РЕШЕНИЕ
№ 2
31.01.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на седми януари, две хиляди
и двадесета година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
при секретаря Диана Динкова …….........……………………………..и в присъствието на
прокурор………………………………………………………………......................като разгледа
докладваното от съдия Димитрова
адм. дело № 952 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.268 вр. чл.267 ал.2 т.5 от ДОПК.
Образувано е по
жалба от С.Г.И. ***, против мълчалив
отказ на старши инспектор по
приходите при ТД на НАП-Пловдив(В.Т. В.) сформиран по
подадена от жалбоподателя молба вх. № ВхК-818/06.02.2019г. за издаване на
ревизионен акт, за дължимите от същия
задължения за данък върху доходите по
ЗОДФЛ за 2016г.
Жалбата е предмет на разглеждане по настоящото
производство, след като с Определение № 14826 от 04.11.2019г. постановено по
адм. дело № 12318/2019г. на Върховен административен съд, Осмо отделение е отменено първоначално постановеното прекратително
определение на съда и е върнато делото на същия съд за продължаване производството по жалбата на С.Г.И..
В определението на касационната инстанция
е възприето за неправилно становището на АдмС-Хасково изразено в
прекратителното определение, че по ДОПК няма възможност лицата да инициират производство
по издаване на ревизионен акт, като е посочено че тази възможност е предвидена
и съществува в разпоредбата на чл.107, ал.3
и ал.1 от ДОПК.
В жалбата се сочи, че мълчаливият отказ е
незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалноправните норми.
Жалбоподателя твърди, че е подал до ТД на НАП-Пловдив молба да му бъде издаден
ревизионен акт за дължимите от него
задължения за данък върху доходите по
ЗОДФЛ за 2016г. и 2017г., с който те да
бъдат окончателно установени. Причината за това била, че при определяне на
дължимия от оспорващия данък за
2016г. не било съобразено
обстоятелството, че не бил получил доход
от продажбата на 30 500 дяла от
капитала на „Пим-продукт“ЕООД, срещу цена в размер на 500 000 евро,
независимо, че този доход е бил деклариран. При извършена проверка от органите по приходите, същите не били намерили основание за коригиране на дължимия от оспорващия
данък по подадената от него декларация,
въпреки че бил представил споразумение, с което договорът за продажбата на дяловете се разваля, като дяловете отново
ставали собственост на жалбоподателя, и това обстоятелство било вписано в
търговския регистър. В предвидения от
закона срок ревизионен акт не бил
издаден, поради което бил налице
мълчалив отказ. Същият бил обжалван пред Териториалният директор на ТД на
НАП, който го потвърдил. Отказът бил незаконосъобразен- органите по
приходите следвало да действат при
условията на обвързана компетентност, т.е. при получаване на искане да издадат
акт по чл.107, ал.3 от ДОПК.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.
Претендират се разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът -
Директор на ТД на НАП-Пловдив, чрез процесуален представител оспорва жалбата и
моли да се отхвърли като неоснователна, вкл. по съображения, изложени в писмено
становище. Претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение,
прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Административен
съд - Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 09.05.2016г.
между С.Г.И., в качеството на Продавач и „Крепост –Инвест“ ЕООД, гр.Пловдив в качеството
на Купувач, бил сключен договор за покупко –продажба на дружествени дялове , а
именно собствените на продавача в „ПИМ ПРОДУКТ“ЕООД, гр.Хасково 30 5000
дружествени дяла, всеки с номинална стойност от по 10.00 лева, ведно със следващите се в тях права и
задължения, за сумата от 500 00 евро. Съгласно т.3 от договора продажната цена е следвало да бъде
заплатена в едногодишен срок от момента
на сключване на договора, а според т.4
собствеността на продаваните дялове се прехвърля към момента на сключване на договора и от
този момент купувача упражнява в пълен
размер и без ограничение правата на
собственик.
С вх. №
264391700421936/27.04.2017г. С.Г.И. подал
ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, за доходи от 2016г., в която било формирано задължение
за дължим ЗДДФЛ в размер на 319.00 лева. В така подадената декларация
жалбоподателя декларирал доходи от
трудови правоотношения и доходи от наем.
Във връзка с
извършвана проверка, възложена с
резолюция от 06.03.2017г. до С.Г. била изпратена Покана по чл.103 от ДОПК с №
П-16002617037399-177-001 от 18.07.2017г., получена на 19.07.2017г. от адресата
. В поканата било посочено, че в
подадената от него декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ са констатирани несъответствия
тъй като резултатът от сделката по
договора за покупко-продажба на дружествени дялове от 09.05.2016г. не е бил
посочен в ГДД за 2016г., а на основание чл. 11, ал.2 от ЗДДФЛ доходът се
смята за придобит към датата на прехвърлянето. Предвид установеното
несъответствие С.И. е бил поканен в 14-дневен срок от получаване на поканата
да отстрани несъответствията , като
подаде коригираща декларация и внесе
дължимите задължения.
На 20.07.2017г.
оспорващия подал и коригираща ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за доходи от 2016г. на основание чл.53, ал.2 от ЗДДФЛ, обработена
с вх. № 264391700610960. В същата декларирал
доходи от трудови правоотношения, доходи от наем и прехвърляне на права
или имущество с формирано задължение за дължим ДДФЛ в размер на 67 611.00
лева.
На 16.10.2018г.
било сключено споразумение между С.Г.И.,
в качеството на Продавач, „Крепост-Инвест“ ЕООД, гр.Пловдив , в
качеството на Купувач и „ПИМ –Продукт“
ЕООД, гр.Пловдив. В т.3 от същото е посочено, че продавачът и купувачът не са
изпълнили задълженията си по т. 2 и т.3 от същото, поради което в полза на Продавача е възникнало вземане за обезщетение в размер на законната лихва върху сумата от
500 000 евро, за периода от 16.05.2017г., до датата на подписването на
споразумението и вземане за неустойка
върху същата сума за периода от
17.05.2016г. до датата на подписването му. В чл.2 от споразумението е посочено,
че страните развалят по взаимно съгласие договора по чл.1, ал.1(цитираният по-горе договор от 09.05.2016г.),
като в резултат на това дяловете, негов предмет
се прехвърлят обратно на продавача.
Извършените прехвърляния на дружествените дялове в„Пим-Продукт“ЕООД,
съобразно горецитираните договор и споразумение са били отразявани по партидата на дружеството в Търговският
регистър.
На 17.10.2018г.,
жалбоподателя подал заявление до ТД на НАП-Пловдив офис Хасково, заведено с в
х. № ВхК-5594, към което приложил споразумението по 16.10.2018г.
На 31.10.2018г.
жалбоподателя подал заявление с вх. № ВхК-5594#2 с което представил коригираща
декларация по чл.50 от ЗДДЛ за доходи от
2016г., за да бъдат предприети действия
по коригиране на декларираните данни в коригираща ГДД, заверена под №
264391700610960/20.07.2017г.
Между временно
по повод подаденото от жалбоподателя Заявление
с № ВхК-5594/17.10.2018г. била извършена проверка от старши инспектор по
приходите, резултатите от която били
обективирани в протокол № П-16002618211007-073-001 от 16.01.2019г. В протокола било отразено, че доходът от
продажба на дружествени дялове на „Пим Продукт“ ЕООД, през 2016г. е правилно
деклариран от задълженото лице в
съответствие с изискванията на чл.11, ал.2 и чл.33, ал.3 от ЗДДФЛ и не са налице обстоятелства които да
променят декларираните от лицето доходи през 2016г. и основания за обработване на
подадената от него ГДД № 264391700610960/20.07.2017г.
С молба подадена до ТД на НАП-Пловдив и
заведена с ВхК-818 от 06.02.2019г. С.Г.И. поискал на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК, да му бъде издаден ревизионен
акт за задълженията му по ЗОДФЛ за 2016
и 2017г. в законно определения 30-дневен срок. Посочил, че неиздаването на
такъв акт в срока ще се счита за
мълчалив отказ , който подлежи на обжалване.
На 14.03.2019г. С.И.
депозирал до Териториалния директор на ТД на НАП-Пловдив жалба, с правно
основание чл.107, ал.4 от ДОПК. .Описал фактическата обстановка по повод
подадената от него молба за издаване на
ревизионен акт. Посочил, че такъв не е бил издаден, поради което счита, че е
налице мълчалив отказ и доколкото същият бил незаконосъобразен поискал същият да бъде отменен, като се върне
преписката с указания за издаване на исканият акт.
По повод така
депозираната жалба, с изх. № 66-22-454#2 от
23.05.2019г. Директорът на ТД на
НАП-Пловдив, уведомил С.Г.И., че действащият ДОПК не е предвидил процесуален способ, в който
задължените лица да инициират ревизионно
производство срещу себе си , като отправят писмено искане в тази насока. Действащият
процесуален закон не обвързва
постъпването на искане за
възлагане на ревизия с образуването на
конкретно производство, в рамките на което
органите по приходите да дължат
произнасяне до подателя на искането или да образуват ревизионно производство.
По тази причина според Директорът на ТД на НАП-Пловдив, органите по приходите
не са се произнесли с акт и не са
осъществили действие, в това число и мълчалив отказ , които да имат характера
на индивидуален административен акт
накърняващ негови права или законни
интереси. Съответно възприел, че не съществува акт или
действие на орган приходите, който да подлежи на самостоятелно обжалване пред
Директора на ТД на НАП-Пловдив. От друга
страна е прието, че такова искане е и неоснователно по същество и влиза в противоречие с разпоредбите на материалният закон. В тази
връзка са изложени съображения, че по повод подадено заявление вх. № 5594/17.10.2018г. в ТД на НАП-Пловдив е образувана
проверка за установяване на факти и
обстоятелства, документирана с протокол
№ П-16002618211007-073-001/16.01.2019г.
Проверката е приключена с
констатация, че доходът от притежаваните
от оспорващия дружествени дялове на“ПИМ
ПРОДУКТ“ ЕООД през 2016г. е правилно деклариран
в съответствие с изискванията на чл.11, ал.2 и чл.33, ал.3 от ЗДДФЛ. Във
връзка с развалянето на договора за продажба
на дружествен дял, не са приложими
разпоредбите на чл.29 и чл.30 от ЗТР, тъй като в същия не е вписано заличаване на продажбата от 2016г., а през
2018г. е вписано обратно прехвърляне на дружествените дялове.Предвид това е
посочено, че проверяващите органи по приходите са заключили, че не са налице
обстоятелства които да променят
декларираните от жалбоподателя доходи за 2016г. и съответно основания
за обработване на подадената ГДД №
264391700610960/20.07.2017г.
Писмото било
съобщено на 11.07.2019г. с известие за доставяне бар код 8100015281021.
Жалбата до съда
била депозирана чрез ТД на НАП-Пловдив,
и заведена с вх. №ВхК-818#2 от 22.07.2019г.
При така
установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в законоустановеният срок и от легитимирана страна. Спорът относно
това налице ли е акт подлежащ на
оспорване, респ. може ли да бъде
формиран оспорения мълчалив отказ и допустима ли е жалбата пред съда, е
окончателно разрешен с влязлото в сила Определение № 14826/04.11.2019г.
постановено по административно дело № 12318/2019г. на Върховен административен
съд, с което делото е върнато на АдмС-Хасково за продължаване на производството
по жалбата на И. срещу мълчалив отказ на
ТД на НАП-Пловдив да издаде ревизионен акт по молба вх. № ВХИ-818 от 06.02.2019г. на И.. В същото определение е посочено, че в нарушение на чл.107, ал.3 от ДОПК административният съд е приел, че по ДОПК няма възможност лицата да инициират издаване на ревизионен акт, а също че при
направено искане органите по приходите не са длъжни да издадат ревизионен акт.
Възприето е, че съгласно чл. 107, ал.3 и
ал.1 от ДОПК размерът на задължението по декларация се съобщава на задълженото
лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за
установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Цитираната
норма задължава органите по
приходите в 30-дневен срок от искането
да издадат ревизионен акт, независимо
дали с него ще се коригира данъчното задължение
определено по данните на лицето или не. Предвид
изложеното, възражението на ответника
за недопустимост на жалбата, поради наличието на предпоставките на чл.159,
ал.1,т.1 от АПК, сторено в хода по същество,
следва да се прецени за неоснователно. Цитираното определение на
касационната инстанция е задължително за настоящия съдебен състав, в него
изрично е възприето, че жалбата е допустима за разглеждане пред съда, поради което
второ прекратяване на съдебното производство, на същото основание не може да бъде сторено.
Предвид
това и с оглед горецитираното определение наВърховен административен съд, не е налице
твърдяната отрицателна процесуална
предпоставка за допустимост на жалбата въведена с чл.159, т.1 от АПК, и оспорването
се явява допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна,
по следните съображения:
Обжалваният акт е издаден от материално и
териториално компетентен орган.
Задълженията за данъци по ЗДДФЛ, са публични вземания и производствата по
установяването им са уредени в ДОПК-чл.1
от ДОПК.
Съгласно чл. 107, ал.1 от ДОПК когато органът по приходите
установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на
подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в
срока, предвиден в съответния закон. В ал.2 от същата разпоредба е посочено, че
задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който
е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида,
основанието, общия и неплатения размер. Съгласно ал.3 от чл.107 от ДОПК размерът
на задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото лице, а по искане на
задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на
задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при
установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от
трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена
декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Акт
може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни, получени от
трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на
декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия. В ал.4 пък е
посочено, че актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред
директора на териториалната дирекция, като в тези случаи чл. 154
не се прилага.
Безспорно по делото се установява, че за
установяване размера на дължимия от оспорващото лице данък по реда на ЗДДФЛ, жалбоподателя е подал съответна ГДД по
чл. 50 от същия нормативен акт, до
ТД на
НАП-Пловдив, а след отправена
покана по чл.103 от ДОПК и коригираща такава.
Оспорващия
е физическо лице с постоянен адрес ***, поради което териториално
компетентен да издаде исканият АУЗД по чл. 107, ал.3 от ДОПК е именно орган по
приходите в ТД на НАП-Пловдив. Именно до такъв орган е отправено искане вх. №
ВхК-818 от 06.02.2019г. Следователно
искането основано на чл. 107, ал.3,
вр. с ал.1 е било отправено до компетентен орган по приходите.
От анализа на
нормата на чл.107, ал.3 от ДОПК се извежда извод, че единствената призната от
закона, към датата на постановяване на
оспореният отказ, правна възможност за процедиране по заявление подадено по реда на чл.107, ал.3, изр.1-во е
задълженият субект да постанови изричен писмен акт- като издаде акт за установяване
на задължение за данък, без значение дали с него ще се коригират данъчното задължение установено в подадена от
лицето по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ ГДД или не. Това изрично е посочено и в
горецитираното Определение № 14826/04.11.2019г. по административно дело №
12318/2019г. на Върховен административен съд, Осмо отделение. Изискването за изрично и мотивирано
произнасяне е гаранция за законосъобразност на акта. В случаите, какъвто
безспорно е и разглежданият, когато задълженият субект не се произнесе в срок
по заявлението, е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 ал. 1 от АПК. В
този смисъл е и трайната и непротиворечива практика на Върховният
административен съд.
В конкретният случай
не е спорно, че исканият акт за установяване на задължение за данък не е
издаден в законоустановения 30-дневен срок от подаване на молба вх. № ВхК-818 от 06.02.2019г., т.е до
06.03.2019г., поради което е и бил оспорен пред Директора на ТД на НАП-Пловдив,
в предвидения в чл.107, ал.4 от ДОПК 14-дневен срок.
Като не е издал нарочен АУЗД, органът по приходите не е изпълнил задължението си за изрично и
мотивирано произнасяне респ. е нарушил изискването за форма на индивидуалния
административен акт, постановяван от задължения субект. Липсата на изрично
произнасяне, в законовия срок и по
предвидения в закона начин е довело и до съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
Само на тези основания разглежданият мълчалив отказ се явява
незаконосъобразен, поради което подлежи на отмяна. В тази насока е и
константната практика на Върховният
административен съд по сходни случаи.
Това
обстоятелство не е установено от горестоящия административен орган и ответник в
настоящото производство, който вместо да
задължи компетентният орган по приходите да издаде нарочен АУЗД е приел, че не са налице основания за това.
По изложените съображения съдът намира разглежданата жалба за основателна. Оспореният мълчалив отказ
следва да бъде отменен, а делото като преписка- върнато на орган
по приходите при ТД на НАП-Пловдив за
произнасяне с надлежен акт, съобразно дадените в настоящото решение указания по
тълкуване и прилагане на закона.
Предвид изхода
на спора основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на
сторените по делото разноски. Такива се претендират в размер на 790.00
лева, от които 10.00 лева държавна такса
и 780. 00 лева действително заплатено
адвокатско възнаграждение съобразно договор за
правна защита и съдействие № 4831 от 06.01.2020г. и фактура
№ ********** от 06.01.2020г.
Минималното възнаграждение за този вид дела определено
по реда на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения възлиза на 500.00
лева. Настоящият
състав на съда намира за основателно направеното от ответната страна възражение
за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в
размер на 780.00 лв. С оглед обстоятелството,че делото не се характеризира с фактическа и правна
сложност, възнаграждението следва да бъде намалено на 500.00
лв.,представляващо минималното възнаграждение
по Наредбата.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на орган по приходите при ТД на НАП-Пловдив да издаде акт по чл.107, ал.3 от ДОПК сформиран
по молба вх. № ВхК-818 от 06.02.2019г. подадена от С.Г.И. *** до ТД на
НАП-Пловдив.
ВРЪЩА делото като
преписка на орган по приходите при ТД на НАП-Пловдив, за изрично произнасяне по молба вх. № ВхК-818 от 06.02.2019г.
подадена от С.Г.И. *** до ТД на НАП-Пловдив, съобразно дадените в настоящото
решение указания по тълкуване и при
ОСЪЖДА ТД на
НАП-Пловдив да заплати на С.Г.И., с ЕГН **********
*** разноски по
делото в размер на 510.00 ( петстотин и
десет) лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: