредба за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

                                                  Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 1390/10.08.2023, постановено по АНД № 2505/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА Х.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Областна дирекция на МВР-град Пловдив сумата от 80 (осемдесет) лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                          

 

      2.