Протокол по дело №349/2022 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 351
Дата: 6 юли 2022 г. (в сила от 6 юли 2022 г.)
Съдия: Димитър Пандалиев Бозаджиев
Дело: 20225200500349
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 351
гр. Пазарджик, 06.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20225200500349 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподател „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, редовно призовани,
законен представител не се явява. Не се явява й процесуалния представител
на същия адв. Г..
Ответницата М. В. СТ. не се явява, редовно призована. За същата се
явява назначения й особен представител адв. И.В. М.-Г..

Адв. М.- Г. – Моля да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С Решение №26003/14.01.2022г., постановено по гр.д.№42/2020г. по
описа на РС- Велинград са отхвърлени предявените от „Теленор България“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, чрез адв.В.Г.,
против М. В. СТ., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***, искове с
правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.92 от ЗЗД, с които се иска да
бъде прието за установено по отношение на ответника, че последния дължи
на ищцовото дружество, сумата от 270,24лв., представляваща неустойка за
1
предсрочно прекратен договорен абонамент, от които сумата от 62,46лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 10.02.2018г. за мобилен номер +359********* и 207,78лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 03.05.2018г. за мобилен номер +359*********, за които
суми е издадена заповед за изпълнение №320 от 09.09.2020г. по ч.гр.д.№688
по описа на РС- Велинград.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, чрез
адв.В.Г..
Твърди се в същата, че постановеното решение противоречи на
съдебната практика, както и на материалния и процесуалния закон. В тази
насока се сочи, че мобилния оператор не е извършил незаконосъобразни
действия и не е нарушил основни права и интереси на потребителя. В
конкретният случай, същия е изпълнил всички законови и договорни
отговорности, които е поел със сключване на договор за мобилни услуги, като
при наличието на договорна отговорност на абоната при неизпълнение,
каквато е доказана се моли да се има предвид, че мобилния оператор е
изпълнил всички свои задължения, като неизправна страна е потребителя и
същия следва да заплати неустойка, съгласно договорните клаузи.
Визира се, че при разглеждане на клаузите заложени към договорите за
мобилни услуги, приложени и приети по делото, като доказателства от съда е
видно, че съгласно разпоредбата на чл.19б, б.“в“, операторът има право да
прекрати едностранно договора за мобилни услуги при неплащане на
дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния
договор, съответно общите условия. В чл.19в е посочено, че операторът може
да прекрати едностранно договорите за мобилни услуги с едномесечно
предизвестие. Доколкото в чл.19б не е посочено дължимостта на
едномесечното предизвестие се приема, че се прави разлика между
хипотезите за прекратяване на договорните отношения, както и реда за
осъществяване на това прекратяване.
Сочи се, че в общите условия са посочени хипотези, в които операторът
е длъжен да отправи предизвестие на потребителя, с което развалянето на
договора се припокрива с развалянето по чл.87 от ЗЗД, а в чл.19б, б.“в“, това
2
изискване отсъства, като при аргумент от противното, при липсата на
изрично посочване на задължение да се изпрати предизвестие, то операторът
не е длъжен да го прави в хипотезите на чл.19б.
По отношение на характера на чл.87 от ЗЗД се моли да се има предвид,
че разпоредбата е диспозитивна, а не императивна, което се потвърждава от
съдебната практика.
Визира се, че дори и при липса на изпратено предизвестие за
предсрочно прекратяване на договорните отношения се моли да се приеме, че
разпоредбата на чл.87 от ЗЗД не произвежда действие в конкретния случай,
доколкото същата няма задължителен за страните характер. Разпоредбата с
диспозитивен характер не следва да бъде изпълнявана, като такава с
императивен характер, при което се счита, че основателно операторът е
прекратил едностранно договорните отношения между страните без да
изпраща писмено предизвестие.

Твърди се, че съдът след като не се е съобразил с диспозитивния
характер на цитираната в решението разпоредба на чл.87 от ЗЗД е постановил
едно неправилно и немотивирано решение.
Искането е същото да бъде отменено, като се уважат ищцовите
претенции.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- М. В. СТ.,
чрез назначения й особен представител е постъпил писмен отговор.
В него се твърди, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно
и обосновано. Същото е постановено в съответствие с материалния и
процесуалния закон и е съобразено със събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
Твърди се, че ищцовата претенция се основава на твърдението, че
ответника не е изпълнил задължението си да заплати в срок цената на
предоставените мобилни услуги по договори с мобилния оператор,
вследствие на което, същите са били прекратени едностранно от оператора,
поради виновно неизпълнение отстрана на ответника, като на това основание
се претендират неустойки в посочените в исковата молба размери.
Визира се, че входа на процеса не са били ангажирани доказателства в
подкрепа на тези твърдения, като е следвало да докаже виновното
3
неизпълнение на ответника на договорни клаузи, вследствие на което е
възникнало основанието за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги.
Сочи се, че съмнение буди факта, че се претендират единствено
неустойки, произтичащи от неплатени задължения за предоставени мобилни
услуги, но не и твърдените неплатени задължения, вследствие на което те са
произтекли. Не е доказано наличието на тези задължения, вследствие на което
те са произтекли, както и ищцовото дружество да е отправило волеизявление
за разваляне на процесните договори, което да е получено от ответника той
да е уведомен за предсрочното прекратяване.
Твърди се, че при наличието на неплатени месечни задължения на
абоната, операторът трябва да го уведоми по реда на чл.31а от Общите
условия на „Теленор България“ ЕАД. Доказателства за това, че ответника в
настоящото производство е уведомен по този ред на се представени в хода на
съдебното дирене. В този смисъл се приема, че не са ангажирани
доказателства, че процесните договори са били прекратени от страна на
„Теленор България“ ЕАД и то по вина на ответника. Ето защо не са и налице
предпоставките за възникване на задължения на абоната за плащане на
претендираните неустойки, с оглед на което правилно първоинстанционния
съд е приел, че сключените между страните договори за мобилни услуги не са
прекратени преди изтичане на уговорения между страните срок и
претендираните на това основание неустойки се явяват неоснователни.
Искането е постановеното решение на първата инстанция да бъде
потвърдено.
Моли се за определяне на възнаграждение за особен представител.
С въззивната жалба и писмен отговор не са направени доказателствени
искания.
Адв. М.- Г. – Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора. Нямам
доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. М.- Г. : - Ув. окр. съдии, моля да потвърдите изцяло решението на
4
първоинстанционния съд. Същото е правилно и обосновано, съобразно
доказателства, представени по делото. Ищцовото дружество не е представило
доказателства за това, че претендираните суми, т.е. неустойките не са
заплатени, в следствие на което е възникнало основание за претендиране на
неустойките. Поради което считам, че същите искания са неоснователни.
Моля да потвърдите решението на РС – Велинград.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на особения представител адвокат
М.-Г. в размер на 300 лв., от внесения за целта депозит.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
06.08.2022 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:42
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5