РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. София, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20221800900097 по описа за 2022 година
"Ц.М." ЕООД, ЕИК е предявил срещу Сдружение "Н.Б.Б.А.З.", ЕИК (НББАЗ) иск с
правно основание чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ, предявен като частичен за сумата от
50 000 лева – за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева, при пълен размер на
дължимото обезщетение от 90 000 лева, за причинени на ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на собствения му автобус марка „Сетра“, модел „С 315 ГТ ХД“ с
ДК № ВР 8760 ВТ, причинено в резултат на ПТП, настъпило на 07.11.2020 год. на път 161,
км 3.2 /гр. Б. – с. Л./, по вина на И.С.С. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Хайлукс“, с румънски регистрационен номер BV 07GMJ, със застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с румънски застраховател –
EUROINS ROMANIA ASIGURARE – REASIGURE S.A.(SCCV), с полица № R016H16DV
**********, валидна от 18.07.2020 год. до 17.07.2021 год., с кореспондент за територията на
Република България ЗД ,,Е.“АД, ЕИК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
07.11.2020 год. до окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
С исковата молба се твърди, че на 07.11.2020 год. на път 161, км 3.2 /гр. Б. – с. Л./
настъпило ПТП между лек автомобил марка „Тойота“, модел „Хайлукс“, с румънски
регистрационен номер BV 07GMJ, управляван от И.С.С. с ЕГН ********** и автобус марка
„Сетра“, модел ,,Ц 315“, с ДК № ВР 8760 ВТ. Твърди се, че ПТП било причинено по
изключителна вина на неправоспособния водач на автомобила „Тойота“ И.С., който
нарушил правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, загубил контрол над
1
управляваното от него МПС и реализирал ПТП с насрещно движещия се автобус.
Сочи се, че по случая било образувано досъдебно производство № 56/2020 год. по
описа на ОДМВР – С., преобразувано в сл.д. № 1/2021 год. по описа на ОСлО при СОП,
прокурорска преписка № 3326/2020 год. по описа на СОП, понастоящем висящо, по което
автобусът е бил иззет от разследващите органи като веществено доказателство.
Твърди се, че при катастрофата на автобуса били причинени значителни материални
щети – тотално е била увредена цялата му предна част, в т.ч. кормилна уредба, предно
окачване, деформация на шасито, броня, фарове, предно и странични стъкла, табло с
електронни уреди, борд-компютър и др. Посочените вреди възлизат на обща стойност над
80 000 лева, определена по средни пазарни цени на резервни части и труд за
възстановяването на щетите, като само стойността на резервните части е определена на 61
173 лева от експерт-оценител, на който ищецът възложил изготвяне на оценката им.
Твърди се, че описаните щети правят автобуса негоден за използване докато не бъде
възстановен по подходящ професионален начин в оторизиран за ремонт на автобуси „Сетра”
сервиз. Справедливата му пазарна стойност в доброто състояние, в което се е намирал към
момента на настъпване на ПТП на 07.11.2020 год., включително напълно комплектован и
годен да превозва пътници, е около 40 000 – 45 000 евро. Твърди се, че възстановяването на
автобуса, свързано със закупуване на части, действия по възстановяване на увредената му
конструкция и труд, ще надхвърли сумата от 90 000 лева, която ищецът определя като
стойността на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Твърди се, че за автомобила „Тойота” с регистрационен номер BV 07GMJ, при
управлението на който виновно е причинено ПТП, има сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите с полица № R016H16DV ********** на румънски
застраховател – EUROINS ROMANIA ASIGURARE – REASIGURE S.A.(SCCV), валидна от
18.07.2020 год. до 17.07.2021 год. Кореспондент за обработка на щети на чуждия
застраховател за територията на Република България е ЗД ,,ЕВРОИНС“АД.
Твърди се, че ищецът предявил претенцията си за заплащане на застрахователно
обезщетение пред ЗД ,,Е.“АД – вх. № **********/2-07.01.2021 год., като кореспондентът с
уведомление изх. № 94/6/20.04.2021 год. го уведомил, че заведената претенция ще бъде
приключена като тотална щета по смисъла на чл.390 от КЗ, тъй като възстановяването на
автобуса се явява икономически неизгодно, тъй като разходите за неговото възстановяване
надхвърлят 70 % от стойността на автобуса, която според застрахователя била определена
на 28 000 лева.
Твърди се, че недоволен от така определеното обезщетение, ищецът подал пред
НББАЗ претенция с вх. № 2-0217/18.02.2022 год., с която изискал определяне на адекватно
обезщетение за причинените от ПТП имуществени вреди по автобуса. С писмо изх. № 1-
0542/18.04.2022 год. НББАЗ го уведомил, че действителната стойност на автобуса от 28 000
лева, определена и от кореспондента, е определена коректно с оглед на вторичния пазар в
България на автобуси със същите технически спецификации – становище, с което ищецът не
е съгласен, което обуславя интереса му от предявяване на настоящия иск.
2
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с
който е оспорил иска по основание и размер, взел е становище по обстоятелствата, на които
се основава и е направил възражения срещу тях.
С отговора се оспорват твърденията по и.м. за отговорността на водача на лекия
автомобил марка „Тойота”, модел „Хайлукс”, с румънски регистрационен номер BV 07GMJ
за реализирането на ПТП и последиците от него, механизма на реализиране, причинната
връзка между процесните вреди и пътния инцидент. Сочи се, че към настоящия момент
отговорността за реализирането на ПТП не е установена по надлежния ред с влязла в
законна сила присъда на наказателния съд.
Оспорва се и претендирания размер на обезщетението за претърпени имуществени
вреди, за което се сочи, че не е съобразено с действителната стойност на МПС към датата на
събитието и вторичния пазар на автобуси в България, както и че не е отчетена стойността на
запазените части, които компоненти съставляват част от методиката за изчисление и
остойностяване на застрахователното обезщетение при тотална щета, каквато се твърди, че е
настоящата. Твърди се, че претендираното обезщетение не е съобразено и с коефициента на
овехтяване на МПС, доколкото, видно от представените към исковата молба документи,
удостоверяващи собствеността върху МПС, процесният автобус е с първа регистрация от
1999 год., т.е. към датата на ПТП същият е бил в експлоатация от 21 години.
Оспорва се и изцяло иска за законна лихва, доколкото същият се явява акцесорен на
главния; оспорва се и началната дата на претенцията за лихва, като се сочи, че НББАЗ дължи
лихва върху размера на застрахователното обезщетение едва след изтичане на
законоустановения срок за произнасяне по извънсъдебната претенция, който не може да
бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията пред него.
Ответникът също претендира направените по делото разноски.
Пълномощникът на ищеца е направил искане по чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на
по-нисък размер на разноските, съставляващи претендирано от ответника прекомерно
адвокатско възнаграждение.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представените от страните с исковата молба и с отговора на исковата молба
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 191 от 07.11.2020 год. на РУ Б. и
протокол за оглед на местопроизшествие от 07.11.2020 год. на ОДМВР София, находящи се
по досъдебно производство № 1/2021 год. по описа на ОСлО при СОП, прокурорска
преписка № 3326/2020 год. по описа на СОП, в същите е отразено настъпило ПТП на
07.11.2020 год. на път 161, км 3.2 /гр. Б. – с. Л./, с участието на МПС 1 – лек автомобил
марка „Тойота“, модел „Хайлукс“, с румънски регистрационен номер BV 07GMJ, с водач
И.С.С. с ЕГН ********** и и МПС 2 – автобус марка „Сетра“, модел „С 315 ГТ ХД“ с ДК №
3
ВР 8760 ВТ, с водач Иван Цветков Паскулов. Отразено е, че
МПС 1, движейки се по третокласен път 161 в посока от с. Л. към гр. Б., навлиза в
насрещната лента и се удря челно в МПС 2, като реализира ПТП с трима загинали /водачът
и пътниците в автомобила/.
Образуваното наказателно производство по горното досъдебно производство до
настоящия момент не е приключило, видно от справка изх. № 3326/08.12.2022 год. на СОП.
От показанията на водените от ищеца свидетели Драгомир Николов Д. и Венцислав
Христов Венциславов се установява следното :
Свидетелят Д. работи като автобусен шофьор в „Ц.М.” ЕООД. Очевидец е на
катастрофата, станала на 07.11.2020 год., като сочи, че в този ден организирано превозвали
работници и колона от девет автобуса тръгнали в 6.20 часа сутринта от гр. Б. Свидетелят
управлявал автобуса зад този с водач И.Ц.П., като между тях спазвали дистанция от около
4.5 метра. Катастрофата станала пред очите му, било в 6.35 часа, видял, че в насрещната
лента се задава джип с голяма скорост, който внезапно без видима причина на прав участък
кривнал в насрещната лента и се врязъл в челно в автобуса, управляван от Паскулов.
Развиделявало се, били с включени фарове, но видимостта била добра, пътят бил сух.
Свидетелят видял как за част от секундата преди катастрофата стоповете на предния автобус
светнали, като водачът му се опитал да спре или намали скоростта, която била не повече от
60 км/ч. Д. също задействал спирачната уредба и успял да предотврати удар с движещия се
пред него автобус.
След ПТП свидетелят се притекъл на помощ на пострадалите в автобуса, шофьорът
му също бил в много тежко състояние. Катастрофиралият автобус бил изцяло потрошен в
предната си част – предното стъкло, компютри, табла, волан, седалки, всичко било
разкъртено.
Свидетелят Венциславов също работи в „Ц.М.” ЕООД, като отговаря за поддръжката
на автобусите, работи като механик, но е и началник на шофьорите. Сутринта в деня на
катастрофата началникът му се обадил и заедно пристигнали на мястото на ПТП 20 минути
след като настъпило. Видял, че автобусът бил ударен от предната страна, откъм шофьора,
като били изцяло потрошени таблото, предното стъкло, бронята, фарове, мигачи, управление
– волан и компютрите, окачването, носачите, тампоните, странични стъкла, част от
седалките били скъсани и счупени от удара. Геометрията на шасито била видимо усукана. В
задната страна освен скъсаните седалки нямало видими деформации.
Свидетелят знае, че автобусът бил в отлично общо техническо състояние преди ПТП,
бил след ремонт, два дни преди катастрофата бил минал на преглед. Лично В. му бил купил
и монтирал чисто нови гуми, бил с чисто нови акумулатори. Компресорът на климатика
също бил ремонтиран съвсем наскоро. Всички нови части, които били вложени в него, не
били отремонтирани, а закупени като нови от автоцентър „Диана“.
От заключението по назначената автотехническа експертиза, изготвено след
запознаване с материалите по делото, вкл. обсъдените горе констативен протокол за ПТП и
4
протокол за оглед на местопроизшествие и показанията на свидетелите Д. и В., се
установява следния механизъм на настъпване на ПТП:
На 07.11.2020 год. около 6.30 часа в посока от с. Л. към гр. Б. по третокласен № 161
от републиканската пътна мрежа, със скорост около 111 км/ч се е движил лек автомобил
марка „Тойота“, модел „Хайлукс“, с румънски регистрационен номер BV 07GMJ,
управляван от И.С.С. Пътят в този участък е бил с двупосочно платно за движение, с по
една лента за движение в противоположните посоки, отделени една от друга посредством
единична прекъсната линия „М3”, всяка с широчина по 3.50 метра, сухо асфалтово
покритие, нормална видимост.
Придвижвайки се по гореописания начин, лекият автомобил „Тойота” е изменил
траекторията си на движение и е навлязъл в лентата за насрещно движение, където със
скорост около 81 км/ч в посока от гр. Б. към с. Л. се е движил автобус „Сетра” с
регистрационен номер ВР 87 60 ВТ, управляван от И.Ц.П. Водачът Паскулов е забелязал
това навлизане и е задействал спирачната система на автобуса за аварийно спиране, но
независимо от това удар между челните леви части на превозните средства е настъпил,
следствие на което са нанесени дълбоки деформации в двете ППС и лекият автомобил
„Тойота” е започнал ротационно движение в посока обратна на посоката на въртене на
часовниковата стрелка с ос на въртене вертикалната си ос и така се е установил в мястото,
където е описан в протокола за оглед на местопроизшествие. След удара автобусът е
продължил в посока напред и вдясно по отношение първоначалната си посока и също се е
установил в крайпътното пространство, където е описан в протокола за оглед на
местопроизшествие.
Към момента на навлизане на лекия автомобил „Тойота” в лентата за насрещно
движение челната част на автобуса се е намирала на около 42.3 метра от мястото на удара, а
опасната му зона за спиране в конкретните пътни условия и скорост от 81 км/ч е била 92
метра, поради което ПТП за водача на автобуса е било непредотвратимо и причините за
възникване на ПТП следва да се търсят в субективните действия на водача на лекия
автомобил, който при движение по двупосочен път с две ленти за движение е навлязъл и се е
движил в лентата за насрещно движение.
Във връзка с поставената задача на експертизата да се установи вида на уврежданията
на автобуса, получени вследствие на ПТП, експертът е извършил оглед на място на същия,
паркиран в охраняем паркинг на КАТ във база „Витина” до АМ „Хемус”, при което
констатира : тотално разрушена челна част на автобуса, по-силно изразена в челната лява
част; липсват предна броня, фарове, мигачи, маска, челно стъкло, странични огледала за
обратно виждане, като дясното е откъснато и липсва, а на лявото му е счупено огледалото и
част от тялото; липсва арматурно табло, педали, скоростни предавки, измерителни уреди
на таблото, кормилна щанга, волан, силно деформиран ляв резервоар за гориво, кормилни
щанги, шейната за резервната гума, предна греда, преден ляв и десен панел с калници;
счупени две странични стъкла от дясно и три от ляво, счупена с разкъсване пътническа
врата; силно деформирани са предна врата, шофьорска седалка и предна дясна седалка,
5
таван в челната му средна част, заден десен калник.
Във връзка с определяне на средните пазарни цени на необходимите части, детайли и
системи, както и средните пазарни цени на труда по демонтаж и монтаж с цел
възстановяване на автобуса в състоянието от преди увреждането, в.л. е калкулирало същите
в табличен вид, като сочи, че стойността за отремонтиране на причинените вследствие на
ПТП щети по средни пазарни цени възлиза на 48 165.25 лева, в която сума се включват
стойността на новите части, цената на труда за монтаж и демонтаж и боядисване.
Експертизата определя действителната стойност на автобуса марка „Сетра“, модел
,,Ц 315“ към датата на ПТП, 07.11.2020 год., на 48 673 лева, като е използвала метода на
пазарните аналози и амортизационния индекс за автобуса към същата дата. Стойността на
увредените части на автобуса, определена на 48 165.25 лева, възлиза на 98.96 % от
действителната стойност на автобуса, т.е. налице е тотална щета на моторно превозно
средство по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ.
Експертизата определя стойността на запазените части на автобуса към датата на
ПТП в размер на 9 734 лева.
Видно от представеното с и.м. свидетелство за регистрация – част I на автобус марка
„Сетра“, модел „С 315 ГТ ХД“, с ДК № ВР 8760 ВТ, негов собственик е "Ц.М." ЕООД, ЕИК.
С определението си по чл.374 от ГПК съдът с оглед становището на ответника в
отговора на и.м. е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се
от доказване между страните твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение,
възникнало по силата на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите за лекия автомобил марка „Тойота”, модел „Хайлукс“, с румънски
регистрационен номер BV 07GMJ, с полица № R016H16DV **********, сключена с
румънски застраховател – EUROINS ROMANIA ASIGURARE – REASIGURE S.A.(SCCV),
валидна към датата на ПТП – 07.11.2020 год.
Видно от представената с исковата молба писмени доказателства – застрахователна
претенция вх. № **********/2-07.01.2021 год. по описа на ЗД ,,Е.“АД, уведомление изх. №
94/6/20.04.2021 год. на ЗД „ЕВРОИНС“ АД, жалба от „Ц.М.” ЕООД до ЗД „Е.“ АД,
уведомление изх. № 94/12/21.12.2021 год. на ЗД „Е.“ АД, застрахователна претенция вх. №
2-0217/18.02.2022 год. по описа на НББАЗ, уведомление изх. № 1-0422/22.03.2022 год. на
НББАЗ, повторна претенция вх. № 2-0482/19.04.2022 год. до НББАЗ и уведомление изх. №
1-0542/18.04.2022 год. на НББАЗ, ищецът е заявил по реда на чл.511, ал.1, т.1 от КЗ
претенция за заплащане на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди
вследствие на процесния пътен инцидент – първоначално до кореспондента за територията
на Република България на чуждестранния застраховател /ЗД ,,Е.“АД/, а впоследствие – и до
НББАЗ. С писмо от 18.04.2022 год. НББАЗ е уведомил ищеца, че становището му е, че
размерът на обезщетението по експертно становище е 28 000 лева, с чийто предложен
размер на същото увреденото лице не е било съгласно.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
6
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.511, ал.1, т.1 от КЗ в случаите на настъпило
застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен
водач, който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава,
чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва от
кореспондента за територията на Република България на застрахователя на виновния водач.
Съгласно чл.511, ал.3 от КЗ в случаите на ал.1 увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само когато кореспондентът не се е произнесъл по
подадената претенция в срока по чл.496, ал.1 от КЗ, отказано е изплащане на обезщетение
или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като съответно се
прилага чл.380 от КЗ.
Съгласно чл.512, ал.1 от КЗ когато към кореспондента или НББАЗ се предяви
претенция за обезщетение, се прилага чл.496 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по
претенцията не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380
от КЗ, т.е. кореспондентът/бюрото изпада в забава след изтичане на горния срок и от този
момент дължи и законната лихва по чл.409 от КЗ за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение.
Съгласно чл.513, ал.1 от КЗ в случаите на съдебен иск, произтичащ от
застрахователно събитие по чл. 511, ал.1 или 2 от КЗ НББАЗ е единствено процесуално
легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу
застрахователя на виновния водач.
За да се ангажира по горния ред отговорността на НББАЗ е необходимо към момента
на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” за моторно превозно средство, което обичайно се
намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, както и да са налице
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай допустимостта на предявения иск бе установена с представената
с и.м. заведена пред кореспондента за РБългария на чуждестранния застраховател EUROINS
ROMANIA ASIGURARE – REASIGURE S.A.(SCCV) претенция по чл.511, ал.1, т.1 от КЗ на
„Ц.М.” ЕООД – вх. № **********/2-07.01.2021 год. по описа на ЗД ,,Е.“АД, по която
кореспондентът е определил обезщетение, с чийто размер увреденото лице не се е
съгласило.
По основателността на иска съдът намира следното :
От приобщените по делото писмени доказателства и от заключението по назначената
КСМАТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за настъпването на
ПТП, при което на автобуса марка „Сетра“, модел „С 315 ГТ ХД“ с ДК № ВР 8760 ВТ,
7
собственост на ищеца, са били причинени щети, са били субективните действия на водача на
лекия автомобил марка „Тойота“, модел „Хайлукс“, с румънски регистрационен номер BV
07GMJ – И.С.С., който при движение по двупосочно пътно платно, съставено от две пътни
ленти, е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение, като с горното е нарушил
правилата за движение по пътищата, установени в чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Установено бе и че всички щети по автобуса, подробно описани в заключението по
приетата автотехническа експертиза, са в причинна връзка с противоправните действия на
деликвента, причинил ПТП. Вината на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до
доказване на противното, а горната презумпция в настоящото производство не само не бе
опровергана, но и от събраните доказателства вината бе установена по несъмнен начин – с
установяването на факта на нарушаване на правилата за движение по пътищата от този
водач, регламентирани в ЗДвП.
По делото бе установен и последния елемент от фактическия състав за ангажиране на
отговорността на НББАЗ по предявения иск по чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ –
обстоятелството, че за автомобила марка „Тойота“, модел „Хайлукс“, с румънски
регистрационен номер BV 07GMJ, който обичайно се намира в държава, чието национално
бюро членува в Съвета на бюрата, управляван при ПТП от деликвента И.С.С., е била
сключена с румънски застраховател с кореспондент за територията на Република България
ЗД ,,Е.“АД, застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – същото е било
обявено по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните с оглед становището на ответника в отговора на и.м.
Доказан по основание, предявеният иск по чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ е
доказан отчасти по размер.
От заключението на приетата по делото автотехническа експертиза, прието от съда
като обективно и пълно, бе установено, че в резултат на ПТП на собствения на ищеца
автобус марка „Сетра“ са били причинени щети, остойностени на 48 165.25 лева, в която
сума се включват стойността на новите части, с които да бъдат подменени повредените,
цената на труда за монтаж и демонтаж и боядисване. Заключението установява, че
действителната стойност на автобуса“ към датата на ПТП, 07.11.2020 год., възлиза на 48 673
лева, поради което стойността на увредените части на автобуса, определена на 48 165.25
лева, възлиза на 98.96 % от действителната стойност на автобуса, т.е. налице е тотална щета
на моторно превозно средство по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ.
За последното – така определената действителна стойност на автобуса към датата на
ПТП и наличието на тотална щета, страните не спорят, видно от доводите на
пълномощниците на страните, изложени в писмените защити, представени в срока по
чл.375, ал.2 от ГПК, определен от съда. Спорното е единствено дали от горната сума, 48 673
лева, при изплащане на обезщетението следва да бъде приспадната стойността на запазените
части на автобуса към датата на ПТП, определена от АТЕ в размер на 9 734 лева.
Съдът намира, че от така определената действителна стойност следва да бъде
8
приспадната стойността на запазените части на автобуса, като разликата от 38 939 лева
съставлява обезщетението, което НББАЗ следва да бъде осъдено да заплати на ищеца на осн.
чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ, като предявеният иск следва да се отхвърли за разликата
до пълния му предявен като частичен размер от 50 000 лева. Доводите на пълномощника на
ищеца, че тъй като увредената вещ понастоящем и вероятно за дълъг бъдещ период от време
няма да е във владение на собственика й, тъй като автобусът е иззет като веществено
доказателство по наказателното производство, поради което ищецът не може да се
разпореди със запазените части на автобуса, а оттам – че стойността им не следва да бъде
приспадната от действителната, са неоснователни и хипотетични. Вещественото
доказателство може във всеки един момент, включително и в хода на досъдебното
производство, да бъде върнато на собственика му с постановление на прокурора по искане
на ищеца, като не може да се предполага в кой момент ищецът ще получи владението върху
вещта; не може и да се предполага каква би била стойността на частите към този неизвестен
бъдещ момент. Ако обаче стойността на тези запазени части не бъде приспадната от
дължимото от ответника обезщетение, би се стигнало до неоснователното обогатяване на
ищеца.
Върху сумата от 38 939 лева съдът следва да присъди и законната лихва за забава
върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 08.04.2021 год. – деня, следващ
изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като отхвърли иска за заплащане на законна лихва в
частта му за периода от 07.11.2020 год. до 07.04.2021 год. По делото бе установено, че
ищецът първоначално е предявил претенцията си вх. № **********/2-07.01.2021 год. по
чл.511, ал.1, т.1 от КЗ до кореспондента ЗД ,,ЕВРОИНС“АД, като същият не се е произнесъл
до изтичане на горния срок, приложим за него съгл. чл.512, ал.1 от КЗ. В случая НББАЗ
дължи законната лихва за забава върху размера на обезщетението съгл. чл.497, ал.1, т.2 от
КЗ – не от момента на увреждането, както е претендирано, а след изтичането на срока по
чл.496, ал.1 от КЗ.
По отношение на държавните такси и разноски :
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да се осъди
да заплати на ищеца сумата от 5 233.40 лева, съставляваща направени по делото разноски
съразмерно с уважената част на иска – от общо направени разноски в размер на 6 720 лева –
заплатена ДТ в размер на 2 000 лева, заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 4 320 лева и внесен депозит за АТЕ в размер на 400 лева.
В хода на производството по делото ответникът е удостоверил направени разноски,
както следва : внесен депозит за АТЕ в размер на 400 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение за изготвяне на писмен отговор на и.м. по делото в размер на 2 436 лева с
ДДС и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото в
размер на 8 184 лева с ДДС. Доколкото обаче предметът на цялостното процесуално
представителство до приключване на делото пред първоинстанционния съд включва и
изготвяне на отговор на и.м., то няма основание върху ищеца да бъдат възлагани и отделно
9
калкулираните разноски от 2 436 лева с ДДС за самостоятелно процесуално действие по
делото, каквото е подаденият отговор на и.м. Отделно, пълномощникът на ищеца е направил
в о.с.з. на 23.05.2023 год. искане по чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер на
разноските, съставляващи претендирано от ответника прекомерно адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за основателно – делото е с неголяма фактическа и
правна сложност, по същото са проведени две открити с.з., проведени са разпити на двама
свидетели и е изслушано заключение по една експертиза. С оглед на изложеното така
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение се явява прекомерно и следва да бъде
редуцирано до 6 000 лева с ДДС /при минимален размер от 4 650 лева без ДДС по чл.7, ал.2,
т.4 от Наредбата при интерес от 50 000 лева/, като на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва
да се осъди да заплати на ответника сумата от 1 415.81 лева, съставляваща разноски
съразмерно с отхвърлената част на иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ "Н.Б.Б.А.З.", ЕИК да заплати
на "Ц.М." ЕООД, ЕИК сумата от 38 939 лева /тридесет и осем хиляди деветстотин тридесет
и девет лв./, съставляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на собствения му автобус марка „Сетра“, модел „С 315 ГТ ХД“ с
ДК № ВР 8760 ВТ, причинено в резултат на ПТП, настъпило на 07.11.2020 год. на път 161,
км 3.2 /гр. Б. – с. Л./, по вина на И.С.С. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Хайлукс“, с румънски регистрационен номер BV 07GMJ, със застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с румънски застраховател –
EUROINS ROMANIA ASIGURARE – REASIGURE S.A.(SCCV), с полица № R016H16DV
**********, валидна от 18.07.2020 год. до 17.07.2021 год., с кореспондент за територията на
Република България ЗД ,,Е.“АД, ЕИК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
08.04.2021 год. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения като частичен
иск по чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му
предявен като частичен размер от 50 000 лева /петдесет хиляди лв./, при пълен размер на
претенцията от 90 000 лева и В ЧАСТТА МУ за заплащане на законна лихва върху
обезщетението за периода от 07.11.2020 год. до 07.04.2021 год.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК "Н.Б.Б.А.З.", ЕИК да заплати на "Ц.М." ЕООД,
ЕИК сумата от 5 233.40 лева /пет хиляди двеста тридесет и три лв. и четиридесет ст./,
съставляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част на иска.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК "Ц.М." ЕООД, ЕИК да заплати на "Н.Б.Б.А.З.",
ЕИК сумата от 1 415.81 лева /хиляда четиристотин и петнадесет лв. и осемдесет и една ст./,
съставляваща направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
11