Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 гр. СОФИЯ, 10.08.2020 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

          СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в открито заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА                                       

                 ЧЛЕНОВЕ:  1. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ     

                                                                                       2. ВАНЯ ИВАНОВА

 

при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия СЛАВЧЕВА гр. дело № 293 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:   

 

                                                  

            Производството  е по реда на чл. 240 от ГПК.

С неприсъствено решение № 185/18.12.2019 год. по гр. дело № 252/2019 год. по реда на чл. 238, ал. 1 от ГПК Пирдопският районен съд е признал за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че е налице вземане от страна на „Б.П.П.Ф.“ клон България срещу Л.Д.Б. *** в размер на 3313,91 лв., представляваща главница по кредит; 110,68 лв. – възнаградителна лихва по кредита за периода от 20.01.2018 год. до 20.09.2018 год., 329,02 лв. – законна лихва за забава за периода 20.02.2018 год. – 11.02.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, съгласно заповед № 161/27.02.2019 год. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 140/2019 год. по описа на ПРС. Съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата 125,07 лв., представляваща направените разноски в заповедното производство, както и сумата 257,49 лв. разноски в исковото производство.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника с твърдения, че не са били налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, тъй като е подал писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК; на проведеното първо съдебно заседание на 22.10.2019 год. се е явил лично, а в следващото съдебно заседание е подал молба с искане делото да се гледа в негово отсъствие и е заявил, че поддържа депозирания по делото отговор на исковата молба, като оспорва предявените искове.

Ищецът оспорва въззивната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира следното:

Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В случая ответникът твърди, че не са били налице основания за постановяване на неприсъствено решение, тъй като е подал в срок отговор на исковата молба и се е явил в първото съдебно заседание. Не се позовава на нито едно от обстоятелствата, посочени изчерпателно в чл. 240, ал. 1 от ГПК, които да са довели до лишаване на страната от възможност да участва в делото.

С оглед това съдът намира, че в случая не са налице основания за отмяна на постановеното неприсъствено решение Предпоставките за отмяна на неприсъствено решение в производството по извънинстанционен контрол пред въззивния съд са изчерпателно уредени и почиват на лишаване от право на участие само в посочените в чл. 240, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК хипотези. Предпоставките за отмяна поначало не съвпадат с пречките за постановяване на неприсъствено решение. В производството по чл. 240, ал. 1 ГПК съдът проверява допустимостта на молбата и основателността й с оглед осъществяване на заявените основания за отмяна и не решава спора по същество.

В чл. 239, ал. 4 ГПК изрично е посочено, че неприсъствените решения не подлежат на обжалване. Това означава, че те влизат в сила от датата на постановяването им. За защита срещу неправилните неприсъствени решения процесуалният закон е предвидил специален ред - чрез искане за отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК или чрез иск по чл. 240, ал. 2 ГПК.

Според разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради: 1/ ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2/ невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства и 3/ невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

В настоящия случай ответникът не се позовава на нито едно от изчерпателно посочените в закона основания за отмяна

Независимо от това, че производството по отмяна на неприсъствено решение по чл. 240, ал. 1 ГПК се развива пред същия въззивен съд, пред който би подлежало на обжалване първоинстанционното решение, ако бе постановено по общия ред, характерът на дейността и правомощията на въззивния съд при отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК и при въззивно обжалване съществено се различават. По правило отмяната на влезли в сила съдебни актове е допустима само на основания, изрично и изчерпателно посочени в процесуалния закон. Когато констатира, че тези основания са налице, въззивният съд отменя неприсъственото решение и връща делото за произнасяне на присъствено решение. В случай, че едно решение е постановено като неприсъствено при липса на предвидените в закона предпоставки - чл. 238 и чл. 239 ГПК, то остава неприсъствено. За характера на решението не може да се съди по това дали са били налице процесуалните предпоставки за постановяването му, а от неговото съдържание. След като в решението е посочено, че е постановено при условията на чл. 238 и чл. 239 ГПК, въззивният съд е обвързан от тази негова характеристика. Порочно или не, това решение е влязло в сила от момента на постановяването му и настъпването на тази правна последица не зависи от преценката на въззивния съд. Поради това той не може да преквалифицира молбата за отмяна във въззивна жалба и да се произнесе по съществото на спора като въззивна инстанция. В този смисъл е постановената задължителна съдебна практика на ВКС на РБ – решение № 164 от 23.07.2013 год. по гр.д. № 710/2012 год. на I г.о.

Тъй като в случая не е налице нито една от визираните в чл. 240, ал. 1 от ГПК предпоставки за отмяна на постановеното неприсъствено решение, молбата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

 

Р Е Ш И  :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л.Д.Б. *** с правно основание чл. 240, ал. 1 от ГПК за отмяна на постановено неприсъствено решение № 185/18.12.2019 год. по гр. дело № 252/2019 год. по описа на Пирдопския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                                                                            2.